№ 18879
гр. София, 21.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско
дело № 20211110146806 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.
Образувано е по искова молба на Д. П. К., с ЕГН: **********, доуточена
с допълнителни молби с вх. № 71402/18.10.2021 г., с вх. № 211932/10.10.2022
г., с вх. № 278433/14.12.2022 г., с вх. № 278593/14.12.2022 г. и с вх. №
31014/03.02.2023 г., част от уточнителните молби чрез адв. Ц. И. (назначена от
съда да предоставя безплатна правна помощ), срещу ЕТ „Екотоп – Димитър
Киров“, с ЕИК: *********, с която се иска ответникът да бъде осъден да
заплати на ищеца следните суми: 1/ сумата от 2500 лева – главница,
представляваща неплатено на ищеца като работник от страна на ответника
като работодател трудово възнаграждение за периода от 01.09.2020 г. до
09.11.2020 г. по трудов договор № 135/31.08.2020 г. и 2/ сумата от 800 лева –
главница, представляваща неплатено на ищеца като работник от страна на
ответника като работодател възнаграждение за положен от ищеца извънреден
труд на 05.09.2020 г., 12.09.2020 г., 19.09.2020 г., 26.09.2020 г., 03.10.2020 г.,
10.10.2020 г., 17.10.2020 г., 24.10.2020 г. и 31.10.2020 г.
Претенция за законна лихва върху главниците от датата на исковата
молба до окончателното плащане НЕ Е ЗАЯВЕНА по делото, нито в исковата
молба, нито в уточнителните молби.
В исковата молба и постъпилите към нея уточнения се твърди, че по
силата на трудов договор № 135/31.08.2020 г. ответникът като работник
встъпил в трудово правоотношение с ищеца като работадател и заемал
длъжността „електромеханик“ с код по НКПД 74122007 при месечно
възнаграждение от 1200 лева. Уточнява се, че ищецът постъпил на работа на
01.09.2020 г. и започнал съвестно да изпълнява трудовите си задължения.
1
Въпреки това ищецът твърди, че така и не получил никакво
възнаграждение за положения от него труд – от датата на постъпването си на
работа 01.09.2020 г. до датата на прекратяване на трудовото правоотношение –
на 09.11.2020 г. В тази връзка се допълва, че трудовият му договор бил
прекратен със заповед № 5/06.11.2020 г.
Ищецът твърди, че през периода от 01.09.2020 г. до 09.11.2020 г. полагал
и извънреден труд – на дати 05.09.2020 г., 12.09.2020 г., 19.09.2020 г.,
26.09.2020 г., 03.10.2020 г., 10.10.2020 г., 17.10.2020 г., 24.10.2020 г. и
31.10.2020 г., за който обаче също не получил заплащане.
С тези аргументи се иска претенциите да бъдат уважени. С исковата
молба са представени: трудов договор № 135/31.08.2020 г. и разходен касов
ордер без дата.
В срока по чл. 131 от ГПК от ответника ЕТ „Екотоп – Димитър Киров“ е
постъпил писмен отговор, с който исковете се оспорват като неоснователни.
В тази връзка на първо място ответникът изрично посочва, че не оспорва
част от фактите, изложени в исковата молба. Потвърждава, че ищецът е бил
работник в ЕТ „Екотоп – Димитър Киров“ на длъжността „електромеханик“ –
по силата на трудов договор № 135/31.08.2020 г. със срок на изпитване от 6
месеца. В изпълнение на договора ищецът постъпил на работа на 01.09.2020 г.
В хода на работата ищецът ползвал три дни платен отпуск – от 04.11.2020 г. до
06.11.2020 г. като на 06.11.2020 г. трудовото правоотношение било прекратено
със заповед № 5/06.11.2020 г. , издадена на основание чл. 71, ал. 1 от КТ.
Заповедта била връчена на ищеца на 09.11.2020 г., от който момент и влязла в
сила и трудовото правоотношение било прекратено. На същата дата
работникът получил и надлежно оформената му трудова книжка. В тази
връзка се прави изрично уточнение, че ищецът е работил при ответника в
периода от 01.09.2020 г. до 09.11.2020 г.
На следващо място се посочва, че в периода от 01.09.2020 г. до
09.11.2020 г. ищецът НЕ бил полагал никакъв извънреден труд при
работодателя – заповеди за полагане на такъв не били издавани нито на
ищеца, нито на друг служител – доколкото в този период липсвала
производствена необхоД.ст работниците на ответника да полагат извънреден
труд.
Досежно положения от ищеца редовен труд в процесния период – то
ответникът поддържа, че същият му бил надлежно и изцяло заплатен. В тази
връзка твърди, че на ищеца била заплатена веднъж сумата от 2000 лева –
видно от разходен касов ордер (Р.К.О.) от 06.10.2020 г. – която представлявала
1200 лева брутно или по 931.80 лева нетно трудово възнаграждение за м.
септември и м. октомври 2020 г., както и сумата от 270.81 лева нетно или
340.27 лева брутно възнаграждение за м. ноември (2 работни дни) и
обезщетение за неизползван платен отпуск от 1 ден. Уточнява се, че сумата от
270.81 лева била заплатена по банков път по сметка на съпругата на ищеца въз
основа на изрична декларация от последния.
На последно място се оспорва представения от ищеца Р.К.О., който не
бил подписан от ответника и представлявало единствено индикация за поетия
2
от ответника ангажимент за заплащане на ищеца на трудово възнаграждение
от 1200 лева месечно.
С отговора на исковата молба са представени: молба за постъпване на
работа, трудов договор № 135/31.08.2020 г., декларация за постъпване на
работа, уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ и справка към него, молба за
ползване на отпуск и разрешаване на същия, заповед № 5/06.11.2020 г. за
прекратяване на трудовия договор, копие от трудова книжка, отчетна форма за
явяване на работа за м. 09., м. 10 и м. 11. 2020 г., платежна форма за заплати за
м. 09., м. 10. И м. 11. 2020 г. Р.К.О. от 06.10.2020 г. (оригинал и копие),
декларация за плащане на възнаграждение, платежно нареждане и два броя
заповеди за актуализиране на работно време.
С тези аргументи се иска претенциите да бъдат отхвърлени.
Претендират се разноски.
В хода на производството по делото е изготвена и приета съдебно
графологична експертиза с вх. № 290450/16.09.2024 г. Разпитани са двама
свидетели – И.С.А. и Борислав Велков Стефанов – служители на ответното
дружество.
В съдебно заседание, проведено на 01.10.2024 г. процесуалният
представител на ищеца по делото поддържа исковата молба и иска същата да
бъде уважена, доколкото исковите претенции за доказани по основание и
размер.
Процесуалният представител на ответната страна изразява доводи за
неоснователност на исковите претенции.
Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено следното:
Страните не спорят, а и от представеното по делото копие от трудов
договор № 135/31.08.2020 г. се установява, че ищецът е бил нает по трудово
правоотношение при ответника на длъжността „електромеханик“ с код по
НКПД 74122007. Трудовият договор е със срок на изпитване от 6 месеца,
уговорен в полза на работодателя /т. 3 от договора/. Съгласно договора
месечното възнаграждение на работника възлиза на 1200 лева – платими
между 10-то и 25-то число на месеца следващ месеца на положения труд, а
същият има право и на 20 работни дни платен отпуск, както и 0.6 %
допълнение за всяка година трудов стаж. Уговорен е срок на предизвестие
еднакъв и за двете страни от 30 дни. Трудовият договор е подписан от
работника на 31.08.2020 г. като същият е постъпил на работа на 01.09.2020 г.
На следващо място, видно от молба от ищеца същият е поискал 3 дни
платен отпуск – в периода 04.11.2020 г. до 06.11.2020 г. – като отпускът му е
разрешен със заповед № 510/03.11.2020 г.
По делото е приложена заповед № 5/06.11.2020 г., с която трудовото
правоотношение на ищеца е прекратено на основание чл. 71, ал. 1 от КТ – като
на ищеца е начислено обезщетение за неиползван платен отпуск от 1 ден.
Заповедта между страните липсва спор, е влязла в сила от 09.11.2020 г. – като е
3
подписана от ищеца. От приложеното по делото копие от трудова книжка е
видно, че същата е на името на ищеца – като е оформена надлежно от
работодателя ответник – с вписан трудов стаж от 2 месеца и 5 дни, вписаното
трудово възнаграждение на работника е 1200 лева. Съгласно уведомление до
НАП, трудовият договор е прекратен на 09.11.2020 г.
Видно от отчетна форма за м. 08.2020 г. ищецът не е полагал труд; видно
от отчетна форма за м. 09.2020 г. ищецът е зачислен на работа в цех 1
„проивзодство“, като се е явявал на работа 20 дни по 8 часа; видно от отчетна
форма за м. 10.2020 г. ищецът е зачислен на работа във втора група, като се е
явявал на работа 22 дни по 8 часа; видно от отчетна форма за м. 11.2020 г.
ищецът е зачислен в първа група като се е явил на работа два дни по 8 часа, 3
дни е бил почивка, а след това е освободен.
Съгласно платежна ведомост за м. 09.2020 г. на ищеца е начислена сумата
от 1200 лева, от които за получаване 931.18 лева, като в графата „подпис“ е
отбелязано „р.о.“; съгласно платежна ведомост за м. 10.2020 г. на ищеца е
начислена сумата от 1200 лева, от които за получаване 931.18 лева, като в
графата „подпис“ е отбелязано „р.о.“; съгласно платежна ведомост за м.
11.2020 г. на ищеца е начислена сумата от 340.27 лева, от които за получаване
270.81 лева, като в графата „подпис“ е отбелязано „банка“.
От Р.К.О., приложен в оригинал по делото – № ЕТ-12/06.10.2020 г. е
видно, че на 06.10.2020 г. на ищеца е заплатена сумата от 2000 лева – с
основание аванс заплата септември и октомври 2020 г. Вписани са номер на
лична карта на ищеца като е полжен негов подпис в графата „подпис“ в полето
„получил сумата“.
По делото е приложена декларация от 11.11.2020 г., подписана от ищеца,
с която същият заявява, че желае да получи плащане на възнаграждение по
банкова сметка с титуляр Радка К.а. Видно от платежно нареждане от
11.02.2021 г. сумата от 270.81 лева е преведена на ищеца по посочената от него
банкова сметка.
По делото е изготвено и прието заключение по допусната съдебно
графологична експертиза /СГЕ/ с вх. № 290450/16.09.2024 г. – с обект на
изследване Р.К.О. № ЕТ 12/06.10.2020 г. Съгласно същото и разясненията,
дадени от вещото лице в съдебно заседание, проведено на 01.10.2024 г.,
подписът, в мястото за „подпис“ за получена сума в Р.К.О. № ЕТ
12/06.10.2020 г. за сумата от 2000 лева е изпълнен именно от ищеца Д. К..
Така изготвеното заключение следва да бъде кредитирано, доколкото
същото е пълно и изчерпателно и отговаря на поставените задачи като за
вещото лице липсват данни за евентуална заинтересованост от изхода на
делото. Освен това заключението не е оспорено от никоя от страните по
делото, които не са се възползвали от правото си да поставят допълнителни
въпроси.
На последно място по делото са разпитани и двама свидетели, служители
на ответника.
В показанията си свидетелят И.С.А. твърди, че познава ищеца Д. К. –
доколкото същият е работил няколко месеца за ответното дружество през 2020
4
г. В тази връзка свидетелят уточнява, че Д. К. бил електротехник, а самият
свидетел бил директор и негов ръководител. Уточнява и че ищецът работел по
трудов договор, но със срок на изпитване. Доколкото не се справял с работата
обаче ищецът бил освободен в срока на изпитване.
На следващо място свидетелят счита, че ответното дружество било
изплатило всичко дължимо на ищеца. Уточнява, че при ответника
възнагражденията се изплащали от счетоводството като свидетелят нямал
отношение към това и пред него суми на ищеца не били изплащани.
Разяснява, че възнагражденията се заплащали в счетоводството срещу подпис
или по банков път. Твърди, че част от възнаграждението на ищеца било
заплатено по банков път, а останалата част с Р.К.О.
Свидетелят разказва, че при ответника работното време било от 08.30
часа до 17.00 часа – при 8 часов работен ден. Работа извън работното време се
налагала, но това ставало само въз основа на изрична заповед. Разяснява и че
ответникът имал множество обекти из цялата страна и спазването на
работното време се съблюдавало от бригадира и ръководителя на обекта.
Уточнява, че при необхоД.ст от полагане на извънреден труд се издавала
заповед за конкретен човек или група хора – като се водела и присъствена
форма, защото почивните дни се заплащали от счетоводството двойно.
В тази връзка свидетелят разказва, че ищецът Д. К. работил на обект на
дружеството в гр. Пловдив (детска градина), като през време на работата му
не се е налагало да полага извънреден труд. Уточнява, че ищецът работил на
този обект заедно с други служители – като отивали заедно на обекта и заедно
си тръгвали. Твърди и че самият той посещавал обекта поне два, три пъти
седмично и не бил възлагал полагане на извънреден труд и е категоричен, че
без негово знание, такъв не бил извършван. Свидетелят уточнява и че в негова
отговорност е да информира работодателя относно спазването на работното
време респ. необхоД.ст от извънреден труд.
От показанията на свидетеля Борислав Велков Стефанов се установява,
че също познава ищеца Д. К. по повод работата на последния в ответното
дружество около септември 2020 г. Свидетелят твърди, че тогава започнал да
работи с ищеца като съвместната им работа продъжила два месеца.
Свидетелят не бил запознат с трудовия договор на ищеца, но уточнява, че
двамата работили на обект в гр. Пловдив – детска градина „Снежанка“ като
свидетелят бил бригадир на обекта.
На следващо място свидетелят твърди, че нямал отношение към
изплащането на трудовите възнаграждения вкл. на ищеца. От своя страна
работното време в обекта било от 08.00 до 17.00 часа от понеделник до петък.
Свидетелят поддържа, че никой от ангажираните на обекта работници не бил
работил след работно време или в събота и неделя. Уточнява, че извънреден
труд се полагал въз основа на заповед от работодателя и за този обект и
периода м.септември – м. октомври 2020 г. е категоричен, че такава заповед не
била издавана.
Свидетелят уточнява, че на обекта имало охрана и работодателят не бил
възлагал на ищеца извънреден труд, като ищецът, а и свидетелят, не били
5
посещавали обекта в извънработно време. Уточнява, че ищецът бил
електротехник, но не знае защо ищецът е напуснал работа, доколкото към този
момент двамата вече не работели заедно. Свидетелят уточнява и че за работа
на обекта в гр. Пловдив служителите били командировани – като понеделник
пристигали на обекта, а в петък го напускали. Уточнява и че ищецът живеел в
гр. Казанлък, където се прибирал след работа.
Така депозираните показания съдът кредитира като съобразява
служебната обвързаност на свидетелите и към настоящия момент с ответното
дружество, което води до възможна заинтересованост за тях от изхода на
делото. Показанията на свидетелите обаче са еднопосочни и последователни, а
разминаванията в тях незначителни предвид и изминалия период от време.
Изложените от свидетелките факти обаче съдът съобразява само доколкото
съответните правнорелевантни за делото обстоятелства подлежат на
установяване със свидетелски показания.
Останалите доказателства по делото са неотносими към предмета на
спора, поради което и съдът не ги обсъжда.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
По допустимостта:
Настоящият състав намира предявените искове за допустими, като в тази
връзка след отстраняване на съответните нередовности в исковата молба
липсват наведени възражения и от страна на ответника.
По основателността:
Предявеният иск за сумата от 2500 лева е с правно оснавание по чл. 128,
т. 2 от КТ, а за сумата от 800 лева с правно основание по чл. 262, ал. 1, т. 2 вр.
с чл. 150 от КТ. В доказателствена тежест на ищеца по същите е да докаже:
наличието на трудово правоотношение с ответника, както и полагането на
труд – през процесния период по иска за трудово възнаграждение, респ. на
извънреден труд през съответните съботни дни. Ищецът следва да установи и
размера на претенциите си за редовно възнаграждение и възнаграждение за
извънреден трус. От своя страна в доказателствена тежест на ответника е да
установи, че е заплатил на ищеца дължимото трудово възнаграждение вкл.
такова за извънреден труд.
Предявеният иск с правно основание по чл. 262, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 150 от
КТ за сумата от 800 лева възнаграждение за извънреден труд съдът намира за
неоснователна, като съображенията за това са следните:
Твърденията на ищеца за положен от него извънреден труд останаха
недоказани по делото. Видно от приложените отчетни форми за положен труд
през м. 09., м. 10 и м. 11. 2020 г. в предприятието на работодателя за ищеца не
е отбелязано полагане на труд извън работните дни от седмицата, като такова
не е отбелязано и други работници на ответника Липсват и издадени заповеди
за полагането на извънреден труд. Освен това в показанията си двамата
разпитани свидетели също поддържат, че през процесния период на ищеца не
е възлагано да работи извънредно. Установява се от гласните доказателства, че
6
обекта, където е работел ищецът, е имал охрана, която също е осъществявала
контрол върху достъпа до обекта вкл. в извънработно време.
От своя страна самият ишец не ангажира никакви доказателства – гласни
или писмени, за полаган извънреден труд от негова страна, на нито една от
процесните дати.
Предвид гореизложеното и искът за заплащане на възнаграждение за
извънреден труд следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По отношение на иска по чл. 128, т. 2 от КТ за заплащане на трудово
възнаграждение, съдът намира следното:
Видно от платежно нареждане за сумата от 270. 81 лева на дата
11.02.2021 г. на ищеца е заплатено по банков път, по посочена от него банкова
сметка в изрична декларация, възнаграждението за двата отработени дни и
трите дни разрешен отпуск през м. 11. 2020 г., както и начисленото
обезщетение за 1 ден неизползван платен годишен отпуск – съгласно
заповедта за уволнение. Посоченото плащане не е оспорено, поради което и
съдът намира същото за категорично извършено.
В тази връзка и основният спорен между страните по делото въпрос е
дали на ищеца на 06.10.2020 г. чрез Р.К.О. е заплатена сумата от 2000 лева
представляваща възнаграждение за м. 09.2020 г. и м. 10.2020 г.
Ответникът е представил в подкрепа на заявеното от него плащане
документ, представляващ по своята правна същност Р.К.О. и извлечение от
ведоместта си за заплати – за двата процесни месеца. В случая съгласно
ведомостите сумите от по 931.18 лева са заплатени на ищеца и за двата месеца
чрез Р.К.О. Във ведомостта за заплати в графата „подпис“ на служителя е
налице отбелязване „Р.К.О.“. От своя страна по делото е приложен и
оригиналът на Р.К.О., в който ищецът се е подписал като получил сумата от
2000 лева. Подписът му действително бе оспорен от процесуалния му
представител, но авторството на същия се установи от приетата по делото
съдебно графологична експертиза.
Според нормата на чл. 270 ал. 3 от КТ, трудовото възнаграждение се
изплаща лично на работника или служителя по ведомост или срещу разписка
или по писмено искане на работника или служителя - на негови близки. По
писмено искане на работника или служителя трудовото му възнаграждение се
превежда по сметка в посочената от него банка. Разпоредбата намира
приложение и относно плащанията на обезщетения по КТ.
Съдебната практика допуска възможността извършеното плащане да
бъде установявано и с други документи – напр. в Решение № 241 от
07.01.2015 г. на ВКС по гр.д.№ 3269/2014 г., III г. о., ГК, се приема, че когато
законът урежда изискване за доказване на определени обстоятелства с писмен
документ, това не изключва възможността съответните обстоятелства да
бъдат доказани със случаен документ.
Според настоящия състав, подписаният от ищеца Р.К.О. в случая
7
удостоверява получаване на посочените в него суми. Това е така, доколкото е
налице изявление за получаване на съответната сума, отразено в Р.К.О. В
посочения документ се съдържа достатъчно информация каква сума се
изплаща и на какво основание, както и на коя дата. От своя страна са налице и
ведомости за заплати, където се сочи какви удръжки работодателят е направил
от заплатата и каква сума подлежи на плащане.
Подпис на ответника във ведомостите за двата месеца действително
липсва, като е вписано, че сумата е получена по Р.К.О. Както се отбеляза и по-
горе обаче самият ордер съдържа изявление за получил сумата от страна на
работника – като е вписан и номерът на личната му карта. От своя страна в
Решение №141 от 30.11.2010 г. на ВКС по гр.д. № 2715/2008 г., IV г. о., ГК се
посочва, че носещите личния подпис на работника разходни касови ордери
/РКО/, установяващи получаване на суми от работодателя, могат да
се приравнят по правна стойност на разписка по смисъла на чл. 270 ал. 3 от
КТ.
Само за пълнота следва да се отбележи и че плащането на трудово
възнаграждение не може да става чрез свидетелски показания.
Непротиворечиво, в съответствие с разпоредбата на чл. 164 ал. 1 т. 4 от ГПК,
съдебната практика приема, че са недопустими свидетелски показания за
доказване погасяване на тези парични задължения, установени с писмен акт.
Независимо от това такова доказване далеч не се ограничава само до
представяне на ведомости, платежни нареждания или разписки. Както се сочи
в Решение № 295 от 18.06.2012 г. на ВКС по гр.д. №251/2012 г., IV г.о., ГК,
тези документи, ако са съставени, биха съставлявали пълно доказателство за
плащане, но е допустимо плащането да се установи и с други доказателства (с
изключение на свидетелските показания), включително косвени, стига да
водят до единствено възможен извод. В настоящия казус са събрани
доказателства, че работодателят е начислил дължимото трудово
възнаграждение, както и дължимия в полза на държавата данък общ доход. От
своя страна с представения и подписан Р.К.О. се установи и заплащане на
дължимото възнагражение на ищеца – на 06.10.2020 г.
Поради това и искът за сумата от 2500 лева също следва да бъде
отхвърлен като недоказан.
По исканията за разноски на страните:
Ищецът не е реализирал разноски по делото, доколкото му е
предоставена безплатна правна помощ.
От своя страна ответникът претендира възнаграждение за адвокат от
общо 770 лева – от които 470 леза за защита по иска за неплатено трудово
възнаграждение и 300 лева за защита по иска за заплащане на извънреден
труд.
Посочените разноски са действително извършени, видно от приложен по
делото договор за правна защита и съдействие, поради което и следва да бъдат
присъдени изцяло. Разноските не се явяват прекомерни предвид цената на
исковете, фактическата и правна сложност на делото и броя проведени
открити съдебни заседания, на които процесуален представител на ответника
8
се е явявал.
Разноските за държавна такса и за съдебно графологична експертиза
остават в тежест на бюджета на съда, доколкото ищецът е работник.
Водим от горното, Софийският районен съд:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете на Д. П. К., с ЕГН:
********** и адрес: ************ против „Екотоп – Димитър Киров“, с ЕИК:
********* и адрес на управление: гр. София, бул. Климент Охридски № 11,
бл. 9, вх. 2, ап. 49 за осъждане на „Екотоп – Димитър Киров“ да заплати на Д.
П. К. следните суми: 1/ сумата от 2500 лева – главница, представляваща
неплатено на ищеца като работник от страна на ответника като работодател
трудово възнаграждение за периода от 01.09.2020 г. до 09.11.2020 г. по трудов
договор № 135/31.08.2020 г. и 2/ сумата от 800 лева – главница,
представляваща неплатено на ищеца като работник от страна на ответника
като работодател възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд на
05.09.2020 г., 12.09.2020 г., 19.09.2020 г., 26.09.2020 г., 03.10.2020 г., 10.10.2020
г., 17.10.2020 г., 24.10.2020 г. и 31.10.2020 г.
ОСЪЖДА Д. П. К., с ЕГН: ********** и адрес: ************ ДА
ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на „Екотоп – Димитър Киров“, с
ЕИК: ********* и адрес на управление: гр. София, бул. Климент Охридски №
11, бл. 9, вх. 2, ап. 49, сумата от общо 770 лева, представляваща разноски за
адвокат в настоящото исково производство по гр.д. № 46806/2021 г. на СРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред Софийски
градски съд, в двуседмичен срок от връчването му.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9