№ 17347
гр. С., 27.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20231110101044 по
описа за 2023 година
Производството е образувано по предявени от „Т - С.” ЕАД срещу З П – Д.а, Д. Л. Д.
и Ф. Л. Д. ,субективно и обективно, кумулативно съединяване положителни установителни
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ
и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземания на
ищеца спрямо ответниците, както следва: за З П – Д.а, сумата в размер на 2 112,03 лв. –
главница, представляваща неплатена цена на доставена топлинна енергия през периода от
01.05.2019г. до 30.04.2021г., за топлоснабден имот, находящ се в: гр. С., бул. В Л, ет.1,
надпартер, апартамент, аб.№ ...., ведно със законната лихва от 09.06.2022г. до окончателното
изплащане на сумата, сумата в размер на 260,08 лв. – мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия за периода от 15.09.2020г. до 01.06.2022 г., както и суми за дялово
разпределение 33,44 лв. –главница за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021г., ведно със
законната лихва от 09.06.2022г. до окончателното изплащане на сумата и 6,52 лв. –
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.07.2019г. до
01.06.2022 г., за Д. Л. Д. и Ф. Л. Д., сумата в размер на по 1 056,02 лв. – главница,
представляваща неплатена цена на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2019г.
до 30.04.2021г., за топлоснабден имот, находящ се в: гр. С., бул. В Л, ет. 1, надпартер,
апартамент, аб.№ ...., ведно със законната лихва от 09.06.2022г. до окончателното изплащане
на сумата, сумата в размер на 130,04 лв. – мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия за периода от 15.09.2020г. до 01.06.2022 г., както и суми за дялово разпределение
16,72 лв. –главница за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021г., ведно със законната лихва от
09.06.2022г. до окончателното изплащане на сумата и 3,26 лв. – мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода от 01.07.2019г. до 01.06.2022 г. и за които
суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от
26.07.2022 г. в производството по ч.гр.д. №..1017/2022 г. по описа на СРС, 45-ти състав.
В исковата молба „Т С.” ЕАД излага твърдения, че ответниците са потребители на
топлинна енергия за битови нужди, при което между ответниците и ищеца били възникнали
договорни правоотношения при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Потребителите не
били заплатили дължимата цена за продажба на топлинна енергия за периода от 01.05.2019г.
до 30.04.2021г., върху която сума дължали и обезщетение за забава. Вземането било
осчетоводено с извлечение от сметки и фактури. Продажбата на топлинна енергия била
извършвана съобразно приети от топлопреносното дружество Общи условия, които твърди,
че са влезли в сила след публикуването им в един централен и един местен ежедневник,
1
поради което са и общоизвестни. Въз основа на сключен договор от ищцовото дружество
разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда-етажна собственост се
извършвало по системата за дялово разпределение, което било възложено на „Т С“ ЕООД,
поради което последното се иска да бъде привлечено в производството като трето лице –
помагач, предвид евентуално предявяване на регресни претенции срещу него при
отхвърляне на исковете.
Претендират се и направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответниците, с които оспорват
предявените срещу тях искове по основание и размер. Оспорват наличието на облигационно
правоотношение с ищцовото дружество, като излагат съображения, че няма доказателства
точно с кое лице е сключен договор за имота, за който са начислени процесните суми.
Оспорват облигационните връзки между ищеца и ФДР и между етажната собственост и ФДР
(топлинния счетоводител).Твърдят, че не е ясно на кого от ответниците е доставяна
топлинна енергия. Оспорват, че в имота е доставена топлинна енергия в обем на реално
доставената. Оспорват истиността и верността на приложеното към исковата молба
Приложение № 1 Списък „Етажни собственици“, без дата на съставяне и валидност.
Оспорват този списък да е подписан от Л. Д.. Били изтекли отдавна сроковете по т.2.4 от
приложения договор, сключен между ЕС и ТЛП. В допълнение към писмения отговор с вх.
№ 116819/27.04.2023г. са изложени допълнителни доводи срещу оспорените искови
претенции.
Моли се за отхвърляне на исковете. Претендират се разноски.
В съдебно заседание страните се представляват от пълномощници, които поддържат
направените с исковата молба и отговорите към нея съответно искания и възражения.
По делото са ангажирани писмени доказателства, назначени и изслушани са съдебно-
техническа и съдебно-счетоводна експертизи.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
От приложеното към настоящето, ч.гр.дело №..1017/2022 г. по описа на СРС е
видно, че въз основа на заявление по реда на чл.410 ГПК в полза на дружеството ищец е
била издадена заповед за изпълнение срещу ответниците, за разделното заплащане на
следните суми: сумата 4224.06 лв., представляваща стойност на доставена от дружеството
топлинна енергия за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за
период от 09.06.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 520.16 лв., представляваща
мораторна лихва за период от 15.09.2020 г. до 01.06.2022 г., сумата 66.88 лв., представляваща
цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021
г., ведно със законна лихва за период от 09.06.2022 г. до изплащане на вземането, и сумата
13.05 лв., представляваща мораторна лихва за период от 01.07.2019 г. до 01.06.2022 г.
С възражения от 15.08.2022 г. и от 16.08.2022 г. длъжниците са оспорили
вземанията.
Видно от нотариален акт №..., том І, рег.№..., нот.дело №../2002 г., съставен от
нотариус М И., рег.№.. от РНК, ответницата С. Й. Д. и съпруга й Л. Д. Д., са дарили на
синовете си – ответниците Д. Л. Д. и Ф. Л. Д., свое собствено жилище в режим на СИО, а
именно апартамент, находящ се на първи надпартерен етаж в сграда с адрес гр.С., бул.“В Л“
№.., с площ от 53.20 кв.м. Ответницата С. Й. Д. е запазила правото си на ползване върху ½
ид.ч. от имота.
2
От приетите като писмени доказателства общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Т С.“ АД на потребителите в гр.С. от 2016 г. се установява
съдържанието на правоотношението, възникващо между доставчика на топлинна енергия и
потребителя (собственика или ползвателя на топлофицирания имот) на такава.
На проведено на 19.02.2002 г. ОС на ЕС на сградата, в която се намира имота, е
взето решение дяловото разпределение да се осъществява от „Т С“ ЕООД. За целта е
сключен с последното договор на 11.07.2002 г. Представени са доказателства и за наличието
на договорни правоотношение между ищеца и фирмата за дялово разпределение – договор
№.../03.06.2020 г.
Видно от представените от ответника доказателства, налице са постъпили
възражения относно определения отопляем обем на жилищата в процесната сграда.
От представените от ТЛП писмени доказателства се установява, че от включените в
исковия период отоплителни сезони е извършен реален отчет на уредите за дялово
разпределение.
От събраните в хода на производството писмени доказателства е видно и че
средството за търговско измерване в абонатната станция, ослужваща процесния имот е
сертифицирано, съобразно издаденото свидетелство №... 0 Д от 12.06.2006 г.
По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза от заключението
по която се установява размера на начислените за процесния период суми за топлинна
енергия общо и по отделни компоненти, вкл. и такива след извършения реален отчет, които
са за доплащане или за възстановяване. Вещото лице е посочило, че през исковия период
няма данни за извършени плащания.
Експертът е определил и размера на претендираното от ищеца обезщетение за
забава.
Вещото лице, изготвило съдебно-техническата експертиза е констатирало, че
дяловото разпределение в сградата, където се намира процесния имот е извършвано от „Т С“
ЕООД. Експертът е установил, че процесния имот се намира в сграда, свързана към
сградната инсталация за отопление и за битово гореща вода.
Посочено е, че в имота се ползва топлоенергия за отопление, като има четири
отоплителни тела с монтирани индивидуални разпределители. При извършения отчет на
същите са снети показания, които са взети предвид при изготвяне на изравнителните сметки.
По отношение топлоенергията за БГВ е посочено, че потреблението на гореща вода
се отчита водомера.
Установено е изчислена правилно, съобразно заложената в Наредба № 16-
334/06.04.2007 и Наредба № NE-РД-04-1/12.03.2020 г. методика, топлоенергия, отдадена от
сградната инсталация, а именно по реда на чл.61, ал.1 от цитираните актове.
Отбелязано е, че общият топломер в абонатната станция на сградата, в която се
намира имота, е преминал метрологичен контрол, за което са издадени свидетелства за
3
метрологична проверка през 2018 г.
Експертът е определил дължимите суми за топлоенергия за процесния имот в размер
на 4224.07 лв., като изрично е посочил, че правилно са изчислени технологичните разходи и
цените, по които е пресметната стойността на потребената топлоенергия са в съответствие с
действащата нормативна уредба.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Предявените искове са с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1
от ЗЗД вр. чл.149, чл.154 и чл.155 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД и имат за предмет установяване
дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение
на парични задължения. От данните по делото се установява, че ищецът е провел заповедно
производство по отношение на процесните вземания и исковете са предявени в срока по
чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същите се явяват процесуално допустими.
