Р
Е Ш Е Н И Е
Гр.К.15.02.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд
- К.гражданска колегия, в публично заседание на 08.02.2021 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЙКО НЕЙКОВ
при
секретаря Детелина Д., като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 634 по описа З.2020 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Гражданско
дело № 634/2020 г. по описа на Районен съд-К.е образувано от М.М.С., ЕГН
**********о*** против
Ц.ЗА С.М.П.- С.З. ЕИК ********* с адрес: ***, представляван от директора
М.П.с правно основание: чл. 45 и 49 ЗЗД
вр. чл. 87, 88 ГПК и вр. чл. 91, 92 ЗЗ и чл. 3, пар. 2, б. а/ ХОПЕС с цена на иска 5 100,00 лева.
Ищецът
твърди, че на ****.18 г. бил незаконно арестуван и задържан под стража в С.. В
последния ден на задържането му, на ****.19 г., бил пребит от бой в Затвора-С.
от охраната на Затвора. Черепът му бил счупен. В същия ден бил освободен от
там. В следващите дни започнал да получава припадъци и халюцинации, а на ****.19
г. след поредния си припадък (в центъра на град С.З.) се обадил на тел. 112 на Ц.з.с.м.п.-
С.З. които отказали да му окажат М.помощ. Продължил да се обажда на тел. 112,
тъй като бил в тежко състояние и не можел да се прибера в дома си в гр. С.З..
Дошла кола на „БърЗ.помощ“, заедно с полицейски автомобил и по нареждане на
лекарите, въпреки неговия категоричен отказ и въпреки, че обяснил на лекаря, че
имал тежка черепно-мозъчна травма, а не
психиатричен проблем, полицаите насила го качили в линейката и бил откаран в
ЦПЗ-С.З.. От там го освободили и отишъл до ****-С.З.на собствен ход и отново се
обадил на тел. 112, като обяснил, че бил пред ****-С.З., молил да бъде
прегледан.
Твърди,
че служителите на ЦСПМ – С.З.извикали полиция и наредили на полицаите да го
транспортират в ЦПЗ-С.З., но той отказал, след което лекарката наредила на
полицаите да го транспортират насилствено. Твърди, че категорично отказал да
тръгне и бил пребит от бой, като основно бил бит в главата, многократно главата
му била блъскана в земята на същото място, където черепът му бил счупен.
Загубил съзнание и се свестил в ЦПЗ-С.З..
Твърди,
че след като обяснил, че ще съди З.побоя ОД на МВР С.З. и ЦСПМ – С.З., го освободили. Бил арестуван
от полицията, а след това било повдигнато срещу него обвинение за хулиганство,
поради което престоял в Следствен арест – С.З.и в Затвора – С.З.от 05.04.2019
г. до 10.06.2019 г.
Твърди,
че с действията си служителите на ЦСПМ – С.З.му нанесли тежки неимуществени
вреди, състоящи се в насилственото му транспортиране до ЦПЗ-С.З., неоказването
на М.помощ, от която се нуждаел, нанасяне на тежък побой и блъскане на главата
му в земята на същото място, където преди 19 дни бил счупен черепът му, както и
подаване на неверни данни в Прокуратурата, поради което бил арестуван в
продължение на повече от 2 месеца. Бил му причинен стрес, страх за живота и
здравето му, сънувал кошмари. Твърди, че началото на увреждането било на ****.2019
г., а краят – 10.06.2019 г.
Моли
съда да му присъди обезщетение за сума в размер на 5 100,00 лева, частичен
иск от 50 000,00 лева, както и дължимите от 10.06.2019 г. до окончателното
изплащане на неустойките лихви.
В срока по чл. 131 от ГПК е
постъпил писмен отговор от ответника чрез процесуалния му представител.
Оспорва
всички твърдения на ищеца за незаконосъобразни и противоправни действия на
екипите на ****-С.З. при оказаната му С.медицинска П.на ****.2019г. Оспорва
твърденията на ищеца, че екипите на ****-С.З. са отказали да му окажат
необходимата медицинска П.и че незаконосъобразно са го транспортирали до „ЦПЗ-С.З.“-ЕООД.
Оспорва
твърденията на ищеца, че екипите на ****-С.З. са упражнили каквото и да е
физическо насилие срещу него, както и че са подавали неверни данни на
Прокуратурата. Оспорва всички твърдения за неправомерно поведение на екипите на
Центъра при оказаната на ищеца два пъти С.медицинска помощ на ****.2019г.
Сочи,
че на ***.2019г. на ищеца била оказана спешна медицинска помощ два пъти, което
било отразено в приложените към исковата молба фишове за СМП.
Първата
визита за оказване на СМП на ищеца била
направена пред Централна поща в гр.С.З. в 14.17ч., след повикване чрез тел. 112. Визитата била осъществена в срок съобразно
Медицински стандарт „СМ“. Ищецът бил във видимо алкохолно опиянение, като
държал бутилка с алкохол в ръка, а до
него имало още една отворена бутилка с алкохол в чанта. Дал обяснение на екипа,
че виждал разни работи и пие, за да не
ги вижда.Бил изключително агресивен и арогантен към екипа, като отправил нецензурни и обидни думи към
лекарката от екипа. Отказал да се качи в линейката за преглед. Предвид
неадекватното и агресивно поведение на ищеца към екипа на **** бил повикан екип
на полицията за съдействие, към който
ищецът също проявил агресия. На ищеца бил извършен преглед в линейката,
доколкото поведението му разрешавало да
бъде прегледан. Предвид видимото алкохолно опиянение, неадекватно и агресивно
поведение на ищеца, екипът на **** поставил работна диагноза „тревожно
разстройство-алкохолизъм“, която диагноза била вписана във фиша за СМП.
Лекарката преценила, че с оглед състоянието си, пациентът не може да вземе
решение за собственото си здраве и че случаят налага консултация с психиатър,
поради което пациентът е транспортиран до „**********-С.З.“-Е00Д, което лечебно
заведение било специализирано за оказване на спешна психиатрична помощ. ****-С.З.
не разполагала с лекари със специалност „психиатрия“, поради което
транспортирането на ищеца до „ЦПЗ-С.З.“-ЕООД било правилно. При прегледа на
ищеца пред Централна поща-С.З. на екипа не били представени медицински
документи, че ищецът има черепно-мозъчна травма, нито пък екипът бил уведомен
за такава травма.
Сочи,
че след преглед на ищеца в „ЦПЗ-С.З.“-ЕООД същият напуснал лечебното заведение
поради отказ да бъде лекуван и посетил на място ФСМП-С.З., който се помещава в
сградата на УМБАЛ „**********“ АД. Отново на място, пред входа на филиала на **** и на Спешно
приемно отделение на УМБАЛ „**********“ АД,
ищецът бил посетен от екип на Центъра и отново бил агресивен към екипа
на ****, като нападнал лекарката и
отказал да му бъде извършен преглед в линейката - отказът бил вписан във фиша за
СМП. Лекарката от екипа отново установила видимо нетрезво състояние, вербална и физическа агресия, поради което
било поискано съдействие от полицията. Лекарката преценила, че пациентът не
може да вземе самостоятелни решения за себе си и заради физическата и вербална
агресивност бил заплаха за околните, поради което се нуждаел от специализирана
психиатрична помощ, каквато можела да му бъде оказана в „ЦПЗ-С.З.“ ЕООД и
където ищецът бил транспортиран със съдействието на полицията. В двора на „ЦПЗ-С.З.“ ЕООД ищецът отново
проявил физическа агресия, този път към
полицаите, придружаващи екипа на ****, като ритнал единия полицай в
слабините. Било видно от приложената към
исковата молба Психиатрична консултация на „ЦПЗ-С.З.“ ЕООД, че поставената
диагноза на ищеца е „неуточнено личностово разстройство, коморбидно с алкохолна
зависимост“. Ищецът напуснал „ЦПЗ-С.З.“ ЕООД, като отказал да се подложи
доброволно на лечение.
Твърди,
че екипите на ****-С.З. не били упражнили никакво физическо насилие върху ищеца
при оказаната му СМП на ****.2019г. Екипите на ****-С.З. нямали никакво
отношение към задържането на ищеца от полицията, както и към повдигнато му
обвинение за хулиганство и престой в ареста и затвора в периода от
05.04-10.06б.2019г., които обстоятелства не били известни на ****-С.З., а се твърдели от ищеца.
Сочи,
че ****-С.З. не разполагал с
лекари-психиатри, поради което и по медицински съображения, предвид състоянието
на ищеца, било наложително последният да
бъде транспортиран до „ЦПЗ-С.З.“ ЕООД, което лечебно заведение било
специализирано за оказване на спешна психиатрична помощ. Пояснява, че в гр.С.З. **** не разполага със
стационар, в който да извършва
медицински прегледи. Такива се извършвали на мястото на визита при повикване
чрез тел. 112, като при необходимост от допълнителни изследвания и прегледи на
пациента от специалист или от хоспитализация, пациентите се транспортирали до
съответното болнично заведение със СПО и необходимото ниво на компетентност за
оказване на медицинска помощ.
