№ 104
гр. Козлодуй, 02.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Жаклин Г. Димитрова Алексиева
при участието на секретаря Капка К. Качева
като разгледа докладваното от Жаклин Г. Димитрова Алексиева Гражданско
дело № 20241440101173 по описа за 2024 година
Производството е образувано от А. С. А., ЕГН: **********, адрес: обл. Враца, общ.
Козлодуй, с. Бутан-3350, ........, чрез адв. П. Й. Н., член на Варненска адвокатска колегия, с
peг. № **********, служебен адрес: гр. Варна, бул. „Цар Освободител” 44, ет. 4, офис 6,
тел:********** срещу „КРЕДИСИМО” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, р-н „Триадица”, бул. „Витоша” №146 (сграда А), ет.4, Бизнес център
„България”, представлявано от Сокол Радостинов Янков е предявен осъдителен иск по чл.55,
ал.1 ЗЗД с цена на иска в размер на 320.49 лева, представляваща недължимо начислена и
заплатена по кредит с Договор №2110542 от 20.10.2019 г. сума за погасяване на
задължението, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до
окончателното й изплащане.Претендират се и разноски.
В исковата молба се твърди, че на 20.10.2019 г. между ищеца А. С. А., ЕГН: ********** и
„КРЕДИСИМО” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н
„Триадица”, бул. „Витоша” Na 146 (сграда А), ет.4, Бизнес център „България”,
представлявано от Сокол Радостинов Янков, се сключва Договор за потребителски кредит
№2110542. По силата на Договора, ответното дружество предоставя в заем сума в размер на
2 200 лв. /две хиляди и двеста лева/ на А. А., който се задължава да върне предоставената
сума в срок от 23 /двадесет и три/ месеца, на 23 равни вноски, представляващи сбор от
главница и лихва за всеки месец, в размер на 138,47лв на вноска, при фиксиран лихвен
процент от 40,00% и годишен процент на разходите 48,21%.Сочи се, че в чл. 3 от Договор за
потребителски кредит №2110542 от 20.10.2019 г. е предвидено, че „КРЕДИСИМО” ЕАД
одобрява Заявлението за кредит на база на извършена проверка на кредитоспособността и
идентификация на последния, по реда, предвиден в Общите условия.Съгласно чл. 4 ал. 1 от
Договора, сключването на изричен договор за застраховка и договор за поръчителство не е
1
задължително условие за сключването на Договор за кредит.Твърди се, че на дати-
30.06.2020 г. - погасителна вноска в размер на 138,47 лв., от които 81,94 лв. главница, 56,53
лв. - лихва, на дата 31.07.2020 г. - погасителна вноска в размер на 138,47 лв., от които 84,67
лв. главница, 53,80 лв. - лихва, на дата 31.08.2020 г. - погасителна вноска в размерна 138,47
лв., от които 87,50 лв. главница, 50,97 лв. - лихва, на дата 30.09.2020 г. - погасителна вноска
в размер на 138,47 лв., от които 90,41 лв. главница, 48,06 лв. - лихва, на дата 31.10.2020 г. -
погасителна вноска в размер на 138,47 лв., от които 93,43 лв. главница, 45,04 лв. - лихва, на
дата 30.11.2020 г. - погасителна вноска в размер на 138,47 лв., от които 96,54 лв. главница,
41,93 лв. - лихва, на дата 31.12.2020 г. - погасителна вноска в размер на 138,47 лв., от които
99,76 лв. главница, 38,71 лв. - лихва, на дата 31.01.2021 г. - погасителна вноска в размер на
138,47 лв., от които 103,08 лв. главница, 35,39 лв. - лихва, на дата 28.02.2021 г. - погасителна
вноска в размер на 138,47 лв., от които 106,52 лв. главница, 31,95 лв. - лихва, на дата
31.03.2021 г. - погасителна вноска в размер на 138,47 лв., от които 110,07 лв. главница, 28,40
лв. — лихва, на дата 30.04.2021 г. - погасителна вноска в размер на 138,47 лв., от които
113,74 лв. главница, 24,73 лв. - лихва, на дата 31.05.2021 г. - погасителна вноска в размер на
138,47 лв., от които 117,53 лв. главница, 20,94 лв. - лихва, на дата 30.06.2021 г. - погасителна
вноска в размер на 138,47 лв., от които 121,45 лв. главница, 17,02 лв. - лихва, на дата
31.07.2021 г. - погасителна вноска в размер на 138,47 лв., от които 125,50 лв. главница, 12,97
лв. - лихва, на дата 31.08.2021 г. - погасителна вноска в размер на 138,47 лв., от които 129,68
лв. главница, 8,79 лв. – лихва и на дата 30.09.2021 г. - погасителна вноска в размер на 138,47
лв., от които 134,00 лв. главница, 4,47 лв. – лихва.
В срока за отговор по чл.131 от ГПК от ответника „ Кредисимо „ ЕАД е постъпил писмен
такъв. С отговора ответното дружество оспорва исковете изцяло по основание и моли да
бъдат отхвърлени в цялост. Не оспорват сключването на договор за потребителски кредит
№2110542/20.10.2019г., по силата на който ответното дружество е отпуснало кредит на
кредитополучателя-ищец в размер на 2200лв., който следвало да бъде върнат в срок от 23
месеца, при последователни месечни вноски подробно описани в погасителен план,
обективизиран в Приложение №1 от процесния Договор.Съгласно, който годишния лихвен
процент по кредита е в размер на 40.00%, а годишния процент на разходите е в размер на
48,21%, като общият размер на всички плащания възлизал в размер на 3184,81
лв.Възразяват срещу твърденията на ищеца, че клауза на чл.4 от процесния Договор е
нищожна, тъй като последната не вменява задължение на кредитополучателя да обезпечи
задължението си, а единствено му дава право да избере кредитът му да бъде обезпечен.Сочи
се, че съгласно раздел 3, чл. 12 от приложимите към договора за кредит Общи условия
2
кредитополучателят има право, но не и задължение да предостави обезпечение на кредита.
Видовете обезпечение, които „Кредисимо“ ЕАД като кредитор приема са посочени в
цитираната разпоредба и те са (1) банкова гаранция в 10 дневен срок от кандидатстването и
(2) предоставяне на поръчител. Кредитоискателят може и да не предостави обезпечение,
като в този случай „Кредисимо“ ЕАД ще разгледа заявлението му, ще направи оценка на
кредитоспособността му и ще прецени дали да предостави кредит съгласно вътрешните си
правила за оценка и управление на риска. Обезпечените и необезпечените кредити на
Кредисимо не се отпускат по различен начин и не са два отделни кредитни продукта на
„Кредисимо" ЕАД, условията на договора за кредит (ГПР, ГЛП, срок на погасяване и др.) не
са поставени в зависимост от избора на клиента да предостави или не обезпечение.Във
връзка с горното следвало да бъде разгледана и клаузата на чл. 4, ал. 1 от договора за кредит
във връзка с чл. 4, ал. 3 от договора за кредит. Двете клаузи регламентират различни
хипотези и избор от кредитоискателя при кандидатстване за кредит. Твърди се, че договорът
за кредит предвижда изричната възможност (чл. 4, ал. 3 от договора за кредит) потребителят
да си избере необезпечен кредит - т.е. потребителят има избор да реши дали иска обезпечен
и необезпечен кредит. С оглед гореизложеното, считам, че не е налице в Договора за
потребителски кредит задължение или да е регламентирано задължително условие за
отпускане на кредита последния да бъде обезпечен.Не на последно място, дори и
кредитоискателят да е заявил кредит с обезпечение „поръчител“, то той има правото,
закрепено в раздел III, чл. 13 от приложимите към договора за кредит Общи условия,
съгласно което преди подписване на договора за кредит първоначално заявените условия на
кредита могат да бъдат едностранно промени от кредитоискателя в телефонен разговор,
като в този случай първоначалното заявление за кредит се анулира и клиентът заявява
желаните условия в телефонен разговор с „Кредисимо“ ЕАД. Т.е. клиентът е имал право да
се откаже от кандидатстването за кредит, обезпечен с поръчителство, което е още един
аргумент в подкрепа на твърдението.Претендират се разноски.
В съдебно заседание ищеца не се явява, не се представлява.Получено е писмено становище,
с което се поддържат исковете.
Ответника не се представлява в съдебни заседания, а депозира писмено становище, с което
оспорва исковете по съображения изложени в писмения отговор.
По делото са представени и приети писмени доказателства: Договор за потребителски
кредит № 2110542 от 20.10.2019 г.; Приложение № 1 - Погасителен план към Договор за
потребителски кредит № 2110542 от 20.10.2019 г.; Разписка 0700009826356226 /20.10.2019 г,
издадена от „Изи Пей“ АД; Договор за потребителски кредит № 2106149 / 13.10.2019 г.;
Разписка N 0500010194200352 / 27.12.2019 г., издадена от „Изи Пей“ АД;Разписка №
05000010461050274 / 14.02.2020 г., издадена от „Изи Пей“ АД; Удостоверение за липса на
задължения № 65595 / 29.05.2023 г., издадено от „Кредисймо“ ЕАД; Общи условия на
„Кредисимо“ ЕАД за предоставяне на кредити.
За да се произнесе по основателността на исковете, съдът направи преценка на
3
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид становищата на
страните, въз основа на което прие за установени следните обстоятелства:
Не е спорно между страните, а и от представените по делото договор за потребителски
кредит № 2110542 от 20.10.2019 г. и Приложение № 1 към него се установява, че на
20.10.2019 г. между ищеца А. С. А., ЕГН: ********** и „КРЕДИСИМО” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, се сключва Договор за
потребителски кредит №2110542. По силата на Договора, ответното дружество предоставя в
заем сума в размер на 2 200 лв. /две хиляди и двеста лева/ на А. А., който се задължава да
върне предоставената сума в срок от 23 /двадесет и три/ месеца, на 23 равни вноски,
представляващи сбор от главница и лихва за всеки месец, в размер на 138,47лв. на вноска,
при фиксиран лихвен процент от 40,00% и годишен процент на разходите 48,21%.Сочи се,
че в чл. 3 от Договор за потребителски кредит №2110542 от 20.10.2019 г. е предвидено, че
„КРЕДИСИМО” ЕАД одобрява Заявлението за кредит на база на извършена проверка на
кредитоспособността и идентификация на последния, по реда, предвиден в Общите
условия.Съгласно чл. 4 ал. 1 от Договора, сключването на изричен договор за застраховка и
договор за поръчителство не е задължително условие за сключването на Договор за
кредит.Твърди се, че на дати- 30.06.2020 г. - погасителна вноска в размер на 138,47 лв., от
които 81,94 лв. главница, 56,53 лв. - лихва, на дата 31.07.2020 г. - погасителна вноска в
размер на 138,47 лв., от които 84,67 лв. главница, 53,80 лв. - лихва, на дата 31.08.2020 г. -
погасителна вноска в размерна 138,47 лв., от които 87,50 лв. главница, 50,97 лв. - лихва, на
дата 30.09.2020 г. - погасителна вноска в размер на 138,47 лв., от които 90,41 лв. главница,
48,06 лв. - лихва, на дата 31.10.2020 г. - погасителна вноска в размер на 138,47 лв., от които
93,43 лв. главница, 45,04 лв. - лихва, на дата 30.11.2020 г. - погасителна вноска в размер на
138,47 лв., от които 96,54 лв. главница, 41,93 лв. - лихва, на дата 31.12.2020 г. - погасителна
вноска в размер на 138,47 лв., от които 99,76 лв. главница, 38,71 лв. - лихва, на дата
31.01.2021 г. - погасителна вноска в размер на 138,47 лв., от които 103,08 лв. главница, 35,39
лв. - лихва, на дата 28.02.2021 г. - погасителна вноска в размер на 138,47 лв., от които 106,52
лв. главница, 31,95 лв. - лихва, на дата 31.03.2021 г. - погасителна вноска в размер на 138,47
лв., от които 110,07 лв. главница, 28,40 лв. — лихва, на дата 30.04.2021 г. - погасителна
вноска в размер на 138,47 лв., от които 113,74 лв. главница, 24,73 лв. - лихва, на дата
31.05.2021 г. - погасителна вноска в размер на 138,47 лв., от които 117,53 лв. главница, 20,94
лв. - лихва, на дата 30.06.2021 г. - погасителна вноска в размер на 138,47 лв., от които 121,45
лв. главница, 17,02 лв. - лихва, на дата 31.07.2021 г. - погасителна вноска в размер на 138,47
лв., от които 125,50 лв. главница, 12,97 лв. - лихва, на дата 31.08.2021 г. - погасителна вноска
в размер на 138,47 лв., от които 129,68 лв. главница, 8,79 лв. – лихва и на дата 30.09.2021 г. -
погасителна вноска в размер на 138,47 лв., от които 134,00 лв. главница, 4,47 лв. – лихва.
На 20.10.2019г. с Разписка № 0700009826356226, издадена от „Изи Пей" АД, от Кредисимо е
преведена сумата от 463,72 лв. (четиристотин шестдесет и три лева и 72 ст). на А. А. по
4
предоставен кредит съгласно Договор за кредит № 2110542 / 20.10.2019 г. с главница от 2 200
лв., като с разликата в размер от 1 736,28 лв., удържана от „Кредисимо“ ЕАД ищеца
погасява изпяло предходно изтеглен кредит съгласно Договор за кредит № 2106149 /
13.10.2019 г.; 1. На дата 27.12.2019 г. ищеца е заплатил сума в размер на 272,50 лв. (двеста
седемдесет и два лева и 50 ст), по Разписка № 0500010194200352 / 27.12.2019 г., издадена от
„Изи Пей“ АД; 2. На дата 14.02.2020 г. ищеца е заплатил сума в размер на 2 528,00лв. (две
хиляди двеста петдесет и осем лева и 50 ст), по Разписка № 0500010461050274 / 14.02.2020
г., издадена от „Изи Пей“ АД; Заплатената от ищеца А. сума за погасяване на задължението
по Договор за потребителски кредит № 2110542 от 20.10.2019 г. е в размер на 2 800,50 лв.
(две хиляди и осемстотин дева и 50 ст) . В уверение за пълното погасяване на задължението
на ищеца към „Кредисимо“ ЕАД по Договор за потребителски кредит № 2110542 от
20.10.2019 г. , на ищеца А. е издадено Удостоверение № 65595 / 29.05.2023 г. от
„Кредисимо“ ЕАД.Погасяването на кредита по Договор за потребителски кредит № 2110542
от 20.10.2019 г. е извършено предсрочно, на четвъртият падеж от 23 общо. Платената от
ищеца А. сума в размер на 2 800,50 лв., съгласно Глава VIII, т. 4.3 от ОУ на „Кредисимо“
ЕАД, включва освен главницата по кредита в размер на 2 100 лв., и дължимата лихва
съгласно Погасителен план към Договора за кредит, по падежна дата: 1. на 30.11.2019 г.-
73,33 лв. 2. на 31.12.2019 г.-71,16 лв. 3. на 31.01.2020 г. - 68,92 лв. 4. на 29.02.2020 г. - 66,60
лв. или лихва в общ размер на 280,01 лв. (двеста и осемдесет лева и 01 ст.) за периода до
предсрочното погасяване на кредита.Към датата на погасяване на кредита дължимата сума
от ищеца А. А. е в размер на 2 480,01 лв., (две хиляди четиристотин и осемдесет лева о 01
ст.), представляващи сбор от 2 200 лв. главница и 280,01 лв. лихва към 4-та вноска от 23
общо при предсрочното погасяване на дълга, а в действителност заплатената от ищеца сума
е в размер на 2 800,50 лв. (две хиляди и осемстотин лева и 50 ст.), или с 320,49 лв. (триста и
двадесет лева и 49 ст.) повече от договореното между страните по Договора и Погасителният
план към него, както и съгласно гарантираната възможност на Кредитополучателя да погаси
кредита си предсрочн.Към момента на подаване на исковата молба, ищеца А. С. А., ЕГН:
********** е изплатил изцяло задължението си по Договор за потребителски кредит №
2110542 от 20.10.2019 г., предсрочно, в това число главница и лихви, за което са приложени
писмени доказателства за извършени парични преводи и съответните издадени
удостоверения за липса на задължения по процесния договор.
При така установените фактически данни се налагат следните правни изводи:
По иска против „КРЕДИСИМО" ЕАД по чл.55, ал.1 пр.1 от ЗЗД за връщане на сумата от
320,49 лв., представляваща недължимо начислена и заплатена по Договор за кредит сума за
погасяване на задължението.Ищеца претендира връщане на сумата от 320,49 лв., недължимо
платена от нея като законна лихва по договор за кредит, поради недействителност на същия
договор за кредит по множество бланкетно изложени основания главно противоречие със
закона.
По доводите за недействителност на договора за кредит при преценка съдът не е обвързан от
посочените от ищеца основания, доколкото нормите, уреждащи нищожността са от
5
императивен характер и за тях следи служебно. Ето защо, следва да се извърши цялостна
проверка за наличие на основания за недействителност на сключения договор, която
проверка се обхваща от пределите на чл. 22 ЗПК . Съгласно посочената разпоредба когато не
са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл.11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 -
9 ЗПК , договорът за потребителски кредит е недействителен. Съдържанието на договорните
клаузи безусловно налага извод, че се касае за сключен договор за потребителски кредит.
Ищеца има качество на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 2 ЗПК , а именно - физическо
лице, което при сключването на договор за потребителски кредит действа извън рамките на
своята професионална или търговска дейност. Като потребител разполага и със защита
срещу неравноправни клаузи, предвидена в Глава Шеста на ЗЗП, за които съдът следи
служебно и които следва да се преценяват при основателността на иска за връщане на сума
дадена без основание - на основание недействителен договор. Съдът изложи по-горе, че по
отношение на действителността на договорите за потребителски кредити, приложими са
специалните разпоредби на чл. 22 ЗПК . Кредиторът е предоставил преддоговорна
информация, в която са посочени основните параметри и условия по кредита, чрез
изпращане по електронен път на Стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителските кредити. В последствие договорът е сключен отдалечено
при условията на ЗПФУР, т.е. спазена е предвидената в закона писмена форма. Посочен е
общия размер на кредита - т. 3 от Приложение № 1 към договора и условията за усвояването
му - раздел VI от Общите условия, фиксиран лихвен процент - т. 7 от Приложение № 1,
условията за прилагането му, годишният процент на разходите по кредита - т. 8 от
Приложение № 1. В представеното Приложение № 1 е посочен размера, броя и падежа на
задължението. Ищеца е информирана за правото да получи от заемодателя информация за
извършените и предстоящи плащания, както и за оставащите дължимите суми при
предсрочно погасяване на главницата, за правото да се откаже от договора и срока, в който
може да бъде упражнено - чл. 4 от Общите условия по договора за кредит. Съгласно чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани
при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в Приложение № 1
начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер
на предоставения кредит. Относно наведеното от ищеца твърдение, че действителният ГПР
е различен от уговорения в договора, съдът намира, че съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, където
нормативно е предвидено начина на формиране на годишният процент на разходите по
кредита, в него следва да се включат разходите по сключения от ищеца с ответника договор
за предоставяне на поръчителство. В чл. 4 от договора е посочено, че усвояването на сумата,
предмет на кредита, е обусловено от предоставяне на поръчителство от одобрено от
„КРЕДИСИМО" ЕАД юридическо лице, вследствие на което между ищеца и „Ай Тръст"
6
ЕООД е сключен договор за предоставяне на поръчителство срещу уговорено
възнаграждение. В изпълнение на договора за предоставяне на поръчителство е сключен
договор между „Ай Тръст" ЕООД и „КРЕДИСИМО" ЕАД, по силата на който първото
дружество се е съгласило да обезпечи задълженията на ищеца. Това мотивирало кредитора
(„КРЕДИСИМО" ЕАД) да включи в изготвения погасителен план към определената
погасителна вноска и възнаграждението за предоставеното поръчителство на месец за срока
на действие на договора за кредит. При това положение месечното възнаграждение на
поръчителя от последващия погасителен план към договора за предоставяне на
поръчителство следва да се включи към ГПР по кредита, тъй като се обхваща от легално
дадената дефиниция в параграф 1, т. 1 ДР ЗПК за общ разход, съгласно която "Общ разход
по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи
и условия. Несъмнено заплащането от ищеца на възнаграждение за поемане на
поръчителство от свързаното с кредитора дружество представлява допълнителна услуга,
която произтича от договора за кредит и която е задължително условие за усвояване на
кредита. В случая посочения размер на ГПР не отговаря на действителния. От страна на
търговеца е приложена заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал.2, т. 4
ЗЗП, като в т. 9 от Приложение № 1 е посочена обща сума, дължима от потребителя по
кредита, без в нея да е включено възнаграждението, което ищеца се задължава да плати на
поръчителя и стойността му не е прибавена при изчисляване на посочения ГПР. По този
начин макар формално да се изпълнени изискваният на закона за съдържанието на договора
за потребителски кредит, кредиторът е действал в противоречие с принципа на
добросъвестността, като не е предоставил коректна информация относно общия размер на
кредита на получателя. Така потребителя е лишен от възможността да разбере
икономическите последици от сделката и да вземе информирано решение дали да сключи
договора при тези условия. в настоящия случай има и нарушение в посечения процент ГПР,
който не съответства на действително приложение, доколкото в него не са включени
предвидените, но непосочени на ищеца А. С. А. суми за възнаграждение по Договор за
поръчителство.
Съгласно разпоредбите на ЗПК, Годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от обшия размер
на предоставения кредит. Тоест, в посочената величина /представлявайки общ израз на
всичко дължимо по кредита/ следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са
включени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са пряко свързани с
7
кредитното правоотношение. Следва да се посочи, че ГПР е величина, чийто алгоритъм е
императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите
по кредита по начин, различен от законовия, е недопустимо.
Посоченият от „КРЕДИСИМО" ЕАД поръчител „Ай Тръст" ЕООД е финансова институция,
вписана в Регистъра на финансовите институции по чл.3, ал.1 от ЗКИ при БНБ с право да
извършва гаранционни сделки като основна дейност. Установява се от данните от
търговския регистър и ответниците изрично признават в писмения отговор, че едноличен
собственик на поръчителя „Ай Тръст" ЕООД е кредиторът по договора за потребителски
кредит „КРЕДИСИМО" ЕАД. „КРЕДИСИМО" ЕАД е овластено да получава плащане на
възнаграждението по него - арг. чл.8, ал.5 от договора за предоставяне на поръчителство.
Очевидно е формиран бизнес модел за разделяне на приходите от кредита между две
свързани юридически лица с цел да се заобиколи изискването на чл. 19, ал. 1 ЗПК в размера
на годишния процент на разходите да се включат и тези разходи, към които те несъмнено се
отнасят. Доколкото в процесния случай в уговорения ГПР не са включени всички
действителни разходи съдът намира, че е налице противоречие с императивната разпоредба
на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и договорът за потребителски кредит е недействителен на
основание чл. 22 ЗПК . Допълнително, при обезпечаването на кредита с поръчителство
длъжникът е ограничен от изискването на чл.4 на Договора за потребителски кредит в
правото си да избира кой да бъде поръчител по кредита му и че това може да бъде само
предварително одобрено от кредитора юридическо лице (по списък). Едностранно от
кредитора като възможни поръчители са елиминирани физическите лица, което пряко
ограничава правата и възможностите на потребителя да обезпечи задължението си по начин,
избран от самия него. Предварително наложената идентификация от кредитора кой може да
бъде поръчител по отпускани от него кредити като обезпечение, не отчита интереса на
потребителя, а само този на кредитодателя, което води до неравнопоставеност в правата и
задълженията на страните. В случая правата на потребителя не са защитени, защото той
няма свободата и неограничената възможност да избере такъв поръчител, чрез който може
успешно да обезпечи задължението си към кредитора и да си учреди с него безплатно
поръчителство, доколкото в конкретния договор за предоставяне на поръчителство,
поръчителстването е платено от потребителя на поръчителя „Ай Тръст" ЕООД с
възнаграждение, което е значително в сравнение с размера на отпускания кредит.
Посоченият от „КРЕДИСИМО" ЕАД поръчител „Ай Тръст" ЕООД е финансова институция,
вписана в Регистъра на финансовите институции по чл.3, ал.1 от ЗКИ при БНБ - с право да
извършва гаранционни сделки като основна дейност и като се посочи по-горе е свързано с
кредитора лице. От анализа на доказателствата и клаузите на сключените между страните
договори се налага извода, че потребителят не е имал право на избор на поръчител и
възможност за индивидуално договаряне, особено като се има в предвид, че едноличен
собственик на капитала на дружеството-заявител е кредиторът на длъжника по договора за
кредит, поради което юридическото лице-поръчител (което е предварително одобрено от
кредитора) се явява свързано с него лице. Това води до значително неравновесие на правата
8
на потребителя и търговеца и не отговаря на изискването за добросъвестност, като лишава
длъжника от право на избор и от възможност за индивидуално договаряне. Нещо повече,
правните последици от непредставяне на обезпечение, при положение, че потребителят иска
такова, води като последица непораждане на действие на договора за потребителски кредит
(чл.4 ал.2). Въпреки „свободният избор" на потребителя да поиска или не поиска
обезпечение, кредиторът поставя приоритетното разглеждане на заявлението на
кредитополучателя в зависимост от предоставянето на обезпечението- в рамките на 24 часа
от предоставяне на обезпечението, пред значително по- дълъг срок от 14 календарни дни в
случай, че такова не бъде представено. По такъв начин, без сключването на договора за
предоставяне на поръчителство да бъде постановено като условие за сключването на
договора за кредит, потребителя се принуждава да го сключи, ако иска да получи заем в
кратък срок, което прави клаузата неравноправна. В допълнение, в чл. 5 от Общите условия,
Раздел IV. "Оценка на кредитоспособността на кредитополучателя и одобряване на
заявлението", е предвидено право на кредитора без да се мотивира да отхвърли заявлението,
което поставя в неравностойно положение потребителя и нарушава правото му да
кандидатства и да получи искания кредит дори и след представяне на обезпечение. Съгласно
чл. 23 ЗПК , когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, поради което ищеца дължи на
ответника „КРЕДИСИМО" ЕАД по договора за кредит само чистата сума от главницата.
След като договорът за кредит е недействителен, такъв е и договорът за поръчителство, тъй
като същия има акцесорен характер спрямо първия. Този договор е нищожен, поради
противоречието му с добрите нрави съгласно чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД.
Съгласно чл.138, ал.3 от ЗЗД, поръчителство може да съществува само за действително
задължение, а доколкото в случая такова не е възникнало, то и за поръчителя не е налице
задължение да обезпечи кредита. В случая договорът за предоставяне на поръчителство е
сключен в деня, в който е бил сключен и договорът за заем, като е бил сключен с
юридическо лице, което по занятие сключва възмездни обезпечителни сделки, с които
обезпечава чужда гражданска отговорност, като си запазва правото на регрес спрямо
длъжника. В тази връзка съдът намира за обосновано твърдението в исковата молба, че
отпускането на кредит на ищеца е поставено в зависимост от сключването на възмезден
обезпечителен договор с икономически свързано със заемодателя лице, посочено от самия
него. Както вече беше отбелязано, от съдържанието на договора се установява, че ако
кредитоискателят заяви обезпечение чрез поръчителство и то с одобрено от кредитора
юридическо лице - поръчител, то заявлението му за сключване на договора за кредит ще
бъде разгледано в рамките на 48 часа от подаване на заявлението, като в този случай срокът
за одобрение на заявлението за отпускане на кредита е 24 часа. Ако обаче кредитоискателят
не заяви, че желае да се ползва от горното обезпечение чрез поръчителство, заявлението му
за сключване на договор ще бъде разгледано в рамките на 14 дни от подаването му.
От изложеното може да бъде направен извод, че разликата в срока за отпускане на кредит
при заявено поръчителство и при незаявено такова, превръща сключването на договора за
9
предоставяне на поръчителство в задължително условие за получаването на кредита в
кратки срокове, като тук следва да се вземе предвид и характера на процесния кредит, а
именно същият е от категорията на т.н .„бързи кредити", при които кредитоискателят
разчита да получи паричните средства които е заявил в сравнително кратък срок, какъвто не
му се предоставя дори ако избере да предостави банкова гаранция. Т.е. в случая,
единствената възможност за кредитоискателя да получи заявения от него кредит в
сравнително кратък срок е да сключи договор за предоставяне на поръчителство и то с
юридическо лице -поръчител, посочено от кредитодателя. Също така от приложения по
делото СЕФ може да се направи извод, че кредитът може да бъде отпуснат само при
предоставяне на обезпечение банкова гаранция или поръчителство по избор и преценка на
кредитополучателя, без изрично в СЕФ да е посочено, че поръчителството е възмездно и за
него ще се дължи възнаграждение и неговия размер, както и не е посочено, че кредитът
може да бъде отпуснат и без обезпечение. Предоставянето на обезпечение по чл.4, ал.1 от
договора за кредит е било задължително условие за сключването на договора, поради което
сключването на договора за поръчителство се е явявало задължително условие за
сключването на договора за кредит. Възможността да се откаже от предоставянето на
обезпечение при невъзможност да чака одобрение на кредит 14 дни, би имало за последица
анулиране на заявката за кредит, респективно до невъзможност да се сключи договор за
кредит.Това води до неравноправно третиране на потребителите с оглед срока на
разглеждане на заявлението. От клаузите в договора може да се направи извод, че
поръчителството има за цел да обезщети кредитора за вреди от евентуална
неплатежоспособност на длъжника, което обаче е в противоречие с чл.16 от ЗПК, съгласно
който доставчикът на финансова услуга сам оценява платежоспособността на потребителя и
предлага цена на кредита, съответна на получените гаранции. Както беше отбелязано по -
горе, договореното в полза на поръчителя възнаграждение, представлява скрита лихва по
договора за кредит, поради което договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен,
поради накърняване на добрите нрави.Този договор е лишен от правна основа, тъй като по
него потребителят поема само задължения, срещу които не ползва каквито и да е права,
единствено нараства размерът на общото му задължение и разходите по кредита, като е без
значение дали същия ще бъде изправен длъжник или не. Двата договора следва да се
разгледат и като едно цяло. Тази обусловеност на първо място се установява от
обстоятелството, че в договора за предоставяне на кредит се съдържа уговорка за
приоритетно разглеждане на заявлението за предоставяне на кредит при сключване на
договор за предоставяне на поръчителство от кредитополучателя с одобрено от кредитора
юридическо лице - поръчител. На второ място се установява от обстоятелството, че двата
договора са сключени в един и същи ден, както и от обстоятелството, че е налице изрична
уговорка за приоритетно изплащане на възнаграждението за поръчителството преди това по
основното възнаграждение по договора за потребителски кредит. Също така, при служебно
извършена справка в ТР по партидата на кредитора и поръчителя се установява, че същите
са свързани дружества едноличен собственик на капитала на дружеството поръчител - „Ай
Тръст„ ЕООД е ответното дружество кредитодател - „КРЕДИСИМО" ЕАД. Това
10
обстоятелство налага извод, че кредитора е знаел за наличието на допълнителните такси по
договора за предоставяне на поръчителство още към момента на сключването на договора,
поради което е следвало да включи същите в ГПР. Също така с оглед уговореното в чл.8, ал.5
от договора за предоставяне на поръчителство, а именно, че ответното дружество е
овластено да приема вместо поръчителя възнаграждението на последния по договора за
предоставяне на поръчителство, също води до извода, че този разход в полза на поръчителя
е бил известен на кредитора. От изложеното съдът намира, че договорът за предоставяне на
поръчителство представлява допълнителна услуга за кредитополучателя, която услуга е
пряко свързана с договора за кредит и за която кредитополучателя дължи възнаграждение, и
то независимо от обстоятелството дали ще бъде редовен платец, което е известно на
кредитодателя, който е следвало да го включи при изчисляването на ГПР договора за
потребителски кредит.
В практиката на ВКС е прието, че добросъвестността по принцип се свързва с общоприетите
правила за нравственост на поведението при осъществяване на търговските практики,
произтичащи от законите, обичая и морала, установен в даден етап от развитието на
човешкото общество, което е формирало конкретните етични норми при изпълнение на
задълженията и упражняване на правата на членовете на общност. В случая в противоречие
с нормите на добросъвестността е уговорено допълнително възнаграждение в полза на
заемодателя под формата на скрит разход по кредита, което води до явна нееквивалентност
на престациите, като се касае за договор, с размер на действително ГПР пъти по - висок от
размера на законната лихва по просрочени задължения, който ГПР не е обявен на
потребителя в действителния му размер, по който договор потребителят е икономически по
слаб субект и не е могъл да влияе върху съдържанието на договора, а рискът от
неплатежоспособност остава единствено за него. Свободата на договарянето съгласно чл.9
от ЗЗД не може да бъде използвана за неоснователно обогатяване на едната страна по
договора за сметка на другата или да води до нарушаване на други правни принципи,
включително и на добрите нрави. В случая уговорката за заплащане на възнаграждение за
поръчителство не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие в правата на страните по договора и до скрито оскъпяване на кредита, като се
дължи от кредитополучателя при всички положения - независимо дали ще се стигне до
ангажиране на отговорността му или не. Също така следва да се отбележи, че договорът за
потребителски кредит и договорът за предоставяне на поръчителство се намират във
взаимовръзка помежду си и последиците от прогласяване недействителността на договора за
потребителски кредит рефлектират и по отношение на договора за предоставяне на
поръчителство, поради естеството на правоотношенията, което прави и договорът за
поръчителство нищожен.
Предвид на това и доколкото договорът за поръчителство е нищожен, то платената по него
сума от ищеца на ответника „КРЕДИСИМО" ЕАД е платена без основание, и следва да се
върне.
По разноските.
11
С оглед изхода от спора и съгласно чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят
съдебно деловодни разноски. Такива са платена държавна такса в размер на 50 лв. и
адвокатско възнаграждение в размер на 400.00лева.
Мотивиран от горните съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД „КРЕДИСИМО" ЕАД, представлявано от Сокол
Радостинов Янков, да заплати на А. С. А., ЕГН:**********, сумата от 320.49 лева,
представляваща недължимо начислена и заплатена по кредит с Договор №2110542 от
20.10.2019 г. сума за погасяване на задължението, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК „КРЕДИСИМО" ЕАД, ЕИК:*********, със
седалище и адрес на управление гр. София бул. „Витоша" №146, ет.4, Бизнес център
България, представлявано от Сокол Радостинов Янков да заплати на А. С. А.,
ЕГН:********** от с.Бутан, общ.Козлодуй, ...... съдебни разноски за платена държавна такса
в размер на 50.00 лева.
и адвокатско възнаграждение в размер на 400.00 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред Окръжен съд Враца в двуседмичен
срок от връчването на преписи със съобщения.
Съдия при Районен съд – Козлодуй: _______________________
12