РЕШЕНИЕ
№ 923
гр. Варна, 22.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Теодора Шишкова
при участието на секретаря Неше Еюб. Реджепова
като разгледа докладваното от Теодора Шишкова Административно
наказателно дело № 20213110202888 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Буната” ЕООД, с ЕИК: ********* против Наказателно
постановление № 582406-F612626/11.06.2021г., издадено от Началника на отдел
„Оперативни дейности“ на Териториалната дирекция на Националната агенция за приходите
– гр. Варна, с което на дружеството - жалбоподател е наложена „имуществена санкция” в
размер на 500 лева, за нарушение на чл. 26, ал.1, т.5 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ.
В жалбата се посочва, че действително дружеството е регистрирано по ЗДДС, като
видно от процесния касов бон в същия е бил вписан идентификационния номер по ЗДДС,
като ако това не беше така НАП нямаше как да получава информация за конкретното
фискално устройство. На следващо място, не било отразено дали визираното нарушение е
довело до неотразяване на приходи в бюджета, като наред с това не било отразено и по кой
от двата санкционни състава, визирани в разпоредбата на чл.185, ал.2 ЗДДС е наказано
дружеството. Поради изложеното се моли за отмяна на издаденото НП и присъждане на
сторените разноски за адвокатско възнаграждение.
В проведеното открито съдебно заседание, въззивникът, редовно призован се
представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата на заявените в нея
основания и моли за присъждане на разноски.
Процесуалният представител на въззиваемата страна – ТД на НАП – гр. Варна моли за
потвърждаване на наказателното постановление, като правилно и законосъобразно, като в
случая доколкото се касаело за отговорност на юридическо лице неприложимо било
1
обстоятелството дали нарушението е било виновно извършено или не. Пледира за
присъждане на сторените разноски за юрисконсултско възнагряаждение.
След като обсъди становищата на страните и прецени събраните по делото
писмени доказателства, съдът намери за установено от фактическа страна следното:
На 17.05.2021 година служители на НАП и в частност св. И.Т. извършили оперативна
проверка на търговски обект по смисъла на § 1. т. 41 от ДР на ЗДДС, а именно ресторант „Буната“,
находящ се в гр. Варна, ул. Брегалница № 1, стопанисван от „Бунатата“ ЕООД, в хода на която
проверка било установено, че същото е юридическо лице е регистрирано по реда на ЗДДС.
Била извършена контролна покупка от органите по приходите, за която от монтирано в
обекта фискално устройство бил издаден фискален бон № 005106/17.05.2021г. в 12:35:29 часа.
Същият бил проверен от св. Т. и същият констатирал липса на идентификационен номер по ЗДДС.
С оглед установеното било преценено, че „Буната“ ЕООД не е спазило установения ред и
начин за издаване на съответен документ за продажба - документът не съдържа всички
задължителни реквизити по чл. 26, ал. 1 от Наредба № Н-18/200бг. и не съответства на образеца, а
именно - идентификационен номер по ЗДДС, съгласно образец на касова бележка по приложение
№1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г., поради което на дружеството бил издаден АУАН, а
впоследствие въз основа на него и издаденото НП.
Гореизложената фактическа обстановка се установи по ясен и недвусмислен начин от
показанията на св. И.Т. – актосъставител, както и от всички налични по преписката писмени
доказателства между които не съществуват никакви противоречия.
При така приетото от фактическа страна, съдът достигна до следните правни
изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 от
ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН е съставен от
оправомощено за това лице, видно от приобщеното към материалите по делото копие на
Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г.
Безспорно е установено, че към момента на извършване на проверката фискалният бон
от ФУ не е съдържал задължителен реквизит по чл. 26, ал. 1, т. 5 Наредба № Н-18/2006 г. на
МФ, а именно: идентификационен номер по ЗДДС за регистрираните по ДДС лица.
В този смисъл формално е налице извършено нарушение на чл. 26, ал. 1, т. 5 Наредба
№ Н-18/2006 г. на МФ.
Съдът намира обаче, че в разглеждания случай се касае за маловажен случай по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
В конкретния случай обстоятелствата, при които е извършено деянието, значително го
отличават от типичния случай на нарушения от този вид.
Става въпрос за първо подобно нарушение, което по никакъв начин не е довело до
засягане на фискалната дисциплина.
Следва да се отбележи и, че номера на регистрация по ДДС представлява ЕИК на
жалбоподателя, като към него се добавя "BG".
2
В случая във въпросният фискален бон е наличен ЕИК, но липсвало отбелязването
"BG".
Формално е налице нарушение, но то покрива признаците на чл. 28 от ЗАНН
доколкото действително видно от представения по преписката дневен отчет всички
дължими суми и ДДС към тях са били надлежно отбелязани и информация за тях е
постъпила при приходните органи.
В настоящия случай компетентният орган не е отчел степента и тежестта на
извършеното нарушение, имайки предвид и че нарушението е свързано с липса само на един
реквизит на касовата бележка.
Предвид на това административнонаказващият орган е следвало, вместо да
санкционира жалбоподателя с предвидената в закона санкция, да му отправи писмено
предупреждение, което да се отрази в протокола на проверката или в отделен протокол,
респективно това да се отрази и в електронната база данни на АНО, че при повторно
нарушение от същия вид ще му бъде наложено и предвиденото в закона наказание.
Когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице, но
административно наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на
наказателното постановление, поради противоречието му със закона. В този смисъл е
Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 г. на ВКС, ОСНК, постановено по т. н. д. № 1/2007 г.
по описа на ВКС.
Предвид изхода на спора съдът намира, че следва да уважи искането на процесуалния
представител на дружеството- жалбоподател, като присъди сторените разноски за
адвокатско възнаграждение на основание чл. 63, ал.3 ЗАНН, като съобрази представените
доказателства за заплатено възнаграждение за един адвокат в минимален размер от 300 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 582406-F612626/11.06.2021г., издадено от
Началника на отдел „Оперативни дейности“ на Териториалната дирекция на Националната
агенция за приходите – гр. Варна, с което на „Буната” ЕООД, с ЕИК: ********* е наложена
„имуществена санкция” в размер на 500 лева, за нарушение на чл. 26, ал.1, т.5 от Наредба Н-
18/13.12.2006г. на МФ.
ОСЪЖДА Териториалната дирекция на Националната агенция за приходите – гр.
Варна да заплати на „Буната” ЕООД, с ЕИК: ********* сумата от 300 лева, представляваща
сторени разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 – дневен срок от получаване на
съобщение за изготвянето му пред Административен съд – Варна.
3
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4