По основателността на исковете, съдът намира следното:
За да бъде уважен главният иск следва да се установи наличието на валидно
правоотношение между страните, както и доставка на топлоенергия в количество и по цени,
формиращи цената на иска.
На първо място, видно от приетия като писмено доказателство нотариален акт №...,
том І, рег.№..., нот.дело №../2002 г., съставен от нотариус М И., рег.№.. от РНК, ответницата
С. Й. Д. и съпруга й Л. Д. Д., са дарили на синовете си – ответниците Д. Л. Д. и Ф. Л. Д.,
свое собствено жилище в режим на СИО, а именно апартамент, находящ се на първи
надпартерен етаж в сграда с адрес гр.С., бул.“В Л“ №.., с площ от 53.20 кв.м. В документа за
собственост не са посочени ид.ч. от имота, които всеки един от надарените е получил,
поради което приложим е чл.30, ал.2 от ЗС, а именно следва да се приеме, че Д. Л. Д. и Ф. Л.
Д. са собственици на по ½ ид.ч. от жилището. В същото време обаче С. Й. Д. е запазила
правото си на ползване върху ½ ид.ч. от имота.
В Закона за енергетиката /чл.153/ по императивен път са определени страните в
облигационното правоотношение, което възниква по повод доставката на топлинна енергия
и това са топлопреносното предприятие и собственика, респ. лицето, притежаващо вещно
право на ползване върху имота. В случая, следва да се отбележи, че не е налице
изключението, възприето в ТР № 2/2017 г. на ОСГКВКС, а именно, че с приоритетно
значение е наличието на сключен договор за продажба, с оглед установяване качеството
потребител на топлинна енергия, пред възникването на това правоотношение по силата на
закона, доколкото по делото не се представиха доказателства /подадена молба-декларация до
ищеца, писмен договор или др./, които да установяват наличието на облигационно
правоотношение възникнало между топлопреносното предприятие и потребител, различен
от ответника.
С оглед на това следва да се приложи общото правило, залегнало в разпоредбата на
чл.153 от ЗЕ. В съответствие с него потребители на топлинна енергия са ответниците З П –
4
Д.а, Д. Л. Д. и Ф. Л. Д.. Първата като носител на вещно право на ползване върху ½ ид.ч. от
имота, а вторите двама като собственици, които имат право на полване /като правомощие от
правото им на собственост/ при равни квоти върху останалата ½ ид.ч.
Освен съществуването на договора, за да бъде уважен установителния иск, ищецът
следва да установи и размера на претендираните задължения на ответника.
В тази насока съдът, анализирайки заключението на вещото лице по съдебно-
техническата експертиза, намира че по делото се установи, че за периода м.05.2019 г. –
м.04.2021 г. за процесния имот е доставена топлинна енергия на стойност 4224.07 лв.
Установеното от експерта, че общия топломер в абонатната станция в сградата,
където се намира имота на ответника, е преминал метрологичен контрол дава основание да
се приемат за достоверни снетите от него данни за потреблението на топлоенергия.
В същото време, ответниците не ангажираха доказателства, че са възразили срещу
разпределената им топлоенергия или срещу изготвените изравнителни сметки, или че ФДР е
подала грешни данни в частност относно използваната при изчисленията кубатура на имота
и на цялата сграда, в която той се намира. Такива не са установени и от вещото лице.
Съдът кредитира изцяло заключението както по съдебно-техническата, така и по
съдебно-счетоводната експертиза като изготвени от лица със специални знания в
изследваната област, обосновани, пълни и съответстващи на останалия доказателствен
материал, поради което и гради правните си изводи по основателността на иска въз основа
на тях.
Именно с оглед заключенията на двете вещи лица, съдът приема, че през исковия
период ищцовото дружество е доставило за процесния имот топлинна енергия на стойност
4224.07 лв.
С предявения иск ищцовата страна твърди един отрицателен факт - липса на плащане
по договора за процесния период, който не подлежи на доказване от същата, а на оборване
от ответната страна с надлежни за това доказателства, удостоверяващи извършено плащане
на дължимата цена, което може да стане само с писмени такива. По делото не са
представени документи, доказващи плащане от страна на ответниците, такива не са
установени и от вещото лице по ССчЕ. Ето защо ответниците дължат на ищцовото
дружество стойността на доставената в имота им топлинна енергия в посочения по-горе
размер, съобразно заявения от ищеца дял, който е 1/2 за З П – Д.а, и по ¼ за Д. Л. Д. и Ф. Л.
Д..
От страна на ответниците е направено оспорване на представения от ищеца договор
между етажната собственост, в която се намира процесния имот и ФДР. Действително, в
случая, срокът на договора, сключен между етажната собственост и ФДР „Т С“ ЕООД е
изтекъл, но за етажната собственост е съществувало задължение да определи лицето, което
ще извършва дялово разпределение, в съответствие с изискването на чл.139 и сл. от Закона
за енергетиката. В този смисъл ответниците не могат да се позовават и да черпят права от
бездействието на етажната собственост, част от която са и те самите.
5
С оглед на това съдът намира, че по делото безспорно се установи, че през исковия
период ищцовото дружество е доставило за процесния имот топлинна енергия на стойност
4224.07 лв., задължени за заплащането на която са ответниците З П – Д.а, Д. Л. Д. и Ф. Л. Д.
съответно за 2112.03 лв. за първата и за по 1056.02 лв. за втория и третия ответник.
Като законна последица от това, върху приетия за основателен размер на главницата,
следва да се присъди законна лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК – 09.06.2022 г., до окончателното
плащане на дължимото.
Както бе посочено по-горе, задължението за заплащане на сметките е с определен
срок и се извършва ежемесечно, като при неизпълнение се дължи законна лихва за забавено
плащане в сроковете по чл.33, ал.1 и 2 от ОУ, публикувани във вестник Монитор през м.юли
2016 г., а именно 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят. Потребителите
обаче изпадат в забава след изготвяне на изравнителната сметка за съответния период на
потребление /чл.33, ал.4 от ОУ/. Предвид своя акцесорен характер и изхода по главния иск,
искът за заплащане на обезщетение за забава също се явява доказан за периода 15.09.2020 г.
– 01.06.2022 г. в размер на общо 520.16 лв., съобразно отразеното в отговора на въпрос № 5
от заключението по съдебно-счетоводната експертиза. Съобразно квотата на всяка от
ответниците в задължението, съдът установи такова за З П – Д.а в размер на 260.08 лв. и в
размер на по 130.04 лв. за Д. Л. Д. и за Ф. Л. Д..
По отношение претендираните суми за дялово разпределение, а именно: цена на
извършена услуга за дялово разпределение в размер на 33.44 лв. за периода от 01.05.2019 г.
до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за периода от 09.06.2022 г. до изплащане на
вземането, и мораторна лихва за периода от 01.07.2019 г. до 01.06.2022 г. в размер на 6.52
лв. за З П – Д.а и цена на извършена услуга за дялово разпределение в размер на по 16.72 лв.
за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за периода от 09.06.2022
г. до изплащане на вземането; и мораторна лихва за периода от 01.07.2019 г. до 01.06.2022 г.
в размер на по 3.26 лв. за Д. Л. Д. и за Ф. Л. Д., следва да се отбележи, че от данните по
делото се установи, че тази услуга се извършва от ФДР „Т С» ЕООД. Ищцовото дружество
не анажира доказателства за активната си материална легитимация по иска, а именно за
основанието, на което му се дължи възнаграждение на него за извършена от трето лице
услуга. Макар и събирането на тези суми да е възложено на ищеца, съобразно договорено
между него и ТЛП, то това не обвързва съда и не може да промени носителя на
материалното право. Ищецът не установи да е изкупил тези вземания от ТЛП /по реда на
чл.99 от ЗЗД/, или да е настъпило частно или универсално правоприемство между него и
ФДР, поради което съдът приема, че липсва валидно възникнало вземане на ищеца от
ответника за услугата дялово разпределение. Ето защо, предвид обстоятелството, че ищецът
е претендирал сумите в заповедното производство, исковете му се явяват процесуално
допустими, но по същество неоснователни, поради което и следва да се отхвърлят.
С оглед изхода на спора всяка от страните има право на разноски, каквото искане е
направил ищецът. В съответствие с възприетото в т.12 на ТР 4/2014 г. на ОСГТКВКС, следва
6
съдът в настоящето исково производство да разпредели разноските и във воденото преди
това заповедно такова. Съдът като съобрази приложените по делото платежни документи,
констатира, че ищецът е направил разноски за държавна такса общо от 196.48 лв. по двете
дела /при дължима такава от общо 634.48 лв./, и за депозит за експертизи 650.00 лв. В
същото време, ищецът претендира юрисконсултско възнаграждение за исковото
производство от 150.00 лв. /вписано в списъка по чл.80 от ГПК/, както и присъденото такова
в заповедното от 50.00 лв.
Съобразно уважената част от исковете, от направените от ищеца разноски от в тежест
на ответника за З П – Д.а следва да бъде поставена сумата 516.20 лв., а в тежест на
ответниците Д. Л. Д. и за Ф. Л. Д.– сума от по 258.10 лв.
В същото врме, доколкото по делото не е внесен пълния размер на дължимата
държавна такса за разликата над платените до момента 196.48 лв. до дължимите от 634.48
лв., следва на основание чл.77 от ГПК да се осъди ищеца да внесе по сметка на СРС.
С оглед изхода на спора, ответниците също имат право на разноски, но липсват
доказателства за извършени от тях разходи в производството, поради което съдът не се
произнася с решението с и в частта за разноските на ответниците.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на З П – Д.а, ЕГН **********, с
адрес гр.С., бул.“В Л“ №.. /надпартер/, че дължи на “Т – С.” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и
адрес на управление гр.С., ул.Я №..., сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№..1017/2022 г. по описа на СРС, а именно:
главница за доставена топлинна енергия в имот, отчитан с абонатен № .... в размер на
2112.03 лв. за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от
подаване на заявлението за издаване на запвед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК – 09.06.2022 г., до окончателното плащане на дължимото, и мораторна лихва
от 260.08 лв. за периода от 15.09.2020 г. до 01.06.2022 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д. Л. Д., ЕГН ********** и Ф. Л.
Д., ЕГН **********, и двамата с адрес гр.С., бул.“В Л“ №.. /надпартер/, че всеки един от тях
дължи на “Т – С.” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С., ул.Я №..., сумите,
за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д.№..1017/2022 г. по описа на СРС, а именно: главница за доставена топлинна енергия в
имот, отчитан с абонатен № .... в размер на 1056.02 лв. за периода от 01.05.2019 г. до
30.04.2021 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на запвед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК – 09.06.2022 г., до окончателното
плащане на дължимото, и мораторна лихва от 130.04 лв. за периода от 15.09.2020 г. до
01.06.2022 г.
7
ОТХВЪРЛЯ исковете на “Т – С.” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление
гр.С., ул.Я №..., за признаване за установено по отношение на З П – Д.а, ЕГН **********, с
адрес гр.С., бул.“В Л“ №.. /надпартер/, че последната дължи на ищеца суми за дялово
разпределение в имот с абонатен № ...., за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№..1017/2022 г. по описа на СРС, а именно:
главница за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. в размер на 33.44 лв. и обезщетение за
забава за периода от 01.07.2019 г. до 01.06.2022 г. в размер на 6.52 лв.
ОТХВЪРЛЯ исковете на “Т – С.” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление
гр.С., ул.Я №..., за признаване за установено по отношение на Д. Л. Д., ЕГН ********** и
Ф. Л. Д., ЕГН **********, и двамата с адрес гр.С., бул.“В Л“ №.. /надпартер/, че всеки един
от тях дължи на ищеца суми за дялово разпределение в имот с абонатен № ...., за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.
№..1017/2022 г. по описа на СРС, а именно: главница за периода от 01.05.2019 г. до
30.04.2021 г. в размер на 16.72 лв. и обезщетение за забава за периода от 01.07.2019 г. до
01.06.2022 г. в размер на 3.26 лв.
ОСЪЖДА З П – Д.а, ЕГН **********, с адрес гр.С., бул.“В Л“ №.. /надпартер/, да
заплати на “Т – С.” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С., ул.Я №..., сума
в размер на 516.20 лв., представляваща направени от ищеца разноски по настоящето дело и
по ч.гр.д.№..1017/2022 г. по описа на СРС, съобразно изхода на делата.
ОСЪЖДА всеки един от ответниците Д. Л. Д., ЕГН ********** и Ф. Л. Д., ЕГН
**********, и двамата с адрес гр.С., бул.“В Л“ №.. /надпартер/, да заплати на “Т – С.” ЕАД,
ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С., ул.Я №..., сума в размер на по 258.10 лв.,
представляваща направени от ищеца разноски по настоящето дело и по ч.гр.д.№..1017/2022
г. по описа на СРС, съобразно изхода на делата.
ОСЪЖДА “Т – С.” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С., ул.Я
№..., да заплати на основание чл.77 от ГПК по сметка на Софийски районен съд, сумата от
438.00 лв., представляваща дължима, но невнесена държавна такса за производството.
Решението е постановено с участието на третото лице помагач „Т С” ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, да се изготви заверен препис от същото, който да
се докладва с частно гражданско дело №..1017/2022 г. по описа на СРС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8