№ 2032
гр. София, 29.09.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Ани Захариева
Членове:Аделина Иванова
Доротея Кехайова
като разгледа докладваното от Ани Захариева Въззивно частно наказателно
дело № 20221100603611 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ХХІІ от НПК.
С Разпореждане от 16.07.2022г. е прекратено на основание чл.377 от НПК
съдебното производство по нахд №7542/2022г по описа на СРС, НО, 94 състав, поради
допуснати съществени процесуални нарушения и делото е върнато на СРП за
отстраняване им.
Срещу Разпореждането на основание чл. 377,ал.2 от НПК, в срок, е подаден
протест от прокурор при СРП, с който се иска отмяна на атакувания съдебен акт като
неправилен и постановяване на определение от въззивния съд, с което делото да бъде
върнато на СРС за насрочване и разглеждането му по същество. Според прокурорът в
разпореждането са изложени неправилни мотиви за бланкетност на разпоредбата на
чл.42,ал.2,т.2 от ЗДвП с твърдение, че същата не съдържа нарушено правило за
поведение при движението по пътищата, в частност относно извършената маневра.
Прокурорът счита, че в посочената разпоредба на чл.42 от закона са вменени
конкретни задължения на водача, както преди да започне, така и при извършване на
самото изпреварване и в обвинението е посочено именно конкретното правило, което
прокурорът намира за нарушено. Цитираната в разпореждането на съда разпоредба на
чл.41,ал.2 от ЗДвП прокурорът намира, че установява какво представлява
изпреварването като маневра, като с оглед тълкуването на текста на чл.41 и чл.42 от
ЗДвП е видно, че в чл.42 от закона са посочени правилата за извършване на маневра,
именно, поради което в предложението по чл.375 от НПК подробно са описани
извършените действия от обвиняемия като е посочено, че същият управлявайки лек
автомобил е пресякъл надлъжната пътна маркировка тип М1 и е навлязъл в лентата за
насрещно движение. Обвинението е приело, че със самото навлизане в лентата за
насрещно движение обвиняемият е създал опасност за движението и е настъпило ПТП.
По отношение на твърдението на съда, че не са конкретизирани пътните знаци, с
които не се е съобразил обвиняемият, прокурорът счита, че изчерпателно са посочени
извършените от обвиняемия фактически действия при управлението на МПС,
конкретно нарушените според обвинението разпоредби на ЗДвВ и по какъв начин
1
нарушението им е в причинно –следствената връзка с настъпилия резултат.
Обвиняемият е извършил маневра изпреварване при наличие на пътна маркировка М1.
Словесното цитиране на чл.6, ал.1 от ЗДвП с посочване на предложения по никакъв
начин не нарушава правото на защита на обвиняемия, доколкото същото не е
задължително при изписване на разпоредбата, с оглед на което не е налице
противоречие между описаните фактически действия от страна на обвиняемия и
конкретното правило за поведение, с което същият не се е съобразил. Изложеното дава
основание на прокурора, подал протеста да счита, че в постановлението, изготвено на
основание чл.375 от НПК не са допуснати съществени процесуални нарушения и
правото на защита на обвиняемото лице не е накърнено, с оглед на което се иска и
отмяна на определението на СРС за прекратяване на съдебното производство.
Въззивният състав след запознаване с делото, намери за установено следното:
Протестът е процесуално допустим, подаден е в установения от закона срок, с
правно основание чл.377, ал.2 от НПК.
При разглеждане на протеста по същество настоящият съдебен състав намери
същия за основателен, поради следните съображения:
Съгласно чл.375 от НПК, прокурорът внася в съда при наличие на основанията
на чл.78а от НК мотивирано постановление, с което прави предложение за
освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на
административно наказания. Това е сезиращия процесуален акт и изискването към
неговото съдържание е съответно на съдържанието на обвинителния акт, а именно със
същия следва ясно да се очертае предмета на доказване и да се гарантира възможността
за защитата на обвиняемото лице срещу фактическите и юридическите критерии на
обвинението. В тази връзка в обстоятелствената част на постановлението следва да
бъдат посочени фактите, които обуславят съставомерността на деянието и участието на
обвиняемия в осъществяването му - описанието на извършеното престъпление,
посредством отделните признаци на неговото изпълнително деяние – време, място,
начин на извършване, форма на вина и др.
За да прекрати съдебното производство на основание чл.377, ал.1 от НПК
първоинстанционният съд е приел, че в постановлението на прокурора не са посочени
пътните знаци, в районна на местопроизшествието, с които се твърди, че обвиняемият
не се е съобразил. Съдът е приел, че това е следвало да бъде направено предвид
обвинението, в което е записано, че В. е нарушил разпоредбата на чл.6, т. 1, пр.3 от
ЗДвП, визираща именно несъобразяване с пътни знаци от водача на МПС.
Като друго несъответствие с изискванията на процесуалния закон е
констатирано, че бланкетната разпоредба на чл. 343, ал.1 от НК е запълнена с
твърдение за нарушение на чл.42, ал.2 т.2 от ЗДвП, който съдът е приел, че е общо
правило, норма -принцип подобно на нормата на чл.5,ал.1 т.1 от ЗДвП, като при
настъпило ПТП следва да бъдат посочени конкретни задължения, съгласно пътното
законодателство, чието нарушение е в пряка причинна връзка със вменения
противоправен резултат, а именно тези правила за движение като контролиране на
МПС, движение с разрешена и съобразена скорост, правила за заобикаляне,
изпреварване, поведение към пешеходци и т.н. Твърдението на прокурора, че са
нарушени правила от ЗДвП, уреждащи извършването на изпреварване, в причинна
връзка, с което нарушение е настъпил съставомерния резултат, не са основават на
посочени конкретни разпоредби, нарушени от обвиняемия, с които той като водач,
предприел изпреварване и е бил длъжен да се съобрази. Според съдът тези задължения
2
са разписани в разпоредбите на чл.41, чл.42,ал.1, ал.2 т.1 и ал.3 от ЗДвП, а случаите, в
които изпреварването е забранено са посочени в чл.43 от същия закон. В заключение
съдът приема, че липсата в съдържанието на постановлението на посочени конкретни
пътни знаци, които се претендира, че обвиняемият не е съобразил при управлението на
МПС и конкретните нарушени разпоредби от ЗДвП и ППЗДвП, уреждащи
извършването на маневра изпреварване, нарушени от обвиняемия и в причинна връзка
с настъпилото ПТП ограничават съществено правото на защитата на обвиняемия,
поради което е прекратил съдебното производство и е върнал делото за отстраняване
на допуснатите процесуални нарушения.
Настоящата инстанция не споделя направената констатация на първостепенния
съд, като намира, че категорично и ясно, в обстоятелствената част на постановлението,
с което се предлага освобождаване от наказателна отговорност на обвиняемия В. със
налагане на административно наказание, прокурорът е формирал позицията си
относно действията, посредством които обвиняемото лице се твърди, че е осъществило
инкриминираното деянието. Посочени са конкретни разпоредби от закона за движение
по пътищата, които според прокурора са били нарушени. Позицията на обвинението е,
че това е нормата на чл.42, ал.2 т.2 от ЗДвП, в която са посочени правилата за маневра
изпреварване. Въззивната инстанция намира, че в случая в обстоятелствената част на
постановлението на СРП са описани конкретно и ясно фактически действия
осъществени от обвиняемия при управление на МПС Изложените факти и
обстоятелства установяват начина и механизма на осъществяване на престъплението,
за което по отношение на обвиняемия се претендира ангажиране на административна
отговорност по чл 343, ал.1 б. „б“ вр. чл.78а от НК, като не е налице неяснота по
отношение твърденията на прокурора относно фактическото отразяване на елементи от
състава на престъпленията относно времето, място, начина, включително и относно
субективната страна, при които е осъществено деянието. Настоящият съдебен състав
намира, че налице необходимото единствено между фактите, изложени в
обстоятелствената част и диспозитива на обвинителния акт, като не констатира
неяснота. Налице е постановление, съдържанието на който съответства на
изискванията на процесуалния закон с оглед посочването на фактите пряко относими
към приложимия престъпен състав. В този смисъл е налице съответствие между
фактическата и правна страна на деянието.
Възражението на прокурора по отношение констатацията на първата инстанция,
че посочената като нарушена норма на чл.6, т.1 пр.3 от ЗДвП, касае съобразяване с
пътните знаци, а в обстоятелствената част не са посочени конкретни такива, е
основателно, тъй като са изложени факти за несъобразяване на водача на МПС с
пътната маркировка тип М1, което също фигурират в нормата на чл.6, т.1 от ЗДвП.
Несъответствието между предложенията на т.1 на чл.6 от ЗДвП, не води до нарушаване
на правото на защита на обвиняемия, тъй като словесно ясно е формулирано
обвинение и същото кореспондира с цифровото изписване на тази правна норма, в
която при изброяването са посочени и пътните знаци, както и пътната маркировка
Този състав намира за необходимо да посочи, че по повод спора между съда и
прокуратурата относно коя от нормите, регламентиращи правилата за движение по
пътищата, е нарушена, следва да бъде съобразено Тълкувателно решение №2 от
22.12.2016г. по тълк.дело № 2/2016г на ОСНК на ВКС при решаване на въпроса за
съставомерността на поведението на водача на МПС, в което е даден категоричен
отговор , че промяната на правната квалификация на нарушението на правилата за
движение, не промяна нормата на НК, криминализираща деянието. В този смисъл,
3
именно, съдът е компетентен да даде правната квалификация на нарушението,
запълващо банкетната норма на чл.343 от НК, ако в обстоятелствената част на
обвинението са описани фактическите обстоятелства по извършването му, като същото
не води до ограничаване на процесуални права на обвиняемия, които се е защитавал
срещу предявени му идентични факти и новото обвинение не обуславя по -тежка
наказателна отговорност, а само прецизна правна квалификация.
В заключение този състав намира, че в хода на досъдебното производство не са
допуснати нарушения, препятстващи възможността на обвиняемия и защитата да
възприемат характера на предявеното обвинение и съответно да реализират адекватно
своите права. Приемайки, че не са налице на основания за прекратяване на съдебното
производство, поради допуснати съществени нарушения, въззивният състав счита, че
атакуваното разпореждане на СРС следва да бъде отменено и делото върнато на СРП за
разглеждането му.
С оглед гореизложеното, Софийски градски съд, Наказателно отделение, 12-ти
въззивен състав
ОПРЕДЕЛИ:
Отменя Разпореждане от 16.07.2022г. по НАХД № 7542/2022г. по описа на СРС,
НО, 94 състав.
Връща делото същия съдебен състав при СРС за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4