Р Е
Ш Е Н
И Е №77
гр.Габрово, 25.04.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ГАБРОВСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД в публично съдебно заседание на втори април през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П.Пенкова
ЧЛЕНОВЕ : К.Големанова
С.Миланези
при секретаря
М.Шаханова, като разгледа докладваното от съдията Пенкова в.гр.д. №84 по описа за 2019г. ,за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивни жалби на
«ИВОНА 2014»ЕООД-гр.Т. и «ИВОНА Т.»ЕООД сррещу постановеното решение на
Тревненски районен съд по гр.д.№241/2018г.
Във въззивната жалба на «ИВОНА
2014»ЕООД са изложени подробни доводи за незаконосъобразност и необоснованост
на постановеното от първоинстанционния съд решение,с което е уважен предявеният
иск по чл.216,ал.1,т.4 и т.6 от ДОПК. Твърди се ,че изводите на съда не кореспондират със събраните доказателства и установената
фактическа обстановка. Решението
е постановено в противоречие с
материалния закон. Не е доказано
намерения за увреждане на представляващия дружеството прехвърлител по
процесната сделка. От събраните доказателства може да се обоснове точно
обратното.Органът по приходите не е поискал в хода на ревизията налагане на
обезпечителни мерки. Не е налице и реално намаляване на имуществото на
дружеството-продавач,тъй като сделката е възмездна и прехвърлителят срещу прехвърления автомобил
е получил парична престация. Не е установено и даденото от продавача значително да надхвърля полученото. Не е
установен и ФС на чл.216,ал.1,т.6 от ДОПК – наличие на вреда за публичния
взискател,тъй като автомобил е отчужден по своята застрахователна стойност.
Претендира се за отмяна на обжалваното решение и
постановяване на ново по същество на спора,с което искът да се отхвърли изцяло.
Във въззивната жалба на „Ивона Т.”ЕООД се излагат
доводи ,че обжалваното решение е незаконосъобразно и неправилно, не почива на
събраните доказателства по делото и установената фактическа обстановка .Не са
осъществени предпоставките на чл.216,ал.1,т.2,т.4 и т.6 от ДОПК. Цената е
изцяло заплатена от купувача чрез банков превод,за което е представено платежно
нареждане на нотариуса.При извършване на продажбата е подписана декларация по
чл.264,ал.2 ДОПК за липсата на непогасени публични задължения,подлежащи на
принудително изпълнение.Получената цена от продажбата на автомобила не е
полужила за погасяване на такива задължения на „Ивона Т.”ЕООД,тъй като към
16.07.2014г. такива не са били установени и с получените средства са покрити
разходи за дейността на дружеството. Липсва намерение за увреждане на публичния взискател ,каквато
предпоставка следва да е налице в хипотезата на чл.216,ал.1,т.4 и т.6 ДОПК.
Претендира се за отмяна на решението и отхвърляне
изцяло на предявения иск.
В депозираните от ответника по въззивните жалби
писмени отговори, същите са оспорени като неоснователни Изложени са подробни
твърдения,че е доказан всеки от фактическите състави на чл.216,ал.1,т.2,т.4 и
т.6 от ДОПК. Намерението за увреждане е налице,тъй като длъжникът е
притежавал само имуществото, предмет на
процесната разпоредителна сдека.С отчуждаването му е постигнал пълна
невъзможност на взискателя да се удовлетвори от друго притежавано имущество. Договорът
е сключен в кратък период след връчване на заповедта за възлагане на ревизия. Няма
данни уговорената сума като насрещна престация да е послужила за погасяване на
публични задължения.Твърди се ,че е доказана и хипотезата на чл.216,ал.1,т.2 ДОПК-даденото да е значително по-малко от полученото.
Въззивният съд,като взе предвид наведените в жалбите
доводи и събрани доказателства,прие за установено следното:
Жалбите са подадени в срок, от надлежни страни и срещу
подлежащ на обжалване акт,предвид на което са процесуално допустими.
С обжалваното решение
първоинстанционният съд е обявил
за недействите лен по отношение на ДЪРЖАВАТА договора за покупко –
продажба на МПС с нотариална заверка на подписите рег.№1888/16.07.2014г. на
нотариус с рег.№165 на НК и район на действие Районен съд – Габрово Н.М., с който „ИВОНА – Т.“ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Т., ул. ****, представлявано от И.М.В., е продало на „ИВОНА 2014“ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Т.,
***, представлявано от Й.М.П., лек автомобил „***“ с рег.№ ***,
с рама № *** и двигател № ***,на две от посочените от ищеца основания – по чл.216 ал.1 т.4 и т.6 от ДОПК.
Въззивната инстанция е
констатарила нередовности на исковата молба,по която се е произнесъл първоинстанционният съд с
обжалваното решение и с постановеното определение от 06.03.2019г. по в.гр.д.№84/2019г. е указал
на ищеца да ги отстрани.
В даения
срок ищецът е депозирал уточняваща искова молба,съгласно която
предявените искове срещу двамата ответници са при
условията на евентуалност , като предявеният като главен иск е по чл.216,ал.1,т.4 ДОПК ,а като евентуален по чл.чл.216,,ал.1,т.2 ДОПК и като евентуален по чл.216,ал.1,т.6 ДОПК /л.33
от делото/.
От «Ивона 2014г.»ЕООД е постъпило писмено
становище по уточняващата искова молба,в което се поддържа,че предявените искове
и в трите хипотези на чл.216,ал.1,т.2,т.6
и т.4 от ДОПК са неоснователни и недоказани,за което са изложени подробни
съображения.
От «Ивона-Т.»ЕООД не е постъпил отговор на
уточняващата искова молба., връчена чрез управителя на дружеството на 22.03.2019г.,съгласно
удостовереното в приложената разписка.
В
исковата молба са наведени твърдения,че в ТД на НАП – В.Т. е образувано изпълнително
производство по реда на ДОПК срещу първия ответник „Ивона-Т.”ЕООД- за принудително изпълнение на
публични вземания, представляващи задължения по декларации Обр. 6, СД ДДС и
издаден ревизионен акт, в общ размер към 06.07.2018г. на 68 045,79 лв., в
т.ч. главница – 45 409,14 лв. и лихви – 22 636,65 лв. По
изпълнителното дело е била наложена като обезпечителна мярка – запор на банкови
сметки, без да е било реализирано изпълнение. С ревизионен акт №Р-07-1401222-091-01/19.12.2014г.,
връчен на 23.12.2014г., са били установени данъчни задължения на първия
ответник в размер на 21 796,00 лв., от които: главница – 16 494,87
лв. и лихва – 5301,13 лв. Актът не е бил обжалван и е влязъл в сила. Ревизионният
акт е издаден след връчена на 03.06.2014г. заповед за ревизия на упълномощен
представител на дружеството Ц.Л.. В исковата молба се твърди, че след връчване
на заповедта за ревизия, на 16.07.2014г., е бил сключен договор за
покупко-продажба, с който първият ответник прехвърлил на втория ответник лек
автомобил „***“ с рег.№***, за сумата от 1500,00 лв. Сделката била
недействителна по отношение на държавата, тъй като: била сключена с намерение
за увреждане на публичния взискател; страните по нея били свързани лица по
смисъла на §1 т.3 б. „а“ и б. „б“ от ДР на ДОПК лица; длъжникът отчуждил свое
имущество на цени, значително по-ниски от действителните.
Претендира се в исковата молба да се
постанови решение, с което да се обяви за относително недействителна спрямо
държавата сключената между първия и втория ответници възмездна сделка – договор
за покупко – продажба на лек автомобил „****“ с рег.№****.
Първоинстанционният съд е уважил
иска на две от посочението от ищеца основания –чл.216,ал.1,т.4 и 6 ДОПК.
Съгласно уточняващата искова
молба като главен е предявен искът по чл.216,ал.1,т.4 ДОПК,а като евентуален по
чл.216,ал.1,т.6 ДОПК.Предвид на това, при уважаването на главния иск с
постановеното от първоинстанционния съд решение, не е налице основание за
разглеждане по същество евнтуалния иск по чл.216,ал.1,т.6 ДОПК и в тази част
решението следва да бъде обезсилено.
В частта,с която
първоинстанционният съд е уважил иска по чл.216,ал.1,т.4 ДОПК,обжалваното
решение е валидно и допустимо.
Предмет на оспорване и от
двамата жалбоподатели е приетото от първоинстанционния съд в обжалваното
решение,че е осъществен фактическият състав на чл.216,ал.1,т.4 ДОПК. И двамата
жалбоподатели се позовават на недоказаност на наличието на намерение за увреждане
на публичния взискател
Не е спорно по делото, а и се установява
от представените писмени доказателства,
че със заповед за възлагане на ревизия № РД-07-1401222-01/26.05.2014г. органът
по приходите при Национална агенция за приходите /НАП/ е възложено извършването
на ревизия на „Ивона –Т.“ЕООД. Заповедта е
връчена на ревизираното дружество на 03.06.2014г., чрез пълномощник Ц.Л..
Със заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия №
РД-07-1401222-020-02/28.08.2014г., връчена на ревизираното лице на 04.09.2014г.
чрез упълномощен представител, е променен обхвата на извършваната ревизия. На
19.12.2014г. е издаден ревизионен акт №Р-07-1401222-091-01, с който е
констатирано, че ревизираното дружество има непогасени публични задължения към
държавата в размер на общо 21 976,00 лв., в т.ч. ДДС, корпоративен данък,
ДОО, ДЗПО, ЗО и лихви към тях. Ревизионният акт е връчен на „Ивона – Т.“ЕООД електронно, на 23.12.2014г. На 12.01.2015г. е съставен ревизионен
акт №П-04000715000148-003-01/12.01.2015г. за поправка на ревизионния акт, с
който са установени задължения за довнасяне, като актът е връчен електронно на
„Ивона – Т.“ЕООД на 14.01.2015г.
След връчване на заповедта за възлагане на
ревизията, но преди издаване и връчване на ревизионния акт на „Ивона – Т.“ЕООД, на 16.07.2014г. е сключен договор за покупко – продажба на МПС с нотариална
заверка на подписите рег.№1888/16.07.2014г. на нотариус с рег.№165 на НК и
район на действие Районен съд – Габрово Н.М., с който „Ивона – Т.“ЕООД,
представлявано от И.М.В., като продавач, е
прехвърлило на „Ивона 2014“ЕООД, представлявано от Й.И.М., като купувач, лек автомобил „****“ с рег.№ ****, с посочени рама и двигател, за сумата от 1500,00 лв., която сума
купувачът е завил, че е получил преди подписването на договора по банкова
сметка, ***. При сключване на договора е представено удостоверение за
застрахователна стойност от HDI №0080273 от
16.07.2014г. на стойност 1500,00 лв.
Не е спорно по делото, че законният
представител на „Ивона – Т.“ЕООД
И.М.В. е син на законният представител на „Ивона
2014“ЕООД Й.И.М., както и че Й.И.М. е била в трудово правоотношение с „Ивона – Т.“ЕООД, считано от 24.11.2008г. до
01.08.2014г. Последното е видно и от справка актуално състояние на всички
трудови договори на „Ивона 2014“ЕООД гр. Т.
Не се спори, че на 11.07.2018г. „Ивона 2014“ЕООД, представлявано от Й.И.М., е продала на лицето Д.П.П. от гр. Г., лекия автомобил „***“ с рег.№ ****, за сумата от 1300,00 лв., чрез договор за покупко-продажба на МПС с
нотариална заверка на подписа рег.№2210/11.07.2018г. на помощник – нотариус по
заместване К.Б. при нотариус с рег.№706
на НК и район на действие Районен съд – Трявна С.Л..
При така установената фактическа обстановка,в случая
е осъществен фактическият състав на чл.216,ал.1,т.4 ДОПК, по
предявения като главен иск.
Съгласно разпоредбата на чл.216,ал.1,т.4 ДОПК недействителна спрямо
държавата е сделка, сключена от длъжник по публично задължение, ако е сключена
след датата на установяване на публичното задължение, съответно след връчването
на заповедта за възлагане на ревизията,когато длъжникът я е сключил с намерение
да се увреди публичния взискател.
Продавачът по процесната сделка
„Ивона-Т.”ЕООД е длъжник по публично задължение съгласно ревизионен акт №Р-07-1401222-091-01/19.12.2014г. и ревизионен акт за поправка №П-04000715000148-003-01/12.01.2015г.
В случая
е осъществена и втората предпоставка на чл.216,ал.1,т.4 ДОПК в хипотезата на извършена разпоредителна
сделка след връчване на заповедта за възлагане на ревизия ,в резултат на която
са установени публични задължения.От представените по делото
доказателства е установено, че заповедта за
възлагане на ревизия № РД-07-1401222-01/26.05.2014г. е била връчена на ревизираното дружество на 03.06.2014г., чрез пълномощник Ц.Л..Процесната сделка е сключена след връчване на заповедта за възлагане на ревизия
- на 16.07.2014г
година,като възложената ревизия е приключила с установени
публични задължения ,за които е издаден РА №Р-07-1401222-091-01/19.12.2014г. и ревизионен акт за поправка №П-04000715000148-003-01/12.01.2015г.,за които не се твърди
и няма данни да са обжалвани .
Предпоставка за уважаване на
иска по чл. 216, ал.
1, т. 4 от ДОПК е сделката да е сключена с
намерение у длъжника да се увреди публичния взискател,което намерението за
увреждане не се предполага, а следва да бъде установено и доказателствената
тежест е за ищеца,тъй като в тази хипотеза законът санкционира виновното
намерение опорочаващо сделката, а не факта на разпореждане с имуществото.
В настоящия случай, намерението е
обосновано от ищеца с обстоятелствата, че МПС е продаден от длъжника в краткът период след връчване на заповедта за възлагане на ревизията,няма дани сумата от
продажбата да е послужила за погасяване
на публичното задължение,
продажбата
на единственото имущество на длъжника и липсата на друго имущество е
направила невъзможно удовлетво ряването на публичния взискател.
Представените по делото доказателства
дават основание да се приеме, че намерението на ответника „”Ивона Т.”ЕООД за увреждане на публичния взискател, е установено.
При започнало
ревизионно производство,за което ревизираното лице „Ивона Т.”ЕООД е уводемено с
връчване на ЗВР,извършеното от него само близо месец след това отчуждаване на единственото притежавано
имущество, което може да послужи за удовлетворяване на
публичния взискател , при положение,
че не разполага с други доходи или имущества, които биха могли да послужат за
покриване на задължения към държавата от
период,за който тече ревизията,сочи на съзнателно предприети действия за
увреждане на публичния всикател.От
представените писмени доказателства не се установява с получената продажна цена
да е погасено задължение към фиска . Не се твърди и не са представени
доказателства да е извършено плащане на задълженията по РА,като от представените доказателства по делото се установява,че липсва имущество на
длъжника,от които да се покрият тези задължения,които
обстоятелства също сочат на намерение за увреждане на публичния взискател с процесната
разпоредителна сделка.
Неоснователно е възражението ,че
липсата на знание на размера на данъчните задължения и дали има такива към
датата на връчване на ЗВР , изключва умисъла за увреждане на фиска с
извършената разпоредителна сделка. Самата законова разпоредба на чл.216,ал.1,т.4 ДОПК,с
оглед защита на обществения интерес, определя за увреждащи и тези сделки,които
са извършени не само след
датата на установяване на публичното задължение, но и в един по-ранен период- в
периода след получаване на заповедта за възлагане на ревизия, ако в резултат на
ревизията се установят публични задължения, предвид на което към датат на
връчване на ЗВР не се изисква знание у длъжника
за конкретен размер на данъчното задължение,за да бъде приета за
увреждаща извършената сделка след тази дата с имущество,от което може да се
удовлетвори публичния взискател. С връчване на ЗВР
проверяваното лице е уведомено за предмета на ревизизията и периода,който
обхваща ,което позволява да извърши
преценка дали с наличното имущество може да се погасят данъчни
задължения,предмет на ревизията.
Ирелевантни за настоящия спор по предявения иск по
чл.216,ал.1,т.4 ДОПК са наведените от жалбоподателите доводи кога и какви
обезпечителни мерки са наложени от ищеца .
На основание изложеното
въззивният съд прие,че жалбите са
неоснователни и следва да бъде оставени без уважение,а обжалваното
решение потвърдено,като законосъобразно и обосновано в частта,с която
предявеният иск по чл.216,ал.1т.4 ДОПК е уважен и обезсилено в частта,с която
се е произнесъл по евентуалния иск по чл.216,ал.1,т.6 ДОПК.Първоинстанционният
съд е разгледал и се е произнесъл по предявените искове по чл.216,ал.1,т.2,4 и
6 от ДОПК,но в диспозитива на решението е допуснал ОФГ като вместо основанието
по чл.216 ДОПК е посочено като основание чл.214 ДОПК,която следва да бъде
отстранена от първоинстанционния съд по реда на чл.247 ГПК.
Предвид изхода на спора и на
основание чл.78 ГПК на жалбоподателите не следва да се присъждат разноски за
настоящото производство.На ищеца също не следва да се присъждат ,тъй като
такива не са претендирани.
На основание изложеното,въззивният съд
Р Е Ш
И :
ОБЕЗСИЛВА решение №74 от 06.12.2018г.
по гр.д.№241/2018г. на Тревненски районен съд в ЧАСТТА, с която на основание чл.216,ал.1,т.6 ДОПК /неправилно посочено
в диспозитива чл.214 ДОПК/ е обявена за
недействителна по отношение на ДЪРЖАВАТА договора за покупко – продажба на МПС
с нотариална заверка на подписите рег.№1888/16.07.2014г. на нотариус с рег.№165
на НК и район на действие Районен съд – Габрово Н.М., с който „ИВОНА – Т.“ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Т., ул. ****, представлявано от И.М.В., е продало на „ИВОНА 2014“ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Т.,
*****, представлявано от Й.И.М., лек автомобил „***“ с рег.№ ****, с рама № ******
и двигател № *** – поради недопустимо
произнасяне по предявен като евентуален иск.
ПОТВЪРЖДАВА
РЕШЕНИЕ №74 от 06.12.2018г. по гр.д.№241/2018г. на Тревненски районен съд в
останалата обжалвана част, с която на основание чл.216 ал.1 т.4 от ДОПК /неправилно посочено в
диспозитива чл.214 ДОПК/ е обявена за недействителна по отношение на ДЪРЖАВАТА договора
за покупко – продажба на МПС с нотариална заверка на подписите
рег.№1888/16.07.2014г. на нотариус с рег.№165 на НК и район на действие Районен
съд – Габрово Н.М., с който „ИВОНА – Т.“ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Т., ул.
*****, представлявано от И.М.В., е продало на „ИВОНА 2014“ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Т.,
ул. *****, представлявано от Й.И.М., лек автомобил „****“ с рег.№ *****, с рама № ** и двигател № ****.
ВРЪЩА делото на Тревненски районен съд за поправка на очевидна фактическа грешка по
реда на чл.247 ГПК в диспозитива на постановеното решение №74 от 06.12.2018г. по
гр.д.№241/2018г. по описа на Тревненски районен съд относно посоченото правно
основание на разпоредбата по ДОПК.
Решението не
подлежи на касационно обжалване на
основание чл.280,ал.3,т, ГПК и ТР 1/09.12.2013г. по т.д.№1/2013г. ОСГТК,т.8.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :