Р Е Ш Е Н И Е

№260048

 

          гр. Русе, 28.10.2020г.

 

            В    ИМЕТО  НА   НАРОДА

 

Русенски окръжен съд, търговска колегия, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СИЛВИЯ ПАВЛОВА

                                                       ЧЛЕНОВЕ:  ЙОРДАН ДАМАСКИНОВ

                                                                               ПАЛМА ТАРАЛАНСКА   

при секретаря  Маня Пейнова  като разгледа докладваното от съдия ТАРАЛАНСКА в.търг.д. № 319 по описа за 2020 год. за да се произнесе, съобрази:

              Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

   Образувано е по въззивна жалба на „А.“ ЕООД с. К., област Русе, ЕИК ***, представлявано от  управителя Я.Г.Я. чрез адв. Г.Я. *** против Решение № 49/09.03.2020 г., постановено по гр.д. № 186/2020 г. на Районен съд Бяла, с което  дружеството е осъдено  да заплати на „Д." АД гр. Русе,  ЕИК ***, сумата в размер на  1848,35лв, представляваща дължимо арендно плащане по Договор за аренда 04.03.2004г.,вписан в CB-Русе с вх. рег.№3924/ 19.03.2004г., акт №209,том I,  продължен с Анекс от 17.12.2009г., вписан в CB-Русе с вх.рег.№29/17.12.2009г., акт №169,том 19 и Анекс от 14.11.2016г.,вписан в CB-Русе с вх.рег. №17081/ 18.11.2016г., акт №29, том 11 , е прекратено на 04.07.2018г.,за стопанската 2016/2017г., както и дължимо арендно плащане за периода от 01.10.2017г. до 04.07.2018г., ведно със законната лихва, считано от 21.02.2019г. до окончателното изплащане на сумата; сумата в размер на 264,05лв, представляваща обезщетение за ползваните без основание в периода 05.07.2018г. до 30.09.2018г. /2 месеца и 26 дни/ земеделски земи - ниви в землището на с.Ч., ЕКАТТЕ 80443, общ.Иваново, област Русе, съставляващи имот № 031012, имот № 050035, имот № 081014 и имот № 125010, с обща площ на четирите имота 21,124дка; както и сумата в размер на 95,64лв, представляваща мораторна лихва, начислена за периода от 01.04.2018 г. до 20.02.2019 г. върху сумата от 1056.20 лв, представляваща забавеното арендно плащане за стопанската 2016/2017г., както и разноските по делото. В жалбата са развити подробни съображения за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Жалбоподателят твърди, че в мотивите си първоинстанционният съд е направил неправилен анализ на фактите и обстоятелствата по делото, а оттам и неправилно тълкуване и достигане до неправилни и необосновани изводи, което е довело до неправилно прилагане на материалния закон. Моли да бъде отменено първоинстанционното решение и да бъда постановено ново такова, с което да бъдат  отхвърлени изцяло завяните претенции. Претендира съдебни разноски.

     Въззиваемата страна по жалбата – „Д." АД гр. Русе, чрез своя процесуален представител  адв. М.Д. *** счита същата за неоснователна, а решението на РРС за правилно и законосъобразно и моли то да бъде потвърдено.

    Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 от ГПК, от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество – същата е неоснователна.

              Не е налице несъответствие между установените по делото обстоятелства и тези, въз основа на които съдът е мотивирал своето решение, поради което оплакването, че то е необосновано, е неоснователно. Районният съд е обсъдил релевантните за спора факти и доказателства, както и доводите на страните, и след обсъждането им е направил своите изводи за неоснователността на заявените претенции. Правилно е установена фактическата обстановка по делото.

                За да уважи претенцията на ищеца за  заплащане на претендираните суми, съдът правилно и законосъобразно е изходил от правната доктрина. Зачел е, че  същите са дължими, което обстоятелство между впрочем не  се оспорва и от ответната страна, като е приел, че не са налице  обстоятелства, обосноваващи забава на кредитора и неоправдано неприемане предложеното от длъжника изпълнение, което обстоятелство касае единствено задължението за заплащане на обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва.

В случая въззивният жалбоподател и ответник в първоинстанционното производство не оспорва получаването на нотариалната покана от 04.07.2018 г., рег. № 4293, том 2, акт № 68 от 04.07.2018 г. на нотариус, рег. № 624 на НК София, в която е обективирано изявлението и основанието за прекратяването на Договора за аренда от 04.03.2004 г. и е даден допълнителен срок на ответника да върне обекта на договора на основание чл. 30, ал.1 от ЗАЗ, както и да извърши закъснелите арендни плащания в дадения допълнителен срок за доброволно изпълнение. Не оспорва и обстоятелството, че към момента на получаване на тази покана не е издължило полагаемите се арендни вноски, а само оспорва обстоятелството, че не дължи плащането по банков път и претендира същото да бъде извършено на неговия адрес на управление, като посочва, че дължимите арендни  плащания са депонирани като суми в касата на дружеството и могат да бъдат получени от там.  Както правилно е установил първоинстанционният съд така изложеното становище противоречи на законовите разпоредби, тъй като в самия договор за аренда няма изрична уговорка плащането да се извършва в брой в седалището на арендатора. Още повече, че с нотариална покана рег. № 4293, том 2, акт. 66 от 04.07.2017 г. на нотариус Л. Ш., рег. № *** на НК гр. София,отправена от „Д.“ АД гр. Русе,  надлежно връчена на адресата „А.“ ЕООД с. К., област Русе е изрично посочена и банковата сметка на „Д.“ АД гр. Русе, по която следва да бъдат преведени спорните суми.

               Неоснователни  са изложените  във въззивната жалба твърдения за  това, че уведомлението за извършеното прехвърляне на арендуваните имоти, изпратено от пълномощник, без приложено пълномощно, без препис от нотариален акт за прехвърлителна сделка и без удостоверение за банковата сметка на заместващия арендодател не пораждат за него задължение за заплащане на дължимите арендни вноски. Точно обратното – публичността на прехвърлителната сделка е обстоятелство, което следва да бъде зачетено, още повече, че тази сделка е вписана в съответните регистри и е известна на въззивния жалбоподател, а нотариалната покана, съдържаща изявление за плащане, даване на срок за доброволно изпълнение и посочване на конкретна банкова сметка, ***ма е лично подписана от изпълнителния директор на ответното дружество „Д.“ АД – Н. К. Д.,  което е установено по безспорен начин.

               Към решението на първоинстанционният съд са изложени изключително подробни и обосновани мотиви, съобразени с изискванията на чл.236, ал.2 ГПК, в които са посочени исканията и възраженията на страните /идентични с тези предявени пред настоящата инстанция/, обсъдени са събраните доказателства, въз основа на тях са изградени обосновани фактически констатации, в резултат на което съдът е достигнал до правилни правни изводи. 

                 Поради изложеното и на основание чл.272 ГПК, въззивният съд, като съобрази, че обжалваното първоинстанционно решение е правилно и като такова следва да бъде потвърдено, изцяло препраща към неговите мотиви.

       С оглед изхода на спора върху жалбоподателя следва да се възложат направените от ответника разноски за въззивното производство, съобразно представената справка по чл. 80 ГПК.

          Мотивиран така, Русенският окръжен съд

 

 

Р Е Ш И:

                                                                                                                                       

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 49/09.03.2020 г., постановено по гр.д. № 186/2020 г. по описа на Районен съд Бяла.

 

ОСЪЖДА „А.“ ЕООД с. К., област Русе, ЕИК ***, представлявано от  управителя Я.Г.Я. да заплати на „Д." АД гр. Русе,  ЕИК *** сумата от 200,00 лв разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

          Решението е окончателно и  не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                     ЧЛЕНОВЕ: