Решение по дело №180/2021 на Административен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 7 октомври 2021 г. (в сила от 21 април 2022 г.)
Съдия: Слав Иванов Бакалов
Дело: 20217220700180
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 8 април 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е № 190

гр. Сливен, 07.10.2021  год.

 

В   И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А.

 

СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,     в публичното заседание на двадесети септември

през две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                       Административен съдия: СЛАВ БАКАЛОВ

 

при секретаря                Ваня Костова                                                      и с участието на прокурора                                                                                              като разгледа докладваното от                съдията         административно  дело № 180        по описа за 2021 година, за да се произнесе съобрази:

 

Производството е административно и намира правното си основание в чл. 118 от КСО.

Образувано е по жалба на М.Д.К. *** против Решение № 1012-19-13#3 от 15.03.2021 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ - Сливен, с което е отхвърлена жалбата на М.Д.К. против разпореждане № **********, № 3/ протокол № N01464 от 03.12.2020 г., издадено от ръководител на пенсионно осигуряване, с което на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, буква „а“ от КСО е изменена личната му п. за осигурителен стаж и възраст, считано от 16.11.2020 г.

В жалбата се твърди, че оспореното решение е незаконосъобразно и неправилно. Счита, че административният акт не е съобразен с представените по пенсионната преписка, писмени доказателства, като не е съобразен положения извънреден труд установен със съдебно решение по гр. дело № 6438/2018 г. на Районен съд - Сливен. Моли съда да постанови решение, с което отмени оспорения административен акт и върне преписката на пенсионния орган с указания за прилагане на закона.

В съдебно заседание оспорващия чрез упълномощен процесуален представител адв.Н.П. поддържа жалбата, като счита, че незаконосъобразно не е зачетен изцяло положения от оспорващия извънреден труд при определяне на размер на отпуснатата п.. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

   Административният орган – Директора на Териториално поделение на НОИ гр. Сливен, чрез упълномощен процесуален представител – юриск. Р.Х. оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена. В представена по делото писмена защита излага подробни съображения за законосъобразност на оспорения административен акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

От събраните доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

На 27.11.2015 г. М.Д.К. подал заявление вх. №2113-19-811, за отпускане на лична п. за осигурителен стаж и възраст по чл.69 от КСО (л.81-83). Към заявлението си приложил документи за осигурителен стаж и доход, в това число и удостоверение обр. УП-3 изх.№ ПО-2341 от 25.11.2015 г. издадено от РД ПБЗН Сливен - МВР. (л.76) Според това удостоверение осигурителния стаж положен от жалбоподателя като служещ през периода от 15.11.1992 г. до 31.10.2015 г. и за извънреден труд след 31.12.2004 г., са както следва:

през 2005 г. - от 01.01.2005 г. до 31.12.2005 г. - 8 часа;

през 2006 г. - от 01.01.2006 г. до 31.12.2006 г. -28 часа;

през 2007 г. - от 01.01.2007 г. до 31.12.2007 г. - 4 часа;

през 2008 г. - от 01.01.2008 г. до 31.12.2008 г. - 1 час;

през 2010 г. - от 01.01.2010 г. до 31.12.2010 г. - 24 часа;

през 2011 г. - от 01.01.2011 г. до 31.12.2011 г.- 42часа;

през 2012 г. - от 01.01.2012 г. до 31.12.2012 г. - 13 часа;

през 2013 г. - от 01.01.2013 г. до 31.12.2013 г. -24 часа;

през 2014 г. - от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г. - 68 часа; 

през 2015 г. - от 01.01.2015 г. до 31.10.2015 г. - 87 часа

или общо 299 (двеста деветдесет и девет) часа извънреден труд за периода от 01.01.2005 г. до 31.10.2015 г.

По горепосоченото заявление ръководител ПО се произнесъл с разпореждане № **********, №2 / прот. №N01363 от 16.12.2015 г., с което на оспорващия е отпусната лична п. за осигурителен стаж и възраст в минимален размер на основание чл. 69, ал. 2 от КСО, считано от 27.11.2015 г. (л.59).

На 21.01.2016 г. М.Д.К. представил на пенсионния орган удостоверение обр. УП-3 изх.№ ПО-268 от 15.01.2016 г. издадено от РД ПБЗН Сливен – МВР (л.57), за положен от него осигурителен стаж като служещ през периода от 01.11.2015 г. до 26.11.2015 г., както и за извънреден труд след 31.12.2004 г. Посоченият в документа извънреден труд е идентичен като брой часове по години с този посочен удостоверение обр. УП-3 изх.№ПО-2341 от 25.11.2015 г.

С разпореждане № **********, №13 / прот. № N01076 от 12.03.2016 г. личната п. на жалбоподателя е изменена от 27.11.2015 г., като му е определен действителен размер от 516.31 лв. (л.55) Със същия индивидуален административен акт ръководител ПО зачита на лицето осигурителен стаж, в това число и 299 часа извънреден труд, както следва: от първа категория и по чл. 104, ал. 4 от КСО - 23 години, 2 месеца и 5 дни; от трета категория - 7 години, 3 месеца и 21 дни; осигурителен стаж по чл. 104, ал. 5 и 7 от КСО - 9 месеца и 24 дни или на основание чл. 104 от КСО общ осигурителен стаж превърнат към трета категория от 48 години, 4 месеца и 21 дни.

На 28.05.2020 г. в ТП на НОИ - Сливен е постъпило заявление вх.№ Ц1019-19-269 от Директора на РДПБЗН - Сливен, във връзка с изпълнителен лист от 12.03.2020 г., по който ГДПБЗН - МВР е осъдена да заплати на М.Д.К. сума, представляваща обезщетение за неползван допълнителен платен годишен отпуск за извънреден труд над 50-те часа на тримесечие за периода от 01.01.2003 г. до 30.06.2014 г. След изплащане на обезщетението трябвало да бъде извършена корекция в регистъра на осигурените лица и издадено удостоверение обр. УП-3 за присъдените часове извънреден труд, но това следвало да бъде извършено след задължителни предписания на контролен орган на ТП на НОИ. Поради това е поискано да бъдат издадени задължителни предписания. (л.29) Към заявлението е приложено решение №1145 от 25.10.2019 г. постановено по гр.д.№ 6438/2018 г. на Районен съд - Сливен, изпълнителен лист и експертиза.

Във връзка с постъпилото заявление, със заповед № 3P-5-19-00773024 от 23.06.2020 г. на основание чл. 107 от КСО и чл. 29, ал. 1 от Инструкцията за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионната дейност от контролните органи на НОИ е възложена проверка по разходите на ДОО на РДПБЗН - Сливен от контролни органи на ТП на НОИ. (л.28) Резултатите от нея са отразени в констативен протокол № КП-5-19-00785744 от 20.07.2020 г. (л.26)

За да бъде извършена възложената проверка осигурителят е представил графици за работното време на служителите работещи на смени за периода от 01.04.2009 г. до 30.06.2014 г. , както и декларация рег. №808000-170 от 19.02.2020 г., в която е заявено, че в Районните служби в състава на РДПБЗН - Сливен, а именно РСПБЗН - Сливен, РСПБЗН - Нова Загора, РСПБЗН - Котел и РСПБЗН - Твърдица, не се съхраняват графици за организиране на работното време на служителите, работещи на смени преди 01.04.2009 г. (л.27)

Въз основа на наличните графици за работно време на служителите работещи на смени, контролните органи извършили проверка за периода от 01.04.2009 г. до 30.06.2014 г. и установили, че М.Д.К. фигурира в наличните графици и следва да му се зачетен за осигурителен стаж, извънреден труд за посочения период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен с коефициент 0.143, както следва:

за 2009 г. - общо 97 часа;

за 2010 г. - общо 99 часа;

за 2011 г. - общо 67 часа;

за 2012 г. - общо 69 часа;

за 2013 г. - общо 85 часа;

за 2014 г. - от 01.01.2014 г. до 30.06.2014 г. - 39 часа.

Предвид горното и на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО на РДПБЗН - Сливен са издадени задължителни преписания № ЗД-1-19-00785753 от 20.07.2020 г. от контролен орган на ТП на НОИ - Сливен. С тях на осигурителя е указано да издаде удостоверение обр. УП-3 на оспорващия за гореописания извънреден труд от общо 456 часа. (л.25)

На 16.11.2020 г. М.Д.К. подал заявление вх.№ Ц2121-19-10, за да му бъде зачетен допълнително, придобития преди п. осигурителен стаж. (л.22) Към заявлението е приложил удостоверение обр. УП-3 № 808р-1592 от 03.08.2020 г. издадено му от РДПБЗН - Сливен - МВР за извънреден труд след 31.12.2004 г., а именно от 01.04 2009 г. до 30.06.2014 г. общо 456 часа. (л.23)

С разпореждане № **********,  № 3/ прот. № N01464 от 03.12.2020 г. ръководител ПО изменил личната п. за осигурителен стаж и възраст на оспорващия на основание чл.99 ал. 1, т. 2 б.„а" от КСО, считано от 16.11.2020 г. На К. са зачетени 456 часа извънреден труд за периода от 01.04 2009 г. до 30.06.2014 г. (т.е. 2 месеца и 22 календарни дни от първа категория) и осигурителния му стаж е определен, както следва: от първа категория и по чл. 104, ал. 4 от КСО - 23 години, 4 месеца и 27 дни; от трета категория - 10 години, 9 месеца и 17 дни; осигурителен стаж по чл. 104, ал. 5 и 7 от КСО - 9 месеца и 24 дни или на основание чл. 104 от КСО общ осигурителен стаж превърнат към трета категория от 52 години, 3 месеца и 4 дни. Определен е размер на п. за осигурителен стаж и възраст от 16.11.2020 г. в размер на 825,42 лв.

Това разпореждане е съобщено на оспорващия на 15.01.2021 г. (л.21) Против същото е подадена жалба вх. №1012-19-13 от 15.02.2021 г. (л.16) в срока по чл. 117, ал. 2 от КСО и с Решение № 1012-19-13#3/15.03.2021 г., издадено от Директора на ТП на НОИ – Сливен, на основание чл. 117, ал. 3 от КСО е отхвърлена жалбата като неоснователна. За да постанови акта си, административният орган е приел, че е неоснователно възражението, че от обжалваното разпореждане не може да се установи, от кои факти произтича изменението на размера на п. на М.Д.К., как са изменени осигурителния му доход и осигурителния му стаж и въз основа на какви новопредставени документи.

Посочено е, че изменението на размера на личната п. на жалбоподателя, считано от 16.11.2020 г. е следствие на първо място от зачетения му извънреден труд от 456 часа по удостоверение обр. УП-3 издадено му от РДПБЗН - Сливен - МВР. На следващо място, в хода на обстойната проверка по повод подаденото от оспорващия заявление се установявало, че в POЛ е коригирана информацията за неговия осигурителен доход за 2014 г. и 2015 г., както следва: осигурителният доход за 2014 г. е променен от 12760.19 лв. на 12809.60 лв., а този - за 2015 г. - от 12128.69 лв. на 12304.78 лв. На основание чл. 99, ал. 1, т. 1,6. „а" от КСО влязлото в сила разпореждане можело да се изменя по заявление на п., към което са приложени нови доказателства за осигурителен доход, придобит преди п.. В настоящия случай, М.Д.К. не бил подал заявление съгласно посочената разпоредба, но ръководител ПО е взел предвид при своето произнасяне промяната в осигурителния му доход, тъй като същата била в полза на лицето. В следствие на допълнително зачетения осигурителен доход се променял индивидуалният коефициент на личната п. на жалбоподателя от 1.624 на 1.626. А в резултата от това и допълнително зачетения извънреден труд от 456 часа се увеличавал и размера на п. на оспорващия от 817.78 лв. на 825.42 лв., считано от 16.11.2020 г.

Посочено е, че разпоредбата на чл. 298 от ГПК очертавала пределите на силата на присъдено нещо (СПН) на съдебните решения, като съгласно чл. 298, ал. 1 от ГПК решението влизало в сила само между същите страни, за същото искане и на същото основание. Страните по гр. дело №6438/2018 г. били обвързани от СПН на постановеното от Районен съд - Сливен съдебно решение, а това били М.Д.К. и ГДПБЗН. С т.18 от Тълкувателно решение № 1 от 04.01.20021 г. на ВКС по т. гр. д. №1/2000 г. на ОСГК се приемало, че със СПН се ползва само диспозитива на влязлото в сила съдебно решение. Зачитането на СПН съгласно чл.297 от ГПК се състояло в задължението на всеки държавен орган да възприеме като свое скрепеното със СПН съдебно установяване и да изхожда от него в своята служебна дейност спрямо лицата, обвързани от СПН, като се откаже от всякакво преразглеждане и пререшаване на въпроса, разрешен със СПН, когато той обуславя отговора на въпрос, с който държавният орган е сезиран. Прието е, че административния орган не е сезиран с въпрос, който е разрешен със СПН на решението постановено по гр. д.№ 6438/2018 г. на Районен съд Сливен.

От изложеното следвало, че с разпореждане № **********, № 2/ прот. № N01363 от 16.12.2015 г. ръководител ПО е зачел на М.Д.К. 299 ч. извънреден труд, съгласно удостоверение обр. УП-3 изх.№ ПО-2341 от 25.11.2015 г. издадено от РД ПБЗН Сливен - МВР. С обжалваното разпореждане на оспорващият били зачетени още 456 часа извънреден труд, съгласно удостоверение обр. УП-3 №808р-1592 от 03.08.2020 г. издадено му от РДПБЗН - Сливен - МВР, поради което не били налице основания за промяна на оспореното разпореждане и ръководителят на ПО е извършил законосъобразна преценка.

По делото е изслушана и приета съдебно-икономически експертизи, изготвени от вещото лице П.С..

В заключение на вещото лице, са направени следните констатации: Нормата работно време на жалбоподателя за всеки отчетен период, след приспадане дните на отпуск за времето от 01.01.2005г. до 30.06.2014 г. е както следва: За периода от м.04.2009 г. до 30.06.2014г. – 9008 ч. За периода от 01.01.2005г. до 3 1.03.2009г. – 6964 ч. определени хипотетично. Всичко: 15972 часа

Отработеното време на жалбоподателя за всеки отчетен период от исковия такъв от 01.01.2005г. до 30.06.2014г. е следния: От 01.01.2005г. до 31.03.2009г. - 8649 часа определени хипотетично, а от 01.04.2009 г. до 30.06.2014г. - 9533 часа по документи. Всичко:         18182 часа

Часовете извънреден труд, които е положил оспорващия в посменен режим на работа са резултат от превръщане на часовете нощен труд в дневен с К – 0,143. За исковия период от 01.01.2005 до 30.06.2014г. извънредния труд има следните размери: За периода 01.04.2009 г. до 30.06.2014г. - 471.47 часа. За периода от 01.01.2005г. до 31.03.2014г.- 300 часа определени хипотетично. Часовете извънреден труд над 50-те часа на тримесечие от присъденото на жалбоподателя обезщетение за неползван допълнителен отпуск по гр.д. № 6438/2018г на PC Сливен за положен такъв в периода от 01.01.2005 г. до 30.06.2014г. са 612 часа.

Размерът на целия придобит осигурителен стаж на жалбоподателят при ГДБПЗН, предвид установения извънреден труд по настоящото дело и часовете над 50-те часа на тримесечие по т.5 е 23 години 08 месеца и 19 дни I-ва категория труд, а след превръщането му към трета категория е равен на 39 години 06 месеца и 11 дни.

Размерът на п. на М.Д.К., ако пенсионният орган вземе предвид целия установен по делото извънреден труд, представляващ осигурителен стаж в т.ч. доказания и установен по заключението и съдебно установения от влязло в сила съдебно решение по гр.д. № 6438/2018г. на PC Сливен би бил 833,80лева. Ако се вземат предвид 300 часа извънреден труд хипотетично изчислени за периода от 01.01.2005 г. до 31.03.2009 г., като осигурителен стаж, то п. би била в размер 837.25 лв.

Жалбоподателят е работил при сумирано изчисляване на работното време по предварително изготвен и утвърден график посменно. Отчитането на работното време ставало в края на тримесечие. В края на отчетния период се определяли действително изработените часове и се сравнявали с работните часове при нормална продължителност на работното време за същия период. Когато имало превишение в сравнение с нормалната продължителност би бил налице извънреден труд. Часовете получени над определената норма часове след превръщането на нощните часове в дневни били извънреден труд и се заплащали с 50 на сто увеличение съгласно чл.262 ал.1 от КТ.

В случаите, когато оспорващият е полагал труд посменно с дежурства 24/72 часа за периода от 01.01.2005г. до 31.03.2009 г. по хипотетичен начин се изчисли извънреден труд в размер на 300 часа. Организирането на работното време в дежурните смени при РСПБЗН - Сливен в периода от 01.01.2005г. до 31.03.2009г. било посменно с продължителност на една смяна 24 часа и 72 часа почивка. Видно от графика за месец април 2009 г. първо дежурство за месеца на оспорващия е било на 2 април 2009 г. Изхождайки от факта, че в дните преди дежурството на 02.04.2009г., почивните дни са 01.04.2009г., 30 и 31 март 2009г., то последното дежурство в м. март следвало да бъде на 29.03.2009г. Така отзад напред вещото лице съставило графика за м. март 2009 г. Следвайки този алгоритъм, в условията на хипотеза изготвил графици за дежурствата на оспорващия в периода от 01.01.2005г. до 31.03.2009 г. Извънредният труд на оспорващия за този период е определен въз основа на тези хипотетични графици.

Съдът не кредитира експертиза в частта, в която е определен общия осигурителен стаж на оспорващия, тъй като при определянето му експерта не е съобразил извънредния труд по удостоверение обр. УП-3 изх.№ ПО-268 от 15.01.2016 г. издадено от РД ПБЗН Сливен – МВР (л.57), който е съобразен от ПО при определяне на осигурителния стаж от 23 г. 2 м. и 05 дни. Вещото лице е изчислило общия размер на извънредния труд положен от оспорващия, но не е приспаднало този извънреден труд, който вече е взет предвид от административния орган при определяне размера на п. на оспорващия с разпореждане № **********, №13 / прот. № N01076 от 12.03.2016 г.. Неправилното определяне на осигурителния стаж е довело и до неправилно изчисление на размера на претендираната п. В останалата част, доколкото е обосновано съдът го възприема.

Горната фактическа обстановка е несъмнена, същата е установена от събраните по делото писмени доказателства.

Въз основа на тази фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима. Подадена е в предвидения в нормата на чл. 118, ал. 1 от КСО 14-дневен преклузивен срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес, и срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол.

Административният съд, след като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи, становищата на страните, събраните по делото доказателства, и извърши в съответствие с изискването на чл. 168, ал. 1 от АПК проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по  чл. 146 от АПК, счита, че оспорения административен акт е законосъобразен.

Решение е издадено от компетентен административен орган, действал в кръга на предоставените му правомощия по смисъла на чл. 117, ал. 3 от КСО. Спазена е установената от закона форма – оспореният акт е писмен и е мотивиран, като са посочени фактическите и правни основания за издаването му. Същият съдържа изискуемите от нормата на чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити. Не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Издавайки акта си, административният орган е приложил правилно материалния закон и е действал в съответствие с целта на закона.

Основният спор по делото се изразява в това дали правилно е определен осигурителния стаж на оспорващия за периода от 01.01.2005 до 30.06.2014г., с оглед данните за положен от същия извънреден труд.

Като д. с. по ЗМВР, жалбоподателят М.Д.К. е осигурено лице по чл. 4, ал. 1, т. 4 от КСО, осигурителните вноски за ДОО за които се внасят от осигурителите съгласно чл. 7, ал. 1 от КСО.

Според чл. 9, ал. 1, т. 5 от КСО, за осигурителен стаж се зачита (изм. ДВ бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) времето, през което лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1 - 4, за които не е определен минимален осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3, са работили при пълното законоустановено за тях работно време, ако са внесени или дължими осигурителни вноски върху полученото, начисленото и неизплатеното, както и неначисленото възнаграждение, но върху не по-малко от минималната работна заплата за страната.

Съгласно чл. 9, ал. 11 от КСО, редът и начинът за удостоверяване и изчисляване на осигурителния стаж се определят с наредба на Министерския съвет по предложение на Националния осигурителен институт.

Такава наредба е Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), в която е предвидено следното: чл. 38, ал. 16 (Нова – ДВ, бр. 24 от 2005 г., предишна ал. 15, посл. изм. бр. 49 от 2018 г., в сила от 01.01.2018 г.) От 1 януари 2005 г. за осигурителен стаж се зачита времето, през което лицата са полагали извънреден труд. В този случай осигурителният стаж се зачита, като сборът от изработените часове през месеца, включително извънредният труд се раздели на законоустановеното работно време на лицето. Зачетеният осигурителен стаж може да бъде повече от календарното време. Според ал. 17 на същия текст (Нова - ДВ, бр. 24 от 2005 г., предишна ал. 16, бр. 17 от 2016 г., в сила от 01.01.2016 г.) Когато е зачетено за осигурителен стаж времето, през което лицето е полагало извънреден труд, осигурителят издава при прекратяване на трудовото или служебното правоотношение удостоверение – образец УП-3. В удостоверението се посочват отделно зачетеният осигурителен стаж за законоустановеното работно време и часовете извънреден труд. Съгласно ал. 18 (Нова - ДВ, бр. 16 от 2012 г., в сила от 01.01.2012 г., доп., бр. ЗЗ от 2013 г., в сила от 01.01.2013 г., предишна ал. 17, бр. 17 от 2016 г., в сила от 01.01.2016 г.) При преценяване на правото и определяне на пенсиите за трудова дейност осигурителният стаж, изчислен в работни дни и часове, се превръща в календарни дни.

Видно е, че с разпоредбата на  чл. 38, ал. 16 от НПОС, чрез техниката на законодателната фикция на осигурителен стаж са приравнени и периоди от време, на които, макар и да не притежават признаците на осигурителен стаж, е придадено значението на такъв, за да се породят произтичащите от него благоприятни правни последици. Предвиждайки от 1 януари 2005 г. за осигурителен стаж да се зачита времето, през което лицата са полагали извънреден труд, нормата регулира притезателното (преобразуващо) право, което страната има, а именно правото й положеният извънреден труд да се зачете за осигурителен стаж.

Съотнесени към процесния казус, цитираните норми водят на извода, че по силата на изричната специална разпоредба, за целите на социалното осигуряване времето, през което лицата са полагали извънреден труд, се зачита за осигурителен стаж, независимо от уредбата на ЗМВР относно компенсирането на работата над редовното работно време. Приложимите за периода 2005 – 2008 г. разпоредби на отменените ЗМВР от 1997 г. и от 2006 г., според които за д. служители, работещи на 8- или 12- или 24-часови смени (какъвто е бил жалбоподателят), са предвиждали работата над редовното работно време да се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 50 часа на отчетен период, и с допълнителен отпуск за отработеното време над 50 часа. Независимо от това часово разграничение, и в двата случая работата над редовното работно време представлява извънреден труд, а времето, през което е полагана, се зачита за осигурителен стаж – както при компенсирането му с възнаграждение, така и при компенсирането му с допълнителен отпуск.

В чл. 40, ал. 1 от НПОС е предвидено, че осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец, като всички тези документи се издават въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. Съгласно чл. 5, ал. 7 от КСО (предишна ал. 6, посл. изм. ДВ бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2018 г.) осигурителят е длъжен в 14-дневен срок да издава безплатно документи за осигурителен стаж и осигурителен доход, както и да удостоверява факти и обстоятелства, свързани с тях, по искане на осигуреното лице или негов представител – за периоди преди 1 януари 2000 г., както и на изброени длъжностни лица, включително тези по чл. 98, ал. 1 от КСО, на които е възложено ръководството на пенсионното осигуряване.

От осигурителя е издадено удостоверение обр. УП-3 изх.№ ПО-2341 от 25.11.2015 г. издадено от РД ПБЗН Сливен – МВР, за осигурителния стаж положен от жалбоподателя като с. през периода от 15.11.1992 г. до 31.10.2015 г. и за извънреден труд след 31.12.2004 г. в размер на 299 часа.

Въз основа на решение № 1145 от 25.10.2019 г. постановено по гр.д.№ 6438/2018 г. на Районен съд - Сливен, изпълнителен лист издаден по него и експертиза по същото дело от осигурителя е издадено удостоверение обр. УП-3 № 808р-1592 от 03.08.2020 г. издадено му от РДПБЗН - Сливен - МВР за извънреден труд след 31.12.2004 г., а именно от 01.04 2009 г. до 30.06.2014 г. за допълнително общо 456 часа.

В посочените удостоверения не е отразен целия размер на извънреден труд от оспорващия, който е посочен в решение № 1145 от 25.10.2019 г. постановено по гр.д.№ 6438/2018 г. на Районен съд – Сливен и конкретно този над 50 часа на тримесечие, компенсиран с платен отпуск. Не е отразен и извънредния труд до 50 часа на тримесечие за периода от 01.01.2005г. до 31.03.2009 г. поради липса на графици за дежурствата.

Производството по издаване на удостоверенията за осигурителния стаж на оспорващия обр. УП-3, се развиват в хипотезата на чл. 21, ал.3 от АПК, като за органа съществува задължение за издаване на акта, а за лицето - правото да бъде получен документ, предвиден в закона. Отказът, изричен или мълчалив, за издаване на такъв документ, засяга самостоятелно субективно материално право, тъй като документът е от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения, съответно неиздаването му води до невъзможност последващи правоотношения да се развият законосъобразно. Следователно при изрично формулираното искане в заявлението за посочване на целия осигурителен стаж, на жалбоподателя е издаден документ, който не съдържа исканата от заявителя информация.

Неиздаването на документ с исканото от заявителя съдържание (без да е посочена причината за това) представлява отказ на компетентния орган да извърши исканата административна услуга. В хипотезата на чл. 5, ал.7 от КСО осигурителят действа като административен орган съгласно дефиницията на § 1, т.1 от ДР на АПК, който като носител на административни правомощия по силата на законово овластяване извършва административни услуги по смисъла на § 1, т.2, б."а" от ДР на Закона за администрацията. Съгласно §8 от ПЗР на АПК, уредените в кодекса производства за издаване на индивидуални административни актове и тяхното обжалване по съдебен ред се прилагат и при извършване на административни услуги, както и при обжалване на отказите за извършването им, а издаването на исканото удостоверение е административна услуга по смисъла на §1, т.2 от ДР на Закона за администрацията във вр. с чл. 5, ал.7 от КСО. Справката за осигурителен стаж представлява документ, който има значение за признаване и упражняване на права. Административният орган дължи исканата административна услуга, а неизвършването й (респ. отказът за това) попада в приложното поле на чл. 21, ал.3, предл. последно от АПК и мотивира правния интерес от оспорването му. (в този смисъл Решение № 10046 от 23.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7110/2017 г., VI о.,)

По делото липсват данни удостоверение обр. УП-3 № 808р-1592 от 03.08.2020 г. издадено му от РДПБЗН - Сливен – МВР да е оспорено пред горестоящ административен орган, напротив оспорващия се е позовал на него като го е представил на ПО.

В настоящото производство не може да бъде установяван друг размер на осигурителния стаж, различен от установения с представените по преписката документи по чл.40 ал.1 НПОС. Редът за установяване на трудов и осигурителен стаж е регламентиран със Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред и спорът е подсъден на районния съд съгласно чл. 3 от същия закон. Отделно от горното, след издаването на искания документ и ако заявителят не е съгласен с отразените в него факти и обстоятелства, т.е. с неговото съдържание, той разполага с възможността да оспори това съдържание по реда на чл. 81, ал.2 от АПК, а при негативен резултат (жалбата е отхвърлена или сезираният с нея орган не се е произнесъл в законния срок) спорът за съдържанието на официалния документ може да се отнесе пред гражданския съд в исково производство по чл. 124, ал.4 от ГПК. Представеното решение на РС Сливен не е издадено в производство по ЗУТОС, доколкото в същото липсва посочване на конкретно правно основание за уважаването на предявените искове. Доколкото със същото е определено обезщетение за неползван отпуск, но не и за осигурителен стаж, следва да се направи изводи, че производството е по КТ, а не по ЗУТОС. 

Съгласно нормата на  чл. 40, ал. 1 от НПОС осигурителният стаж се установява с трудови, служебни и осигурителни книжки, с документ по утвърден образец, издаден от осигурителя и с данните по чл. 5, ал. 4 от КСО, а според ал. 3 на същия член, документите по ал. 1 се издават въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. Следователно първичният документ, в който се съдържат данните за осигурителния стаж на лицето, са изплащателните ведомости, а трудовите, служебни и осигурителни книжки са вторичен документ, който отразява вече направените записвания в изплащателните ведомости, и затова записванията в книжката (от посочения вид) трябва да съответстват на записванията в изплащателните ведомости. При несъответствие между записванията в изплащателните ведомости от една страна, а от друга - в трудовата, служебна или осигурителна книжка на лицето за един и същи период, меродавно е записването в изплащателните ведомости, а не обратното. Наличието на документи, които не отговарят на нормативните изисквания и не съдържат информация от разплащателните ведомости не може и не следва да се приемат от административния орган като годно доказателство за осигурителен стаж и доход. (В този смисъл Решение № 8216 от 25.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8922/2019 г., VI о.,)

При тази законова регламентация обосновано административния орган се е съобразил с представените пред него доказателства за осигурителния стаж на оспорващия, представляващи такива по чл.40 ал.1 от НПОС и въз основа на тях е определил размера на п. на оспорващия.  В случая не стои въпросът за незачитане СПН на съдебно решение, доколкото въз основа на това решение е издаден документ послужил за преизчисляване п. на оспорващия. Въпросът дали този документ отразява целия извънреден труд положен от жалбоподателя е следвало да бъде повдигнат в производството по издаване на този документ, а не в настоящото производство. Поради същата причина осигурителния стаж на оспорващия не може да бъде установен и с назначената по делото експертиза.

По изложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че оспореното решение е законосъобразно, а подадената срещу него жалба е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК и чл. 144 от АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК, претенцията на административния орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна, поради което оспорващия следва да бъде осъден да заплати на административния орган, защитаван в процеса от юрисконсулт, юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определено по реда на чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Административен съд - Сливен

 

Р    Е   Ш    И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.Д.К. *** против Решение № 1012-19-13#3 от 15.03.2021 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ - Сливен, с което е отхвърлена жалбата на М.Д.К. против разпореждане № **********, № 3/ протокол № N01464 от 03.12.2020 г., издадено от Ръководителя на пенсионно осигуряване.

ОСЪЖДА М.Д.К., ЕГН **********,***, да заплати на Териториално поделение на НОИ – Сливен, сумата от 100 (сто) лева, направени по делото разноски.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14- дневен срок от съобщаването му на страните, чрез връчване на препис от същото, пред Върховния Административен съд.

 

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪДИЯ: