РЕШЕНИЕ
№ 23
гр. Пловдив, 24.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Вера Ив. И.
Членове:Катя Ст. Пенчева
Тодор Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно търговско дело №
20235001000404 по описа за 2023 година
Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение №9/13.03.2023г., постановено по търг.д. №74/2021г. по описа
на окръжен съд С. „ЗК Л. И.“ АД, ЕИК ********* е осъдено да заплати на К.
И. Т., ЕГН ********** сумата от 26 000лв., частичен иск от 50 000лв.,
представляващи обезщетение за неимуществени вреди болки и страдания от
причинена открита рана с кожен дефект по задно вътрешната повърхност на
ляв глезен и подбедрица, претърпени от ПТП, настъпило на 20.08.2019г., по
вина на водача на автомобил „Л. Р. Ф.“, рег № ********, със сключена
застраховка Гражданска отговорност по полица №**/**/************, с
валидност от 05.01.2019г. до 04.01.2020г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 20.07.2020г. до окончателното изплащане.
„ЗК Л. И.“ АД, ЕИК ********* да заплати в полза на Адвокатско
дружество Ч., П. и И., гр. С., БУЛСТАТ ********** разноски за адвокатско
възнаграждение от 1 572лв. с ДДС, както и в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на Окръжен съд - С. дължимата за производството държавна
1
такса в размер на 1 040лв. и сумата от 750лв. разноски по делото за вещи
лица, изплатени от бюджета на съда.
Решението е постановено при участието на третото лице - помагач на
страната на ответника - Н. В. П..
Срещу постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответника
в първоинстанционното производство – „ЗК Л. И.“ АД. Съгласно молба –
уточнение вх.№8365/24.10.2023г. въззивната жалба е срещу тази част от
решението, с която искът за неимуществени вреди е уважен над сумата от
3 000лв. до 26 000лв. С оглед на така депозираната молба-уточнение
оплакването на жалбоподателя се свежда до прекомерност на определеното и
присъдено от първоинстанционния съд обезщетение и несъгласие с изводите
на окръжния съд за липса на съпричиняване от страна на пострадалата. Иска
се отмяна на решениетои в обжалваната част и постановяване на друго, с
което искът за неимуществени вреди да бъде отхвърлен над сумата от
3 000лв. Претендират се разноски за въззивното производство,
представляващи заплатена държавна такса за въззивно обжалване /не се
претендира адвокатско възнаграждение/, както и сторените в
първоинстанционното производство разноски в пълен размер.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемата
страна К. И. Т., с който отговор въззивната жалба се оспорва изцяло.
Въззиваемата страна претендира сторените по делото разноски.
Третото лице - помагач не е изразило становище по подадената
въззивна жалба.
С въззивната жалба и постъпилия отговор не са предявени
доказателствени искания.
Съгласно чл.269 от ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост
на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на
материалния закон.
Въззивната жалба е допустима, като депозирана в законоустановения
срок от надлежна страна и с предписаното от закона съдържание.
Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно и допустимо
2
решение.
Същото е постановено по предявен иск с правно основание чл.432 ал.1
от КЗ – за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпени
неимуществени вреди.
Ищцата в първоинстанционното производство – К. И. Т., е изложил
фактически твърдения за наличие на предпоставките по чл.432 ал.1 от КЗ, а
именно: Ищцата е получила телесни увреждания при ПТП, настъпило на
20.08.2019г. При управление на лек автомобил марка „Л. Р.“, модел „Ф.“, рег.
№ ********, на тротоар в кв. У. на гр. С., водачът Н.й П. нарушил правилата
за движение по пътищата, като се движел със скорост несъобразена с
конкретните пътни условия и със законовите ограничения, не бил внимателен
и предпазлив към уязвимите участници в движението /чл.5, ал. 2, т. 1 ЗДвП,
чл. 20, ал. 20 ЗДвП, чл. 116 ЗДвП/, вследствие на което реализирал ПТП, като
блъснал пешеходката К. Т., движеща се на тротоара. При произшествието на
Т. е причинена телесна повреда, изразяваща се в травма на лява подбедрица,
придружена с дълбока открита рана, стигаща до костта. За затварянето на
раната била необходима оперативна намеса и такава е извършена в клиника
по ортопедия и травматология към УМБАЛ „СВ. Г.“ ЕАД, където раната е
почистена и зашита. Пострадалата е изписана за домашно лечение, но
няколко дни по - късно Т. констатирала, че раната не се възстановява според
очакванията на лекарите. Болките продължавали, мястото било силно
зачервено и с оток. Всичко това затруднявало придвижването на пострадалата
и последната имала нужда от чужда помощ за обслужването на ежедневните
си нужди. За тези си оплаквания потърсила отново медицинска помощ и на
02.09.2019г. е приета в клиника по пластично-възстановителна и естетична
хирургия. На 03.09.2019г. е извършена оперативна намеса, при която е
направена радикална ексцизия на кожна лезия, както и отстраняване на
мъртвите тъкани на задно-медиална повърхност на лява подбедрица. За по-
бързото и успешно зарастване на раната, която вече заемала голяма част от
подбедрицата, е поставена превръзка с нанокристално сребро. След 15 дни
лечение Т. е изписана за домашно лечение. Ищцата полагала всички
необходими мерки и усилия за възстановяването си, но без особен успех. На
левия й крак личат белезите от произшествието, продължава да ходи с
превръзки, тъй като раната не е зараснала, а вследствие на наличието на
некротична тъкан и извършената кожна пластика, личат огромни белези.
3
Деформацията на засегнатото място е толкова силна и дълбока, че е довела и
до затруднение в движението на глезена. Твърди се, че травмата променила
начина на живот на пострадалата, както и че довела до развитие на остро
душевно разстройство и стресова реакция у ищцата, емоционален стрес,
душевно разстройство - съС.ие на остра стресова реакция, изразяваща се в
потиснатост, безпокойство, изострена чувствителност, ранимост.
Отговорността на ответника – застраховател, се ангажира с наличието
на валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за л.а. „Л. Р.“, модел „Ф.“, рег.№ ********, по силата на
застрахователна полица №**/**/************, с валидност от 05.01.2019г. до
04.01.2020г. Ищцата предявила пред застрахователя претенция вх.
№3976/19.03.2020г. за заплащане на застрахователно обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, но застрахователят не е определил и
изплатил такова.
Искането, с което е сезиран съдът, е ответното застрахователно
дружество да бъде осъдено да заплати на ищцата обезщетение за
неимуществени вреди, в размер на 26 000лв., частичен иск от 50 000лв., за
неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от деня, в който
изтича тримесечният срок за отговор на ответника по отправената към
последния претенция - 20.07.2020г.
В представения в срока по чл.367 от ГПК отговор на исковата молба
ответникът „ЗК Л. И.“ АД е оспорил искът за обезщетение за неимуществени
вреди. Относимите за настоящото въззивно производство възражения по този
иск се свеждат до прекомерност на претендираното обезщетение, както и
допуснато съпричиняване от страна на пострадалата. /Отговорът на исковата
молба съдържа възражения относно вината на водача на л.а., свеждащи се до
съображения относно механизма на ПТП, които не са предмет на въззивното
производство с оглед на депозираната молба – уточнение вх.
№8365/24.10.2023г./.
Като трето лице – помагач на страна на ответника в
първоинстанционното производство, с определение №39/18.03.2022г., е
конституиран водачът на автомобила - Н. В. П..
От събраните по делото доказателства се установи следното:
Претенцията е за репариране на вреди при условията, визирани в
4
чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането, съгласно която увреденото лице,
спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, при
спазване на изискванията на чл.380. В чл.432, ал. 1 от КЗ е признато право в
полза на увреденото лице, спрямо което застрахованият по разглеждания вид
застраховка е отговорен по правилата на чл.45 и сл. от ЗЗД, да предяви пряк
иск срещу застрахователя за заплащане на дължимото обезщетение. За да се
ангажира отговорността на застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ, е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
„Гражданска отговорност”, между прекия причинител на вредата и
застрахователя. Наред с това, следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание
за отговорност на прекия причинител – застрахован, спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди – а именно: да е причинена вреда, тази
вреда да е причинена виновно, същата да е резултат от противоправно
поведение, наличие на причинна връзка между противоправното поведение и
причинената вреда.
Установени в първоинстанционното производство са елементите от
фактическия състав на чл.432, ал.1 от КЗ: Ищцата К. И. Т. е претърпяла
неимуществени вреди, изразяващи се в телесни увреждания, причинени при
ПТП от 20.08.2019г., а именно открита рана с кожен дефект по задно
вътрешната повърхност на ляв глезен и подбедрица /съгласно заключението
от съдебномедицинска експертиза/. Вредите са причинени виновно, в
резултат на противоправно поведение на виновния водач на лекия автомобил
марка „Л. Р.“, модел „Ф.“, рег.№ ******** -Н.й П.. Установено е и не се
спори наличието на причинна връзка между противоправното поведение и
причинената вреда. Не е спорен в настоящето въззивно производство и
специфичният елемент на визираната в чл.432 ал.1 от КЗ, във вр. с чл.343 ал.1
от КЗ функционална отговорност на застрахователя, обусловена от наличието
на валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за
застраховка „Гражданска отговорност” – със застрахователна полица
№**/**/************, валидна от 05.01.2019г. до 04.01.2020г.
С оглед оплакванията, съдържащи се във въззивната жалба и
5
уточняваща такава с вх.№8365/24.10.2023г., първият очертан спорен въпрос,
пренесен пред въззивната инстанция, е въпросът относно справедливото
обезщетение за репариране на понесените от ищцата неимуществени вреди.
Отчитайки функционалната обусловеност на задължението на
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ за обезвреда на
пострадалото лице от съдържанието и размера на деликтното обезщетение,
дължимо от застрахования делинквент по реда на чл.45 от ЗЗД, то и в
хипотезата на упражнено по реда на чл.432 ал.1 от КЗ пряко право е
приложим въведеният с чл.52 от ЗЗД принцип за справедливост.
Справедливото обезщетяване по смисъла на чл.52 от ЗЗД, както това изрично
е прието още в ППВС №4/68г., означава да бъде определен онзи точен
паричен еквивалент не само на болките и страданията, понесени от
конкретното увредено лице, но и на всички онези неудобствата, емоционални,
физически и психически сътресения, които съпътстват същите. В този смисъл
размерът на обезщетението за репариране на претърпените неимуществени
вреди следва да се определи при преценка на редица конкретни обстоятелства
от обективна и субективна страна. С оглед спецификата на отговорността по
чл.45 ЗЗД такива обстоятелства са характерът на увреждането, последиците,
възрастта на увредения, общественото му положение. При определяне
размера на претърпените неимуществени вреди следва да се има предвид и
личният характер на тази претенция, свързана пряко с изживяванията и
личността на този, който понася вредите.
Относно интензитета и степента на претърпените от ищцата болки и
страдания вследствие така посочените увреждания, като критерий при
определяне на техния паричен еквивалент, относими са депозираните при
първоинстанционното разглеждане на делото гласни доказателства, както и
заключението от допуснатата съдебномедицинска експертиза.
Относими в тази насока са показанията на свидетеля М. Т. – син на
ищцата, който притежава преки и непосредствени впечатления от съС.ието на
ищцата, причинено от нанесените й телесни увреждания. Според свидетеля,
увреждането било тежко в долната част на левия крак „колата е смъкнала
месото до кокал“, като ежедневно се правели превръзки. Няколко дни след
първоначалното пребиваване в болница в гр. С., раната се влошила, което
наложило ищцата да бъде настанена в болница „Св. Г.“ в гр. П., където
6
претърпяла две операции - първо да се изчисти „мъртвото“, а след това й
свалили кожа от бедрото, за присаждане. Ищцата се възстановила след около
10 дни след операцията. След изписването си била в къщи, можела да ходи на
тоалетна, но имала нужда от помощ. Според свидетеля, мястото било много
чувствително, не можела да сложи обувка или дреха, поС.но й правел
компреси, трябвало раната да се маже поС.но. Повече от половин година
майка му не била излизала, на крака си имала „дупка“, имала „изрязано в
крака“ и нямало как да се запълни. Т. се изморявала по-бързо и кракът й
„поддавал“, като се измори.
Показанията на свидетеля Т., преценени и съобразно разпоредбата на
чл.172 от ГПК, се кредитират напълно като непосредствени и убедителни и
подкрепящи се от останалите доказателства – медицинска документация и
преди всичко от заключението от съдебномедицинската експертиза.
Съгласно заключението на вещото лице д-р Б., вследствие на ПТП-то
ищцата е получила горепосоченото увреждане - открита рана с кожен дефект
по задно вътрешната повърхност на ляв глезен и подбедрица. Непосредствено
след инцидента пострадалата изпитвала от умерени на моменти до
значителни по сила и интензитет болки и страдания, които в хода на
оздравителния процес постепенно затихвали до пълното им изчезване. След
инцидента на 20.08.2019г. в Спешно отделение на МБАЛ д-р Б. Ш. било
извършено хирургически зашиване на раната. Поради настъпване на некроза
на тъканите /умъртвяване на кожата отгоре/, се наложило на 03.09.2019г.
оперативно премахване на мъртвата тъкан и след това на 09.09.2019г.
присаждане на кожа, взета от лявото бедро. След присаждането на кожата
оздравителният процес при благоприятен ход трае около 20-30дни, без
настъпване на усложнения в него, за каквито липсват писмени доказателства
в делото. След оздравителния процес останали груби белези и цикатрикси,
които довели до намаляване на мускулната маса под цикатрикса и отслабване
на силата на левия глезен и стъпало. Към момента на изготвяне на
експертизата /около 3 години след ПТП/ възстановителният процес е
приключил, но е налице груб белег, разположен на 17см., мерено от долната
част на стъпалото нагоре, разположен напречно на средината линия и с
размери 12/1см., както и по задно-външната повърхност на лявото бедро в
долната трета, с бледо розов цвят и размери 13/6см., от който била взета
кожата за трансплантация. Според вещото лице, не се очаква да настъпят
7
някакви усложнения, но белезите, намалената мускулна маса, както и
намалената сила на лявото стъпало остават за цял живот. Ищцата изпитва
слабост в лявото стъпало при продължително ходене или стоене права.
Заключението от съдебномедицинската експертиза, като компетентно
изготвено и неоспорено от страните се кредитира изцяло.
При съобразяване с конкретния обем преживени болки и страдания от
ищцата – посочени по-горе и преценени като обективен критерий, възрастта
на ищцата към момента на ПТП – на 78 години, продължителността на
оздравителния процес – около 20-30 дни, фактът, че лечението е наложило и
оперативна намеса, прогнозите за пълно възстановяване, фактът, че макар и
да е приключил възстановителният процес е останал белег от травмата, а
мускулната маса е намалена, следва да се приеме, че сумата от 20 000лв. е
справедлив паричен еквивалент на понесените от К. Т. страдания.
Неоснователността на иска за обезщетение за неимуществени вреди в
по-висок размер – 26 000лв., се обуславя от обстоятелството, че понесената от
ищцата травма е една, с кратък възстановителен период – 20-30 дни, както и
че пострадалата е изпитвала от умерени на моменти до значителни по сила и
интензитет болки и страдания непосредствено след инцидента, които в хода
на оздравителния процес постепенно затихват до пълното им изчезване. Не са
ангажирани и убедителни доказателства за негативни прояви в
психоемоционален аспект, в подкрепа на твърденията в исковата молба, че
травмата е довела до развитие на остро душевно разстройство и стресова
реакция у ищцата, емоционален стрес, душевно разстройство - съС.ие на
остра стресова реакция.
Ето защо се явява основателно оплакването на жалбоподателя в насока,
че определеното от първостепенния съд обезщетение за неимуществени вреди
от 26 000лв. не е съобразено със степента, интензитета и естеството на
понесените от ищцата болки и страдания, но и сумата, сочена от
жалбоподателя – 3 000лв., също не съответства на интензитета и естеството на
полученото от ищцата травматично увреждане.
Следващият спорен въпрос е наличието на съпричиняване и проявните
форми на поведение от пострадалата, водещо до съпричиняване на
вредоносния резултат. Ответникът - застраховател е упражнил правото си по
чл.432 ал.2 от КЗ, като с отговора на исковата молба е въвел възражение за
8
съпричиняване от страна на пострадалото лице за настъпване на вредоносния
резултат.
В материалноправната норма - чл.51 ал.2 от ЗЗД, е предвидена
възможност за намаляване на обезщетението за вреди от деликт, като
намаляването на обезщетението е обусловено от наличие на причинна връзка
между поведението на пострадалия и произлезлите вреди. Както е посочено в
мотивите към т.7 от ТР №1/23.12.2015г. по тълк.д. №1/2014г. на ОСТК, дали
поведението на пострадалия е рисково и дали то е допринесло за
увреждането, подлежи на установяване във всеки конкретен случай.
Съпричиняване е налице, когато освен с поведението на деликвента
увреждането се намира в пряка причинно-следствена връзка и с поведението
на самия увреден.
Като конкретна проява на такъв тип поведение от страна на К. Т. в
отговора на исковата молба се сочи и се поддържа с въззивната жалба
нарушаване правилата за движение по пътищата, визирани в чл.108 и чл.114
от ЗДвП, аргументирано с твърдения, че ищцата се е движела/намирала на
платното за движение.
Изводите за липса на съпричиняване от страна на пострадалата
първоинстанционният съд правилно е извел от заключението от
съдебноавтотехническата експертиза относно фактическата обстановка –
механизма за настъпилото ПТП. Съгласно заключението от
съдебноавтотехническата експертиза, механизмът на ПТП от техническа
гледна точка е следният: на 20.08.2019г., около 10ч., Н.П. потегля с личния си
автомобил Л. Р., Ф., рег.№ ******** от адрес на ул. „К. М.“ № **, в посока
кръстовище „М. м.“. Автомобилът се движел в непосредствена близост до
десния тротоар и стигайки до дом № *** /фиг.3 и 4, л.173/, без да осигури
безопасна странична дистанция, блъснал правилно движещата се по десния
тротоар пешеходка К. Т.. Съприкосновението между лекия автомобил,
управляван от Н.П. и пешеходката К.Т. е настъпило на десния тротоар на
ул. „К. М.“, от предната дясна част или огледалото на лекия автомобил в
гърба на пешеходката, което предизвикало падане на Т. и кракът й бил
притиснат с ролбара на автомобила, от което последната получила
посочените наранявания. Скоростта на автомобила преди задействане на
спирачната система била 10,48км./ч. Водачът е имал техническа възможност
9
да предотврати настъпването на произшествието, тъй като пешеходката през
цялото време била видима за него и се е намирала пред него. Водачът на л.а. е
бил длъжен при избиране на скоростта да се съобрази с атмосферните
условия, релефа, съС.ието на пътя и на превозното средство, за да е в съС.ие
да спре пред всяко предотвратимо препятствие, което в случая не бил
направил. От техническа гледна точка ищцата Т. не е могла да възприеме
задаващата се заплаха, тъй като се движела по тротоара в посока запад – изток
/пред автомобила/. Следователно от писменото заключение може да се
направи единственият извод, че преди ПТП-то и към момента на ПТП ищцата
се е движела правомерно по тротоара, макар и в неговата външна част, като
причина за инцидента е единствено поведението на водача на лекия
автомобил, който се е движел в непосредствена близост до десния тротоар,
без да осигури безопасна странична дистанция и не е отчел наличието на
пешеходец, движещ се пред него по тротоара, при което с части от
автомобила /огледалото/ е причинил падането на пешеходеца и притискане на
долен крайник с ролбара на автомобила /като в тази насока са и обясненията
на самия водач на автомобила, дадени като третото лице - помагач в процеса,
а именно, че вниманието му е било насочено в другата посока, а не към
тротоара, „за да се включи в движението“/. От значение в тази насока са и
разясненията на вещото лице, дадени в съдебно заседание относно ширината
на тротоара на мястото на удара - с почти една трета от нормалната широчина
за тротоар, като съприкосновението на ищцата с автомобила било на около
метър преди електрически стълб. Т. се движела по тротоара, но предвид
широчината му нямало как да избегне по - вдясно. Т.е. – тезата на
жалбоподателя, че, в опит да заобиколи електрически стълб, ищцата се е
движела по пътното платно, е изцяло опровергана от заключението от
съдебноавтотехническата експертиза, което е компетентно изготвено и не е
оспорено от страните и се кредитира изцяло от настоящата инстанция.
Вещото лице е категорично в констатацията си, съответно – заключението си,
че пострадалата се е движела по тротоара, както и че именно при това й
движение по тротоара е настъпил ударът с част от автомобила – в гърба на
пострадалата, като това съприкосновение е преди местоположението на
въпросния електрически стълб. Съгласно дадените от вещото лице разяснения
в съдебно заседание заключението, че към момента на съприкосновението
ищцата се е намирала на тротоара /а не на пътното платно/ е на база
10
направените от вещото лице замервания на мястото на ПТП, като вещото
лице е категорично: „замерил съм платното….тя е била малко преди
електрическия стълб, който се намира на тротоара и където е станало
съприкосновението. …..когато я е закачило огледалото, това е предизвикало
някакво завъртане на тялото, с което тя може да загуби равновесие и да падне,
така че кракът по някакъв начин да падне долу…...“. Следва да се посочи и че
в същия смисъл са и разясненията на вещото лице от съдебномедицинската
експертиза, дадени в съдебно заседание – д-р Б., като вещото лице д-р Б. е
категорично в извода си, че полученото от Т. травматично увреждане не може
да се получи от падане от собствения ръст върху тротоара. Следователно
изцяло опровергано е твърдението на жалбоподателя за допуснато от
пострадалата нарушение на правилата за движение по пътищата по чл.108
ал.1 от ЗДвП, съответно – забраната, визирана в чл.114 от ЗДвП, тъй като по
категоричен начин е установено, че ПТП е настъпило /съприкосновението
между автомобила и тялото на пострадалата/ в момент, към който Т. се е
движела по тротоара, а не по платното за движение. Съпричиняването на
вредата изисква наличие на пряка причинна връзка между поведение на
пострадалия и настъпилия вредоносен резултат. Приносът на увредения –
обективен елемент на съпричиняването, може да се изрази в действие или
бездействие, но всякога поведението следва да води категорично до
настъпването на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен.
Както се посочи, от заключенията от автотехническите експертиза не може да
се направи извод за местоположение на пострадалата на пътното платно. За
да бъде успешно проведен процесуалният способ за защита на пасивно
легитимираната страна по иск за репариране на вреди от непозволено
увреждане посредством възражение за съпричиняване, следва да се установи
по пътя на пълно и главно доказване на първо място категорично наличие на
поведение, допринесло или улеснило настъпването на крайния вредоносен
резултат – и само при установяването на този факт биха били приложими
последиците на чл.51 ал.2 от ЗЗД. Като страна, черпеща изгодни последици
от установяването на този факт, доказателствената тежест за установяването
му носи жалбоподателят – ответник по иска. Приносът на пострадалия трябва
да е конкретен, както и да е доказан, а не хипотетично предполагаем. С оглед
на изложеното възражението за наличие на съпричиняване се явява
неоснователно, както правилно е приел и окръжният съд.
11
По изложените съображения въззивната жалба се явява частично
основателна, като решението в обжалваната му част следва да бъде частично
отменено – в частта, с която е присъдено обезщетение за неимуществени
вреди над сумата от 20 000лв. до 26 000лв. и в тази част искът да се отхвърли,
с произтичащите от това последици.
При този изход на спора пред въззивната инстанция за
първоинстанционното производство се дължат разноски по съразмерност по
реда на чл.38 ал.2 от ЗА в размер на 1 209,23лв. с ДДС. Или решението следва
да бъде отменено и в частта, с която „ЗК Л. И.“ АД е осъдено да заплати в
полза на Адвокатско дружество Ч., П. и И., гр. С., БУЛСТАТ **********
разноски за адвокатско възнаграждение над сумата от 1 209,23лв. до 1 572лв.
с ДДС.
Съразмерно с отхвърлената част на иска ищцата следва да заплати на
ответника разноски за първоинстанционното производство в размер на
230,77лв. /Съгласно представения списък на разноските /л.191/ същите са в
размер на 1 000лв./.
Обжалваното решение следва да бъде отменено и в частта, с която
ответникът е осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт
държавна такса над сумата от 800лв. до 1 040лв., както и над сумата от
576,92лв. до 750лв. - разноски по делото за вещи лица, изплатени от бюджета
на съда.
По разноските, дължими за въззивното производство:
Съгласно представения списък на разноски по чл.80 от ГПК /л.40/
жалбоподателят претендира разноски в размер на 520лв. – заплатена
държавна такса за въззивно обжалване. Съразмерно с уважената част от
въззивната жалба му се дължат разноски в размер на 135,65лв.
От въззиваемата страна се претендират разноски по реда на чл.38 ал.2
от ЗА. Съгласно договор за правна защита и съдействие /л.59/ е уговорено
безплатно процесуално представителство по реда на чл.38 ал.1, т.2 от ЗА. При
обжалваемия материален интерес – 23 000лв. минималното адвокатско
възнаграждение по чл.7 ал.2, т.3 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения е 2 470лв., а с ДДС – 2 964лв.
Съразмерно с неуважената част от въззивната жалба се дължат разноски по
реда на чл.38 ал.2 от ЗА в размер на 2 190,78лв. с ДДС в полза на Адвокатско
12
дружество Ч., П. и И. /процесуален представител на ищцата съгл.
пълномощно – л.18 от първоинстанционното дело, с права да
преупълномощава други адвокати/.
Водим от изложеното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, Пловдивският
апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №9/13.03.2023г., постановено по търг.д. №74/2021г.
по описа на окръжен съд С. в частта, с която „ЗК Л. И.“ АД, ЕИК ********* е
осъдено да заплати на К. И. Т., ЕГН ********** сумата над 20 000лв. до 26
000лв., частичен иск от 50 000лв., представляващи обезщетение за
неимуществени вреди болки и страдания от причинена открита рана с кожен
дефект по задно вътрешната повърхност на ляв глезен и подбедрица,
претърпени от ПТП, настъпило на 20.08.2019г., по вина на водача на
автомобил „Л. Р. Ф.“, рег № ********, със сключена застраховка Гражданска
отговорност по полица №**/**/************, с валидност от 05.01.2019г. до
04.01.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
20.07.2020г. до окончателното изплащане; в частта, с която „ЗК Л. И.“ АД е
осъдено да заплати в полза на Адвокатско дружество Ч., П. и И., гр. С.,
БУЛСТАТ ********** разноски за адвокатско възнаграждение над сумата от
1 209,23лв. до 1 572лв. с ДДС; в частта, с която „ЗК Л. И.“ АД е осъдено да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт държавна такса над сумата от
800лв. до 1 040лв., както и над сумата от 576,92лв. до 750лв. - разноски по
делото за вещи лица, изплатени от бюджета на съда, вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от К. И. Т., ЕГН ********** срещу „ЗК Л. И.“
АД, ЕИК ********* иск за сумата над 20 000лв. до 26 000лв. - частичен иск
от 50 000лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди болки и
страдания от причинена открита рана с кожен дефект по задно вътрешната
повърхност на ляв глезен и подбедрица, претърпени от ПТП, настъпило на
20.08.2019г., по вина на водача на автомобил „Л. Р. Ф.“, рег № ********, със
сключена застраховка Гражданска отговорност по полица
№**/**/***********, с валидност от 05.01.2019г. до 04.01.2020г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 20.07.2020г.
13
ОСЪЖДА К. И. Т., ЕГН ********** да заплати на „ЗК Л. И.“ АД, ЕИК
********* разноски за първоинстанционното производство в размер на
230,77лв., както и разноски за въззивното производство в размер на 135,65лв.
ОСЪЖДА „ЗК Л. И.“ АД, ЕИК ********* да заплати в полза на
Адвокатско дружество Ч., П. и И., гр. С., БУЛСТАТ ******** адвокатско
възнаграждение по чл.38 ал.2 от ЗА в размер на 2 190,78лв. с ДДС за оказано
безплатно процесуално представителство на К. И. Т., ЕГН ********** във
въззивното производство.
Решението е постановено при участието на третото лице - помагач на
страната на „ЗК Л. И.“ АД, ЕИК ********* - Н. В. П..
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14