РЕШЕНИЕ
№ 437
гр. Велико Търново, 08.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Йордан Воденичаров
при участието на секретаря Силвия М. Т.а
като разгледа докладваното от Йордан Воденичаров Гражданско дело №
20214100100188 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид:
Пълномощникът на непълнолетната А. Г. А. – адвокат В. Т. от АК
Перник, твърди , че детето е длъжник на „Ю. Б.“ АД-София по изпълнително дело №
519/2020 г. на ЧСИ С. К., рег. № 809 на КЧСИ, с район на действие ВТОС образувано на
20.08.2020 г. въз основа на издадени срещу нея по ч.гр.д. № 39398/2011 г. по реда на
чл.417, т.2 и чл.418 ГПК и връчени й на 11.05.2012 г. заповед за изпълнение и
изпълнителен лист от 28.10.2011 г. за следните непогасени парични задължения,
произхождащи от договор за отпускане на ипотечен банков кредит за строителни работи
на недвижим имот № 2445/R/12.10.2006 г. , сключен с нейния баща и наследодател Г. И. А.
, починал на 15.05.2008 г. : сумата 34 137,66 лева представляваща половината от главницата
/ 68 275,31 лева/; сумата 7988,11 лева, представляваща половината от възнаградителната
лихва/ 15 976,22 лева /, дължима за периода 12.06.2008 г. до 15.09.2011 г. ; сумата 583 лева ,
представляваща половината от наказателната лихва за забава/ 1166 лева/ за периода
12.06.2008 г. до 15.09.2011 г. ; сумата 160,95 лева , представляваща половината от
годишната такса в размер на 0,5 %/ 321,89 лева/ за периода 12.06.2008 г. до 15.09.2011 т.,
начислена по т.4.4.7 от раздел 4 на договора ; законната лихва върху главницата за периода
от 16.09.2011 г. до окончателното й изплащане и сумата 1511,10 лева – разноски за
издаването на заповедта за изпълнение. Първоначално срещу нея е образувано
1
изпълнително дело № 385/2012 г. по описа на ЧСИ Д. Б., с рег.№ 726 на КЧСИ, с район на
действие ВТОС , по което последното предприето на 18.05.2012 г. действие за
принудително изпълнение е вписването на възбрана върху ипотекирания в полза на банката
недвижим имот в резултат на направено на 25.04.2012 г. от банката -взискател нарочно
искане за това. Съдебният изпълнител с постановление от 23.05.2018 г. е изявил воля
санкционираща прекратяването на изпълнителното производство на основание чл.433,
ал.1, т.8 ГПК.
Предвид това , моли съдът да постанови решение , с което да приеме за
установено по отношение на банката настъпването на последиците на давността за тези
вземания/ употребата на израза „не дължи на ..“ следва да се тълкува в смисъл на отрицание
на възможността сумите да бъдат принудително събирани/ .
В с.з. пълномощникът поддържа предявените искове с доводи, изложени в
писмена защита .
Ответникът оспорва исковете с възражения , основани на обстоятелствата ,
че иск за установяване , че нещо не се дължи/ каквато е формулировката в петитума на
исковата молба /, позован на погасителна давност е извън приложното поле на чл.439, ал.2
ГПК, защото изтичането на срока й не е нов факт по смисъла на този законов текст, а
средството за защита е възражението по чл.414 ГПК, което не е упражнено ; изпълнително
дело № 385/2012 г. по описа на ЧСИ Д. Б. е образувано на 25.04.2012 г. и е било висящо по
време, когато ППВС № 3/1980 г. не е още обявено за изгубило сила с т.10 на ТР №
2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС, поради което погасителна давност за вземанията
прекъсната на датата на образуването му, не е текла до 26.06.2015 г. ; дори и да се приеме ,
че не се извършвани никакви действия за принудително изпълнение , което не е така ,
защото са искани и извършвани справки за имущественото състояние на длъжника и са
заплащани такси , погасителната давност е изтекла не на посочената дата , а на 02.09.2020
г. поради наличието на мораториум, касаещ спиране на давностните срокове за периода от
13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. въведен със Закон за мерките и действията по време на
извънредното положение.
Предявени са по реда на чл.439, вр. с чл.124 ГПК обективно съединени установителни
искове за несъществуване на годни за принудително събиране вземания поради
погасяването им по давност с правна квалификация , изведена от нормите на чл. 110, чл.
111, б.“б“ и б.“в“ ЗЗД.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните
приема за установено и обосновава следните правни изводи:
Спор по настъпването на изложените в исковата молба и писмения отговор, факти/
обстоятелства , които са писмено документирани и съответно установени по смисъла на
чл.154, ал.1 ГПК / издадените срещу ищцата заповед за изпълнение и изпълнителен лист,
неупражнено по реда на чл.14 ГПК възражение срещу тази заповед, договор за отпускане
2
на ипотечен банков кредит за строителни работи на недвижим имот № 2445/R/12.10.2006 г. ,
сключен с нейния баща и наследодател Г. И. А.- източник на претендираните вземания /
без разноските /, образуването на двете изпълнителни дела на посочените дати , налагането
и вписването на възбраната, изявената воля на съдебния изпълнител да прекрати първото
изпълнително дело / страните нямат.
Спорно е правното им значение с оглед последиците на погасителната давност като
основание на предявените искове.
Материалноправното възражение за погасителна давност има качествената
определеност на особено субективно право/ средство/ на длъжника , осигуряващо / при
упражняване/ ефекта на погасяване на една от съставките на самото вземане –
правомощието на кредитора да иска изпълнение/ но не и правомощието да получи
изпълнение/ или иначе казано: правото на погасителна давност е правомерен отказ от
изпълнение, „парализиращ” осъществяването на претенцията чрез принудителната намеса
на компетентен орган / съд, съдебен изпълнител/ , след като вече е изтекъл предвидения в
закона срок на давността с начален момент изискуемостта на вземането / чл.114, ал.1 ЗЗД/,
не е имало прекъсвания в този срок / чл.116 ЗЗД/, нито доброволно плащане след изтичането
му / чл.118 ЗЗД/ - чл.120 от ЗЗД.
Изтичането на давностния срок след приключване на съдебното дирене в исковото
производство по което е постановено влязлото в сила съдебно решение, признаващо
вземането или след като издадената заповед за изпълнение на вземането е добила законна
сила, поражда основание на длъжника да оспори по исков ред принудителното му
осъществяване по неприключило изпълнително производство/ чл.439, ал.1, ал.2 ГПК/ чрез
позоваване на последиците на погасителната давност / упражняване на правото/
възражението на/ за погасителна давност /, понеже този срок е юридически факт/ чл.110
ЗЗД/ несъществувал към посочените моменти, а е такъв защото е елемент от легалния
фактически състав на давността/ включващ и бездействието на кредитора /, без който не
може да настъпят последиците й , а настъпването им без възможност да бъдат упражнени е
правна безсмислица.- чл.439, ал.1, ал.2 ГПК.
Давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително
изпълнение на вземането, а от прекъсването започва да тече нов давностен срок- чл.116
, б.“в“,чл. 117 ал. 1 ЗЗД.
Според даденото с ППВС № 3/18.11.1980 г. тълкувателно разрешение
образуването на изпълнителното производство е действие/ по точно казано молбата на
кредитора за образуване на изпълнително производство, включваща искане за
прилагане на определен изпълнителен способ / прекъсващо давността, а докато то е
висящо тя не тече / разширително разбиране изведено от нормата на чл.115, ал.1,
б“ж“ ЗЗД/.
3
В т. 10 от ТР № 2/26.06.2015г. по тълк. дело № 2/2013г. ОСГТК е дадено
противоположно разрешение като е прието, че давността не се прекъсва с
образуването на изпълнително дело , а се прекъсва с предприемането на кое да е
изпълнително действие/ насочване на изпълнението върху дадена вещ на длъжника
чрез налагане на запор или възбрана , присъединяване на кредитори , възлагането на
вземане за събиране или вместо плащане , извършването на опис и оценка на вещ ,
назначаването на пазач , насрочването и извършването на публична продан и т.н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети лица/ в
рамките на определен изпълнителен способ/ при паричните задължения: изпълнение
върху движима и недвижима вещи, изпълнение върху вземания на длъжника и
изпълнение върху вещи в режим на съпружеска имуществена общност/, от който
момент започва да тече нова давност, но давността не се спира докато изпълнителното
дело е висящо, поради което ППВС № 3/1980г. е обявено за изгубило сила. Краят на
прилагането му в съдебната практика следва да се приеме , че настъпва на 26.06.2015
г./ издаването на ТР № 2 по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС/ , от който момент
занапред започва прилагането на новото тълкувателно разрешение, доколкото законът
не урежда обратното му действие и от кой момент се прилагат тълкувателните
съдебни актове въобще/ ППВС и ТР/ .
Логически издържано е да се приеме , че когато някога в миналото е дадено
тълкувателно разрешение за точно прилагане на конкретна законова материалноправна
норма и се постановява нов тълкувателен акт по същия или сходен материалноправен
въпрос, чийто отговор е обусловил предходното разрешение, с който акт правилността
му вече се отрича / изоставя съобразно различни причини като промяна в
законодателството или в обществено-икономическите условия, превръщащи старото
разрешение в практически неприложимо или несъответно на действителния смисъл на
закона, приложението на новото разрешение настъпва занапред от момента, в който е
постановено и обявено по съответния законов ред.
Това е така , защото по начало не може да бъде изисквано от съответния
правоприложен орган и правните субекти, да съобразяват поведението си с
тълкувателен акт, който все още не е постановен.
Така че всички „заварени“ от новото тълкувателно решение, факти, имащи
значение за изпълнението на дадено вземане по процедурния ред на принудата в ГПК,
т.е. вече породили правните си последици , то те следва да бъдат преценявани с оглед
действалото към момента на настъпването им разрешение, дадено в загубилото на
26.06.2015 г. приложна сила ППВС № 3/1980 г.
Затова ако изпълнителното производство не е било прекратено на някое от
основанията по чл. 433, ал.1 ГПК преди тази дата , то до същата погасителна давност
относно изпълняемото вземане не се счита , че е текла/ в този смисъл вж. Решение №
4
170/17.09.2018г. по гр. д. № 2382/2017г. на ВКС, IV Г. О.; Решение № 51/21.02.2019г.
по гр. д. № 2917/2018г. на ВКС, IV Г. О. /.
В разглеждания случай съдбата на първото изпълнително производство е
преустановена преди началото на приложението на т.10 на новото тълкувателно
решение. Давността за вземанията/ за главницата и разноските тя е по начало 5
годишна – чл.110 ЗЗД , а за останалите вземания тригодишна – чл. 111, б.“б“ и б.“в“
ЗЗД/ – предмет на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист е прекъсната след
издаването им на 25.04.2012 г. с образуването на изпълнително дело № 385/2012 г. по
описа на ЧСИ Д. Б./ ППВС № 3/1980 г./ , а след това на 18.05.2012 г. с факта на вписване
на наложената по искане на взискателя – ответник от 25.04.2012 г. възбрана върху
ипотекирания недвижим имот/ предприето действие за насочване на принудително
изпълнение върху същия – чл.442 ГПК/. Тъй-като друго действие за принудително
изпълнение по смисъла на чл. 116, б.“в“ ЗЗД не е предприемано/ справките за
проучвания на имущественото състояние на малолетния тогава длъжник нямат
характер на същинско действие за принудително изпълнение , а имат само
подготвителна функция за евентуално бъдещо предприемане на такова действие / в
продължение на две години , считано от 18.05.2012 г. , двугодишният срок по чл. 433,
ал.1, т.8 ГПК на бездействие на взискателя – кредитор, изразено в непоискване да
бъдат извършени изпълнителни действия е изтекъл на 18.05.2014 г. и последицата му
е санкционна – прекратяване по силата на закона на изпълнителното производство.
В този момент е преустановено спирането на теченето на давността/съгласно
ППВС № 3/1980 г. / и съответно е започнала да тече нова давност за вземанията ,
която дори и да би се приело , че е станала 5 годишна и за онези от тях, за които по
начало е тригодишна, считано от влизане в сила на заповедта за изпълнение, ако би се
счела за приложима нормата на чл.117, ал.2 ЗЗД/ съдът обаче не споделя подобно
насилствено тълкуване на тази норма /, е изтекла на 18.05.2019 г. , т.е. упражненото
от ищеца възражение за настъпване на последиците й спрямо вземанията е
основателно . Второто изпълнително производство е образувано едва на 20.08.2020
г. и ако и да са предприети по него някакви действия за принудително изпълнение/
каквито не си вижда да има/ те не прекъсват давността , тъй-като такава вече не е
съществувала/ била е изтекла/.
По изложените съображения предявените искове са основателни и подлежат на
положителен правораздавателен резултат със съдебно решение.
При този изход на спора и тъй-като ищцата е освободена от съда по реда на чл.83, ал.2
ГПК да заплати дължимите по производството държавни такси върху цените на обективно
съединените искове , ответната страна търпи санкцията да бъде осъдена да ги заплати/ чл.78,
ал.6 ГПК/ , което задължение възлиза общо в размер на сумата 1845,46 лева/ чл.71, ал.1
ГПК, вр. с чл.1 на Тарифата за ДТ събирани от съдилищата по реда на ГПК .
5
Предвид горното , съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено по реда на чл.439, вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, че вземанията
на „Ю. Б.“ АД, с ЕИК .., със седалище и адрес на управление:гр.С.-1766, район „В.“,
ул.“О. п.“ №.. към А. Г. А. , с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр.В.Т., ул.“С. В.“ № ..,
вх... ет..., ап...- предмет на издадени срещу нея по ч.гр.д. № 39398/2011 г. на СРС по реда
на чл.417, т.2 и чл.418 ГПК и връчени й на 11.05.2012 г. заповед за изпълнение и
изпълнителен лист от 28.10.2011 г., за чието принудително събиране е образувано
изпълнително дело № 519/2020 г. на ЧСИ С. К., рег. № 809 на КЧСИ, с район на действие
ВТОС, произхождащи от договор за отпускане на ипотечен банков кредит за строителни
работи на недвижим имот № 2445/R/12.10.2006 г. , сключен с нейния баща и наследодател
Г. И. А. , починал на 15.05.2008 г., както следва : за сумата 34 137,66 лева, представляваща
половината от главницата / 68 275,31 лева/; сумата 7988,11 лева, представляваща
половината от възнаградителната лихва/ 15 976,22 лева /, дължима за периода 12.06.2008 г.
до 15.09.2011 г. ; за сумата 583 лева , представляваща половината от наказателната лихва за
забава/ 1166 лева/ за периода 12.06.2008 г. до 15.09.2011 г.; за сумата 160,95 лева ,
представляваща половината от годишната такса в размер на 0,5 %/ 321,89 лева/ за периода
12.06.2008 г. до 15.09.2011 т., начислена по т.4.4.7 от раздел 4 на договора ; законната лихва
върху главницата за периода от 16.09.2011 г. до окончателното й изплащане и за сумата
1511,10 лева – разноски за издаването на заповедта за изпълнение, са погасени по давност
.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 ГПК „Ю. Б.“ АД, с ЕИК .. със седалище и адрес
на управление:гр.С.-1766, район „В.“, ул.“О. п.“ № ... да заплати по бюджетната сметка
на ВТОС сумата 1845,46 лева, представляваща сбор от следващите се държавни такси
върху уважените искове.
Решението може да се обжалва пред ВТАС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Окръжен съд – Велико Търново: _______________________
6