Решение по дело №559/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН във вр. с глава ХІІ от АПК.

Образувано е по жалба на „М. “ ЕООД , подадена чрез упълномощения адвокат Н. С. , против решение № 148/ 26.01.2023 г. по НАХД № 4573/2022 г. по описа на ВРС, с което е изменено издаденото от директора на дирекция „Инспекция по труда“- Варна НП № 03-2200681/ 27.07.2022 г., като наложената в размер на 2000 лв. имуществена санкция е намалена на 1500 лв. и дружеството е осъдено да заплати разноски в размер на 60 лв. С развити в жалбата доводи, които по съществото си са такива за постановяване на обжалваното решение в нарушение на материалния закон, се иска отмяната му и постановяване на друго такова за отмяна на обжалваното НП, а в условията на евентуалност се иска изменение на НП и налагане на имуществена санкция в размер от 100 лв. до 300 лв., доколкото нарушението било отстранено веднага след установяването му и от него не били настъпили вредни последици. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа с подадената от упълномощения адвокат С. молба с.д. 5581/11.04.2023 год.

Ответникът директорът на дирекция „Инспекция по труда“-Варна, чрез подадената от упълномощения юрисконсулт О. молба с.д. 5745/13.04.2023 г. изразява становище за оставяне в сила на обжалваното решение и претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, а в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на платеното от противната страна адвокатско възнаграждение.

Представителят на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за оставяне в сила на обжалваното решение.

След преценка на изложените от страните доводи и извършената по реда на чл.218 от АПК проверка , съдът намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна , против подлежащ на касационен контрол съдебен акт, а разгледана по същество тя е неоснователна.

С обжалваното НП е наложена на основание чл. 78, ал.1 от ЗТМТМ на дружеството- касатор имуществена санкция в размер на 2000 лв. за нарушение на чл. 10, ал.1 от ЗТМТМ, а именно : затова, че на 20.05.2022 г. в гр. Варна , в качеството на работодател не е уведомил съответното поделение на ИА ГИТ в законоустановения 7-дневен срок от датата на действителното започване на работа на лицето Олександра Ж. , украинска гражданка, работеща по трудов договор № 187/11.05.2022 г. на длъжност „сервитьор“ с работно място ресторант „Сладория“, находящ се в гр. Варна, ул. „Стефан Караджа“ № 16, с дата на действително започване на работа 12.05.2022 г. , съгласно присъствена форма за м. май 2022 год.

За да измени обжалваното НП , районният съд при безспорния факт за липсата на уведомление е приел, че предоставената на работещото лице временна закрила единствено му осигурява достъп до пазара на труда без за това да е необходимо разрешение, което обстоятелство не освобождава работодателя от въведеният със закона уведомителен режим, като отхвърляйки възражението по чл. 28 от ЗАНН за маловажност на нарушението е изменил НП намалявайки размера на наложената имуществена санкция по съображения за липсата на изложени от наказващия орган мотиви досежно размера на наложеното наказание и предвид обстоятелството, че нарушението е първо за въззивника.

Касационният съд намира, че не е налице изложеното в жалбата основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК за отмяна на въззивното решение - нарушение на материалния закон.

В хода на въззивното производство не са били спорни фактите за липсата на подадено от работодателя уведомление по чл.10, ал.1 от ЗТМТМ, както и че работещата украинска гражданка се ползва с временната закрила предоставена с цитираните в касационната жалба решения на Съвета на Европейския съюз и на Министерски съвет на РБ. Въз основа на тези правилно установени факти, ВРС е извел правилни правни изводи - от гледна точка на достъпа до пазара на труда, временната закрила ползва единствено търсещите работа граждани на трети държави, каквато в случая е държавата Украйна, като им осигурява право на достъп без за това да е необходимо разрешение от компетентните органи на приемащата държава, т.е. тази закрила нито създава права за работодателите, нито пък променя съществуващите за тях задължения. С оглед последното, основното наведено с касационната жалба възражение за наличието на предоставена на работничката Ж.  временна закрила е изцяло ирелевантно за разпоредбата на чл. 10, ал.1 от ЗТМТМ - поради липсата на корелация между правото на работника и задължението на работодателя, за последния не е отпаднало задължението да уведоми писмено в 7-дневен срок ИА „ГИТ“ за започването на работа от страна на въпросната гражданка на държавата Украйна. Неизпълнението от дружеството-касатор на това задължение сочи на осъществяване на визирания в НП състав на адм. нарушение, поради което като е приел същото, ВРС е приложил правилно материалния закон. Правилни са и изводите на въззивния съд по отправеното от жалбоподателя възражение за маловажност на нарушението, които касационният съд изцяло споделя, за което на основание чл. 221, ал.2, изр. 2 от АПК препраща към мотивите на обжалваното решение.

Що се касае до повдигнатото с касационната жалба искане за изменение на НП с налагане на имуществена санкция в размер от 100 лв. до 300 лв. с оглед отстраняване на нарушението веднага след установяването му, касационният съд намира искането за неоснователно , доколкото в случая от страна на касатора не са установени данни за наличие на релевантните за разпоредбата на чл. 415в, ал.1 от КТ материално-правни предпоставки – нормата на чл.10, ал.1 от ЗТМТМ изисква писмено уведомление , а такова не е било представено за времето от съставянето на протокол за извършена проверка № ПР2217374/30.06.2022 г. до издаването на обжалваното НП на 27.07.2022 г., като освен в материалните на административно-наказателната преписка, данни за обратното не са налице и в материалите по въззивното дело, поради което правилно тази разпоредба не е била приложена от ВРС.

Неоснователно е и последното възражение на касатора за липсата на компетентност на актосъставителя Р.М.Б.  , за която липсва спор по делото, че заема длъжността „юрисконсулт“ в дирекция „ИТ“-Варна. В тази връзка, неправилно се тълкува от страна на касатора приложимата разпоредба на чл. 21, ал.2 от Устройствения правилник на ИА „ГИТ“ , съгласно която правомощия на инспектор имат ръководителите на административни звена в специализираната администрация, служителите назначени на длъжност инспектор, юрисконсултите, както и други служители на Агенцията назначени на експертни длъжности, които са изрично упълномощени от изпълнителния директор – изричното упълномощаване се отнася за т.нар. „други служители“, а юрисконсултите имат правомощията на инспектор и съответно контролен орган по смисъла на чл. 21, ал.1 от УП „ex.lege“ , т.е. по силата на самата норма на чл. 21, ал.2 от Устройствения правилник, поради което пълномощно за тях не е необходимо.

С оглед гореизложеното за липсата на законови основания за отмяна на обжалваното НП, правилно въззивният съд е изменил същото като с оглед наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства е наложил имуществена санкция в абсолютния минимален размер от 1500 лв., предвиден в разпоредбата на чл.78, ал.1 от ЗТМТМ.

Освен материално законосъобразно по изложените съображения, при служебно извършената от касационния съд проверка за допустимост и валидност на обжалваното решение такива пороци не се установиха, поради което същото следва да бъде изцяло оставено в сила, включително в частта му за разноските.

При този изход на делото, основателна съгласно чл. 63д, ал.3 от ЗАНН е претенцията на ответника за разноски с оглед осъщественото от упълномощения юрисконсулт О. процесуално представителство по касационното дело , поради което следва да се присъдят такива в размер на 80 лв. съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Предвид изложеното , съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ сила решение № 148/ 26.01.2023 г. по НАХД № 20223110204573/2022 г. по описа на ВРС.

ОСЪЖДА „М. “ ЕООД, ЕИК **.  , със седалище и адрес на управление : гр. **.  да заплати Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ за разноски по делото сумата от 80 лв.

Решението не подлежи на обжалване.

	Председател:	КРАСИМИР КИПРОВ
	Членове:	РАЛИЦА АНДОНОВА ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА