№ 2155
гр. София, 09.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 130-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:СТАНИМИР Б. МИРОВ
при участието на секретаря ДЕЛИНА ИВ. ГРИГОРОВА
като разгледа докладваното от СТАНИМИР Б. МИРОВ Административно
наказателно дело № 20221110215362 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Предмет на съдебен контрол пред Софийски районен съд е откоз за анулиране на
електронен фиш, серия К № 3652637, издаден от СДВР с който на жалбоподател П. Д. С., с
който на основание чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 4 от ЗДвП му е наложено
административно наказание "Глоба" в размер на 400 лева за извършено нарушение на чл. 21,
ал.2, вр.ал.1 от ЗДвП.
В жалбата се сочи, че в качеството си на законен представител на ЮЛ е подал декларация
по чл.188 от ЗДвП, в която посочил кое бил водача на МПС извършило нарушението въз
основа на което е издаден и електронния фиш. Сочи се, че не разполага с копие от СУМП на
водача извършил нарушението, като направил искане наказващият орган по служебен път да
се снабди с необходимия документ. Моли да се отмени отказа от анулиране на електронния
фиш.
В съдебното заседание жалбоподателят е редовно призован, не се явява, явява се
процесуален представител -адв. М. /с пълномощно по делото/. Моли да се отмени отказа на
наказваш орган за анулиране на електронен фиш, по съображения каквито са застъпени и в
самата жалба. Отделно от това сочи, че на дата посочена в електронния фиш, в дневния
отчет липсват данни за извършени проверки и заснети клипове. Представя писмени
бележки.
В съдебното заседание административно наказващият орган, редовно призован, не изпраща
процесуален представител. В приложени по делото писмени бележки изразява становище по
основателността на жалбата, като мили да се остави без уважение.
1
От събраните писмени и гласни доказателства, съдът прие за установена следната
фактическа обстановка:
Жалбата срещу отказ от анулиране на електронен фиш е подадена в законоустановения срок
и от лице, което има право на жалба, поради което е процесуално допустима.
Съдът, след като обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени в писмени бележки‚ в
контекста на събраните по делото доказателства и след като в съответствие с разпоредбата
на чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК констатира, че не са налице основания за отмяна на отказа
на наказващ орган за анулиране на електронен фиш. Съображенията на съда за това са
следните:
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната фактическа
обстановка:
Видно от писмените доказателства приложени в преписката е, че първоначално е бил
издаден електронен фиш, серия К № 3652637. На осн. чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е прието, че
фиша следва да бъде издаден на законния представител на фирмата собственик на
автомобила П. С.. С декларация от 20.10.2022г. по реда на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП от името
на собственика на автомобила е декларирано, че същия е ползван от лицето Г.ИЛ.АНГ., като
не е представено копие от СУМПС за това лице.
Безспорно установено е по делото, че заснетият т. а. марка "Сеат", с ДК № ******* е бил
управляван със скорост 112 км/ч, при разрешена скорост от 80 км/ч, за населено място
въведено с ПЗ В - 26 или превишение на разрешената скорост с 32 км/ч. Скоростта е била
установена със стационарна видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни
нарушения, тип ARH CAM S1, като от приложените по делото Удостоверение за одобрен
тип средство за измерване № 17.09.5126 и Протокол от проверка № 50-I-ИСИС/30.09.2019г.
се установява, че процесната стационарна видео-радарна система за наблюдение и
регистрация на пътни нарушения отговаря на метрологичните изисквания. Горните
обстоятелства с категоричност опровергават изложените от страна на процесуален
представител на жалбоподател твърдения в тази насока.
От приложените като доказателства разпечатки от видеоклип от паметта на системата за
видео-контрол е видно, че на посочената в електронния фиш дата и час, е нарушена
разрешената допустима максимална скорост за движение в населено място. Посочената
разпечатка има доказателствена сила, съгласно чл. 189, ал. 15 от ЗДвП относно датата,
точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство,
както и относно фиксираната скорост, поради което в случая следва да се приеме, че е
налице установяване на факта на нарушението. Нарушена е нормата на чл. 21, ал. 2, вр.ал.1
ЗДвП.
Административнонаказващият орган законосъобразно е приложил нормата на чл. 188, ал. 2
пр. 1 от ЗДвП, съобразно която собственикът или този, на когото е предоставено моторното
превозно средство отговаря за извършеното с него нарушение. След като е установено по
безспорен начин, че въпросният автомобил, с който е извършено нарушението, е
2
собственост на ЮЛ, представлявано от жалбоподателя и този факт е намерил отражение в
приложената справка, правилно е приложена нормата на чл. 188, ал. 2 от ЗДвП, като е
наложено наказание на законния представител на собственика на автомобила, с който е
извършено нарушението. Жалбоподателят е депозирал декларация, съобразно чл. 189, ал. 5
от ЗДвП, в която сочи данни за лицето, извършило нарушението, но не представя копие от
свидетелството за управление на МПС на лицето, което е управлявало МПС, с което е
извършено конкретното нарушение. След като е упражнил правото си да възрази и да
посочи конкретно физическо лице, което е управлявало на посочената дата автомобила, с
което е извършено нарушението, но не е предоставил копие от свидетелството за
управление на МПС на конкретното физическо лице, извършило процесното нарушение,
поради което следва именно П. С. като законен представител на собственика да понесе
неблагоприятните последици, които законът свързва с това бездействие, а именно - издаване
на електронен фиш за ангажиране отговорността му като законен представител на
собственика на автомобила, с който автомобил е извършено конкретното административно
нарушение.
Всяко измежду лицата, посочени в чл. 188 ЗДвП при получаване на електронен фиш има
възможността при условията на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП да декларира кому е предоставено
МПС за управление, представяйки едновременно с това и изискуемото по ЗДвП копие от
СУМПС. Такова копие от СУМПС жалбоподателя не е представил, като в жалбата се
аргументира с факта, че последната е документ за самоличност, който съдържа лични данни,
поради който факт не може да представи копие на същият. Но това негово твърдение се
опровергава по категоричен начин от факта, че в подадена от страна на жалбоподател
декларация е посочил не само името на лицето за което се твърди, че е извършило
нарушението по ЗДвП, но е посочен негово ЕГН, номер на лична карта и нейната
валидност, както и постоянен адрес.
Наказващият орган правилно е приложил и санкционната норма относима към случая, тъй
като е налице превишаване на скоростта в населено място с 32 км в час, т. е. в рамките,
определени в чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП. За извършеното нарушение разпоредбата на чл.
182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП предвижда наказание за превишаване над 31 до 40 km/h - глоба в
размер на 400. 00 лв. На жалбоподателя е наложена глоба именно в този фиксиран размер, с
оглед на което не са налице основания на нейното изменение.
В 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в
съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена
декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за
управление на моторно превозно средство. Неоснователни се явяват доводите изложени в
жалбата, че наказващ орган следва по служебен път да прилага към декларацията копие на
свидетелството за управление на моторно превозно средство на лицето посочено в самата
декларация, тъй като законът е вменил това задължение на самото лице подащо
декларацията. Противното разбиране би довело до безконтролно издаване на електронни
фишове на лица произволно посочени в декларация по чл.188, ал.2 ЗДвП, т.е. би се
3
изместила тежестта за доказване на това твърдение кое е било лицето управлявало МПС с
което е извършено установено нарушение па ЗДвП.
Поради горните причини съдът счита, че правилно АНО е отказал да анулира ЕФ, тъй като
не са били налице предпоставките за това. С подаването на декларацията по чл. 189, ал. 5
ЗДвП жалбоподател не е представил и съпътстващите я документи, поради което не е
оборена предвидената от законодателя в нормата на чл. 188, ал. 2 от ЗДвП, презумпция за
отговорност на законния представител на юридическото лице, поради което следва да се
приеме, че жалбоподателят е извършил административното нарушение за което е издаден
електронния фиш, респективно същият следва да се потвърди.
Не е отправена претенция относно заплащане на разноски сторени по делото, поради което
не се дължи и произнасяне в тази насока.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН,
СРС, НО, 130състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА отказ на наказващ орган относно анулиране на електронен фиш, серия К
№ 3652637.
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш, серия К № 3652637, издаден от СДВР с който на
жалбоподател П. Д. С., с който на основание чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 4 от
ЗДвП му е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 400 лева за извършено
нарушение на чл. 21, ал.2, вр.ал.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване от страните пред Административен съд, град
София, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4