Съдът
е разпределил тежестта на доказване за двете страни и е приел за безспорно и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че на ****.2019г. на ищеца е
оказана спешна медицинска помощ.
По
делото са представени писмени доказателства, разпитани са свидетели, изслушано
е заключението на съдебно-психиатрична експертиза, от които съдът приема за установено следното:
От
показанията на свидетеля доктор А. Е.Ф.М. се установи, че е извършила преглед
на ищеца на ****.2019г., срещу централна поща в гр. С.З.. Същата е действала
като част от екипа на ****. Установила е, че ищецът се намира в състояние –
агресивен, неспокоен, пиян и буйстващ. Имал бутилка алкохол и пиел, излъчвал
мирис на алкохол. Отказал да обясни от какво се оплаква, само казал че вижда
„някои работи“ и затова пие алкохол. Свидетелката поискала съдействие от
полицията. Ищецът бутал и псувал полицаите, но с тяхна помощ бил пренесен до
линейката и прегледан. Прегледът се състоял в присъствието на шофьора на
линейката и полицаите. По време на прегледа ищецът ги обиждал, като
свидетелката била наричана с обидни за нея думи. Полицаите взели бутилката с
алкохол на ищеца, но той извадил друга бутилка с алкохол от чантата си.
Свидетелката констатирала, че се касае за психично разстройство и алкохолизъм на ищеца.
От
показанията на свидетеля доктор Р. И. Н., която е прегледала ищеца в приемната
на центъра УМБАЛ „*******“ се
установява, че ищецът е бил пред спешното отделение, с двама полицаи. Тя
определя състоянието му като: агресивен, нетрезвен, физически и вербално
агресивен. Не представил никакви документи, а когато го поканила да бъде
прегледан я блъснал и отказал преглед. Агресията му била насочена както към
нея, така и към придружаващите полицаи, дори изритал единия полицай в
слабините. Свидетелката твърди, че ищецът е излъчвал мирис на алкохол, поради
което е поставила диагноза – алкохолизъм. Според нея не е можел да взема решения за себе си.
От
показанията на свид. П.Н.Б. се установи, че на ****.2019г. е бил на работа със
свидетеля Т. и колегата си Н. И.. В 14.30 часа били изпратени на ул. „*******“
№ 10 срещу Централна поща, за да окажат съдействие на **** във връзка с паднало
лице, употребило алкохол, което се държало „нагло“. Свидетелят твърди, че видял
ищеца легнал на земята, видимо употребил алкохол и продължавал да пие бира. На
разпореждането на полицаите да престане да пие, отказал с думите, че никой не
може да му забрани, че може да пие когато си иска и където си иска. След като
установили самоличността му, оказали съдействие като го придружили до линейката
и до психодиспансера. Ищецът се държал грубо с полицаите и с лекарите. Бил
прегледан от лекар, който заявил, че нямало достатъчно данни да бъде настанен в
психодиспансер в Р.. Твърди, че служителите на **** се държали добре с него и
не са го обиждали, нито провокирали. Не му било оказвано никакво физическо
насилие. Ищецът бил познат на лекарите като техен пациент.
В този смисъл са и показанията на свидетеля П.К. Т., който на ****.2019 г. е бил наряд на
работа – дневна смяна. Заедно с колегите си от МВР – Н.И. и свидетеля П.Б. ***, срещу Централна поща, за да окажат съдействие на **** във връзка с паднало лице, употребило
алкохол. Когато отишли видели ищецът легнал на земята, видимо употребил алкохол
и продължавал да пие бира. Отказал да изпълни нареждането да спре да пие с
думите: „Никой не може да ми забрани да пия бира, мога да пия когато си искам и където си искам“. Придружили го с
линейката до психодиспансера. Той продължавал да пие в линейката и в
психодиспансера. Държал се нагло и обиждал и тях и лекарите. Бил прегледан от
лекар, който обяснил, че няма достатъчно данни за настаняване в приходиспансер
в Р.. Твърди също, че лекарите са
казали, че е техен пациент и го познават. Продължавал да звъни и да подава
сигнали към тел. 112. Твърди, че в **** са се държали добре с него, не са го
обиждали и провокирали. Не са му оказвали никакво физическо насилие.
От показанията на свидетеля И.П.С. се установи, че на ****.2019 г. като
дежурен наряд бил изпратен с колегата си в **** по сигнал за лице, което буйствало
и обиждало служителите. Пред входа на **** в гр. С.З., на бул. „*********“,
в сградата на болницата, около 16 часа,
заварил ищеца да говори по телефона, и да псува. Лекар от **** обяснил, че
преди това ищецът е бил при тях със служители на 1-во РПУ, че е бил прегледан
от доктор Михов и освободен. Бил агресивен, раздразнителен, обиждал
медицинските служители. С линейката бил закаран за преглед при психиатър. Със
слизането от линейката ритнал свидетеля в слабините. Задържали го веднага, сложили
му белезници. Свидетелят твърди, че служителите на **** не са го обиждали и не
са употребявали спрямо него физическа сила.
По делото е назначена съдебно – прихиатрична
експертиза, изготвена от вещото лице - д-р Р.Ц.Д., която е дала подробно
заключение, неоспорено от страните по делото, което съдът кредитира като компетентно и безпристрастно
дадено. Като отговаря на поставените въпроси, вещото лице дава заключение, че
при извършените прегледи от екипите на **** С.З. на ****.2019г. са били налице
очевидни признаци за психично разстройство, представляващо спешно състояние на
ищеца по смисъла на чл.153 от Закона за здравето, изискващо оказване на спешна
психиатрична помощ без съгласието на пациента. Оказаната на ищеца спешна медицинска
помощ от екипите на ****- С.З. на ****.2019г. е съобразена с утвърдените
медицински стандарти и отговаряла на психическото състояние на ищеца.
При така установените факти, съдът
прави следните правни изводи:
Претенцията
на ищеца е с правно основано на чл.49 от ЗЗД във връзка с чл.45 от ЗЗД за обезщетение на неимуществени вреди, които се
твърди да са настъпили в резултат от непозволено увреждане.
Предпоставките за ангажиране на деликтната
отговорност при основния състав на непозволеното увреждане са уредени в чл.45
от ЗЗД, съгласно който се изисква да се установи: осъществяване на поведение,
което противоречи на конкретно нормативно задължение при извършване на
медицинска дейност или на общата забрана да се вреди другиму, настъпване на конкретния,
описан в исковата молба вредоносен резултат и наличие на пряка причинно -
следствена връзка между настъпването на вредата и поведението на прекия
деликвент.
Съгласно разпоредбата на чл.49 от ЗЗД този, който е
възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него
при или по повод изпълнението на тази работа. Отговорността
по чл.49 от ЗЗД е отговорност за чужди виновни действия, която отговорност
произтича от вината на натовареното с извършването на работата лице и не се
обуславя от вината на възложителя на работата. В този смисъл отговорността на
възложителя е гаранционно-обезпечителна и безвиновна – той отговаря за
действието или бездействието на своите работници или служители, на които е
възложил работа. За да е налице отговорност по чл.49 от ЗЗД е необходимо да
бъде осъществен фактическият състав на чл.45 от ЗЗД, като следва да са
причинени вреди и тези вреди да са причинени от изпълнителя при или по повод
изпълнението на възложената му работа. Необходимо е да са налице всички елементи на
фактическия състав на непозволеното увреждане, като действие или бездействие,
извършено противоправно и виновно от лице при и по повод на възложена му
работа, което е причинило вредите. Тези елементи следва да са кумулативно
дадени.
По силата на чл.45, ал.2 от ЗЗД вината на
причинителя на вредата се предполага до доказване на противното, затова в
тежест на доверителя е да обори при условията на пълно главно доказване
презумпцията за вина като докаже, че поведението на служителите му, при осъществяване
на тяхната дейност спрямо ищеца е било при спазване на необходимите медицински
стандарти и добрата медицинска практика.
В тежест на ищеца обаче е да установи и докаже
противоправно поведение на трето, респ.трети лица, на които ответникът е възложил
работа, вследствие на което, са настъпили вреди за него, както и обемът на
вредите и тяхната стойност. За тези обстоятелства той трябва да проведе главно
и пълно доказване.
Като вредоносно поведение ищецът е изтъкнал и
нарушение на нормите на чл.87,88, 91 и 92 от ЗЗ от служители на **** С.З..
Тъй като Центърът за спешна медицинска помощ – С.З. е
лечебно заведение по смисъла на ЗЛЗ, в него се прилагат правилата на Закона за
лечебните заведения и Закона за здравето. Това задължава служителите на **** – С.З.
да предоставят медицинска помощ,
съобразена с определените медицински стандарти и правилата за добрата
медицинска практика.
По делото не са представени доказателства за неизпълнение
на професионалните задължения на лекари от ****- С.З. при извършване на прегледи,
консултации и медицински дейности спрямо ищеца. Нещо повече, всички свидетели
твърдят, че лекарите са извършили преглед на ищеца, че са му обяснили
състоянието му, което е тяхно задължение по чл.87, ал.1 и чл.88 от ЗЗ, във
връзка с т.15 на § 1 от ДР на ЗЗ. Предвид установените психиатрични проблеми ищецът
е насочен за преглед в психиатричния диспансер. Където след направен преглед е бил
освободен. След повторното му връщане пред **** отново е прегледан, въпреки агресивното
му поведение и нанесените обиди на медицинските служители.
Не се доказва твърдяното нарушение на чл.91 и чл.92
от ЗЗ. Служителите на **** не са извършили действия против волята на ищеца, не
са извършвали медицински манипулации против волята му. Не са го транспортирали
насилствено до психиатричния диспансер, нито са давали такова нареждане.
Състоянието на ищеца е било видимо неадекватно,
въпреки това е направен опит за разговор, за да се разбере какви са
оплакванията му. От него не са получени отговори освен обиди и грубости. От
показанията на разпитаните свидетели се установява, че служителите на **** и в
частност медиците са давали обяснения на ищеца за състоянието му, без да са
употребени по отношение на него принуда или физическо насилие. Нещо повече
служителите са извършвали прегледите извън сградата и в линейката, която ищецът
е повикал чрез телефон 112 два пъти.
Не е установено и нарушение на Хартата на основните
права на Европейския съюз в частта относно правото на неприкосновеност на
личността, прогласено в чл.3 на ХОПЕС, както и не е нарушено правото на
физическа и психическа неприкосновеност на ищеца и правото му на свободно и
информирано съгласие.
Ищецът не е транспортиран насилствено до ЦПЗ С.З.,
което се потвърждава от заключението на съдебно психиатричната експертиза. На ****.2019г.
са били налице очевидни признаци за психично разстройство на ищеца, което е
представлявало спешно състояние по смисъла на чл. 153 от ЗЗ. Агресивното поведение и
продължаващата употребата на алкохол от ищеца в ****, още повече, че спешна
помощ е потърсена след падането му на улицата пред пощата в С.З., е
представлявало пряка и непосредствена
опасност, както за неговото здраве, така и за живота и здравето на
придружаващите го полицаи и медици, към които той е отправял обидни изрази и
насилие.
Не отговаря на истината, че на ищеца не е оказана
помощ за налична черепно – мозъчна травма, тъй като той не е обявил такива
оплаквания и тъй като е отказал преглед. Не се доказа, по отношение на него да
е оказано физическо насилие под никаква форма, още по-малко като тежък побой,
или блъскане на главата му в земята от служители на ****. Няма доказателства по делото за подавани
неверни данни в прокуратурата от служители на ****, които да са довели до неправомерен
арест на ищеца.
Не се доказа твърдението на ищеца, че е претърпял
описаните в исковата молба неимуществени вреди като резултат от противоправно и
виновно поведение на физически лица, ангажиращи отговорността на ****. Не се
установиха по делото наличието на описаните в исковата молба вреди.
Не е установена каквато и да е
причинно-следствена връзка между състоянието на ищеца, последвалите от
агресивното му поведение събития и поведението на служители на ****.
От заключението на назначената по делото експертиза
безспорно е установено, че на процесната дата ****.2019г. служителите на ****
са оказали спешна медицинска помощ на ищеца, от която той се е нуждаел, както и
че тази помощ е била съобразена с утвърдените медицински стандарти и
психическото му състояние.
Предвид изложените съображения, съдът счита, че
следва да отхвърли предявения от ищеца М.М.С.
иск против ****.
По въпроса за
разноските по делото.
Предвид изхода на спора и предвид пълното отхвърляне на исковете, ищецът следва да бъде осъден да заплати сторените разноски от ответника, а именно: 366,00 лева - депозит за съдебна експертиза; 80,00 лева – депозит за призоваване на свидетели.
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.М.С., ЕГН **********, с адрес *** против ***************************** – С.З. ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление,***, представлявано от директора М.Х.П.иск с правно основание: чл. 45 и 49 ЗЗД вр. чл. 87, 88 ГПК и вр. чл. 91, 92 ЗЗ и чл. 3, пар. 2, б. а/ ХОПЕС за сумата от 5 100,00 лева частичен иск от 50 000,00 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, нанесени на ****.2019 г., ведно със законната лихва, като неоснователен.
ОСЪЖДА М.М.С., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на ******************* – С.З.
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление,***, представлявано от
директора М.Х.П.сумата от 446,00 лева, представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд – С.З. в двуседмичен срок от връчването му.
Районен
съдия: