РЕШЕНИЕ
№ 151
гр. Пловдив, 31.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева Атанасова
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно гражданско
дело № 20235300503112 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на К. И. С. от гр.*** срещу решение №
2212/18.05.2023г. на Пловдивски районен съд, ХІХ граждански състав,
постановено по гр.дело № 2508/2022г. С обжалваното решение К. И. С. с ЕГН
********** с адрес *** да заплати на Н. К. С. с ЕГН-********** с адрес ***
сумата от 5000 лв. за неимуществени вреди в резултат на причинени телесни
повреди от побой на 02.12.2018г., ведно със законната лихва от 21.12.2018г.
до окончателното изплащане на главницата, като и 30 лв. за имуществени
вреди-разходи за СМУ, ведно със законната лихва от 21.12.2018г. до
окончателното изплащане на главницата.
Решението се обжалва на първо място, като недопустимо, като се сочи,
че инцидентът е на 02.12.2018г., образувано е досъдебно производство, което
е спряно, като е дадено указание на Н. С., че в срок до 6 месеца от получаване
на съобщението има възможност да подаде частна тъжна пред Районен съд -
Пловдив за образуване на НЧХД. Такава не е подадена и се намира за
1
недопустимо да се предоставя нова възможност за установяване наличието на
престъпно обстоятелство по чл.124 ал.4 от ГПК. Иска се обезсилване на
решението. На второ място се сочи, че решението е неправилно, защото съдът
не е извършил дължимия анализ на доказателствата по делото, не е установил
степента на понесените болки и страдания и неправилно е определен
размерът на следващите се обезщетения, като съдът неправилно е определил
справедливия според него размер на обезщетението. Иска се евентуално
отмяна на решението като неправилно и намаляване на размера на
обезщетението. Също така се иска отмяна на решението в частта, с която
жалбоподателят е осъден да заплаща адвокатски хонорар по реда на чл. 38 от
ГПК на посоченото основание.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от Н. С., в който
решението се намира за правилно и законосъобразно. Иска се неговото
потвърждаване, в това число и по отношение на присъдените адвокатски
разноски по чл.38 от ЗА. Претендират се разноски на основание чл.38 ал.2 от
ЗА.
Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав, след като прецени
данните по делото въз основа на доводите на страните и при дължимата
служебна проверка, намира следното:
Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния срок от
легитимирани страни, внесена е дължимата държавна такса за въззивно
обжалване и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбата отговаря на
изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.
Обжалваното решение не е недопустимо или нищожно при
постановяването му не е нарушена императивна материалноправна норма.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя К. С., че решението е
недопустимо, защото деликтът е на 02.12.2018г., като е образувано досъдебно
производство, което е спряно, като е дадено указание на Н. С., че в срок до 6
месеца от получаване на съобщението има възможност да подаде частна
тъжна пред Районен съд - Пловдив за образуване на НЧХД. Такава не е
подадена и се намира за недопустимо да се предоставя нова възможност за
установяване наличието на престъпно обстоятелство по чл.124 ал.4 от ГПК.
Възражението не е основателно, защото по това дело е предявен осъдителен
иск по чл.45 от ЗЗД за вреди от деликт, а не установетелен иск по чл.124 ал.5
2
от ГПК за установяване на престъпно обстоятелство от значение за едно
гражданско правоотношение и затова настоящият осъдителен иск няма връзка
с водените наказателни дела по този казус в прокуратурата. Подобни
основания за допустимост на иска по чл.45 от ЗЗД не са предвидени от
нашето законодателство.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя К. С., че решението е
неправилно, защото съдът не е извършил дължимия анализ на
доказателствата по делото, не е установил степента на понесените болки и
страдания и неправилно е определен размерът на следващите се обезщетения,
като съдът неправилно е определил справедливия според него размер на
обезщетението. РС Пловдив по отношение вида и размера на дължимото
обезщетение за неимуществени вреди е изхождал от събраните по делото
писмени и гласни доказателства. РС Пловдив е приел, че ищеца е търпял
както значителни болки, страдания и неудобства, произтекли от отоците по
тялото и невъзможността да се храни нормално в продължение на месец и
последвалото влошаване на здравословното му състояние, така и от
намаляване на имуществото му, в резултат на похарчени средства за
констатиране на вредите. При тези обстоятелства РС Пловдив е приел, че
претендирания размер от 5000 лв. за обезщетяване на неимуществените вреди
се явява справедлив и това налага иска за тях да се уважи изцяло. Тези изводи
на РС Пловдив, според въззивният съд са правилни и обосновани. При
преценката на справедливия размер на обезщетението първата инстанция се е
съобразила с обстоятелствата, които са констатирани по делото и правилно е
оценено тяхното въздействие върху психиката на пострадалия. С оглед
стандарта на живот в страната намаляване на размера на присъденото
обезщетение за неимуществени вреди няма да е справедливо по отношение на
пострадалия и няма да компенсира страданията му. Ето защо и в областта на
размера на обезщетението решението е правилно и законосъобразно. При този
начин на решаване на делото правилно и на основание чл.38 от ЗА, РС
Пловдив е присъдил разноски на адв.Н., защитавал безплатно ищеца по
делото. Ето защо обжалваното решение като правилно и законосъобразно
следва да се потвърди.
С оглед на изхода на делото на адвокат Д. Н. от АК *** пълномощник
на въззиваемата страна – Н. С. следва да се платят 800 лева адвокатски
хонорар за предоставена безплатна правна помощ за въззивното производство
3
по нормата на чл.38 ал.1 т.2 от ЗА, който размер е определен по реда на чл.7
ал.2 т.2 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения.
Мотивиран така съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2212/18.05.2023г. на Пловдивски
районен съд, ХІХ граждански състав, постановено по гр.дело № 2508/2022г.
ОСЪЖДА К. И. С. с ЕГН ********** с адрес *** да заплати на адвокат
Д. Д. Н. с ЕГН ********** с адрес *** сумата от 800 лева за осъществена
безплатна правна помощ по чл.38 от ЗА на ищеца Н. К. С. по въззивното
производство по делото.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4