№ 12
гр. София, 10.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Иван Иванов
Членове:Зорница Хайдукова
Валентин Бойкинов
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Зорница Хайдукова Въззивно търговско дело
№ 20221001000923 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 ГПК - чл. 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищеца – синдика на „Б енд М комерс“ ЕООД – в
несъстоятелност, срещу решение № 260387 от 07.06.2022г. по т.д. 305/2020г. по описа на
Софийски градски съд, ТО, VI - 12 с-в, в частта, с която е отхвърлен предявеният от него
срещу „Б енд М комерс“ ЕООД – в несъстоятелност, и С. Г. К. иск по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ за
обявяване за относително недействителна по отношение на кредиторите на маста на
несъстоятелността на „Б енд М комерс“ ЕООД на сделката по споразумение за цесия вместо
плащане от 18.11.2016г., и е оставен без разглеждане предявен при условията на
евентуалност осъдителен иск срещу Г. Б. К.. Жалбоподателят поддържа решението да е
неправилно в обжалваната му част. Излага процесното споразумение за цесия вместо
плащане изцяло да попада в хипотезата на чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ, тъй като с него се намалява
имуществото на длъжника и съответно се увреждат всички кредитори. Сочи да не оспорва
изтъкната с решението свобода на договарянето – чл. 9 ЗЗД, но поддържа последната да не
следва да накърнява интересите на останалите кредитори на несъстоятелността и
релевантна да е действителната пазарна стойност на насрещните престации. Излага в
първоинстанционното производство да не е събрана Е-за, която да определи пазарната
стойност на недвижимия имот и размера на дружествения дял на К. към релевантната дата –
31.10.2016г., но сочи с исковата молба да е представено доказателство за пазарния аналог на
1
едната от престациите, а именно за цената на дял от капитала на „Б енд М комерс“ ЕООД.
Поддържа от представения писмен договор за продажба на дружествени дялове от капитала
на „Б енд М комерс“ ЕООД от 17.06.2016г. да се установява договорената цена за
прехвърлените 5 дяла да е 50 лв. за всеки, или общо 250 лв. Сочи само дни по-късно за
останалите 95 дяла от капитала на търговското дружество да се претендира дружественият
дял да е на стойност 167 200 лв. Поддържа последната сума да е многократно по-голяма от
доказаната цена по пазарни аналози на дяловете от 4 750 лв., предвид на което и с оглед
очевидното несъответствие на тази стойност с прехвърленото вземане за цена по договор за
продажба на имоти от 150 000 лв., да са налице предпоставките за обявяване на атакуваната
сделка за относително недействителна по иска по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ. В открито съдебно
заседание жалбоподателят поддържа да е налице доказателствена непълнота по делото по
причина на допуснати процесуални нарушения от съда, който не е събрал оценителни
експертизи по причина на невнесен депозит, без да съобрази, че в този момент
производството по несъстоятелност е било спряно и синдикът не е разполагал с възможност
да внесе определения от съда разход. Излага да е налице и задължение за служебна
активност на съда по допускане на оценителните експертизи. В ход по същество поддържа
искът по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ да е доказан и основателен, а при уважаването му да възниква
интерес и от произнасянето на съда по предявения и обусловен осъдителен иск срещу К.. По
изложените доводи моли първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваните
му части и да бъде постановено друго, с което искът по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ да бъде уважен,
както и да бъде уважен предявеният при условията на евентуалност иск по чл. 79 ЗЗД.
Претендира присъждане на разноски по делото.
Въззиваемата страна, „Б енд М комерс“ ЕООД – в несъстоятелност, не взема
становище по въззивната жалба.
Въззиваемата страна, С. Г. К., оспорва въззивната жалба на ищеца като
неоснователна. Поддържа решението в обжалваната му част да е правилно. Сочи ищецът да
не е доказал по делото твърденията си насрещните престации по атакуваната сделка да са
нееквивалентни. Излага да е подал заявление за напускане на дружеството „Б енд М комерс“
ООД на 05.07.2016г. и членственото му правоотношение да е прекратено на 06.10.2016г.
Излага на основание чл. 125, ал. 3 ТЗ за него да е възникнало право да получи дружествения
си дял по баланса на „Б енд М комерс“ ООД към 31.10.2016г. На 18.11.2016г. вместо
плащане страните да са се съгласили „Б енд М комерс“ ЕООД да му прехвърли вземането си
по договор за продажба на недвижими имоти от 04.02.2016г. за продажна цена на имотите
срещу купувача Г. К.. Поддържа видно от споразумението прехвърленото вземане да е в
размер по -малък от вземането му, определено при спазване на чл. 125, ал. 3 ТЗ. Излага
ищецът да не доказва възраженията си в обратен смисъл. Подчертава и че доколкото
даденото по договора за даване вместо изпълнение е вземане, то дългът се счита погасен
едва с плащането, което е извършено в по-късен момент, или към релевантния момент -
сключването на процесния договор, не е налице неравностойност на престациите, както
твърди ищецът. Поддържа оспорването на договора за даване вместо изпълнение да може
2
да бъде извършено по предявен иск по чл. 646, ал. 2, т. 3 ТЗ, а не по общата разпоредба на
чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ. Излага хипотезата на приложимата според него разпоредба на чл. 646,
ал. 2, т. 3 ТЗ да не се доказва по делото, доколкото погасяването не е извършено в 6 -
месечния срок по последната норма. По изложените доводи моли решението да бъде
потвърдено в обжалваната му част. Претендира присъждането на разноски по делото.
Въззиваемата страна, Г. Б. К., не взема становище по жалбата.
Третото лице помагач на страната на ищеца, „ПроКредит Банк (България)“ ЕАД,
излага жалбата на ищеца да е основателна и моли да бъде уважена.
Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка
за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а
за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен
състав намира обжалваното решение за валидно.
Решението е допустимо в обжалваната му част по разгледан и
отхвърлен иск по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ по следните мотиви:
Предвид установения в гражданския процес принцип на
диспозитивното начало – чл. 6, ал. 2 ГПК, предметът на делото, обемът и
видът на дължимата защита и съдействие се определят от страните.
Съдът е сезиран с депозирана от синдика искова молба при условията
на чл. 649 ТЗ с искане да бъде обявена за относително недействителна по
отношение на кредиторите на несъстоятелността сделката по споразумение за
цесия вместо плащане от 18.11.2016г. Искането е обосновано с твърдения
даденото по сделката от длъжника значително да надхвърля полученото и в
частност, че със сключения договор длъжникът „Б енд М комерс“ ЕООД е
цедирал вземане за цена по договор за продажба на недвижими имоти в
размер на 150 000 лв. за погасяване на дълг, който не съществува или е бил в
много по-малък от заявения с договора размер. Изложени са и фактически
твърдения в кратък срок преди атакуваната сделка ответникът К. да е продал
5 от притежаваните от него 100 дяла на цена 50 лв. за дял, което определя и
стойността на останалите 95 дружествени дяла да е много по-малка от
разписания в споразумението дълг на длъжника от 167 200 лв. Изложени са
твърдения и сделката да е извършена след датата на неплатежоспособността и
в двугодишния срок преди подаване на молбата по чл. 625 ТЗ.
Горните въведени от ищеца фактически твърдения и поддържано
3
искане според настоящия състав на съда ясно определят търсената от ищеца
защита да е по предявен иск по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ, доколкото искането е
основано на твърдения за факти от състава на последната норма – сделка,
която ищецът поддържа да е възмездна и по която твърди даденото от
длъжника значително да надхвърля полученото, сключена в периода след
датата на неплатежоспособността и в двугодишен срок преди подаване на
молбата по чл. 625 ТЗ.
Така предявеният иск е и разгледан с решението в обжалваната му част,
предвид на което и съдебния акт в тази му част е допустим.
Обратен извод не следва от поддържаните с писмения отговор на
ответника К. доводи, че редът за защита на ищеца е по предявен иск по чл.
646, ал. 2, т. 3 ТЗ. С постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 224 от
18.12.2017г. по т.д. 513/2017г. по описа на ВКС, ТК, II ТО, е извършено
разграничение между фактическите състави на исковете по чл. 646 ТЗ и чл.
647 ТЗ и е прието, че при определяне предмета на делото съдът следва да се
ръководи от въведените от ищеца твърдения, включително кой от
фактическите състави по последните норми поддържа ищецът. Практиката е
доразвита и в постановени по реда на чл. 288 ГПК актове на ВКС по
определение № 177 от 29.03.2022г. по т.д. 797/2021г. по описа на ВКС, ТК, II
ТО, определение № 323 от 27.04.2022г. по т.д. 1261/2021г. по описа на ВКС,
ТК, I ТО, определение № 230 от 27.04.2022г. по т.д. 1473/2021г. по описа на
ВКС, ТК, I ТО и др., с които е отказано допускане до касация по въпроса
допустим ли е иск по чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ с искане за обявяване за
недействителен на договор за даване вместо изпълнение, или исковата защита
следва да бъде реализирана с иск по чл. 646 ТЗ, с доводи, че търсената защита
се определя от ищеца и при поддържани фактически твърдения и заявено
искане по чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ, наличната възможност за атакуване на
изпълнение с иск по чл. 646 ТЗ, не определя производството по иска по чл.
647 ТЗ като недопустимо.
Аналогично е даденото разрешение и с определение № 574/22.06.2016г.
по т.д. 2895/2015г. по описа на ВКС, ТК, I TO, с което съдът е приел да не е
налице вероятна недопустимост на въззивно решение по разгледан иск по чл.
647, ал. 1, т. 6 ТЗ по отношение на договор за даване вместо изпълнение.
Счетено е, че основанието на иска се определя от обстоятелствата, заявени от
4
ищеца и относими към хипотезиса на чл. 647 ТЗ, и е недопустимо единствено
изхождайки от погасителния ефект на сключената сделка и противно на
останалите обстоятелства от хипотезиса на чл. 646, ал. 2, т. 3 ТЗ, на които
ищецът не се позовава, да се приеме, че последната норма е основанието на
предявения пред съда иск. Прието е и че именно сключването на сделката е
начина на реализиране способа "даване вместо изпълнение", следователно
няма друго обективирано правно действие / волеизявление на страните /,
чието атакуване по ред, различен от чл. 647 ТЗ, да би осигурило преодоляване
правните последици на сделката.
Настоящият състав на съда споделя горецитираната съдебна практика и
приема да е сезиран с допустим иск по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ.
Спазен е и определяният с нормата на чл. 649 ТЗ преклузивен срок за
предявяване на отменителния иск по чл. 647 ТЗ.
Видно от обявените обстоятелства по партидата на ответника „Б енд М
комерс“ ЕООД с решение № 599 от 01.04.2019г. по т.д. 2185/2018г. по описа
на СГС, е обявена неплатежоспособността и открито производство по
несъстоятелност на дружеството.
Исковата молба по настоящия спор е депозирана в съда на 11.02.2020г.
от синдика на „Б енд М комерс“ ЕООД при спазване на установения в чл. 649
ТЗ преклузивен срок и при процесуална легитимация за подалият исковата
молба синдик.
Настоящият състав на съда намира за допустимо първоинстанционното
решение и в частта, с която е постановено при участието на трето лице
помагач на страната на ищеца, като изцяло споделя мотивите и разрешенията
в тази насока, дадени с определение № 72 от 09.02.2017г. по т.д. 2118/2016г.
по описа на ВКС, ТК, I ТО. С последния съдебен акт в хипотеза като
процесната е прието, че с изменението на чл. 649, ал. 1 ТЗ е предоставено
правото на кредитора на несъстоятелността, наред с хипотезата на лично
предявяване на отменителния иск - при бездействие на синдика, да се
конституира като съищец по иска, последващо на предявяването му от друг
кредитор / в гражданския процес - недопустимо последващо активно
субективно съединяване на искове/, не по-късно от първото по делото
заседание, съответно е обявено за недопустимо предявяването от този
кредитор на отделен отменителен иск, на същото основание и за същото
5
действие /сделка/. Съгласно чл. 649, ал. 3 пр. първо ТЗ постановеното по
отменителния иск решение има действие за всички кредитори на
несъстоятелността, длъжника и синдика. Съвместно участие на синдик, със
самостоятелна процесуална легитимация на ищец, и кредитор на
несъстоятелността, с изменението на чл. 649, ал. 1 ТЗ не е предвидено в
самостоятелна хипотеза на предявен от синдика иск / тъй като последното
изключва бездействието, като предпоставка за предявяване на иска от
кредитор на несъстоятелността /, а само в хипотеза на предявен от кредитор
на несъстоятелността иск. Предвид горната уредба е обосновано да се
признае правен интерес за конституиране на кредитор на несъстоятелността
като трето лице помагач на страната на ищеца при предявен иск от синдика и
при изрично визирана от законодателя възможност за кумулиране на
предявен от него и от синдика - макар служебно конституиран - иск, след
като и в двете хипотези решението има идентично установително действие в
отношенията между кредитора и длъжника в несъстоятелност / противна
страна в производството. В случай, че е благоприятно, решението по такъв
иск безспорно рефлектира върху масата на несъстоятелността и увеличава
вероятността за удовлетворяването и на конкретния кредитор в
производството по несъстоятелност.
Решението е предмет на въззивен контрол и в частта му, с която съдът е
приел да не се сбъдва процесуалното условие за разглеждане на предявения
евентуален иск, макар първоинстанционният съд да не е отразил тази си
решаваща дейност в диспозитива на съдебния акт с произнасяне за оставяне
без разглеждане на евентуалния иск. Спорът по евентуалния иск, неразгледан
от първата инстанция, е пренесен пред въззивния съд по въззивната жалба на
ищеца съобразно дадените разяснения с т. 15 от ТР 1 от 04.01.2001г. по гр.д.
1/2000г. на ОСГК на ВКС, като при евентуална отмяна на решението, в частта
му, с която съдът е отхвърлил главния иск, би се сбъднало заявеното от ищеца
процесуално условие въззивният съд да се произнесе по евентуалната
претенция. Въззивният съд, обаче, както е разяснено с тълкувателния акт не
се самосезира с тази претенция, тя е заявена пред първоинстанционния съд,
част е от предмета на делото пред първата инстанция и жалбата на ищеца
запазва потенциалната възможност като инстанция по същество въззивният
съд да се произнесе по евентуалния иск. В този смисъл и въззивният съд е
допуснал уточнение на жалбата на ищеца, дадено с молбата му от
6
16.11.2022г.
Досежно правилността на решението в гореочертаната обжалвана част
съдът приема следното:
По вече изложените мотиви съдът е сезиран с иск за обявяване за
относително недействителна по отношение на кредиторите на
несъстоятелността на основание чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ на сделката по договор
за прехвърляне на вземане вместо плащане от 18.11.2016г.
Съобразно приложимата редакция на чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ могат да
бъдат обявени за недействителни по отношение на кредиторите на
несъстоятелността възмездни сделки, при които даденото значително
надхвърля по стойност полученото, извършени в двугодишен срок преди
подаване на молбата по чл. 625 ТЗ, но не по-рано от датата на
неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността.
Видно от представения по делото договор, именован „Споразумение за
цесия вместо плащане“ от 18.11.2016г. ответниците се съгласяват „Б енд М
комерс“ ЕООД да дължи на С. К. сумата 167 200 лв., представляваща
равностойността на дружествения му дял, определена въз основа на
счетоводен баланс към 31.10.2016г. – последния ден от месеца, през който е
настъпило прекратяването на членственото му правоотношение. Страните
постигат съгласие длъжникът „Б енд М комерс“ ЕООД да прехвърля на С. К.
на основание чл. 99 ЗЗД вземането си срещу Г. Б. К. за сумата 150 000 лв.,
произтичащо от нотариален акт за продажба на недвижими имоти № 51, том
І, рег.н. 3549, дело 48/04.02.2016г., вписан в Служба по вписванията с акт №
143, том X, дело 3101/2016г., като цесията се извършва вместо плащане на
задължението за стойността на дружествения дял на К. за сумата на
прехвърленото вземане от 150 000 лв., а разликата е платима от дружеството
в срок до 31.03.2017г.
Атакуваната сделка е сключена на 18.11.2016г. след началната дата на
неплатежоспособността – 05.05.2016г., и в двугодишен срок преди подаване
на молбата по чл. 625 ТЗ в съда, предвид на което и сделката попада в
очертания период с нормата на чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ. Срещу тези фактически
констатации на първоинстанционния съд липсват възражения на страните.
Въведеният и поддържан от страните спор е дали атакуваната сделка
отговаря на останалите критерии на чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ - да е възмездна и
7
даденото от длъжника значително да надхвърля полученото.
Договорът за даване вместо изпълнение е законово дефиниран като
съглашение, по силата на което кредиторът се съгласява да получи в
собственост нещо друго вместо дължимото. Договорът е форма на
изпълнение, уреден в закона валиден погасителен способ – чл. 65 ЗЗД.
В хипотеза като процесната, когато на кредитора е прехвърлено едно
вземане вместо дължимото, законът предвижда задължението да се погасява,
след като бъде събрано вземането, ако не е уговорено друго – чл. 65, ал. 3
ЗЗД, както е в процесната хипотеза.
С постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 85 от 16.01.2020г.
по т.д. 2262/2018г. по описа на ВКС, ТК, I ТО, е прието, че уреденото в
закона даване вместо изпълнение следва да се разглежда като нормално
изпълнение /валиден погасителен способ/, а това по-конкретно означава, че
когато длъжникът погасява задължението си към свой кредитор, останалите
не могат да претендират, че са били увредени по този начин. Прието е, че
въпросът за възмездността на договора за даване вместо изпълнение не е
уреден императивно и затова е допустимо страните по него да уговорят
престирането на нещо, отличаващо се по стойност от дължимото (без да се
стига до пълна безвъзмездност, при което задължението всъщност се погасява
без кредиторът да получи нещо, т.е. то бива опростено). Счетено е в тази
хипотеза да е възможен резултат, при който даденото представлява в пъти по-
голяма ценност от дължимата парична престация, което е прието да сочи на
частично дарение, вкл. и предвид липсата на уговорка между страните по тази
сделка за постигане на компенсаторно имуществено изравняване.
С процесното споразумение страните се постигнали съгласие са даване
– прехвърляне на вземане на стойност 150 000 лв. за погасяване на дълг на
длъжника „Б енд М комерс“ ЕООД на същата стойност от 150 000 лв. Липсва
уговорена друга престация освен съглашение за погасяване на дълга чрез
прехвърляне на вземане. Дадената от длъжника престация – вземане за
150 000 лв., е равна на погасявания дълг на същия длъжник – задължение за
уреждане на имуществени отношения с напуснал съдружник – чл. 125, ал. 3
ТЗ, в размер от 150 000 лв., или е налице пълна еквивалентност между
даденото и погасения дълг.
Изложените доводи от ищеца, че погасяваният дълг не е съществувал
8
въобще не са подкрепени с конкретни фактически твърдения, но и се
опровергават от събраните по делото доказателства, че С. К. е упражнил
правото си по чл. 125, ал. 2 ТЗ да прекрати участието си в ответното
дружество „Б енд М комерс“ ООД с тримесечно предизвестие, получено от
ответника на 05.07.2016г. Установеният в закона тримесечен срок на
предизвестието е изтекъл на 05.10.2016г. и считано от следващата дата –
06.10.2016г., участието на ищеца в ответното дружество е прекратено.
С разпоредбата на чл. 127 ТЗ е признато имущественото право на всеки
съдружник на дружествен дял от имуществото на дружеството, размерът на
който се определя съобразно дела му в капитала, ако не е уговорено друго. Не
се твърди уговаряне на друго, предвид на което и за К., противно
оплакванията на ищеца, е възникнало вземане срещу „Б енд М комерс“
ЕООД.
Предвид нормата на чл. 125, ал. 3 ТЗ имуществените последици от
прекратяването на участието на съдружник в ООД се уреждат въз основа на
счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило
прекратяването.
С подписания договор за даване вместо изпълнение страните са
признали дългът на „Б енд М комерс“ ЕООД за уреждане на имуществените
отношения с напусналия съдружник К. да е в размер на 167 200 лв. и да не е
погасен към 18.11.2016г.
Ищецът е оспорил последното извънсъдебно признание на длъжника, но
при указана му от съда с доклада доказателствена тежест да установи
поддържаните с исковата молба твърдения, включително, че размерът на
вземането на К. е по-малък от признатия за сумата от 167 200 лв., не е
ангажирал доказателства в тази насока.
По искане на ищеца първоинстанционният съд е допуснал експертиза за
определяне размера на дружествения дял на К. по счетоводен баланс на „Б
енд М комерс“ ЕООД към 31.10.2016г., но експертизата не е събрана поради
невнасяне на депозит в определения от съда срок, включително и
допълнително даден такъв. Със сезиралата съда въззивна жалба ищецът не е
изложил никакви доводи за допуснати от първата инстанция процесуални
нарушения във връзка с дадения доклад на делото или при събиране на
доказателствата, включително досежно заличаването на допусната ССчЕ за
9
остойностяване дружествения дял на К.. При съобразяване на дадените
разяснения със задължителната практика по ТР 1/2013г. по описа на ОСГТК
на ВКС по въпросите, касаещи правилността на съдебното решение,
включително необоснованост и допуснати процесуални нарушения,
въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата. Съдът не може да се
произнесе по въпроси, за които не е сезиран с жалбата и в установения с
нормата на чл. 259 ГПК преклузивен срок, без да са налице очертаните в
закона изключения за приложение на императивна материалноправна норма
или за служебно следене за интересите на страна в процеса. Никое от
сочените изключения не е налице в процесния случай, в който след срока за
въззивна жалба ищецът се позовава на процесуални нарушения на съда,
изразяващи се в несъбиране на ССчЕ. Съдът е изпълнил задължението и
допуснал такава на разноски на поискалата я страна, с което задължението
му, включително за служебна активност за изясняването на обстоятелства, за
които са му нужни специални знания, е изпълнено. Дори в хипотеза на
служебно задължение за допускане на ССчЕ, каквото според настоящия
състав на съда не е налице в случая, то това задължение следва да бъде
счетено за изпълнено с допускане на същата експертиза по искане на някоя от
страните. Въпросът за предварителното внасяне на разноските за експертиза
като предпоставка за събиране на последната - чл. 76 ГПК, е отделен от
служебното задължение за допускане на експертиза и в хипотеза на служебно
допусната Е-за, разноските отново биха били дължими от страната, в чиято
тежест е да установи релевантните факти. Респективно при неизпълнение на
задължение за внасяне на разноски по служебно допусната експертиза,
експертиза не би следвало да бъде събирана от съда, а делото решено с оглед
разпределената доказателствена тежест. По вече изложените доводи на съда в
жалбата на ищеца липсват оплаквания за допуснати процесуални нарушения
от първоинстанционният съд във връзка с определяне на разноските за
допусната ССчЕ, предвид на което и по правилността и законосъобразността
на последните действия на съда въззивната инстанция не би могла да се
произнесе по свой почин, а поддържаните оплаквания от ищеца в тази насока
след срока по чл. 259 ГПК са преклудирани.
Отделно от горното, при активност на ответника К., по делото е събран
като писмено доказателство баланс на „Б енд М комерс“ ООД към
31.10.2016г., който не е оспорен от насрещните страни, предвид на което и
10
последният документ при липса на оспорване редовността и верността на
счетоводните записвания по същия е достатъчен за определяне при спазване
правилото на чл. 125, ал. 3 ТЗ на размера на имущественото вземане към
дружеството на напускащия съдружник К.. В този смисъл е практиката по
решение № 73 от 17.10.2017г. по т.д. 1465/2015г. по описа на ВКС, ТК, II TO.
При съблюдаване на константата съдебна практика, включително по
постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 100 от 07.02.2013г. по т.д.
665/2011г. по описа на ВКС, ТК, II TO, и решение № 190 от 26.03.2021г. по
т.д. № 2602/2019г. по описа на ВКС, ТК, II TO, дружественият дял се
остойностява като от стойността на пасивите се извадят задълженията на
дружеството. От последната величина се изважда и внесения капитал, и от
получената сума при съобразяване дяловото участие на съдружника се
определя неговият дял от имуществото на търговското дружество. В случая
сумата на активите видно от представения по делото и неоспорен междинен
баланс на „Б енд М комерс“ ЕООД към 31.10.2016г. е 782 хил., от която сума
следва да бъде изваден размерът на задълженията – 589 хил., и внесения
капитал от 5 хил., или сумата, въз основа на която следва да бъде определен
делът на ищеца, е 171 000 лв. Делът на напусналият съдружник в капитала на
„Б енд М комерс“ ЕООД е 95 дяла от общо 100 дяла капитал, или
имущественото му вземане по чл. 127 ТЗ, вр. чл. 125, ал. 3 ТЗ е 95/100 от
171 000 = 162 450 лв. Така определеният от съда размер на сумата на
дружествения дял на К. е по-голям от сумата 150 000 лв., за погасяване на
която е сключен процесния договор за даване вместо плащане, предвид на
което и оплакванията по исковата молба на синдика, че вземането на К. е в
много по-малък размер от прехвърленото му за погасяване на този дълг
вземане, са неоснователни.
Обратен извод съдът не може да формира от представения по делото
договор за прехвърляне на пет дружествени дялове от капитала на „Б енд М
комерс“ ЕООД от 17.06.2016г., сключен между С. Г. К. и Т. М. В., доколкото
последният не съдържа никаква относима информация към релевантните за
определяне вземането на К. по чл. 127 ТЗ, вр. чл. 125, ал. 3 ТЗ и изяснени по -
горе факти, а именно данните по междинния баланс на дружеството. Както
ищецът сам признава, свободата на договаряне предоставя на страните
възможността да договорят каквато желаят цена на прехвърлените дялове.
Същата е различна от определената с императивната разпоредба на чл. 125,
11
ал. 3 ТЗ стойност на дружествения дял, която страните не могат да изменят
по своя воля, и двете не се намират в законово създадена обвързаност.
Доводите на жалбоподателя ищец, че свободата на договаряне не може да
бъде упражнявана в ущърб на трети лица, макар и принципно верни, не са
относими към решаването на конкретния спор, доколкото договорът за
прехвърляне на дялове не е предмет на настоящия спор и съотносимостта на
договорената с последния договор цена към действителната стойност на
имуществото на дружеството не са предмет на спора.
По същите мотиви настоящият състав на съда няма да обсъжда
релевираните оплаквания от ищеца, че договорената цена по договор за
продажба на недвижими имоти № 51, том І, рег.н. 3549, дело 48/04.02.2016г.,
вписан в Служба по вписванията с акт № 143, том X, дело 3101/2016г., е по-
ниска от пазарната стойност на продаваните имоти, доколкото последната
сделка не е предмет на предявения иск по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ, а
единственият относим факт, че по същата е останало непогасено вземане за
продажна цена в размер на 150 000 лв., което е прехвърлено с процесния
договор за даване вместо плащане, не се оспорва. Само за яснота във връзка с
тези доводи, които са въведени след исковата молба и по тази причина и
преклудирани, следва да бъде добавено, че с процесния договор не са
прехвърлени самите недвижими имоти, а част от вземането за продажна цена,
по която причина без правно значение за процесния спор е каква е
действителната стойност на имотите.
По тези мотиви крайните изводи на двете инстанции по решението в
обжалваната му част за отхвърляне на иска по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ,
респективно неразглеждането на предявения евентуален иск, съвпадат и
решението следва на основание чл. 272 ГПК да бъде потвърдено в тази му
част.
С оглед изхода на спора дължимата държавна такса за въззивната
инстанция в размер на сумата 3 000 лв. следва на основание чл. 649, ал. 6 ТЗ
да бъде събрана от масата на несъстоятелността на „Б енд М комерс“ ЕООД –
в несъстоятелност.
При този изход на спора право на разноски имат въззиваемите страни.
Извършването на разноски доказва ответникът С. Г. К. за сумата 1 250 лв. –
заплатено адвокатско възнаграждение, който разход ще му бъде присъден с
12
настоящото решение на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Мотивиран от горното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260387 от 07.06.2022г. по т.д. 305/2020г.
по описа на Софийски градски съд, ТО, VI - 12 с-в, В ОБЖАЛВАНАТА
ЧАСТ, с която е отхвърлен предявеният от синдика на „Б енд М комерс“
ЕООД – в несъстоятелност, ЕИК *********, срещу „Б енд М комерс“ ЕООД –
в несъстоятелност, ЕИК *********, и С. Г. К., ЕГН **********, иск по чл.
647, ал. 1, т. 3 ТЗ за обявяване за относително недействителна по отношение
на кредиторите на маста на несъстоятелността на „Б енд М комерс“ ЕООД на
сделката по споразумение за цесия вместо плащане от 18.11.2016г., и е
оставен без разглеждане предявен при условията на евентуалност осъдителен
иск срещу Г. Б. К., ЕГН **********.
Решението в останалата му част като необжалвано е влязло в сила.
ОСЪЖДА „Б енд М комерс“ ЕООД – в несъстоятелност, ЕИК
*********, ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 649, ал. 6 ТЗ по сметка на САС
сумата 3000 лв. – държавна такса за въззивното производство.
ОСЪЖДА „Б енд М комерс“ ЕООД – в несъстоятелност, ЕИК
*********, ДА ЗАПЛАТИ НА С. Г. К., ЕГН **********, на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК сумата 1250 лв. – разноски по делото пред САС.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на ищеца - „ПроКредит Банк (България)“ ЕАД.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните при условията на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13