Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 237 20.01.2020 година град
Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
гражданско отделение, І граждански състав, в публично заседание на тринадесети
януари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА ТРАЙКОВА
при участието на
секретаря Цвета Василева като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 11764 по описа на съда за
2018 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно съединени искове с правна квалификация чл.422 ГПК във връзка с чл.
79, ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът “ЕВН България Топлофикация”
ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление: гр.Пловдив, ул. ”Христо Г.Данов” № 37, твърди, че имал качеството на енергийно
предприятие по смисъла на чл. 126, ал.1 и чл .129 от
Закона за енергетиката и притежавал лиценз за производство и пренос на топлинна
енергия, която доставял в абонатните станции на сградите за отопление и горещо
водоснабдяване. Ответникът бил собственик на имот, находящ се в гр.***, ж.к. ***, блок ***, вх. *, ет. *,
ап. *. Като такъв, притежавал качеството потребител
на топлинна енергия и бил длъжен да заплаща месечно дължимите суми за
доставената му топлинна енергия съгласно член 34 от Общите условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди. Твърди, че ответникът не изпълнил
задължението си да заплати начислените суми за доставена топлинна енергия за
посочения обект в процесния период в общо размер на
346,28 лева. Същият дължал и обезщетение за забавено плащане на сумата,
определено за периода 04.05.2016г. – 15.01.2018 г. в размер 31,47 лв. Ищецът
подал заявление по чл.410 ГПК, по повод което била издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д.№ 833/2018г. по описа на ПРС, VІ
бр. с. Ответникът бил уведомен по реда на член 47, ал. 5 от ГПК, като били
дадени указания за иск, поради което възникнал правен интерес заявителят да
предяви установителен иск относно вземанията си. Въз основа на изложените
обстоятелства, в исковата молба е формулирано искане за постановяване на
съдебно решение, с което да бъде признато за установено по отношение ответника,
че същият дължи на ищеца сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 833/2018г. по описа на ПРС.,
както следва: главница в размер на 346,28 лв., представляваща стойността на топлинната енергия за периода 01.03.2016 г. - 30.04.2017 г., обезщетение за забавено плащане на главницата,
в размер на законната лихва, за периода 04.05.2016 г. - 15.01.2018 г., в размер на
31,47 лв., ведно със законната лихва върху главницата считано от момента на
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (16.01.2018 г.) до окончателното й
изплащане. Претендират
се направените в заповедното производство разноски за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, както
и разноските за настоящото производство.
Ответникът,
чрез назначения му от съда ***адв. М.Д., оспорва
исковете. Оспорва съществуването на облигационно правоотношение между страните,
като поддържа, че за да възникне такова, е необходимо сключването на писмен
договор. В случай, че се приеме, че е налице правоотношение между страните,
оспорва доставката на топлинна енергия от страна на ищеца, като поддържа, че
реално не е потребил такава. Оспорва годността и
изправността на топломера в процесната абонатна
станция. Поддържа, че за това техническо средство не е извършен контрол по реда
на ЗИ, поради което измерванията му не са достоверни. Че потребителят е
освободен от задължението за насрещна престация в случай
на непоръчана доставка по смисъла на
член 27 от Директива 2011/83/ЕС. По-нататък оспорва редовността на счетоводните
записвания на ищеца. Оспорва реда и начина, по който е определяна и начислявана
топлинна енергия за имота на ответника. По изложените съображения моли исковете
да се отхвърлят.
Съдът,
след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
От
представената по делото данъчна декларация се установява, че ответникът е
декларирал собствеността върху процесния апартамент
на основание сделка – дарение, обективирана в нот . акт № ***от 18.11.2010г. на нот.
***.
По
делото са приети Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди
от “Топлофикация Пловдив”ЕАД на потребителите в гр.***.
Съгласно чл. 3, ал. 1 ОУ купувач на топлинна енергия може да бъде физическо
лице, потребител на топлинна енергия за битови нужди, който е собственик или
титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена
сграда. Съгласно чл. 4, ал .1 ОУ продавачът е длъжен
да доставя в абонатните станции на сградите топлинна енергия за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, а според чл .13, ал. 1, т. 1 ОУ купувачът е длъжен да заплаща
дължимите суми за топлинна енергия в срок. Съгласно чл. 18 ОУ търговското
измерване и отчитане на продадената топлинна енергия се извършва чрез средство
за търговско измерване – топломер, монтиран в абонатната станция на границата
на собственост. Отчетеното по този начин количество потребена
топлинна енергия за сградата се разпределя между отделните имоти, присъединени
към абонатната станция, от избран от тях търговец, чрез системата за дялово
разпределение. Установява се, че посочените общи условия са публикувани в един
местен и един национален ежедневник.
От
приетите по делото протоколи за монтаж/подмяна на
средства за търговско измерване, приемо-предавателни
протоколи, гаранционни карти и
свидетелства за проверка на СИ (л. 95 – л. 105) се установява, че на 02.07.2014
г.. е подменен топломерът на АС № ***в сградата на ж.к.
*** блок *, вход *, като е монтиран
топломер фабр.№ ***, за който е издадено свидетелство
за периодична проверка със срок на валидност от 09.04.2014г. – 09.04.2016г.. На
15.04.2016г. този топломер е подменен с топломер фабр.№
***, за който е издадено свидетелство за периодична проверка със срок на
валидност от 09.02.2016г. до 09.02.2018г.
По
делото е приета съдебно-техническа експертиза с в.л. *** От същата се установява, че жилищният блок е бил
включен към топлопреносната мрежа на ответника,
както и че в блока е ползвана ТЕ за
отопление и БГВ, като за процесния период е била
прилагана системата за дялово разпределение, като топлинната енергия за
разпределение е определяна по отчет на топломера в абонатната станция. На
ответника е разпределяна топлинна енергия за сградна инсталация и за БГВ. В
имота на ответника всички отоплителни тела са отсъединени,
но в имота са монтирани два броя водомери за топла вода, като показанията им са
отчитани ежемесечно. Според вещото лице начина на разпределение и начисляване
на потребената от ответника ТЕ съответства на
специалната методика. Посочва се също така, че през имота не преминава щранг-лира.
Прието
е заключение на съдебно-счетоводна експертиза, според
което – задължението за доставена ТЕ за процесния
период възлиза на обща стойност с ДДС в размер на 346,28 лева, а на
обезщетението за забава в размер на 31,47 лева. Видно от приложеното частно гр.
дело в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за
исковите суми, като в предоставения на ищеца от съда 1-месечен срок, е подадена
настоящата искова молба.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Установителните
искове по реда на чл.422 ГПК са допустими, тъй като са предявени в указания от
заповедния съд месечен срок и имат за
предмет същите вземания. Възраженията на ответника, че между страните не е
възникнало правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия, съдът
намира за неоснователни. От заключението на вещото лице ***, което не е било оспорено от страните, се установява,
че жилищната сграда, която е в режим на етажна собственост, и в която ищецът
притежава апартамент, е била включена
към топлопреносната мрежа на дружеството, както и че
за процесния период в блока е работила абонатната
станция и е ползвана ТЕ. В член 150
от Закона за енергетиката е предвидено продажбата на топлинна енергия за битови
нужди от топлопреносно предприятие на потребители да
се осъществява при публично известни общи условия, като в ал. 2 е предвидено,
че тези общи условия влизат в сила след публикуването им, без да е необходимо
изричното им писмено приемане от потребителите. Съгласно чл. 153, ал .1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, които са присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна
енергия. Налице са кумулативно
определените в закона предпоставки, а именно – жилище, чиято собственост е на
ответника, това жилище да е присъединено към абонатната станция на блока, който
блок е ползвал ТЕ за процесния
период от време, с оглед на което ответникът следва да се счита за потребител
на ТЕ, като обвързаността между страните възниква по силата на закона.
Приложените общи условия са публикувани, влезли в сила и действащи. Ето защо
съдът намира, че между страните е съществувало облигационно правоотношение по
доставка на топлинна енергия срещу заплащане на нейната цена.
Наредбата
за топлоснабдяването и публикуваните общи условия, предвиждат доставената в
цялата сграда топлинна енергия да се отчита по показания на монтиран общ
топломер на границата на собственост. Съгласно чл. 49, ал. 2 от Наредбата,
количеството топлинна енергия се измерва със средства за измерване за търговско
плащане (топломери), отговарящи на изискванията на Закона за измерванията. В
чл. 23, ал.1 от ЗИ и в раздел VІІІ от НАРЕДБАТА за средствата за измерване,
които подлежат на метрологичен контрол е предвидено,
че топломерите подлежат на метрологичен контрол.
Съгласно чл. 26, ал. 1 и чл. 162 и сл. от Наредбата
по прилагането му, контролът на средствата за измерване се извършва, чрез одобряване на типа, първоначална
проверка и последваща проверка. В раздел ІІ от Закона за измерванията е предвидено,
че одобряването на типа се извършва от председателя на Българския институт по
метрология, за което се издава нарочно удостоверение. В конкретния случай
ответникът е извършил оспорвания на годността,
редовността и изправността на топломера в абонатната станция на блока. От
страна на ищеца не е представено удостоверение или друг документ, издаден от
Българския институт по метрология, доказващ, че топломерите (доколкото се
установи, че през периода са сменени два топломера) са от одобрен тип. Отделно
от това от представените протоколи за монтаж и подмяна се установява
топломерите да са преминали само последващи, но не и първоначални проверки,
каквито са изискванията на Наредбата за средствата за измерване. Метрологичният контрол е гаранция за това, че средството за
измерване измерва вярно доставяното количество топлинна енергия, което има
определящо значение за последващото му разпределение по имоти, както и за вярното определяне на топлинната
енергия, която трябва да заплати ответникът. Доколкото ищецът не установява
такъв контрол да е надлежно осъществен спрямо топломерите, които са били
поставяни в сградата на ответника, съдът намира, че не може да бъде направен
извод за вярно отчитане и разпределяне на топлинната енергия от дружеството за
дялово разпределение. Приетата съдебно-техническа
експертиза също не може да обори този извод, доколкото на същата не е била
поставяна задача, свързана с годността на топломерите, поставени в абонатната
станция, като изводите й се базират на отчетеното от ищеца посредством същите
топломери количество.
Ето
защо съдът намира, че исковете следва да бъдат отхвърлени изцяло, без да е
необходимо да се обсъждат останалите правоизключващи
възражения на ответника.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ исковете на “ЕВН
България Топлофикация”
ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.Пловдив,
ул.”Христо Г.Данов” № 37, предявени против И.Н.Д.,
ЕГН ********** за установяване на вземания, за които е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д.№ 833/2018г. по описа на ПРС, VІ
бр.с., както следва: главница в размер на 346,28 лв., представляваща стойността на топлинната енергия за
периода 01.03.2016 г. - 30.04.2017 г., обезщетение за забавено плащане на главницата, в
размер на законната лихва, за периода 04.05.2016 г. - 15.01.2018 г., в размер на
31,47 лв., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение -16.01.2018 г. до окончателното й изплащане, като недоказани и
неоснователни.
Решението
подлежи на обжалване пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Районен
съдия:/п/ Анета Трайкова
Вярно
с оригинала: Ц.В.