и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 57/15.05.2007 год., постановена по Н.ч.х.дело № 142/2007 год., Кърджалийският районен съд е признал Сали Шакир Ахмед от с.Кьосево, общ.Кърджали, обл.Кърджали за виновен в това, че на 24.01.2007 год. в гр. Кърджали, чрез твърдени факти в жалба до Районна прокуратура- гр. Кърджали, а именно: че Расим Касим Ахмед обещал пари на лица от с. Кьосево, общ. Кърджали да лъжесвидетелстват в негова полза по гр.д.№814/2006 год. на PC- гр. Кърджали, приписал престъпление на Расим Касим Ахмед от с. Кьосево, общ. Кърджали - престъпление по чл.147 ал.1 от НК, поради което и на основание чл.78а от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание „глоба" в размер на 500 /петстотин/ лева, като на основание чл.304 от НПК го е оправдал по предявеното му обвинение по чл.148 ал.2, във вр. с ал.1 т.1 от НК. Осъдил е с присъдата подсъдимия да заплати на Расим Касим Ахмед от гр.Кърджали сумата в размер на 200 лв., представляваща обезщетение за причинени от престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 24.01.2007 год., до окончателното й изплащане, като е отхвърлил гражданският иск за разликата до пълния му предявен размер от 3 000 лв., като неоснователен. Осъдил е също подсъдимият Сали Ахмед да заплати по сметка на Кърджалийския районен съд държавна такса върху уважения размер на гражданския иск, в размер на 15 лв. Недоволен от така от така постановената присъда е останал подсъдимият Сали Шакир Ахмед от с.Кьосево, общ.Кърджали, който я обжалва чрез защитника си като необоснована и незаконосъобразна. Твърди се в жалбата, че подс.Ахмед изпълнявал свой граждански дълг да уведоми органите на прокуратурата и МВР за едно извършено евентуално престъпление от общ Характер. Твърди, че по никакъв начин не е разгласявал позорни обстоятелства или да е приписвал престъпление спрямо тъжителя Расим Ахмед, а разгласяването станало от разследващият орган – служител на МВР, който следвало да извърши дискретна проверка за установяване на истината по жалбата. Счита, че липсва от субективна страна осъществяване на престъпление, за което подс.Ахмед е бил предаден на съд и което да води до ангажиране на наказателната му отговорност. Моли да бъде отменена изцяло обжалваната присъда, като бъде постановена друга, с която подсъдимия Сали Ахмед да бъде оправдан за извършено престъпление по чл.147 ал.1 от НК, като бъде отхвърлен и уваженият граждански иск за обезщетение за причинени от престъплението неимуществени вреди в размер на 200 лв., ведно с присъдената държавна такса. В съдебно заседание, лично и чрез защитника си поддържа жалбата така, както е предявена. По отношение жалбата на тъжителя в гражданско-осъдителната част изразява становище, че същата е неоснователна, като представя нови писмени доказателства относно семейното си положение, като алтернативно пледира, ако жалбата му не бъде уважена, то да бъде потвърдена присъдата на първоинстанционния съд. Присъдата на първоинстанционния съд в частта й относно размера на присъденото обезщетение за претърпени от престъплението неимуществени вреди, респ. в частта й, с която е отхвърлен гражданският иск за разликата от уважения да пълния му предявен размер, е обжалвана и от тъжителя Расим Касим Ахмед от гр.Кърджали. В жалбата се твърди, че атакуваната присъда в частта й относно присъденото обезщетение е необоснована. Били събрани обилни доказателства как оклеветяването се отразило на тъжителя, като били засегнати доброто му име, пострадал бил авторитета му, почувствувал се опозорен, окалян и омърсен. Позорните обстоятелства станали известни в цялото с.Кьосево, като от случилото се били разстроени също и съпругата му и цялото му семейство. Моли да бъде изменена присъдата на първоинстанционния съд в обжалваната й част, като бъде увеличено обезщетението за претърпени неимуществени вреди, както е било поискано с тъжбата. По отношение на жалбата на подс.Ахмед изразява становище, че същата е неоснователна. Не сочи нови доказателства. Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на обжалваната присъда, с оглед правилността й и доводите, наведени в жалбите, на основание чл. 313 и сл. от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По жалбата на подс.Сали Шакир Ахмед от с.Кьосево, общ.Кърджали. Жалбата е неоснователна. Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по повдигнатото по частен ред обвинение. Събрани са необходимите и възможни, искани и посочени от страните доказателства, като в проведеното от въззивната инстанция съдебно следствие са представени нови писмени доказателства относно семейното положение на подс.Сали Ахмед и здравословното състояние на съпругата му. От събраните по делото доказателства, по несъмнен и категоричен начин се установява, че тъжителят и подсъдимият са първи братовчеди /бащите им били братя/, като притежавали наследствени земеделски земи в землището на с. Кьосево, които били възстановени и които ползвали по споразумение. Тъжителят Ахмед, който продължително време живял в Република Турция, след завръщането си в България, решил да ползува земеделските земи, дарени му от баща му на 20.03.2005 год., с нотариален акт за дарение на недвижим имот, нот.дело№ 498/2005 год. на нотариус Калин Димитров, действащ в съдебен район Кърджали, които били ползувани до този момент от подс.Сали Ахмед. Предвид възникнал имотен спор между страните, тъжителят Ахмед предявил иск срещу подс. Сали Ахмед, по повод на което било образувано гражданско дело № 814/2006 год. по описа на PC- Кърджали. Във връзка с това отношенията между страните се обтегнали. На 24.01.2007 год., подсъдимият Сали Ахмед депозирал в Районна прокуратура- Кърджали жалба, по повод на която била образувана преписка с вх. № 199/2007 год. и респективно извършена проверка. В жалбата подсъдимият твърдял, че тъжителя Расим Ахмед бил обещал на няколко души от с.Кьосево - Байрям Юсеин, Бехчет Мехмед Бекир, Мюмюн Юсеин и др., да им даде по 500 лева, за да лъжествидетелствуват в съда в негова полза, но те му били казали, че не могат да лъжат, защото били възрастни хора и се страхували от Аллах. По повод твърденията на подс.Ахмед, изложени в жалбата му, била извършена проверка от РПУ- Кърджали, в хода на която на 14.02.2007 год. /на подсъдимия Сали Ахмед/ и на 02.02.2007 год. /на тъжителя Расим Касим Ахмед/ били съставени протоколи за предупреждение по ЗМВР. Във връзка с твърденията на подс.Ахмед в жалбата /за обещани пари в размер по 500 лв. от Расим Ахмед/, били снети обяснения от св. Байрям Юсеин Юмер, Бехчет Мехмед, Мюмюн Юсеин Юмер, в които всички категорично отрекли тъжителя Ахмед да ги е скланял към лъжествидетелствуване срещу заплащане на пари. Освен свидетелите, и други жители на с. Кьосево узнали за случилото се в разговори помежду си, което създало известно неудобство и притеснение у тъжителя. С постановление от 06.03.2007 год., прокурор при Районна прокуратура-Кърджали постановил отказ да се образува наказателно производство против тъжителя Расим Ахмед, за извършено престъпление от общ характер. Актът на прокурора се основавал на установеното от събраните данни при проверката, а именно: че използуваните от тъжителя Ахмед скици били истински и не били обект на документно престъпление; както и не се установило Расим Ахмед да е предлагал пари на лицата, посочени в жалбата, за да лъжесвидетелстват в негова полза. Прието е, че отношенията касаят гражданскоправен спор, разрешим по съдебен ред. Горната фактическа обстановка се установява от обясненията на подс.Сали Ахмед, дадени пред първоинстанционния съд, които настоящата инстанция кредитира отчасти; от показанията на разпитаните по делото в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд свидетели Юмер, Рашид, Мустафа и Овчаров, които следва да бъдат кредитирани изцяло; както и от приетите от първоинстанционния съд писмени доказателства. При така установената по безспорен начин фактическа обстановка, настоящата инстанция намира, че подсъдимият Сали Шакир Ахмед е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 147 ал.1 от НК – на инкриминираните дата и място – 24.01.2007 год. в гр. Кърджали, чрез твърдени факти в жалба до Районна прокуратура- гр. Кърджали, а именно: че Расим Касим Ахмед обещал пари на лица от с. Кьосево, общ. Кърджали да лъжесвидетелстват в негова полза по гр.д.№ 814/2006г. на PC- гр. Кърджали, приписал престъпление на последния, до какъвто правилен, обоснован и законосъобразен краен извод е достигнал и първоинстанционният съд. За да постанови присъдата си, съдът е извършил анализ и оценка на всички събрани по делото доказателства, като е посочил кои от тях приема и кои отхвърля, излагайки съображенията си за това, като същите се споделят напълно от настоящата инстанция и не е необходимо да бъдат преповтаряни в тяхната цялост. Така, правилно първоинстанционният съд е дал вяра на показанията на св. Юмер, Рашид, Мустафа и Овчеров – че същите били викани от органите на полицията да дават обяснения във връзка с изложените в жалбата на подс.Ахмед до РП – Кърджали твърдения /когато и разбрали за същите/, както и че тъжителят Расим Ахмед не им бил предлагал пари, за да лъжествидетелствуват в съда в негова полза по заведеното от последния против подсъдимия гр.дело № 814/2006 год. по описа на РС – Кърджали, като показанията на посочените свидетели са логични, последователни, кореспондират помежду си и с останалите доказателства по делото. Всъщност, и самият подсъдим не отрича, че е посочил тези обстоятелства в жалбата си до РП – Кърджали /а именно: че тъжителят Ахмед бил обещал пари на лица от с.Кьосево, за да лъжествителествуват в негова полза/, но в съдебно заседание твърди, че това му бил съобщил тъжителят при среща между двамата на пазара в гр.Кърджали. Правилно първоинстанционният съд не е възприел тези обяснения на подсъдимия, тъй като същите не са подкрепени с каквито и да било доказателства по делото. С оглед изложеното по-горе, настоящата инстанция намира, че показанията на свидетелите, кредитирани от съда, макар и косвени доказателства, преценени поотделно и в съвкупност със всички останали доказателства по делото, вкл. и с обясненията на подс.Ахмед и жалбата до РП – Кърджали на последния, представена като доказателство по делото, водят до единствено възможният извод относно авторството на деянието и осъществяването му от обективна страна, вкл. и относно времето, мястото и начина на извършването му. В тази връзка следва изрично да се посочи, че твърдяното от подс.Ахмед в жалбата деяние на тъжителя Ахмед – предлагането на пари на лица от с.Кьосево, за да лъжествидетелствуват в негова полза пред съда, осъществява признаците на престъплението по чл. 293 ал.2, във вр. с ал.1 от НК /подбудителство към лъжествидетелствуване/, т.е. налице е приписване на престъпление на тъжителя Ахмед от подс.Ахмед, което е една от формите на изпълнителното деяние на престъплението по чл. 147 ал.1 от НК, в извършването на което е признат за виновен и осъден подс.Ахмед. Няма спор и относно обстоятелството, че това приписване на престъпление на тъжителя Ахмед, с което се засяга обществената оценка за личността на последния, е станало достояние на множество лица – най-малко на разпитаните по делото свидетели, които са били викани от органите на полицията да дават обяснения във връзка с извършената по повод жалбата на подсъдимия проверка; както и на кмета на селото и близките на тъжителя Ахмед. От друга страна, както правилно е приел и първоинстанционния съд, от обективна страна не са налице квалифициращите деянието на подсъдимия обстоятелства – клеветата да е нанесена публично, тъй като пиписването на престъпление на тъжителя Ахмед не е станало достояние на множество лица вследствие на прякото поведение на подсъдимия, който е подал жалба до РП – Кърджали, но не я е разпространил публично самият той, поради което правилно първоинстанционният съд го е признал за невиновен и го е оправдал в извършването на по-тежко наказуемото престъпление по чл. 148 ал.2, във вр. с ал.1 т.1, във вр. с чл. 147 ал.1 от НК, предмет на тъжбата, прилагайки закон за по-леко наказуемо престъпление, без съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението. От субективна страна, правилно първоинстанционният съд е приел, че деянието е извършено от подсъдимия при форма на вината – евентуален умисъл: същият е съзнавал общественоопасният характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици, като е допускал настъпването им, като съдът е изложил изключително подробни съображения в тази връзка, които се споделят изцяло от настоящата инстанция и не е необходимо да бъдат преповтаряни. Същото се отнася и до извършеният от първоинстанционния съд сравнителен анализ между престъплението по чл. 147 ал.1 от НК и това по чл. 286 от НК, като обосновано съдът е приел, изхождайки от мотивите за извършване на деянието /удовлетворяването на свой собствен интерес и постигането на благоприятен изход от гражданскоправният спор с тъжителя Ахмед/ и формата на вината /евентуален умисъл/, че в случая подс.Ахмед е осъществил от обективна и субективна страна престъпление по чл. 147 ал.1 от НК, а не такова по чл. 286 от НК, въпреки, че приписването на престъпление е станало пред надлежен орган на властта /РП – Кърджали/, в чиито правомощия е осъществяването на наказателно преследване спрямо тъжителя Ахмед, като настоящата инстанция напълно споделя направените от първоинстанционния съд изводи в тази връзка. Не може да бъде споделен и основният довод на жалбодателя, изложен в жалбата му и в пледоарията на защитника му в съдебно заседание – че подсъдимият просто бил изпълнил свой граждански дълг за уведомяване на надлежните органи за евентуално извършено престъпление от общ характер, тъй като е установено по делото, че посочените в жалбата до РП - Кърджали лица въобще не са разговаряли с подсъдимия по повод спора му с тъжителя Ахмед, т.е. подс.Ахмед дори не е попитал преди подаване на жалбата свидетелите по делото дали тъжителя Ахмед е говорил с тях за имуществения спор с подсъдимия и дали им е предлагал да свидетелствуват в негова полза /а още повече да лъжествидетелствуват/, като е изложил в жалбата си непроверени по какъвто и да било начин данни, сочещи на извършено престъпление от тъжителя Ахмед, респ. не са налице доказателства по делото, доказващи тезата на подсъдимия – че самият тъжител му бил казал на пазара в гр.Кърджали, че е предложил на свидетелите по 500 лв., за да лъжествидетелствуват в негова полза. С други думи, налага се извода, че в случая не се касае за изпълнение на граждански дълг за уведомяване на надлежните органи, което всяко лице дължи при узнаване или наличие на данни, сочещи на евентуално извършено престъпление от общ характер, а се касае именно за приписване на престъпление, с което подс.Ахмед е целял твърденията в жалбата му да повлияят негативно на обществената оценка за личността на тъжителя. При така установената по несъмнен начин фактическа обстановка, с обжалваната присъда първоинстанционният съд е признал подсъдимия за виновен в извършването на престъплението по чл. 147 ал.1 от НК, като при условията на чл. 78а от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание “глоба” в размер на 500 лв. Правилно и в съответствие със закона, първоинстанционния съд е съобразил, че са налице предпоставките за приложението на разпоредбите на чл. 78а от НК по отношение на подсъдимия – за освобождаването му от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Това е така, тъй като за извършеното от подсъдимия престъпление законът предвижда наказание “глоба” от 3000 до 7000 лв. и с „обществено порицание. Налице са и останалите предпоставки за приложението на разпоредбите на чл. 78а от НК - подсъдимият не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел IV-ти на Глава VIII-ма от НК, като от престъплението няма причинени имуществени вреди, които да не са възстановени. А щом са налице предпоставките на чл. 78а от НК, то приложението на посочената законова разпоредба за извършено от пълнолетно лице престъпление е задължително и няма алтернатива. При определяне размера на административното наказание “глоба”, наложено на подс.Сали Ахмед съдът е взел предвид смекчаващите и отегчаващи отговорността му обстоятелства – чистото му съдебно минало, възрастта му, добрите характеристични данни, като правилно е приел, че на същия следва бъде наложено административно наказание при превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства, в минималния предвиден в закона размер, а именно: наказание “глоба” в размер на 500 лв. Обжалваната присъда е правилна, обоснована и законосъобразна и в частта й, с която е осъден подсъдимия да заплати на тъжителя обезщетение за претърпените от престъплението неимуществени вреди, в размер на 200 лв., като е отхвърлен предявения от тъжителя против подсъдимия граждански иск за претърпените от престъплението неимуществени вреди, за разликата над 200 лв. до пълния му размер от 3 000 лв., като неоснователен и недоказан. При определяне на дължимото обезщетение на тъжителя за претърпените от престъплението неимуществени вреди в размер на 200 лв., първоинстанционния съд е спазил установения в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД принцип за възмездяване на вредите по справедливост, приемайки, че по делото не са събрани доказателства случилото се да е оказало сериозно отражение върху душевния мир на тъжителя, респ. да е довело до други значителни вредни последици, касаещи промяна в негативна посока на обществената оценка за неговата личност. Посочените съображения се споделят и от настоящата инстанция, поради което съдът намира, че присъденото обезщетение на тъжителя за претърпените от същия неимуществени вреди от престъплението на подс.Ахмед в размер на 200 лв., е напълно достатъчно за възмездяването им, като не са налице условия за неговото изменяване.
По жалбата на гр.ищец Расим Ахмед от гр.Кърджали. Жалбата е неоснователна. Изложените по-горе в мотивите съображения относно правилността на обжалваната присъда в гражданско-осъдителната й част, се отнасят в пълна мяра по отношение и на жалбата на гражданският ищец Расим Ахмед, поради което не необходимо същите да бъдат преповтаряни. С оглед изложеното, съдът намира, че обжалваната присъда е правилна, обоснована и законосъобразна, и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, т.е. не са налице основания за нейното отменяване или изменяване, поради което следва същата да бъде потвърдена. Водим от изложеното, и на основание на основание чл. с чл.334 т.6, във вр. с чл. 338 от НПК , Окръжният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 57/15.05.2007 год. по Н.ч.х.дело № 142/2007 год. по описа на Кърджалийския районен съд. Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. |