Решение по дело №2214/2021 на Административен съд - Пловдив

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

Р Е Ш Е Н И Е

№ 2118/10.11.2021г.

гр. Пловдив, 10 ноември 2021 год.

 

            Административен съд – Пловдив, XXVI касационен състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети октомври две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                                                      

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА

                                                                                                                             ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА ДИЧЕВА                                                                                                                               ДАРИНА МАТЕЕВА       

                                                                                    

 

           при секретаря СТАНКА ЖУРНАЛОВА и с участието на прокурора АНЕЛИЯ ТРИФОНОВА, като разгледа докладваното от съдия Дичева КНАД № 2214 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава дванадесета от Административно-процесуалния кодекс във връзка с чл.63 ал.1 пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба, предявена от сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Пловдив, представляван от В.М.– началник, чрез юриск. Г.Б., с адрес: гр. Пловдив, ул. „Княз Богориди“ № 7, срещу Решение № 874 от 23.06.2021 г. на Пловдивския районен съд, I н.с., постановено по АНД № 20215330201096 по описа на същия съд за 2021 г., с което е отменено  наказателно постановление № 20-1030-014563/30.12.2020 г., издадено от началник група към ОД на МВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с което на Г.Д.Г., на основание чл.174 ал.3 предл. второ от ЗДвП, е наложена санкция с административно наказание глоба в размер на  2000.00 лева и лишаване от право на управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл.174 ал.3 от ЗДвП.

Релевираните касационни основания се субсумират в извода, че атакуваният съдебен акт е постановен в противоречие със закона - касационно основание по чл.348 ал.1 т.1 от НПК  във връзка с чл.63 ал.1 от ЗАНН. Твърденията са, че неправилно съдът е отменил наказателното постановление, тъй като деецът, освен, че е отказал да бъде тестван за наркотични вещества, е направил и отказ да бъде тестван за алкохол, заради което на същия е било издадено наказателно постановление  20-1030-014587, които откази, според съда, представляват едно единно нарушение. Касационният жалбоподател счита, че се касае до две различни нарушения, и фактът, че са извършени по едно и също време и на едно и също място, не обосновават налагането на едно наказание, още повече, че в закона не е и предвидено единно такова.  Счита, че по делото са налице достатъчно доказателства, които доказват вината на Г. и обуславят административно-наказателната му отговорност. Иска се отмяна на решение на ПРС и потвърждаване на наказателното постановление. Прави се възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба – Г.Д.Г., редовно призован, се представлява от адв. П., който оспорва жалбата и поддържа изцяло доводите, изложени в отговора на касационната жалба. Претендира разноски по делото.

Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че жалбата е основателна и, като такава, следва да бъде уважена.

Касационната жалба е подадена в рамките на предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява процесуално ДОПУСТИМА.

Пловдивският районен съд е бил сезиран с жалба, предявена от Г.Д.Г., против наказателно постановление № 20-1030-014563/30.12.2020 г., издадено от началник група при ОД на МВР - Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с което Г., на основание чл.174 ал.3 от ЗДвП, е санкциониран с административно наказание глоба в размер на  2000.00 лева и лишаване от право на управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл.174 ал.3 предл. второ от ЗДвП.

Наказателното постановление е издадено въз основа на АУАН № GА 315746/08.12.2021 г., съставен от Й.П.И.- младши автоконтрольор, към ОД на МВР гр.Пловдив, сектор „Пътна полиция“.

Първоинстанционният съд е възприел изцяло обективираните в АУАН констатации, като е приел за установена следната фактическа обстановка:  на 08.12.2020 г. в 03:20 часа в град Пловдив, на ул."Братя Бъкстон" срещу № 64, Г.Д.Г. управлява лек автомобил „Нисан Примера“ с рег.  № ***, собственост на Д. Г., и в 03:20 часа, в сградата на 1 РУ град Пловдив, лицето отказва да бъде изпробвано за употреба на наркотични вещества с техническо средство Дрегер DrugCheck 3000 STK 5 - ARNJ-0921. Издаден талон за медицинско изследване номер 089069 и 8 (осем) броя стикери за сигурност и поверителност А025767. Талонът за медицинско изследване с номер 089069 е връчен на Г. в 03:40 ч., тъй като последният отказва да даде проба.

За така констатираното нарушение е съставен АУАН, в който деянието е квалифицирано по чл.174 ал.3 предл. второ от ЗДвП. Впоследствие е издадено обжалваното НП, с което Г. е санкциониран с административно наказание "глоба" в размер на  2000.00 лева и лишаване от право на управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл.174 ал.3 от ЗДвП. В НП е посочено, че с влизане в сила на наказателното постановление на водача се отнемат общо 12 контролни точки, на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение.

Процесното административно наказание е наложено при тази фактическа и правна обстановка, която е възприета в пълнота и възпроизведена и в спорното наказателно постановление.

За да отмени НП районният съд е приел, че, след като по делото е приложено НП № 20-1030-014587/30.12.2020 г., от което се установява, че деецът е наказан и за това, че на 08.12.2020 г. в 03:20 часа в град Пловдив, на ул."Братя Бъкстон" срещу № 64, Г.Д.Г. управлява лек автомобил „Нисан Примера“ с рег.  № ***, собственост на Д. Г., е управлявал МПС, след като е лишен от правоуправление по административен ред с АУАН № GА315744 и в 03:20 часа, в сградата на 1 РУ град Пловдив, лицето отказва да бъде изпробвано за употреба на алкохол с техническо средство Дрегер Алкотест 7510, с фабричен номер ARNA – 0182. Издаден е талон за медицинско изследване № 089068 и 8 броя стикери за сигурност и поверителност А026029; не е дал кръвна проба, квалифицирано като нарушение на чл.174 ал.3 предл. първо от ЗДвП, то макар и да е безспорно установено нарушението и нарушителя, оспореното НП следва да бъде отменено, тъй като на дееца са наложени две самостоятелни наказания за извършени по едно и също време, на едно и също място, веднъж отказ да се тества за употреба на алкохол и веднъж за отказ да се тества за употреба на наркотични вещества.

Решението е неправилно.

Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, са направени необосновани изводи относно приложението на материалния закон.

Основното възражение, наведено в касационната жалба, и по което районният съд в мотивите към обжалваното решение е приел, че е неоснователно, касае допустимостта от санкционирането на жалбоподателя Г. за всеки от двата установени и удостоверени отказа с цитираните по-горе две наказателни постановления, да му бъде извършена проверка, съответно за употреба на алкохол и за употреба на наркотични вещества или техни аналози. Текстът на чл.174 ал.3 от ЗДвП, и по-специално тълкуването му, действително създава предпоставки за различно правоприлагане на нормата. Употребата на съюзите и/или в посочената разпоредба граматически поставя възможност за извършване на нарушение, както в условията на алтернативност, така и в условията на кумулативност по отношение на всяко от изпълнителните деяния, включени в цитираната разпоредба, и то е в зависимост от конкретния избор на поведение на нарушителя. Разпоредбата на чл.174 ал.3 от ЗДвП съдържа възможност за водача да формира един отказ, касателно изследването за употреба на алкохол, да формира друг отказ, касаещ проверка за употреба на наркотични вещества, или на практика да откаже и двата вида изследвания, или съответно да не изпълни предписание по отношение едното изследване и/или на другото. В този смисъл неправилен е изводът на районния съд по отношение въведеното с разпоредбата на чл.174 ал.3 от ЗДвП нарушение, а именно, че са наложени две самостоятелни наказания за извършени по едно и също време, на едно и също място, веднъж отказ да се тества за употреба на алкохол и веднъж отказ да се тества за употреба на наркотични вещества.

Сиреч, нарушение по чл.174 ал.3 от ЗДвП ще е налице, когато водачът откаже съответна проверка с техническо средство и не извърши медицинско изследване за същата - кумулативни предпоставки. Настоящата съдебна инстанция намира, че при тази законовата формулировка на чл.174 ал.3 от ЗДвП всеки отказ следва да се разглежда като самостоятелно нарушение, доколкото се отказва извършването на две различни по вид изследвания, извършвани по различен ред и с различно техническо средство, както и с отделен резултат по всяко изследване. Обратното на това тълкуване би означавало, че в едно и също положение по отношение на санкция за нарушението биха били нарушители с един отказ и, съответно, такива с два, което безспорно е по-укоримото поведение, но санкцията би била една и съща, а такова тълкуване е лишено от логика. Смисълът, вложен от законодателя е да се установи употребил ли е съответният водач на МПС алкохол, както и употребил ли е наркотични вещества и техни аналози, и затова, при положение, че се откаже проверката с техническото средство или теста за наркотични вещества, то водачът е длъжен да изпълни предписанията за медицинско изследване. След като е отказал да изпълни тези си задължения, на практика водачът е извършил и двете вменени му нарушения по чл.174 ал.3 от ЗДвП. Затова неправилен и незаконосъобразен е изводът на районния съд в обжалваното решение, че лицето е наказано за едно единно нарушение.

В оспореното наказателно постановление в настоящото съдебно производство на Г.Г., на основание чл.174 ал.3 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 2 000.00 лв. и лишаване от право на управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл.174 ал.3 предл. второ от ЗДвП. В НП е посочено, че с влизане в сила на наказателното постановление на водача се отнемат общо 12 контролни точки, на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение.

В НП № 20-1030-014587/30.12.2020 г., на Г.Г. е наложено, на основание чл.174 ал.3 от ЗДвП  административно наказание глоба в размер на 2 000.00 лв. и лишаване от право на управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл.174 ал.3 предл. първо от ЗДвП. В НП е посочено, че с влизане в сила на наказателното постановление на водача се отнемат общо 12 контролни точки, на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение.

В случая този извод се подкрепя и от събраните по делото доказателства, а именно: - по оспореното в настоящото производство НП № 20-1030-014563/30.12.2020 г. е издаден талон за медицинско изследване № 089069 и 8 брой стикери за поверителност А025767, а по приложеното по делото на РС – Пловдив НП № 20-1030-014587/30.12.2020 г. е издаден талон за медицинско изследване № 089069 и 8 броя стикери за сигурност и поверителност А 026029. Т. е. издадени са талони за различни изследвания.

Всеки от двата отказа, при липсата и на осъществено медицинско изследване по същество, осъществява различна хипотеза на нарушение от предвидените такива в разпоредбата на чл.174 ал.3 от ЗДвП, като с оглед и на разпоредбата на чл.18 от ЗАНН, правилно е отчетено, че жалбоподателят следва да бъде наказан за всяко от посочените нарушения.

Безспорно установено е от събраните доказателства, че Г. е отказал да му бъде извършена проверка за наличието на наркотични вещества в кръвта с техническо средст­во. Това обстоятелство не се оспорва и от самия жалбоподател, каза се по-горе. Безспорно е, че му е бил издаден талон за медицинско изследване, който същият е получил, видно от положения от Г. подпис. По делото обаче няма данни такова изследване да е извършено.  

Това нарушение според настоящата инстанция е подведено правилно към уреждащата го правна норма, както в акта от актосъставителя, така и в наказателното постановление от административно–наказващият орган.

За да приеме съдът, че е налице такъв отказ на Г. за изпробване с техническо средство, се ползваха обективните и кредитирани показания на тримата свидетели, неоспорени от страната жалбоподател чрез процесуалния представител на жалбоподателя, от писмените доказателства по делото – АУАН – ползващ се и с доказателствената си сила съобразно чл.189 ал.2 от ЗДВП, като редовно съставен и с неоспорени чрез съответни доказателства констатации, както и талон за изследване. Следва да се отбележи, че от страна на наказаното лице не са ангажирани каквито и да било доказателства, внасящи съмнение в обстоятелствата, които са описани в АУАН и в НП и, които съдът приема за случили се в обективната действителност. Напротив и гласните, и писмените доказателства са категорични, че Г.Г. е бил водач на процесния лек автомобил и, като такъв, е отказал изпробване за наркотични вещества и техни аналози с техническо средство.

Административното нарушение по чл.174 ал.3 предл. второ от ЗДВП е пълно и коректно изписано не само словесно, но и цифрово, както от актосъставителя, така и от административно – наказващият орган. Нарушителят е бил наясно още от самото начало на административното производство за вмененото му за извършено нарушение.

По същия начин, административното нарушение по 174 ал.3 предл. първо от ЗДвП е правилно и коректно изписано и словесно и цифрово и в НП № 20-1030- 014587/30.12.2020 г.

Правилно са определени и размерите на наложените санкции - в законоуреде­ния за това и то фиксиран размер.

При това положение, не са налице касационните основания по чл.348 ал.1 НПК, а атакуваното решение на районния съд, като неправилно и незаконосъобразно следва да бъде отменено.

Предвид изхода на спора и претенциите на страните за присъждане на разноски по делото, съдът намира, че такива се следват на касационния жалбоподател и същите се констатираха в размер на 80.00 (осемдесет) лева, съобразно разпоредбата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ.

  Воден от горното, Административен съд – Пловдив, XХVI състав,

 

Р      Е      Ш      И

 

ОТМЕНЯ Решение № 874 от 23.06.2021 г. на Пловдивския районен съд, I н.с., постановено по АНД № 20215330201096 по описа на същия съд за 2021 г.

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 20-1030-014563/30.12.2020 г., издадено от началник група към ОД на МВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с което на Г.Д.Г., на основание чл.174 ал.3 предл. второ от ЗДвП, е наложена санкция с административно наказание глоба в размер на  2000.00 лева и лишаване от право на управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл.174 ал.3 от ЗДвП.

ОСЪЖДА Г.Д.Г., ЕГН **********,***, да заплати на ОД на МВР – Пловдив, сумата от 80.00 (осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ: