№ 19620
гр. София, 30.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 73 СЪСТАВ, в публично заседА.е на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ АНТ. СОПОТСКА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ Гражданско дело
№ 20241110163642 по описа за 2024 година
Предявени са искове по чл.344, ал.1, т.1 и 3, вр. чл.225, ал.1 КТ.
Ищецът Н. И. Й. моли съда да постанови решение срещу ответника 126
ОУ „П.Ю.Тодоров“ с което на осн. по чл.344, ал.1, т.1 КТ да признае за
незаконно и да отмени на уволнението й със зап. на работодателя №РД-17-
1327/30.8.2024 г. по чл.68, ал.1, т.3 КТ – поради завръщане на замествА.я на
работа, и на осн. чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 ГПК да го осъди да й плати
сумата от 2246,65 лв., претендирана като обезщетение за оставането й без
работа през периода от 30.8.2024 – 4.10.2024 г. поради уволнението й със зап.
на работодателя № РД-17-1327/30.8.2024 г., ведно със законната лихва от
завеждането на исковата молба – 28.10.2024 г., до изплащането на сумата.
Счита, че уволнителната заповед е незаконна, тъй като е подписана от лице
без работодателска власт и замествА.ят работник не се е върнал на работа към
датата на прекратяване на трудовото правоотношение.
По отношение на искането за поправка на трудовата книжка поради
погрешно изписаната крайна дата от периода на придобития трудов стаж по
трудовия договор от 1.9.2023 г. следва да се приеме, че е налице хипотезата по
чл.130 ГПК. Исковата молба е недопустима в тази част, съдът не може да
разглежда конститутивен иск който не е изрично предвиден в закона. Искът по
1
чл.344, ал.1, т.4 КТ касае поправка на вписаното в трудовата книжка основА.е
за уволнението, а не допуснати фактически грешки относно размера на
придобития трудов стаж, отношение на който, ако възникнат спорове, се
решават между осигурения работник и НОИ по реда на Закона за
установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред.
Ответникът 126 ОУ „П.Ю.Тодоров“ оспорва исковете и моли за
отхвърлянето им. Поддържа, че уволнителната заповед е законосъобразна
закрил е част от предприятието, длъжността която е заемал ищецът не
съществува.
Съдът като прецени събрА.те по делото доказателства, приема за
установено следното:
Относно иска по чл.344, ал.1, т.1 от КТ:
Съгласно чл.68, ал.1, т.3 КТ срочен трудов договор се сключва за
заместване на работник или служител, който отсъства от работа. Според
чл.325, ал.1, т.5 КТ Трудовият договор може да бъде прекратен със завръщане
на замествА.я на работа. Разпоредбата на на чл.344, ал.1, т.1 КТ регламентира
възможността на работника да иска от съда да признае незаконността на
уволнението му и да отмени заповедта на работодателя, с която е извършено
уволнението. Искът е обусловен от доказване от негова страна на твърденията
му относно трудовия договор, прекратяването му със сочената от него заповед
на работодателя по чл.325, ал.1, т.5 КТ. Искът е обусловен и от доказването от
страна на ответника – на фактите, въз основа на които е приел, че за него е
породено потестативно право едностранно да прекрати трудовия договор –
завръщане на замествА.я работник на работа и формалните изисквА.я към
заповедта за уволнение –подписването й от лице с работодателска власт.
В настоящия случай е безспорно по делото, че стрА.те са обвързА. от
срочен трудов договор по чл.68, ал.1, т.3 КТ от 1.9.2023 г. поради заместване
на отсъстващ учител от ответното основно училище.
Безспорно е също и че работодателят на 31.8.2024 г. едностранно без
предизвестие е прекратил трудовото правоотношение със заповед по чл.325,
ал.1, т.5 КТ поради завръщане на заместван служител на работа.
Спори се дали замествА.ят служител се е завърнал и дали подписалата
заповедта зам.директорка на училището е притежавала представителна власт
2
за да подпише заповедта за уволнение.
От приетата по делото заповед №РД-12-1100 от 25.6.2024 г. е видно, че
към 31.8.2024 г. директорът е заместван от зам.директора, която е подписала
уволнителната заповед, с това й е предоставена представителна власт и
работодателска власт да изпълнява временно функциите на директора на
училището.
От показА.ята на разпитаната по делото свидетелите В. Х.-С. и А. Е. и от
молбата на последната от 1.8.2024 г. за възстановяването й на работа, считано
от 30.8.2024 г. се установява, че същата на 30.8.2024 г. се е завърнала на работа
като учител по география. В процесния случай неприложима е и хипотезата
по чл.161 ГПК поради изпълнението на определението по чл.190, ал.1 ГПК за
представяне на присъствената форма на училището, от която е видно, че Е. е
работила на спорната дата.
Ето защо, предвид опровергаване на възраженията на ищеца срещу
законосъобразността на уволнителната заповед, следва да се приеме, че
уволнението е законно и искът по чл.344, ал.1, т.1 КТ е неоснователен и
следва да се отхвърли.
Относно иска по чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ: Този иск е
обусловен от основателността на иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ – от
незаконосъобразността на уволнението, неоснователността на който
предпоставя отхвърлянето и на акцесорния иск.
Относно направените по делото разноски:
Ищецът на осн. чл.78, ал.3 ГПК е задължен да плати на ответника
направените по делото разноски, съразмерно на отхвърлените части от
исковете – изцяло – 1020,00 лв. Възражението на ищеца по чл.78, ал.5 ГПК е
неоснователно, тъй като претендираното обезщетение за разноските за
адвокатско възнаграждение е по-ниско от минималното по чл.7, ал.1 и ал.2, т.2
от Наредба 1/2004 на ВАдвС.
Предвид изложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ на Н. И. Й. с EГН ********** и адрес в
гр.София, *************************** и съдебен адрес в гр.София,
3
ул.Владайска 29, ет.2, чрез адв.Валенитн С. Н. от САК срещу ответника 126
ОУ „П.Ю.Тодоров“ с ЕИК ********* с адрес в гр.София, бул.България 43,
както следва: по чл.344, ал.1, т.1 от КТ за признаване за незаконно и отмяна на
уволнението й със зап. на работодателя №РД-17-1327/30.8.2024 г.; и за
осъждане на осн. чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 ГПК ответника й плати
сумата от 2246,65 лв., претендирана като обезщетение за оставането й без
работа през периода от 30.8.2024 – 4.10.2024 г. поради уволнението й със зап.
на работодателя № РД-17-1327/30.8.2024 г., ведно със законната лихва от
завеждането на исковата молба – 28.10.2024 г., до изплащането на сумата.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 ГПК ищцата Н. И. Й. с EГН ********** да
плати на ответника 126 ОУ „П.Ю.Тодоров“ с ЕИК ********* сумата от
1020,00 лв., представляваща обезщетение за направените по делото разноски,
съразмерно на отхвърлените части от исковете.
Прекратява на осн. чл.130 ГПК частично производството по делото само
по отношение на иска за поправка на трудовата книжка поради погрешно
изписаната крайна дата от периода на придобития трудов стаж по трудовия
договор от 1.9.2023 г.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на стрА.те по реда на Глава двадесета
от ГПК. В частта по чл.130 ГПК съдебният акт представлява определение и
обжалването му е възможно по реда на Глава двадесет и първа от ГПК – в
едноседмичен срок от съобщението с частна жалба пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4