Р Е Ш Е Н И Е
гр. С., 01.09.2014 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски градски съд, І
Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на двадесети юни, две
хиляди и четиринадесета година в състав:
Съдия: Евгени Георгиев
при секретаря Юлиана Шулева разгледа
докладваното от съдия Георгиев гр. д. № 6
999 по описа за 2013 г. и
Р Е Ш И:
[1] ОСЪЖДА „ДЗИ-О.З.” АД, с адрес в гр. С.,
ул. „Г.Б.” 3, да заплати следните суми:
1.
на А.С.В., със съдебен адрес – адвокат Т.Г.,*** 53а, офис2а:
– 60 000,00 лева на основание чл. 226,
ал. 1, във връзка с чл. 223 от Кодекса за З. КЗ) обезщетение за неимуществени
вреди вследствие на увреждания от пътно-транспортно произшествие (ПТП) от 04.06.2012
г., плюс законната лихва от 04.06.2012 г. до окончателното изплащане;
- 2 630,00 лева разноски по делото на основание
чл. 78, ал.1 от ГПК;
2. на адвокат Я.С. – 2 330,00 лева адвокатско
възнаграждение на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК;
[2] ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 226, ал. 1,
във връзка с чл. 223 от КЗ на А.В. срещу „Д.З.” ЕАД за разликата над 60 000,00
лева до пълния предявен размер.
[3] ОСЪЖДА А.В. да заплати на „Д.З.” ЕАД 1 065,65
лева разноски по делото на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
[4] Решението може да бъде обжалвано с въззивна
жалба пред САС в двуседмичен срок от уведомлението.
[5] Ако някоя от страните обжалва изцяло решението,
с въззивната си жалба тя следва да представи доказателство, удостоверяващо
внасянето на 1 200,00 лева държавна такса по сметка на САС, а, ако обжалва
частично решението, тя следва да внесе 2% държавна такса върху обжалваната сума
по сметка на САС и представи вносен документ. При неизпълнение съдът ще върне
въззивната жалба.
МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО
Производството е исково,
пред първа инстанция. Делото е търговско.
I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ
КЪМ СЪДА
1. На ищеца
[6] А.В.
е заявил в искова молба от 21.05.2013 г., че на 04.06.2012 г. е участвал в ПТП, предизвикано от водач на
автомобил – Д. С.. От това ПТП А.В. е получил: мозъчно сътресение, придружено
със загуба на съзнание; разкъсно-контузни рани в областта на лицето, дясната
предмишница и шията; фрактура на четвърта и пета метакарпални кости с
дислокация на фрагментите на дясната ръка; фрактура на носните кости и загуба
на обонянието.
[7] Вследствие на уврежданията А.В.
е претърпял болки и страдания. Гражданската отговорност (ГО) на Д. С. е била
застрахована при ответника „ДЗИ О.З.” АД (ДЗИ). Тъй като ДЗИ не е изплатил
обезщетение на А.В., той моли съда да осъди ДЗИ да му заплати 120 000,00
лева обезщетение за неимуществени вреди (вж. исковата молба, л. 3-6, както,
протокола от с. з. на 07.02.2014 г., л. 190, и молбата, л. 213).
2. На ответника
[8] Ответникът ДЗИ е оспорил предявения иск. Той е заявил, че:
1. Д.
С. не е бил виновен и не е причинил процесното ПТП, а то е било причинено от
ищеца;
2. А.В.
е допринесъл за настъпването на ПТП, тъй като: а. той не е бил правоспособен
водач; б. за мотора не е имало застраховка ГО; в. не е използвал каска; г.
карал е с превишена скорост; д. не е използвал светлини;
3. А.В.
е бил обезщетен от работодателя си;
4.
търсеното обезщетение е в завишен размер. Затова ДЗИ моли съда да отхвърли иска
(вж. писмения отговор, л. 25-31).
3. Насрещни твърдения на ищците
[9] А.В.
е признал, че към момента на ПТП е бил неправоспособен водач на мотоциклет, но
е заявил, че това не е повлияло за настъпването на ПТП. Ищецът е заявил, че към
момента на ПТП за мотоциклета е имало валидна застраховка ГО и е бил технически
изправен, а той е бил с каска, не е карал с превишена скорост и е управлявал
мотоциклета с включени светлини. А.В. също твърди, че му се дължи обезщетение
от ответника независимо дали е получил обезщетение от работодателя за трудова
злополука или обезщетение по общественото осигуряване. Затова той моли съда да
уважи предявения иск (вж. допълнителната искова молба, л. 35-40).
II.
ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ
ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ СРЕДСТВА
[10] Не се спори,
че А.В. е бил роден на *** г. На 04.06.2012 г. около 13:20 часа Д. С. е
управлявал лек автомобил „Ф.Т.” в гр. С., по ул. „В.” с посока от ул. „К.Х.”
към бензиностанция „ОMV” в гр. С. (вж. констативния протокол, л. 7-8). На
кръстовището на ул. „Р.” с ул. В.” последната е била без предимство (вж.
констативния протокол и протокола за оглед, л. 146-149).
[11]
В същото време по ул. „Р.” с посока от ул. „П.Б.А.” към бул. „С.” се е движил
мотоциклет „А.”, управляван от А.В. със скорост от около 50 км/ч. Д. С. е
предприел пресичане на ул. „Р.”. Така той е отнел предимството на мотоциклета „А.”
и последният се е блъснал в лекия автомобил „Ф.Т.”.
[12]
Дори мотоциклетът „А.” да е бил без включени светлини, Д. С. е могъл да го
възприеме (вж. основната експертиза на вещото лице Д., л. 182-183). А.В. е имал
възможност да измени траекторията си на движение без загуба на устойчивост от
около 30 метра преди мястото на удара (вж. допълнителното заключение на вещото
лице Д., л. 219). Той не е имал свидетелство за правоуправление на мотоциклет
(по този факт не се спори. Вж. и наказателното постановление, л. 141). Към
момента на ПТП А.В. е бил с поставена предпазна каска[1]. Той
не е бил употребил алкохол (вж. съдебнохимическото изследване, л. 140).
[13]
Вследствие на удара А.В. е получил: мозъчно сътресение, придружено със загуба
на съзнание; разкъсно-контузна рана в областта на лицето и шията и огромна
такава рана на дясната предмишница; фрактура на четвърта и пета метакарпални
кости с дислокация на фрагментите на дясната ръка; фрактура на носните кости и
загуба на обонянието (вж. епикризите, л. 12, 115, 164, медицинските документи
на л. 109-138 и л. 180-181, заключението на вещото лице К., л. 184-188, както и
показанията му пред съда, л. 195-196). Първоначално е било проведено
реанимационно лечение, като част от него е било подържането чрез изкуствена
вентилация. Извършена е била обработка на раните със зашиване и метална
остеосинтеза на двете дланни кости, както и зашиване на разкъсаните мускули
(вж. заключението на вещото лице).
[14]
След петдневен престой в болницата, А.В. е бил изписан и е продължил лечението
си у дома. Първоначално не е могъл да става, имал е катетър, с обслужването му
са му помагали майка му и баба му (вж. показанията на свидетеля Колев, л.
196-197).
[15]
Възстановителният период е бил около три месеца. Ищецът е претърпял доста
интензивни болки през първия месец след увреждането, като те са затихнали към
края на периода. По тялото, лицето и шията на А.В. са останали множество
загрозяващи белези, които се забелязват отдалеч. Носът му е изкривен, което
предизвиква затруднено дишане и хъркане (вж. заключението на вещото лице К.,
както и показанията на свидетеля Колев).
[16]
А.В. се притеснява от белезите си. Споделял е с приятелите си, че усеща
погледите на хората върху себе си и не се чувства комфортно. Той е станал
по-притеснителен и малко по-нервен (вж. показанията на свидетеля Колев).
[17]
Случилото се с А.В. е било признато за трудова злополука (вж. декларацията,
протокола и разпореждането за трудовата злополука, л. 98-104). На А.В. не е
било изплащано обезщетение за неимуществени вреди от признатата трудова
злополука (липсват доказателства за това).
[18]
Към 04.06.2012 г. ГО на Д. С. е била застрахована при ответника ДЗИ (не се
спори по този факт). ДЗИ не е изплащал на А.В. обезщетение за неимуществени
вреди (по този факт също не се спори).
[19]
А.В. е заплатил 4 800,00 лева държавна такса (вж. л. 19, 214-215), 450,00
лева за вещи лица (вж. л. 64-65) и 10,00 лева за съдебно удостоверение (вж. л.
69). Той е бил представляван безплатно от адвокат (вж. пълномощното, л. 210).
ДЗИ е заплатил 1 850,00 лева на адвокат (вж. л. 24 и л. 221), 30,00 лева
за призоваване на свидетел (вж. л. 84), 250,00 лева на вещо лице (вж. л. 89 и
л. 212), 20,00 лева за съдебни удостоверения (вж. л. 79 и 206), както и 1,30
лева за препис от протокол (вж. л. 203).
III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО,
СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО
[20] Ищецът е
предявил иск по чл. 226, ал. 1 вр. чл. 223, ал. 1, изр. 1 от КЗ за обезщетение
за неимуществени вреди от телесни увреждания. Искът е частично основателен.
1. По исковете
по чл. 226, ал. 1 вр. чл. 223, ал. 1, изр. 1 от КЗ за обезщетение за
неимуществени вреди
[21] Съгласно чл. 223, ал. 1, изр. 1
от КЗ, с договора за застраховка ГО застрахователят се задължава да покрие в
границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица неимуществени вреди.
Увреденият, спрямо когото застрахованият е отговорен, може да предяви пряк иск
срещу застрахователя (вж. чл. 226, ал. 1 от КЗ).
[22] Следователно предпоставките за уважаване
на настоящия иск са: 1. ищецът да е бил увреден при ПТП; 2. това ПТП да е било
предизвикано виновно и противоправно от трето лице-автомобилист; 3. от ПТП
ищецът да е претърпял неимуществени и имуществени вреди; 4. ГО на третото лице,
причинител на вредата, да е била застрахована при ответника; 5. ответникът да
не е изплатил обезщетение на ищеца за тези вреди.
[23] Съдът установи, че:
1. А.В. е бил увреден от
процесното ПТП;
2. ПТП е било предизвикано
виновно и противоправно от трето лице автомобилист – Д. С. – съдът приема това,
тъй като Д. С. е навлязъл в път с предимство без да пропусне движещия се по
него мотоциклет „А.”;
3. от ПТП А.В. е претърпял
неимуществени вреди;
4. ГО на Д. С. е била
застрахована при ДЗИ;
5. ДЗИ не е изплатил
обезщетение за неимуществени вреди на ищеца.
[24]
За да определи обезщетението за неимуществени вреди, съдът следва да изясни към кой момент следва да направи
това. Първоначално съдебната практика
(вж. решение на ВС 271-1992-III Н.О.) и
доктрината (вж. Голева, Поля.
Деликтно право. Фенея, С. 2007, с. 172 цитира и решение на ВС 271-1992-III Н.О.) са
приемали, че това е моментът на постановяване на съдебното решение.
Впоследствие, от 2009 г. насам, съдебната практика вече приема, че моментът на
определянето на обезщетението е датата на увреждането, а размерът му не следва
да се влияе от последващи промени в икономическата обстановка (вж. решение на
ВКС 95-2009-I Т. О. по т. д.
355/2009 г.[2]). Ето защо съдът приема,
че следва да определи обезщетението за неимуществени вреди към датата на ПТП[3] – 04.06.2012
г.
[25] Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетенията за
неимуществени вреди се определят от съда по справедливост. Справедливостта
обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които съдът следва да отчете при
определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните
увреждания са: 1. характерът на увреждането; 2. начинът на извършването му; 3.
обстоятелствата, при които е извършено; 4. допълнителното влошаване състоянието
на здравето; 5. причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. (вж. т. II от ППВС 4/1968 г.).
[26] При
определянето на обезщетението към датата на увреждането съдът следва да отчита
още два фактора. Първият фактор са конкретните икономически условия и нивата на
застрахователно покритие към момента на увреждането (вж. решение на ВКС
83-2009-II Т.О. по т. д.
795/2008 г.[4] Вж. и решение 1-2012-II Т.О. по т. д.
299/2011 г., в което ВКС отново с решение, постановено по реда на чл. 290 от ГПК,
се е произнесъл по този въпрос).
[27] Вторият
фактор е практиката на по-високостепенни съдилища за присъждане на обезщетения
за неимуществени вреди по близки случаи (не само относно вида на увреждането,
но и относно момента на настъпване на увреждането)[5].
Макар настоящият съд да не е обвързан от тези размери, голямото му отдалечаване
от тях, без да има големи различия в установените обстоятелства, би създало
впечатление за необоснованост на решението на съда, за правна несигурност, а
оттам и недоверие към съдебната система. Затова съдът отчита и този фактор.
[28] Минималният размер на застрахователните суми по
застраховка ГО за неимуществени вреди от телесно увреждане на едно лице е бил
700 000,00 лева до 01.01.2010 г. След 01.01.2010 г. размерът вече е 1 000 000,00 лева (вж.
§ 27 от ПЗР на КЗ), а след 11.06.2012 г. този размер е 2 000 000,00
лева (вж. чл. 266 от КЗ). Икономическата обстановка в страната от 2008 г. до
2012 г. се е променяла, което се е отразило на размерите на минималната работна
заплата, която е била 220,00 лева от 01.01.2008 г.[6],
240,00 лева от 20.01.2009 г.[7],
270,00 лева от 01.11.2011 г.[8],
290,00 лева от 01.05.2012 г.[9] и
310,00 лева от 01.01.2013 г.[10] (или
увеличението от 2008 г. до 04.06.2012 г. е 31,82% ((290-220)/220х100).
[29]
Съдът установи, че към момента на ПТП А.В. е бил на 24 години. Вследствие на
процесното ПТП А.В. е получил: мозъчно сътресение, придружено със загуба на
съзнание; разкъсно-контузна рана в областта на лицето и шията и огромна такава
рана на дясната предмишница; фрактура на четвърта и пета метакарпални кости с
дислокация на фрагментите на дясната ръка; фрактура на носните кости и загуба
на обонянието. Проведено му е било лечение в реанимация, извършена е била
обработка на раните със зашиване и метална остеосинтеза на двете дланни кости,
както и зашиване на разкъсаните мускули. Той е престоял пет дни в болница, след
което е бил лекуван в домашни условия.
[30]
Първоначално А.В. не е могъл да става, имал е катетър, с обслужването му са му
помагали майка му и баба му. Възстановителният период е бил около три месеца,
като той е претърпял доста интензивни болки през първия месец след увреждането,
като те са затихнали към края на периода. По тялото, лицето и шията на А.В. са
останали множество загрозяващи белези, които се забелязват отдалеч. Носът му е
изкривен, което предизвиква затруднено дишане и хъркане.
[31]
А.В. се притеснява от белезите си, като споделя с приятелите си, че усеща
погледите на хората върху себе си и не се чувства комфортно. Той е станал
по-притеснителен и малко по-нервен.
[32]
В информационната програма Сиела, сайта на ВКС и сайта на САС съдът откри шест
решения, чийто предмет е бил присъждането на обезщетения за неимуществени вреди
вследствие на черепно-мозъчни увреждания близки и по-тежки от процесното. Определените
обезщетения са били: а. 2 000,00 лева за събитие от 2008 г.[11]; б.
7 000,00 лева за събитие от 2010 г.[12], за
събитие от 2009 г.[13] и за
събитие от 2008 г.[14]; в.
12 000,00 лева за събитие от 2008 г.[15]; г.
23 000,00 лева за събитие от 2009 г.[16]; д.
30 000,00 лева за събитие от 2008 г.[17].
[33]
Настоящият съд за близки черепно-мозъчни травми е определял следните
обезщетения в решения по следните дела:
-
11 000,00 лева по гр. д. 2 304/2013 г.[18], по
гр. д. гр. д. 8 491/2013 г.[19] и по
гр. д. 1 852/2013 г.[20];
-
13 000,00 лева по гр. д. 1 294/2013 г.[21];
-
15 000,00 лева по гр. д. 8 491/2013 г.[22];
- 30 000,00
лева по гр. д. 2 788/2013 г. на 24-годишна ищца, която е получила, вследствие
на ПТП от декември 2012 г., лекостепнно мозъчно сътресение и разкъсно-контузна
рана на главата, от която е останал видим загрозяващ белег[23].
[34]
В правно-информационната програма Сиела, сайта на ВКС и сайта на САС съдът
откри четири решения, чийто предмет е бил присъждането на обезщетения за
неимуществени вреди вследствие на счупвания в дланите. С тези решения
съдилищата са определили следните обезщетения за неимуществени вреди: а.
5 000,00 лева – едно решение за събитие от 2010 г.[24];
б. 8 000,00 лева - две решения, като едното е за събитие от 2009 г.[25], а
другото за събитие от 2011 г.[26]; в. 16 000,00 лева –
едно решение за събитие от 2009 г.[27].
[35] Настоящият съд
е разгледал само едно дело, чийто предмет е бил присъждането на обезщетение за
неимуществени вреди вследствие от счупване на дланта. Това е било гр. д. 6 921/2013
г., по което съдът е определил обезщетение от 10 000,00 лева[28].
[34]
В правно-информационната програма Сиела, сайта на ВКС и сайта на САС съдът
откри три решения, чийто предмет е бил присъждането на обезщетения за неимуществени
вреди вследствие и на счупване на носните кости. С тези решения съдилищата са
определили следните обезщетения за неимуществени вреди: а. 6 000,00 лева
за увреждане настъпило през 2007 г.[29]; б. 15 000,00
лева[30]; в.
20 000,00 лева[31] -
това и предното решения са за увреждания, настъпили през 2008 г.;
21 000,00 лева за увреждания от 2010 г.[32]. Второто
и третото решение са имали за предмет и обезщетяването на неимуществени вреди
от причинени загрозяване и черепно-мозъчни травми.
[36]
Настоящият съд е разгледал само едно дело, чийто предмет е било присъждането на
обезщетение за неимуществени вреди вследствие от счупване на носните кости в
резултат на ПТП, настъпило на 23.12.2011 г. Това е било гр. д. 2 307/2012 г.,
по което настоящият съд е определил обезщетение от 12 000,00 лева[33].
Решението е било обжалвано и с решение по гр. д. 4 208/2013 г., 8-ми с-в на САС
е отменил частично решението на настоящия съд, като е определил обезщетение от
25 000,00 лева[34].
[37]
Като отчита всички тези обстоятелства, както и посочените фактори, съдът
приема, че справедливото обезщетение за претърпените от А.В. неимуществени
вреди е от 60 000,00 лева. Затова съдът уважава иска на ищеца за
60 000,00 лева, като го отхвърля за разликата до пълния предявен размер.
[38] Ответникът е възразил, че А.В. е допринесъл за
настъпването на ПТП-то и увреждането, тъй като:
а. той не е бил правоспособен водач;
б. за мотора не е имало застраховка ГО;
в. не е използвал каска;
г. карал е с превишена скорост;
д. не е използвал светлини. Съдът приема възражението за
неоснователно.
[39] Обезщетението за вреди
следва да бъде намалено само ако увреденият е допринесъл за настъпването им. За
да е налице съпричиняване, приносът на увредения трябва да е конкретен (вж. за
това следните решения на ВКС: 59-2011-I Т. О. по т. д. 286/2010 г.; решение 45-2009-II Т. О. по т. д.
525/2008 г.)[35]. Не всяко поведение на
пострадалия, действие или бездействие, дори и когато не съответства на
предписаното от закона, може да бъде определено като съпричиняващо вредата.
Като такова може да бъде определено само действието или бездействието, чието
конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите
вреди (вж. в този смисъл решение на ВКС 169-2012-II Т. О. по т. д. 762/2010 г.).
Отговорността за съпричиняване е безвиновна, обективна (вж. т. 7 от
Постановление на Върховния съд 17/1963 г., както и следните решения на ВКС:
159-2010-II Т. О. по т. д.
1117/2009 г.; 58-2011-II Т. О. по т. д. 623/2010 г.[36]).
[36] Съдът
установи, че А.В. е управлявал мотоциклета без да има свидетелство за
правоуправление на този клас мотоциклет. В свое решение, постановено по реда на
чл. 290 от ГПК, ВКС е приел, че „...съгласието да
бъдеш превозван от неправоспособен водач на МПС означава сам да се поставиш в
ситуация на повишен риск от увреждане с оглед некомпетентността на шофьора.
Рискът следва от знанието за липса на квалификация за управление на МПС и от
съответната възможност да се направи основателно предположение за настъпването
на вредоносния резултат. Поемането на такъв риск представлява съпричиняване на
увреждането по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД”[37].
Това решение е задължително за по-нискостепенните съдилища.
[40] След като съгласието
да бъдеш превозван от неправоспособен водач и превозването от такъв при
настъпило ПТП е съпричиняване, то на още по-голямо основание би следвало
управлението на МПС от пострадалия без да има свидетелство за самоуправление да
води до съпричиняване. Това действително е така, ако ПТП не би настъпило, ако
пострадалият е бил правоспособен водач, защото, ако ПТП би настъпило дори и
пострадалият да е бил правоспособен водач, тогава липсата на свидетелство за
правоуправление, макар и противоправно, не е причина за настъпването на ПТП.
[41] Съдът
установи, че вещото лице Д. е приело, че ПТП е настъпило поради отнемането на
предимство от лекия автомобил „Ф.Т.“ и недостатъчното разстояние за мотоциклета
„А.“ да спре. Следователно ПТП би настъпило дори А.В. да е имал свидетелство за
правоуправление на мотоциклет. Ето защо липсата на такова свидетелство не е
причина за настъпването на ПТП. Затова съдът приема, че с това А.В. не е
съпричинил настъпването на ПТП и възражението на ДЗИ е неоснователно.
[42] Съдът също установи, че дори А.В.
да е управлявал мотоциклета без включени светлини, Д. С. би могъл да го
възприеме и да не предприеме навлизане в пътя с предимство. Следователно и този
довод на ответника за наличие на съпричиняване е неоснователен.
[43] Съдът не установи А.В. да е бил
без каска и е да управлявал мотоциклета с превишена скорост. Ето защо и тези
доводи за съпричиняване са неоснователни.
[44] Доводите на ответника за
наличие на съпричиняване поради това, че А.В. не е имал валидна застраховка ГО
и не е бил собственик на мотоциклета са напълно неоснователи. Дори това да е
така, е невъзможно това да е конкретната причина за настъпване на ПТП.
[45] Съдът установи, че А.В. не е
получавал обезщетение за неимуществени вреди от работодателя си или по
общественото осигуряване. Ето защо и това възражение на ответника за
недължимост на процесното обезщетение е неоснователно.
2. По разноските
[46] Ищецът търси
и разноски. Той е направил такива за 5 260,00 лева и е бил представляван безплатно
от адвокат.
[47]
Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски съобразно уважената
част от иска. Съдът уважава иска за 60 000,00 лева при предявен размер от
120 000,00 лева. Затова съдът осъжда ДЗИ да заплати на А.В. 2 630,00
лева разноски по делото и 2 330,00 лева адвокатско възнаграждение.
[48]
ДЗИ също търси разноски. Той е направил такива за 2 131,30 лева.
[49] Съгласно чл. 78,
ал. 3 от ГПК, ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от
иска. Съдът отхвърля иска за 60 000,00 лева при предявен размер от
120 000,00 лева. Затова съдът осъжда А.В. да заплати на ДЗИ 1 065,65
лева разноски по делото.
Съдия:
[1] От една страна фактът, че Ангел Видинов
е бил без предпазна каска остана недоказан от ответника. Липсват каквито и да е
доказателства за това. Вещото лице Каменов в заключението си не посочва Ангел
Видинов да е бил без предпазна каса. От друга страна по делото са налице
доказателства, че Ангел Видинов е бил с предпазна каска. В показанията си на
досъдебното производство свидетелят Ивайло Ковачев е заявил: „Видях, че каската
на моториста е отхвръкнала...” Макар да е недопустимо съдът да кредитира тези
показания като свидетелски показания, няма пречка съдът да ги цени като частен
свидетелстващ документ. Този частен документ не е оспорен, а и липсват други
доказателства, от които съдът да установява противното. Ето защо съдът приема,
че Ангел Видинов е бил с предпазна каска.
[2] Решението е постановено по реда на чл.
290 от ГПК. Затова то е задължително за по-нискостепенните съдилища.
Касационното обжалване е било допуснато поради противоречивата практика на
съдилищата относно момента, към който следва да се определя обезщетението за
неимуществени вреди.
[3]
В решение 510-2010-IV Г.О. по гр. д. 1923/2009 г. ВКС е приел,
че моментът, към който следва да се определи обезщетението, е постановяването
на съдебното решение, каквато е била по-старата практика. Това решение също е
постановено по реда на чл. 290 от ГПК. При наличие на противоречива практика на
самия ВКС и то в негови решения по чл. 290 от ГПК, по-нискостепенният съд е
свободен да прецени кое от противоречивите разрешения да следва.
Настоящият съд
следва първото разрешение – моментът, към който следва да се определи
обезщетението, е този на настъпване на увреждането. Съображенията на съда за
това са следните: съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението се определя по
справедливост. Следователно справедливостта следва да е водещият критерий и за
определянето на момента, към който следва да се определи размерът на
обезщетението (това възприема и ВКС в решение 510-2010-IV Г.О. по гр. д. 1923/2009 г.).
Справедливо е разрешението, което отчита в еднаква степен интересите на
страните по спора за конкретната икономическа обстановка, както и интересите на
правосъдието.
В случая, ако
се приеме, че моментът, към който следва да се определи обезщетението за
неимуществени вреди, е към постановяването на съдебно решение би се оказало, че
това разрешение отчита интереса единствено на увредения. Предвид постоянно нарастващите
лимити на застраховката гражданска отговорност, увреденият има интерес от
момент, към който да се определи обезщетението, който да е следващ и максимално
отдалечен от датата на увреждането. Така той би получил възможно най-голямо
обезщетение. Същевременно така той би получил и възможно най-голямо обезщетение
за забава. Очевидно е, че това разрешение е изключително благоприятно за
увредения и същевременно изключително неблагоприятно за дължащия обезщетение –
т. е. отчита само интереса на увредения. Това разрешение би стимулирало
бавенето на движението на делата от самите ищци, за да получат по-високи
обезщетения. Нещо, което не е в интерес на правосъдието.
Ако се приеме, че моментът, към който следва да се определи обезщетението, е денят на увреждането, размерът на обезщетението не би се повлиял от последващите увеличения на лимитите на гражданската отговорност. Затова увреденият би искал да получи обезщетението си колкото е възможно по-рано. Същевременно причинителят на увреждането има интерес да изпълни възможно най-рано, за да не заплаща обезщетение за забава. Очевидно е, че това разрешение отчита интереса както на увредените, така и на дължащите обезщетение за вредите от увреждането. Нещо повече, при възприемането на това разрешение нито увреденият, нито дължащият обезщетение за увреждането имат икономически интерес да бавят движението на делото. Следователно това е справедливото разрешение. Ето защо съдът го възприема.
[4] Решението е постановено по реда на чл.
290 от ГПК. Затова то е задължително за по-нискостепенните съдилища.
Касационното обжалване е било допуснато по въпроса, доколко съдът при
определяне на обезщетенията за неимуществени вреди следва да съобрази и
нормативно определените лимити на застрахователните компании по застраховка.
Това, че „...критерият за справедливост, чийто
израз е нормата на чл. 52 ЗЗД, не е абстрактен, а всякога детерминиран
от съществуващата в страната икономическа
конюнктура и от
общественото възприемане на справедливостта на даден етап от развитие на самото
общество в конкретната държава” е било прието първоначално в други две решения
на ВКС. Това са решение 124-2010-II ТО по т. д. 708/2009 г. и решение
749-2008-II
ТО по т. д. 387/2008 г. (те са цитирани в решение 83-2009-II Т.О. по т. д. 795/2008 г.).
И двете решения са били постановени по реда на чл. 290 от ГПК, но касационното обжалване е било допуснато за различен въпрос
от този за критериите за определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от
непозволени увреждания. В решение 83-2009-II
Т.О. по т. д. 795/2008 г. ВКС е доразвил възприетото в посочените две решения,
като е добавил, че от значение за определянето на размера на обезщетението за
неимуществени вреди освен конкретните икономически условия са и конкретните
нива на застрахователно покритие към момента на увреждането.
[5] За това, че при определянето на размера
на обезщетение за неимуществени вреди, съдът следва да се съобразява и със
съдебната практика вж. решение на ВКС 365-2010-I НО по н. д. 382/2010 г.
[6] Вж. Постановление 1/11.01.2008 г. за
определяне на нов размер на минималната работна заплата.
[7] Вж. Постановление 1/10.01.2009 г. за
определяне на нов размер на минималната работна заплата.
[8] Вж. Постановление 180/30.11.2011 г. за
определяне на нов размер на минималната работна заплата.
[9] Вж. Постановление 300/10.11.2011 г. за
определяне на нов размер на минималната работна заплата.
[10] Вж. Постановление 250/11.10.2012 г. за
определяне на нов размер на минималната работна заплата.
[11] Вж. решение на САС
1104-2013-10-ти с-в по гр. д. 164/2013 г. Съдът е установил, че вследствие на
ПТП ищцата е получила: а. контузия и охлузване в челната област на главата; б. лека степен на мозъчно сътресение - със
степенни промени в съзнанието (обнубилация - замъгляване на съзнанието, при
което словесният контакт, двигателната активност и ориентацията за време, място
и собствена личност са запазени). Три дни ищцата е била лекувана в болнично
заведение и на четвъртия ден е била изписана с подобрение, в ясно съзнание, без
настъпили усложнения и без неврологичен дефицит. Субективните оплаквания от
главоболие, замаяност и нестабилна походка са отзвучали напълно до 20-я ден. С
допълнително проведените изследвания при ищцата не са установени травматични
увреждания на черепните кости и мозъчния паренхим. След 20-ия ден от ПТП ищцата
е била клинично здрава, без остатъчни явления от преживяното ПТП.
[12] Вж. решение на САС
1890-2012-10-ти с-в по гр. д. 3440/2012 г. Съдът е установил, че вследствие на
ПТП 27-м годишният ищец е получил мозъчно сътресение. След ПТП той е бил приет
за лечение в Неврохирургична клиника, където е било проведено четиридневно
болнично лечение с венозни вливания на физиологичен разтвор, поставяне на
ампули деган и аналгин. Назначен му е бил постелен режим и активно наблюдение. В
резултат на проведеното лечение оплакванията на пострадалия са били намалели. Не
се е появила общомозъчна и огнищна неврологична симптоматика, налагаща
провеждането на допълнителни изследвания. Полученото мозъчно сътресение е било в
най-леката форма на черепномозъчна травма и е преминало за 20-30 дни. Ищецът е
бил излекуван напълно.Той е търпял интензивни болки и страдания в първите 7-10
дни и умерени в период от 20-30 дни. За вбъдеще не са се очаквали болки и
страдания.
[13] Вж. решение на САС 3-2011-4-ти с-в по гр. д.
662/2010 г. Съдът е установил, че 13-годишната пострадала е получила лекостепенна
черепномозъчна травма, протекла с краткотрайна загуба на съзнание и липса
на спомен за инцидента; контузия с подкожен кръвоизлив в дясната теменна област
на главата; контузия на дясното бедро. Ищцата е била лекувана три дни в
болница, а при домашен режим – още 15 дни. Тя е търпяла болки и страдания за
период от около 20 дни, от които болките и страданията са били значителни за
срок от пет-седем дни. Допълнителни усложнения за вбъдеще не са се очаквали.
[14] Вж. решение на САС
1701-2012-1-ви с-в по гр. д. 1 584/2012 г. Съдът е установил, че ищецът е бил на 75-годишна възраст, когато е получил
контузия на главата, разкъсно-контузна рана на челната област, които са
причинили временно разстройство на здравето му, а лечебният и възстановителен
период е продължил до три месеца с периодично търпени болки. Вследствие
на произшествието ищецът е преживял
психически стрес, който синдром е отзвучал за няколко месеца. Злополуката
е засилила болковия синдром у ищеца в шийната и поясната област на гръбначния
стълб (предходно диагностицирани заболявания на опорно-двигателния апарат).
[15] Вж. решение на САС 737-2010-2-ри с-в по гр. д.
218/2010 г. Съдът е установил, че ищецът е получил контузио капитис, комоцио церебри. Ищецът
е бил приет по спешност за болнично лечение за времето от 09.08.2008г. до
14.08.2008г. Той е бил изписан в добро общо състояние. След злополуката ищецът
е изглеждал зле, кървял е, бил е с насинена и оттекла глава, неконтактен, с
неориентиран поглед, лявото му ухо било почти отпрано, наложило се да му окажат
незабавна помощ, да го шият и превързват. След ПТП, той е бил изпаднал в
безсъзнание. След произшествието ищецът е бил в средно увредено общо състояние,
с рана в лявата темпорална област с размери пет-шест см, с неравни ръбове,
некървяша при прегледа, и разкъсно-контузна рана на лява ушна мида около два-три
см, без други травматични увреждания. От произшествието ищецът е получил
разстройство на здравето, временно опасно за живота - черепномозъчна травма, контузия на главата и
мозъчно сътресение, съпроводено с кратко безсъзнателно състояние. Лечението му
у дома продължило около две седмици на легло, като той се е придвижвал с чужда
помощ, тъй като от удара в главата имал счупени зъби. В продължение на две-три
седмици ищецът е можел да поема само течна храна, а впоследствие се е наложило
и многократно да посещава стоматолог за лечение. След случилото се, ищецът е
станал неспокоен, затворен, започнал да се оплаква от главоболие и високо
кръвно, губил е координация в движенията - все състояния, които липсвали преди.
Той е започнал да приема много медикаменти - за кръвното налягане и
главоболието, което периодично се е проявявало, при работа с хора се е
изморявал бързо и рязко го е заболявала главата. Той внезапно е започвал да се
изчервява, да се поти и да се оплаква от силно главоболие и в такива случаи е пиел
много медикаменти. Преди ПТП ищецът е бил спортна натура, карал е ски, а след
инцидента поради влошеното му сьстояние не е ходил в планината.
[16] Вж. решение САС 501-2013-4-ти с-в по гр.
д. 3380/2012 г. Съдът е установил, че вследствие на ПТП
ищецът е получил лекостепенна черепномозъчна травма – мозъчно сътресение или по-вероятно лека форма на мозъчна контузия,
последвана от многократни повръщания, интензивно, ежедневно главоболие, гадене,
светобоязън, усещане за нестабилност и паметови нарушения. При двукратно
проведените му електроенцефалографии се е установил подчертано патологичен
характер – генерализирана пароксизмална активност от 18.08.2009 г. и изразени
иритативни прояви от месец февруари 2010 г. Ищецът е получил и подкожен
кръвоизлив в лявата надключична област. Към момента на съдебното дирене, ищецът се е
намирал в стабилизирано общо физическо състояние и продължаващи церебрастенни
оплаквания – постоянно главоболие, съпроводено с гадене, обща умора,
напрегнатост, паметови нарушения (синдром на посттравматична церебрастения).
Прогнозата за вбъдеще е била благоприятна, но са били необходими редовни
контролни изследвания. Ищецът е търпял болки и страдания за период от шест
месеца, последван от физически и психически нарушения, влошаващи в значителна
степен качеството му на живот.
[17] Вж. решение на САС 820-2013-2 по гр. д.
94/2013 г. Съдът
е установил, че вследствие на ПТП 16-годишната ищца е получила: а. контузия на главата;
б. мозъчно сътресение, довело до
постравматична церебрастения; в. разкъсно-контузна рана на теменната област
на главата (6 см). Раната на главата е била зараснала окончателно за срок до 20
дни. Мозъчното сътресение е довело на ищцата едно твърде неприятно усложнение -
постравматичен церебрастенен синдром, който се е проявявал с упорито
главоболие, световъртеж, гадене и по-рядко повръщане, дразнение от силна
светлина, понижаване на фиксационната памет, намалена концентрация, забавено
мислене, вялост и личностна промяна. След проведеното медикаментозно
лечение, възстановителният период е продължил около три месеца, през
който период ищцата е провеждала лечение при невролог за описаните по-горе
прояви. След този период, неврологичните прояви постепенно са изчезнали.
Получените телесни увреждания са довели на ищцата болки и страдания за три
месеца, като през първите 30 дни болките са били с по-интензивен характер. Съдът
е отчел, че ищцата се е занимавала активно със спортна дейност – осем пъти е била
национален шампион по спортно ориентиране - като същевременно е била редовен
ученик на езикова гимназия. Затова прекъсването
на спортните занимания, допълнително
е нанесло травма. Неучастието ú в редица спортни дейности също
се е отразило крайно неблагоприятно върху психиката и мотивацията на ищцата в
тази област. В резултат на
ПТП ищцата е прекъснала и учебния
процес и последващото
наваксване на учебния материал е било свързано с допълнително психическо натоварване,
предвид изискването при възстановяване от подобно увреждане да не се чете, да не се запаметява, да не се
натоварна психиката и ума, да не се гледа телевизия, необходимост от
спокойствие. През този период ищцата е търпяла социални неудобства, дискомфорт
и е била ограничена да общува с връстниците си.
Към момента на провеждане на
съдебното дирене, състоянието на ищцата е било стабилизирано. При ищцата е била
възможна спорадично (единично) появата на болка, при силна мозъчна или
физическа преумора, което е щяло да я принуждава в такива моменти да ползва
обезболяващи средства. От получените травми не са били останали тежки
усложнения или остатъчна инвалидност. Ищцата с успех е щяла да може да упражнява
спортните си занимания по „спортно ориентиране", дори и като национален състезател.
[18] Съдът е установил, че към 16.02.2010 г. (датата на ПТП) ищцата е била на 62
години. Вследствие на ПТП тя е получила мозъчно сътресение с кратковременна пълна загуба на съзнание,
разкъсно-контузна рана на главата и навяхване на левия глезен. Първите няколко дни след инцидента ищцата е била
на легло. Около месец-месец и половина тя е изпитвала болки в главата и е
приемала лекарства, станала е по-нервна, не е могла да се храни нормално поради
гадене. Около два-три месеца се е страхувала от пресичане на улици. Всичко това
е довело до загуба на увереност у нея, потиснатост на настроението,
ограничаване на контактите, намаляване на общата активност, чувство за
непълноценност на здравето и социално пласиране.
[19] Съдът е установил, че вследствие на ПТП от 27.05.2012 г. единият ищец е получил: 1. контузия на главата; 2. сътресение на мозъка без пълна загуба на съзнание; 3. разкъсно-контузна рана в задно-теменната област на главата с дължина около 1,5 см; 4. контузия в лявата хълбочна област. Спрямо него е било проведено тридневно болнично лечение. Раната му е била обработена хирургично. Той е бил изписан в добро състояние с нормален неврологичен статус. Оздравителният му период е бил около 20-30 дни, през което време е имал болки в главата, забравял е. Той се е уплашил от случилото се и се е страхувал. Ищцът е нямал усложнения или трайни последици от увреждането. Той е имал белег в окосмената част на главата, който е бил козметичен дефект.
[20] Съдът е установил, че вследствие на ПТП от 05.12.2012 г. двама от ищците са получили лекостепенни мозъчни сътресения без загуба на съзнание. Единият ищец е имал главоболие, лесна уморяемост, повишен праг към външни дразнители и нарушен сън за около 20-30 дни. По подобен начин е протекло възстановяването и на втория ищец, който също се е затворил в себе си, изпитвал е страх при вида на автомобил.
[21] Съдът е установил, че вследствие на ПТП,
настъпило на 22.12.2012 г. 23-годишната ищца е получила контузия на главата в тилната част и лекостепенно мозъчно сътресение, като
е била в болница около два-три дни. Възстановителният период е бил около
един-два месеца, а посттравматичното главоболие е продължило около шест месеца.
Това се е отразило на представянето на ищцата в Университета.
[22] Съдът е установил че вследствие на ПТП от
27.05.2012 г. единият ищец е получил:
1. контузия на главата; 2. сътресение на мозъка без пълна загуба на съзнание;
3. множество разкусно-контузни и порезни рани на главата и лицето; 4. множество
малки порезни рани на лицето с дължина 0,5-1,5 см; 5. охлузвания на лявата предмишница,
лява предкитка, лявата ръка и дясната гривнена става. Той е бил лекуван три дни
в болница, където раните му са били обработени хирургично. След това ищецът е
бил изписан в добро състояние, с нормален неврологичен статус и указания за
спазване на лечебно-охранителен режим. Лечението е продължило в домашни условия
под контрол на неврохирург. Оздравителният период е приключил за около 20-30
дни, през което време той е имал болки в главата, забравял е, уплашил се е от
случилото се и се е страхувал. При ищеца са липсвали усложнения или трайни
последици от травмите, с изключение на остатъчни белези по лицето,
представляващи козметичен дефект.
[23] Настоящият съд също е установил, че от притеснението за пътуващата с нея нейна
малка дъщеря ищцата е изпаднала в паника. След това тя е престанала да я кърми. Ищцата е имала продължително време главоболие.
Раните ú са заздравяли за около 30 дни. От тези рани са останали видими
белези: а. дъговиден петсантиметров белег от дясната вежда нагоре по челото с
две разклонения в края; б. почти
успореден белег с дължина около три сантиметра на около два сантиментра встрани
от първия белег; в. едносантиметров белег под дясната вежда, минаващ напречно
на надлъжната линия на лицето; г. трисантиметров белег върху носа, започващ от
долната част на носа. Малкият белег на челото е бил невром от прерязано челно
клонче на лицевия нерв, попаднало в цикатриалната тъкан на зашитата рана.
Докосването му е било болезнено, но е могло да се отстрани оперативно. Ищцата
се е притеснявала от белезите и постоятно се е опитвала да ги прикрива.
[24] Вж. решение на САС
509-2013-8-ми с-в по гр. д. 4185/2012. Съдът е установил, че вследствие на ПТП
през 2010 г. ищцата е получила
счупване на 4-та дланна кост на лявата ръка и разкъсно-контузна рана на дясната
предмищница. Раната на дясната ръка е била зашита и е била поставена превръзка,
а счупената кост е била наместена и обездвижена с гипсова превръзка. Общата
продължителност на лечебния и възстановителен период е била два месеца, като
през първите 30-дни болките са били с по-интензивен характер. Трайни
увреждания, които да рефлектират върху работоспособността на пострадалата и
възможността да се обслужва в ежедневието, не е имало. Движенията на ръката са били
възстановени, с изключение на силата на захвата, която е била в по-малък обем,
а от полученото разкъсване е останал козметичен белег от проведената хирургическа
интервенция. Пострадалата е била на 56 години.
[25] Вж. решение на САС 826-2011-1-ви с-в по
гр. д. 842/2011 г. Съдът е установил, че вследствие на ПТП ищцата е получила
многофрагментно счупване на базата на 5-та метакарпална /дланна/ кост на лявата
ръка, което ú е причинило трайно затруднение на движенията на лявата
ръка за срок от два месеца. Проведеното лечение е било неоперативно – с
обездвижване в гипсова лонгета за срок от 30 дни. Общо лечението е било приключило
до два месеца. Не са се очаквали бъдещи усложнения или остатъчна инвалидност от
претърпяното счупване. Получената фрактура е причинила на ищцата болки и
страдания за срок до два месеца, като същите са били с по-интензивен характер
през първите 30 дни. Към момента на провеждане на съдебното дирене болките са били
отзвучали, но е била останала малка остатъчна деформация по външната страна на
лявата длан, което не е ограничавало движенията и трудоспособността на ищцата.
[26] Вж. решение на САС 289-2013-2-ри с-в по
гр. д. 3602/2012 г. Съдът е установил, че вследствие
на ПТП ищецът е получил: 1. контузия на челно-теменната област на главата; 2. счупване
на коронката на 6-ти зъб долу в дясно; 3. счупване на 2-ра дланна кост на
лявата ръка. Полученото счупване на 2-рата дланна кост на лявата ръка е
причинило на ищеца трайно затруднение на движенията на левия горен крайник за
срок от два месеца, като през първите 30 дни болките са били с интензивен
характер. През първите два месеца ищецът е имал нарушена функция на левия горен
крайник и е имал затруднение при захват с лявата ръка. След втория месец
болките са намалили интензивността си и са се проявявали само периодично, при
преумора на лявата ръка и при промяна на времето. Тези болки бързо са изчезвали
след употреба на седативни и обезболяващи средства. Счупването на коронката на
2-ри зъб долу вдясно е довело до временно затруднение на храненето на ищеца, а
получената контузия на главата му е причинила краткотрайни болки и страдания.
Ищецът е получил спешна медицинска помощ и лечение в Спешното отделение на
УМБАЛСМ „ Н.И.Пирогов" като са му били извършени два прегледа от
неврохирург и ортопед-травматолог. Проведени са били рентгенови изследвания, които
са потвърдили предварително поставената диагноза. В травматологичния кабинет са
поставили гипсова лонгета за срок от 25 дни с цел обездвижване на счупената втора
дланна кост. След извършените прегледи, ищецът е бил освободен от болницата,
като лечението е продължило амбулаторно с назначени контролни медицински
прегледи и предписани обезболяващи лекарства. Общо лечебният и възстановителен
период при ищеца е приключила за срок до два месеца.
Към момента на провеждане на съдебното
дирене здравето на ищеца е било стабилизирано. Счупената втора дланна кост на
лявата ръка е била зараснала окончателно, с малка остатъчна вътреставна
деформация. Движенията на лявата ръка са били възстановени, но при флексия
(свиване), захвата на втория пръст е бил слаб, с намален обем на движенията.
При прегледа вещото лице е установило намалена сетивност на втория и третия
пръст на лявата ръка в областта на дисталните фаланги. Счупеният шести зъб долу
вдясно е бил възстановен ортопедично и облечен в коронка. Контузията на главата
не е довела до някакви негативни последици. За вбъдеще не са се очаквали
някакви последици или усложнения от претърпените травматични увреждания, освен описаните
по-горе.
[27] Вж. решение на САС
769-2012-1-ви с-в по гр. д. 790/2012 г. Съдът е установил, че вследствие на ПТП
ищецът е получил счупване на първа дланна кост на дясната ръка – фрактура на
Бенетти. В резултат на травмата ищецът е имал трайна деформация в
карпо–метакарпалната става, слаб захват с палеца и затруднения при хващане на предмети
с посочения пръст.
[28] По делото съдът е установил, че вследствие на ПТП
от 02.05.2013 г. 56-годишният ищец е получил Цветан Кирилов счупване на лявата
скафоидна кост на дланта (втората киткова кост от горния ред киткови кости,
броено откъм палеца към кутрето) като му е била поставена гипсова имобилизция
за 14 дни. Възстановителният му период е бил около 45-60 дни, като ищецът е
имал по-силни болки през първите две седмици, които са затихнали към края на
периода. Вследствие на увреждането ищецът е загубил около 20% от обема на
движенията на гривнената става. Ищецът би могъл в следващите няколко години да
изпитва болка в лявата китка при промяна на времето.
[29] Вж. решение на ВКС 608-2011-III Н.О. по н. д. 644/2010 г. По делото
съдът е установил, че подсъдимите умишлено са причинили на пострадалия средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на носни
кости, с изкривяване на носа, водещо до затруднено носно дишане и до постоянно
разстройство на здравето неопасно за живота.
[30] Вж. решение на САС 541-2011-4-ти с-в
по гр. д. 962/2010 г. По делото съдът е установил, че ищецът е получил контузия
на главата със сътресение на мозъка, разкъсно-контузна рана на главата с размер
от 10 см – тип „скалп”. Освен това е получил разкъсно-контузна рана на челната
област на главата с размер 7-8 см, контузия
на носа със счупване на носните кости,
както и разкъсно-контузна рана на долния клепач на лявото око. Лечебният и
възстановителен период е продължил около два месеца, като през първите 30 дни
болките са били с по-интензивен характер. Към датата на извършване на прегледа
на ищеца вещото лице е установило видими
груби белези в областта на лицето. Счупените носни кости са били зараснали
окончателно с малко изкривяване на носната преграда, което не е оказвало
съществено влияние на дишането. Ищецът е лежал пет дни в интензивното отделение
на болницата, като на третия ден лекарите изразили опасение, че има опасност за
живота му. Ищецът е проговорил на четвъртия ден, а около 10 дни е говорел
несвързано. Впоследствие ищецът е бил приет в болница и за рехабилитация за
раздвижване на крайниците. И след приключване на лечението ищецът е имал
ежедневно главоболие и нарушение на зрението.
[31] Вж. решение на САС 89-2012-1-ви с-в по
гр. д. 2 514/2011 г. Съдът
е установил, че вследствие на ПТП ищецът е получил: черепномозъчна травма - мозъчно
сътресение и контузия в челната област на главата; счупване на лицевия скелет -
горната челюст, носните кости,
страничните стени на орбитите и по-леките такива; разкъсно-контузни рани на
гърба на носа и на горната устна; гръдно-коремната травма. Спрямо ищеца са били
извършени две оперативни интервенции. Два месеца той е изпитвал болки и
страдания, като през първите 30 дни те са били с по-интензивен характер. Ищецът
е изпитвал затруднения при хранене и говорене. Съдът е съобразил и
уврежданията, които са имали необратим характер, а именно белезите на носа и на горната устна, които са били с дължина 1,5 см
и безспорно са водили до загрозяване на
ищеца, който е бил млад 34-годишен мъж.
[32] Вж. решение на САС 1238-2013-7-ми с-в по
гр. д. 1358/2013 г. Съдът е установил, че в резултат
на ПТП ищецът е получил счупване на лявата раменна кост в горната й част, счупване на носните кости без разместване на
костните фрагменти и разкъсно-контузна рана на главата. За срок от около четири
месеца е било налице трайно затруднено движение на левия горен крайник на ищеца,
временно е било затруднено дишането му през носа с оглед причинения оток. Били са
извършени съответните манипулации, като била поставена обездвижваща превръзка
на лявата раменна кост и поставен шев на раната. В четиримесечния период ищецът
е бил нетрудоспособен, изпитвал е болки с по-голям интензитет през първите два
месеца, които впоследствие са започнали да се проявяват периодично при промяна
на времето и преумора на левия горен крайник. Към момента на провеждане на
съдебното дирене състоянието на ищеца е било стабилизирано като е бил налице
само остатъчен дефицит при отвеждане на лявата раменна става в страни с 15-20
градуса. Възможни са били и спорадични (единични ) болки в зоната на счупената
кост при промяна на времето, но те са щели бързо да отзвучат след употреба на
обезболяващи средства.
[33] Съдът е установил, че 40-т годишният ищец е
участвал в ПТП, вследствие на което е получил счупване на носните кости. На ищеца е била направена операция, която е
била неуспешна. Към момента на провеждане на съдебното дирене ищецът е имал
изкривяване на носа и затруднено носно дишане, което е водило до запушен нос, а
оттам и до инфекции на гърлото. Нарушени
са били обонянието и вкусовите му усещания. Затова е било необходимо да се
оперират носните кости на ищеца.
[34] Вж. решение на САС 198-2014-8-ми с-в по
гр. д. 4208/2013 г.
[35] И двете решения са постановени по реда
на чл. 290 от ГПК и са задължителни за по-нискостепенните съдилища.
[36] Тези две решения са били постановени по
реда на чл. 290 от ГПК и са задължителни за по-нискостепенните съдилища.
[37] Вж. решение на ВКС 350-2011-IV Г. О. по гр. д. 1382/2010.