№ 1450
гр. Благоевград, 08.12.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Маргарита Коцева
Членове:Илияна Стоилова
Величка Пандева
при участието на секретаря Мария Миразчийска
и прокурора Х. Янк. Г.
Сложи за разглеждане докладваното от Величка Пандева Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20231200600894 по описа за 2023
година.
На именното повикване в 10:39 часа се явиха:
За ОП – Благоевград, редовно призована, се явява прокурор Г..
Подсъдимият В., редовно призован, явява се лично и със служебния
защитник адв. П..
Подсъдимият Щ., редовно призован, не се явява. За него се явява адв.
К., служебен защитник.
АДВ. К.: Нямам връзка с моя подзащитен, досега винаги във всяко едно
съдебно заседание се явяваше в районния съд. Не знам каква е причината да
не се явява днес.
ПОДСЪДИМИЯТ В.: Имам документ, че бях болен миналия път, но го
забравих вкъщи. Докторът като ходих при него и му казах да ми издаде
документ за пред съда, но го забравих и ще го изпратя по пощата.
АДВ. К.: Аз смятам, че не би следвало да се дава предвид
1
обстоятелството, че съм назначен като служебен защитник и отделно правата,
които подсъдимият има самостоятелно. В тази връзка моето становище е да
не се дава ход на делото, но съдът ще прецени.
ПРОКУРОРЪТ: Подсъдимият Щ. е редовно призован, не сочи
уважителни причини за неявяването си, има служебен защитник, не е
уведомил и служебния си защитник за такива, поради което според мен
липсва пречка за даване ход на делото.
АДВ. П.: Доколкото настоящото производство е за тежко престъпление
и съгласно закона присъствието на подсъдимите в съдебно заседание е
задължително считам, че това е пречка за даване ход на делото. Освен това,
както и защитникът на подсъдимия и Щ. заяви, същият беше изключително
редовен във всички съдебни заседания, проявяваше личен интерес и желаеше
да присъства. Това е моето впечатление. И по тази причини има основание
съдът да не дава ход на делото и да го отложи. Но предлагам съдът да
прецени
ПОДСЪДИМИЯТ В.: Аз искам да се гледа делото.
Съдът намира, че в днешното съдебно заседание не са налице пречки за
даване ход на делото, което следва да бъде разгледано във въззивната
инстанция в отсъствие на подсъдимия Щ. на основание чл. 269 ал. 3 т. 3 от
НПК. И за предходното, и за днешното съдебно заседание подсъдимият Щ. е
редовно призован, не са налице основания, поради които съдът да приеме, че
са налице уважителни причини за неявяването на подсъдимия Щ.. Изрично в
призовката му за датата на днешното съдебно заседание е посочено на
подсъдимия, че явяването му е задължително или същият следва да уведоми
съда за причините за неявяване, съответно дали не желае участие във
въззивното производство, което да се разгледа с участие на неговия служебен
защитник, редовното уведомяване на подсъдимия за днешното съдебно
заседание, вписаните му указания в призовката, изпълнение на процедурата
от районния съд по чл. 247в ал. 1 от НПК (предишен чл. 247б ал.1 от НПК)
2
дава основание въззивният съд да приеме, че не са налице пречки за
разглеждане на въззивното производство.
Във връзка с непредставянето на документ от подсъдимия В. за
здравословното му състояние, което е било причина за отлагане на
предходното съдебно заседание, съдът дава 7-дневен срок от днес същият да
изпрати по пощата или по друг начин да представи в съда медицинския
документ, който му е бил издаден, за здравословното състояние на датата на
предходното съдебно заседание, в което не се е явил.
Поради горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОСТАНОВЯВА разглеждане на въззивното производство в отсъствие
на подсъдимия Щ..
ДАВА 7-дневен срок на подсъдимия В. да представи по пощата или по
друг начин на медицински документ за здравословното му състояние.
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
АДВ. П.: Поддържам въззивната жалба. Нямаме доказателствени
искания.
АДВ. К.: Поддържам изцяло жалбата с подробно изложените
съображения в нея. Нямам доказателствени искания.
ПОДСЪДИМИЯТ В.: Нямам какво да кажа, поддържам жалбата, която
е подадена от адвоката ми.
ПРОКУРОРЪТ: Считам жалбите за неоснователни. Нямам
доказателствени искания.
3
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ
ПРОКУРОРЪТ: Моля да постановите решение, с което да потвърдите
обжалваната пред вас присъда на Разложки районен съд в осъдителната й
част, като споделите и фактическите, и правни изводи, направени в мотивите
към нея.
Макар и сравнително лаконично фактическата обстановка е изложена
достатъчно подробно, конкретно и ясно, за да стане ясно и на въззивната
инстанция, че съдът е изложил обосновани констатации по приетото за
установено от фактическа страна, а те са обосновани, тъй като са направени
въз основа на доказателствените средства, приобщени към доказателствената
съвкупност.
След като е изложил своите фактически констатации районният съд е
обсъдил самите доказателствени средства, позовал се е на показанията на
цитираните в мотивите свидетели. Изложени са и мотиви защо и на коя част
от обясненията на подсъдимите съдът не дава вяра и защо. Изложени са
достатъчно ясни и законосъобразни изводи при квалификацията на деянията,
разгледана е поотделно престъпната дейност на всеки от двамата подсъдими и
са изложени доводи за съставомерност на деянията така, както са отразени в
осъдителната част на присъдата.
Не се допуснати нарушения, включително и съществени процесуални
такива и при индивидуализиране на наказанията. Изложени са убедителни
мотиви в тази посока както за определяне размера на наложеното наказание
„лишаване от свобода“, така и за приложимостта на института на условното
осъждане, поради което ви моля да постановите решение, с което да
потвърдите присъдата на РС – Разлог в осъдителната й част.
АДВ. П.: Считам, че присъдата на първоинстанционния съд е
4
неправилна, незаконосъобразна и необоснована. Дори е налице фрапиращо
противоречие между установеното фактическо положение и направените от
съда правни изводи, изложени в мотивите към присъда.
На страница 7 от мотивите към присъда в 5 абзац съдът приема, че
„може да се направи категоричен извод, че сутринта на 22.11.2017 г.
подсъдимият Щ. е държал пушка марка „Тула“, 16-ти калибър и боеприпас
за огнестрелни оръжия – 1 брой ловен патрон марка „Balista“, като
впоследствие, след като се разделили с В., Щ. дал на В. своята пушка. По
този начин върху пушката е упражнявана фактическа власт от В., но със
знанието и съгласието на Щ.. Именно поради това съдът приема, че
едновременно и двамата са държали огнестрелното оръжие, заедно с
поставения в него патрон. Така извършеното държание е продължило до
момента, когато оръжието и боеприпасите са били открити от органите
на реда.“.
В следващия абзац от субективна страна съдът приема, че „двамата
подсъдими са били наясно и че държането върху оръжието и боеприпаса се
извършва едновременно от тях, тъй като от момента, в който Щ. ги е
предал на В., последният е упражнявал фактическа власт, но с позволението
и знанието на първия, като намерението е било впоследствие да му ги
върне.“.
Какво в мотивите си съдът приема за установено, че намерението на
подсъдимия В. е било впоследствие да си върне пушката на Щ., защото тя не
е била негова. Съдът ясно казва, че е установил и приел, че подсъдимият В. за
инкриминирания период от време е държал пушка и боеприпас, но е имал
намерение да ги върне на притежателя им. Следователно подсъдимият В. не е
имал съзнание, че трябва да има разрешение да държи оръжие и боеприпас,
защото те не са били негови.
Ето защо в случая не са налице нито обективните, нито субективните
признаци от състава на престъплението по чл. 339 ал. 1 от НК.
