№ 3201
гр. Плевен , 22.12.2020 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито
заседание на двадесет и втори декември, през две хиляди и двадесета година в
следния състав:
Председател:Милена С. Томова
като разгледа докладваното от Милена С. Томова Гражданско дело №
20204430104661 по описа за 2020 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по гр.д.№4661/2020г. по описа на ПлРС е образувано по
предявен от *** против Т. Л. Г. иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК за
признаване за установено вземане на ищеца срещу ответника, за което е
издадена заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417 от ГПК в
производството по ***.
В исковата молба се навеждат от ищеца доводи, че постановеното от
заповедния съд разпореждане за даване указания на заявителя в заповедното
производство за предявяване на иска по чл.422, ал.1 от ГПК било
незаконосъобразно, т.к. възражението на длъжника не било постъпило в срока
по чл.414, ал.2 от ГПК.
Ответникът не е ангажирал становище по допустимостта на
установителния иск в предоставения му с разпореждане от 30.11.2020г. срок.
Съдът, като съобрази доказателствата по делото, намира от фактическа
страна следното:
Производството по *** е било образувано въз основа на заявление от ***
за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ТПК срещу
длъжника Т. Л. Г. и длъжника ***, въз основа на извлечение от счетоводни
книги на банката по Договор за кредит от 19.03.2007г., сключен между *** и
1
***, обезпечен с поръчителство от ***.
Вземанията, за които е била издадена заповедта за изпълнение са
цедирани на *** – ищец в настоящото производство.
Въз основа на издадения изпълнителен лист в полза на ***, по молба на
цесионера – *** първоначално е било образувано изпълнително дело *** по
описа на *** с район на действие ***, производството по което впоследствие
е било перемирано. По същото е била изпратена покана за доброволно
изпълнение на длъжника Т. Л. Г., заедно с преписи от изпълнителния лист и
заповедта за незабавно изпълнение, на адреса му, посочен в заповедта.
Книжата са били надлежно връчени на същия длъжник по реда на чл.47, ал.1
от ГПК, приложим с оглед препращащата норма на чл.43 от ЗЧСИ, чрез
залепване на уведомление, осъществено съответно на 11.06.2017г. – на
пощенската кутия и на 05.09.2017г. – на входната врата. В приложените
разписки са отразени датите, на които е посещаван адреса, както и че е бил
осъществен контакт с жена, представила се за майка на ***, която е заявила,
че той живее на друг адрес и отказала да получи книжата. При това
положение и на основание чл.47, ал.5 от ГПК заповедта за изпълнение се
счита редовно връчена на длъжника Т. Л. Г. заедно с поканата за доброволно
изпълнение още по първоначално образуваното изпълнително дело *** по
описа на *** с изтичането на срока за получаване на книжата от канцеларията
на съдебния изпълнител – 19.09.2017г., като връчването е извършено
съобразно изискванията на чл.418, ал.5 от ГПК.
В срока по чл.414, ал.2 от ГПК /в действащата за случая редакция на
разпоредбата/ длъжникът Т. Л. Г. не е подал писмено възражение срещу
заповедта за незабавно изпълнение.
Депозираното от длъжника възражение с вх.рег.№15735 от 21.07.2020г. е
подадено след изтичане на законоустановения двуседмичен срок от връчване
на заповедта за незабавно изпълнение по изп.дело *** по описа на ***.
Ако длъжникът е твърдял нередовно връчване на заповедта за
изпълнение, той е следвало да упражни правата си, чрез подаване на
възражение пред въззивния съд по реда на чл.423, ал.1 от ГПК, при което е
могъл да релевира възраженията си за нередовно връчване на заповедта.
2
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
За кредиторът е налице правен интерес от предявяване на иска по
чл.422, ал.1 от ГПК, когато длъжникът е депозирал в законоустановения срок
по чл.414, ал.2 от ГПК възражение срещу издадената заповед за изпълнение.
С нормата на чл.416 от ГПК е регламентирано, че след изтичане на
законоустановения срок за подаване на възражение, заповедта за изпълнение
се смята за влязла в сила и подлежаща на изпълнение.
В конкретният случай, заповедта за изпълнение, издадена в
производството по ***, с оглед приетата по-горе дата на надлежно връчване
по реда на чл.47, ал.5 от ГПК и датата на изтичане на срока по чл.414, ал.2 от
ГПК, е влязла в сила по отношение на длъжника Т. Л. Г. на 04.10.2017г.
Подаденото след влизането й в сила възражение няма правни последици.
Поради това за кредитора и ищец в настоящето производство – *** не е
налице правен интерес от предявяване на установителен иск с предмет
вземането, за което е била издадена заповедта за изпълнение срещу длъжника
Т. Л. Г..
Вярно е, че заповедния съд е приел, че възражението на длъжника е
депозирано в законоустановения срок и е дал указания на кредитора да
предяви иска по чл.422, ал.1 от ГПК с разпореждане от 03.08.2020г., но
настоящия съдебен състав, пред който е висящо исковото производство, не е
обвързан от тази констатация на съда по заповедното производство и
дадените указания по чл. 415, ал. 1 ГПК, а е длъжен да провери
допустимостта на предявения установителен иск по чл. 422 ГПК /в този
смисъл са Определение № 163 от 4.02.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 901/2010 г.,
II т. о., ТК; Определение № 310 от 19.06.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. №
296/2012 г., I г. о., ГК и др./.
С оглед формирания извод за недопустимост на иска, поради липса на
правен интерес, като положителна процесуална предпоставка от категорията
на абсолютните за допустимост на претенцията, съдът счита, че следва да се
3
прекрати производството по образуваното гр.д.№4661/2020г. по описа на
ПлРС.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№4661/2020г. по описа на ПлРС,
образувано по иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, предявен от *** –
***, с ЕИК *** срещу Т. Л. Г. с ЕГН **********, за признаване за установено
вземане на ищеца срещу ответника, за което е издадена заповед за незабавно
изпълнение по реда на чл.417 от ГПК от 16.11.2012г. в производството по
***, поради недопустимост на предявеният иск.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ПлОС в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
4