РЕШЕНИЕ
№ 149
гр. Велико Търново, 08.09.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, трети касационен състав, в открито
съдебно заседание на седми август две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНКА ДАБКОВА
КОНСТАНТИН
КАЛЧЕВ
при секретаря М.Н.и в присъствието на прокурора ДОНКА МАЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Дабкова касационно а.н.дело № 10 141/2020 година по описа на
съда, за да се произнесе съобрази следното:
Производство по реда на Глава ХІІ от
Административнопроцесуалния кодекс/АПК/, във връзка с чл. 63, ал. 1, изреч.
2-ро от Закона за административните нарушения и наказания/ЗАНН/.
На касационна проверка е подложено Решение
№ 259/27.03.2020г., постановено по АНД № 216/2020г., с което състав на Районен
съд Велико Търново е потвърдил Наказателно постановление/НП/ № 166 от 16.01.2020г.,
издадено от председателя на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни
запаси” срещу дружеството „Си-Ви-Ес - Омуртаг” ЕООД с ЕИК *********, за
извършено нарушение по чл.31, ал.1, предл. 3-то, във вр. с чл.27, ал.3 от
Закона за държавния резерв и военновременните запаси/ ЗДРВВЗ/, на основание първата
разпоредба е наложена имуществена санкция в размер на 1 000,00лв.
Така постановеното Решение е обжалвано в
законния срок, с касационна жалба, подадена от името на наказаното лице,
действащо чрез упълномощения адвокат. В жалбата се релевират доводи за
неправилност на решението на РС поради
неправилно приложение на материалния закон и поради съществени нарушения при
анализа на доказателствата. Районният съд не отчел, че съгласно представената
заповед за упълномощаване не се сочат задължителни предписания, а само КП и
АУАН. Въззивният съд неправилно приел, че дружеството е наказателно отговорно
лице, т.к. няма качеството на съхранител,
защото договорът за съхранение е прекратен, а собствеността върху базата е
променена, за което ДА „ДРВВЗ” е уведомена, но не са получили съдействие за
запазване и преместване на запасите. По тези съображения касационният
жалбоподател моли да бъде отменено решението на РС и издаденото НП. Не
претендира разноски.
В съдебно заседание за касатора, редовно
призован, не се явява представител. Постъпило е писмено становище от ПП, ведно
с писмени доказателства, част от които са свързани с касационните основания, а
др. са нови и са създадени след издаване на процесното НП. Приети са по делото
с определение в о.с.з. на 07.08.2020г.
Ответникът по касационната жалба се представлява
от упълномощения юрисконсулт. Последният в постъпил отговор на касационна жалба и в
открито с.з. пледира за неоснователност на жалбата. Счита, че съдебното решение
е правилно, постановено при изяснена фактическа обстановка и при доказана
обективна страна на деянието, поради което моли да бъде потвърдено. Посочва, че
всички възражения развити в КЖ са представени и
пред РС, който ги е обсъдил в процесното решение. Подчертава в защитата
си, че Договорът за съхранение е действително необходим, но е последващ и не е
определящ за качеството „съхранител” по см. На §1, т.1 от ДР на Наредбата за
условията и реда за организиране на дейностите по държавните резерви и
военновременни запаси/НУРОДДРВВЗ/. Предвид това, че договорът за влог е реален договор и може да се счита за
прекратен след фактическото връщане на
вложената вещ на собственика й. Не претендира разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура –
гр. Велико Търново дава мотивирано заключение за неоснователност на
касационната жалба. Счита, че решението на РС е съобразено както с
доказателствата по делото, така и с приложимия материален закон. Предлага
решението на РС да бъде оставено в сила.
Оплакванията в жалбата ВТАС квалифицира
като такива за неправилно приложение на закона и съществено нарушение на
процесуални правила - касационни основания по чл.348,ал.1,т.1 от НПК, във
връзка с чл.348, ал.2 от НПК и чл.348, ал.1, т.2 от НПК, във вр. с чл.348, ал.3
от с.к.
Съдът в качеството на касационна
инстанция, на основание чл.218,ал.2 от АПК, служебно провери валидността,
допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Като прецени
оплакванията в жалбата, във връзка с доказателствата по делото, доводите на
страните и съдържанието на проверявания съдебен акт, касационната инстанция
приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срок от
надлежна страна, против съдебен акт, подлежащ на касация, пред местно
компетентния съд, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество
жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА поради следните съображения:
НП е издадено срещу дружеството за това, че не е
изпълнило задължително предписание, дадено от органите на ДА ДРВВЗ с КП №
40-07-2697/26.07.2019г./вж. л.48 и сл./. Срокът за изпълнание е до
26.08.2019г., а съдържанието на ЗП -
дружеството да представи протокол от изпитване на качеството на кашкавал
партида м. март. 2019г.
РС констатирал, че няма допуснати съществени
процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство. Направил извод, че АУАН и НП съдържат
необходимите реквизити и пълно и точно описание на нарушението. Приел, че
последното се подкрепя от приложените доказателства. На практика дружеството не
оспорва, че не е изпълнило ЗП, а качеството си на съхранител на военновременни запаси. Въззивният
съд приел, че от приложената кореспонденция не се установява прекратяване на
договора за съхранение, а напротив дружеството съобразява действията си с
изискванията за съхранение на ДРВВЗ и с факта, че стоките са приети на
съхранение и не са освободени от ДА. От правна страна съдът заключил, че
нарушението е правилно квалифицирано по посочения текст на закона и не разкрива
белези на маловажност, поради което потвърдил НП.
Касационната инстанция намери Решението на РС за
правилно постановено. Фактическите констатации на РС са основани на
доказателства, събрани и обсъдени по приложимия процесуален ред. Районният съд
не е нарушил процесуалните правила относно събирането на допустимите и относими
към спора доказателства. Представените пред него и понастоящем пред АСВТ
писмени доказателства относно облигационните отношения между страните по
договора за съхранение не са относими към законосъобразността на издаденото НП,
нито тези, които са нови и не са обсъдени от първата инстанция, т.к. не са й
представени. Поради което необсъждането на неотносими доказателства не е
съществено процесуално нарушение. Наказателният съд няма правомощието да
изследва въпроса за валидността на договора за съхранение или неговото
прекратяване или неизпълнение. Това са въпроси от облигационен характер между
страните по договора, които са в правомощията на гражданския съд. Не са
подсъдни и на настоящата инстанция, която впрочем проверява дейността на
въззивния съд, а не решава търговски спорове.
ВТРС е изложил конкретни мотиви защо не приема за
основателно основното възражение на защитата, че дружеството не е съхранител на
ВВЗ. РС е обсъдил събраните доказателства по отделно и в тяхната взаимна връзка
и е направил обоснован извод, че дружеството има качеството на съхранител на
ВВЗ и е наказателноотговорно лице. Вътрешното убеждение на съда за значимите
факти е обосновано с анализ на доказателствената съвкупност, извършено по
правилата на НПК. В този ред на мисли настоящата инстанция не установи наличие
на касационно основание по чл. чл.348, ал.1, т.2 от НПК, а оплакването в КЖ за нарушения при обсъждане на доказателствата намери
за неоснователно.
РС е изяснил фактическата обстановка обективно,
всестранно и пълно. Несъмнено обоснован е констатацията, че представените му
доказателства подкрепят административното обвинение. Нарушението и нарушителят
са установени по категоричен начин. Въззивният съд е отговорил на конкретните оплаквания в жалбата.
Същите възражения се представят понастоящем като касационни оплаквания, което е
несъответно на целите на касационното производство. В тази връзка касационната
инстанция не намира за необходимо да ги преповтаря и на основание чл.221, ал.2,
изречение второ от АПК, препраща към мотивите на РС. В този ред на мисли АСВТ
сподели като правилни и правните изводи на РС, в т.ч. решаващия такъв да
потвърди НП като законосъобразно.
Относно съответствието на Решението с материалния
закон настоящата инстанция прие следното:
Между дружеството касатор и ДА ДРВВз е бил
сключен договор за съхранение № 5027/19.12.2011г. и Анекс от 28.06.2017г. Към
датата на проверката в базата за съхранение на кашкавала дружеството е
отправило предизвестие за прекратявен ан договора, но стоките не са били
освободени от Агенцията по предвидения ред и фактически са се намирали в държане на търговеца, който носи
отговорност за целостта и състоянието им, на основание чл.24, ал.6/предишна
ал.4/ от ЗДРВВЗ. Последната разпоредба гласи, че до реализацията и
преместването на освободените военновременни запаси търговците, предприятието
или организациите, които ги съхраняват, носят
отговорност за целостта и състоянието им. В този смисъл е и разпоредбата на
чл.23, ал.2 на приложимата Наредба, посочена по-горе. В тази връзка съвсем основателно органите на ДА ДРВВЗ при
проверката са издали задължително предписание да бъде представен протокол за
изпитване на качеството на съхранявания кашкавал. Защото дружеството независимо
от кореспонденцията с ДА ДРВВЗ е имало качеството на „съхранител” на
военновременни запаси по смисъла на §1, т.1 от ДР на НУРОДДРВВЗ. Приложимото
право в случая включва не само посочените специални такива – ЗДРВВЗ и
НУРОДДРВВЗ, но и нормите, свързани с договора за влог, а именно чл.250 и сл. ЗЗД. Договорът за влог е неформален , реален договор, т.е. счита се за сключен
с предаването на вещта на влогоприемателя, койтое длъжен да я пази и да я върне
на влогодателя. В тази връзка основателен е доводът на ПП на ответника, че
задълженията по съхранението на кашкавала могат да се считат за прекратени едва
след фактическото връщане на
вложената вещ на собственика й. Който извод следва както от общия така и от
специалния закон. Доказателства за такова предаване на вещите на влогодателя по
делото не са представени, вклч. пред настоящата инстанция. Поради което
фактическите констатации и правните изводи на РС са обосновани и правилни.
Облигационните отношения межде дружеството и Агенцията и евентуалните дължими
суми по разноски и обезщетения не са предмет на настоящия спор.
След като бе изяснено на какво фактическо
и правно основание дружеството е имало качеството на „съхранител” на ВВЗП, то
тезата му, че не е наказателно отговорно
лице е несъстоятелна. Такова е и възражението, че органите на Агенцията не били
упълномощени да издават задължителни предписания. Действително в Заповедта за
упълномощаване/вж. л. 55/ не фигурират ЗП, а само КП и АУАН. Но това не е
необходимо, т.к. правомощието си да издадат процесното задължително
предписание, чието неизпълнение е предмет на процесното НП, органите на
Агенцията черпят от нормативен акт.
Става въпорс за чл.27, ал.3 ЗДРВВЗ. Нормата в редакцията, приложима към датата
на извършване на проверката – 26.07.2019г. гласи, че при упражняване на контролната
си дейност инспекторите или упълномощени от председателя на агенцията
длъжностни лица могат да издават предписания, които имат задължителен характер
за търговците и организациите съхранители.
В заключение настоящата инстанция не намери
основания за касиране на решението, предвидени в хипотезата на чл.348 от НПК. С
КЖ не се представиха нови доказателства, свързани с касационните основания,
които да опровергават изводите на РС по фактите и правото. Не се оправдаха от правна страна оплакванията в
КЖ. Съответен на доказателствата и закона е изводът на РС за законосъобразност
на наказателното постановление. Постановеното от РС решение, подложено на
касационна проверка е валиден, допустим
и правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
Мотивиран така и на основание чл.221,
ал.2, предложение първо от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изречение 2-ро от ЗАНН, съдът, в посочения касационен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 259/27.03.2020г.,
постановено по АНД № 216/2020 г. по
описа на РС Велико Търново.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: