Р Е Ш Е Н И Е
Гр.София, ...................2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
градски съд, търговско отделение, VІ-10 състав, в публичното заседание на втори
октомври, две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИСЛАВА КАЗАКОВА
При
участието на секретаря А.Г., като разгледа докладваното от съдия Казакова т.д.№3868
по описа за 2011г. на основание данните по делото и закона, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Искове с правно
основание чл.86,ал.1 от ЗЖТ вр. чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.86,ал.1 от ЗЗД.
Постъпила е искова молба от „Х.Б.Д.Ж.” ЕАД със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.”И.В.”
№*, ЕИК******** и „БДЖ-Т.П.” ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.”И.В.” №*, ЕИК*********
против “Е.Т.” АД със седалище и адрес на управление: гр.С., жк.М.*, бл.**, вх.*, ет.*, ап.5, ЕИК********, в която се твърди, че между ищците като превозвачи и ответника като
клиент е сключен договор №118/2010г., който урежда реда и начина за формиране на
превозните цени и условията за прилагането им при железопътни П.
на товари, предоставени на клиента. Твърдят, че
съгласно сключения договор са поели задължение да извършват П. на товари в полза на ответника, който
е поел задължение да заплаща дължимите превозни разноски /превозни цени и
добавъчни такси/, като последните се заплащат по седалището на превозвача, а не
в отправната гара. Твърдят, че съгласно договора е възникнала активна
солидарност между ищците, тъй като са поели общо задължение и съответно
вземанията по договора са общи. Твърдят, че
първият ищец е извършил П., заявени от ответника, по товарителници,
издадени в периода 19.09.2010г. до 30.09.2010г., но ответникът не е заплатил дължимите
превозни разноски, за които са издадени две фактури на обща стойност
48 656,04лв. Твърдят, че ответникът поради забавеното изпълнение им
дължи и мораторна лихва в размер на
4 893,36лв. от деня на забавата по
всяка една фактура до подаването на исковата молба, както и законната лихва
върху главницата от предявяването на иска до окончателното й изплащане. Молят
съда да постанови решение, с което да осъди ответника да им заплати посочените
суми при условията на активна солидарност, както и направените деловодни
разноски.
Ответникът изразява становище, че исковете са неоснователни, поради което
следва да бъдат отхвърлени. Твърди, че
дружеството не страна по договорите за превоз, тъй като не е товародател.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
С договор №118/10г., сключен на 22.12.2009г. между
„БДЖ”ЕАД и „Б.П.”ЕООД като превозвачи и ответника
“Е.Т.” ЕАД, наричан клиент, страните са уредили реда и начина за формиране на
основните превозни цени и условията на прилагането им при П. на товари, предоставени
от клиента, за които превозвач е „БДЖ”ЕАД, „Б.П.”ЕООД или „БДЖ-ТПС/Л./”ЕООД, като П.те могат да бъдат директен транзит и
транзит с реекспедиция;, стоки за износ и от внос през гранични гари и
пристанища; стоки с претоварване във вътрешни гари от вагон на вагон, от вагон
на автомобил и обратно за по- нататъшен превоз през друга държава и превози във
вътрешно съобщение, съгласно действащите тарифи- единна тарифа за превоз на
товари /ЕТПТ/ и международни такива, в
които БДЖ участва.
Страните са уредили начина на плащане на основните
превозни цени, цените за допълнителни услуги и ползване на договорените тарифни
условия за българското разстояние при спазване на изискванията на СИМ, СМГС и
действащите нормативни актове, както и вътрешните разпоредби на превозвача.
Страните са се съгласили, че при централно заплащане
на превозните разноски на вагонни пратки за всички видове превози, превозните
цени ще се изчисляват по цените и условията на съответната тарифа с 2%
намаление, като намаления на добавъчните такси не се предоставят.
Ищците са поели задължение да изготвят и предоставят
на клиента, чрез сектор „Централно
плащане” към отдел „КПМР”, ежеседмично,
а при поискване и по-често следните документи: фактури за извършени превози,
опис-сметки, които съдържат номер и дата на товарителницата, вагон и номер,
вид на товара и кодов номер по NHM, тегло на
товара, отправна и получаваща гара, превозни цени, добавъчни такси и обща сума;
оригиналните товарителници-за изпращача, получателя, респ. дубликата от
товарителниците към съответните фактури, както и фотокопие на товарителницата
за транзитни превози.
Клиентът от своя страна е поел задължение да попълва товарителниците по надлежния ред
като задължително вписва вида на товара
и кодовия номер по NHM, като за
осигуряване на централно плащане на превозните разноски, както и ползване на формираните
превозни цени по договора да вписва в поле
13 на товарителница обр.СИМ, в поле 4 на товарителница обр.СМГС и в поле „Бележки
на изпращача” в товарителницата обр.КП-М и КПМР-П посочените в договора кодове за внос, износ, транзит и
вътрешен превоз. Клиентът се е задължил при експедиции от гари на територията
на Р България освен да впише кодовете, да положи в поле 13 на товарителница обр.СИМ и
административния си печат, в поле 4 на товарителница обр.СМГС и подписа и административния си печат, а в
графа „Бележки на изпращача” в обр.КП-М и КПМР-П и административния си печат.
Клиентът е поел задължение при наличие в товарителницата на предоставените му кодове за централно плащане
да заплати на превозвача превозните разноски съгласно условията на договора,
като при липса на код за централно плащане, превозните разноски следва да се
заплатят по общия ред в съответната гара. Клиентът е поел задължение негов
представител да се явява всеки петък в „БДЖ”ЕАД, за да получава фактурите,
опис-сметките и оригиналните товарителници, респ. дубликати, като в случай на неявяване
документите се изпращат с куриер за негова сметка. Ответникът е поел задължение
да заплаща стойността по издадените
фактури в срок от седем календарни дни считано от деня,
следващ деня, в който са получени документите, удостоверяващи извършването на
превоза.
С анекс №1 от
15.10.2010г. страните са се съгласили, че считано от деня на включване на
анекса всички фактури, ще бъдат издавани
на “Е.Т.” АД, с оглед вписаната промяна на фирменото наименование на
дружеството.
С допълнително споразумение от 22.12.2009г. страните
са се съгласили превозът на товари от Т. за държавите от ОНД през В. фериботна да се извършва въз основа на заявки от
фирмите, желаещи да изнасят товари, като ответникът е поел задължение 10 дни
преди натоварването да заяви на БДЖ необходимите празни вагони с писмена заявка, форма №**. Страните са уредили начина на оформянето на
товарителниците и съответно преоформянето им на граничните гари.
„БДЖ”ЕАД е поел задължение да създаде необходимата
организация за пристигането на заявените вагони в Турция най-късно на датата,
посочена в заявката, като в срок от 48 часа преди заявената дата следва да я потвърди
писмено. Страните са уговорили и цена на превоза на отделни видове товари.
С допълнително
споразумение от същата дата страните са се договорили относно движението на
транзитни товарни блок-влакове, а също така са уговорили и цените на превоза по
съответните направления.
Ищците са представили издадена от „БДЖ”ЕАД фактура №**********
от 24.09.2010г. с получател ответното
дружество за сумата от 32 910,29лв с ДДС, представляваща цена за превози
съобразно опис №322 118/10 42245 и
опис №322 118/10 42246. Към
фактурата е представен опис №322 118/10 42245 за извършени на 17.09.2010г.
превози въз основа на 30 товарителници
от отправна гара К. и получаваща гара Б.-М. Представен е и опис №322 118/10 42246 за извършени превози на 18.09.2010г. въз
основа на 28 товарителници от отправна гара Кремиковци и получаваща гара
Б.-М. Ищците са представили и товарителниците, обр.
КПМР-П, посочени в описите, от които е видно, че изпращач е ответното
дружество, като в графа „Бележки на изпращача” е вписан от В.П.С., като представител на изпращача, съответния
код за централно плащане съобразно договора, сключен между страните, а също
така е положен и печата на ответника. Товарът, предмет на отделните превози, е
получен от представител на получателя на посочените в товарителниците дати.
Фактурата, ведно с описите и товарителниците, са изпратени на ответника, но разписката,
издадена от дружеството, осъществило куриерската услуга, не е подписана от представител на получателя.
Представена е фактура №********** от 08.10.2010г., издадена
от „БДЖ”ЕАД, с получател ответното дружество за сумата от 15 745,75лв. с ДДС, представляваща възнаграждение за
превози съобразно опис №322 118/1043363. Към фактурата е представен посочения опис за извършени превози на 30.09.2010г., от
отправна гара Червен бряг до получаваща гара Б. М. Фактурата, ведно с описа и товарителниците, е
изпратена от „БДЖ”ЕАД на ответника, но разписката не е подписана от представител на получателя.
Ищците са
представили и товарителниците, обр. КПМР-П, посочени в описа, от които е видно,
че изпращач е „Ф.Н.”ООД, като в графа „Бележки на изпращача” е вписан от Р.Ю.М., като представител на ответното
дружество, съответния код за централно плащане съобразно договора, сключен
между страните по делото, като е положен и печат на „Е.Т.”ЕАД. Товарът, предмет
на отделните превози, е получен от представител на получателя на посочените в
товарителниците дати.
От заключението на вещото лице, което не е оспорено от
ищците и съдът приема като вярно, обективно и компетентно, се установява, че от
превозвача „БДЖ”ЕАД в периода 17.09.2010г. до 30.09.2010г. са
реализирани при условията на сключения между страните договор №118/10г. 51
железопътни превози на товари с вагони, фактурирани с 2бр. данъчни фактури,
като превозите са реализирани с превозни договори, обективирани в 51 вътрешни
жп товаритеници обр.КПМР-П по релации от гарите К. и Червен бряг до гара Б.. Вещото лице е установило, че товарите са получени от
получателя без писмени рекламации и забележки. Според заключението дължимите
превозни разноски са общо в размер на 48 656,04лв. с ДДС, като от страна
на ответника не е извършено плащане. Лихвата за забава върху тази главница за
процесния период е в размер на 4 893,36лв.
От показанията
на свидетеля В.П.С., на който при
разпита е предявена една от товарителниците, се установява, че същият
е попълвал теглото на товара и в
повечето случаи кода за централно плащане, личните си данни и тези за товара.
Свидетелят заявява, че на товарителниците е бил предварително поставен печата
на ответното дружество, а той е попълвал останалите данни в качеството си на
пълномощник на ответника.
При така установената фактическа обстановка, съдът
приема от правна страна следното:
Между ищците като превозвачи и ответника е сключен
договор №118/10г, с който страните са
уредили реда и начина за формиране на основните превозни цени и условията на
прилагането им при превози на товари, предоставени от ответника, за които
превозвач е някой от ищците, както и съответното намаление, което ще ползва
клиента.
Страните са се съгласили заплащането на превозните
разноски да се извършва централно в лева, като превозвачите са поели задължение
да изготвят и предоставят на клиента ежеседмично, а при поискване и по-често
следните документи: фактури, опис-сметки, които съдържат информация за
извършените железопътни превози на товари; както и оригиналните товарителници
или техен дубликат.
За да ползва уговореното намаление на превозни цени по договора, ответникът
следва да вписва в товарителниците, обр.
КПМР-П съответния код за централно плащане, посочен в договора,
като полага и печата на дружеството. При
вписване на съответния код за централно плащане ответникът е поел задължение да заплаща превозните разноски централно в седалището на
ищците, а не на съответните отправни гари.
След сключването на договора „БДЖ”ЕАД е извършил железопътни превози на товари на основание сключени отделни договори за превоз,
обективирани в товарителници, обр.КПМР-П.
Първият ищец е извършвал заявените от ответника
превози, като последният, както е уговорено в договора, е вписвал в
товарителниците съответните кодове, като е поставен и административния печат на
дружеството.
След извършване на превозите и приемане на стоките от
страна на получателите, превозвачът
„БДЖ”ЕАД е издал 2бр. фактури, придружени с описи с необходимото съдържание
съгласно договора, като същите, ведно с товарителниците, са изпратени на ответника,
но по делото не са представени доказателства, че са получени от дружеството.
Договорът за железопътен превоз е реален, тъй като се счита сключен, съгласно чл.80 от ЗЖТ,
с приемането на товара за превоз от
страна на превозвача, ведно с товарителницата. Последната удостоверява сключването на договора за железопътен превоз
и условията му, а също така и получаването на товара, съгласно чл.87,ал.1 от
ЗЖТ.
Всички товарителници за железопътни превози на товари са съставени
съобразно изискванията на Закона за железопътния транспорт, а също така
удостоверяват освен сключването на
отделните договори за превоз между
превозвача „БДЖ”ЕАД и ответника, и точното изпълнението по тях от страна на
превозвача.
Представените
от ищците товарителници съдържат и всички, необходими съобразно договора
реквизити, поради което ответникът дължи плащане на превозните разноски.
Възраженията на ответника, че съобразно
товарителниците изпращач е трето лице и съответно дружеството не е страна по
тези превозни договори, са неоснователни. В товарителниците, обективиращи
договорите за железопътен превоз,
извършен от отправна гара К., е посочен
като изпращач ответника, а в останалите
товарителници, удостоверяващи сключването и изпълнението на договорите за
превоз с отправна гара Ч. Б., действително
като изпращач е посочено трето лице, но
те са подписани от представител на ответника, в тях е вписан кода за централно плащане на
ответника и съответно е положен неговия печат,
поради което страна по договорите за превоз като товародател е „Е.Т.”ЕАД.
С оглед гореизложеното, съдът приема,
че превозвачът е изпълнил точно задължението
си да извърши в срок превозите на товари
до определените в отделните договори места, поради което ответника дължи плащане на превозните цени, които са общо в размер на 48 656,04лв.
Според ищците е
налице активна солидарност по отношение
на вземанията за превозното възнаграждение, уговорена в договора, тъй като превозвач са и двете дружества и липсва клауза, уреждаща разпределението на превозната
цена между двамата превозвачи.
Разделността на задълженията и вземанията е общо
правило при наличие на множество длъжници и кредитори, като солидарната
отговорност възниква само в определените от закона случаи или когато е уговорена в
договор, съгласно чл.121 от ЗЗД. Изрична
законова регламентация на активната солидарност не съществува, но теорията и
практиката приемат, че източниците й са същите-закона или договора.
Процесният
договор е абсолютна търговска сделка съгласно чл.1,ал.1,т.5 от ТЗ, поради което за него е приложима разпоредбата
на чл.304 от ТЗ. Съобразно посочената
норма, лицата, които при сключване на
търговска сделка поемат едно общо задължение, се смятат за солидарни длъжници,
ако от сделката не следва друго. Въведената от закона презумпция относно наличието на пасивна солидарност при
търговските сделки следва да намери по
аналогия приложение и по отношение на активната солидарност, доколкото не
съществува изрична нормативна уредба.
В конкретния случай договорът е сключен от ищците в
качеството им на превозвачи, като ответникът е поел задължение да заплаща
превозните възнаграждения на превозвачите, т.е. на ищците, независимо от това
кой от тях е извършил превоза и съответно кой е издал фактурите, поради което,
с оглед липсата на конкретна уговорка
между страните, регламентираща
вземанията за превозна цена за
всеки един от превозвачите, следва да се приеме, че е налице активна
солидарност между ищците и в тяхна полза
са възникнали вземания за превозните разноски в претендирания размер.
Ето
защо, съдът счита, че предявените искове с правно основание чл. 79,ал.1 от ЗЗД са изцяло основателни, поради което ответникът
следва да бъде осъден да заплати солидарно на ищците сумата от 48 656,04лв., представляваща
превозни възнаграждения по сключените въз основа на договор №118/10г. договори
за превоз на товари.
Ищците претендират и мораторна лихва за забава върху
главниците, представляващи превозни възнаграждения.
Съгласно договор №118/10г., дължимите от ответника
превозни цени се заплащат в срок от седем календарни дни от получаването от негова страна на фактурите и придружаващите ги документи.
От събраните по делото доказателства се установи, че
първият ищец е издал фактури за извършените превози, като е изпратил същите,
ведно с описите и товарителниците на ответника, но представените разписки не са
подписани от представител на ответника.
Твърденията на
ищците, че изискуемостта на вземанията по двете фактури е настъпила на
02.10.2010г. и съответно на 16.01.2010г. са недоказани, тъй като не са представени доказателства за
получаването на фактурите и останалите документи от ответника, поради което
срокът за плащане на задълженията му не е започнал да тече на посочените дати. Ответникът
е получил преписи от фактурите и
останалите документи едва с получаването на преписи от исковата молба и
приложенията, поради което същият не е в
забава от посочените от ищците дати и съответно не дължи мораторна лихва за
процесния период.
Ето защо, съдът счита, че исковете с правно основание
чл.86,ал.1 от ЗЗД са неоснователни, поради което следва да бъдат отхвърлени.
„Х. БДЖ”ЕАД е
направил разноски за вещо лице в размер на 250лв., като претендира и
юрисконсултско възнаграждение в минималния размер по Наредба №1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, което с оглед материалния
интерес е в размер на 1520,99лв.
„Б.П.”ЕООД е
направил разноски за държавна такса в размер на 2 141,42лв., за депозит за
свидетели в размер на 40лв., като претендира и юрисконсултско възнаграждение,
което е в същия размер.
При този изход на делото ответникът
следва да бъде осъден да заплати на „Х. БДЖ”ЕАД сумата
от 1 609,16лв., а на „Б.П.”ЕООД сумата от
1982,08лв., представляващи разноски
съобразно уважената част от исковете.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл.86,ал.1 от ЗЖТ вр. чл.79,ал.1 от ЗЗД “Е.Т.” АД със седалище и адрес на
управление: гр.С., жк.М.*, бл.**, вх.*, ет.*, ап.*, ЕИК********** да заплати солидарно на „Х.Б.Д.Ж.” ЕАД със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.”И.В.”
№*, ЕИК******** и „Б.П.”ЕООД със седалище и
адрес на управление: гр.С., ул.”И.В.” №*, ЕИК********* сумата от 48 656,04лв., представляваща неплатени превозни разноски по договори
за железопътен превоз на стоки, сключени въз основа на договор №118/2010г., ведно със законната лихва върху нея от датата
на подаване на исковата молба-26.09.2011г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Х.Б.Д.Ж.” ЕАД със седалище
и адрес на управление: гр.С., ул.”И.В.”
№*, ЕИК******** и „Б.П.”ЕООД със седалище и
адрес на управление: гр.С., ул.”И.В.” №*, ЕИК********* против “Е.Т.” АД със седалище и адрес
на управление: гр.С., жк.М. *, бл.**, вх.**, ет.**, ап.*, ЕИК**************
искове по чл.86,ал.1 от ЗЗД общо за сумата от 4 893,36лв., представляваща мораторна лихва
върху главницата от 48 656,04лв.,
за периода от деня на забавата по всяка една фактура до 25.09.2011г. като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА на основание чл.78,ал.1 от ГПК“Е.Т.” АД със
седалище и адрес на управление: гр.С., жк.М. **, бл.**, вх.*, ет.*, ап.5, ЕИК********* да заплати на „Х.Б.Д.Ж.” ЕАД със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.”И.В.”
№*, ЕИК********
сумата от 1 609,16лв., на „Б.П.”ЕООД със седалище и
адрес на управление: гр.С., ул.”И.В.” №*, ЕИК********* сумата от 1982,08лв., представляващи
деловодни разноски.
Решението
може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: