Решение по дело №3836/2019 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 114
Дата: 22 януари 2020 г. (в сила от 27 август 2020 г.)
Съдия: Зорница Димитрова Банкова
Дело: 20194430103836
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 юни 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ ...........

гр. Плевен, 22.01.2020год.

                              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІ граждански състав, в публичното заседание на  шестнадесети януари две хиляди и  двадесета година, в състав:

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЗОРНИЦА БАНКОВА

 

при секретаря Поля Цанева, като разгледа докладваното от съдията Банкова гр.дело №3836 по описа за 2019 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

      Пред ПлРС е депозирана искова молба от „Е.М.“ ЕООД, ***, със седалище и адрес на управление *** ***, чрез пълномощника адв.М.Х. ***, преупълномощена от адв.***, против В.Н.И..Твърди се, че на 06.02.2013г. е сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение между „***” АД, в качеството на кредитор и В.Н.И. с ЕГН **********, в качеството на кредитополучател.Твърди се, че по силата на този договор Кредиторът е одобрил и предоставил на Кредитоискателя потребителски кредит в размер на 1870,00 лева /хиляда осемстотин и седемдесет лева/.

           Изложено е следното: Кредитът е отпуснат за  покриване на потребителски нужди.Посочва се, че редовната главница по кредита се олихвява с годишен лихвен процент в размер на БЛП на Банката за потребителски кредити в лева, валиден за съответния период на начисляване на лихвата и договорна надбавка от 0,5 пункта. Към момента на сключване на договора за кредит БЛП за потребителски кредити в лева е в размер 7 процента. Лихвения процент към датата на сключване на договора за кредит е в размер на 7,5 годишно.Годишният процент на разходите към датата на отпускане на кредита е в размер на 9,36 %.При забава на плащането на главницата по кредита от страна на кредитополучателят, включително при предсрочна изискуемост на целия дълг, банката олихвява просрочените суми с наказателна лихва включваща договорения лихвен процент за редовна главница и наказателна надбавка в размер на 5 /пет/ пункта. Към момента на сключване на договора, лихвения процент, който се прилага при забава на плащане по главницата и при предсрочна изискуемост е в размер на 12,5 %.При друго неизпълнение на клаузите от договора за кредит от страна на кредитополучателят, Банката има право да начислява неустойка в размер на договорения лихвен процент за редовна главница и наказателна надбавка в размер на 5 (пет) пункта.С процесния договор е уговорено, че кредитополучателят се задължава да възстанови получените в кредит суми чрез 48 месечни анюитетни вноски, всяка от които в размер на 47,84 лева, включващи задължението за главница, договорна лихва и застрахователна премия. Първата погасителна вноска е дължима на 28.02.2013г., а последната е с падежна дата 28.01.2017г.След усвояване на Кредита, Длъжникът не е изпълнил задължението си за плащане на месечните вноски съгласно договора и погасителния план, поради което е останала общо непогасена сума в размер на 2991,66 лева включваща 1870,00 лева - главница; 571,57 лева - лихва по договора за кредит, 550,09 лева - такси и разноски по договора.На 31.01.2018г., е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) между „***” АД, с ЕИК *** и „Е.М.” ЕООД, с ЕИК ***, по силата на който задължението на В.Н.И. с ЕГН **********. произтичащо от Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 06.02.2013г. е изкупено от „Е.М.” ЕООД.В изпълнение на императивните разпоредби на чл. 99 от Закона за задълженията и договорите на 20.12.2018г. на посочения в договора за кредит адрес на Длъжника в *** му е изпратено писмено съобщение за извършената цесия.Писмото не е връчено на длъжника и същото е върнато обратно на подателя с отбелязване „Непотърсено“. Видно от приложеното копие на пощенската пратка, поради невъзможност за фактическо предаване на пратката, на адреса на получателя е залепен стикер на 21.12.2018г. и на 05.01.2019г. с информация за отправена до него пратка. След като пратката не е била потърсена в срок от 20 дни /чл. 55 от Общи условия на договори с потребители на пощенски услуги включени в обхвата на универсалната пощенска услуга и пощенски парични преводи на „***“ ООД/, пратката е върната на подателя като непотърсена.Горното се установява от приложеното към настоящата молба известие за доставяне на пощенски оператор „***“ ООД с № ***.Същите писмени съобщения са изпратени на длъжника и на друг негов адрес, за който доверителят ми е имал информация - ***. Пратката е изпратена чрез пощенски оператор *** ООД с номер на товарителница ***. Видно от приложеното по делото копие и на тази пощенска пратка, на този адрес на получателя е залепен стикер на 21.12.2018г. и на 02.01.2019г. като и тази пратка е останала непотърсена.Освен уведомлението за цесия, с посочените по-горе пратки на длъжника са изпратени и писмени известия - покани, с които му се предоставя 15-дневен срок за доброволно изпълнение на непогасеното задължение по горепосочения договор за кредит.Предвид горното и   съобразно разпоредбата на чл. 15, ал. 4 от договора за кредит, с която кредитополучателят се е задължил спрямо Кредитора „Да уведоми незабавно Банката при промяна на адреса си, посочен в настоящия договор, както и при всяка последваща промяна на своя адрес. При неизпълнение на това задължение всяка писмена кореспонденция, изпратена от Банката до последно посочения от Кредитополучателя адрес, се счита за редовно връчена з деня на изпращането й“, с което става ясно, че между страните е уговорена т. нар. клауза за фингирано връчване. В този смисъл страните са договорили със силата на закон помежду си ясно и недвусмислено, че изпращането на съобщение до посочените от тях в договора адреси следва да се счита за узнато от насрещната страна, независимо дали го е получила или не. Като не е уведомил за промяна на адреса си, адресата на уведомлението за цесия в случая, сам се е поставил в невъзможност да узнае адресираните до него волеизявления на насрещната страна по облигационното правоотношение. До настоящия момент няма данни да е налице уведомление от длъжника, с което да информира за промяна на адреса си.Съобразно горното, счита, че с направения опит за уведомяване на длъжника е положена дължимата грижа и добросъвестност от кредиторът за осъществяване на дължимото кредиторово поведение, поради което намира за резонно да се приеме, че макар и фактически да не е достигнало до знанието на длъжника съдържанието на изпратените уведомления и съобщения, то е налице валидно уведомяване на длъжника относно извършеното прехвърляне на вземания. В тази насока е и съдебната практика,изрично приела за допустима договорната фикция за връчване, обективирана в решение № 49 от 23.04.2014г. на ВКС по т. д. № 2788/2013г., II т. о., ТК, докладчик съдията ***, решение № 86 от 28.04.2014г. на ВКС по т. д. № 4470/2013г., I т. о., ТК,докладчик съдията ***и др.Мол съда да приеме, че по отношение на В.И. е налице валидно уведомяване по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, извършено с връчване на препис от настоящата искова молба и приложенията към нея, сред които уведомление за цесия, както и че на основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД прехвърлянето на задължението е породило действие за длъжника.На основание описаното по-горе, „Е.М.” ЕООД е придобило от „***” АД едно ликвидно и изискуемо парично вземане. Неизпълнението на паричното задължение и разпоредбата на чл. 86 от ЗЗД обосновават правото и правния интерес на заявителя да претендира, както изпълнение на паричното задължение, така и обезщетение за неизпълнение във вид на мораторна лихва, начислена от първия ден, следващ окончателното падежиране на задълженията до датата на изготвяне на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.Поради липса на доброволно изпълнение нито към стария, нито към новия кредитор и поради факта, че към настоящия момент задължението на ответника е изцяло падежирало, както и липсата на обстоятелство, което да погасява посоченото по-горе задължение е мотивирало новия кредитор „Е.М.” ЕООД да пристъпи към принудително събиране на вземането си по договора чрез подаване на Заявление до Районен съд гр. Плевен за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.Срещу издадената Заповед за изпълнение ответникът подава възражение.Към настоящия момент погасяване на задължението на В.Н.И., ЕГН ********** по Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 06.02.201Зг. не е осъществено.Предявени са установителни искове за доказване съществуване на вземането по Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 06.02.201Зг. за сумата от 1870,00 лева (хиляда осемстотин и седемдесет лева) - неизплатена главница, 571,57 лева (петстотин седемдесет и един лева и петдесет и седем стотинки) - договорна лихва, начислена в периода 06.02.2013г. - 28.01.2017г. и 550,09 лева (петстотин и петдесет лева и девет стотинки) - мораторна лихва по чл. 86 от ЗЗД, начислена за периода 29.01.2017г. - 05.02.2019г.,ведно със законната лихва върху претендираната главница, считано от датата на подаване на Заявлението по чл. 410 от ГПК в съда до окончателното изплащане на сумата.Претендират се разноски.

        В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор.Сочи се им е недопустима, тъй като е подаден извън едномесечния срок, че длъжникът не е надлежно уведомен за цесията, че сумата по договор не е усвоена, че е правил плащане на предходния кредитор и са налице условията за прихващане.Направено е възражение за недействителност на целия договор и в частност на отделни клаузи.Счита, че е налице частично погасяване на задължението, поради изтичане на погасителна давност.

                  Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и съобрази становището на ищеца, намира за установено следното:

Видно от приложеното ч.гр.д.№854/2019г. по описа на ПлРС е, че от страна на дружеството е подадено заявление по реда на  чл.410 от ГПК. Въз основа на същото е издадена заповед №531/08.02.2019г. за изпълнение на парично вземане спрямо ответника за сумата :  сумата в размер на 1870 лв. – главница, дължима по Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 06.02.2013 г., договорна лихва – 571.57 лева за периода 06.02.2013-28.01.2017 г., мораторна лихва по чл. 86 ЗЗД – 550.09 лв. за периода 29.01.2017-05.02.2019г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 07.02.2019г., до изплащане на вземането, както и сумата в размер на 59.83лв., съставляваща направени разноски по делото.Вземането произтича от следните обстоятелства: неизпълнение по парично задължение по Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 06.02.2013 г.

В законовия двуседмичен срок е подадено възражение от страна на длъжника и е разпоредено на кредитора да предяви иск за вземането си.

С оглед на спорните въпроси за нищожност на договора или на отделни негови клаузи, както и за изтекла давност, съдът приема следното:

           От приложените доказателства, е видно, че на 06.02.2013г., е сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение между „***” АД, в качеството на кредитор и В.Н.И. с ЕГН **********, в качеството на кредитополучател за сумата 1870,00 лева /хиляда осемстотин и седемдесет лева/. Редовната главница по кредита се олихвява с годишен лихвен процент в размер на БЛП на Банката за потребителски кредити в лева, валиден за съответния период на начисляване на лихвата и договорна надбавка от 0,5 пункта. Към момента на сключване на договора за кредит БЛП за потребителски кредити в лева е в размер 7 процента. Лихвеният процент към датата на сключване на договора за кредит е в размер на 7,5 годишно.Годишният процент на разходите към датата на отпускане на кредита е в размер на 9,36 %.При забава на плащането на главницата по кредита от страна на кредитополучателят, включително при предсрочна изискуемост на целия дълг, банката олихвява просрочените суми с наказателна лихва включваща договорения лихвен процент за редовна главница и наказателна надбавка в размер на 5 /пет/ пункта. Към момента на сключване на договора, лихвения процент, който се прилага при забава на плащане по главницата и при предсрочна изискуемост е в размер на 12,5 %.При друго неизпълнение на клаузите от договора за кредит от страна на кредитополучателят, Банката има право да начислява неустойка в размер на договорения лихвен процент за редовна главница и наказателна надбавка в размер на 5 (пет) пункта.С процесния договор е уговорено, че кредитополучателят се задължава да възстанови получените в кредит суми чрез 48 месечни анюитетни вноски, всяка от които в размер на 47,84 лева, включващи задължението за главница, договорна лихва и застрахователна премия. Първата погасителна вноска е дължима на 28.02.2013г., а последната е с падежна дата 28.01.2017г. На 31.01.2018г., е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) между „***” АД, с ЕИК *** и „Е.М.” ЕООД, с ЕИК ***, по силата на който задължението на В.Н.И. с ЕГН **********. произтичащо от Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 06.02.2013г. е изкупено от „Е.М.” ЕООД. На адреса посочен от длъжника в договора в ***, е изпратено писмено съобщение за извършената цесия.Писмото не е връчено на длъжника и същото е върнато обратно на подателя с отбелязване „Непотърсено“. Видно от приложеното копие на пощенската пратка, поради невъзможност за фактическо предаване на пратката, на адреса на получателя е залепен стикер на 21.12.2018г. и на 05.01.2019г. с информация за отправена до него пратка. След като пратката не е била потърсена в срок от 20 дни /чл. 55 от Общи условия на договори с потребители на пощенски услуги включени в обхвата на универсалната пощенска услуга и пощенски парични преводи на „***“ ООД/, пратката е върната на подателя като непотърсена.Горното се установява от приложеното към настоящата молба известие за доставяне на пощенски оператор „***“ ООД с № ***.Същите писмени съобщения са изпратени на длъжника и на друг негов адрес, за който ищецът е имал информация - ***. Пратката е изпратена чрез пощенски оператор *** ООД с номер на товарителница ***. Видно от приложеното по делото копие и на тази пощенска пратка, на този адрес на получателя е залепен стикер на 21.12.2018г. и на 02.01.2019г. като и тази пратка е останала непотърсена.Освен уведомлението за цесия, с посочените по-горе пратки на длъжника са изпратени и писмени известия - покани, с които му се предоставя 15-дневен срок за доброволно изпълнение на непогасеното задължение по горепосочения договор за кредит.

        Въз основа на изложеното , съдът приема следното:

        По отношение на възражението за нищожност, съдът приема, че е неоснователно.Представеният договор за кредит, отговоря на изискванията на закона, получен е погасителен план, който е част от договора, т.е. кредитополучателят е бил наясно с клаузите при подписване на договора, които са уговорени индивидуално в същия.

           С договора  старият кредитор е упълномощил  цесионера по договора за  прехвърляне на вземания да уведоми длъжниците, съгласно разпоредбата на чл.99, ал.3 от ЗЗД. Съобразно разпоредбата на чл. 15, ал. 4 от Договора за кредит, с която кредитополучателят се е задължил спрямо Кредитора „Да уведоми незабавно Банката при промяна на адреса си, посочен в настоящия договор, както и при всяка последваща промяна на своя адрес. При неизпълнение на това задължение всяка писмена кореспонденция, изпратена от Банката до последно посочения от Кредитополучателя адрес, се счита за редовно връчена в деня на изпращането й“, с което става ясно, че между страните е уговорена т. нар. клауза за фингирано връчване. В този смисъл страните са договорили със силата на закон помежду си ясно и недвусмислено, че изпращането на съобщение до посочените от тях в договора адреси, следва да се счита за узнато от насрещната страна, независимо дали го е получила или не. Като не е уведомил за промяна на адреса си, адресата на уведомлението за цесия в случая, сам се е поставил в невъзможност да узнае адресираните до него волеизявления на насрещната страна по облигационното правоотношение. До настоящия момент няма данни да е налице уведомление от длъжника, с което да информира за промяна на адреса си.Съобразно горното, съдът счита, че с направения опит за уведомяване на длъжника е положена дължимата грижа и добросъвестност от кредиторът за осъществяване на дължимото кредиторово поведение, поради което намира за резонно да се приеме, че макар и фактически да не е достигнало до знанието на длъжника съдържанието на изпратените уведомления и съобщения, то е налице валидно уведомяване на длъжника относно извършеното прехвърляне на вземания. В тази насока е и съдебната практика,изрично приела за допустима договорната фикция за връчване, обективирана в решение № 49 от 23.04.2014г. на ВКС по т. д. № 2788/2013г., II т. о., ТК, докладчик съдията ***, решение № 86 от 28.04.2014г. на ВКС по т. д. № 4470/2013г., I т. о., ТК,докладчик съдията ***и др.Доколкото действията по съобщаването на цесията на длъжника не са от личен и незаместим характер, то няма пречка предишният кредитор да упълномощи и друго лице, вкл. цесионера, да ги извърши от негово име.На следващо място:В практиката си  по реда на чл.290 от ГПК ВКС приема,  че прехвърлянето на вземането поражда действие спрямо длъжника, ако последния е  уведомен за цесията с   изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера  уведомление, достигнало до него.  / Решение №123 от 24.06.2009 г. по т.д.№12/09 г. на ІІ т.о., Решение № 3 от 16.04.2014г. по т.д.№1711/13 г. на І т.о./. А най - новата практика е, че дори връчването на собен представител на цесията, представлява надлежно уведомяване на длъжника: Р на ВКС№198/18.01.2019г., по т.д.№193/2018г., ТК, I т.о./. Длъжникът може да възрази за липса на уведомяване за извършената цесия, само ако едновременно с това, твърди, че е изпълнил на стария кредитор, преди момента на уведомяването.И  не на последно място е и разпоредбата на чл.45 от ГПК, съгласно която връчването на представител, се приема за лично връчване.      

        На следващо място относно валидността на клаузата за   възнаградителната лихва и правомощието на съда сам да преценява дали е налице неравноправна е клауза в договор, сключен потребител:Същата не се прилага в случаите, когато доставчикът на финансови услуги, какъвто несъмнено е банката, си запазва правото при наличие на основателна причина да промени без предизвестие БЛП, като уведоми потребителя. Видно от представения договор е видно, че е уговорена индивидуално. Към датата на сключване на договора не е имало законово ограничение на максималния размер на възнаградителната лихва, това става едва с редакцията на чл.19, ал.4 от ЗПК/23.07.2014г./, където е посочено, че не следва да надвишава петкратния размер на законовата лихва.Касае се за потребителски кредит, при която едната страна е икономически по-слаба и съгласно практиката,  е бил ограничен размера до три пъти  законовата лихва, което видно от договора е спазено от банката.

         Направено е възражение за погасителна давност.     Изискуемостта на задължението е настъпила на 28.01.2017г., на която дата е бил окончателният падеж на задължението. Заповедното производство, водено като частно гражданско дело №854/2019г. по описа на Районен съд Плевен е образувано след окончателното падежиране на задължението. По отношение на главницата, съгласно закона  и задължителната съдебна практика, е че  е налице неделимо плащане и договореното връщане на кредита на погасителни вноски не превръща договора в такъв за периодични платежи, а представлява частични плащания по договора.При това положение е приложим петгодишния давностен срок, който тече от датата на настъпване на падежа 28.01.2017г. и към датата на подаване на ИМ- не е изтекъл.Съгласно чл.114 ЗЗД давността тече от момента, в който вземането стане изискуемо, т. е.  тъй като се касае за единно задължение, то давността започва да тече от настъпването на изискуемостта на цялото вземане,  в случая с изтичане срока на договора. договора./Решение№28/05.04.2012г. по гр.д.№523/2011г. на ВКС по чл.290 от ГПК,Решение№261/12.07.2011г. по гр.д.№795/2010г. по чл.290 от ГПК. При това положение, искът за главницата се явява основателен.

      По отношение на възнаградителната лихва, е прието, че същата следва да се възприеме, като единно фиксирано или определяемо задължение представляващо възнаграждението на Банката по предоставената услуга- паричен ресурс, което е разсрочено е включено, заедно с главницата към общото задължение по кредита чрез разпределянето му на отделни анюитетни вноски.Възнаградителната лихва , не е типичната законна лихва или уговорена лихва за забавено плащане /наказателна, неустойка/ и се включва в анюитетната вноска, поради което се погасява също с общата петгодишна давност и за нея не се прилага чл.111 от ЗЗД/Р№90/31.03.2014г. на ВКС по гр.д.№6629/2013г. IV г.о. ГК/.При това положение, искът се явява основателен.

        При забава на задължението се дължи и законна лихва.

        Относно размера дължимите суми е ВЛ, е дало  две заключения, при извършена подробна проверка, че отговарат по размер на  заявените с ИМ, и няма данни за погасяване на същите.В тази връзка неоснователно се явява и възражението за прихващане.

           До настоящия момент остатъкът от задължението на ответника не е погасен и е дължим. Не са налице основания за приемане, че задължението за погасяване на кредита е отпаднало по някаква причина.Предвид горното, следва да се уважат предявените установителни искове като основателни и доказани.

           За възражението по чл.29 от ЗЗД, съдът се е прознесъл с определение от 02.10.2019г.-л.117.Останалите възражения и доводи, съдът не обсъжда, като неотносими към спора.

       Съгласно т.12 от ТР №4 на ОСГТК на ВКС по тълк.д.№ 4/2013г., съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора, разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. При това положение съдът приема, че дължимите разноски в заповедното производство са 59,83лв.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски, предвид изхода на делото, в размер  294,97лв./ списък с разноски по чл.80 от ГПК-л.150/.

           Водим от горното, Съдът

                                                Р Е Ш И :

     ПРИЗНАВА на осн. чл. 422 вр. чл. 124 от ГПК по отношение на ответника В.Н.И., ЕГН**********, че ДЪЛЖИ на кредитора “***” ООД, *** със седалище ***-6, представлявано от управител ***, чрез пълномощника си адв. М.Х.Х., сумата в размер на 1870лв. – главница, дължима по Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 06.02.2013г., договорна лихва – 571.57лева за периода 06.02.2013-28.01.2017г., мораторна лихва по чл. 86 ЗЗД – 550.09лв. за периода 29.01.2017-05.02.2019г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 07.02.2019г., до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение №531/08.02.2019г. по ч.гр.д.№854/2019г. на ПлРС.

ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК В.Н.И., ЕГН**********,  ДА ЗАПЛАТИ на КРЕДИТОРА  “***” ООД, *** със седалище ***-6, сумата в размер на 294,97лв., разноски по настоящето дело. 

        ОСЪЖДА В.Н.И., ЕГН********** ЗАПЛАТИ на КРЕДИТОРА  “***” ООД, *** със седалище ***-6, сумата 59,83лв.-  разноски по ч. гр.д.№854/2019г. по описа на ПлРС.           

          Решението може да се обжалва пред ПлОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