№ 89
гр. гр. Добрич, 01.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на четвърти ноември
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Павлина Н. Паскалева
при участието на секретаря Криста Ст. Кирова
като разгледа докладваното от Павлина Н. Паскалева Търговско дело №
20253200900025 по описа за 2025 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от Й. Р. М., ЕГН
********** от *** срещу ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.София, район Възраждане, ул.“Света
София“ №7 искове за заплащане на следните суми, представляващи
обезщетения за вреди, вследствие претърпяно на 04.04.2023г. ПТП в ***,
виновно причинено от водача на лек автомобил с рег. № ***, марка и модел
Ауди А8 - И. Д. И., застрахован по риска „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ при ответника, както следва: 75 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания, ведно със законна лихва върху сумата, считано от 12.04.2023г. до
окончателното изплащане; 1780 лв., представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди.
Претенциите на ищеца се основават на следните, изложени в исковата
молба обстоятелства:
На 04.04.2023г., при пресичане на пешеходна пътека пред Стоматологията в
гр. Д., когато вече била по средата на пътното платно, ищцата била блъсната
от л.а. „Ауди" А8 с ДК№ ***. Колата ударила ищцата от лявата страна и я
отхвърлила на голямо разстояние от мястото на удара. След ПТП същата била
отведена в МБАЛ Добрич и настанена в ортопедично отделение. В болницата
престояла за времето от 04.04.2023г. до 13.04.2023г. с окончателна диагноза:
Пертрохантерно счупване на дясна бедрена кост, закрито; счупване на горния
край на тибията /голям пищял/ на лява подбедрица, закрито. Второто счупване
било открито след направена КТ на лява колянна става, поради
продължителни болки. Това счупване се оказало без разместване на
фрагментите, поради което ищцата била обездвижена с ортеза.
Посочените счупвания и обздвижване довели до изключителни неудобства.
На практика, дълго време ищцата не можела да помръдне, тъй като и двата й
крака били обездвижени изцяло. Не можела дори да се обърне на една страна,
1
защото болките били ужасни. След изписване от болницата продължила
лечението си при домашни условия, като продължила да носи ортезата. Била й
изписана и физиотерапия. Всички тези прегледи и физиотерапии се отразили
изключително тежко на състоянието й като цяло, както физически, така и
психически. Невъзможността да се обслужва за изключително дълъг период
от време, довела до голям стрес и притеснения дали изобщо ще може да се
възстанови, както преди. Ищцата не можела да се облече, да се изкъпе
нормално, да върши обичайната си и ежедневна дейност. Това често я
депресирало, защото вместо да помага, се налагало на нея да помагат,
понякога и за най-елементарни домашни дейности. Това довело и до
ограничаване на социалния й живот. Не й било комфортно да излиза, не
искала да се среща с други хора или пък да я посещават в дома й. Постоянно
изпитвала някаква тревожност, всичко било различно. Не можела да спи
нормално, тъй като сънувала кошмари. Известен период от време се
страхувала да се движи по улицата и най- вече да пресича, дори на пешеходна
пътека. Постоянно имала чувството, че отново ще настъпи катастрофа.
Понастоящем продължава да избягва да излиза, както поради страха, така и
поради затруднението й вследствие на уврежданията.
При това ПТП на ищцата били причинени, както неимуществени щети,
изразяващи се в счупване на двата й крака и извършване на операция, така и
имуществени такива за заплащане на ортопедични медицински изделия в
размер на 1 780 лв.
Към дата 04.04.2023г. лек автомобил с ДКН *** има активна застраховка
"Гражданска отговорност" към ответното дружество.
По случая било образувано ДП №280/2023г. по описа на 1-во РУ МВР гр.
Добрич, приключило с внасяне на обвинителен акт, въз основа на който в
Районен съд Добрич е образувано НОХД №1019/2024г.
На 11.04.2023г. ищцата предявила претенция пред ответното дружество за
заплащане на обезщетение за причинените й имуществени и неимуществени
вреди и там била образувана преписка по щета №0411-200-0004-2023г.
Получила отказ за изплащане на обезщетение.
Ответната компания дължи и обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главницата от датата на уведомяването - 12.04.2023г. до датата на
окончателното изплащане по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност".
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК от ответника е депозиран писмен отговор на
исковата молба с вх.рег.№4887/17.07.2025г.
Заявява се оспорване на предявените искове по основание и размер.
Излагат се съображения, че не е налице правно основание за възникването
на твърдените материални права - предмет на депозираните осъдителни
искове, а именно наличие на валидно вземане на Й. М. към ЗАД "ОЗК
Застраховане" АД в посочения общ размер от 76 780 лв. Застрахователят
законосъобразно е постановил отказ за определяне и изплащане на
застрзхователно обезщетение на основание чл. 496, ал. 2, т. 2, б. б и в от КЗ,
доколкото не са му предоставени достатъчно доказателства, от които да се
установяват по безспорен и категоричен начин основанието на претенцията и
размера на вредите.
Не се оспорва, че между И. Д. И. и ЗАД "ОЗК Застраховане" АД е
съществувало валидно облигационно правоотношение по застрахователна
полица №ВG/23/122003732181 за застраховка „Гражданска отговорност" на
лек автомобил марка „Ауди", с рег. № ***, със срок на валидност от
2
30.12.2022г. до 29.12.2023г.
Й. М. отправила към ЗАД „ОЗК Застраховане" АД уведомление с вх. № 99-
2519/12.04.2023г., с което претендира заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 50 000 лв. и обезщетение за имуществени
вреди в размер на 1780 лв. Към застрахователната претенция не са приложени
никакви документи, доказващи, че М. е получила травматични увреждания в
резултат на произшествие на посочената дата, причинено от водач на
застрахован при ответника автомобил, както и досежно характера и вида на
тези увреждания.
С писмо с изх. № 99-2525/12.04.2023г., получено на 18.04.2023г.
застрахователят е уведомил ищцата за образуваната преписка по щета № 0411-
200-0004-2023 и е изискал от нея на основание чл. 106 от КЗ да предостави за
нейното окомплектоване и за установяване и изясняване на обстоятелствата и
причините, довели до настъпването на щетата: констативен протокол с
пострадали лица, всички документи по образуваното досъдебно производство
№ 280/2023г. и др. Й. М. не е взела отношение към отправеното искане и не е
предоставила допълнителни доказателства, следователно не е оказала
дължимото съдействие, изрично регламентирано в чл. 498, ал. 2 от КЗ. При
посочените условия реално не е било възможно застрахователят да вземе
обосновано положително решение по образуваната преписка. Извънсъдебното
поведение на пострадалата е обусловило необходимостта въпросът за
дължимото застрахователно обезщетение да бъде решен по съдебен ред.
Застрахователят взел решение да не бъде изплатено застрахователно
обезщетение, като М. е уведомена за решението с писмо с изх. № 99-
4555/12.07.2023г.
Видно от единствения медицински документ, приложен по делото, а
именно Епикриза ИЗ № 3907/2023г. от Ортопедично отделение на МБАЛ гр.
Добрич, на 04.04.2023г. ищцата е приета в лечебното заведение с диагноза:
пертрохантерно счупване на дясна бедрена кост, закрито. Придружаващи
заболявания: счупване на горния край на тибията /голям пищял/ на лява
подбедрица, закрито; хиперТ.чно сърце без /застойна/ сърдечна
недостатъчност. При рентгенография на лява подбедрица с коляно са
установени: стеснена медиално ставна междина, субхондрална склероза на
артикулиращите кости, ръбцови остеофити, стеснено ретропатерално
пространство, остеофит по горен ръб на пателата, гонартроза вляво. На
07.04.2023г. е извършено оперативно лечение за открито наместване на
фрактура с вътрешна фиксация, фемур. Постооперативен статус: спокоен
следоперативен период; направена контролна рентгенография;
аспирационният дренаж е отстранен в срок; оперативната рана зараства
първично; проведена в леглото лечебна физкултура; изписва се за амбулаторно
лечение в задоволително за възрастта си общо състояние. Изход от
заболяването: с подобрение. Предписани са два контролни прегледа, като
липсват доказателства за тяхното провеждане. Няма данни за извършване и на
посочената в исковата молба физиотерапия. Предписана е медикаментозна
терапия и имобилизация с ортеза на ляв долен крайник за 30 дни. Препоръчан
е консулт с ортопед след 30 дни.
Предвид наличната медицинска документация, се оспорва
възстановителният период на ищцата да е продължил повече от няколко
месеца, като тази продължителност е продиктувана основно от напредналата й
възраст, включително и поради наличните дегенеративни заболявания. След
премахване на имобилизацията на ляв крак, пострадалата е имала възможност
3
да се движи с помощни средства, да се обслужва самостоятелно, включително
и да излиза извън дома си. Съществени усложнения и неблагоприятно
развитие във възстановяването на травмите не се констатират. Безспорно
болничното лечение и оздравителният период са съпроводени от дискомфорт,
но твърденията, изложени в исковата молба не намират опора в
доказателствения материал, доколкото понесените при ПТП травми не водят
обичайно до трудности в ежедневието в дългосрочен план.
Липсват доказателства за понесена от М. тежка психологична травма. Дори
и да се установи, че процесното събитие е било особено стресогенно за нея се
твърди, че с поведението си тя е способствала за продължителността на
периода, през който търпи вреди, тъй като не е взела никакви мерки в тази
насока. Както непредприемането на необходимо лечение на физически
травми, така и непредприемането на необходимо лечение на ментални
неразположения, следва да се счита за съпричиняване, тъй като пострадалият
не е положил усИ. да влияе върху интензитета на симптомите, които по този
начин се задълбочават. Не се и твърди да са извършвани консултация или
терапия с психолог или психиатър.
По делото не се представя никаква медицинска документация, свързана с
психическото състояние на ищцата в периода след ПТП, а именно за
установяване на твърдените: стрес, притеснения, депресия, ограничаване на
социалния живот, постоянна тревожност, проблеми със съня, страх от
движение по улицата и пресичане. Оспорва се наличието на всички, посочени
в исковата молба симптоми, които в своята съвкупност предполагат
наложително психологично лечение. Оспорва се съществуването на причинно
- следствена връзка между травматичните увреждания, понесени от ищцата
при осъществилото се ПТП и последващо психично неразположение, което
продължава и до днес. Не се установяват понесени страдания на психологично
ниво, които да надхвърлят обичайните за подобен род събития.
Претендираното застрахователно обезщетение не е съобразено с
критериите, обективирани в чл. 52 от ЗЗД и със степента и характера на
получените травми. Понесените от ищцата травматични увреди не водят до
трайни последици за физическото и психическото й здраве. На следващо
място, размера на обезщетението следва да се определи към датата на
увреждането - 04.04.2023г. и периода, в който са били понесени съответните
вреди, а не към датата на депозиране на исковата молба или към настоящия
момент, при отчитане на икономическата конюнктура към момента на
причиняване на вредите и при съобразяване на безспорните инфлационни
процеси и настъпилите икономически промени.
По отношение на иска за претърпени имуществени вреди, се сочи че от
представената фактура №211793/05.04.2023г., издадена от МБАЛ Добрич АД,
на стойност 1780 лв., не става ясно какъв продукт е закупен, респективно дали
е бил необходим за проведеното на ищцата медицинско лечение във връзка с
процесното ПТП.
Оспорва се изключителната вина на водача И. И. за обема и степента на
понесените от Й. М. травматични увреждания. Наведено е възражение за
съпричиняване на вредите от ищцата, която с поведението си е нарушила
разпоредбите на чл. 113, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗДвП и чл. 114, т. 1 и т. 2 от ЗДвП.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното
от фактическа страна:
Страните не спорят и по делото се установява, че лек автомобил, с рег. №
4
***, марка и модел Ауди А8, при управлението на който е причинено
процесното ПТП, е застрахован по риска „ГО" в ЗАД „ОЗК -
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД по силата на полица с начална дата на покритие
30.12.2022г. и крайна дата на покритие 29.12.2023г.
С Определение №135 от 29.05.2025г. по НОХД №9/2025г. по описа на ДРС,
влязло в законна сила на 29.05.2025г. е одобрено споразумение, с което е
безспорно установено в проведеното наказателно производство, че И. Д. И. е
осъществил от обективна и от субективна страна състав на престъпление по
по чл.343, ал.3, предл. 6-то, б. „а", предл. 2-ро във вр. с чл. 343, ал.1, б. „б",
предл. 2-ро, във вр. с чл. 342, ал.1, предл. 3 от НК, а именно, че на
04.04.2023г., в гр. Д., по ул. „Отец Пайсий" /преди кръстовище с бул.
Добруджа/, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил
марка „АУДИ", модел „А8", с рег. № ***, в посока към бул. Добруджа нарушил
правилата за движение по пътищата, а именно: Чл. 5, ал.1 от Закона за
движение по пътищата: „Всеки участник в движението по пътищата, с
поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не
трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява
имуществени вреди ".; Чл.20, ал.2 от Закона за движение по пътищата:
„Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. " и Чл.116 от
Закона за движение по пътищата: „Водачът на пътно превозно средство е
длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към
децата, към хората с трайни увреждания, в частност към слепите, които се
движат с бял бастун, към слепо- глухите, които се движат с червено-бял
бастун и към престарелите хора. "; Чл.119, ал.1 от Закона за движение по
пътищата: „При приближаване към пешеходна пътека водачът на превозно
средство е длъжен да пропусне стъпилите пътека или преминаващите по нея
пешеходци, като намали скоростта или спре." и по непредпазливост причинил
средна телесна повреда на Й. Р. М., изразяваща се в трайно затрудняване
движението на долен десен крайник за период от около 5-6 месеца, резултат от
„счупване на дясна бедрена кост" и трайно затрудняване на движението на
долен ляв крайник за период от около 2-3 месеца, резултат от счупване на
големия пищял на лява подбедрица в дисталния край, като деянието е
извършено на пешеходна пътека.
Установява се, че ищцата Й. М. е заявила пред ЗАД „ОЗК -
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД претенцията си обезщетение за имуществени и
неимуществени вреди на 12.04.2023г.
За установяване механизма на процесното ПТП, характера и
продължителността на настъпилите за ищцата травматични увреждания е
назначена комплексна автотехническа и съдебно-медицинската експертиза,
чието заключение като обосновано и мотивирано съдът кредитира.
От заключението се установява следния механизъм на процесното ПТП: На
04.04.2023 г. около 12.45 ч., в гр. Д., *** се движел лек автомобил „АUDI A8
4,2" с рег. № ***. Лекият автомобил е бил управляван от И. Д. И., който е
пътувал сам в автомобила си. Произшествието е настъпило през светлата част
на денонощието, при ясно време и добра метеорологична видимост, по прав
5
хоризонтален участък от пътя. Пътната настилка била асфалтовата, мокра,
запазена, без неравности и повреди по нея в района на произшествието.
Наближавайки мястото на произшествието, на около 45 м. след кръстовището
с кръгово движение по ул. „Отец Паисий", лекият автомобил се е движел със
скорост около 40 км/ч. В същото време, по пешеходната пътека на ул.„Отец
Паисий" намираща се непосредствено преди кръстовището с ул.„Д-р Иван
Пенаков" в ляво и ул.„Батак" в дясно две пешеходки, първата от които е била
пострадалата Й. Р. М. са предприели пресичане на платното за движение. При
движението си по пешеходната пътека пешеходката която втора е предприела
пресичане на платното за движение и се е движела по-бързо е изпреварила Й.
М. и е преминала пред лекия автомобил с рег.№ ***. Пострадалата Й. М.,
която се движела вече втора е изминала около 3,70 м. от началото на
пешеходната пътека, след което в резултат на пресичане траекторията й на
движение с траекторията на движение на лекия автомобил е настъпил удар
между тях. Първоначалното съприкосновение е настъпило в предна дясната
част на лекия автомобил „АUDI A8 4,2" с рег. № *** с лявата странична част
на тялото на пешеходката Й. М.. Ударът е настъпил по време на предприето
спиране от страна на водача на лекия автомобил „АUDI A8 4,2" с рег. № ***
при скорост на движение около 25 км/ч. В резултат на скоростта на движение
на автомобила в момента на удара, пострадалата пешеходка пада на дясната си
страна на тялото си върху асфалтовата настилка. След настъпилото ПТП
лекият автомобил „АUDI A8 4,2" се е установил в покой, а водачът му И. И. е
слязъл от автомобила си и с помощта на случайно преминаващ пешеходец е
преместил пострадалата М. на тротоара в дясно от платното за движение.
Мястото на началото на удара между лекия автомобил „АUDI A8 4,2" с рег. №
*** и пострадалата пешеходката Й. М. се намира върху пешеходната пътека на
ул. „Отец Паисий", на около 3,70 м. в ляво от десния край на платното за
движение.
Преди да настъпи ПТП водачът на лекия автомобил И. И. и пешеходката Й.
М. са имали пряка видимост един спрямо друг, като между тях не е имало
препятствия, които да са ограничавали видимостта им. Пострадалата
пешеходка Й. М. е имала обективната възможност да предотврати удара с
лекия автомобил и настъпването на произшествието, ако преди да предприеме
пресичането на платното за движение по ул.„Отец Паисий" първо бе
пропуснала преминаването на лекия автомобил и след това е продължила
движението си по пешеходната пътека.
Според заключението в резултат на процесното ПТП ищцата е получила
счупване на горния край на лява голямопищялна кост /латерален кондил на
лява тибия/, неразместено и счупване в горния край на дясна бедрена кост в
областта на трохантера. Направена е имобилизация с отреза на фрактурата на
горен край на лява тибия и 07.04.2023г. открито наместване на фрактура с
вътрешна фиксация на счупване в горния край на дясна бедрена кост.
Проведеното лечение съответства на получените увреждания.
Механизма на причиняване на уврежданията е удар с или върху твърд
предмет. Счупването на лявата тибия е причинено от натиска на бронята, а
при последващото падане се е получило счупването на бедрената кост.
Получените увреждания са характерни за механизма на ПТП и скоростта, с
която се е движел автомобила. Налице е пряка причинно-следствена връзка
между настъпилото ПТП и получените увреждания.
Поради напредналата възраст на ищцата, придружаващите заболявания и
невъзможността на здравната система в страната да осигури адекватна
6
рехабилитация, възстановителният период не е приключил. Усложненията са
хипотрофия на мускулатурата, ограничени и болезнени движения в коленните
и тазобедрени стави и са свързани с невъзможността да се осъществи
адекватна рехабилитация. След болничния престой е необходимо лечението
да продължи в рехабилитационен център, но такъв в страната няма. След
изписването, поради увреждането на двата долни крайника режимът е
постелен на легло за 45 дни. В началото болките и страданията са от
получените счупвания, в последствие се прибавят и от дегенеративните
промени, които вследствие на травмата се усилват, хипотрофията на
мускулатурата допринася за увеличаване на болките и ограничаване на
подвижността. Получените травматични увреждания и последиците от тях са
направили пострадалата зависима от чужда помощ. В момента същата ходи
трудно, с помощта на праходилка и чужда помощ.
Извършените от ищцата разходи са в причинна връзка с извършената
операция на десния й крак.
Ищцата представя по делото писмени доказателства /л.34/ за закупени
медицински изделия на стойност 1780 лв. – фактура за закупуване на
медицинско изделие за ортопедия.
Ищецът е ангажирал по делото гласни доказателства с показанията на
свидетеля Г. А. М. (син на ищцата). Свидетелят излага, че след настъпване на
ПТП ищцата била приета в болницата за операция. Били счупени и двата й
крака, като за операция на десния крак било необходимо да бъде заплатена
предварително титанова пластина. Левият крак бил обездвижен с временна
шина за период от около 3-4 месеца. Ищцата била в тежко състояние.
Операцията била направена още в деня на ПТП. Ищцата престояла в
болницата около две седмици, като св.Мечков бил придружител и денонощно
и изцяло се грижел за майка си. Ищцата била напълно на легло, цялата
натъртена, със синини и на памперси. Имала болки навсякъде. Свидетелят я
почиствал, сменял памперсите и я хранел. При изписването била наета частна
линейка и закупена количка, за да може ищцата да бъде преместена у дома.
Около една година ищцата била на легло и на памперси. Свидетелят сменял
постоянно памперсите и я къпел. Дезинфекцирал раната, която била с 32 шева.
Ежедневно по няколко пъти сменял превръзките. Свидетелят след
консултация с лекари и рехабилитатори правел масажи на ищцата и я
раздвижвал. След една година ищцата започнала да става и да се движи с
проходилка. Към настоящия момент вече е започнала да слиза пред входа на
блока, в който живее, също за кратко време. Преди настъпване на ПТП ищцата
сама ходела на разходки, грижела се за градината си в к.к.“Албена“, копаела и
отглеждала зеленчуци. Била самостоятелна, живеела отделно от сина си, в
друг апартамент и се грижела сама за всичко. Движела се самостоятелно, без
помощни средства. След ПТП ищцата живее в апартамента на свидетеля,
който се грижи за нея, тъй като тя не може да обслужва домакинство. Ищцата
се „сринала“ емоционално, била зле психически, плачела. Тъгувала и
изпитвала неудобство от това, че не може да се обслужва сама и се налага
синът й да прави това, включително да сменя памперсите й.
При тази фактическа установеност, настоящият състав на Добричкия
окръжен съд, достигна до следните правни изводи:
Предявените искове са с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ вр.чл.45 и
чл.52 от ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Съобразно разпоредбата на чл.429, ал.1 КЗ със сключването на договор за
застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят поема задължението
7
да покрие отговорността на застрахования към трети лица за причинените
имуществени и неимуществени вреди. Същевременно разпоредбата на чл.477,
ал.1 и ал.2 КЗ предвижда, че обект на застраховане по задължителната
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е гражданската
отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените
от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с
притежаването и/или използването на моторни превозни средства.
Основателността на прекия иск на увредения срещу застрахователя за
обезщетяване на причинените в резултат на застрахователно събитие вреди,
предполага установяването при условията на пълно и главно доказване от
страна на ищеца на валиден застрахователен договор; настъпило по време на
действие на застрахователния договор застрахователно събитие,
представляващо покрит от застраховката риск; противоправност на
поведението на застрахования водач на МПС, в резултат на което е причинено
ПТП; обстоятелството, че вследствие извършеното ПТП ищецът е претърпял
имуществени и неимуществени вреди, както и размера им; причинно-
следствена връзка между поведението на застрахования и претърпените
вреди. В тежест на ответника е да докаже наведените от него възражения.
Предявените искове са допустими съгласно разпоредбите на чл.432, ал.1 и
чл.498, ал.1 и ал.3 от К3, тъй като към исковата молба са представени
доказателства относно изпълнението на задължението на ищеца по чл.380 от
КЗ. Ищецът е депозирал претенцията си пред ответника на 12.04.2023г.
Срокът по чл.496, ал.1 от КЗ е изтекъл, без да е определено и изплатено
обезщетение на пострадалия или пък да е бил даден от застрахователя
мотивиран отговор на предявената претенция, което обосновава правния
интерес от завеждане на настоящото дело.
Съгласно разпределената доказателствена тежест, ищцецът установява
наличието на всички елементи от фактическия състав на чл.432, ал.1 от КЗ във
вр. чл.45 от ЗЗД, ангажиращи отговорността на застрахователя за обезвреда на
настъпилите за тях в резултат на деликта вреди.
Предвид разпоредбата на чл.300 от ГПК от постановения по НОХД №1019
по описа на РС Добрич за 2024 г. съдебен акт се установява несъмнено
извършването на твърдяното в исковата молба деяние, неговата
противоправност и вината на водача на МПС – И. Д. И.. Споразумението има
сила на присъда, а същата е задължителна за гражданския съд, на осн.чл.300
ГПК и следователно изключва преценката на настоящия състав относно това
дали е извършено деянието, противоправно ли е то и относно вината на дееца.
С оглед на изричната забрана на коментираната разпоредба, съдът намира, че в
настоящото производство не може да се изследва и въпроса относно
причините, поради които е настъпило произшествието, тъй като причините са
релевантни към въпроса за вината. Що се отнася до механизма на
произшествието, в гражданския процес тези факти могат да се обсъждат само
досежно евентуално релевирано възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат. В хода на производството безпротиворечиво се
установяват и останалите елементи от фактическия състав на непозволеното
увреждане – настъпилите за ищеца болки и страдания от причинените травми,
техния характер, степен и продължителност във времето, както и пряката им
причинна връзка с деянието.
Налице е и хипотезата на чл.432, ал.1 от КЗ. Доказва се наличието на
валиден договор за застраховка "ГО" към датата на реализиране на ПТП
между собственика на причинИ. увреждането автомобил и ответника като
8
застраховател по риска.
Предвид обхвата на застрахователното покритие, регламентиран в чл.477,
ал.1 от КЗ, застрахователят обезщетява всички вреди, за които отговаря
застрахованото лице на основание чл.45 ЗЗД. Съгласно разпоредбата на
чл.477, ал.2 от КЗ застраховани лица са собственикът на моторното превозно
средство, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и
всяко лице, което ползва моторното превозно средство на законно основание.
Съгласно задължителните за съдилищата постановки, дадени с
Постановление № 4/23.12.1968 г. по гр. д. № 2/1968 г. на Пленума на ВС,
понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка
на обективно съществуващи конкретни обстоятелства. За да се определи
обезщетение, съставляващо справедлив паричен еквивалент на претърпени от
деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителния размер на
моралните вреди, с оглед на характера и тежестта на уврежданията,
интензитета и продължителността на болките, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания, както и икономическата конюнктура в
страната към момента на причиняване на вредите. Следва задължително да
бъдат изтъкнати и надлежно оценени всички обстоятелства, обосноваващи
размера на дължимото по чл.52 ЗЗД обезщетение.
В конкретния случай ищцата Й. М. е жена в пенсионна възраст. Към
момента на осъществяване на ПТП и настъпване на вредите макар и в
напреднала възраст /на 84 години/ е била физически здрава. В резултат на
процесното ПТП е получила следните травматични увреждания: счупване на
горния край на лява голямопищялна кост /латерален кондил на лява тибия/,
неразместено и счупване в горния край на дясна бедрена кост в областта на
трохантера. На ищцата М. е извършена оперативна интервенция - открито
наместване на фрактура с вътрешна фиксация на счупване в горния край на
дясна бедрена кост и имобилизация с отреза на фрактурата на горен край на
лява тибия. Получените увреди са наложили болничен престой за периода 04-
13.04.2023г. Установено е по делото, че болничния и следболничния период са
били придружени със силни болки и дисконфорт. За период от около една
година пострадалата, получила увреждания и на двата крака, се е нуждаела от
помощ при ежедневните си дейности. Засегнати са значими за пострадалото
лице човешки потребности. Настъпила е промяна в обичайния начин на
съществуване и живот. Според експерта, с оглед възрастта на ищцата, промени
в посока подобрение не се очакват, както и пълно възстановяване. При това
следва извод за наличие на данни за продължителен оздравителен процес,
както и за настъпили трайни увреди на здравето на ищцата.
Надлежно установените релевантни факти и обстоятелства за определяне
размера на обезщетението, съобразно указанията дадени с ППВС № 4/1968г.
по приложението на чл. 52 ЗЗД, в това число възрастта на пострадалата,
степента на увреждането от процесното ПТП, продължителността на лечение,
обосновават извод за значителни физически болки и страдания и негативни
емоционални преживявания, които ищцата е претърпяла и ще продължава да
търпи до края на живота си като последица на причиненото увреждане.
Съобразно анализираните по-горе писмени и гласни доказателства,
причинените на ищцата болки и страдания, с оглед критериите за
справедливост, могат да бъдат репарирани със сумата от 75 000 лева.
Настъпването на пътнотранспортно произшествие, с причинени
травматични увреждания е съпътствано с извършване на разходи по лечение и
възстановяване. Съдът намира, че от събраните по делото доказателства се
9
установява причинно-следствената връзка между извършените разходи и
настъпилото събитие. От представените от ищцата доказателства се
установява размер на извършените от нея разходи за лечение от 1780 лв.
Доколкото размерът на дължимото обезщетение следва да се определи
окончателно и съобразно възраженията на ответника, съдът дължи преценка
на възраженията за съпричиняване на вредоносните последици. При
разглеждането на възраженията съдът следва да извърши преценка доколко
поведението на пострадалия ищец е способствало за настъпване на
деликтния резултат. Релевантен за съпричиняване на вредата е само онзи
конкретно установен принос, без който наред с проявеното от виновния
неправомерно поведение, не би се стигнало до вредоносен резултат.
Застрахователят релевира възражение за съпричиняване, като твърди, че
при ПТП ищцата е нарушила разпоредбите на чл.113, ал.1, т.1 и т.2 от ЗДвП -
при пресичане на платното за движение пешеходците са длъжни да
преминават по пешеходните пътеки при спазване на следните правила: преди
да навлязат на платното за движение, да се съобразят с приближаващите се
пътни превозни средства; да не удължават ненужно пътя и времето за
пресичане, както и да не спират без необходимост на платното за движение; и
чл.114, т.1 и т.2 от ЗДвП - на пешеходците е забранено да навлизат внезапно на
платното за движение и да пресичат платното за движение при ограничена
видимост.
На основание чл. 300 ГПК във вр. чл. 413, ал. 2 и ал. 3 НПК, след влизане в
сила на определението за одобряване на споразумението въпросите относно
извършване на деянието, неговата противоправност и виновността на водача
на застрахования увреждащ автомобил, за причиняване на процесното ПТП,
от което са настъпили вреди за ищцата, не могат да бъдат преразглеждани и
следва да се възприемат от съда, разглеждащ гражданскоправните последици
от деянието. Това се отнася до всички елементи на деянието, включени във
фактическия състав на престъплението. В случая, пресичането на пешеходна
пътека от пострадалото лице е квалифициращо обстоятелство по чл.343, ал.3,
предл. последно от НК, прието с одобреното от наказателния съд
споразумение, което има последиците на влязла в сила присъда - чл. 383, ал. 1
НПК и следва да бъде зачетено в настоящето производство.
Съгласно чл.119, ал.5 от ЗДвП при пътнотранспортно произшествие с
пешеходец на обозначена пътна маркировка "пешеходна пътека", когато
водачът е превишил разрешената максимална скорост за движение или е
нарушил друго правило от ЗДвП, имащо отношение към произшествието,
пешеходецът не се счита за съпричинител за настъпване на съответното
произшествие. Допуснатите нарушения на правила от ЗДвП от страна на
водача на увреждащото МПС са изрично изброени в споразумението между
Районна прокуратура – Добрич и подсъдимия И. И., посочен от ищцата като
автор на процесния деликт, което е одобрено от наказателния съд, в това число
и нарушение на чл.119, ал.1 от ЗДвП, предвиждащ задължение за водача при
приближаване на пешеходна пътека да пропусне стъпилите на пешеходната
пътека или преминаващи по нея пешеходци, като намали скоростта или спре.
Следователно, налице са всички изискуеми предпоставки за приложение на
нормата на чл.119, ал.5 от ЗДвП. Ищцата, като пешеходец, не може да бъде
квалифицирана като съпричинител за настъпване на процесното
произшествие на пешеходна пътека, виновно причинено, в нарушение на
правилата за движение по пътищата, от водач на застраховано при ответника
моторно превозно средство.
10
По гореизложените съображения съдът намира, че липсва принос на
пострадалия за настъпване на вредите, съответно наведените от ответника
възражения за съпричиняване са неоснователни. Предявените искове за
имуществени и неимуществени вреди следва да бъдат уважени изцяло.
С оглед изхода от спора по главния иск, следва да бъде разгледана и
претенцията с правно основание чл.497, ал.1, т.2 от КЗ за заплащане на
законната лихва върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди
начиная от 12.04.2023г. Досежно задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите в чл.493, ал.1, т.5 КЗ е предвидено, че
застрахователят покрива отговорността на застрахования за лихвите по чл.429,
ал.2, т.2 КЗ, при ограниченията на чл.429, ал.3 КЗ, именно само в рамките на
застрахователната сума и за период с начало - уведомяване на застрахователя
за настъпване на застрахователното събитие, респ. предявяване на претенция
от увреденото лице. За неимуществените и имуществените вреди
застрахователят е уведомен на /л.7, 8 от делото/. Следователно
застрахователят дължи плащане на лихвите за забава дължими от делинквента
за неимуществени вреди за периода от 12.04.2023 г. до окончателното
плащане.
По разноските:
Ищцата не е сторила разноски по делото.
Представени са доказателства по делото, че процесуалният представител на
ищцата Й.М. – адв.Н.В. е оказал безплатна правна помощ, на основание чл.38,
ал.1, т.2 от ЗА. В този случай възнаграждението се определя по чл.36, ал.2 от
ЗА и следва да се присъди в тежест на ответника по делото. Според актуалната
практика на СЕС, обективирaна в решение от 25.01.2024 г. по дело С438/2022
при определяне размера на адвокатското възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв,
националната юрисдикция не е обвързана от минималните размери,
предвидени в Наредбата за възнаграждения за адвокатска работа, респ. – от
ограничението по чл. 38, ал. 2, изр. 2 ЗАдв, което препраща към наредбата, а
следва да съобрази единствено фактическата и правна сложност на делото,
съответно – положения от адвоката труд за осъществяването на защитата по
делото. Ето защо при отчитане на заявения, респ. уважен материален интерес,
фактическата сложност на производството, съдът присъжда възнаграждение в
размер на 6700 лева с включен ДДС, тъй като адвокатът е данъчно
регистрирано лице.
Ищецът е освободен от внасяне на държавна такса и разноски в
производството на основание чл.83, ал.1, т.4 от ГПК, поради което и на
основание чл.78, ал.6 ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да
заплати в полза на Бюджета на съдебната власт, по сметка на Добрички
окръжен съд сумата от 3071,20 лв., представляваща дължимата държавна
такса, определена съгласно чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК, върху размера на исковете.
Водим от горното Окръжният съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, район Възраждане, ул.“Света
София“ №7 да заплати, на основание чл.432, ал.1 от КЗ вр.чл.45 и чл.52 от ЗЗД
и чл.86 ЗЗД, на Й. Р. М., ЕГН ********** от *** следните суми,
11
представляващи обезщетения за вреди, вследствие претърпяно на 04.04.2023г.
ПТП в ***, виновно причинено от водача на лек автомобил с рег. № ***,
марка и модел Ауди А8 - И. Д. И., застрахован по риска „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ при ответника, както следва: 75 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, ведно със законна лихва върху сумата,
считано от 12.04.2023г. до окончателното изплащане; 1780 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, район Възраждане, ул.“Света
София“ №7 да заплати на адв. Н. С. В., АК-Добрич сумата от 6700 лв. с
вкл.ДДС, представляваща дължимо възнаграждение за осъществено безплатно
процесулно представителство на ищеца Й. Р. М., на основание чл. 38, ал. 2 от
ЗА, във вр. с чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, район Възраждане, ул.“Света
София“ №7 да заплати по сметка на Окръжен съд Добрич, в полза на Бюджета
на съдебната власт, сумата от 3071,20 лв., представляваща дължимата
държавна такса, определена съгласно чл.1 от Тарифа за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК, върху размера на исковете.
Присъдените суми могат да бъдат заплатени по следната посочена от ищеца
банкова сметка:
***
Общинска банка, клон Добрич.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд гр.Варна в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Добрич: _______________________
12