Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 29.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, I-ви въззивен състав, в открито съдебно заседание,
проведено на шести октомври две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОРА МИХАЙЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:
РОСИНА ДОНЧЕВА
СВЕТОСЛАВ
НИКОЛОВ
при участието на
секретаря Цветанка Павлова, като разгледа докладваното от съдия Дончева в. гр.
дело № 307 по описа на Софийски окръжен съд за 2021 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.
С решение № 39 от 15.02.2021 г., постановено по гр.д. №
932/2018 г. по описа на РС-С., Община С. и „Б.“ ЕАД са осъдени, на основание
чл. 51, ал. 3, вр. с чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД, солидарно да заплатят на В. Г.
Ч. от гр. С., ул. „И. В.“ № .., сумата в размер на 2500 лева, представляваща
обезщетение за претърпени от нея новонастъпили неимуществени вреди, изразяващи
се в болки и страдания от извършената й втора операция, както и ново затруднено
движение и функционалност на левия крак в областта на глезена, ведно със
законната лихва, считано от датата на ексцеса – 24.04.2018 г. /датата на
операцията/ до окончателното изплащане на сумата. С решението на ищцата са присъдени
разноски по делото.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от Община
С., чрез юрк. П. Л.
с доводи за незаконосъобразност и неправилност.
Жалбоподателят излага, че да е налице ексцес следва да е
установено ново състояние на пострадалия, свързано с поява на ново страдание
и/или съществено утежняване на старите страдания, което ново състояние се
отклонява съществено от прогнозата при определяне на първоначалното обезщетение.
Не били взети предвид показанията на свидетелката С., от които се установявало,
че ищцата била наясно за предстоящата операция за изваждане на имплантите.
Излага, че ищцата не доказала, че процесната операция е довела до влошаване на
здравословното й състояние, а напротив – настъпило подобрение. Счита, че дори
да е претърпяла временни болки и страдания, не са в резултат на ексцес, а в
резултат от етап на лечението, с което е била запозната при първата операция.
По делото не били събрани доказателства, от които да се установи, че операцията
е била наложителна, което се установявало и от приетата експертиза. Едва в
петото по ред заседание и след изслушване на СМЕ, ищцовата страна въвела ново
твърдение, че поставените киршенови игли били разместени и имало опасност да се
покажат костите. Въззивникът обжалва решението и в частта за разноските, тъй
като РС-С. немотивирано счел, че е неоснователно направеното възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение. Счита, че нито броят на
проведените съдебни заседания, нито обемът на направените доказателствени
искания обуславят някаква правна или фактическа сложност на делото. По същество
моли предявения иск да бъде отхвърлен. С случай, че решението бъде потвърдено
моли да бъде намалено присъденото адвокатско възнаграждение, съобразно минимума.
Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е
постъпил отговор от В. Г. Ч., чрез адв. З. Т. и адв. Ц. Т., с който жалбата се
оспорва. Изразява се становище за неоснователност. Излага, че при втората
оперативна намеса ищцата е преживяла
нови болки, страдания и неудобства при самата операция и в следоперативния
период. Необходимостта от втора операция нямало как да бъде установено отнапред
и за в бъдеще, още преди постановяване на решението за първоначалната
обезвреда. Възразява и против жалбата в частта относно разноските, като излага,
че по делото са проведени шест на брой съдебни заседания, от които за 4
заседания се дължат 400, 00 лева плюс минималния размер от 405, 00 лева, общо
805, 00 лева.
„Б.“ ЕАД не изразява становище по
жалбата.
Подадената въззивна жалба е постъпила в
законоустановения срок, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване съгласно
чл. 258, ал. 1 от ГПК, от лице, легитимирано да обжалва постановеното от Р. с. –
С. решение, поради което е процесуално допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Процесното първоинстанционно
решение е валидно
и допустимо.
Софийският окръжен съд, за да се произнесе по основателността на жалбата, след като прецени доводите на
страните и събраните по делото доказателства, намира следното:
РС-С. е сезиран с искова молба от В.
Г. Ч. срещу Община С. и „Б.“ ЕАД, с която са предявени искове по чл. 51, ал. 3,
вр. с чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД, за солидарно осъждане да й заплатят сумата в
размер на 2500 лева, представляваща обезщетение за претърпени от нея
новонастъпили неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от
извършената й втора операция, както и ново затруднено движение и функционалност
на левия крак в областта на глезена, ведно със законната лихва, считано от
датата на ексцеса – 24.04.2018 г. /датата на операцията/ до окончателното
изплащане на сумата.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът община С.
е депозирал отговор, с който оспорва исковата молба и изразява становище за
неоснователност. Поддържа, че търпените от ищцата болки и страдания от
извършена операция на 24.04.2018 г.
са обезщетени с решение № 169/08.11.2017 г. по гр.д. №
355/2017 г. по описа на РС-С..
В срока по чл.131 ГПК, ответникът „Б.“ ЕАД
е депозирал отговор, с който изразява становище за недопустимост, а по същество
неоснователност на предявения иск.
От
фактическа страна се установява следното:
С
решение № 169/08.11.2017 г., постановено по гр.д. № 355/2017 г. по описа на
РС-С. община С. и „Б.“ ЕАД са осъдени да заплатят на В. Г. Ч. сумата от 5 000
лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, причинени от увреждане на
здравето, настъпило на 01.02.2017 г. в гр. С. и изразяващо се в счупване на
вътрешния /медиален/ малеолус, закрито в ляво, РЗОМ а модо Вебер, ведно със
законната лихва, считано от 01.02.2017 г. до окончателното изплащане на сумата.
С решение № 127/02.04.2018 г., постановено по гр.д. № 109/2018 г. по описа на
Софийски окръжен съд е потвърдено решение № 169/08.11.2017 г. на РС-С.
От
епикриза, издадена от „МБАЛ-С.“ ЕООД, отделение „Ортопедия и травматология“ се
установява, че ищцата е постъпила на 24.04.2018 г. и изписана на 02.05.2018 г.
Постъпила е за екстракция на метална остеосинтеза след фрактура на външен
глезен преди 1 година. На 25.04.2018 г. под локална анестезия металните
импланти са били отстранени.
Пред
РС С. са разпитани трима свидетели.
От
разпита на св. А. Т. Б. се установява, че свидетелят работи в „Б.“ ЕАД на
длъжност „ръководител отдел комунална дейност, сметосъбиране и снегопочистване“.
Свидетелят знае за инцидент през месец февруари 2017 г. При снегопочистване
приоритет са централната градска част и обществените сгради, като се чистят
всички улици, независимо дали са посочени в плана.
Свидетелят
В. И. Ч. /съпруг на ищцата/ посочва, че на 01.02.2017 г. съпругата му паднала в
гр. С., вследствие на непочистен сняг. В резултат на падането претърпяла
операция, а на 24.04.2018 г. се наложила втора операция, за да бъдат извадени
винтове, които й пречели при стъпване. Преди да бъдат извадени иглите била
направена рентгенова снимка и лекарите заявили, че задължително трябва да се
извадят, тъй като организмът започва да ги изхвърля. Една седмица преди
операцията ищцата имала болки, след втората операция близо две седмици не
можела да си стъпи на крака, била на легло, трудно й било ставането. Един месец
след операцията била в невъзможност да се справя с домакинските задължения. При
студено време продължава да има оплаквания.
Свидетелката
Е. Г. С. /майка на ищцата/ посочва, че дъщеря й претърпяла втора операция на
24.04.2018 г. по повод инцидента от 2017 г. Втората операция се наложила, за да
се извади чуждо тяло и тъй като имала болки в крака. Три седмици след втората
операция дъщеря й изпитвала болки и се налагало да приема обезболяващи
медикаменти – аулин, аналгин.
Приетата
съдебно-медицинска експертиза дава заключение, че на В. Г. Ч. е извършено
оперативно лечение за махане на метала от извършена операция преди една година.
Същата е претърпяла временни болки и страдания не опасни за здравето,
излекувана е напълно и в следствие на лечението няма остатъчни явления. В
проведеното на 15.10.2019 г. съдебно заседание, вещото лице д-р Д. П. уточнява,
при втората операция е имало ограничение на движенията на глезенната става в
рамките на две седмици, докато зарасне раната и се възстановят увредените
тъкани. Възстановяването е отнело максимум 3 седмици. Избор на пациента е да
реши да се премахне пластината. По принцип се препоръчва една година след
операцията да се премахне остеосинтетичния материал, но не всички пациенти
пристъпват към тази операция.
При така
изяснената фактическа обстановка и съобразно възраженията в жалбата се налагат
следните правни изводи:
Спорно по настоящото дело е дали
описаните в исковата молба здравословни проблеми на ищцата /допълнително
влошено здравословно състояние – ексцес/, проявили се след 01.02.2017 г., са в
причинна връзка с счупването на вътрешния /медиален/
малеолус, закрито в ляво, РЗОМ а модо Вебер, и обхванати ли са от обезщетението,
присъдено с влязлото в сила съдебно решение на РС-С. по
предходно развилия се съдебен спор между същите страни във връзка със същия
деликт.
С разпоредбата на чл. 51, ал. 1 от ЗЗД е въведен
принципа за пълно обезщетяване на пострадалия за понесените при непозволено
увреждане вреди, както настъпилите, така и бъдещите вреди, стига те да са пряка
и непосредствена последица от увреждането. Съгласно задължителните за
съдилищата разрешения дадени в т. 10 от ППВС № 4/1975 г. от принципа за пълно
обезщетяване на вредите от деликта по чл. 51, ал. 1 ЗЗД следва, че ако здравословното състояние на пострадалия бъде
влошено в сравнение със състоянието, при което е присъдено обезщетението, му се
дължи ново обезщетение за самото влошаване, но само ако то се намира в причинна
връзка с увреждането, а не се дължи на други причини. Обезщетението за
неимуществени вреди се определя за болките и страданията само от влошаването,
без да се дублира с вече присъденото за първоначалното страдание. Ново
обезщетение не се дължи, когато при присъждането на първоначалното обезщетение
влошаването на здравословното състояние е било съобразено от съда.
При ексцес за пострадалия възниква
ново вземане за обезщетение, различно от първоначално предявеното, което
произтича от новото състояние на пострадалия, свързано с появата на ново
страдание и/или съществено утежняване на старите страдания, което ново
състояние се отклонява съществено от прогнозата при определяне на
първоначалното обезщетение /Решение № 196/12.07.2011 г. по гр. д. № 1724/2009
г., ВКС, ІV г. о. /. Обезщетяването на последващи вреди от деликта, ако такива
са налице, но не могат да бъдат квалифицирани като влошаване на здравословното
състояние в сравнение със състоянието, при което е присъдено обезщетението не е
в противоречие с т. 10 на ППВС № 4/1975 г., ако тези вреди са пряка и
непосредствена последица от деликта и за тях не е присъдено обезщетение.
От горното следва, че разпоредбата
на чл. 51, ал. 3 ЗЗД обхваща както вредите, които са
настъпили от влошеното здравословно състояние на пострадалия, така и вредите
извън случаите на влошаване, които се намират в причинна връзка с увреждането,
но не са били обезщетени.
По делото се установи, че ищцата е
постъпила на 24.04.2018 г. за лечение в „МБАЛ-С.“ ЕООД, отделение „Ортопедия и
травматология“ и е била изписана на 02.05.2018 г. Постъпила е за екстракция на
метална остеосинтеза след фрактура на външен глезен преди 1 година. На
25.04.2018 г. под локална анестезия металните импланти са били отстранени.
Според вещото лице на В. Г. Ч. е извършено оперативно лечение за махане на
метала от извършена операция преди една година. Избор на пациента е да реши да
се премахне пластината. По принцип се препоръчва една година след операцията да
се премахне остеосинтетичния материал, но не всички пациенти пристъпват към
тази операция.
В случая необходимостта от
операцията за отстраняване на металната
пластина е
възникнала и нейното извършване е станало след постановяване на съдебното
решение по в. гр. д. № 109/2018 г. по описа
на Софийския окръжен съд,
с което е потвърдено решение № 169/08.11.2017 г. на РС-С., и в тази
връзка се налага извод, че вредите от това не са били предвидени, съответно
обхванати от присъденото обезщетение с това съдебно решение. Те представляват
нови такива, свързани с влошено здравословно състояние на ищцата и са в
причинна връзка с падането, поради което за претенцията на
ищцата е приложима разпоредбата на чл. 51, ал. 3
от ЗЗД. Настоящият съдебен състав приема, че
тези вреди са ново състояние на пострадалата. С
оглед изложеното са неоснователни възраженията на въззивника, че претърпените временни болки и страдания от ищцата, не са в резултат на
ексцес, а в резултат от етап на лечението, с което е била запозната при първата
операция.
При определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди, търпени от ищцата, поради втората операция, съдът
приема, че ищцата е претърпяла болки и страдания, не опасни за здравето, не само от
самата оперативна процедура, но и такива свързани с лечебния и възстановителен
процес,
отнел максимум 3 седмици, поради което намира за справедливо на
основание чл. 52 от ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди от 2500
лева. Характерът и
тежестта на същите бяха установени от показанията на свидетелите Е. С. и В. Ч..
Съдът отчете
при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, търпени от
ищцата, нейната възраст, продължителността във времето на търпяните болки и
страдания, невъзможността да се обслужва сама
за период от две-три седмици, невъзможността й да се предвижва сама свободно макар
и с помощни средства, както и обществено икономическите условия в страната.
Вземането за обезщетение за
влошаване на здравословното състояние е изискуемо от момента на влошаването, т.
е. настъпването на новите вреди, от който момент се дължат и лихви върху новото
обезщетение. В случая тези нови вреди са настъпили на 24.04.2018 г., когато ищцата отново е приета в болнично заведение, поради което от
тази дата ответниците дължат законната
лихва върху определения размер на обезщетението до
изплащането му.
Неоснователно
е и възражението, че адвокатското възнаграждение е прекомерно. От представения
договор за правна защита и съдействие се установява, че ищцата е заплатила
сумата от 800, 00 лева. Минималното
адвокатско възнаграждение на осн. чл. 7, ал. 2, т. 2
от Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения възлиза на 405,00 лева. По делото са проведени шест съдебни заседания,
като на осн. чл. 7, ал. 9 от Наредбата за последните четири се дължат 400, 00
лева или общо 805,00 лева, поради което възражението за прекомерност правилно
не е било уважено от РС- С..
С оглед изложеното,
въззивната жалба се явява неоснователна, а решението като правилно и
законосъобразно следва да се потвърди.
По разноските
С оглед изхода на делото Община С.
следва да бъде осъден да заплати на В. Г. Ч. разноски в размер на 405, 00 лв. /четиристотин
и пет лева/ за адвокатско възнаграждение.
От жалбоподателят е релевирано възражение за прекомерност на заплатения
адвокатския хонорар на процесуалния представител на въззиваемата страна, адв. Т..
По делото е представен договор за правна защита и съдействие от 21.04.2021 г.,
от който се установява, че е уговорено и платено в брой възнаграждение от
ответника по жалба В. Ч. в размер на 800,00
лева. Минималното адвокатско възнаграждение на осн. чл.
7, ал. 2, т. 2 от Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения възлиза на 405,00 лева. Делото не се отличава с фактическа и правна
сложност, проведено е само едно съдебно заседание, не са събирани
доказателства, поради което възнаграждението следва да се намали до посочения минимум.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 39 от
15.02.2021 г., постановено по гр. д. № 932/2018 г. по описа на РС-С..
ОСЪЖДА Община
С., с адрес гр. С., ул. „М.“ № .. да заплати на В. Г. Ч. с ЕГН: ********** от гр. С., ул. „И. В.“ № .. разноски за въззивното
производство в размер на 405, 00 /четиристотин и пет/ лева за адвокатско
възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.