№ 48
гр. С. , 20.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
в публично заседание на втори юни, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Георгиев
Ваня Н. Иванова
при участието на секретаря Теодора Р. Вутева
като разгледа докладваното от Ваня Н. Иванова Въззивно гражданско дело
№ 20201800500587 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 78 от 13.04.2020 г., постановено по гр.д. № 677/2018 г. на
Ботевградския районен съд, е поставен в дял на основание чл. 349, ал. 2 от ГПК на Л.
В. СТ. недвижим имот - едноетажна жилищна сграда със застроена площ 97 кв.м.,
построена в дворно място, находящо се в с. С., ул. „Ч.” № 22, цялото от 618 кв.м,
съставляващо УПИ VІІІ-977 в кв. 62 по плана на с. С., при условие, че заплати на ИВ.
В. ИВ. за уравнение на дела му сумата 20874 лв. в шестмесечен срок, считано от
влизане на решението в сила, ведно със законната лихва върху тази сума от влизане в
сила на решението до окончателното й изплащане. Със същото решение е изнесен на
публична продан недвижим имот – дворно място, находящо се в с. С., ул. „Ч.” № 22,
цялото от 618 кв.м., съставляващо УПИ VІІІ-977 в кв. 62 по плана на с. С., с пазарна
стойност 8952 лв., като получената от публичната продан сума бъде поделена между Л.
В. СТ. и ИВ. В. ИВ. съобразно квотите им в съсобствеността – ¾ ид. части за Л. В. СТ.
и ¼ ид. част за ИВ. В. ИВ..
Решението е обжалвано от съделителката Л. В. СТ. в частта относно
определения размер на паричното уравнение на дяловете на съделителите по
отношение на поставената й в дял едноетажна жилищна сграда и определената
1
стойност на дворното място, както и в частта, с която е изнесено на публична продан
дворното място, съставляващо УПИ VІІІ-977 в кв. 62 по плана на с. С.. По отношение
на приетата от съда пазарната стойност на делбените имоти жалбоподателката излага
възражение, че тази стойност е основана на оспореното от ищцата заключение на
съдебно-оценителната експертиза и необосновано неприлагане от съда на разпоредбата
на чл. 200, ал. 3 от ГПК при направеното от страната искане за допускане на повторна
или тройна експертиза. Сочи се, че отказът на първоинстанционния съд да допусне
повторна или тройна експертиза в случая съставлява процесуално нарушение и
опорочава постановения съдебен акт в частта относно определената сума за уравнение
на дяловете на съделителите. Излагат се подробни аргументи срещу мотивите на съда
за кредитиране на това заключение и за необосноваността на кредитираното
заключение. По отношение на определения от съда способ за извършване на делбата на
дворното място – изнасяне на публична продан, в жалбата се поддържа, че доколкото
това дворно място е загубило самостоятелния си характер и има обслужващо спрямо
сградите предназначение, самостоятелното ползване на което не е възможно, същото е
следвало да бъде възложено на съделителката Л.С., а не да бъде изнасяно на публична
продан.
Ответникът по жалба И.И. е представил писмен отговор, в който излага
становище за неоснователност на въззивната жалба в частта й срещу
първоинстанционното решение в частта му, с която е определен размерът на
паричното уравнение на дяловете на съделителите. Иска се в тази му част обжалваното
решение да бъде потвърдено. В съдебно заседание пред въззивния съд ответникът по
жалба, чрез пълномощника си адв. Д., заявява, че оспорва жалбата само в частта, с
която е обжалвано решението за определената сума за уравнение на дяловете, и не
оспорва жалбата в частта, с която дворното място е изнесено на публична продан като
счита жалбата в тази й част за основателна.
За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:
С влязло в сила решение по делото е допуснато извършването на съдебна делба
между Л. В. СТ. и ИВ. В. ИВ. на дворно място, находящо се в с. С., ул. „Ч.” № 22, с
площ 618 кв.м., съставляващо УПИ VІІІ-977 в кв. 62 по прана на селото, при квоти: ¾
ид. части за Л. В. СТ. и ¼ ид. ч. за ИВ. В. ИВ., и на построената в гореописаното
дворно място едноетажна жилищна сграда със застроена площ 97 кв.м., отразена в
кадастралния план на с. С., одобрен със заповед № 300-4-4/2004 г., като „МЖ”, при
квоти: ½ ид. част за Л. В. СТ. и ½ ид. част за ИВ. В. ИВ.а.
В първото по делото заседание във фазата по извършването на делбата
съделителката Л.С., чрез пълномощника си адв. Атанасова, е заявила претенция за
възлагане в неин дял на допуснатите де делба имоти на основание 349, ал. 2 от ГПК.
2
Съделителят И.И., чрез пълномищника си адв. Д., е оспорил възлагателната претенция
поради наличието на смесена съсобственост, във връзка с което се твърди, че
съсобствеността не е възникнала изцяло по наследяване, тъй като част от нея е
възникнала на основание прехвърлителна сделка.
В хода по същество ищцата Л.С., чрез пълномощника си адв. Ангелова, настоява
делбата на да бъде извършена чрез възлагане в неин дял на делбения имот. Ответникът
И.И., чрез пълномощника си адв. Д., настоява делбата да бъде извършена чрез
изнасяне на допуснатия до делба имот на публична продан.
С решението си първоинстанционният съд, като е намерил за основателна
възлагателната претенция на ищцата относно допуснатата до делба жилищна сграда, е
поставил същата в неин дял и е определил парично уравнение в размер на 20874 лв.,
което същата следва да заплати на ответника в шестмесечен срок от влизане в сила на
решението. Размерът на паричното уравнение е определен съобразно пазарната оценка
на имота, определена в приетото заключение на съдебно-оценителната експертиза.
В частта, с която делбената жилищна сграда е възложена на ищцата, решението
не е обжалвано и е влязло в сила.
По отношение на дворното място, първоинстанционният съд е приел, че с оглед
наличието на две отделни сгради и собствеността върху тях, не е налице хоризонтална
етажна собственост, поради което дворното място не е загубило самостоятелния си
характер и не представлява обща част. Приел е, че жилищната сграда и дворното
място, в което е построена, представляват отделни обекти на делбената маса, а не един
общ имот, и доколкото по отношение на дворното място е налице смесена
съсобственост по смисъла на т. 8 от ТР №1/2004 г. н ОСГК / възникнала от смесен
фактически състав – наследяване и сделка – договор а прехвърляне на недвижим имот
срещу издръжка и гледане/, делбата на това дворно място следва да се извърши чрез
изнасянето му на публична продан.
След преценка на събраните доказателства и доводите на страните, и като
съобрази предмета на обжалване, съдът намира следното от фактическа и правна
страна:
Съгласно приетото в първоинстационното производство заключение на съдебно-
техническата експертиза на в.л. П. П. от 19.11.2019 г., процесното дворно място е
неподеляемо. Допуснатата до делба жилищна сграда, построена в дворното място, със
застроена площ 97 кв.м. и състояща се от един етаж, не може да се раздели на
самостоятелни жилища. Според заключението, пазарната стойност на дворното място е
8952 лв., а на жилищната сграда – 41714 лв.
Според приетото във въззивното производство заключение на съдебно-
3
оценителната експертиза на в.л. К. Н. от 02.12.2020 г., пазарната стойност на дворното
място е 13600 лв., а на жилищната сграда – 30650 лв.
Според приетото във въззивното производство заключение на тройна съдебно-
оценителна експертиза на вещите лица Б., Стойква и Я. от 25.05.2021 г., пазарната
стойност на дворното място е 7250 лв., а на жилищната сграда – 13100 лв.
По делото е безспорно установено в първата фаза на делбата, че в процесното
дворно място освен допуснатата до делба жилищна сграда съществува още една сграда
– масивна сграда със застроена площ 95 кв.м., която сграда е индивидуална
собственост на ищцата Л.С., придобита от нея чрез договор за прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, сключен с общия на страните
наследодател В. И. П. с нот. акт № 188/1984 г. на Ботевградски РС.
По въззивната жалба в частта й относно способа за извършване на делбата на
процесното дворно място, съставлаващо УПИ VІІІ-977 в кв. 62 по плана на с. С.:
Съделителката – ищца е направила искане за възлагане на делбеното дворно
място на основание чл. 349, ал. 2 от ГПК. Предявената от нея в първото съдебно
заседание във втората фаза на делбата претенция за поставяне на „имота” в неин дял
следва да се тълкува като искане за възлагане както на жилищната сграда, така и на
дворното място, в което е построена. В искането си ищцата не сочи изрично, че иска
възлагане само на жилищната сграда, поради което при общото посочване на „имота”
следва да се приеме, че предмет на възлагателната й претенция е делбената маса, т.е.
допуснатите до делба жилищна сграда, ведно с дворното място, в което се намира.
Както бе посочено по-горе, в процесното дворно място съществуват две сгради –
едната жилищна сграда, която е съсобствена между страните по делото на основание
наследяване и е предмет на делбата, и друга – масивна сграда, която е еднолична
собственост на ищцата по силата на прехвърлителна сделка с наследодателя.
Настоящият състав намира за принципно правилни съображенията на
първоинстанционния съд, че процесното дворно място не е обща част към
съществуващите в имота две сгради, тъй като те не се намират в режим на
хоризонтална етажна собственост, с оглед обстоятелството, че едната сграда
/процесната жилищна сграда/ е съсобствена между съсобствениците на земята на
основание наследяване, а другата сграда /която не е предмет на делбата/ е
индивидуална собственост на един от съделителите – Л.С.. Това обстоятелство има
значение единствено за допустимостта на делбата на дворното място, но не и при
определяне на способа за извършването на делбата относно сградата и дворното място.
Фактът, че дворното място не е обща част към сградите, в хипотезата на неподеляемост
на жилищната сграда и на дворното място, не може да обуслови приложимост на
4
различни способи за извършване на делбата по отношение на жилищната сграда и на
дворното място. Жилищната сграда и дворното място представляват един жилищен
имот по предназначение. При наличието на всички предпоставки на чл. 349, ал. 2 от
ГПК за възлагане на жилищната сграда на направилата възлагателната претенция
съделителка, жилищната сграда следва да й се възложи ведно с дворното място, в което
е построена тази сграда, което дворно място е съсобствено на съсобствениците на тази
жилищна сграда, след като другата сграда, която не е предмет на делбата, е собствена
на същия този съделител. При ликвидиране на съсобствеността не би могло само
жилищната сграда да се постави в дял на един съделител по реда на чл. 349, ал. 2 от
ГПК отделно от дворното място, което пък да бъде изнесено на публична продан, както
в случая е приел първоинстационния съд /в този смисъл решение № 54/13.07.2017 г. по
гр.д. № 3536/2016 г., ІІ г.о/.
Дори е да се приеме съображението на първоинстанционния съд, че в случая
жилищната сграда и дворното място, в което е построена, представляват отделни
самостоятелни обекти на делбената маса, подлежащи на делба самостоятелно с
възможност за прилагане на различни способи за извършване на делбата, то в
настоящата хипотеза няма основание прилагане на различен способ по отношение на
дворното място при установеното наличие на всички предпоставки за възлагане по чл.
349, ал. 2 от ГПК досежно жилищната сграда. За да постанови изнасяне на дворното
място на публична продан, първоинстанционният съд се основал на приетото наличие
на смесена съсобственост върху него, тъй като съсобствеността била възникнала при
смесен фактически състав - наследяване и сделка.
От събраните по делото доказателства е установено, че общият на страните
наследодател В. И. П. е прехвърлил на дъщеря си – съделителката Л.С. идеална част от
собственото му дворно място с договор за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане, а останалите части от имота са придобити от
двамата съделители като наследници по закон на В. П.. При тези обстоятелства съдът
намира, че независимо, че съсобствеността между страните е възникнала в резултат на
фактически състав, състоящ се от наследяване и правна сделка, не е налице хипотезата
на смесена съсобственост, разглеждана в т. 8 от ТР № 1/2004 г. на ОСГК. Това е така,
тъй като приживе наследодателят се е разпоредил с идеална част от имота в полза на
лице, което впоследствие го е наследило, поради което извършената прехвърлителна
сделка на идеални части от притежавания от наследодателя имот в полза на негов
наследник по закон не променя характера на имота като наследствен. Тази
прехвърлителна сделка не е довела до участие на чужди на наследството трети лица и
имотът е запазил наследствения си характер, поради което същият следва да остане в
патримониума на един от наследниците.
Съобразявайки влязлата в сила част на решението, с което е възложена в дял на
5
ищцата Л.С. построената в дворното място жилищна сграда на основание чл. 349, ал. 2
от ГПК, следва да се приеме че са налице визираните в посочената разпоредба
материално правни предпоставки за възлагане в дял на тази съделителка и на дворното
място - същата е живяла в него при откриване на наследството и не притежава друго
жилище.
С оглед на горното настоящият състав намира, че делбата на процесното дворно
място да се извърши посредством способа по чл. 349, ал. 2 от ГПК като се възложи в
дял на съделителката Л.С. ведно с допуснатата до делба жилищна сграда, като същата
следва да уравни в пари дела на другия съделител И.И. от допуснатия до делба имот
съобразно дела му в съсобствеността.
Следва да се отчете в тази връзка и обстоятелството, че насрещната страна –
съделителят И.И. не оспорил въззивната жалба в частта й относно извършването на
делбата на процесното дворно място и изрично е изразил становище за нейната
основателност, поради което следва да се приеме, че между страните не е налице спор
относно исканато от ищцата – въззивница възлагане на този имот по реда на чл. 349,
ал. 2 от ГПК.
С оглед на гореизложеното за наличие на предпоставките за възлагане на
процесното дворно място в дял на съделителката Л.С., обжалваното решение следва да
бъде отменено в частта, с която то е изнесено на публична продан, и вместо него
постановено друго, с което същото се възложи на Л.С. на основание чл. 349, ал. 2 от
ГПК.
По въззивната жалба в частта й срещу приетата пазарна стойност на делбените
имоти от значение за уравнение на дяловете на съделителите:
В приетите в двете инстанции три заключения на съдебно-оценителна експертиза
са определени различни пазарни оценки на жилищната сграда и на дворното място,
като тези оценки особено съществено се различават по отношение на жилищната
сграда - приетата във въззивното производство тройна експертиза е дала оценка на
сградата повече от два пъти по-ниска от определената в приетата във въззивното
производство единична експертиза оценка, и повече от три пъти по-ниска от дадената в
приетото в първата инстанция заключение.
Съпоставяйки трите заключения при преценка на тяхната обоснованост,
въззивният съд приема за действителна пазарна стойност на допуснатите до делба
жилищна сграда и дворно място определената в заключението на в.л. К. Н., прието в
настоящото производство, а именно: 13600 лв. за дворното място и 31040 лв. за
жилищната сграда, или общо оценка от 44640 лв. за допуснатите до делба имоти. Така
определената в това заключение оценка на дворното място е направен на база
6
сравнителния метод – при съпоставка със стойността на имоти от същия вид и
местонахождание, взета от наличната публична информация за цените на предлагане,
намален с приложимия в практиката корекционен коефициент за съотношението на
офертни цени и реално сключени сделки от 0,85 /или 15%/, въз основа на което е
дадена средна пазарна цена. В заключението са посочени установените при справка
във водещ интернет сайт за недвижими имоти предложения за продажби на дворни
места в с. С. и околностите. По отношение на жилищната сграда оценката е направена
при съвкупно прилагане на сравнителния метод при корекция за вид конструкция,
транспортна комуникация и фактическо състояние, и метод на вещна стойност
/базиран на разходите за цялостно изграждане на аналогичен обект/, при който е
отчетено моментното състояние на жилищната сграда с намаляване на вещната
стойност с повече от три пъти с оглед описаното в обстоятелствената част на
заключението състояние на сградата, нуждаеща се от основен ремонт. Съдът намира,
че това заключение е обосновано и обективно отразява пазарното състояние на
делбения имот въз основа на изложените от вещото лице методи, приложими при
оценяването на недвижимите имоти. Това заключение на в.л. К. Н. дава по-висока
пазарна стойност и на двата имота в сравнение с приетото в първоинстанционното
производство заключение на в.л. П. П., но разликите в двете оценки не са така
съществени. Заключението на в;л. К. Н. е актуално и е съобразено с настоящите
показатели на пазара на недвижимите имоти при отчитане на амортизационната
стойност на жилищната сграда през изминалия период от определяне на предходната
оценка.
Съдът не кредитира приетото във въззивното производство заключение на
тройната съдебно-оценителна експертиза. Съдът намира за необосновано прилагането
от вещите лица при определяне на оценката на делбените имоти на допълнителни
корекционни коефициенти извън стандартния корекционен коефициент за
съотношение между оферти и реално извършени продажби, а именно – корекционен
коефициент за „съобственост”, за „застроеност” и друг корекционен „пазарен
коефициент”. Съображенията на вещите лица за прилагането на тези допълнителни
коефициенти са произволни и необосновани с оглед предмета на делбата, статута, вида
и другите характеристики на делбените имоти.
С оглед кредитираното от съда заключение на съдебно-оценителната експертиза
на в.л. К. Н., според което пазарната цена на дворното място възлиза на 13600 лв., а на
жилищната сграда – 31040 лв., съделителката Л.С. следва да уравни пари дела на
съделителя И.И., като му заплати в шестмесечен срок от влизане в сила на решението,
както следва: 3400 лв. за уравнение на дела му в дворното място /съответно на
притежаваната от него ¼ ид. част/ и 14520 лв. за уравнение на дела му жилищната
сграда /съответно на притежаваната от него ½ ид.ч./, или общо съделителката Л.С.
7
дължи на И.С. сумата 18920 лв. за уравнение на дяловете на делбените имоти.
С оглед на горното, обжалваното решение в частта, с която е определена сумата
от 20874 лв. за уравнение на дяловете на съделителите, следва да бъде отменено и
вместо него постановено друго, с което се постанови ищцата Л. уравни в пари дела на
ответника И. от допуснатите до делба имоти, като в шестмесечен срок от влизане в
сила на решението му заплати сумата 18920 лв., ведно със законната лихва върху тази
сума от влизане в сила на решението до окончателното изплащане.
С оглед изхода на делото в настоящата инстанция и направеното от
жалбоподателката искане, ответникът по въззивната жалба следва да бъде осъден да й
заплати разноските по делото в общ размер на сумата 801,76 лв., от които 551,76 лв.
внесена държавна такса за въззивно обжалване и 250 лв. депозит за експертиза,
съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК. Заплатеният от жалбоподателката
депозит за възнаграждение на вещите лица по тройната съдебно-оценителна експертиза
остава за нейна сметка.
По изложените съображения Софийски окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 78 от 13.04.2020 г., постановено по гр.д. № 677/2018 г. на
Ботевградски районен съд, В ЧАСТТА, с която е изнесен на публична продан
недвижим имот - дворно място, находящо се в с. С., ул. „Ч.” № 22, с площ 618 кв.м.,
съставляващо УПИ VІІІ-977 в кв. 62 по плана на с. С., при граници – улица, УПИ ІХ-
978, УПИ VІ-976 и УПИ VІІ-976, както и В ЧАСТТА, с която е постановено Л. В. СТ.
да заплати на И.В. С. сумата 20874 лв. за уравнение на дяловете им съсобствеността
върху едноетажна жилищна сграда със застроена площ 97 кв.м., построена в същото
дворно място, И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПОСТАВЯ В ДЯЛ на основание чл. 349, ал. 2 от ГПК на Л. В. СТ., ЕГН
**********, с адрес гр. С., ж.к. „М. 2”, бл. 224, вх. 15, ет. 6, ап. 50, следния недвижими
имот: дворно място, находящо се в с. С., обл. С., ул. „Ч.” № 22, с площ 618 кв.м.,
съставляващо УПИ VІІІ-977 в кв. 62 по плана на с. С., при граници – улица, УПИ ІХ-
978, УПИ VІ-976 и УПИ VІІ-976.
ПОСТАНОВЯВА Л. В. СТ., ЕГН **********, с адрес гр. С., ж.к. „М. 2”, бл. 224,
вх. 15, ет. 6, ап. 50 да уравни в пари дела на ИВ. В. ИВ., ЕГН **********, с адрес гр. С.,
ул. „К. Ф.” № 89А, от възложените й в дял имоти - дворно място, находящо се в с. С.,
обл. С., ул. „Ч.” № 22, с площ 618 кв.м., съставляващо УПИ VІІІ-977 в кв. 62 по плана
8
на с. С., при граници – улица, УПИ ІХ-978, УПИ VІ-976 и УПИ VІІ-976, и построената
в него едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 97 кв.м., като в шестмесечен
срок от влизане в сила на настоящото решение да му заплати сумата 18920 лв.
/осемнадесет хиляди деветстотин и двадесет лева/, ведно със законната лихва върху
всяка от тези суми от влизане на решението в сила до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА ИВ. В. ИВ. да заплати на Л. В. СТ. сумата 801,76 лв. за разноски по
делото.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от получаване на
препис от него.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9