Р Е Ш Е Н И Е
София, 17.01.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ
състав, в открито заседание на трети декември през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдия Желявска гр.д. № 5911/17 г., за да
се произнесе взе пред вид следното:
Предявени са искове с
правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД от Н.Й.З., ЕГН **********, чрез адв. Г.В.Д., САК, съдебен адрес: ***,
против З. „Б.И.“ АД, ЕИК *******,
седалище и адрес на управление:***, за следните суми: - 30 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от ПТП, претендирани пряко от застрахователя, ведно
със законната лихва върху главницата, считано 05.04.2017 г. – датата на изтичане на тримесечния срок за
произнасяне до окончателното й изплащане и - 3 711 лв. - обезщетение за претърпени
имуществени вреди от ПТП, претендирани пряко от застрахователя, ведно
със законната лихва върху главницата, считано 11.11.2016 г. – датата на последното извършено плащане до
окончателното й изплащане, и разноските по делото, в т.ч. и адвокатско
възнаграждение.
В исковата молба се твърди, че на 16.11.2016 г. около 08.40 часа на второкласен
път 81.24 км., поради движение с несъобразена скорости с пътните условия,
водачът на л.а. „Ауди А4“ с рег. № *******– О.М.Д. губи управление над
автомобила си и реализира ПТП с л.а. „Фолксваген Голф“ с рег. № *******,
управляван от П.В.З.. При инцидента е пострадала ищцата Н.З. в качеството й на
пътник в л.а. „Фолксваген Голф“, като е получила фрактура на дясна ключица.
Била е опериране за репозиция на фрагментите и вътрешна фиксация с плака и
автоостеопластика и декортикация.
За настъпилото ПТП е съставен Коннстативен протокол от
06.11.2016г.
За лекия автомобил, причинил катастрофата, ищцата твърди
да е сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното
дружество по з.п. № 02116002059380, валидна за периода 11.08.2016 г. – 11.08.2017
г.
По повод ПТП, ищцата твърди, че е сезирала ответното
дружество с молба-претенция за изплащане на обезщетение, но в рамките на
законоустановения тримесечен срок ответникът не се е произнесъл.
В тази връзка предявява настоящия иск срещу З. „Б.И.“ АД
с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за посочените по – горе суми, със законните
последици – лихви и разноски.
Ищцата моли да бъдат допуснати и приложени към делото
писмените доказателства, подробно описани в исковата молба.
Ангажира устни доказателства и експертизи.
Ответникът З. „Б.И.“ АД оспорва предявените искове изцяло по основание и размер. Претендира
разноски.
Не оспорва наличието на валидно застрахователно
правоотношение с процесния автомобил.
Твърди, че не са ангажирани доказателства по отношение на
причинно следствената връзка между ПТП и твърдените увреждания.
Оспорва механизма на ПТП и вината на водача на л.а. Ауди с
рег. № *******– О.М.Д..
Твърди, че е налице съпричиняване от страна на
пострадалата, която е пътувала без
поставен обезопасителен колан, в противоречие с изискванията на ЗДвП, като
степента й на вина е поне 90 %.
Оспорва размера на предявената претенциа, като заявява,
че тя е много завишена и не отговаря на критерия за справедливост според чл. 52 ЗЗД.
Оспорва подробно изброени в отговора към ИМ медицИ.ки
документи представени от ищцата като доказателства с мотива, че са съставени по
данни на последната и съдържат изгодни за нея факти.
Оспорва, че твърдените в ИМ увреждания са довели до
продължителни болки и страдания и оспорва всичките й твърдения в тази насока.
Ангажира експертизи и свидетелски показания.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86
от ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени
вреди, ведно със законните последици.
Съдът прие за безспорно установено
обстоятелството, че към момента на ПТП е налице валидно застрахователно
правоотношение по отношение на л.а. „Ауди
А4“ с рег. № *******, по з.п. № 02116002059380,
валидна за периода 11.08.2016 г. – 11.08.2017 г.
Спорът между страните се свежда до механизма на
станалото ПТП, наличието на всички описани от ищцата телесни повреди и причинно
– следствената връзка между ПТП и тях, наличието на съпричиняване от страна на пострадалата,
респ. изключителен принос, и размера на исканото обезщетение, който ответникът
счита за прекомерно завишен с оглед трайната съдебна практика и социално-икономическите
условия на живот.
В хода на делото – по искане на страните и за доказване на техните твърднеия и възражения
са изслушани и приети заключения на
САТЕ и СМЕ, които съдът
кредитира като безпротиворечиви и съответстващи с оригиналния доказателствен
материал.
От приетата САТЕ и изслушаните свидетели се
установява следният
механизъм на станалото на 16.11.2016 г. ПТП: На 06.11.2016 год., около 08.40 часа, л.а. „Ауди А4“ с
рег. № *******, управляван от О.Д., се движи по второкласен път № 81 с посока
от гр. Костинброд към гр. Монтана. В зоната на км. 23+500 при десен завой със
сравнително малък радиус на завоя около 86 метра, при наличие на пътен знак ограничаващ
скоростта на движение на 30 км./ч., водачът, поради движение със скорост,
значително по-висока от 30 км./ч., губи контрол върху управлението и автомобилът
навлиза в лявата лента, предназначена за ППС, движещи се в обратна посока,
където в същото време в обратна посока, се движи л.а. „Фолксваген Голф“ с рег.
№ М 8105 Ам с водач П.В.З. и пътник в автомобила Н.З.. Последва удар на челна
предна част на л.а. Ауди в предна челна част на л.а. „Фолксваген Голф“., при
който е пострадала возещата се в л.а. „Фолксваген Голф“ като пътник ищца.
Причина за настъпването
на ПТП са субективните действия на водача на О.Д. – загуба на контрола върху
управлението на л.а. Ауди и навлизане в лявата пътна половина, предназначена за
насрещно движещите се превозни средства, вследствие на избраната от водача
скорост на движение и начина му на управление. Съдът кредитира показанията на
св. О.Д. относно механизма на ПТП, тъй като същите са непротиворечиви и съвпадат
със заключенито на вещото лице.
Според заключението на приетата по делото съдебномедицИ.ка
експертиза, вследствие претърпяното ПТП ищцата е получила следните
травматични увреждания: Счупване на дясната ключица – закрито; контузия,
охлузвания и кръвонасядания в областта на таза и лявата ръка. Уврежданията са в
пряка и непосредствена причинна връзка с процесната катастрофа.
Счупването на дясната ключица е наложило извършването на оперативно лечение
– кръвна репозиция на фрагментите и вътрешна фиксация с плака, а в дефекта
между костните краища е направена автоостеопластика и декортикация. За период
от два месеца ищцата е търпяла болки и страдания, като за първия месец болките
са били с интензивен характер.
Контузията, охлузванията и кръвонасядането в областта на таза и лявата ръка
са довели до болка с умерен характер и са отзвучели в рамките на 15 дни.
Ексхертът приема, че направените разноски в размер 3 711 лв. са свързани с
проведеното лечение по повод уврежданията от процесното ПТП и са били адекватни
и необходими. При личен преглед на З. медикът е установил, че в областта на
оперирания крайник е останал белег с размер 10 см., представляващ козметичен дефект.
Посочва, че движенията в дясната раменна става са леко ограничени в крайната
степен, свързани с болки при движение и натоварване.
За установяване на претърпените неимуществени вреди ищцата
поиска и съдът допусна разпит на свидетелката Д.– нейна дъщеря. В показанията
си тя заяви, че е видяла майка си в „Пирогов“ лежейки на легло и цялата в бинт,
за да и закрепят изваденото рамо. Майка й претърпяла операция. Тя се грижела за
нея от сутрин до вечер. В болницата престояла 5 дни. През домашния
възстановителен период също тя се грижела за майка си. Ищцата била на легло
един месец, не можела да се храни сама, дъщеря й я придружавала до тоалетната.
Един месец след операцията е имала интензивни болки, пиела е обезболяващи.
Първия месец след операцията била на преглед лекарите й казали, че операцията е
минала добре, но трябва да се извади плаката, която й пречи, но майка й
изпитвала страх да прави втора операция. При смяна на климата болките й се
увеличаватл Имала болки и в таза. Била неподвижна в дясната страна. Имала видим
белег. Поради травмата 6 месеца не е ходила на работа. Преди се занимавала с
градина и цветя, но вече не.
Други релевантни към спора доказателства по делото не са
представени.
Изложеното се доказва от приетите от съда и неоспорени
писмени, гласни доказателства и експертизи.
При така установеното от фактическа страна съдът намира от правна страна
следното:
Предявените искове по чл. 432, ал. 1
от КЗ и чл. 86 от ЗЗД са за изплащане на обезщетение
за претърпени имуществени и неимуществени вреди вследствие настъпилото на 6.11.2016
г. ПТП пряко от застрахователя по застраховката „Гражданска отговорност“ на
автомобила, чиито водач е причинил катастрофата. Според посочената разпоредба,
увреденият, спрямо когото застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетение пряко от застрахователя.
Съгласно нормата на чл. 45, ал.1 от ЗЗД всеки е длъжен да
поправи вредите, които виновно е причинил другиму, а, според ал. 2 на същия
текст, при всички случай на непозволено увреждане вината се предполага до
доказване на противното.
Непозволеното увреждане е сложен юридически състав, чиито
елементи, при условията на кумулативност, следва да бъдат налице, за да бъде
ангажирана отговорността както на прекия причинител, осъществил деликта, така и
на обвързания с гаранционно-обезпечителната отговорност правен субект, а
именно: деяние, противоправност, вреда, причинна връзка между деянието и
вредата, както и вина, независимо от нейната форма – умисъл или непредпазливост.
Следователно основателността на иска по чл. 45 от ЗЗД предполага установяване в
съдебното производство на тези елементи, съотнесени към конкретната фактическа
обстановка, твърдяна от ищцата.
В настоящия случай по безспорен начин се установява наличието
на всички елементи от състава на непозволеното увреждане.
Вещите лица
изчерпателно посочват причините за настъпването на катастрофата и те се коренят
в поведението на водача на л.а. марка „Ауди“, модел „А4“ с рег. № *******– О.М.Д..
В резултат
на станалото ПТП ищцата е получила описаните по – горе травматични увреди и е
претърпяла описаните от експертизата болки и страдания, които са в причинна
връзка с катастрофата, а презумпцията за вина на водача на лекия автомобил не
бе опровергана, както не бе установена вина в поведението на пътничката в л.а
„Фолксваген Голф“.
Съдът намира, че конкретният размер на обезщетението следва
да се съобрази с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, съгласно която размерът на
причинените неимуществени вреди при непозволено увреждане следва да бъде
определен по справедливост, като се вземат пред вид всички относими
обстоятелства, очертаващи действителните болки и страдания на ищцата.
Съдебната
практика приема като критерий за определяне на справедливо обезщетение житейски
оправданото и утвърденото такова за аналогични случай, съобразени с конкретния.
В резултат
на катастрофата, описана подробно по – горе, на ищцата са причинени телесни
увреждания – Счупване на дясната ключица – закрито; контузия,
охлузвания и кръвонасядания в областта на таза и лявата ръка, чиито характер и интензитет е доказан с приетите
доказателства – свидетелски показания и заключението на СМЕ. Пострадалата ищца
е изпитвала болки, страдания и неудобства за срок от една година, като болките
си били интензивни. Наложило се е извършването на операция, която е проведена
успешно. Налага се извършване на втора операция по отстраняване на поставените
плаки, което е свързано нови допълнителни болки и страдания. В областта на операцията, ищцата има 10-сантиметров белег, представляващ
козметичен дефект. Продължава да има болки при натоварване на крайника и има
ограничени движения в последния стадии на вдигане на ръката.
От приетото и неоспорено експертно заключение на СМЕ,
базирано на получените травми, се
установи, че ищцата е била с поставен предпазен колан, поради което съдът
приема за неоснователно възражението за наличие на съпричиняване от страна на пострадалата.
По тези
съобпажения настоящият съдебен състав, с оглед всички обстоятелства
по делото, намира, че исковете са доказани по основание, а техният размер следва да бъде определен съгласно
разпоредбата на чл.52 ЗЗД – по справедливост от съда.
Според приетото в Постановление №4/23.12.1968 г.
на Пленума на ВС понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД
не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обстоятелства при телесни
увреждания са характерът, броят и начинът на увреждането, обстоятелствата, при
които е извършено, прогнозата за
възстановяване на пострадалия, причинените морални
страдания, възрастта на ищцата
и пр.
Като съобрази описаните по-горе и доказани
увреждания и последиците от тях, и свързаните с тях физически и емоционални
болки и страдания на пострадалата ищца,
техния вид, интензитет и продължителност, вида и тежестта на уврежданията и
последиците от тях, възрастта й и приложи
принципа за справедливост, съдът намира, че обезщетение в претендирания размер от 30 000
лв. би било адекватна
обезвреда на претърпените и доказани в производството неимуществени вреди.
Искът е основателен и доказан и като такъв следва да бъде
уважен изцяло за сумата, за която е предявен - 30 000 лв.
Пред вид нормата на чл. 429 КЗ вр. чл. 496 КЗ, съдът счита, че законната лихва следва да бъде
присъдена, считано от 05.04.2017 г. – датата на изтичане на определения от
закона максимален тримесечен срок за произнасяне по претенцията на увредения,
отправена на 05.01.2017 г. към застрахователя.
По отношение на претенцията за претърпени имуществени
вреди в размер 3 711 лв., с оглед заключението на вещото лице по СМЕ, съдът
приема същата за основателна и доказана, поради което следва да бъде уважена изцяло,
ведно със законната лихва от датата на последното извършено плащане – 11.11.2017
г. до окончателното изплащане на задължението.
С оглед изхода на делото на ищеца следва да бъдат
присъдени разноски на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, както следва: 500 лв.,
представляващи платени по делото депозити за САТЕ, СМЕ.
На повереника на ищцата - адвокат М.Н. следва да бъде
присъдено адвокатско възнаграждение за безплатно осъществено процесуално
представителство на основание чл. 38, ал. 1 т. 2 от ЗА вр. чл. 38, ал. 2 от ЗА,
което възлиза на 1 430 лв.
Пред вид уважаване на иска срещу него ответникът следва
да бъде осъден да заплати по сметка на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД държавна такса в
размер 1 348,44 лв., на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З.
„Б.И.“ АД, ЕИК *******, седалище и адрес на
управление:***, да заплати на Н.Й.З., ЕГН **********, чрез адв. М.Б.Н., САК, съдебен адрес:***, на основание чл. 432 ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД, сумата 30 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, претендирани пряко от
застрахователя, ведно със законна лихва, считано от 05.04.2017 г. до окончателното
изплащане и сумата 711 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди от ПТП, претендирани пряко от застрахователя, ведно със законна
лихва, считано от 11.11.2017 г. до окончателното изплащане и сторени по делото
разноски на основание чл. 78, ал. 1 сумата 500 лв.
ОСЪЖДА З.
„Б.И.“ АД, да заплати на адвокат М.Б. Н.-Т., САК,
адвокатско възнаграждение в размер на 1 430 лв., на
основание чл. 38, ал. 2 ЗА.
ОСЪЖДА З.
„Б.И.“ АД да заплати по сметка на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД държавна
такса в размер 1 348,44 лв., на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок
от съобщението за изготвянето му пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: