Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 08.07.2020
г. гр.Търговище
ТЪРГОВИЩКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД гражданска колегия
На шести юли 2020 година
В публично съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тихомир
Петков
ЧЛЕНОВЕ: Милен Стойчев
Бисера
Максимова
Секретар Станка Желева
като разгледа докладваното от Б.Максимова
В. гр. д. № 132 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 15 от 10.03.2020 година, постановено по гр. д. 408/2019
година по описа на Районен съд - Омуртаг, съдът е допуснал на основание чл. 150
от СК увеличение на месечната издръжка, която И.А.И. *** с ЕГН - ********** е
осъден да заплаща на С.Ю.А. *** с ЕГН ********** в качеството й на майка и
законен представител на малолетното дете Т. И. А. с ЕГН **********, съгласно
влязло в законна сила на 15.08.2016 г. Решение №110/29.07.2016 г. по гр. дело
№122/2016 г. на РС – Омуртаг, а именно:
от 120 лева в размер на 300 /триста/ лева, считано от 05.11.2019 г.,
ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до настъпването на
обстоятелства, налагащи изменение или прекратяване на присъдената издръжка.
Съдът е допуснал предварително изпълнение на решението относно изменението на
издръжката и е присъдил в тежест на ответника такси и разноски.
Постъпила е въззивна жалба от И.А.И. ЕГН **********,***, чрез адвокат И.И.
***, като негов пъпнмощник, против така постановеното решение в частта му, в
която е допуснато увеличение на дължимата издръжка над 160 до 300 лева. Във
въззивната жалба се излагат следните съображения:
На първо място, въззивникът твърди, че уведомяването му за предявения
иск не се е осъществило по реда на ГПК и неправилно е бил представляван от
особен представил. Твърди, че в адреса, на който живее, живее и неговата майка,
която винаги е получавала кореспонденцията му.
На следващо място, въззивникът излага твърдения, че винаги се е грижил
за детето и дори приложените по делото касови бележки за заплатен престой в
хотел в гр. София, са били платени от него. Твърди още, че ищцата умишлено е
скрила някои факти относно доходите си като не е посочила, че получава 450 лева
заради инвалидност на детето. Според въззивникът, ищцата има права да работи
като личен асистент на детето, но не е подавала искания за това, а изпраща
детето на детска градина, което според него означава, че тя има възможност да
работи.
Въззивникът излага още съображения, че самият той живее в Германия, но е
безработен.
Моли съда да отмени обжалваното решение за увеличение на издръжката за
разликата над 160 лева и да отхвърли иска за тази част, съответно го измени и в
частта за присъдените разноски, като му присъди направените от него разноски в
тази инстанция.
Прави доказателствени искания.
Постъпил е отговор на подадената въззивна жалба от С.Ю.А. *** с ЕГН **********
действаща като законен представител и майка на малолетното си дете Т. И. А., в
който се акцентира на следното:
Ищцата не оспорва, че получава социално подпомагане за детето си с оглед
инвалидизирането му в размер на 450 лева месечно. Прилага експертното решение
на ТЕЛК. Твърди, че често трябва да прибира детето по-рано от детската градина,
поради което не може да си намери работа, дори и почасова. Счита, че е недостоверно е твърдението в жалбата,
че възможностите на бащата за заплащане на издръжка за детето са ограничени.
Повече от пет години същият работи в Германия и при положение, че няма добри
доходи едва ли би пребивавал в чужбина. Той няма друго семейство и низходящи,
за чиято издръжка да има задължение.
Ето защо смята, че определеният размер 300 лева месечна издръжка за
детето изцяло е съобразен с нуждите на детето и възможностите на бащата и
правилно съдът е постановил същата да се заплаща считано от 05.11.2019 г. - денят на образуване на гр. дело.
С определение по насрочване на делото в открито съдебно заседание съдът
е уважил част от направените доказателствени искания на страните. Изискал е
служебно от Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Омуртаг справка дали ищцата С.Ю.А.
***, с ЕГН ********** в качеството й на майка и законен представител на
малолетното дете Т. И. А. с ЕГН **********, има право да работи като личен
асистент на детето си, ако има такова право, кога е възникнало то, подавала ли
е ищцата молба да работи като личен асистент, на какви основания такава молба
би могла да се остави без уважение и в какъв размер е заплащането за такава
дейност. Приел е и е приложил по делото Експертно решение № 2594 от заседание №
139 от 14.09.2017 година на ТЕЛК при МБАЛ – Търговище, а в открито съдебно
заседание е приложил писмени доказателства, касаещи образувано изпълнително
дело срещу бащата за плащане на издръжката; допуснал е до разпит един свидетел
относно обстоятелството какво е финансовото състояние на бащата.
В съдебно заседание въззивникът се представлява от адвокат И.И., които
моли съда да отмени решението в обжалваната му част и да отхвърли така
предявения иск за издръжка за сума над 160 лева. Излагат се съоБражения, че
бащата няма доходи и не е в състояние да плаща на детето издръжка в размер
по-голям от 160 лева.
В съдебно заседание ищцата се явява лично и с процесуалния си
представител адвокат С. Г. . Изразява се становище за неоснователност на
въззивната жалба. Молят решението на Омуртагския районен съд да бъде потвърдено
в обжалваната му част. Считат, че адекватният размер на издръжка за детето,
дължим от бащата, който живее в Германия, е 300 лева, така, както е присъдил
първостепенният съд.
Съдът, след като констатира, че въззивната жалба е подадена в срок и е ДОПУСТИМА, провери изложените в нея
оплаквания, обсъди представените
доказателства и констатира следното:
Страните са родители на детето Т. И. А., родено на *** г. С влязло в
сила на 15.08.2016 г. Решение №110/29.07.2016 г. по гр. д. № 122/2016 г. на РС
– Омуртаг ответникът е осъден на основание чл. 143 СК да заплаща за детето Т. И.
А. месечна издръжка в размер на 120 лева, считано от 25.04.2016 г.
Настоящото производство е образувано по реда на чл. 150 от СК - При
изменение на обстоятелствата присъдената издръжка или добавката към нея може да
бъде изменена или прекратена. Ищцата като майка и законен представител на
детето предявява иск за увеличение на присъдената издръжка от 120 лева на 300
лева. Искът е уважен изцяло. Бащата обжалва постановеното съдебно решение, с
което издръжката е увеличена за сумата над 160 лева, по който начин очертава
предмета на въззивно обжалване.
Няма спор, че е налице промяна в обстоятелствата, която налага изменение
на издръжката, доколкото детето е вече на 7 години, а е налице и нормативна
промяна, касаеща минималния размер на дължимата издръжка.
Размерът на издръжката се определя от нуждите на детето и от
възможностите на родителите.
Относно нуждите на детето безспорно се установява, че те са в по-голям
обем и разновидност, отколокото друго дете на тази възраст. Съгласно Експертно
решение № 2594 от заседание № 139 от 14.09.2017 година на ТЕЛК при МБАЛ –
Търговище детето Т. е освидетелствано от
ТЕЛК с 80% вид и степен на увреждане поради
наличие на общо заболяване – атипичен аутизъм.
Видно от Епикриза, издадена от Специализирана болница за рехабилитация
на детска церебрална парализа „Св.София“ ЕООД – гр. София, детето Т. е постъпило
на лечение на 29.06.2019 г. и е изписано на 09.08.2019 г., т.е пролежало е в
посочената болница повече от един месец, с окончателна диагноза : разстройство
в развитието на речта и езика, неуточнено. В епикризата е отразено и когнитивно
изоставане за възрастта в поведение и говорни умения. Предписана е терапия,
включваща ЕЕГ биофийдбек, образователна терапия, трениране при говорни
дефекти/логопедична терапия/ и арт терапия, като е отразено също, че родителят
е обучен за ко-терапевт. Другите депозирани по делото документи показват
проведени терапии спрямо детето и направени в тази връзка разходи от ищцата по
време на посочения престой в болницата.
Несъмнено детето Т. се нуждае от много грижи и внимание с оглед
състоянието му, от специализирани консултации и лечение, което налагат
пътувания до гр. София и гр. Варна, свързани с много разходи. Майката несъмнено
е отговорна в това отношение и ползва всички необходими възможности за терапия на
детето с оглед подобряване на неговото състояние.
Относно възможностите на родителите съдът констатира следното:
Майката не работи. В своята декларация пред районния съд е посочила, че
получава 37 лева месечна семейна добавка за детето. Във въззивното производство
се установява, че със Заповед № ЗСПД/Д-Т-О/1803 от 29.09.2017 г. на директора
на ДСП Омуртаг, на същата А. е отпусната месечна помощ за деца с трайни
увреждания съгласно чл. 8 д, ал.1 от ЗСПД, считано от 01.06.17 г. до 30.09.2020
г. /съобразно срока на действие на решението на ТЕЛК/ в размер на 450 лв.
месечно. Видно от справка, изискана
служебно от Д „СП“ – гр. Омуртаг, съгласно Закона за личната помощ, който е в
сила от 01.01.2019 г., детето Т. А. попада в обхвата за включване в механизма
лична помощ. Родителите, които отглеждат деца с трайни увреждания и получават
месечна помощ в размер на 450 лв., какъвто е настоящия случай, продължават да получават пълния размер на
помощта след включване на детето в механизма лична помощ. До настоящия момент в
ДСП Омуртаг не е подавано заявление-декларация за изготвяне на индивидуална
оценка на потребностите по чл. 20, ал.1 от Закона за хората с увреждания от ищцата
А., въз основа, на която се определят и часовете на месец за полагане на грижи
и подкрепа.
Относно възможностите на бащата
съдът съобразява следното:
До м. март 2016 година бащата е работил в „Шишеджам аутомотив България“
ЕАД в гр. Търговище като закалител стъкло. След този момент няма данни за
регистрирани други трудови договори на територията на България., вероятно
поради установяване му във Федерална република Германия. Безспорно е, че към
настоящия момент той е в Германия. Видно от показанията на неговата майка Е. М.
, бащата живее на съпружески начала с друга жена, от която има дете, което не е
припознато от него, и домакинството се издържа от получаваната от съжителката
на бащата месечна помощ за дете в размер на 1000 евро. Свидетелката М. пояснява още, че баща е работил в сферата на
строителството, но поради кризисната ситуация в световен мащаб, породена от
разпространението на вируса Covid – 19, е останал
без работа, поради което дори се налагало тя да изпраща пари на сина си.
При така установените в настоящото производство факти, съдът прави
следните правни изводи:
Родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца,
независимо от това, дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си. Правото да получи издръжка е безусловно, като е достатъчно
наличието на качеството "непълнолетно лице" по отношение на
претендиращия издръжката, а размерът на издръжката, съгласно чл. 142, ал. 1 от СК, се определя в зависимост от две величини - нуждите на детето, което има
право на издръжка и възможностите на родителя, който я дължи, като е определен
в ал. 2 на същата разпоредба само минималния размер на издръжката на едно дете
и която е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата.
Минималната месечна работна заплата у нас към настоящия момент е 610 лева от
01.01.2020 година – т.е. към настоящия момент минималната издръжка, дължима на
непълнолетно дете е в размер на 152.50 лева. Задължителна съдебна практика
приема, че възможностите на лицата, които дължат издръжка се определят от
техните доходи, имотно състояние и квалификация, а нуждите на лицата, които
имат право на издръжка се определят съобразно с обикновените условия за живот
на тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и другите
обстоятелства, които са от значение за случая. Размерът на издръжката следва да
съдейства за правилното развитие, възпитание и отглеждане на детето, за
покриване на нуждите така, както те биха били задоволени, ако родителите живеят
заедно. При определяне размера на издръжката се отчитат нуждите и възможностите
към момента, когато се постановява решението, макар издръжката да се присъжда
за задоволяване на бъдещи нужди, през периода, когато се изпълнява решението.
В настоящия случай се установява, че майката получава 37 лева добавка за
дете и 450 лева месечна социална помощ съгласно чл. 8д от Закона за семейните
помощи за деца. Месечните помощи за отглеждане на дете с трайно увреждане се
предоставят за задоволяване на основните
и специфичните поради увреждането потребности на децата с трайни увреждания. Майката
е млада, здрава и работоспособна. Не работи, тъй като твърди, че често се
налага да прибира детето по-рано от детска градина. Не е подавала заявление за
личен асистент на детето, каквато възможност има към настоящия момент по закон
и която би й осигурила допълнителен доход според утвърдения брой часове за
помощ като личен асистент.
Бащата в момента е безработен, но доколокото съдът приема, че и той е
млад, здрав и работоспособен, неговите възможности за работа вбъдеще са реални,
независимо от първоначалната ситуация в Германия във връзка с Covid – 19.
Общият размер на издръжката, от която се нуждае детето Т. с оглед
специфичните му нужди, съдът определя на 900 лева. От тази сума следва да се
приспаднат получаваните от майката за детето суми в общ размер на 487 лева, а
разликата от 413 лева следва да се разпредели между двамата родители. Бащата
следва да поеме сумата от 240 лева, а майката – останалата част от 173 лева при
отчитане, че тя полага всекидневни грижи за детето.
Предявеният иск за изменение на издръжка с правно основание в
разпоредбата на чл. 150 от СК е основателен за сумата от 240 лева и следва да
се уважи за тази сума като се отхвърли за разликата над 240 лева до пълния
предявен размер от 300 лева. Поради частично несъвпадане на крайния резултат с
постановеното от Омуртагския районен съд решение, същото следва частично да се
отмени за разликата над 240 лева до 300 лева присъдена месечна издръжка и в
тази част искът да се отхвърли, а да се потвърди в останалата му част за сумата
над 160 лева до 240 лева. Следва да се преизчислят и дължимите от ответника
разноски. С оглед изхода на спора същият дължи държавна такса в размер на 172.80
лева, като и 53.34 лева възнаграждение за особен представител.
Водим от горното, съдът, на основание чл.271 от ГПК
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 15
от 10.03.2020 година, постановено по гр. д. 408/2019 година по описа на Районен
съд - Омуртаг, с което съдът е допуснал на основание чл. 150 от СК увеличение
на месечната издръжка, която И.А.И. *** с ЕГН - ********** е осъден да заплаща
на С.Ю.А. *** с ЕГН ********** в качеството й на майка и законен представител
на малолетното дете Т. И. А. с ЕГН **********, съгласно влязло в законна сила
на 15.08.2016 г. Решение №110/29.07.2016 г. по гр. дело №122/2016 г. на РС –
Омуртаг, а именно: от 120 лева в размер
на 300 /триста/ лева, считано от 05.11.2019 г., САМО В ЧАСТТА МУ за сумата
над 240 /двеста и четиридесет/ до 300 /триста/ лева, като в тази част
постановява:
Отхвърля
предявения от С.Ю.А. *** с ЕГН ********** в качеството й на майка и законен
представител на малолетното дете Т. И. А. с ЕГН **********, против И.А.И. *** с
ЕГН – **********, иск за увеличение на присъдената с Решение №110/29.07.2016 г.
по гр. дело №122/2016 г. на РС – Омуртаг месечна издръжка, която И.А.И. следва
да заплаща на детето си Т. И. А., за сумата над 240 /двеста и четиридесет/ лева
до пълния претендиран размер от 300 /триста/ лева като неоснователен.
Отменя Решение № 15
от 10.03.2020 година, постановено по гр. д. 408/2019 година по описа на Районен
съд - Омуртаг , в частта му, в която е осъден на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК
И.А.И. *** с ЕГН - **********, да заплати по сметка на Районен съд-град Омуртаг
сумата в размер на 259.20 /двеста петдесет и девет лева и 20 стотинки/ лева, представляваща
държавна такса върху увеличението на присъдената издръжка, както и сумата в
размер на 80 /осемдесет/лева, представляваща изплатено възнаграждение на особен
представител по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК, САМО за разликата над 172.80
/сто седемдесет и два лева и 80 ст./ лева до 259.20 лева дължима държавна такса
и за разликата над 53.34 /петдесет и три лева и тридесет и четири стотинки/
лева до 80 лева изплатено възнаграждение за особен представител.
ПОТВЪРЖДАВА
решението в останалата му обжалвана част.
Решението не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.