РЕШЕНИЕ
№ 1237
гр. Варна, 09.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на десети
март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Насуф Исмал
при участието на секретаря Илияна Илк. Илиева
като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №
20243110107654 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от „А. Б. Б.” ЕООД, ЕИК * срещу В. Н.
С., ЕГН ********** първоначално обективно кумулативно съединени положителни
специални установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 от
ГПК вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 вр. чл. 9 от ЗПК вр. чл. 6 от ЗПФУР и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
приемане за установено в отношенията между страните със сила на пресъдено нещо, че
ответникът дължи на ищеца следните суми:
1./ сумата от 1 000.00 лева /хиляда лева/ – заета сума по договор за потребителски
кредит № * от 16.04.2019 г., сключен между В. Н. С. и „С. К.“ ООД, вземанията по който са
прехвърлени на „А. Б. Б.“ ЕООД по силата на договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия) от 13.01.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 15.03.2024 г., до окончателното погасяване на
вземането;
2./ сумата от 240.90 лева /двеста и четиридесет лева и деветдесет стотинки/ –
договорна лихва за периода от 16.04.2019 г. до 16.04.2020 г.;
3./ сумата от 243.17 лева /двеста четиридесет и три лева и седемнадесет стотинки/ –
мораторна лихва, начислена върху заетата сума за периода от 16.04.2020 г. до 12.03.2024 г., с
изключение на периода от 13.03.2020 г. до 13.07.2020 г, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение № 1549/21.03.2024 г. по реда на чл. 410 от ГПК по ч. гр.
д. № 3156 по описа за 2024 г. на РС-Варна, ГО, 9-ти съдебен състав.
Твърди се в исковата молба, че ищецът е подал заявление по реда на чл. 410 от ГПК
за издаване на заповед за изпълнение, която била връчена на ответника при условията на чл.
47, ал. 5 от ГПК, в тази връзка у ищеца се породил правният интерес да предяви настоящите
искове.
Сочи се, че вземанията произтичат от договор за потребителски кредит № *, сключен
между ответника и „“С. К.“ ООД на 16.04.2019 г. при спазване на изискванията на
специалния закон ЗПФУР, въз основа на който последният е предоставил на ответника
кредит в размер от 1 000.00 лева, представляваща заета сума. Страните се уговорили
ответникът да върне заетата сума в срок до 16.04.2020 г. на 12 броя месечни анюитетни
1
погасителни вноски, всяка от първите три по 33.38 лева и всяка от оставащите девет по
130.46 лева, съгласно погасителен план, неразделна част от договора.
Поддържа се, че ответникът се задължил да заплати възнаграждение в полза на
кредитодателя за ползването на заетата сума в размер на уговорената договорната лихва,
чийто фиксиран годишен процент възлизал на 40.05% при ГПР 47.86%.
Твърди се, че ответникът не е изпълнил задължението си по договора да върне
заетата суми чрез частичните плащания в размера на погасителните вноски на съответните
падежи.
Сочи се, че на 13.01.2022 г. между ищеца и „С. К.“ ООД е сключен договор за цесия, с
което процесните вземания са прехвърлени в патримониума на ищцовото дружество. Излага
се, че ищецът е овластен от цедента да уведоми длъжника за цесията, като ответникът е бил
уведомен за новия кредитор на вземанията с изпращане на съобщение на посочения от него
телефонен номер.
По същество се моли предявените искове да бъдат уважени и се претендират
сторените съдебно-деловодни разноски.
Обективирани са и доказателствени искания.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на исковата
молба, с който оспорва сключването на процесния договор за кредит при спазване на
изискванията на ЗЕЕУУ и ЗПФУР и усвояването на главницата; оспорва дължимостта на
претендираните суми както по основание, така и по размер и моли исковете да бъдат
отхвърлени. Оспорва се и уведомяването на ответника за прехвърлянето на вземанията в
полза на ищеца от страна на кредитодателя, поради което се твърди, че частното
правоприемство е непротивопоставимо спрямо длъжника.
Релевира се възражение за погасителна давност касателно вземанията за договорна и
мораторна лихва.
По същество моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни.
Претендира присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
В проведеното открито съдебно заседание, ищецът редовно призован, не се
представлява. С молба от 11.12.2024 г. поддържа исковата молба и моли съда да уважи
предявените искове като основателни.
Ответникът, редовно призован за същото съдебно заседание, не се явява. Чрез адв. М.
Д.-Д. поддържа депозирания писмен отговор.
Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на исковото
производство, очертани в исковата молба и отговора и като взе предвид, събрания и
приобщен по дело доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12
и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически и правни положения:
За успешното провеждане на предявените искове по чл. 240, ал. 1 и ал. 2 вр. чл. 9 от
ЗПК вр. чл. 6 от ЗПФУР и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, ищецът следва да установи по несъмнен начин
в условията на пълно и главно доказване наличието на твърдяното облигационно отношение
между ответника и „С. К.“ ООД, учредено въз основа на договора за потребителски кредит
от 16.04.2019 г., по силата на който на ответника е предоставена сумата в размер от 1000.00
лева; изправността на кредитодателя – предоставянето на заетата сума; уговорката за
заплащане на възнаградителна лихва; изискуемостта на главното задължение и изпадането
на длъжника в забава; размера на предявените граждански притезания, както и че е закупил
процесните вземания въз основа на валиден договор за цесия, за което обстоятелство
длъжникът е надлежно уведомен, вкл. че вземанията са предмет на издадена в негова полза
заповед по чл. 410 от ГПК. В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по
горепосочените факти, както и да докаже своите дилаторни и перемпторни вързажения и
положителни твърдения, а при установяване на горното – да докаже изпълнението на своите
задължения по договора – погасяването на претендираните суми.
Не се спори по делото, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена по реда на
чл. 410 от ГПК заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 3156 по описа за
2024 г. на РС-Варна, ГО, 9-ти съдебен състав за претендираните суми, която е връчена на
2
ответника-длъжник по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК и в изпълнение указанията на съда
заявителят в законоустановения преклузивен срок по чл. 422, ал. 1 ГПК е предявил исковете
си за установяване съществуването на вземанията си, което поражда правния интерес за
ищеца от водене на настоящото производство и неговата допустимост.
С определение № 13832 от 06.12.2024 г., постановено по реда на чл. 140 от ГПК,
съдът при насрочване на производството по делото за разглеждане в о.с.з. изрично е указал
на ищеца, в частта, в която се е произнесъл по доказателствените искания на страните, че
ангажирнаите по делото писмени документи, в подкрепа на твърденията му, не са надлежно
заверени съобразно изискванията на чл. 183 от ГПК. Указал е на ищеца в срок до о.с.з. да
завери преписите. Предупредил е ищеца, че при бездействие от негова страна, писмените
документи ще бъдат изключени от доказателствената съвкупност по делото. В указания от
съда срок ишецът не е заверил преписите от писмените документи, поради което и съдът с
протоколно определение, постановено на етап съдебно дирене по чл. 148 от ГПК, не ги е
приел към доказателствения материал.
По делото са били представени единствено неприетите писмени документи. Не са
ангажирани други доказателства /гласни, експертни/, които да установят по несъмнен начин
правнорелевантните по спора факти, което обуславя и отхвърлянето на предявените искове,
доколкото твърденията за правопораждащите юридически факти – договорът за кредит от
16.04.2019 г. ; договорът за цесия от 13.01.2022 г. и др. остават недоказани. Следва да се
посочи, че представените в хода на приобщеното ч. гр. д. № 3156/2024 г. на РС-Варна
писмени документи също не са заверени надлежно по реда на чл. 183 от ГПК.
Относно съдебно-деловодните разноски:
При този изход на спора в полза на ищеца не следва да се присъждат разноски за
неоснователно предизвикания правен спор.
Ответникът не е обективирал искане за присъждане на разноски, поради което съдът
не дължи произнасяне по чл. 78 от ГПК.
Водим от горните мотиви, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „А. Б. Б.” ЕООД, ЕИК * срещу В. Н. С., ЕГН
********** първоначално обективно кумулативно съединени положителни специални
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК вр. чл.
240, ал. 1 и ал. 2 вр. чл. 9 от ЗПК вр. чл. 6 от ЗПФУР и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за приемане за
установено в отношенията между страните със сила на пресъдено нещо, че ответникът
дължи на ищеца следните суми:
1./ сумата от 1 000.00 лева /хиляда лева/ – заета сума по договор за потребителски
кредит № * от 16.04.2019 г., сключен между В. Н. С. и „С. К.“ ООД, вземанията по който са
прехвърлени на „А. Б. Б.“ ЕООД по силата на договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия) от 13.01.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 15.03.2024 г., до окончателното погасяване на
вземането;
2./ сумата от 240.90 лева /двеста и четиридесет лева и деветдесет стотинки/ –
договорна лихва за периода от 16.04.2019 г. до 16.04.2020 г.;
3./ сумата от 243.17 лева /двеста четиридесет и три лева и седемнадесет
стотинки/ – мораторна лихва, начислена върху заетата сума за периода от 16.04.2020 г. до
12.03.2024 г., с изключение на периода от 13.03.2020 г. до 13.07.2020 г, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 1549/21.03.2024 г. по реда на чл.
410 от ГПК по ч. гр. д. № 3156 по описа за 2024 г. на РС-Варна, ГО, 9-ти съдебен състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Варна в
двуседмичен срок от съобщението до страните.
Препис от решението да се връчи на страните по арг. от чл. 7, ал. 2 от ГПК.
3
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4