Р Е Ш
Е Н И
Е
гр. София, 10.04.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, 13 състав, в закрито заседание на четиринадесети март две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Димитров
при секретаря
Алина Тодорова като разгледа докладваното от
съдията гр.д. № 2930/2017 г., за да постанови решение, взе предвид
следното:
Производството
е по иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД.
Предявен е иск от К.П.П., ЕГН **********, чрез пълномощника му адв. Й.Д.
против З. „Б.И.“ АД, *** за заплащане на обезщетение за търпени неимуществени
вреди – болки и страдания от телесни увреждания, настъпили в резултат на ПТП на
13.10.2016 г. в размер на сумата от 30 000 лв., както и имуществени вреди в
размер на 180 лв. – заплатени средства за медицИ.ки услуги и медикаменти, ведно
със законна лихва върху посочените суми от датата на постановения отказ –
09.01.2017 г. до окончателното им изплащане.
Чрез своя процесуален представител
адвокат Д./преупълномощена от адв. Д./, ищецът поддържа иска за неимуществени и
имуществени вреди, които търпи вследствие на противоправното поведение на
водача на лек автомобил „Фолксваген Поло" с д.к. № *******Г.И.Г., за който автомобил е имало
валидна застраховка за гражданска отговорност при ответното дружество.
Твърди,че
в следствие на ПТП-то е получил следните травматични увреждания: неуточнена травма на гръдния кош,
контузия на лявата предмишница и охлузвания по двете колена, а също, че
настъпването на тези травми е в пряка причинно-следствена връзка с механизма на
настъпване на процесното ПТП.
Моли съда да уважи предявения иск, тъй
като е основателен и доказан, ведно със законните последици-разноски и
адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 от ЗА.
Ответникът З. „Б.И.“ АД, ***, оспорва предявения иск по основание и размер. В тази връзка
оспорва механизмът на ПТП, респ. че е причинен деликт от водача на лекия
автомобил „Фолксваген“ - Г.Г., като твърди, че вината за настъпване на
процесното ПТП е на ищеца К.П.. Оспорва описаните от ищеца травматични
увреждания и причинната им връзка с ПТП.
Прави
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, поради
това, че е бил без поставен предпазен колан, управлявал е автомобила с
превишена и несъобразена скорост, като е преминал на забранен сигнал на
светофара и така се е поставил в превишен риск спрямо нормалния. Претендира
разноски.
Доказателствата
по делото са гласни и писмени.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
По
делото не се спори, че към момента на настъпване на ПТП-то, за лек автомобил
„Фолксваген Поло" с д.к. № *******е бил налице валиден застрахователен
договор за риска „гражданска отговорност“ при ответното застрахователно
дружество.Това се установява и от констативния протокол на ПТП и справка от ГФ
на л.22 от делото.
От
представените констативен протокол К-1002/13.10.2016
год., АУАН № 538560/13.10.2016 г. на СДВР –
ОПП със скица, наказателно постановление на л.50 и
удостоверение на л.49 от делото се
установява, че на 13.10.2016 г., около 19.50 часа в гр. София на бул. „Ломско шосе” в
района на кръстовището е ул. „Обелски път” е настъпило ПТП между лек автомобил Фолксваген Поло, д.к. № *******управляван от Г.Г. и лек автомобил Ауди А4, д.к. № *******управляван от К.П.,при което
движещия се в посока от ул.“Бели Дунав“
към ул.“109-та“ автомобил Фолксваген при маневра ляв завой е навлязъл в
насрещната лента за движение,където е реализирал катастрофа с насрощно движещия
се лек автомобил Ауди.
В следствие на удара на на ищеца К.П.П. са
причинени телесни
увреждания – контузия на лява предмишница и ожулени две колена.
От
заключението на приетата и неоспорена от страните СМЕ се установява,че при приемането му в
болнично заведение непосредствено след катастрофата му е поставена диагноза :
травма на гръдния кош-неуточнена. При направена ехография на коремни органи-не
са установени травматични увреждания.При направена рентгенография на шийни
прешлени не са видени счупвания.
Описаните
увреждания се дължат на удари с или върху твърди тъпи предмети.Според експерта
няма данни,от които да се направи еднозначен извод дали пострадалия е бил с
поставен предпазен колан.
Контузията на
гръдния кош, на лява предмишница и на две колена биха преминали за около една
до две седмици. Смесено тревожно разстройство, посттравматична реакция е лекувана
с прием на лексотан и ноотропил.
От
заключението на приетата и неоспорена от страните САТЕ се установява , че лек
автомобил Ауди А4 се е движил по бул. „Ломско шосе” в посока от „Околовръстен
път” към Център, лек автомобил Фолксваген се е движил също по бул. „Ломско
шосе”,но в обратна посока, като на кръстовището е предприел маневра „завой на
ляво”.
Настъпил е
удар между автомобилите, като ударът е преобладаващо отпред вляво за л.а. Ауди
и челен за лек автомобил Фолксваген. Удара е настъпил изцяло в лентата за
движение на лек автомобил Ауди.
Според
експерта катастрофата е в следствие на непропускане на движещият се по пътя с
предимство лек автомобил Ауди А4 от страна на водачката на лек автомобил
Фолксваген, т.е. причините за настъпване на процесното ПТП имат субективен
характер.
Свидетелят
Д.П./майка на ищеца/ установява с показанията си, че след ПТП синът й изглеждал много зле, бил
дезориентиран,изпитвал болки в главата,кръста и краката. След прегледа
болницата бил изпратен за домашно лечение. Изпитвал болки и пиел обезболяващи,а
поне 2 месеца имал стрес и притеснения да шофира.
С
оглед доказателствата и становищата на страните съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно
226,ал.1 КЗ увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да
иска обезщетението пряко от застрахователя. Така цитираната норма е във връзка
с чл. 45 от ЗЗД. Според чл. 45 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму.
В
настоящия случай се установи, че са налице предвидените и изброени в закона
предпоставки: противоправно деяние, вредоносен резултат, вина и причинна връзка
между тях.
Установи
се, че е налице непозволено увреждане - Г.И.Г. при управление на лек автомобил
Фолксваген Поло е д.к. № *******е нарушила чл. 50, ал.1
от ЗДвП- на кръстовището, на което единият път е с предимство, водачите на
пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат тези, които се
движат по пътя с предимство.
Доказано
е наличието на причинени на ищеца К.П.П. неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от противоправното поведение на водача на лекия
автомобил.
Предвид
изложеното съдът приема фактическия състав на разпоредбата на чл. 45,ал.1 от ЗЗД за доказан.
Установено
е и не се оспорва от ответника, че към момента на настъпване на процесното ПТП
за увреждащия лек автомобил е бил налице валиден застрахователен договор за
риска „гражданска отговорност“ при ответното застрахователно дружество З. „Б.И.“
АД, ***.
Поради
изложените съображения, съдът намира, че предявеният иск за претърпени
неимуществени и имуществени вреди е
ОСНОВАТЕЛЕН.
По
отношение на размера на претенцията за неимуществени вреди:
Размерът
на обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде определен съгласно
правилото на чл. 52 ЗЗД.
Направеното
от ответника възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на ищеца, съдът намира за неоснователно,
поради следните съображения: Не се доказа нито,че пострадалия е бил без
поставен предпазен колан нито , че
скоростта на движението му преди катастрофата е била несъобразена. С оглед
разпределената тежест на доказване и факта,че ответникът не доказа тези си
възражения съдът не следва да ги уважава.
При
определяне размера на дължимото обезщетение съдът взе предвид характера и
степента на увреждането, претърпените болки и неудобства в началния период след
злополуката и продължили около два месеца по-леки болки и стрес.
Съобрази
също така, че обезщетението следва да отговаря и на социално – икономическите
условия в страната и да служи едИ.твено за репариране на причинените болки и
страдания, поради което прие, че справедливият му размер е от 8 000 лв.,за
която сума ответникът следва да бъде осъден ведно със законната лихва от
09.01.2017 год. до окончателното й изплащане, като в останалата част до
30 000 лв. претенцията за неимуществени вреди е неоснователна и недоказана
и следва да се отхвърли.
Претенцията
за обезщетяване на имуществените вреди е основателна и доказана до размер от
160 лв.-три фактури на л.20 и 21 от делото , която сума ответникът следва да
бъде осъден да заплати ведно със законната лихва от 09.01.2017 год. до
окончателното й изплащане.
За
сумата от 20 лв. е представен само касов бон,от който не може да се установи,че
този разход е направен от ищеца,поради което следва да се отхвърли.
Съобразно
този изход на делото ответникът следва
да заплати на ищеца разноски за държавна такса и експертизи от 245 лв.
процесуалния представител на ищеца на основание чл.78, ал.1 от ГПК вр. чл. 38
от ЗА вр. чл. 7 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения сумата от 730 лв.
Ищецът
следва да заплати на ответника сумата от 1387 лв. за деловодни разноски-експертиза
и адвокатско възнаграждение съобразно с
отхвърлената част от иска , като възражението за прекомерност съдът намира за неоснователно.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З.
„Б.И.“ АД, ЕИК *******, с адрес: ***
да заплати на К.П.П., ЕГН **********, чрез
пълномощника му адв. Й.Д., със съдебен адрес:*** А, партер на основание чл. 432,
ал. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД
сумата в размер на 8 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди и 160 лв.
имуществени вреди, причинени в резултат от ПТП, настъпило на 13.10.2016 г. ведно със законната лихва върху сумите от 09.01.2017
г. до окончателното им изплащате и разноски в размер на 245 лв., като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за неимуществените вреди над уважения размер от 8000 лв. до
претендирания такъв от 30 000 лв. и за имуществените над уважения размер от 160
лв. до претендирания от 180 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА З.
„Б.И.“ АД, *** ЕИК ******* да заплати на адв.
Й.Д.
от САК сумата от 730 лв.
ОСЪЖДА К.П.П., ЕГН ********** да заплати на З.
„Б.И.“ АД, *** ЕИК ******* сумата от 1387 лв. разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението за изготвянето му
пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: