№ 241
гр. Варна, 31.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на тридесет и първи
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диана Д. Митева
при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева
Сложи за разглеждане докладваното от Диана Д. Митева Търговско дело №
20213100900297 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
Ищецът Й. БЛ. ИВ., редовно призована за съдебно заседание, не се
явява лично, представлява се от адвокат П.С., редовно упълномощена и
приета от съда от днес.
Ответникът ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРЖЕСТВО
ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ АД , редовно призован за съдебно
заседание, представлява се от адвокат Т.Г., редовно упълномощен и приет от
съда от днес.
Вещото лице М. П. Т., редовно уведомен, явява се в съдебно заседание,
депозирал е заключение.
Вещото лице Д. Г. Г., редовно уведомена, явява се в съдебно
заседание, депозирала е заключение.
Вещото лице Н. К. М., редовно уведомена, явява се в съдебно
заседание, депозирала е заключение.
Адв. С.: Да се даде ход на делото.
Адв. Г.: Да се даде ход на делото.
Съдът, с оглед редовното призоваване на страните, не намира
процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
и на основание чл. 143, ал. 1 ГПК докладва предварителните
въпроси съобразно разпоредителното заседание съобщено на страните,
ведно с проекта за устен доклад.
1
Адв. С.: Нямаме възражения по доклада.
Адв. Г.: Нямам възражения по доклада, нямам нови искания.
Съдът, като съобрази становищата на страните, на основание чл. 146
ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА ЗА ОКОНЧАТЕЛЕН ПРОЕКТА ЗА УСТЕН ДОКЛАД,
приложен към Определение № 109 от 10.01.2022 година.
Съдът намира, че следва да бъдат приети по настоящото търговско
дело допуснатите в разпоредителното заседание писмени доказателства, като
допустими и относими към предмета на спора.
С оглед горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА допуснатите с Определение № 109 от
10.01.2022 година писмени доказателства, заверени по реда на ЗАдв.
Съдът докладва депозирано с вх. № 6402 от 16.03.2022 година
заключение на вещото лице по допусната съдебно автотехническа експертиза
и констатира, че същото е депозирано в срока по чл.199 от ГПК.
Съдът пристъпи към изслушване заключението по назначената съдебно
автотехническа експертиза, с оглед на което сне самоличността на вещото
лице, както следва:
М. П. Т. - 55 год., българин, български гражданин, неосъждан, без
родство и дела със страните, предупреден за отговорността по чл. 291 НК.
Вещо лице Т.: Представил съм писмено заключение, което поддържам.
Запознат съм с отговорността по чл. 291 НК.
Адв. С.: Нямам въпроси към вещото лице.
На въпроси на адв. Г.: Към отговорът на въпрос 6 какво е отбелязано
като „коментар“ в зала?
Вещо лице Т.: Имах предвид, ако се наложи нещо да пояснявам в
съдебно заседание.
Възпиращото действие на предпазния колан е само в ситуация, ако
ударът е челен. Функцията му е да задържи торса към седалката. Не
предпазва при странични удари. Със или без колан, крайник може да бъде
увреден.
Адв. Г.: Нямам други въпроси към вещото лице.
2
Адв. С.: Да се приеме заключението.
Съдът намира, че представеното и днес изслушано заключение на
вещото лице по съдебно автотехническата експертиза е от съществено
значение за изясняване на спора и следва да бъде прието и приобщено към
доказателствения материал по делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателство по делото днес
изслушаното заключение на съдебно автотехническата експертиза, ведно с
приложената към него справка - декларация на вещото лице.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ окончателно възнаграждение на вещото лице в
размер на 400,00 лева от внесения от ответната страна за тази цел депозит.
(изд. РКО по вн. б. от 25.01.2022 г.-400 лв.).
Съдът докладва депозирано с вх. № 6961 от 22.03.2022 година
заключение на вещото лице по допусната съдебно медицинска експертиза и
констатира, че същото е депозирано в срока по чл.199 от ГПК.
Съдът пристъпи към изслушване заключението по назначената съдебно
медицинска експертиза, с оглед на което сне самоличността на вещото лице,
както следва:
д-р Д. Г. Г. - 52 год., българка, български гражданин, неосъждана, без
родство и дела със страните, предупредена за отговорността по чл. 291 НК.
Вещо лице Г.: Представила съм писмено заключение, което
поддържам. Запозната съм с отговорността по чл. 291 НК.
На въпроси на адв. С.: Колко време Й. е била гипсово имобилизирана?
Вещо лице Г.: Назначението по медицинската документация е за 4
седмици, а самата тя при прегледа каза, че близо два месеца, без 4 или 6 дни.
Не мога да коментирам дали това е нормално, няма медицинска
индикация по която да е удължено носенето на този гипс. Единственото
определение е, че е назначен за 4 седмици, а какво е наложило това
завишаване, нямаме документация.
На въпроси на адв. Г.: Според вас нормалният период трябва да е
толкова, колкото е посочен в епикризата.
Вещо лице Г.: Тези два месеца крайникът не трябва да се употребяван
активно, така, че с гипс или не, не е трябвало в този период да го натоварва.
На въпроси на адв. Г.: В тази връзка, със или без гипс, за същия
период ли щеше да е възстановяването.
Вещо лице Г.: По благоприятно би повлияло на оздравителния процес
да е с гипс. Тук има и метална фиксация, която най-успешно е повлияла.
Няма отношение това кога ще се свали гипса, защото в рамките на тези
два месеца крайникът трябва да се щади, не може да се използва за ходене. В
3
този смисъл казах, че гипсът дали е там или не, не е усложнило оздравителния
процес. През този период не може да настъпи раздвижване, дори и да беше
махнат гипса.
На въпроси на адв. Г.: В конкретния случай, след 4-5 месец не е имало
усложнения или няма данни за такива медицински документи?
Вещо лице Г.: Няма данни за възникнали усложнения. Операцията за
премахване на плаката е минала месец януари. Необходимият оздравителен
процес включва възстановяване след премахването на медицинското изделие.
На въпроси на адв. Г.: Има ли данни за извършване на рехабилитация
на крайника?
Вещо лице Г.: Медицински данни не са представени. Имам косвена
информация, при прегледа пострадалата твърдеше, че е извършила два курса.
Няма как да предвидя как би изглеждал крайникът, ако е нямало
рехабилитация, но несъмнено тя спомага възстановяването на функцията на
крайника и е препоръчителна процедура, която следва да се извърши след
определения период от време на имобилизацията. Не виждам да има
влошаване на състоянието, поради неприложена рехабилитация.
На въпроси на съда: Коремната травма, която е установена след ПТП е
резултат от притискането на колана ли?
Вещо лице Г.: Така е описано в медицинската документация, че е
забелязано специфично увреждане, напречно по корема, което е свързано с
действието на предпазния колан и тя е била в началото водещата травма.
Има болка и затова вниманието е насочено към тази травма. Освен това,
при ПТП увреждането на вътрешните органи е често срещано, заради общото
сътресение на тялото и затова по-важно е да се изключат тези увреждания,
отколкото фрактурата на кост, която може да се лекува и в последствие.
Това е била основната болка в началото и затова първоначалният прием
е бил в хирургично отделение.
На въпроси на адв. Г.: След колко време отшумява водещата травма.
Вещо лице Г.: Според данните от епикризата при изписване, болката е
повлияна на 2-3 ден. Приложени са болкоуспокоителни с вливания. Важното
е да се изключи увреждане на вътрекоремен орган. Ако има дискретно
увреждане, то често се усложнява след това. Възможни са били руптури на
вътрешни органи, затова е приета за наблюдение, но тук няма такива прояви.
Процесуалните представители на страните заявиха, че нямат други
въпроси към вещото лице.
Съдът намира, че представеното и днес изслушано заключение на
вещото лице по съдебно медицинска експертиза е от съществено значение
за изясняване на спора и следва да бъде прието и приобщено към
доказателствения материал по делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
4
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателство по делото днес
изслушаното заключение на съдебно медицинската експертиза, ведно с
приложената към него справка - декларация на вещото лице.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ окончателно възнаграждение на вещото лице в
размер на 400,00 лева от внесения от ответната страна за тази цел депозит –
200 лв. и от бюджета на съда – 200 лв.. (изд. РКО по вн. б. от 25.01.2022 г.-
200 лв.).
Съдът докладва депозирано с вх. № 6946 от 21.03.2022 година
заключение на вещото лице по допусната съдебно психологична експертиза и
констатира, че същото е депозирано в срока по чл.199 от ГПК.
Съдът пристъпи към изслушване заключението по назначената съдебно
психологична експертиза, с оглед на което сне самоличността на вещото
лице, както следва:
д-р Н. К. М. - 61 год., българка, български гражданин, неосъждана, без
родство и дела със страните, предупредена за отговорността по чл. 291 НК.
Вещо лице М.: Представила съм писмено заключение, което
поддържам. Запозната съм с отговорността по чл. 291 НК.
Адв. С.: Нямам въпроси към вещото лице.
На въпроси на адв. Г.: Записали сте какво е психотравмата –
безспорно представлява посттравматично разстройство. Трябва ли да
приемем, че психотравмата и посттравматичното разстройство са едно и също
нещо и има ли някакви степени.
Вещо лице М.: Травмата дава разстройството, т.е. трябва да имаме
травма, за да имаме разстройство.
На въпроси на адв. Г.: Има ли класификация посттравматичното
разстройство.
Вещо лице М.: Посттравматичното разстройство е в следствие и от
самия биологичен фактор на самото лице, което страда от такова. Тези
препоръки, които съм направила, описани в края на заключението, са именно
за продължителност на рехабилитация, която да бъде не само от двигателен
характер на това, което се е случило януари месец, във втората фаза на
оздравителния процес, но и с хомеопатичен продукт и хранителни добавки. С
оглед на това, че не се пристъпва към друго медицинско добавъчно лечение,
можем да кажем, че тя е в средна форма.
И сега е необходимо да прилага медикаменти, но състоянието е
преодолимо. Лицето е с изключително голяма мотивация. Единственото,
което е било изключително шокиращо е фактът на насрещно движещото се
превозно средство и миговете, които са загубени, когато тя се озовава вече с
отворени въздушни възглавници, в притиснато състояние. Страховото
изживяване е водещо, на загубените мигове от съзнанието й. И фактът, че
очаква всеки момент да се роди един нов живот, който е можело тя да не
види. Това, което е оказало най-депресивно състояние е фактът, че дъщерята
е родила и тя като майка знае какъв е процеса и когато дъщеря й има най-
5
голяма нужда от нейните грижи, се оказва, че това момиче впряга целият си
мотивационен процес, за да се погрижи за себе си след раждане, за бебе и за
майка си. Това е било определящия фактор. Здравословни проблеми не ги
коментирам, коментирам емоционалните.
На въпроси на адв. Г.: Написано е, че в случая е налице протрахирана
депресивна реакция, какво означава това.
Вещо лице М.: Имам предвид продължителност. Продължителността
на това, което към настоящия момент изкоментирах, състоянието на лицето с
целия й емоционален капацитет.
Процесуалните представители на страните заявиха, че нямат други
въпроси към вещото лице.
Съдът намира, че представеното и днес изслушано заключение на
вещото лице по съдебно психологичната експертиза е от съществено
значение за изясняване на спора и следва да бъде прието и приобщено към
доказателствения материал по делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателство по делото днес
изслушаното заключение на съдебно психологичната експертиза, ведно с
приложената към него справка - декларация на вещото лице.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ окончателно възнаграждение на вещото лице в
размер на 300,00 лева от бюджета на съда (изд. РКО).
Адв. С.: Водим допуснатите ни свидетели.
Съдът пристъпва към разпит на водения от ищцовата страна
свидетел, с оглед на което сне самоличността му, както следва:
М.С.Т., ЕГН: **********; българка; български гражданин; неосъждана,
дъщеря на ищцата Й. БЛ. ИВ..
Съдът разяснява на свидетеля Т. основанията за отказ от
свидетелстване по реда на чл. 166, ал. 1, т. 2 ГПК, като в случай, че желае да
свидетелства предупреждава същата за отговорността по чл. 290 от НК.
Свид. Т.: Съгласна съм да свидетелствам. Обещавам да говоря истината
пред съда.
На въпроси на адв. С.:
Свид. Т.: На 28.01.2021 г. майка ми претърпя катастрофа и пострада. За
първи път я видях след като я изписаха от болницата. С линейка са я закарали
в Спешното на „Св. Анна“. Тя не е пожелала да ми звънне, защото аз бях
бременна и се е притеснявала да не се стресирам. Затова звъннаха на съпруга
ми и той ми каза след това. След това от полицията ми звъннаха, че трябва да
6
приберем колата от мястото. Нямаше как да ни пуснат в болницата, поради
пандемията, посещенията бяха забранени.
Физически цялото й тяло беше наранено от колана, в синини, подута.
Също така с счупен ляв крак, и я болеше много. Оплакваше се, че я боли
тялото от таза нагоре, заради синините и кракът. Това беше след изписване от
болницата. Изписаха я с гипс. Направиха операция на крака, сложиха шина и
болтове, беше с гипс.
След инцидента не беше подвижна. Първите седмици, знам, че беше на
легло. Ние не живеем заедно. За нея се грижеше приятелят й, който живее с
нея. Не можеше да става, не можеше да се движи. Той й помагаше.
Първоначално беше на легло първите две седмици, след това беше с
проходилка и патерици. А. също й помагаше много, защото не можеше да се
къпе самостоятелно, не можеше да ходи до тоалет самостоятелно.
Има разлика в личността на майка ми преди и след инцидента. Тя
изпитва страх да шофира, изпитва страх да се движи бързо. Страхува се, че
ще се нарани. Страхува се когато шофира, че може пак да се случи нещо и в
същото време се страхува, когато примерно се качва по стълбите, страхува се
да не го нарани отново. Пази си крака.
В социален аспект, по затворена е. В началото нямаше почти никакъв
контакт с близки, с приятели, защото нямаше как да излиза. А. трябваше да й
помага за да слезе по стълбите, защото живее на 5 ет., без асансьор. Нямаше
как да осъществява социални дейности. Преди това се събираше с приятелки,
постоянно излизаше, на почивки, на екскурзии. Мен постоянно ме
посещаваше, помагаше ми. След това й беше доста трудно. Аз след като
родих тя нямаше как да бъде до мен, да ми помага. Бяхме планирали тя да ми
помага, да си вземе отпуск след като ме изпишат от болницата, за да ми
помага.
Майка ми се върна на работа след 5 месеца и малко. Беше в болничен.
Изпитваше голям страх да не си изгуби работата. Тя работи началник склад и
е физическа работата й, носи стока, пренарежда.
Сега има разлика. В момента, доколкото зная, тя не може да си върши
пълноценно работата, помагат й за тежките неща. Намери си нова работа, от
другият месец започва, за да не кара толкова много и да не е физически
натоварена.
Майка ми живее в гр. Девня и работи във гр. Варна. Изпитва страх да
кара и кара само, защото трябва. Новата й работа е в гр. Девня.
На въпроси на адв. Г.:
Свид. Т.: За времето през което майка ми си беше в къщи след
болницата, общуваше с мен по телефона. Предполагам, че е общувала с
приятели и семейство. Всички се притеснявахме. Звъняха й.
Може би нейните близки приятели от града са я посещавали. Тя има
приятелски кръг в Девня и във Варна, тя е общителна.
След като й махнаха гипса, две седмици й беше забранено да стъпва на
крака. Затова беше с патерици. А. й помагаше, когато трябваше да слиза по
стълбите, да ходят на изследвания. Третият месец мисля, че започна да ходи
7
на рехабилитация и от там започна да стъпва постепенно. Тази
рехабилитация, мисля, че във Варна се провеждаше, но не съм много сигурна.
Процесуалните представители на страните заявиха, че нямат други
въпроси към свидетеля.
Свидетелят беше освободен и напусна съдебната зала.
Съдът пристъпва към разпит на водения от ищцовата страна
свидетел, с оглед на което сне самоличността му, както следва:
А. Д. Д., ЕГН: **********; българин; български гражданин; неосъждан,
предупреден за отговорността по чл. 290 НК.
Свид. Д.: Обещавам да говоря истината пред съда. Живея на семейни
начала с Й..
Съдът разяснява на свидетеля Д. основанията за отказ от
свидетелстване по реда на чл. 166, ал. 1, т. 2 ГПК.
Свид. Д.: Желая да свидетелствам.
На въпроси на адв. С.:
Свид. Д.: Живея в едно домакинство с Й.. На 28.01.2021 г., около 6.20
часа сутринта тя ми се обади и каза, че е ударена от камион, че е претърпяла
ПТП. Веднага тръгнах от Девня. Тя е отивала на работа сутринта. Аз веднага
тръгнах от Девня и стигнах до след Страшимирово, където беше мястото на
ПТП. Тя не беше там, линейката я беше откарала в „Св. Анна“, в Спешно
отделение. Веднага отидох до болницата, не ми дадоха да я видя, чухме се по
телефона. Не ми дадоха да я видя, защото не допускаха тогава посещения,
поради пандемията.
По телефона, тя не можеше да говори. Видях я за първи път, когато я
изписваха от болницата. Три дни беше в коремна хирургия, след това седем
дни в ортопедия и след 10-тия ден я видях. Докато беше в болницата си
писахме. Беше зле, притесняваше се как ще ходи след това, какво ще прави,
кой ще я гледа.
След като я изписаха, решихме да я гледам в нейния дом. Тя живее на
петия етаж. Това е апартамент в Девня. Много беше трудно качването,
понеже няма асансьор, двама човека я качвахме. 20 дена беше на легло, не
можеше да става, защото от таза нагоре беше цялата натъртена. Имаше и
гипс. В началото имаше болки в корема, постоянно се надуваше коремът й.
Приемаше болкоуспокояващи, течен аналгин, аулин. В този период тя не
можеше да става от леглото, аз й бях като личен асистент. Извършваше
естествените си нужди на подлога. Когато бях на работа, понеже съм на
смени, сестра ми я гледаше. Понякога и памперси й слагахме. Тя много се
срамуваше.
Тя работи като началник склад в един от складовете, които зареждат
хранителна верига във Варна. Работата й е тежка. След петия месец се върна
на работа. След като се върна на работа не можеше да изпълнява трудовите си
задължения. Работодателят нямаше проблеми с това, но тя се чувстваше
нетрудоспособна. Разбраха се с работодателя да е на по-лека работа.
8
Финансово това й се отрази. След като смени работата, предната работа беше
по-добре заплатена. Новата й работа е като лаборант в Девня, вече няма да
има тежка физическа работа. Искаше да е по-наблизо, за да не пътува.
Преди катастрофата тя беше много весел, енергичен човек, постоянно
ходеше по планините, на разходка, на фитнес. Сега не може да ходи на
фитнес, защото когато се натовари кракът започват болки.
Два пъти ходихме на рехабилитация за раздвижване в Девня.
Втората операция беше по спешност, започна да се възпалява раната и в
клиниката й казаха, че не може да е с тази планка постоянно и затова я
махнаха. След втората операция нямаше раздвижване, беше по-лека.
На въпроси на адв. Г.:
Свид. Д.: След като се прибра в къщи, след като й махнаха гипса, след
втория месец, започна да се раздвижва. Беше с проходилка, после с патерици.
След първия месец беше с проходилка.
Към настоящия момент тя приема медикаменти. Психологът мисля, че й
изписа лекарства. Потърси консултация, защото тя беше емоционално
срината, не искаше да говори с никого, не искаше да излизаме. Нарочно съм я
карал да ходим някъде, по дискотеки, барчета, но не искаше. Срамуваше се и
се страхуваше да пътува, да се качи в кола.
На въпроси на съда:
Свид. Д.: Освен страха от колите, понакуцва и това я притеснява,
постоянно й е в главата. Тя е спортна натура, хората я възприемат като
красива жена. Тя се притеснява, че куца и белегът ще се вижда. Има усещане,
че не е толкова красива, колкото е била преди това. Затова не искаше да
излиза да се среща с хора.
Гипсът не можеше да се свали по-рано, поради болките по тялото. Не
можеше да стане. Появиха се рани по гърба й от залежаване. Чак като
отшумяха болките и можеше да става, тогава отидохме да свалят гипса.
Процесуалните представители на страните заявиха, че нямат други
въпроси към свидетеля.
Свидетелят беше освободен и напусна съдебната зала.
Адв. С.: Нямаме други искания. Представям списък с разноски и
договор за правна защита и съдействие.
Адв. Г.: Нямаме други искания. Представям списък с разноски и
договор за правна защита и съдействие.
С оглед процесуалното поведение на страните, съдът счете делото за
изяснено от фактическа страна, поради което и на основание чл. 149 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
9
Адв. С.: Моля да постановите решение съобразно исковата претенция.
Считаме същата за доказана по основание и размер.
Моля да ми дадете срок за представяне на писмени бележки. Моля да
ни присъдите направените разноски.
Адв. Г.: Поддържам наведените възражения в отговора. Считам, че
размерът на претенцията, с оглед твърденията за претърпени болки и
страдания и начина по който бяха установени в днешно съдебно заседание,
посредством събраните доказателства, не отговаря на предявената претенция,
както и на принципа за справедливост. В подобни случаи претенциите, които
се уважават, както от настоящия окръжен съд, така и от съдилищата в
България, са в чувствително по-ниски размери, поради което считам
претенцията за прекомерно завишена. Много добре е известно, както на
състава, така и на страните по делото, че обезщетение в посочените размери,
така както са претендирани, се присъждат за доста по-тежки травми.
Моля да отхвърлите предявения иск, като неоснователен. Ако приемете,
че е доказан по основание, да определите размер, съобразно установените
болки и страдания, но не този, който е предявен. Според мен, със 70 %
намаление.
Моля да ми дадете срок за представяне на писмени бележки. Моля да
ни присъдите направените разноски.
Съдът дава възможност на ищцовата страна в седмичен срок и на
ответната страна в 14-дневен срок от днес, да изложат писмено становище по
съществото на правния спор с препис за насрещната страна.
Съдът на основание чл. 149, ал. 2 ГПК обяви устните състезания за
приключени и обяви, че ще се произнесе с надлежен съдебен акт в
законния срок.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 12:00
часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
10