№ 626
гр. Перник, 27.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА
ЗАРКОВА
при участието на секретаря Кристина Ант. Иванова
като разгледа докладваното от НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА ЗАРКОВА
Гражданско дело № 20241720100590 по описа за 2024 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл.422 ГПК вр.чл. 79,
ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД от „Топлофикация Перник“ АД против
Община Перник за установяване дължимостта на сумата от 1650,19 лева,
представляваща стойността за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за
апартамент-общинско жилище, находящо се в град Перник, ул. ”*****”, бл.****, от
които главница в размер на 1525,51 лева, за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.
включително, както и законна лихва за забава на месечните плащания в размер на
124,68 лева за периода от 09.07.2020 г. до 03.02.2023 г., ведно със законната лихва
върху главницата от 1525,51 лв., считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на ЗИПЗ до окончателното изплащане на сумата. Претендира сторените по
делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът Община Перник оспорва предявените
искове по основание и размер, като излага подробни съображения. Прави възражение
за погасителна давност. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира
разноски.
В съдебно заседание ищецът, чрез юрк. Софрониева поддържа предявените
искови претенции.
В съдебно заседание ответникът, чрез юрк. Л. оспорва предявените искове по
основание, но по размер не.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и доводите на
страните, намира за установено от фактическа и правна следното:
На 11.12.2023 г. ищецът е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК въз основа на което е
образувано ЧГД № 5750/2023 г. по описа на ПРС. Заявлението е изцяло уважено,
издадена е заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, против
1
която от Община Перник е депозирано възражение в законоустановения срок, във
връзка с което е образувано и настоящето производство за установяване съществуване
на вземанията по издадената Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
По делото са представени общи условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от "Топлофикация - Перник" ЕАД на потребители в гр. Перник,
утвърдени с Решение № 0У-011/14.04.2008 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник
"Съперник", бр. 82 от 29.04.2008 г. и във вестник "Новинар", бр. 101 от 30.04.2008 г.
Приложено е извлечение от сметка, от което е видно, че за топлоснабдения
имот е открита партида в ищцовото дружество с абонатен № **********, с титуляр
М.И.Т..
С протоколно Определение от 29.04.2024г. е обявено за безспорно и
ненуждаещо се от доказване между страните в настоящето производство размера на
претендираните суми, а именно за главница и лихва за посочения период.
Представена е Декларация по чл.99 ЗС от 14.07.2021г. за отказ от право на
собственост върху недвижим имоту направен от СТ.Г.К., в писмена форма с
нотариално заверен подпис и вписана в имотния регистър.
Ищецът е представил два броя справки, чрез отдалечен достъп за вписвания,
отбелязвания и заличавания по данни за имот и по данни за физическо/юридическо
лице за периода от 01.01.2002 г. до 11.08.2023 г. при Служба по вписванията, гр.
Перник. От нея е видно, че Община Перник е вписана като собственик на ½ ид.част от
процесния имот, находящ се в град Перник, ул. ”*****”, бл.****, като за останалата ½
собственост на СТ.Г.К. е вписан отказ от вещни права.
По делото от страна на ответника е представено удостоверение, издадено от
Община Перник с изх.№ 24/ВП/328/07.03.2024г., в което е отразено, че Апартамент с
административен адрес: гр. Перник, ул. „*****“, бл.57, вх.Г, ап.7 не е общинска
собственост и няма съставен акт за общинска собственост.
По делото е приета, неоспорена от страните съдебно – техническа експертиза,
изготвена от вещото лице З. З., която съдът кредитира изцяло, като компетентно и
обективно дадена, от която се установява, че Услугата „дялово разпределение” е
въведена от момента на подписването на Договор 101/13.11.2000 год. за услугата
„дялово разпределение на топлинната енергия” в СЕС. Между топлофикационното
дружество и фирмата за Дялово разпределение е подписан Договор, /след въвеждането
на Общите условия за продажба на топлинна енергия на битови потребители/ уреждащ
взаимоотношенията между тях. През процесният период, топломерът е преминал
задължителните периодични метрологични проверки и съответства на одобрения тип,
годен е да се използва за търговско измерване, показанията му могат да се считат за
достоверни. Количеството на топлинната енергия за СЕС е определено правилно,
съгласно методиката. Изпълнено е изискването на наредбата за разпределение на
нетното количество потребена топлинна енергия между собствениците на имоти в
СЕС. От направената проверка, не е констатирана разлика между нетната енергия и
енергията за разпределение по имоти в сградата етажна собственост.Вещото лице дава
заключение, че начислените суми са коректни и пресметнати съгласно методологията,
утвърдена от действащата нормативна уредба през процесния период. Прогнозно
определените текущи разходи на топлинна енергия и съответно начислените суми, са
приведени, към реално отчетените или нормативно /служебно/ начислените с
изравнителните сметки за съответните периоди. Няма разлика в сумите по главницата
определена от вещото лице и тази по исковата молба. Изравнителни сметки са
изготвяни ежегодно, след проведени отчети за потреблението на топлинна енергия в
СЕС. Преизчислените /изравнителни/ суми са отразени в индивидуалните сметки по
2
имоти. Същите са предавани на представител на СЕС в законно установения срок.
Сумите за топлинна енергия, начислени на ответника за процесния период с вкл. ДДС
са сумите, начислени от „Топлофикация Перник“ АД, коригирани с тези, изчислени
при дяловото разпределение на ТЕ, които възлизат в размер на 1 525,51 лева.
Предявени са положителни установителни искове с правна квалификация чл.
422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал.1 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД в
производството, по които ищецът цели да установи, че ответникът му дължи парични
суми за доставена топлинна енергия по издадени фактури, въз основа на издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Предявените искове
са процесуално допустими, тъй като е издадена заповед за изпълнение, връчена на
длъжника, от когото в законоустановения срок е депозирано възражение, съответно
ищецът е предявил установителен иск в срока по чл.415 ГПК.
При разглеждане на такива искове, в тежест на ищеца е да докаже, че спорното
право е възникнало, а ответникът следва да доказва фактите, които го правопогасяват,
правоизключват или унищожават.
Не е спорно между страните и се установява от служебно извършената справка
в официалната електронна страница на основание чл. 11 от Закон за търговския
регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, че ищецът е
юридическо лице, в чийто предмет на дейност се включва производство, пренос,
разпределение и продажба на топлинна енергия. Следователно същото е
топлопреносно предприятие по смисъла на чл. 129 от Закона за енергетиката.
Преценката относно наличието на качеството "клиент"/"купувач на топлинна
енергия" по отношение на ответника следва да се прави съгласно разпоредбите на
Закона за енергетиката и Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от "Топлофикация - Перник" ЕАД, за които са спазени разпоредбата на чл. 150
от Закона за енергетиката и имат обвързваща сила за страните по правоотношението
свързано с доставка на топлинна енергия.
Съгласно чл. 1 от Общите условия страни по тези взаимоотношения са
"продавача на топлинна енергия" – "Топлофикация - Перник" АД и "купувача на
топлинна енергия" – потребител за битови нужди. Според чл. 3 от Общите условия
купувач на топлинна енергия може да бъде всяко физическо лице, което е собственик
или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда.
Предвид нормата на чл.153, ал.1ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Законова
дефиниция на понятието потребител на топлинна енергия е дадена с разпоредбата на
параграф 1, т.42 от ДР на ЗЕ, съобразно която потребител на топлинна енергия за
битови нужди, респективно задължено лице за заплащане цената на доставена такава е
физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. В това исково
производство задължение на ищеца е да установи при условията на пълно и главно
доказване основанието и размера на вземането, за което се е снабдил със заповед за
изпълнение срещу ответника – длъжник, който следва да докаже възраженията си
срещу вземането.
Въз основа на събраните по делото доказателствен материал не се доказва по
безспорен и категоричен начин ответникът да е бил собственик или ползвател на
процесния недвижим имот през процесния период. От представените по делото
справки, чрез отдалечен достъп за вписвания, отбелязвания и заличавания по данни за
3
имот и по данни за физическо/юридическо лице за периода от 01.01.2002 г. до
11.08.2023 г. при Служба по вписванията, гр. Перник е видно, че е налице вписване от
15.07.2021г. за ½ ид.части от процесния топлоснабден имот, поради отказ от вещни
права, направен от СТ.Г.К., като Община Перник е вписана като собственик на ½
ид.част. По делото обаче не са налице никакви данни чия собственост е била другата ½
ид.част от процесния имот, преди вписване отказа на Станимир Кюркчиев. Нормата на
чл. 53 ЗН предвижда, че частта на отреклия се или на лицето, което е изгубило правото
да приеме наследството, уголемява дяловете на останалите наследници, като това
решение се приеме и при отказ от съсобствен дял от имота. Отказът на единия
съсобственик уголемява дяловете на останалите съсобственици. От друга страна
нормата на чл. 13, ал. 2 ЗОС се посочва, че общината владее и управлява
безстопанствените имоти на своята територия, т.е. законът възлага в задължение на
общината да поеме грижата за него. АДС и АОС нямат правопораждащо действие, а
само констатират вече породено право на собственост по някой от способите по чл. 77
от ЗС. Несъставянето на АДС или АОС не може да обоснове извод, че правото на
собственост не е възникнало. Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 2 ЗОС въведена от
законодателя с измененията на закона в ДВ, бр. 96/05.11.1999 г., /когато е изменена
разпоредбата на чл. 2, ал. 2, т. 5 от Закона за общинската собственост /ЗОС/, общината
владее и управлява безстопанствените имоти на своята територия по ред, установен с
Наредбата по чл. 8, ал. 2 от ЗОС. С тези законодателни промени е изоставено
възприетото до този момент в разпоредбата на чл. 2, ал. 2, т. 5 от ЗОС че обищинска
собственост са имоти, на които не може да се установи собственика, както и възприето
преди това с разпоредбата на чл. 6 от ЗС в редакция до 20.09.1991 г., че държавата е
собственик на имотите, които нямат друг собственик. След измененията на ЗОС и на
Закона за наследството обнародвани в ДВ, бр. 96/05.11.1999 г., собствеността
преминава върху държавата / общината само в хипотезата на чл. 11 от ЗН, но не и в
други хипотези, в които собственик на имота не може да бъде установен. В разпоредби
на последващите Нардеби по чл. 8, ал. 2 от ЗОС - чл. 7 от Наредба за реда за
придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество е уредена процедура
по завладяване на безстопанствени имоти. Съгласно същите завладяването на
безстопанствен имот се извършва въз основа на протокол от специална комисия,
заповед на кмета за завладяването му, като след изтичане на десетгодишен срок от
издаване на заповедта за завладяване на безстопанствения имот, кметът на района
внася доклад до Общински съвет, който с решение прогласява придобивната давност
по отношение на завладения безстопанствен имот при условията на чл. 79, ал. 1 от ЗС.
Така разписаната процедура в наредбите, съдът приема че обосновават извод, че
основанието на което може да се придобие бестопанствен имот от общината след
измененията на ЗОС от 05.11.1999 г., е само придобивната давност. Така възприетото
обосновава извод, че разпоредбата на чл. 13, ал. 2 от ЗОС не въвежда ново основание за
придобиване на собственост от общината и за издаване на акт за общинска
собственост. По делото не са ангажирани доказателства ответникът да е собственик на
имота, дори обратното от ответната община са представени доказателства, че имота не
е актуван. Съгласно чл. 5, ал. 1 и ал. 2 ЗОбС Общината удостоверява възникването,
изменението и погасяването на правото си на собственост върху имоти с акт за
общинска собственост, като актът за общинска собственост е официален документ,
съставен от длъжностно лице по ред и форма, определени в закона, но актът за
общинска собственост е официален документ с констативно, а не правопораждащо
действие. В тази връзка настоящият състав намира, че не са представени никакви
доказателства, от които да бъде установено наличието на облигационни отношение
между ищеца и ответника за процесния имот през процесния период. Не е представен
никакъв документ, от който да бъдат установени твърденията на ищеца, относно
4
пасивната легитимация на ответника през процесния период.
С оглед изложеното в настоящето производство не се доказа по безспорен и
категоричен начин през процесния период ответникът да е бил собственик и/или
ползвател на процесния топлоснабден имот, поради което не е доказано да се явява
клиент на топлинна енергия и не би могъл да носи задължението за заплащането на
такава към ищцовото дружество. Следва да се има предвид, че съдебното решение не
може да почива на предположения, а на безспорно установени факти и обстоятелства.
Съобразявайки гореизложеното, съдът приема, че не се доказа по безспорен и
категоричен начин ответникът да са страна по твърдяното облигационнно
правоотношение за процесния период и имот с „Топлофикация- Перник” АД,
произтичащо от доставката на топлинна енергия за процесния недвижим имот, поради
което не е материалноправно легитимиран да отговарят по така предявените искове с
правно чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК, поради което същият се явява изцяло
неоснователни и следва да се отхвърли.
На отхвърляне подлежи и иска по чл.422 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД, с оглед
неоснователността на главния иск и акцесорния му характер.
При този изход на спора на осв.чл.78, ал.3 ГПК на ответникът се дължат
сторените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева,
съобразно представения списък по чл.80 ГПК.
Водим от горното, СЪДЪТ,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация-Перник” АД с ЕИК *********,
със седалищеи адрес на управление: гр. Перник, жк.”Мошино”, ТЕЦ “Република”,
представляван от Ч..К.С. – Изпълнителен директор, обективно, кумулативно съединени
установителни искове, с правна квалификация чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1, пр.1
ЗЗД, вр. чл.153 ЗЕ и чл.86 ЗЗД срещу Община Перник, ЕИК *********, с адрес: гр.
Перник, пл. „Св Иван Рилски“ № 1А, представлявана от Станислав Владимиров - кмет,
за установяване дължимостта на сумата от общо 1650,19 лева, представляваща
стойността за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент-
общинско жилище, находящо се в град Перник, ул. ”*****”, бл.****, от които главница
в размер на 1525,51 лева за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. включително,
както и законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 124,68 лева за
периода от 09.07.2020 г. до 03.02.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ до окончателното
изплащане на сумата, за които суми в производството по ч.гр.д. № 5750/2023 г. по
описа на ПРС е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК, като НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд Перник
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението, препис от същото, ведно с ч.гр.д. №
5750/2023 г. по описа на ПРС да се върне на съответния съдебен състав.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
5