Р Е
Ш Е Н И Е №
гр. Видин, 25.04.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Видинският районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на двадесет
и пети март през две хиляди и деветнадесета година в състав :
Председател: Владимир
Крумов
Съдебни заседатели:
при секретаря Г. Начева и в присъствието на прокурора …………като разгледа
докладваното от съдия Крумов гр.дело № 2159 по описа за 2018год. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно
съединени искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предложение първо от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди/ ЗОДОВ/
и чл. 86 от ЗЗД от Д.Н.А., роден на ***г. във Великобритания, ЛНЧ: **********,***,
против Прокуратурата на Република България, с адрес гр. София, бул.”Витоша” №
2.
Твърди се от ищеца, че с Постановление от
16.04.2016г. на разследващ полицай от ОД – МВР гр. Видин бил привлечен в
качеството на обвиняем по Досъдебно производство № 1142/2015г. по описа на РУ
на МВР Видин и му било повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.
129, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК. На 06.10.2016г. бил изготвен обвинителен акт
от Районна прокуратура Видин, който бил внесен в Районен съд Видин и било
образувано НОХД № 1380/2016г. по описа на Районен съд Видин. На 26.04.2017г.
ищецът бил признат за виновен по повдигнатото обвинение и му е наложено
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година, като изтърпяването му е
отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години. Ищецът е
осъден да заплати сумата от 8 000,00лева представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди на пострадалото лице, както и сумата от
1 000,00лева разноски. След подадени от ищеца и пострадалото лице въззивни
жалби е образувано ВНОХД № 147 / 2017г. по описа на Окръжен съд Видин. На
14.09.2017г. атакуваната присъда е отменена изцяло и ищецът бил признат за
невинен, като гражданския иск е отхвърлен изцяло. С Решение от 12.02.2018г. на
Върховен касационен съд по касационно дело № 1202/2017г. е оставен в сила
съдебния акт на Окръжен съд Видин с който ищецът бил признат за невинен. През
време на водения срещу ищеца наказателен процес, ищецът претърпял стрес, психически
притеснения и унижение. Ищецът се намирал в постоянно състояние на изнервеност,
напрегнатост, безпокойство, потиснатост, несигурност и страх, че ще бъде осъден
несправедливо на лишаване от свобода ефективно. Нарушен бил нормалния му начин
на живот и контакти. И до настоящия момент е ограничил социалните си контакти.
Иска се
да бъде постановено решение с което да бъде осъдена ответната страна да заплати
на ищеца сумата от 20 000,00лв. представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от незаконно повдигнатото и поддържано обвинение в
извършване на престъпление по чл. 129, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК, ведно със
законната лихва считана от 12.02.2018г. до окончателното изплащане на сумата.
Искат се направените разноски по производството.
Ответната страна е подала писмен отговор. Оспорва
основателността на исковете. Направено
е възражение на основание чл. 5 от ЗОДОВ за освобождаване от отговорност на
ответника поради причиняване на увреждането по изключителна вина на ищеца –
негово неправомерно поведение, както и ищецът е допринесъл за увреждането.
Твърди, че липсват доказателства за претърпени вреди като пряк и непосредствен
резултат от обвинението.
По делото са събрани писмени доказателства и
гласни доказателства. Назначени и изслушани са две съдебно – психологични
експертизи.
Съдът, след като се запозна с доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна :
С Постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за
неотклонение от 19.04.2016г. на разследващ полицай в ОД на МВР – Видин, ищецът
е привлечен в качеството на обвиняем по чл. 129, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК и
спрямо същият е взета мярка за неотклонение „подписка”. На 03.05.2016г. ищецът
е разпитан в качеството на обвиняем. С присъда № 266 от 26.04.2017г. по НОХД № 1380
/ 2016г. Районен съд гр. Видин е признал ищецът за виновен в това, че на 28.11.2015г.
в с. Ново
село, обл.
Видин пред заведение „Часовника” нанесъл удар с нож в областта на корема на
Георги Петьов Г. *** с което му причинил средна телесна повреда изразяваща се в
нараняване, проникнало в коремната кухина със засягане на вътрекоремни органи –
оментум и тънко черво - престъпление по чл. 129, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК. На същото основание е наложено наказание
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от една година, изтърпяването на което е отложено на основание
чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години, считано от влизане на присъдата в
сила. Със същата присъда ищецът е
осъден да заплати на Георги Петьов Г. ***, сумата
8 000,00лева, обещетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната
лихва от деня на увреждане 28.11.2015 г. до окончателното изплащане, както и
сумата от 1 000,00 лева, разноски по делото. В тежест на ищеца са присъдени разноските по производството.
С присъда № 107 / 14.09.2017г. по ВНОХ дело № 147
/ 2017г. Окръжен съд гр. Видин е отменил изцяло осъдителната присъда на първата
инстанция и е признал ищецът за невинен и го оправдал по повдигнатото обвинение,
като гражданския иск против ищеца е отхвърлен. С Решение № 7 от 12.02.2018г. по
касационно дело № 1202 / 2017г. Върховния касационен съд е оставил в сила
присъдата на въззивната инстанция с мотиви за правилно приложение на чл. 12 от НК – поради неизбежна отбрана.
Преди случилият се инцидент ищецът бил весел и
жизнерадостен, излизал в селото, където живее, контактувал с хората, седял на
маса с тях, пиел с тях, бил веселяк. След инцидента и през време на
наказателния процес ищецът постепенно се затворил в себе си. Оплаквал се е от
физическо неразположение, безсъние,
главоболие, стомашно разстройство. Ищецът изгубил желание да се среща с други
хора. Страдал е, че невинен човек може да бъде осъден. Чувствал се е
злепоставен в очите на съселяните си, познати и приятели. Чувствал е страх, че
ще влезе в затвора. Срамувал се е да излиза в селото, след образуване на
наказателния процес. Някои хора са обиждали ищецът, че е наръгал съселянина си.
Хора са обсъждали ищецът, че е лош човек. В селото са проявявали загриженост по
отношение на ищеца във връзка с наказателното дело, като хора са питали ищеца
защо не е весел. Разпитаните по делото свидетели Кирил Венелинов Петров и Радка
Дафинова Василева не са си променили отношението към ищеца след случилият се
инцидент и последвалия наказателен процес.
Съдът дава вяра на показанията на разпитаните
свидетели, независимо от обстоятелството, че свидетеля Радка Дафинова Василева
живее във фактическо съпружеско съжителство с ищеца, тъй като показанията на
свидетелите съвпадат и между тях няма противоречия.
Вещото лице Б.Г.Г. – психолог, по
назначените две съдебно - психологически експертизи, дава заключение, че за ищецът
има данни за умерено тежък депресивен епизод с код F
32.1 в Международната класификация на болестите, ревизия 10(МКБ-10), включващ влияние от депресивен тип
на познавателната, емоционалната и поведенческа сфера, с придружаващи
невротични психосоматични смущения. По време на проведеното психологическо
интервю и беседа ищецът дава данни, че инцидента, случил се вечерта на
27.11.2015г. оказва влияние върху социалната и емоционалната сфера от живота
му, но няма данни да се твърди, че е оказал въздействие, довело до трайна
личностова промяна.
Провежданият наказателен процес е
оказал и продължава да оказва отрицателно въздействие върху психичната сфера на
ищеца на когнитивно /познавателно/ ниво, изразяващо се в нарушения в
концентрацията и паметта, а също и на емоционално-афективната сфера, изразяващо
се в депресивна симптоматика. Също така може да се твърди и, че причина за тези
изменения в нормалното състояние са следствията в битово-социалната сфера на
ищеца след инцидента през 2015г. Обективен отговор на въпроса кое от двете –
случилият се инцидент или наказателното производство, е причинило психичните
изменения, не може да се даде, тъй като няма критерии по които тези два фактора
да бъдат обективно диференцирани.
В съдебно заседание вещото лице сочи,
че е невъзможно да се диференцира, дали сегашното състояние на ищеца е повлияно
от инцидента или от наказателния процес. Наказателното производство е възможно
да е оказало влияние, но не може да се установи дали единствено то е довело до
умерено депресивен епизод. Ищецът няма изкривяване на реалността.
Заключенията на съдебно-психологичните
експертизи не са оспорени от страните и са приети от съда.
Останалите събрани по делото
доказателства съдът намира, че не са необходими към правния спор поради, което
не следва да се обсъждат.
При така установеното от фактическа
страна съдът намира от правна страна :
Искът е частично основателен относно искането за обезщетение на неимуществени вреди от : настъпили стрес, психически притеснения, унижение, постоянно състояние на изнервеност, напрегнатост, безпокойство, потиснатост, несигурност и страх, че ще бъде осъден несправедливо на лишаване от свобода ефективно, както и от нарушаване на нормалния му начин на живот и контакти.
Осъществен
е фактическия състав на отговорността на ответника – спрямо ищецът е повдигнато
обвинение в извършване на престъпление, като същият е оправдан, ищецът е
изпитал притеснения, тревоги, болки и страдания от повдигнатото обвинение,
наличие на причинна връзка между воденото наказателно производство и болките и
страданията. При определяне на обезщетение за вреди от незаконно обвинение,
съдът взема предвид и продължителността на проведеното наказателно преследване,
наложените принудителни мерки за неотклонение, интензитета и продължителността
на душевните болки, страдания и неудобства с оглед тежестта и характера на
обвинението, в което пострадалият е бил незаконно обвинен. Спрямо ищецът е било
повдигнато обвинение в извършването на тежко престъпление. Наказателното
производство е протекло в разумен срок – от 19.04.2016г., когато ищецът е
привлечен в качеството на обвиняем, до 12.02.2018г., когато ищецът е оправдан с
решението на Върховния касационен съд. Спрямо ищецът е била взета най – леката
мярка за неотклонение „подписка”. Неоснователно е възражението на ответника по
чл. 5, от ЗОДОВ за освобождаване от отговорност на ответника поради
изключителна вина на ищеца, евентуално за намаляване на обезщетението поради
виновно допринасяне за увреждането. Не се установява увреждането да е причинено
по изключителна вина на пострадалия. Деянието е извършено от обективна страна
от ищеца, но не съставлява престъпление, тъй като е налице неизбежна отбрана. Извършеното
от ищеца деяние не е противоправно и то е станало повод за образуване на
наказателното производство, като принос има ответникът, който въпреки
спецификата на случая е образувал досъдебно производство, внесъл е обвинителен
акт, поддържал е обвинението, протестирал е оправдателна присъда. Отчитайки
горните обстоятелства, съдът намира, че настъпилите вреди за ищецът от
действията на ответника се съизмеряват на 2 000,00лв., поради което тази
сума е паричния еквивалент на претърпените от ищеца неимуществени вреди от настъпили
притеснения, тревоги, болки и страдания от наказателното преследване.
В
останалата част на иска за обезщетение за неимуществени вреди до пълния
претендиран размер над 2 000,00лева до 20 000,00лева, искът е
недоказан и следва да се отхвърли. Съдът намира, че не е доказана причинна
връзка между повдигнатото обвинение и заболяването установено от заключенията
на съдебно-психологичните експертизи – умерено тежък депресивен период. Вещото лице е посочило, че наказателното производство
оказва негативно въздействие върху психичната сфера на ищеца, но в настоящия
случай и станалия инцидент е оказал въздействие. Това се установява и от
показанията на разпитаните свидетели, които сочат на състояние и преживявания
на ищеца преди инцидента и след инцидента. Поради това липсват безспорни доказателства,
че единствено наказателното преследване е дало негативно отражение върху
психическото състояние на ищеца.
Предвид частичната основателност на главния иск частично основателен се явява иска за обезщетение за забава върху сумата от 2 000,00лв, считано от 12.02.2018г. до окончателното издължаване. Обезщетението се дължи от момента на влизане в сила на съдебния акт с който ищецът е бил оправдан - Решение № 7 от 12.02.2018г. по касационно дело № 1202 / 2017г. на Върховния касационен съд. В останалата част иска за обезщетение за забава върху претендираното обезщетение за неимуществени вреди, следва да се отхвърли като неоснователен.
С оглед изхода на делото ответната
страна следва да заплати по сметка на Районен съд гр. Видин сумата в общ размер
на 268,00лв. за възнаграждения за вещо лице.
Ответната страна следва да заплати на
ищеца сумата от 25,00лв. разноски за държавна такса. По делото няма данни
ищецът да е направил разноски за възнаграждение за адвокат. Представени са два
броя пълномощно от 20.08.2018г. и от 20.12.2018г. които не установяват разноски
за възнаграждение за адвокат.
Воден
от горното, Съдът
Р Е Ш И :
Осъжда Прокуратурата на
Република България, с адрес гр. София, бул.”Витоша” № 2, да заплати на Д.Н.А.,
роден на ***г. във Великобритания, ЛНЧ: **********,***, сумата от 2 000,00лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от
незаконно повдигнато и поддържано обвинение за престъпление по чл. 129,
ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК, ведно със законната лихва считана от 12.02.2018г.
до окончателното издължаване, като иска в останалата част до пълния размер над 2 000,00лв.
до 20 000,00лв., ведно със законната лихва върху същата сума, считана от 12.02.2018г.,
отхвърля като недоказан.
Осъжда Прокуратурата на Република България, с
адрес гр. София, бул.”Витоша” № 2, да заплати на Д.Н.А., роден на ***г. във
Великобритания, ЛНЧ: **********,***, сумата от 25,00лв. разноски за държавна
такса.
Осъжда Прокуратурата на Република България, с адрес гр. София, бул.”Витоша” № 2,
да заплати по сметка на Районен съд Видин сумата от 268,00лв. направени
разноски за възнаграждение за вещо лице.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд гр. Видин в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Районен съдия :