Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 4012
гр. Пловдив, 07.11.2012г.
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, IV-ти брачен
състав, в открито съдебно
заседание на пети
ноември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА КОСТАДИНОВА
при участието на
секретаря Цветелина Бакалова, като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 6349/2012г. по описа на ПРС, IV-ти бр. състав,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 143, ал 1 и 2 от СК и по чл.
149 СК.
Производството е образувано по искова молба на от
Д.Я.Х., ЕГН **********, лично и като майка и законен представител на М.Г.Ш.,
ЕГН **********, и двамата от гр. Пловдив, със съдебен адрес за призоваване -
гр. П., ж.к. Т., бл. ***, вх.*, ет.*, ап.* против Г.С.Ш., ЕГН **********, с
постоянен адрес в гр. гр. П., ж.к. Т., бл. ***, вх.*, ет.*, ап.*
Ищцата твърди, че с ответника Г.С.Ш. живеели на
съпружески начала и на 1***г. се родил синът им М.Г.Ш.. През март 2011 год.
ответникът загубил дългогодишната си работа като ***и тъй като не успял да
намери подобна такава и да получава доходи се наложило именно майката на детето
да поеме изцяло грижите за сина им. Г.С.Ш. сключил няколко сделки за парични
заеми от физически и юридически лица, чието изпълнение майката на детето била
обезпечила като поръчител. Тези негови парични задължения не били изпълнени и
по тази причина тя в качеството си на солидарен длъжник трябвало да изпълня,
защото кредиторите му се били насочили към нея, работещата по трудово
правоотношение. В края на септември месец 2011 год. отношенията между
родителите на детето силно се влошили и майката и детето се преместили да
живеят в дома на бабата и дядото на детето
по майчина линия, където живеели и в момента. Г.С.Ш. останал да обитава
общата им квартира до края на 2011 год. без да заплаща наем и изразходваните от
него консумативни разходи за ток и вода. Дължимите от него консумативни разходи
платила майката на детето, защото коректните наемодателите били много добри
приятели на родителите й.
От 25.12.2011 год. до настоящият момент Г.С.Ш. не бил
проявявал и не проявявал никакъв интерес към синът им и нямал лични контакти с
него. От 01.04.2011 год. майката на детето не получавала от ответника средства
за отглеждането на детето, нито пък друга морална или материална помощ.
Финансовата грижа за детето била поета изцяло от нея, като разчитала на помощта
на родителите си.
Майката на детето работила като ***в ***и от
03.01.2012 год. основното й месечно възнаграждение било около 450 лв. Нямала
други източници на доходи.
Ответникът бил в трудоспособна възраст и в добро
здравословно състояние. Той нямал задължение към трети лица за издръжка.
Детето М. било редовен ученик в ***в ОУ „П.Х.” -П..
Всеки ден ползвал градски транспорт, за да ходи на училище. За отглеждането на
детето били необходими значителни
средства за дрехи, обувки, лекарства, пълноценна храна, образование, медицинско
лечение.
Детето имало нужда от нов апарат за изправяне на
зъбите, тъй като използвания от него се повредил миналата година и лечението му
било преустановено, а майката не била в състояние да му осигуря такъв.
Прави се
искане съдът да постановите
решение, с което да осъди Г.С.Ш., ЕГН **********, да заплаща на малолетния
М.Г.Ш., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 120,00 /сто и двадесет/
лв., считано една година назад от датата на подаване на настоящата искова молба
– 24.04.2012г., до настъпване на законна причина за изменение или прекратяване
на издръжката, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, както и направените
по делото разноски.
Направени са доказателствени искания. Представени са писмени
доказателства.
Субективно съединени
искове с правната квалификация чл.149 от СК,
и по чл.143, ал.1 и 2 СК.
Претендираното от ищеца право
произтича от следните обстоятелства: ищцата е майка и законен представител на ненавършилото
пълнолетие дете на страните, като последното е син на ответника; ответникът има
възможност да предоставя средства за издръжка; доходите на майката са недостатъчни за покриване нуждите на детето.
На основание чл.131 от ГПК молбата е приета за разглеждане,
тъй като е родово и местно подсъдна на настоящия съд.
Преписи от молбата и
приложенията са връчени на ответника с указание да подаде писмен отговор в
месечния срок, като са му разяснени и последствията от неподаване на такъв.
В определения
срок е постъпил писмен отговор от
Г.С.Ш., ЕГН **********, действаш, чрез назначения му особен представител
адв. К.К.,***
Счита, че заявеният в ИМ петитум е двусмислен. Не
ставало ясно дали се търси издръжка само за минал период или и такава занапред.
Освен горното счита, че ИМ е допустима. Оспорва иска
по основание и размер, включително оспорва иска за издръжка за минал период от
време. Оспорва всички описани в ИМ твърдения.
Не възразява срещу направените доказателствени искания
на ищцата.
Счита, че представените с ИМ фактури от ЕВН България
Електроснабдавяне АД, ВиК Пловдив ЕООД, както и писмото от Агенцията за
събиране ООД на вземания са неотносими към спора и моли същите да не бъдат
приети.
Пловдивският районен съд, като взе
предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:
Между страните не се спори, а и от представеното по
делото удостоверение за раждане /л.6 от делото/ се установява, че М.Г. Ш. ЕГН ********** е СИН на Д. Я. Х.
ЕГН ********** и Г.С.
Ш. ЕГН **********.
От приетия по делото социален доклад на
ДСП – Пловдив се установява, че детето че М.Г.
Ш. ЕГН ********** през учебната 2012/2013г е ученик в ***на СОУ „С.П.
Х.”, гр Пловдив. Детето живее заедно с майка си, баба си и дядо си по майчина
линия, и вуйчо си, който не бил женен. Детето и майка му
обитавали една стая
от жилището, като
за М. имало обособен детски кът , където
подготвял уроците си. Разказало
е пред социалния работник,
изготвил доклада, че посещава
частни уроци по български
език и литература и математика, понеже
имал намерение да кандидатства след 7-ми
клас в Националната
търговска гимназия. Уроците по
двата предмета били по веднъж седмично и
майката на детето плащала по 20 лева
за тях. Детето имало желание
да тренира бойно изкуство
муай –тай, но майката обяснила ,
че няма финансова възможност да му
осигури това.
Майката на детето е съобщила на
социалния работник, изготвил
социалния доклад, че детето е в добро здравословно състояние и не страда
от хронични заболявания. Нуждаел се обаче
от ортодонтско лечение за
което нямала финансови средства.
Майката на детето е споделила със социалния работник, изготвил доклада, че работи
като ***в ***, и взима месечно възнаграждение от около
380 лева. Споделила е пред
социалния работник, че от 30.09.2011г.
година се е разделила с бащата на детето си и сама отглежда последното.
Среща
с бащата на детето и социален
работник не е проведена.
Видно
от служебна бележка, издадена
от д-р С. е, че детето е било
подложено на ортодонтско лечение, което не е
било довършено поради финансови причини.
Видно
от ксерокопие на карта
за пътуване е, че за тримесечната карта
за пътуване на детето
М. за градски транспорт платената
сума е 42.00лева.
Касателно доходите на майката, видно от удостоверение,
изх. № 4/01.11.2012г., / л. 58 от делото/ издадено от работодателя на майката на детето – „Б. 99 –
Д. Г.”ЕТ –ГР. П. е, че за периода април
2011 година – октомври 2012г. включително
майката на детето е получила брутен доход в размер на 7 450.40 лева
или средно месечно брутно
възнаграждение в размер на 392.12 лева
и чисто средно месечно
трудово възнаграждение в размер на
306.95 лева за процесния
период. Видно от приложеното и прието
по делото като писмено доказателство
писмо –отговор от НАП – Пловдив
/л.67-72 вкл. от делото/ е, че майката
на детето –няма декларирани недвижими
имоти, както и МПС-та, няма
подавана годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за отчетната
2011 година. Видно от Декларация
за гражданско , семейно и
имотно състояние е , че майката
на детето не притежава недвижими
имоти, МПС-та и
банкови сметки.
По делото не са ангажирани доказателства за
конкретните доходи на ответника.
Видно от приложеното и прието по
делото като писмено доказателство писмо
–отговор от НАП – Пловдив / л. 67-72
вкл. от делото/ е, че за процесния период за бащата на детето няма подавани уведомления от работодател. За лицето няма данни
за изплатени суми
по информация на централна база данни „ Справки по чл. 57 от
ЗОДФЛ и по чл. 73 за изплатени суми от
фирми” за изплатени
суми по извънтрудови правоотношения.
Няма данни за подаден ГДД по чл. 50
от ЗДДФЛ за отчетната
2011 година , няма регистрирани
движими и недвижими
имоти, няма данни за
регистрация като самоосигуряващо се лице, няма данни за
регистрация като ЕТ и
участия във фирми.
Видно от писмо
-отговор от Агенция по заетостта на
запитване от съда / л. 66 от
делото/ става ясно, че
ответникът не е бил
регистриран в Дирекция „Бюро по
труда” като търсещ работа.
Видно от
писмо-отговор от КАТ / л.62-63 от делото/ става ясно , че
на името на ответника
Г. Ш. има регистриран лек автомобил” Фиат Браво” с рег. № ******* като
за периода от 01.04.2011 до момента на
изготвяне на справката- 19.10.2012г. няма данни
за извършено прехвърляне.
Видно от отговор
от Агенция по вписванията гр.
Пловдив/ л.60 от делото/ е , че на името на
ответника Г. Ш.
няма регистрирани актове за
периода от 08.07.1991г. до 12.10.2012г.
От събраните по делото гласни доказателства,
посредством разпитания в съдебно
заседание свидетел на ищцовата страна- В.Т.Т., без родство със
страните става ясно, че познава страните, тъй като били приятелки с
ищцата от 10-11 години. Познавала мъжа с който
живеела на семейни начала и детето, което учило в училище „П.Х.” и било
в 7 клас. Страните живеели на квартира в същия вход в блока на родителите на
ищцата, но по Коледа 2011година бащата
си събрал багажа и избягал, като ги оставил сами. Страните живели съвместно в това
жилище до септември 2011 година,
когато майката и детето отишли при
нейните родители, където живеят и в момента. Родителите на майката
на детето помагали за всичко на
детето и майка му.
За детето на страните се грижила ищцата с помощта на майка си и баща си.
Ответникът от април 2011 година бил без
работа, без един лев, и всичките нужди на детето ги поемала майка. Ответникът си търсил работа, но не бил
си намерил. Дори свидетелката им била давала пари понякога, тъй като нямали за
хляб. От коледа на 2011 година
когато се изнесъл от квартирата ,
ползвана от него
последно ответникът не бил
търсил детето и жена си,
а последните не знаели нищо за него- нито
къде се намира. От както бил
напуснал квартирата нямали данни за него.
Детето на страните имало
проблеми със зъбите и носело скоби, които се счупили от доста време. Сега
трябвало да му се сложи апарат, но последният бил много скъп - 4000 лева и майката
на детето нямала необходимите
средства за това. Твърди се от свидетелката,
че майката на детето и
детето не знаят нищо за близки на
ответника, не знаят нищо и за
него, а последният не се обадил нито
веднъж за да каже поне къде е.
Детето на страните обичайно
боледувало от настинки, но по принцип големият му проблемът били зъбите и
скобите. Свидетелката знае, че след 7-ми
клас детето ще кандидатства, поради което понастоящем ходи на уроци по
математика и се плаща на урок по 20 лева. Детето ходило на уроци веднъж на седмицата.
По
повод издръжката на семейството от както ответникът останал без работа свидетелката знае, че
повечето разходи за храна са идвали от майката на ищцата, тъй като тя пълнела
чантите в магазина и ги носела у дъщеря си.
Ответникът не бил вземал пари от ищцата, но той ходел без пари. Ходил
бил дори да взема цигари от бащата
на майката на
детето, тъй като нямал пари за нещо.
Съдът кредитира показанията на свидетелката В.Т.Т. при условията на чл.172 ГПК, тъй като същата споделя
непосредствените си възприятия досежно отношенията между страните, показанията
й са обективни и допринасят за изясняване на релевантните за делото
обстоятелства.
При така установените факти от значение
за спора съдът достигна до следните правни изводи:
За да бъде уважен искът за осъждане на
ответника да заплаща месечна издръжка на сина си в определен размер следва да
се установи, че ответникът е баща на детето, като следва да бъде установен
размерът на доходите на всеки от родителите на детето с оглед преценката на
възможностите им да осигурят издръжка на сина си.
Задължението за издържане на детето до
навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта на раждане на детето,
като съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК, в сила от 01.10.2009 г. те
дължат издръжка независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си. Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на
детето и възможностите на родителите, които я дължат - чл. 142, ал.1 СК. Алинея втора на чл. 142 СК
посочва, че минималният размер на издръжка на едно дете е равна на една четвърт
от размера на минималната работна заплата.
Правото на детето да получи издръжка от своите родители е безусловно и е
достатъчно наличието на качеството „ненавършило пълнолетие дете”. При новата
нормативна уредба съдът не е обвързан от определени максимални размери и с
оглед на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка може да определи
издръжка, която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя.
С оглед на
изложеното за доходите на родителите и възможността им да дават издръжка,
липсата на доказателства за задължение на бащата към друго непълнолетно дете,
възрастта и нуждите на детето, както и с оглед социално – икономическите
условия в страната, съдът приема, че детето има нужда да получава, а двамата родители
са задължени да му осигуряват обща месечна издръжка в размер на 200,00 лева за
храна, дрехи, учебни пособия, допълнителни
учебни часове с оглед
кандидатстването в професионална
гимназия и задоволяване на други текущи нужди, включително и такива, свързани
със спецификата на образованието на детето, както и такива, необходими за правилното му интелектуално
и физическо развитие. При разпределяне на тази издръжка следва да се има
предвид, че детето живее при майката и същата полага ежедневни грижи за него.
Настоящият
съдебен състав намира, че бащата следва да осигурява 120,00 лева месечна
издръжка на детето, а останалите 80,00 лева следва да се поемат от майката,
която полага грижи за фактическото отглеждане на детето.
Съдът приема,
че ответникът е здрав и в трудоспособна възраст, няма задължения към други непълнолетни деца,
както и към родителите си и е в
състояние да реализира месечен доход поне в размер на средния за страната такъв. Освен това същият не
участва по никакъв друг начин в отглеждането и възпитанието на детето.
Ето защо искът
за присъждане на издръжка занапред се явява основателен за сумата в размер на
120 лева месечно, считано от датата на подаване на исковата молба – 24.04.2012г.
до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена
месечна вноска, от падежа до окончателното
й изплащане, поради което и
следва да бъде уважен в пълния предявен размер.
Относно
искането за издръжка за периода за една година преди завеждането на исковата
молба съдът намира, че същото е основателно и следва да се уважи.
Установи се в
хода на производството, че ответникът не е живял със сина си / в по-голяма
част от периода/ и не се е грижил за
него в процесния период. Не е давал пари
на детето по никакъв повод, не му е давал
издръжка и не му е правил подаръци, не е купил нищо на
детето. Ето защо издръжка за минал период следва да бъде присъдена.
Следва да се има предвид, че за период
от една година преди подаване на исковата молба социално-икономическите условия в страната не са се
променили значително, което
обуславя извода, че детето
М. е имал нужда от издръжка и в този период от около 200 лева месечно. По горните съображения съдът счита, че
издръжката за минал период от време, дължима
от ответника – баща на М. следва
да се определи на 120 лева на месец. Издръжка в размер на 120 лв. месечно за
периода една година назад от подаване на
исковата молба, макар да
представлява известно затруднение за ответника, предвид неговите доходи,
то водещо при определяне на размера на издръжката
е преди всичко нуждите на
детето, което определено
е било в затруднено положение предвид факта, че баща му не му е давал никаква издръжка в този период. Поради гореизложените съображения
съдът намира, че искът за присъждане на издръжка за период от 1 година преди
завеждането на исковата молба, считано
от 24.04.2011г. до
24.04.2012г.следва да се уважи за сумата от 120 лева месечно, общо 1440
лева.
Обезщетение за
забавено плащане върху издръжката за минало време, в размер на законната лихва
от датата на влизане на съдебното решение в сила до окончателното изплащане на
сумата се претендира, поради което и следва да бъде присъдено.
С оглед изхода
на спора ищецът има право на присъждане на разноски съразмерно с уважената част
от исковете, а ответника – съразмерно с отхвърлената им част, но последният не е направил
искане за присъждане на разноски,
а и иска
ще бъде уважен изцяло, поради
което разноски на ответника не следва да му се присъждат.
Разноските на
ищеца се констатираха в размер на 100 лева – разноски за адвокатско
възнаграждение.
На основание
чл. 78, ал. 6 от ГПК вр. с чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК ответникът дължи държавна такса съразмерно с
уважения размер от исковете. Същата възлиза на 230.40 лева, от които 57.60 лева- държавна такса по иска за
присъждане на издръжка за минало време и 172.80 лева - държавна такса по иска за присъждане на
издръжка занапред.
Освен това ответникът следва да бъде осъден
да заплати по сметка на ПРС
сумата от 100 лева -
представляваща възнаграждение за назначения му особен представител в настоящето производство.
На основание чл. 242 ал.1 от ГПК доколкото
съдът уважава иск за присъждане на издръжка следва да допусне предварително изпълнение на
решението.
Така мотивиран,
съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА
Г.С. Ш. ЕГН ********** да заплаща издръжка
на сина си М.Г. Ш. ЕГН **********, чрез
неговата майка и законен представител Д.
Я. Х. ЕГН **********, в размер на
120 (сто и двадесет) лева месечно, считано
от датата на подаване на исковата молба – 24.04.2012г. до настъпване на
законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за забава върху
всяка просрочена месечна вноска, считано
от падежа й до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА Г.С.
Ш. ЕГН ********** да заплати издръжка на сина си М.Г.
Ш. ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Д. Я. Х.
ЕГН ********** за
периода от 24.04.2011г. до 24.04.2012г., в общ размер на 1 440 лева (хиляда, четиристотин и четиридесет
лева), считано от датата на влизане на
настоящето решение в сила, ведно със законната лихва за забава до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Г.С. Ш. ЕГН **********да заплати на Д. Я. Х.
ЕГН ********** сумата от 100.00 лева
(сто лева) – разноски за адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА Г.С. Ш. ЕГН ********** да заплати по сметка на ВСС
сумата от 230.40 лева /двеста и тридесет лева и четиридесет стотинки/, от които
57.60 лева /петдесет и седем лева и шестдесет стотинки/- държавна такса по иска
за присъждане на издръжка за минало време и 172.80 лева /сто, седемдесет и два
лева и осемдесет стотинки/ -държавна
такса по иска за присъждане на издръжка занапред.
ОСЪЖДА Г.С. Ш. ЕГН ********** да заплати в полза на държавата, по бюджета
на съдебната власт, по сметка на Пловдивския районен съд сумата от 100 (сто) лева – възнаграждение за назначения му
особен представител в настоящето
производство.
На основание чл. 242 ал.1 от ГПК СЪДЪТ
допуска предварително изпълнение на решението.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п./ Д. Костадинова
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.
ВГ