РЕШЕНИЕ
№ 65
гр. Велико Търново,20.2.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – осми състав, в съдебно заседание на
тринадесети февруари две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Диана
Костова
при участието на секретаря П. И. и прокурора от ВТОП – Светлана И., изслуша докладваното от съдия Костова адм. д. № 772 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 и сл.
от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 1, ал. 2 от Закона за
отговорност на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Същото е образувано по подадена искова молба от С.А.С. чрез ***М.М. *** против ОД на МВР В.Търново с цена на иска 300 лева представляващ имуществени вреди - заплатен адвокатски хонорар по НАХД № 545/2019г. по описа на Великотърновския районен съд.
Фактите, които се твърдят от страна на ищеца са, че с влязло в сила решение №168 от 11.4.2019г постановено по НАХД 545/2019г. по описа на Районен съд Велико Търново е отменен като незаконосъобразен Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 0879895, издаден от ответника, с който на ищеца за извършено от него на 8.10.2014г. нарушение по чл. 21, ал.2 от ЗДвП на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182,ал. 2, т. 4 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 150- сто и петдесет лева и е прекратено административно- наказателното производство поради изтекла абсолютна давност за наказателно преследване.
От посочения акт на администрацията за ищеца са възникнали имуществени вреди в размер на 300 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред ВТРС, което не е било присъдено при обжалване на ЕФ по съдебен ред, поради което същият подлежи на репариране в настоящото производство. Счита, че заплатеното адвокатско възнаграждение за обжалването на отменения ЕФ безспорно представляват вреда за него и е в пряка и непосредствена последица от отменения фиш. Според ищеца искът се явява и доказан с оглед представеното по НАХД адвокатско пълномощно, договор за правна за правна защита и съдействие, съгласно който договореното възнаграждение е заплатено в брой. Намира подаденият иск за основателен съгласно Тълкувателно решение № 1/ 15.3.2017г. на ВАС, което признава наличието на пряка причинно следствена връзка между незаконосъобразния акт на администрацията, издадения и отменен ЕФ, приравнен на НП и настъпилите имуществени вреди, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. С оглед на гореизложеното от съда се иска да осъди ответника да заплати направените от жалбоподателя в хода на административно- наказателното производство разноски в размер на 300 лева, представляващи имуществени вреди като пряка и непосредствена последица от отменен властнически акт, издаден от административен орган в рамките на неговата компетентност. В съдебно заседание се представлява от *** М., която поддържа така подадения иск и развива подробни аргументи за неговата основателност в представено по делото писмено становище. Претендира разноски в настоящото производство, за което представя списък по чл. 80 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК в размер на 310 лева – заплатената д.т. и адвокатско възнаграждение за процесуално представителство.
Ответникът по иска – ОД на МВР В. Търново чрез процесуалния си представител *** Г.в депозирания по делото писмен отговор на искова молба възразява относно претендираното обезщетение за имуществени вреди, доколкото намира, че присъждането на такива по реда на ЗОДОВ е заобикаляне на процесуалния закон и недопустимо разширяване на отговорността на държавата. Намира, че разноските не могат да се квалифицират като имуществени вреди от отменения ЕФ, който не е административен акт, а акт на правораздаване, с който се налага определено от закона наказания. Това становище не противоречи на ТП№2/ 2014г. на ВКС и ВАС, които определят че такива искове по ЗОДОВ за присъждане на разноски са допустими, но не и че същите са основателни. Не смята, че може да се приложи и Тълкувателно решение № 1/ 15.3.2017г. на ВАС, доколкото ЕФ не е отменен като незаконосъобразен, а поради прилагането на чл. 81, ал.3 във вр. с чл.80, ал 1 т.5 от НК поради изтекла абсолютна погасителна давност и производството е прекратено. Счита, че не е установено наличието на всички кумулативно изискуеми от закона предпоставки за ангажиране на отговорността на държавата, тъй като разходите за адвокат не са задължителни и не са в пряка причинно- следствена връзка с отменения ЕФ. Оспорва претенцията за лихви, доколкото разноските не се явяват лихвоносно задължение съгласно трайната съдебна практика. Отговорността за разноски възниква от датата на присъждането им с влязло в сила решение по приключил спор и от този момент дължащата го страна може да изпадне в забава. Поради горното не може да се приеме, че ответникът е изпаднал в забава да изпълни такова парично свое задължение, доколкото такова не е присъдено с решението на ВТРС по приложеното НАХД.
Прави възражение за прекомерност на така заплатеното адвокатско възнаграждение, в случай, че надвишава минимално определения размер съгласно Наредба №1 от 09.07.2004г.
Представителят на Великотърновска окръжна прокуратура – прокурор И., намира, че от доказателствата по делото безспорно се установява наличието на трите кумулативно дадени предпоставки на чл.1, ал 1 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на ответника. С оглед на това, предявените искове са основателни по основание и размер и предлага да се уважи предявеният иск. По изложените в исковата молба доводи намира, че в случая са налице основания на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на ответника и присъждането на исканото обезщетение от административна дейност на същия.
Съдът като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното:
Не се спори между страните, а се установява и от вложените по настоящото дело НАХД № 545/2019г. по описа на Великотърновския районен съд, че с влязло в сила на 26.4.2019г.Решение №168 от 11.4.2019г постановено по НАХД 545/2019г. по описа на Районен съд Велико Търново е отменен като незаконосъобразен Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 0879895, издаден от ответника, с който на ищеца за извършено от него на 8.10.2014г. нарушение по чл. 21, ал.2 от ЗДвП на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182,ал. 2, т. 4 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 150- сто и петдесет лева и е прекратено административно- наказателното производство поради изтекла абсолютна давност за наказателно преследване на основание чл. 81, ал.3 от НК във вр.чл.80, ал 1 т. 5 от НК във вр. с чл.11 от ЗАНН.
Видно е от представения по това дело стр. 6 от делото договор за правна защита и съдействие от 14.03.2019г. пред Районен съд – Велико Търново и пълномощни от същата дата, процесуалната защита на ищеца по цитираното административно-наказателно дело е осъществена от упълномощения адвокат М. от ВТАК, при което договореното възнаграждение от 300- триста лева е заплатено напълно и в брой.
Ищецът в настоящото производство претендира да бъде обезщетен от юридическото лице, в чиято структура се намира издателят на ЕФ, приравнен на НП – ОД на МВР В.Търново, който се явява надлежен ответник съгласно нормата на чл. 205 от АПК във вр. с чл.37, ал.2 от ЗМВР във вр. с чл. 37, ал.1 т.2 от ЗМВР.
В рамките на настоящото производство, като доказателство по делото е вложено НХД № 545/2019г. по описа на Великотърновския районен съд, за установяване на основанието и размера на направените разноски за адвокатска защита за оспорването на ЕФ.
При така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. В случая се претендират вреди в резултат на отменен с влязъл в сила съдебен акт като Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 0879895, издаден от ответника, с който на ищеца за извършено от него на 8.10.2014г. нарушение по чл. 21, ал.2 от ЗДвП на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182,ал. 2, т. 4 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 150- сто и петдесет лева и е прекратено административно- наказателното производство поради изтекла абсолютна давност за наказателно преследване на основание чл. 81, ал.3 от НК във вр.чл.80, ал. 1 т. 5 от НК във вр. с чл.11 от ЗАНН. Ищецът е адресат на отменения ЕФ, поради което е налице активна процесуална легитимация на същия, а посоченият като ответник ОД на МВР В. Търново се явява юридическото лице, представлявано от органа, от чиито действия, бездействие или акт се претендира обезщетение съгласно чл. 205 от АПК във вр. . с чл.37, ал.2 от ЗМВР във вр. с чл. 37, ал.1 т.2 от ЗМВР.
Настоящата инстанция намира, че предявения иск е процесуално допустим, доколкото е спазено изискването на чл. 204, ал. 1 от АПК, тъй като се иска разглеждане и уважаване на осъдителен иск, предявен от гражданин срещу субект по чл. 205 от АПК, съдържащ претенция за обезщетение за вреди от незаконосъобразен по своята същност акт на администрацията. Според Тълкувателно решение №1/ 15.3.2017г. на ВАС реално заплатеното от страната адвокатско възнаграждение за обжалване и отмяна на незаконосъобразно наказателно постановление представлява вреда за нея по смисъла на чл. 1, ал. 1 във връзка с чл. от ЗОДОВ, тъй като това възнаграждение е заплатено във връзка с издадения незаконосъобразен акт в резултат на неизпълнение на задължение на административно наказващия орган да спазва закона при осъществяване на дейността си. Следователно ВАС не прави разлика между спорна и безспорна администрация, а изхожда от общия белег за административна дейност в рамките на предоставената компетентност. Наказателното постановление, с което се налага административното наказание не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, но в доктрината и съдебната практика е прието, че то има правораздавателен характер. НП представлява акт на държавен орган, поради което в административнонаказателното производство се разглежда възражението за компетентност на органа, издател на НП и на съставителя на АУАН. Аргумент за това е и нормата на чл.63 ЗАНН, предписваща процесуалните възможности за съда в административно- наказателния процес, а именно прилагането на АПК. С оглед на това, съдът намира, че за допустимост на иска за обезщетяване на имуществени вреди се прилагат нормите на АПК относно допустимост на иска за вреди от индивидуален административен акт – чл. 204 от АПК. Както е посочено и в ТП №2/19.5.2012г. на ВКС и ВАС видът на дейността по административно наказване, която независимо от правораздавателния й характер, е административна, тъй като се осъществява от административни по своя вид органи, извършва се по административен ред чрез упражняване на властнически метод е определяща, за да се приеме, че обезщетяването на тези вреди следва да стане пред Административен съд по реда на ЗОДОВ. ЕФ по аргумент от чл. 189 ал. 11 от ЗДвП, има характера и правните последици на наказателно постановление, поради което горното ТР на ВАС е приложимо и за него.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. по тълк. дело № 2/2014 г. на ОС на ГК на ВКС и ОС на Първа и Втора колегия на ВАС, делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания са подсъдни на административните съдилища. Предвид горното, искът е подведомствен, родово и местно подсъден на Административен съд –Велико Търново, който е и съдът по мястото на увреждането, в съответствие с разпоредбата на чл. 7 от ЗОДОВ във вр. с чл. 133 от АПК – доколкото е налице изборна местна подсъдност.
Освен това, съгласно горепосоченото ТР № 2/2009г. на ВАС разноски във вид на адвокатско възнаграждение в административно- наказателното производство не могат да се търсят, като това изрично е посочено, че същите се обезщетяват по реда на ЗОДОВ.
По основателността на исковете съдът намира следното:
Основателността на иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предполага установяването на кумулативното наличие на следните материални предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда (щета или пропусната полза) от такъв административен акт или от незаконно действие или бездействие; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липса на някой от елементите на този фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по посочения ред. Доказателствената тежест за доказване на предпоставките за ангажиране на отговорността е изцяло на ищеца.
По мотивите на т. 1 от ТП № 2/19.05.2015 г., съдът приема, че издаването на процесния ЕФ приравнен както се посочи по- горе на НП е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административно наказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност и в този смисъл същите представляват властнически акт, издадени от административен орган и въпреки че пораждат наказателно-правни последици, са правен резултат от санкционираща административна дейност. В случая не е спорно, че ЕФ е отменен. Основното възражение на ответника е, че същият не е отменен като незаконосъобразен, а поради преклудираната възможност за наказателно преследване поради изтекла абсолютна давност за наказателно преследване на основание чл. 81, ал.3 от НК във вр.чл.80, ал. 1 т. 5 от НК във вр. с чл.11 от ЗАНН. Настоящата инстанция не споделя становището на ответника, че след като отмяната не се основава на неговата незаконосъобразност, а на обстоятелството, че при субсидиарното прилагане на чл. 81, ал. 3, във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, във вр. с чл. 11 от ЗАНН, административнонаказателната отговорност на ищеца е погасена поради изтичането на абсолютна давност за административнонаказателно преследване, то не е осъществен първия елемент от сложния фактически състав. Наистина изтичането на абсолютен давностен срок за погасяване на административнонаказателното преследване в течение на съдебното производство е основание за отмяна на НП/ ЕФ без да бъдат обсъждани въпросите за неговата формална и материална законосъобразност. Настоящата инстанция намира, че това становище на ответника е неправилно, доколкото основанието, на което е отменено НП/ЕФ не подлежи на преценка в исковото производство по чл. 203 и сл. АПК. НП/ЕФ може да бъде отменено както поради нарушение на материалния закон или допуснати процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство, така и по причина изтекла погасителна давност, какъвто е конкретният случай. В случая е налице отменен с влязло в сила съдебно решение акт – ЕФ приравнен на НП, поради което е налице първата предпоставка от фактическия състав на отговорността на държавата по ЗОДОВ.В този смисъл е и трайната съдебна практика напр. Решение № 501 от 13.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 15428/2018 Решение № 8330 от 4.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 134/2019 г., Решение № 4272 от 21.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 72/2019
Следователно след като ЕФ е отменен по съдебен ред от въззивния ВТРС с влязло в сила съдебно решение, доколкото не е било обжалвано по касационен ред пред АСВТ, то съдът намира за доказани първата група от визираните по-горе предпоставки – отменен административен акт – ЕФ.
Съдът дължи произнасяне по наличието или липсата на останалите
материалноправни предпоставки за ангажиране на отговорността на държавата за
причинени вреди по реда на ЗОДОВ. Налице е и втората предпоставка, а именно
наличието на имуществена вреда. Както
се посочва в Тълкувателно решение на ВКС
№ 6 / 6 ноември 2013г., „съдебни
разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила
възнаграждението. В договора следва да е вписан начинът на плащане – ако е по
банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой,
то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е
достатъчно и има характера на разписка. Установено е по делото, че
ищецът е платил договорен хонорар на адвокат за процесуално представителство по
горепосочените НАХД 545/2019г. по описа на Великотърновския районен съд, като доказателство за
това са представените по делото договор
за правна помощ от 14.03.2019г.,в който е вписана като заплатена в брой сумата от 300 лева. Плащането е
предизвикало имуществено разместване в отрицателна посока за ищеца, поради
което представлява имуществена вреда за него. В настоящия казус следва да се
има предвид и съдебната практика по дела за отговорността на държавата по чл.
2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за причинени имуществени вреди, съставляващи платено
възнаграждение за адвокат -защитник. В този смисъл Решение № 586/16.05.2011 г.
по гр. д. № 1486/2009 г. на ВКС, III г.о. и Решение № 355/03.08.2010 г. по гр.
д. № 1651/2009 г. на ВКС, III г.о., Решение № 843/23.12.2009 г. по гр. д. №
5235/2008 г. на ВКС, ІV г. о., Решения № 126/10.05.2010 г. по гр.д. № 55/2009
г. и № 433/23.06.2010 г. по гр.д. № 563/2009 г., и двете на ВКС, ІV г.о. В
мотивите на посочените решения, които съдът споделя изцяло е посочено, че заплатеното
адвокатско възнаграждение за обжалване съставлява вреда, доколкото такава е
всяко отрицателно изменение в имущественото състояние на ищеца, доколкото това
е намаляване на патримониума, активите
му, вследствие на незаконосъобразното наказателно постановление, включително и
когато това имуществено намаляване се изразява в правомерно направените
разноски по защита срещу самото наказателно постановление. Както се посочи по-
горе в същия смисъл е и ТР № 1/2017г на ВАС. Допълнителен аргумент в тази
насока е и фактът, че законодателно не е предвиден друг ред / към момента на
приключване на съдебното производство пред ВТРС / по който да бъдат
претендирани сторените разноски, така както е посочено и с ТР № 2/2009г. на ВАС
задължително по силата на чл. 136 от ЗСВ.
Налице е и трета предпоставка, а именно пряка причинно-следствена
връзка между отмененото наказателно постановление и нанесената вреда, доколкото
заплатеното възнаграждение е пряка последица от съставянето и връчването на
ищеца на процесното наказателно постановление, с който му е наложено
административно наказание, което впоследствие се е оказало незаконосъобразно.
Намаляването на имуществото на ищеца е предизвикано от издаването и връчването
на наказателното постановление, което впоследствие е отменено от съда.
Ангажирането на консултантска и адвокатска защита е израз на адекватна и
нормална грижа на наказаното лице за защита на собствените му права и
имуществените му интереси. Основателността на исковата претенция ,съдът
обосновава този извод с мотивите на Тълкувателно решение №1/15.03.2017г., в
които също е прието, че при предявени
пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени
вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски
възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка
и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Провеждането на
производство по обжалване пред съд е необходима предпоставка за отмяната на
ЕФ/ НП и единствено средство за защита
на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени
неправомерно от административния орган. Ако в производството по съдебно
обжалване съответният гражданин е ползвал адвокатска защита, защото не е могъл
сам да се защити, заплатеното възнаграждение за осъществяване на тази защита
съставлява увреждане на имуществената сфера на адресата на ЕФ/ НП. Така
претърпяната загуба е в пряка причинна връзка с отменения като
незаконосъобразен акт на администрацията, доколкото ищецът не би заплатил
адвокатското възнаграждение, ако не бе издаден ЕФ/ НП, за обжалването на което
е ангажирал квалифициран защитник. Заплащането на адвокатската защита в
съдебното производство се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на
успешния изход на спора, и се намира с обжалвания акт в отношение на обуславяща
причина и следствие. Гражданинът не би потърсил адвокатска помощ и заплатил
съответен хонорар, ако срещу него не е издаден акт, увреждащ законните му права
и интереси, защитата срещу който акт е единствено по съдебен ред. Ето защо,
следва да се приеме, че ангажирането на адвокатска помощ срещу заплащане на
съответно възнаграждение, е пряка и непосредствена последица от съставен ЕФ/
НП. Респективно, намаляването на имуществото на ищеца е предизвикано именно по
тази причина – съставен ЕФ/ НП, отменен
впоследствие от съда.
Гражданските съдилища и Върховният касационен съд
безпротиворечиво приемат като пряка и непосредствена последица от увреждането
по смисъла на чл.
4 от ЗОДОВ и платените от гражданите хонорари за адвокатска защита в
хипотезите на т.
1-7
на ал. 1 на чл. 2 от ЗОДОВ, макар и адвокатската защита да не е
задължителна, тъй като според тези съдилища "...разходите по ангажирането
на адвокатска защита представляват непосредствена вреда от неправомерно
действие, чието пряко следствие е
дължимост на хонорар, който следва да е съответен на правната защита,
необходима на лицето, с оглед повдигнатото обвинение. "В този смисъл са Решение № 81/27.1.2006 г.
по гр. д. № 23/2005 г. на 4 отделение на ВКС, Решение №
843/23.12.2009 г. по гр. д. № 5235/2008 г. на 4 гр. отд. на ВКС, Решение № 126/10.5.2010
г. по гр. д. № 55/2009 г. на 4 гр. отд. на ВКС, Решение № 355/3.8.2010
г. по гр. Д . № 1651/2009 г. на 3 гр. отд. на ВКС, Решение № 433/23.6.2010
г. по гр. д. № 563/2009 г. на 4 гр. отд. на ВКС, Решение №
781/30.11.2010 г. по гр. д. № 511/2010 г. на 4 гр. отд. на ВКС и много
други. Адвокатската защита е конституционно гарантирана от чл. 56 от Конституцията на Република България. При ангажирането на адвокатска защита
в голяма степен е от значение доверието на упълномощителя и неговата преценка
за професионализма на пълномощника, поради което непосредствената вреда включва
и разхода, който надхвърля минималния размер в едни разумни граници и който е
направен с оглед личността на пълномощника. Предвид горните съображения и тези изложени в Тълкувателно решение №
1/15.03.2017 г. на ОСС от I и II колегия на ВАС по Тълкувателно дело № 2/2016
г., настоящият състав намира предявения иск за имуществени вреди в размер на
300 лева, представляващ договорено и заплатено адвокатско възнаграждение по
НАХД 545/2019г. по описа на Великотърновския районен съд, за доказан по основание.
Съдът дължи
съобразяване с Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. на ВАС, в мотивите на
което е отбелязано, че съдът,
спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, следва да присъди само
и единствено такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на
чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата – да е „обоснован и справедлив“, тоест
да е съразмерен на извършената правна защита и съдействие и да обезщети
страната за действително понесените от нея вреди от причиненото и от държавния
орган непозволено увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите
на която и да е от страните в производството. В чл. 18, ал. 2 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения е посочено, че за процесуално представителство, защита и
съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното
наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено
имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7,
ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от
300 лв. След като ищецът е заплатил минималния размер на адвокатско
възнаграждение по Наредбата, то същият не може да се счита за прекомерен и
респективно да бъде намаляван от настоящата инстанция. Следователно, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от горепосочената
наредба при посочения интерес- имуществена санкция в размер на 300 лева по НАХД,
заплатеното от страна на ищеца адвокатско възнаграждение, е в
горепосочения законов размер, поради което съдът намира искът за доказан и по
размер.
При този изход
на делото и на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ основателна е претенцията на
ищеца за присъждане на сторените в това съдебно производство разноски, включително за държавна такса – в
пълен размер, и възнаграждението за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно
с уважената част от иска. Видно от представения списък по чл. 80 от ГПК, ищецът
претендира държавна такса в размер на 10 лева и адвокатско възнаграждение в
размер на 300 лева. При това положение, в полза на ищеца следва да се присъдят
разноски в общ размер на 310 лева, съразмерни на уважената част от иска. Съгласно
чл. 78, ал. 5 от ГПК съдът може да присъди по – нисък размер на разноските,
съобразно правната и фактическа сложност на делото, но не по малко от
минималния определен размер съобразно чл. 36 от Закон от адвокатурата, визиран
в горепосочената Наредба на ВАС. В случая, поискания от размер на адвокатското
възнаграждение също е в минималния размер по
Наредба № 1 от 9.07.2004 г.,
поради което направеното от
процесуалния представител на ответника възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение по настоящото дело съдът намира за неоснователно.
Водим от
горното и на основание чл.203 от АПК във вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ,
Административен съд – В. Търново, VІІІ-ми състав,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ОД на МВР В.Търново, ул.“Бачо Киро“№ 7 да заплати на С.А.С.,*** сумата в размер на 300- триста- лева, представляваща претърпени имуществени вреди във вид на заплатен адвокатски хонорар по НАХД № 545/2019г. по описа на Великотърновския районен съд.
ОСЪЖДА ОД на МВР В.Търново, ул.“Бачо Киро“№ 7 да заплати на С.А.С.,***
сумата от 310,00 – триста и десет-
лева, представляваща разноски по настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните пред Върховния административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :