№ 343
гр. П., 02.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Т.И.Т.
при участието на секретаря К.А.И.
като разгледа докладваното от Т.И.Т. Гражданско дело № 20221720105109
по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове по реда на чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от „***” АД,
срещу М.Г.П.Б., ЕГН **********, с: адрес: гр.П., ***, с която са предявени обективно
съединени искове с правно основание чл.415, вр. чл.410 от ГПК, с които се иска да бъде
признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 1807.61 лева -
представляваща ½ част от общия дълг в размер на 3615.21 лева, от които: сумата в размер на
1634.22 лева – ½ част от общата главница в размер на 3268.44 лева, представляваща
стойността за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ
се в гр. П., ***, за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г. включително; законна лихва за
забава на месечните плащания в размер на 173.39 лева – ½ част от общо дължимата законна
лихва за забава в размер на 346.77 лева, за периода от 09.07.2020 г. до 21.03.2022 г; ведно със
законната лихва върху главницата от 1634.22 лева, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на ЗИПЗ - 04.04.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, за
които суми е издадена Заповед № 1037 от 05.04.2022 г. по ч.гр.д. № *** г. на ПРС. Моли да
му бъдат присъдени сторените в заповедното и исковото производство разноски.
В законоустановения срок за отговор на исковата молба ответницата М.Г.П.Б. чрез
назначеният и особен представител адв. Г., е подала отговор, с който е оспорила исковете по
основание и размер, като твърди, че между страните не е налице облигационно отношение,
тъй като ответницата няма качеството „потребител“ на топлинна енергия. Оспорени са
представените към исковата молба писмени документи. По подробно изложените в отговора
1
доводи и аргументи, моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск.
В съдебно заседание ищецът се представлява от ю.к. М., която поддържа предявените
искове и моли съда да ги уважи, като им се присъдят сторените по делото разноски.
Ответникът в съдебно заседание се представлява от назначения и особен
представител – адв. Г., който оспорва исковете и моли съда да ги отхвърли.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, П.
районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.415 ал.1, вр.чл.410
ГПК за процесните суми, за които е издадена Заповед № 1037 от 05.04.2022 г. по ч.гр.д. №
*** г. на ПРС, поради което съдът намира, че предявените искове са допустими и следва да
се произнесе по същество.
По основателността на иска:
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ /изм. ДВ, бр. 54 от 2012 г./ продажбата
на топлинна енергия на клиенти на топлинна енергия за битови нужди, вкл. за общите части
в сгради - етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Следователно
облигационната връзка възниква ex lege, по силата на закона, от момента, в който за
определено лице възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови нужди”.Това
качество е определено в разпоредбата на чл. 153, ал.1 ЗЕ, според която клиенти на
топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение. От анализа на горепосочените разпоредби е видно, че за да са налице
отношения на покупко-продажба на топлоенергия за битови нужди не е необходимо да се
сключва писмен договор, като съдържанието на облигационната връзка се определя от
закона и се доразвива с общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от ДКЕВР.
В сгради - етажна собственост, разпределението на топлинната енергия се извършва
по системата за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, е определена от закона като разлика между общото количество топлинна
енергия за разпределение в сградата и количеството топлинна енергия за гореща вода. От
своя страна топлинната енергия за отопление се разделя на топлинна енергия за отопление
на имотите, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за
отопление на общите части (чл.142, ал.1 и ал.2 от ЗЕ), като последните два вида топлинна
енергия съгласно чл.143, ал.3 от ЗЕ се разпределя между всички потребители
пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект. Съгласно чл.153 от ЗЕ,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
2
разпределение по чл.140, ал.1, т.3 от ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат
цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по
чл.36, ал.3 от ЗЕ.
От изложеното е видно, че договорът между страните по делото е специфичен такъв,
който възниква по силата на закона и чието съдържание се определя от закона и общите
условия, поради което и приложението на общите принципи на гражданското право е силно
ограничено. Топлофикационните дружества имат не привилегията, а задължението да
доставят топлинна енергия на всички потребители, без каквато и да е възможност да избират
своите съконтрахенти, което е характерно при свободата на договаряне. Цената, по която
предлагат топлоснабдителните услуги се регулира административно от ДКЕВР и не може да
бъде свободно договорена от доставчиците. Закона за енергетиката не предвижда друга
система за разпределение на топлинна енергия между потребителите в сгради - етажна
собственост, освен системата за дялово разпределение. При тази система потреблението на
топлинна енергия е строго индивидуално за всеки отделен потребител, независимо от обема
на жилището и се отчита от монтираните в имота уреди за дялово разпределение.
Топлинната енергия за отопление на отделните имоти в сградата се разпределя въз основа на
дяловите единици, определени по индивидуалните разпределители, монтирани на
отоплителните тела. За разлика от топломера, измерващ във физически мерни единици,
разпределителите отчитат бездименсионна величина (брой деления), която е реципрочна на
потребената енергия от отоплителното тяло. След отчета на показанията на всички
индивидуални разпределители, монтирани в СЕС се вижда енергийната равностойност на
една дялова единица (посочва се в изравнителните сметки). Произведението на отчетените
деления във всеки отделен имот с енергийната равностойност на дяловата единица определя
реалната консумация на топлинна енергия в имота, която се остойностява по действащата за
периода на изравнение цена на топлинната енергия. При тази система от значение за размера
на сумите, дължими за топлинна енергия са индивидуалното реално потребление, което от
своя страна зависи в голяма степен от характеристиките на отоплявания имот като
изложение, местоположение (етаж, разположение сред останалите имоти), наличие на
изолация и др. подобни.
Следва да се отбележи, че договорът между страните по делото възниква по силата на
закона и съдържанието му се определя от закона и общите условия, поради което и
приложението на общите принципи на гражданското право е силно ограничено. В този
смисъл и процесът на доказване на дължимите суми се различава съществено от този на
другите търговски сделки. Съгласно чл.26, ал.1 от Общите условия, продавачът изпраща
писмени уведомления на купувачите за определените от него месечни дължими суми за
топлинна енергия със съдържание определено в същата разпоредба, като съгласно чл.27,
ал.4 от същите Общи условия, едва след плащане на дължимите суми продавачът издава
документ - квитанция. Ищцовото дружество ежемесечно изготвя квитанции с подробни
данни за начисляване на суми за топлинна енергия по компоненти:за отопление на имот,
сградна инсталация, общи части, топла вода, такса мощност, сума за дялово разпределение и
3
т.н., като потребителят получава квитанцията след заплащане на сумата. Счетоводството се
основава на изготвените квитанции, а потребителите получават разписка с идентично
съдържание за дължимите суми ежемесечно.
Съдът намира, че ответницата се явява клиент на топлинна енергия за процесния
топлоснабден имот, като облигационната връзка между страните е възникнала по силата на
закона, а съдържанието на последната е определено от закона и доразвито от общите
условия за продажба на топлинна енергия от „***”АД.
В настоящия случай от съвкупната преценка на нотариален акт за покупко- продажба
на недвижими имоти № *** г., приетия препис – извлечение от акт за сключен граждански
брак от *** г. се установява че Б.К.Б., по време на брака си с ответницата М.Г.П., е
придобил собствеността на процесния апартамент, поради което е придобит в режим на
СИО, предвид на това, че брака е сключен на *** г. Видно препис – извлечение от акт за
сключен граждански брак от *** г., бракът между ответницата и Б.Б е прекратен на
05.05.2010 г., поради което и възникналата по между им СИО е прекратена, поради което и
на основание чл.28 от СК, ответницата станала съсобственик на ½ ид.ч. от процесния
топлоснабден апартамент. По делото няма доказателства в процесния период собствения на
ответницата топлоснабден недвижим имот да е бил отчуждаван или пък да е бил
предоставен за ползване на друго лице. От тук следва и извода, че през процесния период –
01.05.2020 г. до 30.04.2021 г., ответницата е била съсобственик, респ. ползвател на
собствената си ½ част от процесния топлоснабден имот, находящ се в гр. П., ***. В тази
връзка съдът приема за доказано по делото, че съгласно чл.154, ал.1 от ЗЕ, ответницата е
потребител на топлоенергия, а възраженията в тази връзка на особения представител са
неоснователни.
Както вече бе посочено, в сгради - етажна собственост, разпределението на
топлинната енергия се извършва по системата за дялово разпределение. Топлинната енергия
за отопление на сграда - етажна собственост, е определена от закона като разлика между
общото количество топлинна енергия за разпределение в сградата и количеството топлинна
енергия за гореща вода. От своя страна топлинната енергия за отопление се разделя на
топлинна енергия за отопление на имотите, топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация и топлинна енергия за отопление на общите части (чл. 142, ал. 1 и 2 ЗЕ), като
последните два вида топлинна енергия съгласно чл. 143, ал. 3 ЗЕ се разпределя между
всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект.
Според чл. 153 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение по чл. 140, ал.1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба по чл. 36, ал. 3.
Топлинната енергия за отопление на отделните имоти в сградата се разпределя въз
основа на дяловите единици, определени по индивидуалните разпределители, монтирани на
4
отоплителните тела. За разлика от топломера, измерващ във физически мерни единици,
разпределителите отчитат бездименсионна величина (брой деления), която е реципрочна на
потребената енергия от отоплителното тяло. След отчета на показанията на всички
индивидуални разпределители, монтирани в СЕС се вижда енергийната равностойност на
една дялова единица (посочва се в изравнителните сметки). Произведението на отчетените
деления във всеки отделен имот с енергийната равностойност на дяловата единица определя
реалната консумация на топлинна енергия в имота, която се остойностява по действащата за
периода на изравнение цена на топлинната енергия. При тази система от значение за размера
на сумите, дължими за топлинна енергия са индивидуалното реално потребление, което от
своя страна зависи в голяма степен от характеристиките на отоплявания имот като
изложение, местоположение (етаж, разположение сред останалите имоти), наличие на
изолация и др. подобни.
Следва да се отбележи, че договорът между страните по делото възниква по силата на
закона и съдържанието му се определя от закона и общите условия, поради което и
приложението на общите принципи на гражданското право е силно ограничено. В този
смисъл и процесът на доказване на дължимите суми се различава съществено от този на
другите търговски сделки. Ищцовото дружество ежемесечно изготвя квитанции с подробни
данни за начисляване на суми за топлинна енергия по компоненти: за отопление на имот,
сградна инсталация, общи части, топла вода, такса мощност, сума за дялово разпределение и
т.н., като потребителят получава квитанцията след заплащане на сумата. Счетоводството се
основава на изготвените квитанции, а потребителите получават разписка с идентично
съдържание за дължимите суми ежемесечно.
Съгласно чл.34 от Общите условия купувачите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в тридесетдневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят, като дължимата сума от изравнителните сметки се заплащат също в такъв
тридесетдневен срок.
Видно от съдебно- техническата експертиза на в.л. З. З. през процесния период
системата за дялово разпределение в СЕС е въведена от момента на сключване на Договор
№ 312 от 09.06.2014 г. за услугата „дялово разпределение на топлинната енергия“ в СЕС.
Уредът за търговско измерване е топломера монтиран в абонатната станция, който подлежи
на контрол от Държавната агенция за метрологичен и технически надзор. Вещото лице е
установило, че монтираният в абонатната станция топломер е преминал задължителният
метрологичен контрол на основание чл.43, ал.4 от Закона за измерванията, поради което е
направило и извод за неговото съответствие с одобрения тип. Експерта е установил също
така, че на 08.06.2020 г., в абонатната станция е монтиран нов топломер който също
съответства на одобрения тип. Показанията на топломера са отчитани ежемесечно, което
вещото лице е констатирало от правена проверка по карнетите водени в топлофикационното
дружество. Съгласно Наредба Е РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването, за
разпределение между абонатите на топлофицираното дружество подлежи нетната топлинна
енергия, която се подава на ФДР, а отчетената по показанията на топломера топлинна
5
енергия е брутна и от нея следва да се приспаднат споменатите технологични загуби.
Вещото лице е установило, че е изпълнено изискването на Наредбата за разпределение на
нетното количество потребена топлинна енергия между собствениците на имоти в СЕС. От
експертизата се установява, че през процесният период е начисляван разход на топлинна
енергия за БГВ прогнозно, като процесния топлоснабден имот са монтирани 4 броя уреди за
измерване разхода на топла вода. Разхода на топлоенергия е начислен служебно за 2 лица
обитатели на имота, като разхода на топлоенергия е преизчислен, след определяне
топлосъдържанието на топлата вода за отделните отчетни периоди, изчислена е и левовата
равностойност на топлинната енергия за топла вода, което обстоятелство е отразено в
индивидуалните изравнителни сметки на ответника. Вещото лице е установило, че в имота
има седем работещи отоплителни тела. Отоплителните тела в стаите са с монтирани
индивидуални разпределители с дистанционен отчет. Начислената топлинна енергия за
отопление за тях е според отчетените показания на уредите. Отоплителното тяло в
помещение „Баня“ е щранг-лира, без ИРУ, като за него е начисляван разход на топлинна
енергия, като за тяло работило непрекъснато, този разход е определен по изчислителен път.
След провеждане на задължителният годишен отчет от фирмата топлинен счетоводител,
разхода на топлинна енергия за отопление на имота е преизчислен, като прогнозно
начислените суми са сторнирани, и определената разлика е отразена в индивидуалните
годишни изравнителни сметки.
Относно топлоотдаване от сградната инсталация, вещото лице сочи, че разхода на
топлинна енергия за сградната инсталация е направен по изчислителен път, и е част от
общия разход отчетен от топломера в абонатната станция, пропорционален на обема на
отоплявания имот по проект - 266 куб.м. Начислявания разход за топлинна енергия е
начисляван само през зимния отоплителен период, т.е. за времето, през което е работила
отоплителната инсталация в СЕС. Определените суми за компонентата „сградна
инсталация“ са отразени в индивидуалната сметка на имота. По отношение топлоотдаване
от общите части на сградата, експерта сочи, че от предоставените справки на
топлофикационното дружество и ФДР е установил, че СЕС, в общите части няма работещи
отоплителни тела, поради което за тях няма разпределяна топлинна енергия и не са
начислявани разходи. Относно услугата „дялово разпределение“, вещото лице сочи, че
същите са начислявани ежемесечно.
За процесният период, вещото лице е установило, че е издадена една изравнителна
сметка, като годишните отчети от топлинният счетоводител са провеждани ежегодно.
Вещото лице е установило, че влиянието на преизчисленията относно разхода на топлинна
енергия и съответните суми са довели в промяна на индивидуалните сметки на ответника,
като в изравнителната сметка са показани отделно корекциите за отоплителният и
неотоплителен сезон. Вещото лице не е установило ответника да е подавал възражения и
жалби в законно-установения срок, срещу тях. От представения от СЕС и фирмата топлинен
счетоводител протокол от 05.06.2021 г., в който са посочени имотите за които не е осигурен
достъп за провеждане на годишният отчет, вещото лице е установило, че до имота на
6
ответницата не е предоставен достъп на ищеца. За провеждане на годишен отчет.
От приетата съдебно - икономическата експертиза на в.л. В. В. се установява, че на
ищцовото дружество за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г. за топлоснабдения имот,
находящ се в гр. П., ***, се дължи стойността на доставената и ползвана, топлинна енергия,
която е в общ размер на 3268.44 лева, като помесечно задължението за главница, вещото
лице е отразило в приложена към заключението таблица, а за ½ част от процесния
топлоснабден имот за процесния период незаплатената част възлиза на сумата от 1634.22
лева
Съгласно чл.34 от Общите условия купувачите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в тридесетдневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят, като дължимата сума от изравнителните сметки се заплащат също в такъв
тридесетдневен срок, а съгласно ал.6 на същата разпоредба при неизпълнение в срок на
задължението за плащане купувачите заплащат на доставчика обезщетение за забава в
размер на законната лихва от деня на забавата до окончателното изплащане на дължимите
суми.
Видно от съдебно- икономическата експертиза на в.л. В. В. дължимото на ищцовото
дружество обезщетите за забава за периода от 09.07.2020 г. до 21.03.2022 г. е в размер на
сумата от 346.77 лева.
Вещото лице не е установило, да е извършвано плащане на процесните суми.
В горния смисъл предявения иск е основателен и доказан, поради което и следва да
бъде уважен.
На основание чл.86 от ЗЗД съдът намира, че се дължи и законната лихва за забава върху
главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното и плащане.
По разноските:
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГКТ с решението по установителния
иск съдът се произнася по дължимостта на разноските както в заповедното, така и в
исковото производство.
Ищецът претендира направените по делото разноски, за което е представил и списък на
разноските по чл.80 от ГПК, като ищецът е бил представляван от юрисконсулт както в
заповедното, така и в исковото производство. На основание чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл.37,
ал.1 от Закона за правната помощ, вр. чл.26 от Наредбата за правната помощ, съдът следва
да определи размера на юрисконсултското възнаграждение. В процесния случай, след като
взе предвид конкретния интерес, както и фактическата и правна сложност на делото, ПРС
намира, че следва да определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00 лева
общо за заповедното и исковото производства, което следва да бъде възложено върху
ответника. Предвид това, че възнаграждението на представляващия юрисконсулт ищеца се
определя от съда, което е определено в минимален размер, то и съдът не следва да се
произнася по противопоставеното от ответницата възражение за прекомерност на същото.
7
В горния смисъл съдът намира, че ищецът е доказал разноски за държавни такси,
възнаграждение на вещи лица, юрисконсултско възнаграждение и възнаграждение на
особен представител в заповедното и исковото производство в общ размер на 972.30 лева,
които разноски и следва да му бъдат присъдени.
С оглед изхода на делото на ответницата не се дължи присъждане на разноски.
Водим от гореизложеното и в същия смисъл, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.Г.П.Б., ЕГН **********, с:
адрес: гр.П., ***, че ДЪЛЖИ на „***" ЕАД, ЕИК ***, със седалище/адрес на управление:
гр. П., ***, ***, сумата в размер на 1807.61 лева - представляваща ½ част от общия дълг в
размер на 3615.21 лева, от които: сумата в размер на 1634.22 лева – ½ част от общата
главница в размер на 3268.44 лева, представляваща стойността за доставена, ползвана, но
незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в гр. П., ***, за периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2021 г. включително; законна лихва за забава на месечните плащания
в размер на 173.39 лева – ½ част от общо дължимата законна лихва за забава в размер на
346.77 лева, за периода от 09.07.2020 г. до 21.03.2022 г; ведно със законната лихва върху
главницата от 1634.22 лева, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение - 04.04.2022 г. до окончателното изплащане
на сумата, за които суми е издадена Заповед № 1037 от 05.04.2022 г. по ч.гр.д. № *** г. на
ПРС.
ОСЪЖДА М.Г.П.Б., ЕГН **********, с: адрес: гр.П., *** ДА ЗАПЛАТИ на „***"
ЕАД, ЕИК ***, със седалище/адрес на управление: гр. П., ***, ***сумата от 972.30
(деветстотин седемдесет и два лева и тридесет стотинки) лева, представляваща направени в
заповедното и исковото производства разноски за държавни такси, възнаграждения на вещи
лица и особен представител, и юрисконсултско възнаграждение.
След влизане на решението в сила, частно гражданско дело № *** г. по описа на ПРС
да се върне на съответния състав, като се приложи заверен препис от влязлото в сила
решение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред П. окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
8