Решение по дело №1182/2019 на Районен съд - Карлово

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер                            Година 27.01.2020                   Град  КАРЛОВО

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Карловски Районен съд                              първи граждански състав

На двадесет и втори януари                      две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Асима Вангелова-Петрова

 

Секретар: Снежана ДАНЧЕВА

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 1182 по описа за 2019 година

и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по иск, с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.

Ищцовото дружество „К.         Б.“ ЕООД *** твърди, че на 28.04.2015г. между „4.“ ЕООД, опериращо на пазара на финансови услуги под търговската си марка „Вивус“ и В.В.Б. бил сключен Договор за кредит № **********, по реда на чл. 6 от ЗПФУР. Съгласно същия член, договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител, като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Сключеният договор бил оформен, съгласно разпоредбите на чл. 3, във връзка с чл. 2 от ЗЕДЕУУ. Процедурата по сключването на договора за кредит била подробно описана в Общите условия на „4.“ ЕООД и била в съответствие със ЗПФУР и приложимото законодателство. Кредитополучателят подавал заявка за отпускане на кредит, след регистрация в системата на „Вивус“ на интернет страницата на кредитодателя - www.vivus.bg. На посочената страница „Вивус“ предоставят Общите си условия, които кредитополучателят трябва да приеме, както и Стандартен европейски формуляр с цялата преддоговорна информация, с която трябва да бъде запознат, спазвайки изискванията на чл. 8 от ЗПФУР. След подаване на заявката, проект за договора за кредит се предоставя на кредитополучателя на интернет страницата на „Вивус“. Кредитополучателят трябвало да подпише договора, ако го приеме, като това се извършва чрез натискане на бутона „Подпиши“. С натискането на бутона „Подпиши“ от кредитополучателя се счита, че се подписват всяка страница от договора и приложимите Общи условия. С подписването на договора за кредит, кредитополучателят потвърждавал, че е прочел и приема условията на Договора за кредит и бланката на Стандартния европейски формуляр, че желае да сключи договора за кредит с кредитодателя и се съгласява последният да преведе сумата по кредита по описаната във формуляра за заявка банкова сметка***.

В процесния случай, на 28.04.2015г. страните сключили договор за кредит, фигуриращ в системата на „Вивус“ под № ********** и явяващ се първи по ред договор за кредит между тях. В заявката си В.В.Б. заявила желание да й бъде отпусната сума в размер 350.00 лева. Кредитът бил отпуснат за период от 30 дни, с падежна дата - 28.05.2015г. Съгласно заявката на ответника и условията по договора, сумата била отпусната на името на кредитополучателя в Изи пей на - 28.04.2015г. Кредитополучателят се възползвал от правото да удължи срока на връщане на кредита, съгласно т. 11 от Общите условия, приложими към Договор за кредит № **********. Съгласно т. 11.1 от Общите условия, кредитополучателят имал право да удължи срока за връщане на кредита със 7 (седем), 14 (четиринадесет) или 30 (тридесет) дни, като това се извършвало след като заплати такса по сметка на кредитодателя преди датата на падежа. В случая било упражнено това правото няколко пъти, като в крайна сметка срокът за връщане на кредита е удължен до новата падежна дата - 23.07.2015г.

С настъпване на падежа по договора - 24.07.2015г., кредитополучателят не погасява дължимите суми и изпада в забава. Съгласно клаузите на договора, от 20.07.2015г., „4.“ ЕООД (Вивус) започнал да начислява наказателна лихва, формирана от сбора на лихвения процент, определен в специалните условия по кредита (0.00%), с добавяне към него на наказателен лихвен процент за просрочие, определен, съгласно условията на т. 13.3. (а) – 10.01%. След като изпада в забава, до длъжника били изпратени три броя напомнителни писма от страна на кредитора. В тях се съдържа детайлна информация за просрочения кредит - актуален размер на задължението, дни просрочие, начислена наказателна лихва. Писмата, съгласно т. 13.5. от Общите условия към Договор за кредит № ********** таксуват по BGN 10.00 (десет лева) за всяко и са за сметка на изпадналия в просрочие кредитополучател. Въпреки отправените покани обаче, ответникът не погасява гореописаните вземания. На 01.02.2018г. „4.“ ЕООД, в качеството си на цедент, сключило с „К.Б.“ ЕООД, в качеството си на цесионер, Договор за прехвърляне на вземания № BGF- 2018-005/01.02.2018г., по силата на който цедентът прехвърля на цесионера вземанията по Договор № **********, както следва: главница - 350.00 лева; наказателна лихва – 452.76 лева за периода 24.07.2015г. до 31.01.2018г.; отписани такси за събиране (3 бр. изпратени писма) – 30.00 лева. Посочените вземания са подробно описани в Приложение № 1, което е неразделна част от Договора за прехвърляне на вземания. По силата на сключения договор за цесия, в чл. 26 и Приложенията към него, цесионерът е изрично упълномощен да уведомява длъжника от името на цедента за прехвърлянето на задълженията му. Съгласно предоставеното пълномощно и в изпълнение на условията на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, „К.Б.“ ЕООД изпраща уведомление за цесията чрез препоръчана писмовна пратка посредством „Български пощи“ ЕАД, която е върната с отметка „непотърсена“. В изпълнение на Договора за прехвърляне на вземания и чл. 99, ал. 4 от ЗЗД. „4.“ ЕООД предоставят на „К.Б.“ ЕООД Потвърждение за прехвърляне на вземания от 01.06.2018г. От сключването на договора за цесия до настоящия момент забавата на ответника продължава. Счита, че „К.Б.“ ЕООД има ликвидно и изискуемо вземане срещу В.В.Б., като с настоящата искова молба претендира сума в общ размер 350.00 лева, от които: 350.00 лева - неплатена главница по Договор за кредит № **********, ведно със законна лихва върху главницата, от подаване на настоящата искова молба до окончателно изплащане на вземането.

МОЛИ съда, до постанови решение, с което да осъди В.В.Б. да заплати на „К.Б.“ ЕООД сумата от 350.00 лева, представляваща неплатена главница по Договор за кредит № **********, ведно със законна лихва върху главницата, от подаване на настоящата искова молба до окончателно изплащане на вземането. Претендира за направените по делото разноски, в това число юрисконсултско възнаграждение в размер 150.00 лева. В случай, че съдът присъди процесната сума в полза на ищеца, моли съда, да укаже на ответната страна, че същият може да ги заплати на „К.Б.“ ЕООД по следната банкова сметка: ***: ***, BIC: *** „Банка ДСК“ ЕАД.

Ответницата - В.В.Б., редовно призована за съдебното заседание, не се представлява и не взема становище по исковете, както и не депозира писмен отговор в срока по член 131 от ГПК, въпреки дадената й възможност за това.

В открито съдебно заседание, проведено на 22.01.2020г., ищцовото дружество е заявило желанието си за постановяването на неприсъствено решение, на основание член 238, ал.1 от ГПК.

Настоящият състав намира, че са налице процесуалните предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, визирани в член 239, ал.1 от ГПК, а именно - същият е бил редовно призован за съдебно заседание, не се е явил и не е бил представляван. На ответника редовно им е връчено съобщението за писмен отговор в срока по член 131 от ГПК, но такъв не е постъпил. Указани са му последиците на член 133, член 143, ал.3 от ГПК, както и на член 238, ал.1 от ГПК, че ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

Съдът, с оглед представените доказателства с исковата молба намира, че искът е вероятно основателен, поради което и срещу ответникът ще следва да се постанови неприсъствено решение, с което да се уважи предявения иск, без същото да се мотивира по същество по аргумент на член 239, ал.2 от ГПК.

 На основание член 78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноските по делото, представляващи заплатена държавна такса в размер на 50.00 лева, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00 лева или в общ размер на 200.00 лева.

Мотивиран от изложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА,  В.В.Б. *** с ЕГН **********, да заплати на „К.Б.“ ЕООД, ЕИК *********със седалище и адрес на управление:***, п.к. 1606 с управител Радослав Велчев  сумата от 350.00 (триста и петдесет) лева, представляваща неплатена главница по Договор за кредит № **********, ведно със законна лихва върху главницата, от подаване на искова молба – 06.08.2019г. до окончателно изплащане на вземането.

БАНКОВАТА сметка, по която ответникът може да плати присъдената сума е: IBAN: ***, BIC: *** „Банка ДСК“ ЕАД.

ОСЪЖДА, В.В.Б. *** с ЕГН **********, да заплати на „К.Б.“ ЕООД, ЕИК *********със седалище и адрес на управление:***, п.к. 1606 с управител Радослав Велчев, направените по делото разноски в размер на 200.00 лева.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, съгласно член 239, ал.4 от ГПК, като същото да се връчи на страните.

           

РАЙОНЕН СЪДИЯ: 

Сн.Д.