№ 13463
гр. София, 08.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20231110135233 по
описа за 2023 година
Предявени са искове от “Т..” ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление
гр.София, ул.Я... № ..., представлявано от А А и И Е, за признаване за установено по
отношение на ответника В. В. Д., ЕГН **********, с адрес гр.София, ж.к.Д.. бл... вх.Е, ет.5,
ап..., че дължи на ищцовото дружество сумите, за които на 10.01.2023 г. е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 71116/2022 г. по описа
на СРС, а именно главница за доставена топлинна енергия в имот, отчитан с абонатен № .. в
размер на 436.46 лв. за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от
подаване на заявлението за издаване на зопвед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК – 29.12.2022 г., до окончателното плащане на дължимото, и мораторна лихва
от 93.34 лв. за периода от 15.09.2020 г. до 13.12.2022 г.
Претендира се установяване дължимостта и на вземания и за дялово разпределение, а
именно главница за периода от 01.11.2019 г. до 30.04.2021 г. в размер на 13.59 лв. и
обезщетение за забава за периода от 31.12.2019 г. до 13.12.2022 г. в размер на 2.92 лв.
В исковата молба се твърди, че ответникът и потребител на топлинна енегрия по
смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ - като съсобственик на процесния имот.
Навежда се, че съдържанието на облигационното правоотношение между страните се
регулира от общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение на
които ответникът не е изразил несъгласие. Сочи се, че чл.32, ал.1 от Общите условия,
въвежда задължение за потребителите на топлинна енергия да заплащат месечните суми за
потребена такава енергия в 30-дневен срок от периода, за който се отнасят. С това, ищцовото
дружество обосновава иска си за обезщетение за забава.
В исковата молба се твърди, че в сградата, в която се намира процесния имот, се
1
извършва дялово разпределение от „Т..“ ЕООД, като начисляваните месечни суми са
прогнозни и едва след края на отоплителния сезон е извършвано дялово разпределение на
база реален отчет на ИРУ.
В срока за отговора, такъв е постъпил от ответника.
Ответникът оспорва да е налице между него и ищеца облигацинно отношение по
доставка на топлинна енергия в процесния имот, като отбелязва, че заявление за разкриване
на партида за доставка на топлинна енергия е депозирано от другия съсобственик Г Г Д..
По отношение претенцята за лихва се отбелязва, ча такава се дължи единствено върху
изравнителните сметки, не и върху прогнозните.
Отбелязва се и че липсва договор между етажната собственост и фирмата за дялово
разпределение, доколкото представеният такъв е с изтекъл срок.
На самостоятелно основание исковете се оспорват и като погасени по давност.
По така изложените съображения, от съда се иска да отхвърли предявените искове
като присъди на ответника направените от него разноски.
В съдебно заседание страните се представляват от пълномощници, които поддържат
направените с исковата молба и отговора към нея съответно искания и възражения.
По делото са събрани писмени доказателства, назначени и изслушани са съдебно-
техническа и съдебно-счетоводна експертизи.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
От приложеното към настоящето, ч.гр.дело № 71116/2022 г. по описа на СРС е
видно, че въз основа на заявление по реда на чл.410 ГПК в полза на дружеството ищец
срещу ответника е била издадена заповед за изпълнение срещу ответника В. Д. и срещу Г Г
Д., за следните суми: сумата 872.92 лв., представляваща стойност на доставена от
дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна
лихва за период от 29.12.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 186.69 лв.,
представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2020 г. до 13.12.2022 г., както и
задължения за услугата дялово разпределение – главница от 27.17 лв., дължима за периода
от 01.11.2019 г. до 30 .04.2021 г. и обезщетение за забава от 5.85 лв. за периода от 31.12.2019
г. до 13.12.2022 г. Отговорността на длъжниците е ангажирана за по ½ от обшото
задължение.
Предвид невъзможността длъжникът В. Д. да бъде намерен на регистрираните от
него адреси в НБДН, както и по месторабота, за му бъде връчена издадената заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, съдът, на основание чл.47, ал.6 вр. ал.5 и чл.415, ал.1, т.2 от
ГПК, е дал указания на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си срещу
него.
Видно от договор от 15.02.1994 г. за продажба на държавен недвижим имот по реда
2
на Наредбата за държавните имоти, процесният имот, представляващ апартамент .., находящ
се в гр.София, ж.к... бл... вх.Е, ет.5, е придобит от С. Д.а Д.а и Г П Д..
На 24.07.2008 г. Г Д. е прехвърлил своята ½ ид.ч. от имота на внука си В. В, Д.
срещу задължение за издръжка и гледане, като е запазил пожизнено и безвъзмездно правото
на ползване върху жилището. За сделката е съставен № ,.. том VІІІ, рег.№ .., нот.дело №
..2008 г., по описа на нотариус В. Б., рег.№ .. от РНК.
На 21.11.2011 г. С. Д.а е дарила сина си Г Г Д., като му е прехвърлила своята ½ ид.ч.
от имота, което е отразено в нотариален акт № 1, том ІІ, рег.№ .., нот.дело № ../2011 г.,
съставен от нотариус Д А, рег.№ .. от РНК.
Видно от представената справка от НБДН за Г П Д., същият е починал на 30.01.2018
г., като е оставил за свои наследници тримата си сина Д. Гев Д., В. Гев Д. и Г Г Д..
На 31.03.2013 г. Г Г Д. е подал до ищцовото дружество заявление-декларация, с
което е поискал разкриване на негово име на партида за доставка на топлинна енергия за
процесния имот.
От приетите като писмени доказателства общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Т...“ АД на клиенти в гр.София се установява съдържанието на
правоотношението, възникващо между доставчика на топлинна енергия и потребителя
(собственика или ползвателя на топлофицирания имот) на такава.
На проведено на 03.11.2001 г. ОС на ЕС на сградата, в която се намира процесния
имот, на което е взето решение услугата дяловото разпределение да се осъществява от ФДР
„Т..“ ЕООД. Договор с последното е сключен на 28.11.2001 г. По делото са представени
доказателства и за наличие на договорни отношения между ищеца и ФДР - договор №
../03.06.2020 г.
Видно от представените от ТЛП писмени доказателства, след отоплителен сезон
2020/2021 г. е извършен реален отчет на уредите за дялово разпределение в имота, като въз
основа на снетите показания са изготвени изравнителни сметки. Отчет на уредите за дялово
разпределение през отоплителен сезон 2019/2020 г. не е извършен поради неосигурен достъп
до имота.
По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза от заключението
по която се установява размера на начислените за процесния период суми за топлинна
енергия общо и по отделни компоненти. Вещото лице е посочило, че през исковия период
няма данни за извършени плащания. Отразено е намаляване на задълженията поради
извършено прихващане с подлежащи на възстановяване суми във връзка с промяна на
цената на топлинната енергия.
Експертът е определил и размера на претендираното от ищеца обезщетение за
забава.
Вещото лице, изготвило съдебно-техническата експертиза е констатирало, че
дяловото разпределение в сградата, където се намира процесния имот е извършвано от „Т..”
3
ЕООД. Експертът е установил, че процесния имот се намира в сграда, свързана към
сградната инсталация за отопление и за битово гореща вода.
Посочено е, че в имота не се ползва топлоенергия за отопление, няма монтирани
отоплителни тела, но се разпределя топлоенергия за сградна инсталация в съответствие с
отопляемия обем на жилището от 149 куб.м. Отразено е, че след отоплителен сезон
2019/2020 г. не е осигурен достъп за отчет, поради което разходът за битово-гореща вода е
определен по норматив, а именно – по 140 л. за едно денонощие за 1 ползвател. След отчета
в края на отоплителен сезон 2020/2021 г. е начислен разход за топла вода от 14 куб.м.
Установено е изчислена правилно, съобразно заложената в Наредба № NE-РД-04-
1/12.03.2020 г. методика, топлоенергия, отдадена от сградната инсталация, а именно по реда
на чл.61, ал.1 от цитирана наредба. Отбелязано е, че общият топломер в абонатната станция
на сградата, в която се намира имота, е преминал метрологичен контрол, за което са
издадени свидетелства за метрологична проверка през 2022 г.
Експертът е определил дължимите суми за топлоенергия за процесния имот в размер
на 861.96 лв. /отразеното в заключението по задача № 4, след приспадане на вноските за
дялово разпределение от 27.17 лв./, като изрично е посочил, че правилно са изчислени
технологичните разходи и цените, по които е пресметната стойността на потребената
топлоенергия са определените от ДКЕВР за съответния период.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Предявените искове са с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1
ЗЗД вр. чл.149, чл.154 и чл.155 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД и имат за предмет установяване
дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение
на парични задължения. От данните по делото се установява, че ищецът е провел заповедно
производство по отношение на процесните вземания и исковете са предявени в срока по
чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същите се явяват процесуално допустими.
По основателността на исковете, съдът намира следното:
За да бъде уважен главният иск следва да се установи наличието на валидно
правоотношение между страните, както и доставка на топлоенергия в количество и по цени,
формиращи цената на иска.
Съобразно предвиденото в чл.153 от ЗЕ, валидно облигационно правоотношение по
доставка на топлинна енергия, възниква между топлопреносното предприятие и собственика
или ползвателя на топлофициран имот. С ТР № 2/2017 г. на ОСГКВКС, се възприе
становището, че правоотношението може да възникне и въз основа на сключен между
страните договор, който е с приоритетно значение за установяване качеството потребител на
топлинна енергия, пред възникването на това правоотношение по силата на закона.
От страна на ответника с отговора на исковата молба е направено изрично
възражение за липсата на облигационно правоотношение между страните, по което не бе
проведено пълно и главно доказване от ищцовата страна.
4
Видно от приетите като писмени доказателства документи за собственост,
процесният имот е придобит на 15.02.1991 г. от С. Д.а Д.а и Г П Д. – баба и дядо на
ответника В. Д.. Впоследствие всеки един от съсобствениците се е разпоредил със своята ½
ид.ч., като С. Д.а я е дарила на сина си Г Г Д., а Г П Д. я е отчуждил в полза на ответника В.
Д. срещу задължение на последния за издръжка и гледане, като си е запазил право на
ползване. Със смъртта на Г Па Д. на 30.01.2018 г. се е погасило учреденото му право на
ползване върху ½ ид.ч. върху имота и от този момент приобретателят В. Д. притежава
всички правомощия, включени в правото на собственост. В този смисъл по реда на чл.153 от
ЗЕ, потребители на топлинна енергия през исковия период се явяват В. Д. и Г Г Д..
С ТР № 2/2017 г. на ОСГКВКС обаче се възприе становището, че правоотношението
може да възникне и въз основа на сключен между страните договор, който е с приоритетно
значение за установяване качеството потребител на топлинна енергия, пред възникването на
това правоотношение по силата на закона. В случая е представена молба-декларация от
31.07.2013 г., с която Г Г Д. е поискал да бъде разкрита на негово име партида за доставка на
топлинна енергия за процесния имот. При тези данни следва да се приеме, че е налице
предприето от Г Д. конклудентно действие, което сочи на сключен договор за продажба на
топлинна енергия за жилището в гр.София, ж.к.“..“ бл... вх.Е, ет.5, aп... след 31.07.2013 г.
Независимо, че в случая се касае за съсобственик, облигационно правоотношение с
топлопреносното предприятие е възникнало само с него. Този извод се налага с оглед
възприетото с ТР № 2/2017 г. на ОСГКВКС, че при съсобственост между двама бивши
съпрузи, е възможно да възникне облигационно правоотношение само с този от тях, който
депозира заявление за разкриване на партида на негово име.
По тези съображения, настоящият състав намира, че ответникът В. В. Д. не
притежава пасивна материална легитимация по иска, поради което предявените срещу него
искове се явяват неоснователни само на това основание.
Поради това, независимо, че от приетите по делото заключения на вещите лица по
съдебно-техническата и съдебно-счетоводната експертизи, се установи доставка на
топлинна енергия в процесния имот и нейната стойност, то исковете следва да бъдат
отхвърлени единствено поради липсата на основание за ангажиране отговорността на
ответника за начислените от ищеца задължения.
Настоящият състав намира и че при този изход на спора, безпредметно се явява
обсъждането на останалите възражения на ответника по съществото на спора. По тази
причина не мотивира изводи по отношение на тях.
С оглед изхода по главния иск и акцесорния характер на иска за обезщетение за
забава, последният също следва да бъде отхвърлен.
Ищцовите претенции за вземания за осъществена услуга дялово разпределение е
неоснователна по вече изложените съображения, както и поради факта, че че от данните по
делото се установи, че тази услуга се извършва от ФДР „Т..“ ЕООД. Ищцовото дружество не
анажира доказателства за активната си материална легитимация по иска, а именно за
основанието, на което му се дължи възнаграждение на него за извършена от трето лице
услуга. Макар и събирането на тези суми да е възложено на ищеца, съобразно договорено
5
между него и ТЛП, то това не обвързва съда и не може да промени носителя на
материалното право. Ищецът не установи да е изкупил тези вземания от ТЛП /по реда на
чл.99 от ЗЗД/, или да е настъпило частно или универсално правоприемство между него и
ФДР, поради което съдът приема, че липсва валидно възникнало вземане на ищеца от
ответника за услугата дялово разпределение. Ето защо, предвид обстоятелството, че ищецът
е претендирал сумите в заповедното производство, исковете му се явяват процесуално
допустими, но по същество неоснователни, поради което и следва да се отхвърлят.
С оглед изхода на спора, единствено ответникът има право на разноски. По делото
обаче не се установява да са реално заплатени такива, поради което съдът не се произнася с
решението си по разноските.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете от “Т..” ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление
гр.София, ул.Я... № ..., представлявано от А А и И Е, за признаване за установено по
отношение на ответника В. В. Д., ЕГН **********, с адрес гр.София, ж.к.Д.. бл... вх.Е, ет.5,
ап..., че дължи на ищцовото дружество сумите, за които на 10.01.2023 г. е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 71116/2022 г. по описа
на СРС, а именно главница за доставена топлинна енергия в имот, отчитан с абонатен № .. в
размер на 436.46 лв. за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от
подаване на заявлението за издаване на зопвед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК – 29.12.2022 г., до окончателното плащане на дължимото, и мораторна лихва
от 93.34 лв. за периода от 15.09.2020 г. до 13.12.2022 г.
ОТХВЪРЛЯ исковете на „Т..” ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление
гр.София, ул.Я... № ..., представлявано от А А и И Е, за признаване за установено по
отношение на В. В. Д., ЕГН **********, с адрес гр.София, ж.к.Д.. бл... вх.Е, ет.5, ап..., че
последния дължи на ищеца следните суми за дялово разпределение на имот с абонатен № ..,
за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д.№ 71116/2022 г. по описа на СРС, 128 състав, а именно: главница за периода от
01.11.2019 г. до 30.04.2021 г. в размер на 13.59 лв. и обезщетение за забава за периода от
31.12.2019 г. до 13.12.2022 г. в размер на 2.92 лв.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач „Т..“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, да се изготви заверен препис от същото, който да
се докладва с частно гражданско дело № 71116/2022 г. по описа на СРС.
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7