Решение по дело №3052/2009 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

С., 15.06.2011 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І-3 състав, на девети май                                                                                                                                                        през две хиляди и единадесета година, в публичното заседание в следния състав:

 

                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. Желявска        

                  

при секретаря В.Х., като разгледа докладваното от съдия Желявска гр.д. № 3052 по описа за 2009 г. и за да се произнесе, взе пред вид  следното:

 

Предявен е иск от Р.К.С., ЕГН **********,*** против „И.Д. ООД”*** с правно основание чл. 108 ЗС, за признаване на установено по отношение на ответника, че Р.С. е собственик на процесния недвижим имот, а именно неурегулиран поземлен имот-нива - имот с планоснимачен номер 391, находящ се в местността „Г.И.”, по кадастралния план на гр. С., одобрен през 1959 г., попадащ по сега действащите регулационен и кадастрален план на гр. С. в УПИ ІV, кв. *, м. „Индустриална зона „Г.И.”, ул. „П.Н.Б.” № *, ЦЕЛИЯТ с площ от 6 300 кв.м., при съседи по нотариален акт: Лазо Т., К.Л. по мъж А., Ц. Ст. Л. и братя Г., както и да се осъди ответникът да предаде владението на имотите. Моли при уважаване на иска по чл.108 ЗС съдът да отмени на основание чл. 537, ал. 2 ГПК Постановление за възлагане на недвижим имот, вписано в книгите за вписванията в Служба по вписванията при СРС вх. № 32322, том 015, № 284 от 02.06.2006 г., в частта му за процесния недвижим имот.

В хода на процеса като трети лица помагачи на страната на ответника са конституирани „Б. Х.” ЕАД /в несъстоятелност/, гр. С., бул „Ц.Б.” III № *** и СТОЛИЧНА ОБЩИНА – РАЙОН И., гр. С., бул. Х.П.” №***

 Ищецът поддържа предявения иск. Сочи, че е наследник по закон на баща си К.С., починал на 01.04.***6 г., като по силата на закона придобил собствеността върху процесния недвижим имот. Поддържа, че в края на 60 – те години на 20 - ти век имотът е бил незаконно ползван и владян от бившия Комитет по транспортно машиностроене,  което е наложило К.С. да проведе успешно две съдебни дела  № 55**/***0 г. и 1902/***2 г. по описа на СРС – ГК – по силата на първото решение е признато за установено по отношение на Комитета по транспортно машиностроене и по отношение на Столична община, че е собственик на процесния имот, а по силата на второто Комитетът е осъден да предаде владението му. Сочи, че с нот. акт № *** , том I, рег. № 9936, д. № 077/2002 г. на Нотариус № 270 при НК, е признат за собственник на процесния неурегулиран недвижим имот. Ищецът заявява, че през 2008 г. е предприел действия за нанасянето на имота в кадастралния и регулационен план на гр. С., с оглед получаването на актуална скица на собствения си имот, като подал молба до кмета на район И., СО. Било му отговорено със съобщение, от което разбрал, че имотът му бил възложен с Постановление за възлагане на недвижим имот от 11.05.2006 г. на ответника. Ищецът сочи, че към настоящия момент процесния имот се владее от ответника „И.Д. ООД”, с което същият го лишава от възможността на упражнява  правото си на собственост.

Ответникът „И.Д.” ООД в отговора на исковата молба оспорва предявения иск по основание и размер.

Счита, че представените от ищеца решения на СРС по гр.д. № 1902/82 г. и по гр.д. № 55**/80 г. не следва да бъдат приемани като доказателства, тъй като не са вписани и на основание чл. 113 и чл. 155 ЗС не могат да бъдат противопоставени както на ответника, така и на което и да било друго трето лице като неотносими към спора. Прави искане същите да не бъдат приемани като доказателства по делото.

Ответникът прави възражение за изтекла давност по отношение на Решение на СРС по гр.д. № 1902/***2 г., което е с дата 02.03.***2 г. и липсващи данни относно влизането му в сила, тъй като от издадения изпълнителен лист на 26.11.***5 г. би могъл да се направи извод, че към тази дата същото е влязло в сила и на основание чл. 84 ЗС вр. чл. 117, ал. 2 ЗЗД давността следва да е изтекла най-късно на 26.11.1990 г.

Третите лица – помагачи - „Б.Х.” ЕАД *** ОБЩИНА – РАЙОН И., не взимат становище по предявения иск.

 

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Представен е нотариален акт № **, том XXII, регистър 4606, дело № 3505/1937 г., с който К.К. С. купува няколко недвижими имота, вкл. нива в местността „К. – К.М.” от 6,3 декара по нотариален акт, а по измерване 6090 кв.м. Депозирани са удостоверения за наследници на К.К. С. и съпругата му Н.Т. С.а, от които е видно, че те са оставили като единствен наследник ищеца Р.К.С.. Съгласно Протокол от 13.02.1967 г. на районен народен съвет „В.Л.”  е извършена оценка на вече отчуждени недвижими имоти, между които и недвижим имот пл. №  391, в кв. № *, местност „Г.И.”. Депозиран е Акт за въвеждане във владение на ВТО „Б.” в терен от 95,518 кв.м., представляващ парцел IV от кв. 3 по плана на индустриална зона „Г.И.” С.  Ищецът е представил и Решение от 19.09.***0 г. на Софийския районен съд, 30 – ти с-в, с което е признато за установено по отношение на V РНС В.Л. и Комитет по транспортно машиностроене С., че К.К. С. е собственик на имот, пл. № 391 в кв. 3 по плана на м. „Г.И.” С., цялото от 3200 кв.м. Депозирано е друго решение на СРС от 05.03.***0 г., с което Комитета по транспортно машиностроене е осъден да отстъпи собствеността и да предаде владението на К.С. на цитирания по – горе недвижим имот. С Разпореждане 125/25.11.1993 г. на МС държавна фирма „Б.” е преобразувана в еднолично акционерно дружество с държавно имущество „Б.-Х.” ЕАД търговски дружества с държавно имущество като дъщерни дружества, в които „Б.-Х.” ЕАД има акционерно или дялово участие. На основание цитираното Разпореждане на МС е издаден Акт за частна държавна собственост № 00157 от 17.02.1997г. за складова база, разположена върху 37500 кв.м. държавна земя с построени върху нея сгради с местонахождение гр. С., район „И., парцел IV, кв. 3, местност „Г.И.” II ч., ул. 5009 № 5.

Ищецът е депозирал и Решение от 02.02.1995 г., с което е отказано на Надежда С.а и Р.С. поправка на очевидна фактическа грешка, тъй като съдът е посочил в Решението си от 19.09.***0 г. площ на процесния имот от 3200 кв.м. вместо 6300 кв.м. Ищецът е депозирал и изпълнителен лист, издаден от Председателя на Софийския районен съд, с който Комитета по транспортно машиностроене е осъден да предаде на К.К. С. имот пл. № 391 в кв. 3 по плана на м. „Г.И.” С..

С постановление за възлагане на недвижим имот от 11.05.2006 г., СГС, ТО, VI – 9 състав възлага на ответника поземлен имот № 826, представляващ УПИ IV, в кв. 3 по плана на гр. С., местност „Индустриална зона „Г. И.II част” – НПЗ „И. – С.”, находящ се в гр. С., район „И.”, ул. „П.Н.Б.” № *, целият с площ от 83 233 кв.м. Имотът е възложен в хода на производството по несъстоятелност на „Б.Х.” ЕАД след извършена продажба от синдика на дружеството по реда на чл. 717в и сл. от ТЗ. В постановлението са цитирани Акт за частна държавна собственост № 00157 от 17.02.1997г. и Акт за държавна собственост № 1278/07.06.2009 и скица № 684/02.12.2005 г., издадена от СО, район „И.”.

Депозиран е констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот № ***, т. I, рег. № 9936, по н. дело № 077 – за неурегулиран поземлен имот – нива, пл. № 391, находящ се в м. „Г.И.”, по кадастралния план, одобрен през 1959 г., на гр. С., кв. 3, парцел 4-ти, с площ по нотариален акт 6090 кв.м. , с който ищецът е признат за собственик на процесния имот на основание наследствено правоприемство.

Изискана е и приложена по делото цялата преписка по нотариално дело № 77/2002 г., въз основа на която е издаден визирания констативен нотариален акт. Ответникът е оспорил визирания нотариален акт по ред на чл. 193 ГПК с твърдението, че положените подписи по нотариалната преписка не принадлежат на Р.С.. Съгласно заключението на вещото лице, подписите, обект на експертизата, а именно в молба до нотариус № 270 от 23.06.2000 г. и в платежно нареждане за плащане към бюджета от 13.06.2002 г., приложени по н.д. №77/2002 г. на нотариус С.К., не са положени от Р.К.С.. Експертизата установява още, че ръкописно написаното име „Р.К.С.” в сметка по чл. 89 от ЗН за платена нотариална такса от 13.06.2002 г., също приложена по н.д. № 77/2002 г., не е написано от Р.К.С..

Приложена е и преписката, с която е извършена поправка на непълноти и грешки в Кадастралния план на имот пл. № 826 – на ответника, с която е заличен имот с пл. № 391 от КП. В преписката се съдържа и заповед на кмета на Столична община, с която е одобрено допълване и поправка на кадастралния план на план за регулация, м. инд. зона Г.И., кв. 3 УПИ IV, с което от изброени поземлени имоти се образува нов ПИ № 826. Сред посочените имоти, включени в новообразувания парцел, се включва и процесния ПИ № 391.

Ищецът е представил приходни квитанции, издадени от СО дирекция „ПАМДТ”, за платен данък недвижими имоти и такса битови отпадъци за описания по – горе имот.

От СО е постъпило писмо, от което се установява, че ответникът „И.Д. ООД” е регистрирал недвижим имот въз основа на документ- Постановление за възлагане № 32322 на визирания поземлен имот № 826 /в който е включен след промяна в кадастралния план и процесния поземлен имот № 391/.

По делото е допусната и приета съдебно – техническа експертиза, съгласно заключението на която имотът, предмет на спора – проекто № 957 /стар ПИ № 391/, описан в н.а. №130, т. LIII, д. 12142/2002 г. на основание н.а. № 80, т. I, рег. № 9936, д. № 077 от 2002 г., попада в ПИ № 826 /възложен с Постановление на ответника/, който е с обща площ 79268 кв.м. Върху част от имота, претендиран от ищеца, има построени част от закрит стоманобетонен склад, част от метален навес. Експертизата установява, че в ДАГ – Столична община не се съхраняват строителни книжа за изпълненото строителство на площадката бившото ДСО – „Б.” – парцел IV от кв. 3, поради което  и експертизата не е могла да посочи на чие име това строителство е било разрешено. Вещото лице сочи, че въпреки липсата на документи, като се има предвид Акт за държавна собственост от 17.02.1997 г., обектите са били законно построени. Установява се, че ПИ № 826 е ограден външно по границите му. Експертизата установява още, че претендирания от ищеца имот пл. № 391 е бил заснет и нанесен при изграждане кадастралния план на гр. С. изработен през 1957 г., като тогава е бил нанесен в кадастрален лист к.л. № 507. Вещото лице сочи, че през 1967 г. на основание Протокол от 13.2.1967 г. на комисия по § ** от ППЗПИНМ при РНС „В. Л.” този имот е бил отреден за ДИП „Я.П.”. В резултат на това отреждане имотът е попаднал в парцел IV, кв. 3 по рег. план, одобрен със Заповед № 380/07.10.1959 г., след което съ Заповед № 89/26.02.1968 г. на СГНС – Управление „А. и Б.” относно регулация – отреждане на терен, имотът е в същия парцел, който вече е отреден на М. на М. – ДСО „Б.”.  Експертизата установява, че с молба на синдика на „Б.-Х.” ЕАД е открита процедура по образуване на новия ПИ  № 826, като тази процедура е приключила със Заповед № 1507/22.11.2005 г. на кмета на р-н „И.” за одобряване на поправката и допълване на кадастралния план и плана за регулация. Установява се също така, че ПИ  № 826 кв. 3 в индустриална зона „Г. И.II” e нанесена в цифровия кадастър на гр. С., а на 21.01.2010 г. имотът е нанесен и в ГИС.

С протоколно определение от 09.05.2011 г. с оглед изрично заявеното становище от страните, съдът е приел за безспорно обстоятелството, че ответникът и понастоящем владее процесния имот.

 

При така установената фактическа  обстановка, съдът приема от правна страна следното:

 

По иска с правно основание чл. 108 ЗС

 

За да бъде уважен иск с правно основание чл. 108 от ЗС ищецът следва да е собственик на имота, а ответникът да го владее без правно основание, т.е. искът по чл. 108 от ЗС е ревандикационен иск, предявен от невладеещия собственик срещу владеещия несобственик. В тази връзка основателността на предявения иск по чл. 108 от ЗС е обусловена от кумулативното наличие на три предпоставки: ищецът да е собственик на вещта, вещта да се владее или държи от ответника и осъществяваната от ответника фактическа власт да е без правно основание.

За установяване на основателността, респ. неоснователността  на предявения иск на първо място следва да се изследва възникването на собствеността върху процесния имот, както и кой е легитимният собственик към настоящия момент. От представения нотариален акт № **, том XXII, регистър 4606, дело № 3505/1937 г. безспорно се установи, че праводателят на ищеца е бил собственик на нива в местността „К. – К.М.” от 6,3 декара, която е идентична с имот пл. № 391 в кв. 3 по плана на м. „Г.И.” С. – нанесен под този номер при изграждането на кадастралния план на гр. С. през 1957 г. Процесният имот е бил отчужден през 1967 г.  за нуждите на „Б.Я.П.”, с което К.К. С. е изгубил собствеността върху имота, но с представените 2 съдебни решения собствеността му е възстановена, а V РНС В.Л. и Комитет по транспортно машниностроене С. са осъдени да му предадат владението на имота. Върху двете съдебни решения е положен печат, с който се удостоверява, че същите са влезли в сила, т.е. ползват се със сила на пресъдено нещо. По делото не са събрани доказателства досежно обстоятелството дали осъдителното решение реално е изпълнено, т.е. дали владението върху имота е предадено на К.К. С.. В диспозитива на решенията е отбелязано, че имотът е с площ от 3200 кв.м., като това са и рамките, в които се простира действието на двете съдебни решения. Това се потвърждава и от Решение от 02.02.1995 г., с което е отказано поправка очевидна фактическа грешка на Решението от 19.09.***0 г.  – че процесният имот на г. „И.” е с площ 6300 кв.м., вместо посочените 3200 кв.м.

Въпреки визираните две съдебни решения, на 17.02.1997 г. е издаден Акт за частна държавна собственост № 00157 за складова база, разположена върху 37500 кв.м. държавна земя с построени върху нея сгради с местонахождение гр. С., район „И.”, парцел IV, кв. 3, местност „Г.И.” II ч. В описания имот се включва и процесния недвижим имот пл. №  391, в кв. № 3, местност „Г.И.”/ по плана на кадастралния план на гр. С. изработен през 1957 г./. Съдът намира, че макар имотът да е бил включван в капитала на различни държавни предприятия, вкл. в капитала на „Б. Х.” ЕАД при издаването на цитирания Акт за частна държавна собственост, имотът в частта му от 3200 кв.м /която част е възстановен/, никога не е напускал патримониума на К.К. С. и неговите наследници след  Решението на СРС от 19.09.***0. Самото преобразуване на различни видове държавни предприятия и включването на процесния имот в техния капитал, не поражда право на собственост, доколкото никой не може да придобие повече права от праводателя си. Издаденият акт за държавна собственост не създава, а единствено удостоверява възникнало право на собственост в полза на държавата, т.е. няма конститутивно действие и не представлява основание за възникване на право на собственост.

Безспорно по делото се установи, че ответникът се легитимира като собственик на процесния имот на основание Постановлението за възлагане на недвижим имот - поземлен имот № 826, представляващ УПИ IV, в кв. 3 по плана на гр. С., местност „Индустриална зона” Г.И. II част” – НПЗ от 11.05.2006 г., в който парцел се включва и претендирания от ищеца имот. Общото правило е, че възлагането на недвижим имот в производството по несъстоятелност  не представлява оригинерен способ за придобиване правото на собственост. В производството по несъстоятелост, при продажбата на право на собственост върху недвижим имот, купувачът придобива  права в обем, притежаван от праводателя му съгласно изричната норма на чл. 717з, ал. 2 ТЗ, като съгласно чл. 717л, ал.4, ТЗ се съблюдават и общите правила на индивидуалното принудително изпълнение по реда на ГПК. Съдебната практика безспорно приема, че доколкото се касае за деривативен придобивен способ, съдебната евикция по отношение на купувача е допустима. С оглед изложеното съдът намира, че ищецът и към настоящия момент е собственик на процесния имот, пл. № 391, в кв. № 3, местност „Г.И.” по плана на кадастралния план на гр. С., изработен през 1957 г, но само в частта до 3,2 дка, съобразно с Решението на СРС от 19.09.***0.

Относно релевираното от ответника възражение за изтекла придобивна давност, съдът намира следното: придобиването по давност на собственост върху вещни права представлява сложен фактически състав и включва в себе си няколко елемента, като първият и основен е упражнено непрекъснато владение за определен период от време. Ответникът се позовава на присъединено владение от своите праводатели, но в хода на процеса не ангажира никакви доказателства имотът реално да е бил владян от тях. Обстоятелството, че процесният парцел е бил включен в капитала на различните държавни предприятия, вкл. на „Б. Х.” ЕАД, не доказва осъществено реално владение върху имота. Самият ответник е владял имота добросъвестно от възлагането му през 2006 г. до завеждането на исковата молба на 31.03.2009 г., т.е. срок, по -  къс от изискуемия в чл. 79, ал. 2 ЗС 5 годишен. С оглед изложеното съдът намира, че направеното възражение за изтекла придобивна давност досежно процесния имот, се явява недоказано.

Ответникът е изложил твърдения за непротивопоставимост на двете съдебни решения по отношение на него като последващ приобретател на основание чл.113 вр. чл. 112, б. „з” от ЗС. Действително в хода на процеса не бяха ангажирани доказателства двете съдебни решения на СРС от 05.03.***0 г.  и от 19.09.***0 да са вписани в Службата по вписванията, но този факт не променя изводите на съда. Чл. 113 ЗС постановява, че невписването на актовете по чл. 112 ЗС /каквито са и двете съдебни решения/, ги прави непротивопоставими по отношение на трети лица, които по – рано са придобили от същия собственик и вписали вещни права върху същия имот. В случая хипотезата е различна поради обстоятелството, че ответникът се позовава на права, придобити от несобственик, тъй като „Б. Х.” ЕАД никога не е придобивало правото на собственост върху процесния недвижим имот. Смисълът, вложен в нормата на чл. 113 ЗС, цели да охрани интересите на трети лица, придобили и вписали вещни права от собственик в случаите, когато е налице предхождаща разпоредителна сделка или друг акт по чл,112 ЗС със същото вещно право, която обаче не е вписана в Службата по вписванията. Ирелевантно за спора е вписването на сделки с вещното право, когато самият прехвърлител не е разполагал с него.

Предвид изложеното, и с оглед факта, че между страните не се спори, че понастоящем ответникът владее имота, а и липсва друго законово основание да упражнява фактическа власт върху него, съдът намира, че искът с правно основание чл. 108 ЗС следва да бъде уважен в частта му досежно площта от 3,2 дка от недвижим имот пл. №  391, в кв. № 3, местност „Г.И.” по плана на кадастралния план на гр. С. изработен през 1957 г., включен понастоящем в поземлен имот № 826, представляващ УПИ IV, в кв. 3 по плана на гр. С., местност „Индустриална зона” Г.И. II част” – НПЗ „И. – С.”, находящ се в гр. С., район „И.”, ул. „П.Н.Б.” № *, целият с площ от 83 233 кв.м, като ищецът бъде признат за собственик на описания имот, а ответникът осъден да му предаде владението.

Относно представения от ищеца констативен нотариален акт № ***, том I, рег. № 9936, дело № 077 от 2002 г., съдът намира, че доколкото се касае за охранителен акт, издаден в рамките на едностранно безспорно производство, същият не поражда право на собственост, а удостоверява възникнало такова, поради което не се отразява при изследването на възникването на собствеността върху процесния имот. Констативните нотариални актове се ползват с материална доказателствена сила единствено относно факта, че при изготвянето им нотариусът се е позовал на  посочените в акта документи, но съдът не е обвързан от изводите на нотариуса относно правото на собственост. Ответникът е оспорил автентичността на цитирания нотариален акт по реда на юл.193, ал. 1 ГПК, като съдът намира същото за недоказано. Върху представения констативен акт е положен единствено подписа на нотариуса, изготвил документа Действително съдебно – графиологичната експертиза установи, че подписите под името на Р.С. в нотариалната преписка, не са положени от него, но при оспорване автентичността на даден документ се изследват единствено положените върху него подписи, като е ирелевантно кой е подписал молбата до нотариуса, платежното нареждане и останалите документи, свързани с изготвянето на нотариалния акт.  

 

Относно искането за отмяна по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК на Постановление за възлагане на недвижим имот, вписано в книгите за вписванията в Служба по вписванията при СРС вх. № 32322, том 015, № 284 от 02.06.2006 г., в частта му за процесния недвижим имот

 

По направеното искане съдът намира, че е недопустимо отмяната на визираното Постановление по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК. Постановлението за възлагане на недвижим имот представлява по своята същност официален диспозитивен документ, който сам по себе си създава права и задължения за страните в производството. Отмяната по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК е допустима единствено досежно издадени охранителни актове, т.е. актове, които удостоверяват вече възникнали права, а не създават такива. Предвид изложеното, искането на ищеца за отмяна на визираното възлагателно Постановление в частта му относно процесния недвижим имот, следва да бъде оставено без уважение.

 

Относно искането за прогласяване на нищожността на административните актове, издадени от кмета на район „И.” СО за нанасяне по реда на ЗКИР на имот пл. № 826, съдът намира същото за неоснователно. На първо място ищецът не е конкретизирал кои заповеди се оспорват, а релевираните основания касаят евентуална незаконосъобразност, но не и на нищожност на актовете, поради което по настоящото дело не следва да бъде осъшествен косвен съдебен контрол върху тях.

 

Ищецът претендира разноски, и такива следва да му бъдат присъдени съобразно с уважената част от иска на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в размер на 800 лв. след извършена компенсация.

 

Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „И. Д.” ООД, С., ул. „В.А.” № **, ет. *, че Р.К.С., ЕГН **********,*** е собственик на неурегулиран поземлен имот-нива - имот с планоснимачен номер 391, находящ се в местността „Г.И.”, по кадастралния план на гр. С., одобрен през 1959 г., попадащ по сега действащите регулационен и кадастрален план на гр. С. в УПИ ІV, кв. 3, м. „Индустриална зона „Г.И.”, ул. „П.Н.Б.” № *, ЦЕЛИЯТ с площ от 3 200 кв.м., при съседи по нотариален акт: Лазо Т., К.Л. по мъж А., Ц. Ст. Л. и братя Г., като ОСЪЖДА „И. Д.” ООД да предаде владението на имота на Р.К.С., на основание чл. 108 ЗС.

ОТХВЪРЛЯ  иска в останалата му част за разликата над признатата площ до претендираната от ищеца площ от 6 300 кв.м. като недоказан и неоснователен.

ПРИЗНАВА ЗА НЕДОКАЗАНО на основание чл. 194 ГПК направеното оспорване на истинността на нотариален акт № ***, том I, рег. № 9936, дело № 077 от 2002 г. в частта, в която се признава собствеността на Р.К.С. върху неурегулиран поземлен имот -нива - имот с планоснимачен номер 391, находящ се в местността „Г.И.”, по кадастралния план на гр. С., одобрен през 1959 г., попадащ по сега действащите регулационен и кадастрален план на гр. С. в УПИ ІV, кв. 3, м. „Индустриална зона „Г.И.”, ул. „П.Н.Б.” № *.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за отмяна на Постановление за възлагане на недвижим имот, издадено от СГС, ТО, VI-9 състав на 02.06.2006 г., вписано в книгите за вписванията в Служба по вписванията при СРС вх. № 32322, том 015, № 284, като неоснователно.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за прогласяване на нищожността на административните актове, издадени от кмета на район „И.” СО за нанасяне по реда на ЗКИР на имот пл. № 826, като НЕОСНОВАТЕЛНО.

ОСЪЖДА „И. Д.” ООД да заплати на Р.К.С. разноски в размер на 800 лв. по компенсация.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред САС.

 

 

    

ПРЕДСЕДАТЕЛ: