Решение по адм. дело №1041/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.203 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е по искова молба от Ж. Х. Ж., с адрес в [населено място], чрез пълномощника- адвокат И. И. от АК-Бургас. Посочена е цена на иска- 3000 /три хиляди/ лева, обезщетение за причинените неимуществени вреди, претендирани ведно със законната лихва, както и сумата от 500 лева, обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва и правно основание- ЗОДОВ.

Предявен е осъдителен иск против ОД на МВР-Бургас за обезщетяване на причинени неимуществени вреди, вследствие на незаконосъобразен административен акт, отменен от съда- заповед за задържане на лице до 24 часа, а именно Заповед № с рег.№ 434зз-302 от 25.07.2024г., издадена от инспектор във Второ РУ на МВР-Бургас, отменена с влязло в сила Решение № 985 от 09.12.2024г. по АНД № 3200 от 2024г. на РС-Бургас.

В изпълнение на дадените указания с разпореждане [номер] от 05.06.2025г. на съда по настоящото дело, ищецът в уточнение на исковата претенция сочи, че вредите са настъпили вследствие задържането на ищеца Ж. на 25.07.2024г. в 18.40 часа, което задържане е продължило до 26.07.2024г. в 15.00 часа, когато е освободена от съответното управление на полицията. Изтъква се, че за периода от 25 до 28 юли 2024г. е изпитвала първичен остър стрес, тъй като в момента на задържането е преживяла силен шок, недоумение и паника. Това се е случило, във връзка с подаден от нея сигнал на [тел. номер], като жертва на престъпление и е очаквала защита от страна на органите на МВР, а не да бъде задържана. Самото задържане освен неочаквано е било и унизително, защото е отведена като престъпник, без да е извършила каквото и да е нарушение на закона. Чувствала е безсилие, а е била и публично засрамена. В периода от освобождаването си на 26.07.2024г. до м. септември 2024г. е избягвала всякакви обществени изяви. Ищецът е многократен шампион и национален състезател по акробатика и е познато име в спортните среди. Нейните познати и приятели узнали за задържането са и задавали въпроси, на които не можела да отговори без да преживява отново унижението. Чувството на срам е било дълбоко и трайно и се страхувала, че ще загуби репутацията си на спортист и човек с обществено доверие. От момента на задържането си до подаване на исковата молба е изпитвала и постоянна тревожност и страх от органите на реда. Продължавало изпитването на тревожност при всяко взаимодействие с полицейски служители или дори при случайна среща с патрулен автомобил. Усещането за несправедливост и незащитеност се задълбочавало от факта, че полицията не само, че не е реагирала адекватно на сигнала й, но и допуснала грубо нарушение на правата на ищеца Ж., посредством незаконното задържане. Същото предизвиквало у нея спомени за преживяното и провокирало физически симптоми на стрес, като сърцебиене, затруднено дишане и напрежение. В заключение се сочи, че въпреки постигантите спортни успехи се чувства уязвима и разочарована от институциите, от които е очаквала защита. Описва се, че след разговори с адвоката си, на които е посъветвана да потърси съдействие от психолог, възнамерява да започне такива, с оглед справяне от посттравматичните прояви и възстановяване на емоционалния баланс.

За неимуществените вреди се претендира обезщетение от 3000 лева, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане.

Наред с горната претенция е обективно и кумулативно съединен иск за обезщетяване на ищеца за причинени вреди и от имуществен характер, в размер на 500 лева, във връзка с платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие, във връзка с обжалване на цитираната заповед за задържане до 24 часа в производството пред РС-Бургас по АНД № 3200 от 2024г. представя индигиран екземпляр от Договор № ********** от 06.08.2024г., сключен между Ж.Ж. и адвокат И. И. от АК-Бургас /л.7 от гр.дело № 3398 от 2025г. на БРС/, в който е обективирана разписка за платената сума в размер на 500 лева, а като предмет на договора е посочено обжалването на Заповед за задържане на лице с рег.№ 434зз-302 от 25.07.2024г. на 02 РУ на МВР-Бургас. Прилагат с се фотоснимки от различни участия в спортни мероприятия, като се изтъква и името на ищеца, с положителни коментари за представянето в различни първенства.

Претендира се обезщетението и за двата вида вреди да бъде заплатено от Областна дирекция на МВР – Бургас (ОД на МВР – Бургас). Иска се присъждане и на направените в настоящото производство разноски.

Първоначално исковата молба е подадена до Районен съд-Бургас, който е образувал гражданско дело № 3398 от 2025г., но с Определение № 2841 от 16.05.2025г. е прекратил това съдебно производство и е изпратено делото по подсъдност на настоящия Административен съд-Бургас.

Ответникът – ОД на МВР - Бургас, редовно уведомен, не изпраща писмен отговор на исковата молба в указания 1-месечен срок, считано от връчване на съобщението- 18.06.2025г. /л.7 от настоящото дело/.

В открито заседание на 01.10.2025г., чрез процесуален представител- юрк.Д., оспорва исковата молба. Иска се да бъде отхвърлена претенцията изцяло, като недоказана. Счита се, че от събраните доказателства по делото не се установяват вреди от отменената заповед, тъй като от изслушаните свидетелски показания става ясно, че изптивнаният от ищцата страх и притеснение не е само от полицейските органи, но и от бившия й приятел. Освен това, напълно неоснователно е предявен иска за имуществени вреди в размер на 500 лева, разноски по делото във връзка с оспорване на заповедта за задържане, защото тези разноски се присъждат по съответното дело.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас, изразява становище за основателност на исковата молба. Иска се присъждане на обезщетението, съгласно установената практика на съда.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства от фактическа страна, намира за установено следното:

Видно от представеното по делото Решение № 985 от 09.12.2024г. по АНД № 3200 от 2024г. на РС-Бургас /л.5-6 от изпратеното по подсъдност гр.дело на БРС/ е отменена Заповед за задържане на лице, с рег.№ 434зз- 302 от 25.07.2024г., издадена от инспектор при 02 РУ на МВР-Бургас, сс която ищецът Ж. Ж. е била задържана за срок до 24 часа, на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР. Видно от обстоятелствената част на влезлия в сила на 01.01.2025г. съдебен акт ищецът Ж. е задържана за периода от 25.07.2024г. в 18.20 часа до 15.00 часа на следващия ден- 26.07.2024г., за това, че има данни, че на 25.07.2024г. в [населено място], [жк], пред [адрес] се е заканила с нанасяне на телесна повреда срещу лицето Ж. Г. С.- престъпление по чл.144, ал.1 от НК, за което се сочи и образувано ДП. В решението на съда е посочено, че не е установено отправяне на заплати от показанията на изслушани в хода на съдебното производство свидетели, вкл. лицето срещу което са отправяни заплахите, а е искано съдействие от органите на МВР по [тел. номер] именно защото това лице е предприело неправомерни действия срещу ищеца Ж.. Съдът се позовал и на показанията на самия Ж.С., който заявил, че не е съобщавал на полицейските органи, че е застрашен от Ж.Ж.. При анализ на доказателствата съдът обосновал извод, че такива заплахи не са отправяни от Ж. и заповедта е издадена без да са налице предвидените законови предпоставки по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР. При нарушаване на принципа за съразмерност и други нарушени законови разпоредби свързани с издаване на заповедта, съдът намерил администра-тивният акт за незаконосъобразен и го е отменил. Отбелязано, е че решението на БРС е влязло в сила на 01.01.2025г. По делото е безспорно, че заповедта е отменена, като незаконосъобразна, респективно, че съдебният акт, с който е отменена е влязъл в сила на посочената дата.

Спорът е дали са възникнали вреди от имуществен и неимуществен характер, които да подлежат на обезщетяване по този законов ред.

Безспорно е по делото, както е посочено в исковата молба и се установява от фактите описани в отменителното съдебно решение, че ищецът Ж. е задържана с процесната незаконосъобразна заповед на 25.07.2024г. в 18.20 часа, а е освободена на 26.07.2024г. в 15.00 часа.

В хода на настоящото съдебно производство бе допуснат в качеството на свидетел Д. П. Г., майка на ищеца Ж. Ж.. Видно от показанията на свидетеля, в деня, когато е била задържана Жаклин е била нападната от бившия си приятел, поради което са позвънили на [тел. номер] за подкрепа от полицията. След няколко часа и се обадила отново и съобщила на майка си, че Жаклин ще бъде задържана. Не получила информация защо. Майката видяла детето си на следващия ден в 15 часа, когато е освободена. Доведена е във 02 РУ на МВР-Бургас, след като я превозили от помещението за задържане. Споделя се заявена информация от полицейски служител, че е ударил един шамар на Жаклин, което полицаят казал на двамата родители. В показанията се сочи, че от този момент, когато е била освободена Жаклин е „супер стресирана“, „прибираме се в къщи, не искаше да излиза, скоро имаше матура и не искаше даже да отиде в залата“. Сочи се, че е шампионка по акробатика на републиканско ниво. Това стресово положение продължило 2-3 месеца. Споменава дори случай, при който отиват към кантората на адвоката си и виждат отвън полицаи, които са спрели бездомник. Жаклин казала на майка си „майко дай да минем от другата страна на улицата, че не искам да минавам покрай тях“.След разговори у дома и с психолог нещата се подобрили. Майката заявява, че Жаклин е награждавана много пъти на различни спортни форуми и се ползва с уважение и добър имидж сред колегите си, но след задържането „много й се присмиват с това нещо. Едва ли не, че е престъпник“.Изтъква се, че при задържането Жаклин е била много стресирана от факта, че се обажда в полицията за помощ, а след това задържат нея. В показанията на свидетеля се сочи още, че детето е имало неприятности с бившия си приятел, който посягал да я удря и се опитвал да я вкара насила в колата си. В поит да бъде задържан бившият й приятел избягал. Освен страх от среща с полицаи, жаклин се страхувала и от бившия си приятел. Той осъществявал тормоз към Жаклин и чрез интернет-страници, публикуване на снимки, постоянно й звънял по телефона.

При така направените фактически констатации, въз основа на приложените по делото писмени доказателства съдът обосновава следните правни изводи:

Претенцията на ищеца за присъждането на обезщетение за имуществени вреди, причинени от незаконосъобразната заповед, отменена от съда с влязло в сила решение, а именно сумата от 500 лева платена, като адвокатски хонорар по съдебното производство за оспорване на заповедта е процесуално НЕДОПУСТИМА.

Както правилно сочи и пълномощникът на ответната страна, отговорността за разноски се реализира в хода на съответното дело, по което са направени. Именно защото заповедта е било отменена от съда с цитираното влязло в сила решение по АНД № 3200 от 2024г. на БРС, платеното адвокатско възнаграждение, съгласно представеният по делото договор за правна защита и съдействие /л.7 от гр.дело изпратено по подсъдност/ е следвало да бъде заявена пред този съд с искане за присъждане на разноските, а при този изход на спора същото закономерно е било основателно. Тази претенция може да се заяви в делото по обжалване на заповедта за задържане, но не може да се предявява по реда на ЗОДОВ, защото има различен законов ред, съгласно нормите на АПК и конкретно чл.143 от кодекса, в който са предвидени хипотезите за присъждане на разноски при оспорване на индивидуалния административен акт, какъвто е по своя характер заповедта. Ето защо, искът за обезщетение на ищеца за тези твърдяни имуществени вреди е недопустим и следва исковата молба да се върне в тази част, респективно производството да бъде прекратено в съответната част, на основание чл.130 от ГПК, вр. с чл.204, ал.5 от ГПК.

Съгласно чл.203, ал.1 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Съгласно чл.204, ал.1 от АПК, иск може да се предяви след отмяна на административния акт, по съответния ред.

Заповед за задържане на лице, с рег.№ 434зз-302 от 25.07.2024г., издадена от инспектор във 02РУ на МВР-Бургас, от която се твърди, че са произтекли вреди за ищеца е отменена от РС Бургас, с влязло в сила решение описано по-горе /л.5-6 от гр. дело изпратено по подсъдност/, поради което са налице предпоставките за предявяване на иск по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и исковата претенция е процесуално ДОПУСТИМА. Това е така, защото отмяната на заповедта с влязъл в сила съдебен акт, е условие за допустимост на настоящата искова претенция.

В настоящото производство фактите, послужили като основание за издаване на заповедта не могат да се обсъждат, тъй като същите са били част от предмета на доказване в производството по нейното оспорване. В това число, фактите дали и кой е отправял заплахи, закани и съответните действия на лицата няма връзка с предмета на настоящото дело.

Единственият меродавен факт е наличието на незаконосъобразен акт, който е отменен по надлежния законов ред.

Разгледана по същество претенцията за неимуществени вреди е и ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА, поради следното:

Съгласно чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Обезщетение се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Във фактическия състав на отговорността на държавата или общината за дейността на администрацията, визирана в чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействия и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. В случаят, са налице всички предвидени от законодателя предпоставки.

Дейността на служителите на МВР несъмнено е административна дейност, а безспорно задържането на лица е правомощие, регламентирано от закона за МВР. Същата е свързана с охрана на обществения ред и при определени обстоятелства, полицейските служители имат правомощието да задържат лица за срок до 24 часа, с надлежно издадена заповед на съответното правно основание. Тя представлява форма на административна дейност, извършвана по съответния ред, чрез властнически метод, въз основа на законово предоставена компетентност. По същество, самото задържане съставлява принудителна административна мярка, ограничаваща правото на свободно придвижване на гражданите за посочения срок в закона. В случаят, е безспорно по делото, че ищецът Ж. е била задържана за срок от 18.20 часа на 25.07.2024г. до 15.00 часа на 26.07.2024г., което се установява по категоричен начин и от съдържанието на приетото по делото писмено доказателство- съдебното решение за отмяна на заповедта. Безспорен е и факта, че заповедта за задържането му е отменена, като незаконосъобразна, с влязъл в сила съдебен акт.

От ангажираните по делото гласни доказателства става ясно, че 2-3 месеца наред след задържането си ищецът Ж. е изпитвал страх, неудобство и психически дискомфорт от осъщественото на 25-26.07.2024г. задържане от органите на МВР. Възприятията на свидетеля бяха описани по-горе и не следва да се приповтарят. Не са налице причини, поради които ангажираните гласни доказателства да не се кредитират с доверие. Няма доказателства, които ги опровергават, а наред с това, макар в качеството на свидетел да е изслушано лице, което е близък роднина на страната /нейната майка/, тези показания следва да бъдат взети предвид и поради факта, че подобни лични възприятие от психичното състояние на човек могат да имат именно негови близки и родствени лица. В този смисъл, въпреки факта, че свидетелят Г. е майка на ищеца, липсват отрицателни предпоставки за кредитиране с доверие на изслушаните показания. При така заявеният в исковата молба диапазон, в който са търпени вредите, ищецът Ж. е изпитвала стрес в периода от задържането си на посочената дата /25.07.2024г./ за период от 2-3 месеца. Несъмнено, засягане на личността от осъщественото задържане, обявено от съда за незаконосъобразно обосновава извода, че е налице и втората кумулативно изискуема предпоставка- причиняването на неимуществени вреди, съставляващи описани от свидетеля състояния, които са резонанс от незаконосъобразното задържане на ищеца.

При така направените констатации, налице е и третата предвидена от законодателя, а именно наличието на причинно-следствена връзка между издадената заповед за задържане за срок до 24 часа и претърпяните от ищеца неимуществени вреди.

Вярно е, че в отговор на поставените от ответника въпроси свидетелят заяви, че Жаклин е изпитвала и страх от бившия си приятел, но не това е основният фактор на неблагоприятните й изживявания, както заяви и самият свидетел. Именно вероятността от среща с полицейски служители е породила в този описан период трайни негативни емоции, свързани и факта за незаконното съдържане, което е безспорен факт.

В този смисъл, възражението на ответната страна за недоказаност на заявените вреди е неоснователно.

Въпреки, че ищецът е изпитвала и страх и негативни емоции от отношенията си с друго лице /бившият й приятел/, това само по себе си не може да опровергае настъпили факти, във връзка с осъщественото неправомерно задържане, а това е прието за незаконосъобразно не само поради процесуални пропуски при издаване на заповедта. Видно от мотивите на съдебното решение на БРС, с което е отменена заповедта, съдът е приел, че въобще не са отправяни заплахи към другото лице от страна на Жаклин, поради което съдът въобще е приел липсата на предпоставки за такова задържане.

При тези констатации, неправомерната административна принуда и то при положение, че ищецът е искала съдействие от полицията по повод влошени отношения с бившия си приятел водят до извода, че описаните в исковата молба и нейното уточнение състояния, които са довели до силен стрес и психологически дискомфорт за описания за доказания със свидетелските показания 2-3 месечен период от задържането, водят до извода, че причината за възникналото състояние и интензитетът на вредите е основан именно на неправомерното задържане, макар и Жаклин да е била във влошени отношения с посоченото физическо лице.

Колкото до показанията на майката на ищеца, за това, че полицейски служител е ударил шамар на детето й, което е било заявено пред двамата родители, при посрещане на Жаклин, исковата претенция не се основава на незаконосъобразни действия на органите на МВР и обсъждането на този аспект при причиняването на евентуални вреди от самата физическа агресия е извън предмета на делото.

В случаят, налице е причинна връзка между претърпените неимуществени вреди /страх, срам, напрежение, затваряне вкъщи и ограничаване на общуването/, поради осъщественото задържане, впоследствие обявено от съда за незаконосъобразно и при това положение е налице пряка връзка между задържането, основаващо се на отменената заповед и осъществения вредоносен резултат спрямо психичния мир на ищеца.

По изложените съображения, съдът намира, че са налице всички основания за реализиране на отговорността на държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и предявеният иск е основателен.

По отношение размера на обезщетението, което се претендира за сумата от 3000 лева, съдът като съобрази описаните по-горе факти относно конкретното въздействие на незаконосъобразната заповед за задържане, без да се добавят други аспекти допринесли към състоянието на ищеца, чиито източници са извън предмета на делото /ударен шамар от полицейски служител, действия на бившия приятел/ счита, че така доказаният интензитет само от отменената заповед следва да бъде обезщетен по справедливост за сумата от 2000 лева, а за разликата от тази сума до пълния предявен размер от 3000 лева искът да се отхвърли, като недоказан.

За понятието "неимуществена вреда" липсва легална дефиниция. Обезщетенията за такива вреди съдът присъжда за конкретно претърпени страдания, болки и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт, действие или бездействие на административния орган, като е необходимо те да бъдат установени и доказани от ищеца, но в случаят това е сторено.

Самият факт на задържане и фактическото лишаване на лицето от правото на свободно придвижване, предполага настъпването на емоционален стрес, поради което претендираните неимуществени вреди подлежат на обезщетяване.

От събраните по делото гласни доказателства безспорно се установява, че в резултат на незаконосъобразната заповед за задържането му, ищецът е имал негативни психически изживявания, изразяващи се в претърпени стрес, дискомфорт, притеснения и неудобства за период от 2-3 месеца.

Обезщетяването на неимуществени вреди следва да почива на принципа на справедливостта, по аргумент от чл.52 от Закона за задълженията и договорите, предвид обстоятелството,че ЗОДОВ не уточнява как се определя техният размер. Понятието "справедливост" не е абстрактно такова, а е свързано с преценка на редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, имащи значение за правилното определяне на размера на обезщетението. Безспорно в конкретния случай се установява, че в резултат на заповедта за задържане, ищецът е претърпял негативни емоции, изживявайки притеснения, стрес и неудобства. Тяхната продължителност не е само за период до 24 часа /времето на задържането, което възлиза на около 21 часа при съпоставяне на часа на освобождаване на следващия ден/, но е продължило и 2-3 месеца, т.е. до м. септември 2024г., както е заявено в уточнението на исковата молба и при така установените от показанията на свидетеля факти. В този смисъл, съдът приема, че обективно тези негативни последици действително са продължили в упоменатия диапазон, макар и във времето да е логично намаляване на техния интензитет, како сочи и самият свидетел след провеждани разговори вкъщи и срещи с психолог. Така посочените факти са релевантни именно към преценката за "справедливост" чл. 52 от ЗЗД, а от значение е и техният интензитет. В случая, релевантни към тази преценка са и фактите, свързани със сравнително младата възраст на ищеца, липсата на каквито и да е данни за предишни провинения, а освен това негативния отзвук сред близките и познатите на Ж.Ж. относно случаят с нейното задържане, респективно, че е станал достояние за много хора.

При така описаните състояния, съдът счита, че този интензитет обосновава уважаване на исковата претенция в посочения размер от 2000 лева, респективно отхвърляне за останалата част до 3000 лева. Ето защо, съдът намира, че така определеното обезщетение е справедливо, по смисъла на чл. 52 от ЗЗД.

По отношение искането за присъждане на законната лихва, следва да се отбележи, че съгласно чл.86 от ЗЗД. Съгласно т.4 от Тълкувателно решение № 3/22.04.2004г. на ВКС по тълк. д. № 3/2004г. на ОСГК при незаконни актове на администрацията началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението, както и началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за неговото заплащане е влизане в сила на решението, с което се отменя административния акт. В този смисъл са и указанията в Тълкувателно решение № 5 от 14.07.2022г. на ВАС по т.д. № 4/2020г.

В случаят обаче, законната лихва е претендирана от датата на подаване на исковата молба и присъждането й в по-ранен момент би означавало съдът да присъди по-голямо обезщетение за забава от това, което е поискано /свръхпетитум/, т.е. лихвата следва да бъде определена, съгласно исковата претенция, от подаване на исковата молба до окончателното плащане.

Съгласно чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса, като съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска.

В настоящото съдебно производство, съобразно представени по делото доказателства за осъществените разноски (л.8 от гр. дело изпратено по подсъдност) от ищецът са направени разноски в общ размер на 510,00 лева, от които 500,00 лева заплатено адвокатско възнаграждение и 10,00 лева държавна такса за образуване на съдебното производство. Държавната такса изцяло, но платеното адв. възнаграждение в настоящото исково производство следва да се присъди съразмерно на уважената част, с оглед нормата на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ. При уважаване на иска за сумата от 2000 лева и отхвърлянето му за сумата от 1000 лева, респективно прекратяване на делото по иска за обезщетение от 500 лева следва извода, че уважената част срещу останалата е в съотношение приблизително 60:40 или съразмерно на този резултат би било присъждане на адв. хонорар от 300 лева или общо разноски пред настоящата инстанция в размер на 310 лева.

Мотивиран от изложеното, Административен съд -[населено място], трети състав

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – [населено място] да заплати на Ж. Х. Ж., [ЕГН], сумата от 2000 /две хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в периода от 25.07.2024г. продължил до м. септември 2024г., вследствие на незаконосъобразната Заповед за задържане на лице, с рег.№ 434зз-302 от 25.07.2024г., издадена от инспектор във 02 РУ на МВР-Бургас, отменена от РС –Бургас по а.н.д. № 3200 от 2024г., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба- 15.05.2025г. до окончателното плащане на сумата.

ОТХВЪРЛЯ исковата молба на Ж. Х. Ж., против ОД на МВР-Бургас за разликата от 2000 лева до пълния предявен размер на иска за обезщетение за причинени неимуществени вреди за сумата от 3000 лева, като НЕОСНОВАТЕЛНА в тази част, за посочената разлика.

ВРЪЩА исковата молба на Ж. Х. Ж., против ОД на МВР-Бургас за обезщетяване на причинени имуществени вреди в размер на 500 /петстотин/ лева, съставляващи платено адвокатско възнаграждение в производството по оспорване на незаконосъобразната Заповед за задържане на лице, с рег.№ 434зз-302 от 25.07.2024г., издадена от инспектор във 02 РУ на МВР-Бургас, като НЕДОПУСТИМА и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – [населено място] да заплати на Ж. Х. Ж., [ЕГН], разноските по настоящото дело в производството пред АдмС-Бургас в размер на 310 /триста и десет/ лева, съразмерно на уважената част от исковата молба.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва и/или протестира пред ВАС на РБ с касационна жалба /протест/, в 14-дневен срок от съобщението до страните.