РЕШЕНИЕ
№ 9466
гр. *****, 20.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20221110169041 по описа за 2022 година
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване положителни
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД вр. чл. 150, ал.
1 ЗЕ и чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземания на
ищеца спрямо ответника, съответно за сумата в размер на 3 325,28 лв. – главница,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия през периода от
01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., за топлоснабден имот, находящ се на адрес: /АДРЕС/, аб. №
*******, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК – 10.08.2022 г., до окончателното плащане, мораторна лихва в размер на 500,65
лв. за периода от 15.09.2020 г. до 26.07.2022 г., сумата от 25,38 лв., представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение, за периода от 01.07.2019 г. до 30.09.2020 г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК
– 10.08.2022 г., до окончателното плащане, мораторна лихва в размер на 5,81 лв., за
периода от 31.08.2019 г. до 26.07.2022 г., и за които суми е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 18.08.2022 г., издадена в производството по
ч.гр.д. № 43251/2022 г. по описа на СРС, 45-ти състав.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил
дължимата цена. Въз основа на сключен договор от ищцовото дружество разпределението
на топлинна енергия между потребителите в сграда-етажна собственост се извършвало по
системата за дялово разпределение, което било възложено на /ФИРМА/, поради което
последното се иска да бъде привлечено в производството като трето лице – помагач,
предвид евентуално предявяване на регресни претенции срещу него при отхвърляне на
исковете.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, чрез назначения му
1
особен представител, с който оспорва исковете като недопустими поради липса на
пасивна процесуална легитимация на ответника и неоснователни. Посочва, че
потребител на ТЕ следва да е вещният ползвател на имота, а не собственика. Оспорва да
притежава качеството „потребител“ на топлинна енергия. Оспорва да е в облигационно
отношения с ищеца. Твърди, че не е ползвал топлинна енергия през процесния период.
Оспорва ищецът да е доставил ТЕ в твърдяното количество до процесния имот за
исковия период. Оспорва наличието на валидно сключен договор с /ФИРМА/, тъй като
срокът на същия е изтекъл. Твърди наличието на незаконосъобразно отчитане на
доставената ТЕ. Поддържа, че за процесния период не е имало законно монтиран и
сертифициран топломер в абонатната станция. Релевира възражение, че не е налице
законно дялово разпределение за топлинна енергия в процесната сграда, тъй като е видно
от протокола от ОС на ЕС, че собствениците на индивидуални обекти в СЕС са
изключили от общия отопляем обем на сградата топлозахранени имоти на етажни
собственици на апартаменти 6,7,16,24,33,46049,49,52,56,57,65,66,72 и 80 с твърдения, че те
незаконосъобразно са подписали декларация за отказ от услугите на топлопреносното
дружество, респективно незаконосъобразно спрямо тях липсват индивидуални партиди.
Твърди се и се възразява, че незаконосъобразно е отразено, че разликата в показанията
на общите топломери в абонатната станция и показанията от апартамента ще се
разпредели от топлинния счетоводител измежду останалите потребители – етажни
собственици. Твърди се и се възразява, че приложимата нормативна база за измерване,
отчитане и разпределение на потребената топлинна енергия за процесния период е тази
по Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020г. и се възразява, че за отоплителния сезон е следвало
ФДР да изготви изравнителни сметки на база реален отчет на уредите в съответствие с
чл. 71 от Наредба № 16334. Оспорва да е взето валидно решение на СЕС, в която се
намира и процесния топлоснабден имот, съобразно изискванията на чл. 64 от Наредба №
Е-РД-04.1/12.03.2020г. Заявява, че липсват данни за надлежно връчени фактури, с оглед
което срокът за рекламация за отчет на показанията и разпределението на ТЕ не е
започнал да тече. Релевира възражение за погасяване на вземанията с 3-годишна давност.
Оспорва и претенциите за лихва. Моли за отхвърляне на исковете.
В съдебно заседание ищецът /ФИРМА/, редовно призован, не се представлява.
Ответникът А. Е. К., редовно призован в съдебно заседание, се представлява от
назначения му особен представител - адвокат Д. И., който поддържа отговора на исковата
молба и моли за отхвърляне на исковете.
Третото лице – помагач, конституирано на страната на ищеца „/ФИРМА/“
редовно призовано, не изпраща представител.
Съдът, след като обсъди доводите на страните, събраните по делото писмени
доказателствата на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, и по свое вътрешно убеждение,
съгласно чл. 12 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Исковете са допустими, като предявени от надлежна страна в полза на която е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №
43251/2022г. по описа на СРС, 45-ти състав, в срока по чл. 415 от ГПК, при дадени
изрични указания от съда за предявяване на иск по реда на чл. 415, ал.1,т.2 от ГПК.
Първата предпоставка за уважаване на предявените положителни установителни
искове е установяване от страна на ищеца на валидно правоотношение между страните
по доставка на топлинна енергия, осъществяването на която се оспорва от ответника. По
делото е приет договор за учредяване на право на ползване в полза на лицето А.П. К.а,
починало на 15.05.2011г. и за продажба на процесния имот на ответника К., обективиран
в Нотариален акт за учредяване право на ползване и продажба на недвижим имот №
24/20.09.2006г. По делото на л.17 от досието е прието и заявление – декларация за
откриване на партида, подписано от ответника. С протокол от ОС на ЕС от 23.03.2008г. е
взето решение от ОС на ЕС за избор на лице, което да извършва услугата „дялово
разпределение“. С протокола е взето решение за изключване от общия обем на
топлозахранване на апартаменти № 6,7,16,24,33,46,47,49,52,56,57,65,66,72,79 и 80, като
собствениците на тези апартаменти са подписали декларация за отказ от услугите на
2
ищеца и е прието, че останалите живущи се подписват и дават съгласие разликата между
показанията на общите топломери в абонатната станция и показанията на
апартаментите да се разпределя от топлинния счетоводител между тях. Към протокола е
представен и списък на лицата съгласили се с решението, като за ап.79 списъка е
подписан от бащата на ответника – Е.К. К., обстоятелство неоспорено в настоящото
производство. Решението на ОС на ЕС като неоспорено обвързва собствениците на
самостоятелни обекти на правото на собственост в СЕС, включително и техните
правоприемници. Въз основа на взетото решение е сключен договор с третото лице –
помагач от 17.04.2008г., сключен за срок от една година /раздел IV, т.1 от договора/. По
делото е приет и договор № Д-0-68/03.06.2020г. при общи условия за извършване на
услугата „дялово разпределение“ на топлинна енергия по чл. 139в от Закона за
енергетиката между /ФИРМА/ и /ФИРМА/. Приет е и договор от 23.09.2008г., сключен
между /ФИРМА/ и ЕС, находяща се в /АДРЕС/, в който страните са уговорили, че
ищцовото дружество присъединява сградата на ЕС към топлопреносната мрежа на
гр.*****, при условията на взетото решение от ОС на ЕС, като с договора ЕС изрично се е
съгласила, че апартаменти № 6,7,16,24,33,46,47,49,52,56,57,65,66,72,79 и 80 ще бъдат
изключени от общия обем на топлозахранване, като е прието, че останалите живущи се
подписват и дават съгласие разликата между показанията на общите топломери в
абонатната станция и показанията на апартаментите да се разпределя от топлинния
счетоводител между тях. Ищцовото дружество в качеството му на топлопреносно
предприятие / ноторно известен факт/ за установяване на твърдените в исковата молба
обстоятелства, а именно, че продажба на топлинна енергия се осъществява при публично
известни общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди е ангажирало
писмени доказателства в тази насока, съдържащи се на лист 42 от досието на делото
както следва: Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
/ФИРМА/, приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014г на Съвета на директорите на
/ФИРМА/ и одобрени с Решение №ОУ-1 от 27.06.2016г на КЕВР, на основание чл. 150 от
ЗЕ. Визираните общи условия уреждат реда и условията за продажба на топлинна
енергия между /ФИРМА/ и битовите клиенти на топлинна енергия, присъединени към
топлопреносната мрежа на територията на града. Тези общи условия регламентират
правата и задълженията на страните, редът за измерване, отчитане, разпределяне и
заплащане на топлинна енергия, отговорност при неизпълнение на задълженията,
условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването,
редът за осигуряване на достъп до отоплителните тела средствата за търговско измерване
и и дялово разпределение, редът и сроковете за предоставяне и получаване от клиентите
на индивидуалните сметки за разпределение на топлинна енергия. Съгласно чл. 32, ал. 1
от ОУ месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиента се формира
въз основа на определения за него дял от топлинната енергия за разпределение в СЕС и
обявената за периода цена, за която сума се издава се издава ежемесечно фактура от
продавача. Съгласно ал. 2 на чл. 32 след отчитане на средствата за дялово разпределение
и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца продавачът издава за отчетния
период кредитни известия на стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните
сметки. Според чл. 33 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45 дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят.Следователно съдът приема, че ответникът има качеството на
„потребител“ на топлинна енергия, в рамките на процесния период. Установи се, че
лицето в полза на която е учредено право на ползване е починало през 2011г., поради и
което към процесния времеви период потребител на топлинна енергия се явява именно
собственикът, подал и заявление-декларация за откриване на партида. Неоснователно е
възражението на ответника, че доколкото срока на действие на договора, сключен между
третото лице – помагач и ЕС е изтекъл, то последното обосновава извод за липса на
насрещни задължения. За пълнота следва да се отбележи, че съгласно чл. 139б ЗЕ
потребителите в сграда – етажна собственост са длъжни са изберат лице, регистрирано по
реда на чл. 139а ЗЕ, за извършване на услугата дялово разпределение, за резултатите, от
който избор да уведомят писмено топлопреносното предприятие или доставчика на
топлинна енергия. След като ищецът твърди, че е доставял топлинна енергия на адреса,
потребителите не могат да черпят права от неизпълнението на собственото си
задължение. Дори липсата на договор с лице по чл. 139б ЗЕ, доколкото договора е с
изтекъл срок, няма отношение към съществуването на задължението за заплащане на
топлинна енергия /в този смисъл са решение от 27.03.2018 г. по гр. д. № 6705/2017 г. на
3
СГС; решение № 4296 от 11.06.2013 г. на СГС по в. гр. д. № 15564/2012 г.; решение № 4069
от 31.05.2013 г. на СГС по в. гр. д. № 14087/2012 г. и др. /. По силата на договорните
взаимоотношения между ищеца и третото лице помагач цената на услугата се заплаща от
топлофикационното дружество на търговеца, извършващ дялово разпределение, а по
силата на чл. 13, ал. 1, т. 1 ОУ на договорите за продажба на ТЕ потребителите дължат
възстановяване на заплатените суми за тази услуга на топлофикационното дружество.
Цената на услугата дялово разпределение се посочва в сключения договор между
топлофикационното дружество и търговеца, извършващ дялово разпределение, съгласно
чл. 138в, ал.3,т.4 от ЗЕ. Във връзка с това по силата на закона възниква система от две
относително независими правоотношения, чиито страни и предмет се определят от
закона. По едното възниква задължение за топлофикационното дружество за заплащане
на търговеца извършващ дялово разпределение цената на услугата, а по второто -
потребителите дължат заплащане на сумите за тази услуга на топлофикационното
дружество, като последното е уредено и в ОУ – чл. 32, ал.1 и ал.2. С договора сключван по
реда на 139в, ал.3,т.4 от ЗЕ между топлофикационното дружество и търговеца,
извършващ дялово разпределение се определя само цената за услугата дялово
разпределение, а в този по чл. 140, ал.4,т.8 от ЗЕ между клиентите и търговеца,
извършващ дялово разпределение само условията и начинът на плащане на услугата. И
двата договора обаче не променят страните и предмета на правоотношенията във връзка
с цената, защото те се определят от закона. Ето защо, съдът приема, че законът
установява задължение на купувача /потребителя/ да заплаща на топлофикационното
дружество не само сумите за потребена топлинна енергия, но и сумите за дялово
разпределение.
Изслушаната по делото първоначална СТЕ установява, че количеството топлинна
енергия за АС на адреса се измерва и отчита съгласно ЗЕ от СТИ – общ топломер,
монтиран в АС и който се отчита в началото на всеки месец чрез преносим „терминал“,
като технологичните разходи са за сметка на топлопреносното предприятие.
Експертизата установява, че ФДР /ФИРМА/ е извършвала разпределението на
топлинната енергия в блока след отчет на апартаментните топломери и водомерите за
топла вода, монтирани в имотите на абонатите в СЕС. В имота има монтиран
апартаментен топломер № 261073 и водомер за топла вода. Установен е реален отчет на
уредите в имота за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021г., попълнени са главни отчети,
подписани от потребител и приети на л.107 и л.108 по делото. Установено е също така, че
процесният имот с абонатен номер ******* има отопляем обем по проект 196,м3, съгласно
Акт за разпределение на кубатурата от 07.08.2008г., като за периода от 01.05.2019г. до
30.04.2021г., количеството топлинна енергия отдадена от сградната инсталация в СЕС е
изчислено от ФДР, съгласно приложението към чл. 61,т.7.2 от Наредба № 16-334.
Изслушана по делото е и допълнителна СТЕ, която установява, че за апартаменти №
6,7,16,24,33,46,47,49,52,56,57,65,66,72 и 80 има открити партиди, които не участват в
разпределението на ТЕ, докато не се смени собственика на съответния имот. Посочено е,
че за процесния период - м.05.2019г. до м.04.2021г. има трима абоната със сменени
собственици, съгласно таблица № 1 от заключението, като е посочено, че за процесния
период количеството топлинна енергия отдадена от сградната инсталация в СЕС е
изчислено от ФДР, съгласно приложението към чл. 61,т.7.2 от Наредба № Е-РД-04-1.
Изрично е подчертано, че топлинната енергия за отопление на общите части на сградата –
етажна собственост, заедно с топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация се
определя като разлика между общото количество топлинна енергия за отопление и БГВ
за сградата и сумата от показанията на индивидуалните топломери в отделните имоти.
Посочена е разликата за периоди 2019-2020г. и 2020-2021г., при включване на всички
имоти в общия обем и изключването им, съответно за 2019-2020г. тя е в размер на 239,22
кВат, или 23,57 лева, а за 2020-2021г. 239,22 кВат, равняваща се на 23,57 лева, или общо
минус 47,87 лева. Изслушаната по делото ССчЕ, която съдът кредитира като
компетентно изготвена, установява, че за имота по прогнозни данни е дължима сума в
размер 4647,30 лева, като след изравняване е дължима обща сума в размер на 3312,95 лева
за главница за отопление на имота. На абонат с № *******, за периода от 01.07.2019г. до
30.04.2021г. са начислени и такси за дялово разпределение на стойност от 37,71 лева.
Вещото лице е посочило, че върху главниците са начислени лихви върху реално
начислената сума, след изравняване, в размер на 7,61 лева върху главницата за такси за
дялово разпределение и в размер на 435,95 лева върху главницата за отопление на имота
Съдът приема, от заключението на вещото лице, което кредитира като компетентно
4
изготвено и в съответствие с така поставените задачи, че предмет на спора на практика
са суми за сградна инсталация, отопление на имота и БГВ. Съгласно разпоредбата на чл.
139 ал.1 от ЗЕ, разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се
извършва по система за дялово разпределение. Начинът на извършване на дяловото
разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139– чл. 148/ и в Наредба № 16-334 от 06.04.2007
г. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г./, а след м.03.2020г. от Наредба №
Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. за топлоснабдяването, обн.ДВ, бр. 25/20.03.2020г. Топлинната
енергия за отопление на сграда-етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите /чл. 142, ал.2 от ЗЕ/. Съгласно чл.143, ал.3 от
ЗЕ - топлинната енергия отдадена от сградна инсталация и топлинната енергия за
отоплението на общите части на сградата се разпределя между всички потребители
пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект. Съдът приема, че от
изслушаната СТЕ се установиха горепосочените обстоятелства, поради което намира, че
сумите за сградна инсталация по основание са доказани, като извода на съда не се
разколебава от обстоятелството, че апартаменти № 6,7,16,24,33,46,47,49,52,56,57,65,66,72 и
80 са изключени от общия обем на топлозахранване с решение на ОС на ЕС, а относно
размера на сумите за перо „сградна инсталация“, съобразно изчисленията, посочени от
вещото лице в допълнителното заключение. В тази връзка следва да се посочи следното:
По делото няма безспорни доказателства, че топлозахранването в сградата е изградено от
два кръга, в експертизата само е посочено, че сградата се топлозахранва от две абонатни
станции. Снабдяването с топлинна енергия в сгради- етажни собственост се осъществява
чрез присъединяване към топлопреносната мрежа на цялата сграда, а не на отделните
самостоятелни имоти, находящи се в нея, въз основа на писмено съгласие, взето от
общото събрание на етажните собственици с определено в ЗУЕС квалифицирано
мнозинство и пак по същия начин се осъществява и прекратяване на топлоснабдавянето
в такива сгради. Присъединяването, респективно преустановяването му, се осъществява
посредством присъединителен тръбопровод и абонатна станция, на границата на
собственост-последната спирателна арматура преди разпределителната мрежа на
сградната инсталация в съответната сграда етажна- собственост, която инсталация,
съгласно легалното и определение, дадено от § 1, т. 3 от Наредбата за топлоснабдяването
приложима към релевантния период, съставлява съвкупността от главни вертикални и
хоризонтални разпределителни тръбопроводи, включително до отоплителните тела, и
съоръжения за разпределение и доставяне на топлинната енергия от абонатната станция
до имотите на отделните клиенти. Сградните инсталации за отопление и горещо
водоснабдяване са обща етажна собственост и поради това изборът как ще се извърши
разпределението на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация в съответната
сграда- етажна собственост, е такъв на общото събрание на собствениците в етажната
собственост или на сдружението на собствениците по реда на ЗУЕС /чл. 143 от ЗЕ/ и всеки
от съсобствениците е длъжен да участва в тежестите за общата вещ, съобразно дела си в
общите части, които не могат да се делят, независимо от нежеланието му за това /чл. 41
вр. чл. 38, ал. 3 от ЗС/, а отказ от ползване на топлинна енергия в самостоятелни имоти,
находящи се в сграда етажна собственост, е възможен само в хипотезата на чл. 153, ал. 2
от ЗЕ- чрез прекратяване на топлоснабдяването на цялата сграда от абонатната станция
или от нейното самостоятелно отклонение, което става също с решение на общото
събрание на етажните собственици и не може да бъде взето от отделния потребител,
собственик на самостоятелен имот в топлоснабдена сграда- етажна собственост.
Следователно възражението на процесуалния представител на ответника за
незаконосъобразност на взетото от ОС на ЕС решение в тази част е основателно.
Последното обаче не води до незаконосъобразност на решението в останалата част и
сумите за отопление на имота, за сградна инсталация и БГВ са дължими от ответника,
като собственик на самостоятелен обект в сградата на СЕС и ползвател на услугата.
Съдът приема и че сумите за отопление на имота и БГВ са правилно начислени, поради и
което приема, че ищецът е доставял в имота топлинна енергия на претендираната
стойност. Следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 70, ал. 2 от горепосочените наредби
установява задължение за всички потребители да осигуряват достъп на представители на
фирмата за дялово разпределение за извършване на отчет на уредите, като съгласно чл.
70, ал. 4 от Наредбата, на потребителите, неосигурили достъп за отчет, за всички
отоплителни тела в имота се начислява енергия по реда на т. 6. 5 – от приложението по
чл. 61, ал. 1 като отоплителни тела без уреди. По делото се установи, че сумите са
начислени въз основа на реален отчет, което означава, че в имота е осигурен достъп и са
5
направени реални отчитания. Подписани са от потребител, обитаващ имота при
отчитане, което е достатъчно, като в тази връзка възражението на ответника, че не е
установена автентичност на подписа на подписалото се лице, съдът намира за
неоснователно. Главните отчети са приети по делото и са подписани от потребител.
Данните от индивидуалните топлоразпределители и показанията на водомера на топлата
вода вещото лице получава от приетите по делото главни отчети. Последните съдържат
данни за дяловите единици такива, каквито са отчетени от дружеството осъществяващо
дяловото разпределение. В тези протоколи е положен подпис, на който е даден вид да
изхожда от потребител в СЕС. Те са частни свидетелстващи документи и са подписани от
собственик на самостоятелни апартаменти в СЕС. При липса на доказателства за
неавтентичността им, те обвързват съда с материална доказателствена сила по
отношение на установените в тях неизгодни за издателя им факти - чл. 180 от ГПК. Не се
установяват данни за неавтентичност. Следва да се отбележи също така, че ответникът не
твърди и не установява да е заявявал надлежно възраженията си срещу начисленията и
отчетите, и следователно е обвързан от удостоверените в тях неизгодни факти.
В срока по чл. 131 от ГПК е релевирано възражение за давност. По силата на чл.
111, б. „в“ от ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, за
лихви и за други периодични плащания. Следователно в настоящия случай доколкото
вземанията на ищцовото дружество са периодични плащания то същите се погасяват с
изтичане на кратката тригодишна давност. Съгласно чл. 114, ал.1 от ЗЗД давността
започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, а съгласно чл. 114, ал.2 от ЗЗД
ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от
деня, в който задължението е възникнало. Съгласно чл. 33, ал. 1 от действащите към
процесния период Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
/ФИРМА/ на клиенти в град ***** клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят.
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадена в съда на 10.08.2022г.,
когато давността е прекъсната, а впоследствие е спряла да тече. Следователно всички
изискуеми вземания преди 10.08.2019г. са погасени по давност. Това са вземания за
периода от м.05.2019г. до м.06.2019г., тъй като за сумите за м.07.2019г. давността вече е
прекъсната. Така според заключението сумата погасена по давност е в размер на 152,68
лева, като тази сума следва да бъде сторнирана от общата сума за начислена енергия за
отопление на имота от 3312,95 лева. От тази сума, с оглед заключението на вещото лице
при изчисляване на сумата за сградна инсталация съгласно законовите изисквания, при
разпределението и между всички етажни собственици, следва да бъде сторнирана и сума в
размер на 47,87 лева. Или общо дължимата оставаща сума е в размер на 3112,40 лева, до
който размер следва да бъде уважена главната исковата претенция срещу ответника, а за
сумата от 212,88 лева, разликата над уважената сума от 3112,40 лева до размера на пълно
предявената от 3325,28 лева, иска за главница за доставена в имота топлинна енергия
следва да бъде отхвърлен.
Както бе посочено по-горе по силата договорните взаимоотношения между ищеца и
третото лице помагач цената на услугата се заплаща от топлофикационното дружество на
търговеца, извършващ дялово разпределение, а по силата на чл. 13, ал. 1, т. 1 ОУ на
договорите за продажба на ТЕ потребителите дължат възстановяване на заплатените
суми за тази услуга на топлофикационното дружество. Цената на услугата дялово
разпределение се посочва в сключения договор между топлофикационното дружество и
търговеца, извършващ дялово разпределение, съгласно чл. 138в, ал.3,т.4 от ЗЕ. Ето защо,
съдът приема, че законът установява задължение на купувача /потребителя/ да заплаща
на топлофикационното дружество сумите за дялово разпределение, чиято цена се
определя от договора между тях. Сумите не са в погасителна давност и са установени по
размер от изслушаната СТЕ, поради което тази главна искова претенция следва да бъде
уважена в цялост.
Иска за мораторна лихва, за сумите, начислени върху главницата за такси за
дялово разпределение, претендирани от ответника, следва да бъде отхвърлен. В ОУ на
ищеца приложими към процесния период не е уреден изрично срок за заплащане на
задължението, поради и което длъжникът следва да изпадне в забава на основание чл. 84
от ЗЗД след връчване на покана за заплащане на сумата за такси за дялово разпределение.
6
Ищецът не е представил доказателства за връчена покана до ответника за заплащане на
главницата за такси за дялово разпределение, поради и което той не е изпаднал в забава.
По изложеното този иск следва да бъде отхвърлен.
Съгласно чл. 33 от Общите условия падежът на всяко задължение на ответника за
заплащане на сумите за отопление на имота, настъпва с изтичане на четиридесет и пет
дни от изтичането на периода, за който се дължи. Следователно задължението за
заплащане на лихва върху главницата за доставена в имота топлинна енергия е срочно
не е нужна покана за изпадане на ответника в забава, и на основание чл. 86, ал.1 от
ЗЗД върху посочената по-горе сума се дължи обезщетение за забава за периода 15.09.2020
г. – 26.07.2022 г. Според изслушаната ССчЕ и съгласно уважената част от иска за
главница за доставена в имота топлинна енергия, тази сума възлиза на сумата от 398,08
лева, поради и което иска за мораторна лихва, начислена върху главницата за отопление
на имота следва да бъде уважен до размера на сумата от 398,08 лева, а за сумата от 102,57
лева, разликата над уважената сума от 398,08 лева до размера на пълно предявената от
500, 65 лева, следва да бъде отхвърлен.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.1 и ал.3 от ГПК право на
разноски се поражда в полза на двете страни, съобразно уважената и отхвърлена част от
исковете. Искане за присъждане на разноски е заявил ищецът. На ищеца в заповедното
производство съобразно изхода на спора, следва да му се присъдят общо разноски в
размер на 116,55 лева. В исковото производство ищецът е заплатил държавна такса в
размер на 77,15 лева, депозит за особен представител в размер на 685,71 лева, депозит за
изслушване на експертизи в размер на 650,00 лева, като на ищеца на основание чл. 78,
ал.8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната
помощ, съобразно цената на исковете, правната и фактическа сложност на делото следва
да му се присъди и юрисконсултско възнаграждение в исковото производство размер от
150,00 лева, или разноски в исковото производство в общ размер на 1562,86 лева. Така на
ищеца в исковото производство, съобразно уважената част от исковете следва да му се
присъдят разноски в размер на 1432,69 лева.
Така мотивиран, съдът:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, по предявените от
/ФИРМА/, ЕИК ********** срещу А. Е. К., ЕГН **********, положителни установителни
искове с правно основание чл. 79, ал.1,пред.1 от ЗЗД, вр. чл. 150, ал.1 от ЗЕ, вр. чл. 86 от
ЗЗД, че А. Е. К. дължи на /ФИРМА/, сумата в размер на 3112,40 лева, представляваща цена
на доставена от ищеца топлинна енергия, за периода от м.07.2019г. до 30.04.2021г., за
топлоснабден имот, находящ се в гр.*****, /АДРЕС/, абонатен номер *******, сумата в
размер на 25,38 лева, представляваща цена на извършена услуга „дялово разпределение“, за
периода от 01.07.2019г. до 30.09.2020г., ведно със законната лихва върху двете главници,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК в съда – 10.08.2022г. до окончателно изплащане на
сумата, сумата в размер на 398,08 лева, представляваща мораторна лихва, начислена върху
главницата за доставена в имота топлинна енергия, за периода от 15.09.2020г. до
26.07.2022г., като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за доставена в имота топлинна енергия за
сумата от 212,88 лева, разликата над уважената сума от 3112,40 лева до размера на пълно
предявената от 3325,28 лева, за периода от 01.05.2019г. до м.06.2019г., иска за мораторна
лихва, начислена върху главницата за доставена в имота топлинна енергия, за сумата от
7
102,57 лева, разликата над уважената сума от 398,08 лева до размера на пълно предявената
от 500, 65 лева и иска за мораторна лихва, начислена върху главницата за такси за дялово
разпределение за сумата от 5,81 лева, за периода от 31.08.2019г. до 26.07.2022г., и за които
суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в
производството по ч.гр.д. № 43251/2022г. по описа на СРС, 45-ти състав.
ОСЪЖДА срещу А. Е. К., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на /ФИРМА/, ЕИК
**********, сумата в размер на 116,55 лева, деловодни разноски в заповедното
производство, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА срещу А. Е. К., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на /ФИРМА/, ЕИК
**********, сумата в размер на 1432,69 лева, деловодни разноски в исковото производство,
на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
Решението е постановено при участието на /ФИРМА/, в качеството му на трето лице-
помагач, конституирано на страната на ищеца – /ФИРМА/.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
съобщаването на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8