№ 233
гр. Бургас, 28.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:АНДОН В. ВЪЛКОВ
при участието на секретаря МИЛИЦА Т. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от АНДОН В. ВЪЛКОВ Административно
наказателно дело № 20242120204605 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 58д - 63д от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Р. Г. Д., ЕГН **********, против Наказателно
постановление № 23-0769-003690/19.01.2024 г., издадено от началник на група в сектор
„Пътна полиция“ към ОД МВР - Бургас, с което за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на
основание чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 6 от ЗДвП, на жалбоподателя са наложени
административни наказания глоба в размер на 1700 лв. и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 3 месеца.
Жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява и не се представлява.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, се представлява от юк. Ж....,
която оспорва жалбата и моли за потвърждаване на НП.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите на
страните, намира за установено следното от фактическа страна:
На 24.04.2023 г., в 22:12 ч., в гр. Бургас, по бул. „Т.... А....“, в посока от кръстовище с
ул. „С....“ към надлез „В.П...“, автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта -
TFR1 - M 644/14, поставено в служебен автомобил с рег. № ....., заснело движещ се в
указаната посока със скорост от 122 км/ч лек автомобил „С....” с рег. № А ..... На мястото на
контролирания пътен участък имало въведено общо ограничение на скоростта за населено
място до 50 км/ч. Въпросното нарушение е записано на файл „клип № 77675“. Установено е,
че заснетият лек автомобил е собственост на жалбоподателя Р. Д. (л. 11 от АНД № 1729/2024
г. на БРС), както и че наказуемата скорост следва да се счита на 118 км/ч (след приспаднатия
толеранс от 3 % в полза на водача) или с 68 км/ч над разрешената скорост.
Техническото средство - мобилна система за контрол на скоростта, към датата на
заснемане на нарушението, било годно и калибрирано, видно от приложените по делото
писмени доказателства - удостоверение за одобрен тип средство за измерване и писмо (л. 18
от АНД № 1729/2024 г. на БРС), и протокол от проверка (л. 19 от АНД № 1729/2024 г. на
БРС).
1
За използване на мобилното техническо средство бил изготвен и надлежен протокол
по реда на чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. (л. 20 от АНД № 1729/2024 г. на
БРС), съдържащ всички законоустановени реквизити.
За констатираното нарушение се пристъпило към съставяне на АУАН, като била
изпратена покана по реда на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН (л. 12 от АНД № 1729/2024 г. на БРС). На
21.08.2023 г. Р. Д. попълнил декларация по реда на чл. 188 от ЗДвП, в която декларирал, че
лично той е управлявал автомобила си на процесната дата и час.
На 06.09.2023 г. св. С. Д. съставил срещу жалбоподателя акт за нарушение по чл. 21,
ал. 1 от ЗДвП.
На 19.01.2024 г. АНО издал и процесното НП (л. 27), като възприел фактическата
обстановка, описана в акта. АНО е приел, че нарушението е извършено повторно, доколкото
е в едногодишния срок от влизане в сила на Електронен фиш Серия К № 7217181. На
основание чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 6 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено наказание
глоба в размер на 1700 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали, които съдът кредитира изцяло. От обстоятелствената част на акта за
нарушение, който като съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено
средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява
гореописаната фактическа обстановка, в каквато насока са и показанията на
актосъставителя, които са еднопосочни и безпротиворечиви, и които съдът кредитира
изцяло. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП - изготвените с технически
средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки
са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес, поради
което и съдът кредитира изцяло, приложените по делото снимки.
От правна страна:
Жалбата е подадена от легитимирано лице, в преклузивния 14-дневен срок по чл. 59,
ал. 2 от ЗАНН, срещу годен за съдебен контрол по реда на ЗАНН акт и пред надлежния съд,
поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по
следните съображения.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, видно от
приложената по преписката Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. (л. 27 - 28 от АНД №
1729/2024 г. на БРС). АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице -
младши автоконтрольор към Сектор ПП - ОД на МВР - Бургас, който безспорно е
длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата на чл. 189,
ал. 1 от ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за нарушения по този закон.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от
ЗАНН, а НП е издадено в 6-месечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от
ЗАНН, а при издаване на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН.
Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са
нарушените материалноправни норми, като наказанието за нарушението е
индивидуализирано правилно. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на
обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност
на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
водещи до порочност на производството против него.
Съгласно разпоредбата на § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП, автоматизирани технически
средства и системи са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани,
одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично
2
заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат:
стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган;
мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от
пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и
край на работния процес. В конкретния случай, видно от протокола за проверка и
удостоверението за одобрен тип средство за измерване, мобилната система за видеоконтрол
на нарушенията на правилата за движение е автоматизирано техническо средство по
смисъла на закона.
Мобилната система за контрол на скоростта, към датата на заснемане на
нарушението, е била годна и калибрирана, и това е видно от удостоверението за одобрен тип
средство за измерване и от протокола от последващата проверка.
На следващо място, съдът счита, че както в АУАН, така и в НП са посочени всички
необходими, законови реквизити, поради което не са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да водят до отмяна на НП на това основание. Точно е посочено мястото на
извършване на нарушението, отразено е обстоятелството, че в този участък е имало общо
ограничение на скоростта за населено място до 50 км/ч, както и наказуемата скорост, като
коректно е приспаднат в полза на нарушителя толерансът от 3 %, който представлява
допустимата техническа грешка при измерването на скоростта.
По делото е представено ксерокопие на снимка, изготвена чрез системата за
видеоконтрол, от която става ясно, че посочената скорост е била засечена на въпросната дата
и час. Доколкото представената снимка е изготвена със система, заснемаща и записваща
датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно
средство, то същата се явява веществено доказателство по смисъла на чл. 189, ал. 15 от
ЗДвП.
Правилно е определен и субектът на административнонаказателната отговорност в
лицето на жалбоподателя. Съгласно чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, собственикът или този, на когото
е предоставено МПС, отговаря за извършеното с него нарушение. Жалбоподателят не е
декларирал, че друг е управлявал процесния автомобил и правилно именно на него е
съставен АУАН и издадено НП. В хода на съдебното следствие не бяха ангажирани
надлежни доказателства, които да изключват отговорността му, поради което съдът приема,
че за извършеното с автомобила нарушение правилно е бил санкциониран жалбоподателя.
За така констатираното нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на жалбоподателя е
наложено наказание глоба в размер на 1700 лв. и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 3 месеца, на основание чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 6 от ЗДвП.
Съдът намира, че е осъществен състава на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП, съгласно който,
когато нарушението по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 - 5 е повторно, наказанието е
предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер, а за повторно нарушение по
ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 - предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и
лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок три месеца. В § 6, т.
33 от ДР на ЗДвП е дадено легално определение на понятието повторно нарушение -
извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 - в двегодишен срок, от
влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено
наказание за същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било
наложено като нов водач. От данните по делото (л. 7 - 8) се установява, че с Електронен фиш
Серия К № 7217181, връчен на жалбоподателя на 26.03.2023 г. и влязъл в сила на в сила от
11.04.2023 г., същият е бил наказан за нарушение на чл. 21 от ЗДвП, за това, че е превишил
разрешената скорост за движение. В едногодишния срок от наказването му с ЕФ,
жалбоподателят отново, само няколко дни по-късно - на 24.04.2023 г., е установен да
управлява МПС с превишена скорост, поради което и правилно нарушението е било
квалифицирано като повторно.
3
Управлението на МПС е дейност с повишен риск и една от най-честите причини за
настъпването на ПТП е именно движението с несъобразена или превишена скорост, поради
което и извършеното се явява деяние със завишена обществена опасност, и приложението на
чл. 28 от ЗАНН в конкретния случай би било незаконосъобразно.
Предвид изложеното, съдът счита, че атакуваното НП следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 63д от ЗАНН, искането на представителя
на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява
основателно и следва да се уважи. Относно размера на разноските разпоредбата на чл. 63д,
ал. 3 и 5 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица, които са били защитавани от
юрисконсулт /както е в случая/, се присъжда възнаграждение в определен от съда размер,
който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда
на чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е Наредбата за заплащане на правната помощ, съгласно който
възнаграждението е в размер от 80 до 150 лв. Предвид извършените действия по делото,
съдът счита, че справедлив размер на конкретното възнаграждение се явява 80 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-0769-003690/19.01.2024 г.,
издадено от началник на група в сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР - Бургас, с което на
жалбоподателя Р. Г. Д. са наложени административни наказания глоба в размер на 1700 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.
ОСЪЖДА жалбоподателя Р. Г. Д., ЕГН **********, да заплати в полза на Областна
дирекция на МВР - гр. Бургас сумата в размер на 80 лв., представляваща сторени в
производството разноски за юрисконсулт.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен съд - Бургас в 14 -
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4