№ 117
гр. Плевен , 03.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на седми юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Румен П. Лазаров
Членове:Иван Н. Радковски
Доротея С. Цонева
при участието на секретаря АЛЕКСАНДЪР Г. ПЕТРОВ
в присъствието на прокурора Георги Лефтеров Лазаров (ОП-Плевен)
като разгледа докладваното от Румен П. Лазаров Въззивно административно
наказателно дело № 20214400600279 по описа за 2021 година
Производство по чл. 313 и следващите от НПК.
Образувано е по жалба от обвиняемия ДР. В. Д. от гр. Червен бряг,
Плевенска област, подадена срещу решение № 36 от 17.03.2021 г.,
постановено по анд № 220/2020 г. по описа на Районен съд-Кнежа.
С обжалваното решение Районният съд-Кнежа е признал обвиняемия
ДР. В. Д. за виновен в това, че на 30.05.2018 г. в село ***, Плевенска област,
управлявал МПС – лек автомобил „***“ с рег. № ***, в срока на изтърпяване
на принудителна административна мярка за временно отнемане на
свидетелството за управление на МПС – престъпление по чл. 343в, ал. 3, във
връзка с ал. 1 НК, но на основание чл. 78а, ал. 1 НК го е освободил от
наказателна отговорност и му е наложил административно наказание глоба в
размер на 1000 лева.
Във въззивната жалба се съдържат оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на постановеното решение. Прави се искане за отмяна
1
на решението и за постановяване на ново решение, с което Д.Д. да бъде
признат за невинен и оправдан.
Въззивният жалбоподател, редовно призован, не се явява в съдебно
заседание и не изпраща процесуален представител.
Прокурорът изразява становище, че жалбата е неоснователна.
Плевенският окръжен съд, като взе предвид оплакванията, съдържащи
се в жалбата и след като провери изцяло правилността на постановеното
решение, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена от легитимна страна, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт и в срока по чл. 319, ал. 1 НПК, поради което е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Районният съд-Кнежа е приел, че обвиняемият ДР. В. Д. притежава
свидетелство за управление на МПС, издадено на 08.12.2011 г. от ОД на МВР-
Плевен. За извършени нарушения на ЗДвП Д. бил наказван по
административен ред с административни наказания глоба. Обвиняемият не
заплатил всички наложени му глоби, включително и глобите, наложени му с
НП № *** от 16.06.2017 г., изготвено от началник сектор „Пътна полиция“
при ОД на МВР-Плевен. Поради това, на основание чл. 171, т. 1, буква „д“ от
ЗДвП, началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Плевен издал
заповед № *** от 29.03.2018 г., с която по отношение на Д.Д. била приложена
принудителна административна мярка – временно отнемане на
свидетелството за управление на МПС до заплащане на дължимата глоба.
На 16.04.2018 г. в гр. Червен бряг, свид. Л.Ц.В. – младши
автоконтрольор в РУ-Червен бряг, се срещнал с обвиняемия и го уведомил, че
спрямо него е издадена заповед за налагане на принудителна
административна мярка, която следва да му бъде връчена. В сградата на
полицейското управление В. запознал Д. със съдържанието на заповедта и му
съобщил, че трябва да изземе свидетелството му за управление на МПС. Д.
отказал за получи заповедта и да предаде свидетелството си за управление на
2
МПС. Свидетел на поведението на обвиняемия станал Н.З.З. – полицейски
служител в РУ-Червен бряг, който удостоверил с подпис в заповедта отказа
на Д. да получи заповедта и да предаде свидетелството. Заповедта за налагане
на принудителна административна мярка не била оспорена от обвиняемия и
влязла в сила.
Независимо, че знаел за издадената спрямо него заповед и бил запознат
с нейното съдържание, на 30.05.2018 г. в с. ***, Плевенска област, Д.Д.
управлявал лек автомобил „***“ с рег. № ***. На ул. „***“ той бил спрян за
проверка от полицейските служители Л.И.Ц. и П.И.К.. Те констатирали, че
обвиняемият управлява МПС без поставен обезопасителен колан. В хода на
проверката Д. не представил свидетелство за управление и контролен талон,
както и свидетелство за регистрация, част ІІ. Поради това П.К. съставил
АУАН № *** за извършени нарушения на чл. 137а, ал. 1 и чл. 100, ал. 1, т. 1 и
т. 2 от ЗДвП.
Въз основа на съставения АУАН началникът на РУ-Кнежа изготвил НП
№ *** от 26.06.2018 г., с което на Д.Д. били наложени две глоби за извършени
административни нарушения по член 137а, ал. 1, т. 1 и по чл. 100, ал. 1, т. 2 от
ЗДвП. От данните по преписката било установено, че спрямо обвиняемия е
издадена заповед за налагане на принудителна административна мярка –
временно отнемаме на свидетелството за управление на МПС до заплащане
на дължимата глоба, поради което било образувано и досъдебно
производство за извършено престъпление по чл. 343в, ал. 3, във връзка с ал. 1
НК.
Описаната фактическа обстановка съдът е приел за установена и
доказана, съобразявайки се с показанията на разпитаните свидетели Л.Ц.,
П.К., Л. В. и Н.З., както и със събраните по делото писмени доказателства.
Основните оплаквания във въззивната жалба са, че е нарушен
принципът ne bis in idem, тъй като обвиняемият е наказан по
административен ред с глоба в размер на 100 лева и е освободен от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание за едно и
също административно нарушение, както и че той не е бил запознат със
съдържанието на заповедта за прилагане на принудителна административна
3
мярка спрямо него и заповедта не му е връчена.
Въззивната жалба е неоснователна и съображенията за това са следните:
Съобразно непротиворечивата практика на ВКС по наказателни дела,
например Тълкувателно решение № 3 от 22.12.2015 г. по тълкувателно дело
№ 3/2015 г., ОСНК и Тълкувателно решение № 4 от 06.02.2018 г. по
тълкувателно дело № 4/2017 г., ОСНК, наказателното производство,
образувано срещу лице, по отношение на което за същото деяние е било
проведено приключило с влязъл в сила акт административно-наказателно
производство с характер на наказателно по смисъла на ЕКПЧ, подлежи на
прекратяване на основание чл. 4, § 1 от Протокол № 7, по реда на член 24, ал.
1, т. 6 НПК.
В разглеждания случай по отношение на обвиняемия ДР. В. Д., за
същото деяние, липсва приключило с влязъл в сила акт административно-
наказателно производство с характер на наказателно по смисъла на ЕКПЧ.
Поради това не е нарушен принципът ne bis in idem и наказателното
производство не може да бъде прекратено.
От приложените към досъдебното производство справки за
нарушител/водач, е видно, че с НП № *** от 26.06.2018 г. обвиняемият Д.Д. е
санкциониран по административен ред с две глоби за извършени нарушения
на чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП – за това, че не е носил свидетелството за
регистрация на МПС, което управлява и по член 137а, ал. 1 ЗДвП - за това,
че не е използвал обезопасителен колан. В същото време с обжалваното
решение ДР. В. Д. е признат за виновен за извършено престъпление по чл.
343в, ал. 3 НК – затова, че е управлявал МПС в срока на изтърпяване на
принудителна административна мярка за временно отнемане на
свидетелството за управление на МПС.
Въззивната жалба е неоснователна и в частта, в която се оспорва
обстоятелството, че ДР. В. Д. е бил запознат със съдържанието на заповедта
за прилагане на принудителна административна мярка спрямо него. Това
възражение е направено още при разглеждане на делото в
първоинстанционния съд и с основание е отхвърлено, като недоказано.
4
Обстоятелството, че на 16.04.2018 г. обвиняемият е бил запознат със
съдържанието на заповедта за прилагане на принудителната административна
мярка спрямо него – временно отнемане на свидетелството за управление на
МПС до заплащане на дължимата глоба, е установено по несъмнен и
безспорен начин от свидетелите Л.Ц.В. и Н.З.З.. Свидетелските показания на
В. и З. са последователни, еднопосочни и непротиворечиви и се подкрепят и
от събраните по време на досъдебното производство писмени доказателства.
В тази връзка е необходимо да се посочи, че достоверността на гласните
доказателствени средства зависи не само от съпоставянето им с други
доказателствени средства, но и от собствената им убедителност, а тя на свой
ред – от тяхната последователност, непротиворечивост и обективност. В този
смисъл е и решение № 156 от 07.06.1995 г. по н. д. № 562/94 г., І н. о.
По делото не са установени данни за наличие на користни или други
подбуди, които да мотивират свидетелите Л. В. и Н.З. да бъдат
недобросъвестни и да уличат обвиняемия в престъпление, което той не е
извършил.
Обжалваното решение следва да бъде потвърдено, тъй като не са налице
основания за неговата отмяна или изменение.
По изложените съображения и на основание чл. 334, т. 6, във връзка с чл. 338
НПК, Плевенският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 36 от 17.03.2021 г., постановено по анд
№ 220/2020 г. по описа на Районен съд-Кнежа.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5