В тази посока има три решения на ВС, в които ВС счита, че
квалифицирането на това деяние на подсъдимия като престъпление по чл. 339
ал. 1 от НК е неправилно за осъществяване от обективна и субективна страна
съставът на престъплението, счита ВС, е необходимо деецът умишлено,
трайно и продължително да държи огнестрелно оръжие, без да има
5
разрешение от надлежните органи на властта. Моментното вземане за минути
не държане по смисъла на закона. Тук под думата „държи“ следва да се има
предвид държане не за един момент, а за дълготраен период. ВС разяснява, че
когато се говори за държане на огнестрелно оръжие законодателят има
предвид не краткотрайно държане на чуждо оръжие, взето от собственика му
за момент или за няколко минути, а се има предвид трайно държане във
фактическа власт на дееца. Това е според решение № 119 на ВКС от
27.02.1978 г. по наказателно дело 66/1978 г. на 1 наказателно отделение.
Чл. 339 от НК се намира в главата за общоопасни престъпления и има
предвид такава дейност, при която наред със субективната страна на
престъплението – фактическо държане на оръжието, деецът да има и
съзнанието, че той държи това оръжие без надлежно разрешение от
съответните държавни органи, т.е. да е налице умишлена вина. Деецът трябва
да е съзнавал, че трябва да има разрешение да държи това огнестрелно
оръжие, а той не се е снабдил с такова. В разглеждания случай подсъдимият
не е имал такова съзнание, че трябва да има разрешение да държи това
оръжие, защото то не е негово. Той знае, че пушката принадлежи на друго
лице и че той е длъжен да има разрешение за държанието й.
Ето защо в случая не са налице нито обективните, нито субективните
признаци на състава на престъплението по чл. 339 ал. 1 от НК.
И предвид изложеното за мен е налице правен интерес да направя
искане да постонавите съдебен акт, с който отмените присъда № 5 от
16.02.2023 г. по н.о.х.д. 574/2021 г. на РС – Разлог, в частта, в която
подзащитният ми М. В. е признат за виновен в извършено престъпление,
описано в атакуваната присъда като неправилна, незаконосъобразна и
необоснована.
Алтернативно, моля да измените присъдата, като намалите размера на
наложеното наказание.
Предоставям на съда 3 броя решения на ВКС, а именно решение №
119/27.02.1978 г., решение № 161/28.04.2014 г. на ВКС и решение №
118/03.05.2010 г. на ВКС по н.о.х.д. 8/2010 г. за улеснение на съда.
ПОДСЪДИМИЯТ В.: Нямам какво да допълня към казаното от моя
6
адвокат. Поддържам адвоката. Нямам какво друго да кажа.
АДВ. К.: Аз се присъединявам изцяло към това, което колегата каза.
Смятам, че на базата само и единствено на показанията на четвъртия участник
в цялата драма се базираше изцяло държавното обвинение и съдът постанови
неправилен съдебен акт без каквито и да било доказателства.
Смятам, че съдът в мотивите си към присъдата е направил нова
фактическа обстановка, която не се подкрепя от нито едно от събраните
доказателства.
На първо място, нито един от разпитаните свидетели не посочи, че
откритата пушка „Тула“ има конкретен собственик.
На второ място, фактическата обстановка съдът я изменя, като на
страница 2, предпоследен абзац, съдът си позволява да тълкува неща, като
няма нито едно доказателства в тази връзка, а именно, че на следващия ден
четиримата станали сутринта и решили да се разходят. След като излизнали
от бунгалото подсъдимият Щ. взел пушката „Тула“ и т.н.
Такава фактическа обстановка въобще не е изложена и няма
доказателства в тази връзка. Напротив, установява се, че първите двама, сред
които не е моят доверител Щ., са излезли първи, взели са някакви оръжия от
храсти, намиращи се в близост до бунгалото, в което и четиримата са спали,
след което, минути ли, не беше конкретизирано, клиентът ми заедно с другия
посетител на бунгалото отиват да пият бира.
Съдът, анализирайки пък показанията на М. Е. сочи, че в бунгалото в
местността „*“ били 4 души, сред които е и четвъртият подсъдим, който
сключи споразумение с държавното обвинение. Той сочи, че вечерта е имало
и други момчета в бунгалото, които си тръгнали, а те четиримата останали да
спят там. Въпросният свидетел Е. заявява, че няма спомен да е видял пушка в
бунгалото, но след това допълва, че му се е сторило една пушка да е имало в
антрето на същото. И това, което казах, че сутринта М. Е. и Ю. Щ. отишли да
пият бира. Това е цялата фактическа обстановка, която беше доказана от
разпитаните пред първоинстанционния съд всички свидетели. Нямаше нито
един момент, в който някой да твърди, освен четвъртият участник, който е
сключил споразумение, че едната пушка е била на клиента ми Щ..
7
След като не беше установено по безспорен начин чия е собствеността,
в кой момент клиентът ми и пред кой е държал въпросната пушка. Да,
установява се, че той в джоба си е имал черна найлонова чантичка с няколко
патрона вътре. Това също не е анализирано. Но за пушка никой не е видял
нито да носи, отивайки към бунгалото, нито по време на престоя си там, нито
на следващия ден. Когато отиват полицейските служители и горски
служители на проверка по подадения сигнал те заварват клиента ми на пътя
свободно да се разхожда заедно с М. Е.. В тях нищо не е открито. Тази пушка
съдът просто вмени като наказание, че е била собственост на Щ.. Но това
нещо не беше подкрепено с нито едно доказателство и пак повтарям
единствено и само голословните твърдения на четвъртия участник, нито
горските служители, нито полицейските служители, всички разпитани
свидетели по случая не доказаха държане или умисъл за държане.
В тази връзка аз смятам, че в осъдителна част присъдата е неправилна и
незаконосъобразна, поради което ви молим същата да бъде отменена изцяло.
Не може само на базата на предположения, че някой, който може би е
заинтересован от изхода на делото, защото е получил наказание за това
деяние, да иска да натопи и останалите нищо неподозиращи участници в
сбирката, за да се напият. В нито един момент не се установи клиентът ми да
е държал или да е знаел, че тази пушка съществува само на базата на
предположенията и заявеното от другия подсъдим.
В тази връзка моля поради недоказаност на обвинението да отмените в
осъдителната част изцяло присъдата.
Спорен е моментът относно държането на въпросните боеприпаси. В
обясненията си клиентът ми заяви пред съда, че разхождайки се с Е. е
намерил черна найлонова чантичка на пътя. Дали си е помислил, че има пари
или скъпоценности той си знае, но най-малкото, което е защо ще държи
боеприпаси след като в него няма никакво оръжие. Няма никаква логика
Отделно от това, виждайки от разстояние полицейски автомобил, който
се приближава към тях той нито тръгва да бяга, нито е направил опит да
изхвърли въпросната чантичка, ако е знаел нейното съдържание. Просто
изчакал е органите на реда, заедно са отишли да бунгалото, където, видно от
протоколите на полицейския служител К., същият е предал доброволно
въпросните патрони.
8
Установи се по делото, че до момента, в който полицейските служители
установяват самоличността на Щ. и Е. „на разстояние около 500 м в гората
видяхме двама души, които след като ни забелязаха се скриха.“. Това
обстоятелство още един път потвърждава тезата, че не е имало момент, в
който клиентът ми да е държал въпросното огнестрелно оръжие. Незнайно
откъде съдът си измили такова тежко обвинение.
В тази връзка моля съда да отмените изцяло присъдата като неправилна
и незаконосъобразна, а в случай на алтернативност, ако съдът обсъди
анализираните от мен обстоятелства, да върне делото за ново разглеждане от
друг съдебен състав поради неустановяване авторството на деянието.
РЕПЛИКА НА ПРОКУРОРА: Първо, органите на ДП, а след това и
съдът дават правната дреха на това обвинение и приемат било неговата
доказаност, била недоказаност.
Всеки от разпитаните свидетели е предупреден за отговорността, която
носи, за лъжесвидетелстване. Това, че се ползват показания на лице в
качеството на свидетели, който преди това е имал друго процесуално
качество, не е пречка. Нашият наказателен процес да го допуска.
Аз не разбрах каква с какво е заинтересован свидетелят, за да натопи
две от лицата, с които заедно осъществявал престъпната дейност. За него
наказателното производство вече е било прекратено и не виждам
заинтересованост, която да го води в тази посока.
На следващо място, в разпоредбата на чл. 339 ал. 1, при очертаване на
състава на престъплението от обективна страна, никъде не се изисква някой
да държи собствено оръжие. Една от формите на изпълнителното деяние е
държане, а другата е предаване. Държането е упражняване на фактическа
власт върху дадена движима вещ. В мотивите е изложено, че не за момент, а
в продължение на часове присъстващият подсъдим е държал пушка и
боеприпас за нея. Съдът е казал от сутринта до обяд. Такива са мотивите на
съда, които се подкрепят от доказателствата и това е само самостоятелно
упражняване на фактическата власт по отношение на несобственика на
пушката.
На второ място, другият подсъдим, който днес отсъства, още при
9
срещата с полицейския служител К., е извадил от джобовете си 8 патрона, а
не торбичка с бижута, всичките 16-ти калибър, съвпадащи с калибъра на
пушката, която е предоставил на втория подсъдим и е заявил, че патроните са
за негова пушка, която сутринта дал на М. В., за да отиде на лов. Намерени са
пушките, две са, марката е посочена от обвинението, калибърът е посочен,
годни да произведат изстрели, боеприпаси, които са приобщени като
веществени доказателства.
Ето защо моля да приемете, че липсва основание за коригиране на
фактическите или правните изводи на съда. По отношение на това дали има
явна несправедливост на наложените наказание предоставям на съда да
прецени дали има основания за намаляване на размера на наказанието
„лишаване от свобода“.
РЕПЛИКА НА АДВ. П. Прокурорът е прав, че ние не спорим по
фактите по делото. Приемам установените от първоинстанционния съд
констатации, но не приемаме правните изводи, които са направени, защото
това мое становище не е плод на мнение, родено от въображението ми, а
защото посочих становището, изразено в 3 решения на ВКС по идентични
случаи, с които съдът ще се запознае.
РЕПЛИКА НА АДВ. К.: Във връзка със заявеното от държавното
обвинение, да, действително негово право е да повдига обвинение. Въпросът
беше, че съдът въз основа на доказателствата трябва да анализира и да
отсъди. Нелогично звучи, че клиентът ми е предал пушката, за да може
другият да отиде на лов, а не му е дал патрони. Чисто житейски логично е и
нормално е като му даваш оръжие да му дадеш и патрони, а не той да гони с
тояга. В тази връзка нямаше доказателства, които да обосноват държането на
огнестрелното оръжие. Да, впоследствие са намерени у него боеприпаси, но
за държане няма доказателства в тази насока.
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДСЪДИМИЯ М. В.: Подкрепям адвоката
си.
10
Съдът се оттегля на съвещание.
След съвещание съдът счете делото за изяснено и обяви, че ще се
произнесе в срок.
АДВ. К.: Моля да ми бъдат изпратени на електронната поща
протоколите от 03.11.2023 г. и от днешното съдебно заседание.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДА СЕ ИЗПРАТЯТ на електронната поща на адв. К. протоколите от
03.11.2023 г. и от днешното съдебно заседание.
Протоколът се изготви в съдебното заседание, което приключи в 11.23
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
11