Р Е Ш Е Н И Е
№ 2/5.1.2022г.
05.01.2022 г. град Пазарджик
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Пазарджишкият
административен съд, ІХ състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети
декември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: НИКОЛИНА ПОПОВА
при секретар А. Метанова и
с участието на прокурор …………………….. като
разгледа докладваното от съдия Попова административно дело № 1163 по описа за
2021 г., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с
чл.107, ал.2 от Закона за автомобилните превози /ЗАвтП/.
Образувано е по жалба на А.С.Д. ЕГН ********** и С.А.Д. ЕГН ********** –
двамата с адрес : с. Грашево, общ. Велинград, ул. „Н. Ихтимански „ № 5, чрез
пълномощника им по делото адвокат В.Д. със съдебен адрес *** срещу Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № РД-14-2931/14.10.2021 г., издадена от Началник на
Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр. Пазарджик към Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“, гр. Пловдив. С оспорената заповед, на основание чл. 107,ал.1
във връзка с чл.106а, ал.1, т.1 , буква” а” и ал.2 т.1 и т. 4, буква” б” и ал.2, т.3 от Закона за
автомобилните превози, са приложени принудителни административни мерки –
временно спиране от движение на моторно превозно средство до отстраняване на
нарушението, но за не повече от 12 месеца, чрез сваляне и отнемане на предна
регистрационна табела и свидетелство за регистрация част ІІ на товарен автомобил Шкода МТС-24 с
рег. № РА 7099 ВР и отнемане
на свидетелството за управление на моторно превозно средство № ********* - до отстраняване на нарушението, но за
не повече от 12 месеца.
В
жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, по
съображения за издаването й при допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила; в противоречие и при неправилно
приложение на материалния закон и при неспазване на императивните изисквания
досежно съдържанието на административния акт. Жалбоподателите чрез своят
процесуален представител поддържат , че в заповедта не са изложени изискуемите
се мотиви, обосноваващи от фактическа страна възприетото административно
решение за наличие на материалноправно основание за прилагане на принудителната
административна мярка по чл.106а, ал.1, т.1 и т.4 от ЗАвтП. Твърди се , че
обжалваният административен акт е издаден при неизяснена фактическа обстановка
и без да са разгледани, обсъдени и преценени всички релевантни за случая факти
и обстоятелства, което е довело до необоснован от фактическа страна и съответно
до неправилен от гледна точка на закона
извод за съществуването на хипотезата на 106а, ал.1, т.1 и т.4 от
ЗАвтП. Счита се , че в конкретния случай не било установено, че е извършван
обществен превоз на товари, защото от събраните в хода на производството
доказателства не се установява, че е заплатено или договорено заплащане на
превоза. По подробно изложени в жалбата съображения за фактическа, правна и
доказателствена необоснованост на направения от правоприлагащия административен
орган извод за наличие на материалноправните предпоставки за прилагане на ПАМ
по чл.106а, ал.1, т.1 и т.4 от ЗАвтП, е направено искане за отмяна на
оспорената заповед, като незаконосъобразна. Тези доводи се допълват и
доразвиват в представената от процесуалния представител на жалбоподателите
писмена защита при разглеждане на делото в открито съдебно заседание.
Ответникът
по жалбата - Началник
на Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр. Пазарджик не изпраща
представител и не взема становище
по подадената жалба.
Въз основа на съвкупната
преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено
следното от фактическа страна по административно-правния спор:
Не е спорно по делото , а и от представените писмени доказателства се
установява, че на 13.10.2021 г. при извършване на проверка на път ІІІ-843 , разклона за с. Грашево с
посока на движение гр.Велинград, водачът А.С.Д. *** , управлявал товарен автомобил Шкода МТС-24 с рег. № РА
7099 ВР, собственост на С.А.Д. като извършва
превоз на товари дърва бял бор от
землище Бозова ДЛС Чепино до гр.
Велинград – без за МПС да има издадено удостоверение за обществен превоз на
товари или заверено копие към лиценз на
Общността.
Съставен
е акт за установяване на административно нарушение серия А- 2020 № 293231, от старши инспектор
при РИ АА гр.Пловдив Т. Г. , в който са отразени посочените обстоятелства, като
изложените от контролния орган изводи са за извършено нарушение по чл. 93 ал.1 т.1 от Закона за автомобилния
превоз.
По
делото за приети писмени обяснения снети от лицата М. С. Г. и А.С.Д.. Според вписаното в тези обяснения ,
лицето М. Г. с автомобила на своя приятел отишли в гората да натоварят добити
дърва , които били измерени и маркирани от горския стражар. М. Г. е записал ,
че е заплатил на водача на автомобила 180,00 лв. и на товарачите 40,00 лв. Водачът А.Д. е записал , че уговорката за превоза била да
се заплати горивото на автомобила, като Момчил му заплатил „“60 гориво и на
товарачите „ . Водачът е заявил, че не знае , че трябва да има разрешение за
превоз на товари. Обясненията са снети от съставителя на акта Т. Г..
С
оспорената в настоящото съдебно производство Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № РД-14-2931/14.10.2021 г., издадена от Началник
на Областен отдел „Автомобилна администрация гр. Пазарджик към Регионална дирекция „Автомобилна администрация“,
гр. Пловдив на основание чл. 107,ал.1 във връзка с чл.106а, ал.1, т.1 , буква”
а” и ал.2 т.1 и т. 4, буква” б” и ал.2, т.3 от Закона за
автомобилните превози, е приложена принудителна административна мярка –
временно спиране от движение на моторно превозно средство собственост на С.А.Д. до отстраняване на нарушението, но за не
повече от 12 месеца, чрез сваляне и отнемане на предна регистрационна табела и
свидетелство за регистрация част ІІ на
товарен автомобил Шкода МТС-24 с рег. № РА 7099 ВР и отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство № ********* на
водача А.С.Д. - до
отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца.
По делото са представени и приети като доказателства
документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на
обжалваната ЗППАМ № РД-14-2931/ 14.10.2021 г.
От
събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на свидетеля М. С. Г. се
установява, че двамата с А.Д. били семейни приятели и на процесната дата имали уговорка за превозване на дърва.
Разбрали се А. да превози дървата защото има камион, както и да му уреди двама
товарачи от тяхното село. Твърди, че полицаят , който присъствал на проверката при
снемане на неговите писмени обяснения, започнал
да му диктува какво да пише и му казал,
да пише , че е платил за превоза 180 лв. иначе щели да му конфискуват дървата.
Свидетелят подържа, че двамата с А. били приятели и ходели да си помагат, но
той не му взимал пари. Имали уговорка за заплащането само на горивото , но и то не било платено. Платил само на двамата
товарачи.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността
на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146
от АПК, намира за установено следното:
Оспорването,
като направено от легитимирани лица с правен интерес /собственик на пътното
превозно средство, спрямо което е приложена обжалваната ПАМ и водач на МПС/, в
законово установения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно
обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана
по същество жалбата е основателна. Съгласно
разпоредбата на чл.107, ал.1 от ЗАвтП принудителните административни мерки по
чл.106 и чл.106а се прилагат с мотивирана заповед на Изпълнителния директор на
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” или от упълномощени от него
лица. От представената и приета като доказателство по делото Заповед № РД-01-43
от 23.01.2020 г., е видно, че на основание чл.107, ал.1 от ЗАвтП и 7, т.5
от Устройствения правилник на ИА „АА”, Изпълнителният директор на Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация” е упълномощил посочените в заповедта
длъжностни лица, които да прилагат ПАМ по чл.106 и чл.106а от ЗАвтП, вкл. По т.
7 Началниците на ОО „Автомобилна
администрация”са оправомощени изрично с такива компетенции, а съгласно т.6 /
във връзка със Заповед № РД -01-409/31.07.2020 г. / длъжностните лица главен
инспектор „ в РД „Автомобилна администрация „ са лица на които също са възложени
такива правомощия. От фактическа страна не е спорно, че подписалото като
издател на обжалвания административен акт лице – Георги Ангелов Георгиев заема
длъжността Началник на ОО „Автомобилна
администрация“, гр. Пазарджик. С оглед на което съдът приема, че оспорената
Заповед № РД-14- 2931/1.10.2021 г., е
издадена от материално и териториално компетентен административен орган в
условията на допустима от закона делегация, при упражняване и в рамките на
надлежно делегираните му правомощия.
Обжалваният административен акт е постановен
при спазване на нормативно установените изисквания за форма и съдържание на
акта. Изрично е посочено както правното основание за налагане на принудителната
административна мярка - чл.106а, ал.1, т.1, буква „а” и т.4, буква” б” от ЗАвтП, така и
фактическото основание за издаването на заповедта. Противно на твърденията на
жалбоподателите , посочени са всички релевантни факти и обстоятелства за
обосноваване на възприетото от административния орган наличие на нормативно
регламентираните материалноправни предпоставки, с които законът свързва
прилагането на ПАМ по чл.106а, ал.1, т.1и т. 4 от ЗАвтП – извършен
на 13.10.2021 г. с товарен автомобил
Шкода МТС-24 с рег. № РА 7099 ВР превоз на товари без да притежава удостоверение за обществен
превоз на товари или заверено копие към лиценз на Общността. Посочването на
правно релевантните за наличието на хипотезата на чл.106а, ал.1,
т.1 и т. 4 от ЗАвтП обстоятелства, са необходимите и достатъчни
мотиви, доколкото с тях се обосновава правото на органа да упражни
предоставеното му от закона правомощие и се осигурява възможност на адресата на
акта да защити правата си. Изпълнено е както общото изискване на чл.59, ал.2,
т.4 от АПК, така и специалното такова по чл.107, ал.1 от ЗАвтП за постановяване
на мотивиран административен акт. А дали и доколко е налице така обоснованото
от фактическа и правна страна основание за прилагане на принудителната
административна мярка, е въпрос на материална, а не на формална законосъобразност
на административния
акт.
Обжалваната
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-2931/14.10.2021г.,
на Началника на ОО „Автомобилна администрация“, гр. Пазарджик е издадена в нарушение и при неправилно приложение
на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила. Съображенията за това са следните:
По смисъла на чл. 106а, ал. 1 от ЗАвП, за преустановяване на административните нарушения по този закон се прилагат изрично предвидените в него ПАМ, поради което те са от
вида на преустановяващите. За прилагане на ПАМ по чл. 106а, ал. 1, и т.1
т. 4 от ЗАвтП е необходимо да е осъществено административно
нарушение - извършване на обществен превоз на
пътници или товари с пътно превозно средство,
без за него да има издадено заверено копие от лиценз на Общността или
удостоверение за обществен превоз на
пътници или товари, или не е включено в списък към удостоверение за регистрация
за извършване на таксиметров превоз на
пътници
Съгласно чл. 6, ал. 1 от Закона за
автомобилните превози, обществен превоз на пътници и товари се извършва от
превозвач, който притежава лиценз за извършване на превоз на пътници или товари
на територията на Република България, лиценз за извършване на международен
превоз на пътници или товари – лиценз на Общността, удостоверение за
регистрация за извършване на "Пътна помощ" или удостоверение за
регистрация – за извършване на таксиметрови превози на пътници, и документи,
които се изискват от този закон. Изпълнителна агенция "Автомобилна
администрация" води регистър към лицензите на Общността и лицензите за
извършване на превоз на пътници
или товари на територията на Република България. Регистърът съдържа: № на
лиценза, наименование и правна форма на превозвача, ЕИК, адрес на управление на
превозвача, имената на професионално компетентното лице, брой копия или
удостоверения към съответния лиценз, издадените наказателни постановления,
списък на превозните средства,
с които превозвачът извършва дейността.
По делото не се оспорва обстоятелството, че процесното МПС не притежава
лиценз за извършване на обществен превоз на товари на територията на Република България, лиценз на
Общността за извършване на международен превоз на
товари или удостоверение за регистрация
за извършване на обществен превоз на товари .
Легална дефиниция на понятието "обществен превоз" се съдържа в § 1, т. 1 от ДР на ЗАвтПр и представлява превоз,
извършван за чужда сметка или срещу заплащане или икономическа облага, който се
извършва с моторно превозно средство
Превозът на товари е услуга с търговска цел,
която се извършва срещу заплащане и се различава от "превоз на товари за собствена сметка" по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗАвтПр, който представлява превоз на
товари без заплащане с нетърговска или
нестопанска цел, предназначен единствено за собствена дейност или произтичащ от
собствена дейност, извършван със собствени или наети без водач пътни превозни средства, управлявани от водачи,
назначени по трудов договор с лицето, за чиято сметка се извършва превозът, когато този превоз не е основна дейност за него.
Именно това е и спорния момент между страните - дали
между водача на товарния автомобил и лицето собственик на товара е договорено заплащане на цената на превоза.
Трайно в съдебната практика е прието при анализ на разпоредбата на § 1, т. 2, във вр. с т. 4, б. "б" от ДР на
ЗАвтПр , че основната предпоставка, по която се
различават „общественият превоз"
и „превозът за собствена
сметка" е възмездният характер на дейността. Когато се извършва без
заплащане, с нетърговска или нестопанска цел, превозът на пътници е такъв за собствена сметка.
За да бъде установено нарушение на разпоредбите на ЗАвтПр за извършване на
обществен превоз на товари ,
административният орган, чиято е тежестта на доказване по чл. 170, ал. 1 от АПК, е длъжен да докаже, че е извършено плащане, или има уговорка за
извършване на плащане на услугата превоз.
Последното обстоятелство не се установява безспорно по делото.
Според разпоредбата на чл. 44, ал. 1 АПК административният орган може да изисква сведения от неучастващи в
производството лица, когато това е нужно за изясняване на съществени факти и
обстоятелства от значение за производството и те не могат да бъдат установени
по друг начин, а ал. 2 допълва: сведенията се дават писмено, подписват се от
лицата, които са ги дали, и се преподписват от административния орган или от
определен от него служител. Съгласно чл. 171, ал.1 от АПК доказателствата, събрани редовно в производството пред
административния орган, имат сила и пред съда. В настоящия случай снетите
писмени обяснения са преподписани от длъжностно
лице със съответните правомощия / съгласно т.6 от Заповед № РД-01-4/23.01.2020
г. / , но по делото липсват данни административният орган или определен от него служител, да е разяснил на лицата,
неучастващи в производството, че при оспорване на административния акт пред
съда могат да бъдат разпитани като свидетели. /Решение № 7314 от 23.05.2012 г.
на ВАС по адм. д. № 14395/2011 г., VII о./ Следователно административният орган
е изградил извода си за извършване на обществен превоз на товари срещу заплащане, при липса на годни
доказателства, събрани по предвидения в закона ред. В с. з. разпитаният
собственик на товара заявява , след като е предупреден за наказателната
отговорност по чл. 290 от НК, че не е заплащал пари за превоза, тъй като двамата с превозвача са били в приятелски
отношения и взаимно са си услугвали. Имали са уговорка с водача на
автомобила за заплащане стойността на горивото , но и тази стойност не била
платена.
Предвид легалната дефиниция на
понятието превоз на товари, доказването
на заплащането / възнаграждението / , следва да е категорично и безспорно. От
показанията на свидетеля се установява по категоричен начин, че жалбоподателят А.Д.
е
бил помолен от негов приятел да му превози законно добити дърва и превозът е бил извършен. По въпроса дали е
имало уговорена парична сума за плащане и дали тази сума е била само за
разходите за гориво или и за самата услуга на превоза, както и дали е платена
изобщо – показанията на свидетеля и писмените обяснения са противоречиви. Съдът
намира, че общата фактическа обстановка навежда
на извод за „приятелски ваимоотношения „ и молба за услуга , като
твърдяното, но недоказано плащане дори и
да се изразява в плащане на разходите за гориво, се вмества в рамките на
житейските хипотези на необходимост от
помощ и не би могло да се характеризира, като икономическа облага при извършване
на обществен превоз на товари.
Разпоредбата на чл. 35 от АПК визира, че индивидуалният административен акт се издава, след като се
изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят
обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации.
Административният орган е пристъпил към прилагане на ПАМ, без да изясни
действителните взаимоотношения между жалбоподателя и посоченото лице. Органът
не е събрал чрез регламентираните в АПК способи и средства надлежни
доказателства, удостоверяващи по несъмнен начин търговския характер на превоза.
При така очертаната законова регламентация, необходимата материалноправна
предпоставка за прилагане на ПАМ по чл. 106а, ал. 1, т. 1 и
т.4 от ЗАвтПр не е доказана. След като не е
безспорно установено, че соченият като извършител на превоза е осъществявал дейност срещу
заплащане, дори и тази дейност да има инцидентен характер, то няма как
обосновано да се приеме, че са налице основания за налагане на ПАМ, посочена в чл. 106а, ал. 1, т.1 и
т. 4"б" от ЗАвтПр ".
С оглед на изложеното съдът приема, че жалбата е основателна. Оспорената
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка като постановена при допуснати съществени
нарушения на административно-производствените правила и при
неправилно приложение на материалния закон , следва да бъде отменена, като
незаконосъобразна.
При този изход на делото и с оглед направеното от пълномощника на
жалбоподателя своевременно искане за присъждане на разноски на основание чл. 143, ал. 1 от АПК ответникът следва да бъде осъден да заплати разноски в
размер на 810,00 лева, от които 10,00 лв. - държавна такса и 800,00 лв. -
договорени и изплатени от
жалбоподателите адвокатски възнаграждения.
Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2,
предложение второ от АПК, Пазарджишкият административен съд :
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на А.С.Д. ЕГН ********** и С.А.Д. ЕГН ********** –
двамата с адрес : с. …, представлявани от адвокат В.Д. със съдебен адрес *** - Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № РД-14-2931/14.10.2021 г., издадена от Началник на
Областен отдел „Автомобилна администрация гр. Пазарджик към Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“, гр. Пловдив, с която на
основание чл. 107,ал.1 във връзка с чл.106а, ал.1, т.1 , буква” а” и ал.2 т.1 и т. 4, буква” б” и ал.2, т.3 от Закона за
автомобилните превози, е приложена принудителна административна мярка –
временно спиране от движение на моторно превозно средство собственост на С.А.Д.
до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца, чрез сваляне и
отнемане на предна регистрационна табела и свидетелство за регистрация част ІІ на товарен автомобил Шкода МТС-24 с
рег. № РА 7099 ВР и отнемане
на свидетелството за управление на моторно превозно средство № ********* на
водача А.С.Д. - до отстраняване на
нарушението, но за не повече от 12 месеца - като
незаконосъобразна.
ОСЪЖДА Областен отдел „Автомобилна администрация „ гр. Пазарджик при Регионална дирекция „Автомобилна администрация” гр. Пловдив да
заплати на А.С.Д. ЕГН **********
и С.А.Д. ЕГН ********** – двамата с адрес :с. Грашево, общ. Велинград, ул. „Н.
Ихтимански „ № 5, представлявани от адвокат В.Д. със съдебен адрес *** направените по
делото разноски в общ размер от 810,00 /осемстотин и десет/
лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:
/п/