Р Е
Ш Е Н
И Е
№
45
гр.Русе,
21.10.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, четвърти състав, в открито заседание на тридесети септември през
две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: Галена Дякова
при участието на секретаря
Диана Михайлова, като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 665 по описа за
2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 –
чл. 161 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано
е по жалба на Г.И.Г. ***, чрез адв. Н.С.Ч. ***, срещу Ревизионен акт /РА/ № Р-03001819008451-091-001/21.08.2020г.,
издаден от С. А. П. на длъжност Началник сектор "Ревизии", Дирекция
"Контрол", ТД на НАП Варна, орган възложил ревизията и И. Б. Ж. на
длъжност главен инспектор по приходите, ТД на НАП Варна–ръководител на
ревизията, потвърден с Решение № 244 от 04.11.2020 г. на С. Х. П. - Директор на
Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", Варна при
Централно управление на Национална агенция по приходите, с което е установен с
РА резултат по ЗДДФЛ за 2013 г. в размер на 5104,00лв – главница и 3270,17лв –
лихва.
В
жалбата се излагат доводи, че спорният РА е издаден при допуснати процесуални
нарушения и в нарушение с материалния закон. Посочват, че съществено са
нарушени процесуалните правила за извършване на ревизия при особени случаи по
реда на чл.122 и следващите от ДОПК. Считат, че ревизираното лице е оказало
пълно съдействие на органа по приходи, предоставяйки в срок и в оригинал всички
налични документи, относими към ревизирания период, поради което не са налице и
не са доказани в хода на ревизионното производство обстоятелствата по чл. 122,
ал. 1, т. 1,т.2,т.4 и т. 5 от ДОПК, даващи основание на органите по приходи да
преминат към ревизия по особения ред. Според жалбоподателя ревизиращият екип не
е изследвал в тяхната цялост и пълнота критериите, заложени в разпоредбата на
чл. 122, ал. 2, т. 12 от ДОПК. Разпоредбата задължава органа по приходи да
определи облагаемата данъчна основа също и с оглед обобщени данни за
реализираната печалба, съответно приходите или доходите на други лица,
упражняващи същата или подобна дейност при същите или подобни условия. Считат,
че невъзможността на ревизиращия екип да намери други пазарни аналози не е
обективна, тъй като според тях, на
пазара със сигурност съществуват и други търговци, упражняващи аналогична
дейност.
В
жалбата се посочва, че не е извършен анализ на данни по чл.122, ал.2, т.13 от ДОПК - ценови и други условия на сделките, сключени с цел отклонение от данъчно
облагане, както и че в ревизионната преписка няма административни документи,
които да сочат за проведено изследване по т.12 и т.13 на чл.122 от ДОПК.
Посоченото процесуално нарушение, според жалбоподателя, е свързано с непълнота
на доказателствения материал и неизпълнение на законовите изисквания и критерии
за провеждане на ревизия по особения ред, поради което резултатът е
необоснованост на констатациите в ревизионния доклад, представляващ мотиви към
ревизионния акт.
Изтъкват,
че е нарушен принципът на обективност в процеса /чл.З от ДОПК/, а събраните в
хода на ревизията доказателства не са били подложени на обективна преценка и
анализ, съгласно изискванията на чл.37, ал.1 от ДОПК. Считат, че ревизиращият
екип не е събрал всички доказателства, относими към определяне на правата,
задълженията и отговорността на ревизираното лице, както и че ревизионния акт е
издаден при непълнота на доказателствения материал.
Основен
довод в жалбата е, че процесният ревизионен акт е незаконосъобразен, тъй като е
издаден в нарушение на чл.109 от ДОПК поради изтекла давност, което е
същественно процесуално нарушение и представлява самостоятелно основание за
неговата цялостна отмяна. В открито съдебно заседание, оспорващата се
представлява от адвокат Ч. ***, който поддържа жалбата. Претендира направените
по делото разноски.
Ответникът-директор
на Дирекция "Обжалване и данъчно – осигурителна практика"
("ОДОП")–Варна, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител
моли жалбата да бъде отхвърлена. Претендира юрисконсултско възнаграждение и
прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Представя писмени
бележки.
Съдът,
след преценка на становищата на страните и събраните по делото доказателства,
като извърши проверка по чл.160, ал.2 от ДОПК, намира за установено
следното: Жалбата е процесуално
допустима. Същата е подадена в срок, от процесуално легитимирана страна, при
наличие на правен интерес, след обжалване на ревизионния акт по административен
ред. С жалбата се атакува изцяло ревизионния акт, който е бил потвърден с
решението на решаващия орган. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Съдът,
като взе предвид представените и приети по делото доказателства и становищата
на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Ревизионното производство е образувано с
издаването на Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) №Р-03001819008451-020-001
от 23.12.2019г., на основание чл. 112 ДОПК и чл. 113 ДОПК. С посочената ЗВР е възложено извършването на ревизия на Г.И.Г.,
за определяне на задълженията й за 1.Годишен авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода 01.01.2013г. до 31.12.2013г. и 2.Данък
върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за данъчен период от
01.01.2016 г. до 31.12.2016 г. Заповедта е издадена от компетентен орган по
приходите С.А. П., на длъжност началник сектор "Ревизии", дирекция
"Контрол" при ТД на НАП Варна. Заповедта за възлагане на ревизия е
връчена на 13.01.2020 г. по електронен път. Срокът на ревизията е определен на
три месеца, считано от датата на връчването на посочената ЗВР. Със Заповед за
изменение на Заповед за възлагане на ревизия /ЗИЗВР/ №Р-03001819008451-020-002
от 06.04.2020г., издадени от органа, възложил ревизията, срокът за приключване
на ревизионното производство е удължен до 12.06.2020г. На 07.07.2020 год. във
връзка с наличие на обстоятелства по реда на чл.34,ал.1,т.1 от ДОПК
ревизионното производство е спряно със Заповед
№Р-03001819008451-023-001/07.07.2020 год. Последната е връчена на ревизираното
лица на 08.07.2020 год. На 10.08.2020 год. производството е възобновена със
Заповед № Р-03001819008451-123-001 / 10.08.2020 год., връчена на 10.08.2020
година във връзка с отпадане основанието за неговото спиране . Издадена е
Заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия №
Р-03001819008451-020-003 / 10.08.2020 година,връчена на 10.08.2020 година. Резултатите
от ревизията са отразени в Ревизионен доклад (РД)№Р-03001819008451-092-001 от
17.06.2020г., връчен лично на 22.06.2020 г. /л.153 преписка/. РД има съдържанието, предвидено в чл. 117,
ал. 2 и ал. 3 ДОПК. На основание и по реда на чл. 117, ал. 5 ДОПК от
ревизирания субект не е подадено възражение срещу констатациите в РД.
Ревизионното производство завършва с Ревизионен акт /РА/ № Р-03001819008451-091-001
от 21.08.2020г., издаден от С. А. П. - орган, възложил ревизията и И. Б. Ж., на
длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП Варна - ръководител на
ревизията. РА е връчен на ревизирания субект на 23.08.2020 г. С последния са
установени задължения, за 2013 г. в размер на 8374,17лв, ведно със съответните
лихви.
В
срока по чл. 152, ал. 1 ДОПК от ревизирания субект до директора на Дирекция
"ОДОП" е постъпила жалба с вх.№ 3186-63/31.08.2020г. срещу констатациите на органите по приходите в
процесния РА. На 04.11.2020 г. директорът на Дирекция "ОДОП" при ЦУ
на НАП – Варна е издал мотивирано Решение №244, с което РА е потвърден изцяло
относно установеното задължение за данък върху доходите за 2013 г. С цел
обективното установяване на фактите, имащи значение за извършваната ревизия, от
органите по приходите са предприети процесуални действия, подробно описани в
РД, поради което не следва да бъдат преповтаряни. В ревизионното производство е
установено и не се оспорва от жалбоподателката, че същата е местно физическо
лице, с постоянен и настоящ адрес *** и на основание чл. 1 във връзка с чл. 8,
ал. 1 от ЗДДФЛ е данъчно задължено лице за доходи, произтичащи от източници в
България и от чужбина. Същото в изпълнение на чл. 1, ал. 1 о т Търговският закон
не е търговец, няма предприятие, което по предмет и обем да изисква неговите
дела да се водят по търговски начин. Семейно положение на лицето е неомъжена, майка
на момиче на 5г.
В
хода на ревизионното производство, на основание чл. 37, ал. 2 и ал. 3 и чл. 53
и чл. 56, ал. 1 от ДОПК са връчени на ревизираното лице две искания за
представяне на документи и писмени обяснения /ИПДПОЗЛ/ № Р-03001819008451-120-001
/ 23.12.2019 год. и /ИПДПОЗЛ/ № Р-03001819008451-040-001 / 13.01.2020 год.
Незначителна част от изисканите документи и обяснения са предоставени в
определените за това срокове от ревизираното лице. След съпоставка и анализ на получената
информация за ревизирания субект, са констатирани обстоятелства по чл. 122, ал.
1, т. 2 и т. 4,т.5 от ДОПК. В хода на ревизията, на основание чл. 124, ал. 1
от ДОПК с Уведомление № Р-03001819008451-113-001 / 06.04.2020 год., връчено електронно
на 06.04.2020 г., ревизираното лице е уведомено, че са налице обстоятелствата
по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4,т.5 от ДОПК, изразяващи се в това, че до
започване на ревизията не е подадена декларация, когато задължението се
определя по декларация, налице са данни за укрити доходи, не е представена
счетоводна отчетност според Закона за счетоводтвото, както и документите, необходими
за установяване на основата за облагане
с данъци са унищожени не по
установения ред. Тези документи липсват или са повредени до степен на негодна
ползване. По изложените причини основата за облагане с Данък върху доходите на
физическите лица за ревизирания периода 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г. и годишен авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за
периода 01.01.2013 г. до 31.12.2013 г , ще
бъде определена по реда на чл. 122 от ДОПК.
На
основание чл. 37, ал. 5 от ДОПК са изпратени Искания за представяне на документи,
сведения и писмени обяснения и са приложени в административната преписка
сведения от трети лица, търговски банки на територията на страната – ОББ, БДСК,
ЦКБ, Агенция по вписванията, ОД МВР
Русе, Енерго-про продажби АД , Теленор АД и са получени отговори. На основание
чл. 45 от ДОПК са извършени насрещни проверки на куриерски дружества
„СПИДИ"ЕАД, „Еконт Експрес"ООД, „ЛЕО Експрес"ЕООД, „Рапидо
Експрес енд Лоджистикс"ЕООД , П. М. П. , „Фешън Чойс"ООД;
В
хода на ревизията е установено, че през периода 01.01.2013 г. до 31.12.2013 г.,
задълженото лице е извършвало търговия с дрехи. Констатирано е, че Г. е получавала
многобройни суми от наложен платеж за изпратени от нея пратки чрез
куриерски служби. Предметът на изпратените стоки е посочен от куриерските
служби като „дрехи“. Въз основа на извършените процесуални действия е
установено, че за ревизирания период от 01.01.2013 г. до 31.12.2013 г.,
задълженото лице има приходи от продажба на стоки 93368,92лв, като е приета средна надценка на
реализираните стоки в размер на 57,35%. За ревизирания период 01.01.2013 г. до
31.12.2013 г., задълженото лице от нейно име и за нейна сметка системно и
постоянно е извършвала продажби на стоки
чрез куриер и получавала приходи,
изплатени от куриер на обща стойност
93 368,92лв За посочения период задълженото лице не е регистрирано по ЗДДС
и не подавало заявление за регистрация
по ЗДДС. За финансовата 2013г. лицето не е подавало годишна данъчна декларация
по чл.50 ЗДДФЛ с декларирани доходи от стопанска дейност на физическо лице. За
извършените продажби от задълженото лице са изискани надлежно документи за изпращане на пратките, както и
документи във връзка с получените суми с наложен платеж и пощенски парични
преводи. В отговор са представени само писмени обяснения с вх.№
3186-14/27.01.2020г. , в които не се намират отговори на поставените въпроси.
Ревизираното лице само посочва, че източниците и за доходи за тази година са
трудови възнаграждения, получени от „БГ мания 2007“ ЕООД, където е била
назначена на трудов договор.
В
хода на ревизията е установено, че през периода 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г. ревизираното лице е придобило недвижим имот в
гр.Русе и многократно е получавала и
предоставяла парични средства под формата на заети средства към „Фешън чойс“ООД
– дружество, в което е съдружник. Във връзка с връчените искания не са
представени никакви документи и обяснения, доказващи източника на доходи и
техния произход. Административният
орган, е приел, че освен депозираните писмени обяснения на ревизираното лице не
са представени други валидни доказателства, от които да се установяват
постъпления на парични средства. Не е доказан произхода на средствата и размера
на разходите за процесния период. С тези аргументи, административният орган е
отхвърлил жалбата срещу РА.
По делото е прието заключение по
назначената съдебно-счетоводна експертиза. На вещото лице е поставена задача да
извърши проверка на място в „Еконт експрес" ООД и въз основа на
прегледаните оригинали на договори,товарителници и първични счетоводни
документи /приемо- предавателни протоколи,разписки за прием на паричен превод,
разходни касови ордери и други документи, показващи изплащането в брой и
наложен платеж/, издадени през ревизирания период, да установи видът стоки, които
Г.Г. в лично качество е изпращала към трети лица чрез куриерски фирми; единичната
стойност на всяка от тези стоки, както и общата стойност на изпратените от нея
стоки за ревизираният период, както и какъв
е размерът на разходите, заплатени за сметка на Г.Г. в лично качество за
изпращане на стоките. На в.л. е
възложено да извърши съпоставка с дейността на други търговци, определени по
избор от него, като установи размера на обявената от тях търговска надценка и
да посочи какъв би следвало да бъде размера на търговската надценка, която е
формирана от жалбоподателя при продажбата на дрехи. Последната задача на вещото
лице е да установи какъв е размера на
дължимият данък от Г.Г. в лично качество по ЗДДФЛ за ревизирания период. Според
заключението на в.л. общият размер на изплатените суми , за които има платежни
документи е 93 368,92лв, размерът на разходите, заплатени за сметка на
жалбоподателката Г. И.Г. е 661,12лв. Вещото лице, след като се е съобразило с
факта, че всеки търговец формира индивидуална търговска политика и не е налице
индивидуална характеристика на
продаваните стоки от Г. И.Г. посочва, че не е възможно да бъде извършена
обективна съпоставка с дейността на други търговци и да се посочи какъв би
следвало да бъде размера на търговската надценка, която е формирана при продажбата
на дрехи от жалбоподателката. Относно размера на дължимия данък , в.л. посочва,
че установеното данъчно задължение в
хода на ревизионното производство не подлежи на промяна след съобразяване на установеното при извършване на
експертизата.
Актовете
в хода на ревизионното производство са съставени чрез Информационна система
"Контрол" на НАП като електронни документи по смисъла на чл. 3, ал. 1
от ЗЕДЕУУ вр. чл. 3, т. 35 от смисъла на чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) №
910/2014 и представляват текстов запис, съхраняван в електронна форма. На
основание чл.141 от АПК и чл.184, ал. 1 от ГПК вр. § 2 от ДР на ДОПК,
ответникът по жалбата е представил същите на оптичен носител, като електронни
документи, подписани с квалифициран електронен подпис и в заверен препис на хартиен носител. Съдът
констатира, че представените електронни документи са подписани с квалифициран
електронен подпис от органите по приходите, посочени във всеки от тях като
техни издатели. Според чл. 25, т. 2 от Регламент (ЕС) № 910/2014, правната сила
на квалифицирания електронен подпис е равностойна на тази на саморъчния подпис.
По тези съображения следва да се приеме, че всички актове – заповедта за
възлагане на ревизията и заповедта за нейното изменение, спиране и
възобновяване, ревизионният доклад и ревизионният акт, съдържат подпис на
органа, техен издател, като задължителен реквизит, предвиден и в чл.117, ал. 1,
т. 10 от ДОПК и чл.120, ал. 1, т. 8 от ДПОК. Решение № 406/15.03.2019 г.
(л.1-14 от преписката), с което е изменен (и по същество частично потвърден)
ревизионният акт, е издадено от С. Х. П. – директор на дирекция
"ОДОП" - Варна при ЦУ на НАП, т.е. от компетентен орган съгласно
чл.152, ал.2 от ДОПК. По тези
съображения съдът намира, че ревизионният акт и решението на решаващия орган,
както и останалите актове в хода на ревизионното производство, са издадени от
компетентни органи по приходите и в кръга на техните правомощия. Ревизионният
акт е издаден в писмена форма и има задължителното съдържание,
регламентирано по чл. 113, ал. 2, чл.
117, ал. 2 и чл. 120, ал. 1 ДОПК. Съдът не констатира допуснати в хода на
ревизионното производство съществени нарушения на процесуалните разпоредби.
Разпоредбата
на чл.124, ал.2 от ДОПК предвижда, че в производството по обжалване на
ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл.122 от ДОПК, фактическите
констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието
на основанията по чл.122, ал.1 от ДОПК е подкрепено от събраните доказателства.
Така в тежест на органите по приходите е да установят наличието на основание за
облагане по аналог, а в тежест на ревизираното лице е да установи, при
условията на пълно обратно доказване (чрез оборване на така въведената презумпция),
твърдените от него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите
констатации в акта (в този смисъл константната съдебна практика – решение №
9435 от 25.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14743/2012 г., VIII о., решение №
11507 от 3.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10434/2014 г., VIII о. и мн. др.).
Съдът
намира, че в настоящото производство органите по приходите по категоричен начин
са доказали наличието на посочените в чл.122, ал. 1, т.1, т. 2, т.4 и т. 5 от ДОПК предпоставки. Установено е, че през ревизиран период жалбоподателят не е
работил по трудови правоотношения и няма получени доходи от такива. Същият не е
подавал годишни данъчни декларации по чл.50 от ЗДДФЛ, с които да е декларирал
доходи от стопанска дейност като ЕТ (търговското качество на ЕТ на
жалбоподателя е било заличено преди ревизирания период) или друга стопанска
дейност съгласно чл. 10, ал. 1, т.2 или т.3 от същия закон, което обстоятелство
е предвидено в чл.122, ал.1, т.1 от ДОПК. При справка в информационната система
на НАП органите по приходите не били установени каквито и да било други доходи
на жалбоподателя за ревизирания период. Въпреки връченото на жалбоподателката
ИПДПОЗЛ, същата не предоставила исканата информация и документи.
При така установеното, съдът формира
следните правни изводи: Преди да пристъпи проверка за
материална законосъобразност на оспорения РА, съдът следва да се произнесе
служебно за наличието на изтекъл преклузивен срок по отношение на публичните
вземания, установени за процесния период.
Съдът
констатира, че за данъчен период 01.01.2013г. - 31.12.2013г задълженията са
определени в нарушение на чл.109, ал.1 от ДОПК, съгласно който текст не се
образува производство за установяване на задължения за данъци по този кодекс,
когато са изтекли 5 години от изтичането на годината, в която е подадена
декларация или е следвало да бъде подадена декларация. Съгласно чл.53, ал. 1 от ЗДДФЛ годишната данъчна декларация се подава в срок до 30 април на годината,
следваща годината на придобиване на дохода. За доходите, придобити през 2013
г., ГДД е следвало да бъде подадена до 30 април 2014 г., съответно срокът по
чл.109, ал.1 от ДОПК е започнал да тече от 01.01.2014 г. и е изтекъл на
31.12.2019 г. Срокът по чл. 109 от ДОПК не е давностен, а преклузивен срок. С
изтичането му се препятства възможността на органите по приходите да
установяват данъчните задължения. Този срок се прилага служебно и предопределя
допустимостта на производствата за установяване на задълженията за данъци / в
този см. Решение № 12544/24.11.2015 г. по адм. д. 11456/2014 г. Решение №
3766/11.03.2020 г. по адм. дело № 11735/2019 г. по описа на Върховен
административен съд и др. / Трайно установена
е съдебната практика, че начален момент на ревизионното производство е този на
предприемането на действия по връчване на заповедта за възлагане, включително
връчването на заповедта за възлагане. В случая, процесната заповед за възлагане
на ревизия /ЗВР/№Р-03001819008451-020-001 е издадена на 23.12.2019г., но е връчена на жалбоподателката
на 13.01.2020 г., който факт не се оспорва от данъчните органи. Първоначалният
момент на започване на ревизията се
свързва с връчването на заповедта за възлагане на ревизията, а не със самото й
издаване. / В този см. Решение № 12832/30.11.2015г по адм. дело № 13020/2014
г., Решение № 3048 от 18.03.2015 г. по адм. дело№ 6316/2014 г. и посочените
по-горе. / Данъчната ревизия на Г.И.Г. е за задължения за данъци върху доходите
на физическите лица /ЗДДФЛ/ за периода 01.01.2013г. - 31.12.2013г. Според
правилата за броене на сроковете, за задължения по /ЗДДФЛ/ за 2013 г.
преклузивният срок по чл. 109, ал. 1 ДОПК за образуване на производство по издаване
на РА изтича на 31.12.2019 г. Съгласно нормата на чл. 112, ал. 1 ДОПК,
ревизионното производство се образува с издаването на заповедта за възлагане на
ревизия, но съобразно правилото на чл. 114, ал. 1 ДОПК, срокът за извършване на
ревизията е до три месеца и започва да тече от датата на връчване на заповедта
за възлагане. Предвид установеното, съдът
намира, че с връчването на Заповедта за възлагане на ревизия на нейния
адресат-жалбоподателката на 13.01.2020 г., процесното ревизионно производство
се явява незоконосъобразно, като образувано след срока, визиран в чл. 109 от ДОПК. / В този см. Решение № 12832/30.11.2015г по адм. дело № 13020/2014 г.,
Решение № 3048 от 18.03.2015 г. по адм. дело№ 6316/2014 г. на ВАС, Решение №
5009 от 16.07.2019 г. по адм. д. № 5251/2018 г. на АССГ. /
При
така формирания извод за започване на процесното ревизионно производство извън
сроковете, предвидени в чл. 109 от ДОПК, РА се явява незаконосъобразен и следва
да бъде отменен, без да бъде обсъждан въпросът за приложението на материалния
закон.
Предвид
изхода на правния спор, в тежест на ответника, на основание чл. 161, ал.1 от ДОПК следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 1610, 00 лева, от които
сумата от 1200, 00, заплатено адвокатско възнаграждение, разноски за експертиза
в размер на 400, 00 лева и внесена държавна такса в размер на 10, 00 лева.
На
основание изложеното и чл. 160, ал. 1 ДОПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Ревизионен акт /РА/ № Р-03001819008451-091-001/21.08.2020г., издаден от С. А. П.
на длъжност Началник сектор "Ревизии", Дирекция "Контрол",
ТД на НАП Варна, орган възложил ревизията и И. Б. Ж. на длъжност главен
инспектор по приходите, ТД на НАП Варна–ръководител на ревизията, потвърден с
Решение № 244 от 04.11.2020 г. на С.Х. П. - Директор на Дирекция
"Обжалване и данъчно-осигурителна практика", Варна при Централно
управление на Национална агенция по приходите, с което са установени задължения
по ЗДДФЛ за 2013 г. в размер на 5104,00лв – главница и 3270,17лв – лихва.
ОСЪЖДА
Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна при
Централно управление на Националната агенция за приходите да заплати на Г.И.Г.
с ЕГН ********** *** , направените съдебни разноски в размер на 1610, 00 лева /
хиляда шестстотин и десет / лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред
Върховния административен съд на Република България.
СЪДИЯ: