Решение по дело №465/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение № 77 от 02.08.2010 г., постановено по гр.д.№ 644/2010 г., Кърджалийският районен съд е отхвърлил предявените от Г. А. Г. от Г. против Р. Д. по Г. – Кърджали обективно съединени искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ за отмяна на заповед № 83/ 10.02.2010 г. на директора на РДГ – Кърджали и за признаване на уволнението за незаконно, за възстановяване на предишната му работа на длъжността „старши специалист – горски стражар” и за присъждане на обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ в размер на 1 100 лева за периода от 10.02.2010 г. до 10.04.2010 г., като неоснователни.

Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът Г. А. Г., който го обжалва в срок. Счита, че решението е необосновано и като такова неправилно. В жалбата се излагат подробни съображения, че не са налице посочените в оспорената заповед основания за прекратяване на трудовото правоотношение с въззивника, а именно – това по чл.328, ал.1, т.5 от КТ, изразяващо се в липса на качества за ефективно изпълнение на работата, както и основанието по чл.328, ал.1, т.6 от КТ – работникът не притежава необходимата професионална квалификация за изпълняваната работа. Моли съда да отмени изцяло атакуваното решение на районния съд и да реши спора по същество, като обяви процесната заповед за прекратяване на трудовото правоотношение за незаконна и се произнесе по акцесорно предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.2 и т.3 от КТ. В съдебно заседание лично и чрез процесуалния си представител поддържа жалбата си. Претендира направени по делото разноски.

В представен по делото писмен отговор въззиваемият – Р. Д. по Г. Г., чрез своя процесуален представител, изразява становище за неоснователност на въззивната жалба.

Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, констатира следното:

Атакуваното решение е валидно и допустимо, като не са налице основания за обявяването му за нищожно или обезсилването му като недопустимо.

Пред първата инстанция са били предявени искове за отмяна на заповед за уволнение, за възстановяване на предишната работа и за присъждане на обезщетение за времето през което ищецът е останал без работа поради уволнението, за периода от 10.02.2010 г. до 10.04.2010 г., с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2, т.3 от КТ.

Установено е по делото, че със заповед № 83/10.02.2010 г. на директора на Р. Д. по Г. – Кърджали е прекратено трудовото правоотношение с Г. А. Г., с посочена в заповедта заемана длъжност „горски стражар” при РДГ К., звено И., считано от 10.02.2010 г., на основание чл.328, ал.1, т.5 и т.6 от КТ – поради това, че не притежава необходимата професионална квалификация за изпълняваната работа, съгласно изискванията за заемане на длъжността, а именно да притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство, както и за това, че не притежава необходимите качества за ефективно изпълнение на работата, тъй като оценката за индивидуалното му изпълнение за 2009 г. била понижена с една единица в сравнение с оценката му за 2008 г. и изпълнението не отговаряло напълно на изискванията за длъжността, както и не притежава способност да работи под напрежение, предвид наложено наказание по чл.1 от УБДХ за употреба на ругатни, псувни и други неприлични изрази на публично място и оскърбително отношение и държание пред органите на властта. В цитираната заповед е посочено също, че с гореописаните действия работникът не изпълнява и задължения, произтичащи от чл.2, ал.6 и чл.5, ал.3 от Етичния кодекс на служителите, работещи в държавния горски сектор, а именно да не накърнява престижа на Агенцията не само по време на изпълнение на служебните си задължения, но и в своя обществен и личен живот и да запазва спокойствието и да контролира поведението си независимо от възникналата ситуация.

Установява се по делото, че въз основа на „донесение” от група граждани на И. до директора на РДГ – К. с вх.№ 147/ 08.01.2010 г., е била образувана проверка и изготвен доклад с констатации от старши експерт „О. на Г.” при РДГ – К., с който се предлага Г. А. Г. да бъде освободен от заеманата длъжност.

Видно от допълнително споразумение към трудов договор № 255/30.03.2009 ., считано от 01.04.2009 г. ищецът Г. А. Г. е бил преназначен от длъжността „горски стражар” на длъжността „старши – специалист – горски стражар” при Р. Д. по Г. – К. звено И.

От атакуваната заповед № 83/10.02.2010 г. на директора на Р. Д. по Г. – К. се установява, че трудовото правоотношение с ищеца Г. Г. /въззивник в това производство/ е било прекратено, считано от 10.02.2010 г., на основание чл.328, ал.1, т.6 от Кодекса на труда, поради това, че на същия е било наложено наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12 месеца с наказателно постановление № 292/15.10.2009 г. Въз основа на това, работодателят е приел, че работникът не притежава необходимата професионална квалификация за изпълняваната работа, съгласно изискванията за заемане на длъжността, а именно да притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство.

Във връзка с горното, от представените по делото доказателства се установява, че за извършени нарушения на Закона за движението по пътищата на Г. е бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 292/27.09.2009 г. и е било издадено наказателно постановление № 292/15.10.2009 г. на началника на РУ на МВР – Ивайловград, с което на ищеца са му наложени съответни наказания, в това число и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца. Установява се също така, че с решение № 56 от 26.03.2010 г. на Административен съд – Хасково е оставено в сила решение № 66 от 17.12.2009 г. на Ивайловградския районен съд, с което е било потвърдено наказателно постановление № 292/ 15.10.2009 г.

За да е законосъобразно едно уволнение е необходимо основанието, на което се прекратява трудовото правоотношение, да съществува и да е налице към момента на издаване на заповедта, респективно – към момента на прекратяване на трудовия договор с работника или служителя. В тази връзка, от представеното по делото заверено копие от решение № 56 от 26.03.2010 г. на Административен съд – Хасково, влязло в законна сила на 26.03.2010 г., се установява, че към момента на издаване на атакуваната заповед, респективно – към момента на прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца, наказателно постановление № 292/15.10.2009 г., с което на последния е наложено наказание „лишаване от право на управление на МПС” за срок от 12 месеца, е било обжалвано и като такова не е влязло в законна сила. С други думи, установява се по един несъмнен начин, че към датата на издаване на заповедта за уволнение не е било налице посоченото в заповедта обстоятелство, а именно, че ищецът не притежава свидетелство за управление на МПС, прието от работодателя като основание за прекратяване на трудовия договор по чл.328, ал.1, т.6 от КТ.

Отделно от това настоящият състав намира, че дори и към момента на издаване на заповедта за прекратяване на трудовия договор да е било временно отнето свидетелството за управление на МПС на ищеца, въпреки липсата на доказателства за издадена заповед за налагане на такава принудителна административна мярка, респективно – за влизането й в сила, то в случая не е налице приетата от работодателя липса на необходимата професионална квалификация за изпълняваната работа, съгласно изискванията за заемане на длъжността. Действително, съгласно длъжностната характеристика за длъжността старши специалист „горски стражар”, заемана от ищеца, едно от изискванията за заемане на длъжността е лицето да притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство, каквото няма спор по делото, че Г. е притежавал при заемане на посочената длъжност на 01.04.2009 г. В случая обаче, отнемането на свидетелството за управление на МПС на ищеца, не обуславя само по себе си липса на необходимата професионална квалификация за изпълняваната работа, доколкото по делото не се установи изпълнението на задълженията на заемащия длъжността „старши специалист – горски стражар”, произтичащи от длъжностната му характеристика, да е в пряка зависимост, да е обусловено от притежаването на свидетелство за управление на МПС. С други думи, не се доказа по делото задължение за ищеца, в качеството му на заемащ длъжността „старши специалист – горски стражар”, да управлява служебен автомобил, като следва да се посочи, че тежестта на доказване на наличието на такова задължение лежи върху работодателя. Не установява такова задължение и съдържащата се в трудовото досие на ищеца заповед № 782/10.10.2008 г. на директора на РДГ – Кърджали, с която на Г. Г. се разрешава, при отсъствие на служителя М.Д., да управлява посочения в заповедта служебен автомобил. Още повече, че видно от заповедта, същата е издадена по време, когато ищецът е заемал длъжността „горски стражар” в РДГ, а не длъжността „старши специалист – горски стражар”.

От атакуваната заповед № 83/10.02.2010 г. на директора на Р. Д. по Г. – Кърджали се установява също така, че трудовото правоотношение с ищеца Г. Г. е било прекратено и на основание чл.328, ал.1, т.5 от Кодекса на труда, поради това, че не притежава необходимите качества за ефективно изпълнение на работата, която липса на качества е обоснована със следното: 1. оценката за индивидуалното му изпълнение за 2009 г. е понижена с една единица в сравнение с оценката му за 2008 г. и изпълнението не отговаря напълно на изискванията за длъжността и 2. не притежава способност да работи под напрежение, предвид наложено наказание по чл.1 от УБДХ за употреба на ругатни, псувни и други неприлични изрази на публично място и оскърбително отношение и държание пред органите на властта.

Във връзка с горното, по делото е представен като доказателство формуляр за оценка на индивидуалното изпълнение на длъжността, видно от който общата оценка на изпълнението на ищеца, за периода от 01.12.2008 г. до 30.11.2009 г., е оценка 4, съгласно която „изпълнението не отговаря напълно на изискванията, необходимо е подобрение”. Видно от формуляр за оценка на индивидуалното трудово изпълнение, за предходен период – от 01.12.2007 г. до 30.11.2008 г., ищецът е имал оценка 3 – „изпълнението отговаря на изискванията”.

По делото е установено също, че на ищеца Г. Г. е бил съставен акт за констатиране на дребно хулиганство по Указ за борба с дребното хулиганство, изразяващо се в употреба на ругатни, псувни, неприлични изрази на публично място и в оскърбително отношение и държане към орган на властта, за което с решение № 59 от 04.11.2009 г. по НАХД № 84/2009 г. на Ивайловградския районен съд му е наложено наказание „глоба” в размер на 100 лева.

От така събраните по делото доказателства не се установява и наличие на хипотезата на чл.328, ал.1, т.5 от КТ, на основание на която е прекратено трудовото правоотношение с ищеца, а именно – липса на качества на ищеца за ефективно изпълнение на работата. Не обуславя такава липса обстоятелството, че за периода от 01.12.2008 г. до 30.11.2009 г. ищецът е бил оценен за изпълнение на длъжността с оценка 4 – „изпълнението не отговаря напълно на изискванията, необходимо е подобрение”. Това е така, тъй като в случая не е налице неприемливо изпълнение, а изпълнение, което не отговаря напълно на изискванията, при което е необходимо подобрение. Още повече, че се касае до еднократен акт на оценяване с посочената оценка, а не до няколко последователни такива оценки за няколко периода, които евентуално да обосновават трайно състояние на липса на качества за ефективно изпълнение на работата. Впрочем, обстоятелството, че на 27.11.2009 г. ищецът е бил оценен по този начин не е послужило като основание за прекратяване на трудовия му договор с работодателя и същият е продължил да изпълнява служебните си задължения, включително и през 2010 г. до 10.02.2010 г., когато въз основа на цитираното по – горе донесение и извършена проверка е било прекратено трудовото му правоотношение.

Не се установява от доказателствата по делото и посоченото от работодателя в заповедта за прекратяване на трудовия договор с ищеца обстоятелство, а именно- че ищецът не притежава способност да работи под напрежение, предвид наложено наказание по чл.1 от УБДХ. В тази връзка следва да се отбележи, че наложеното на въззивника Г. наказание по Указа за борба с дребното хулиганство по никакъв начин не обосновава липса на способност на последния да работи под напрежение, още повече, че деянието, за което му е наложено наказание не е извършено по повод или във връзка с изпълняваната от него работа.

В цитираната заповед е посочено също, че с гореописаните действия работникът не изпълнява и задължения, произтичащи от чл.2, ал.6 и чл.5, ал.3 от Етичния кодекс на служителите, работещи в държавния горски сектор, а именно да не накърнява престижа на Агенцията не само по време на изпълнение на служебните си задължения, но и в своя обществен и личен живот и да запазва спокойствието и да контролира поведението си независимо от възникналата ситуация. Тези обстоятелства са ирелевантни в случая, доколкото не се сочи какви качества липсват на ищеца, респективно – не са посочени необходимите качества, които същият не притежава, и които следва да са съобразени с изискванията по длъжностната характеристика и да са в причинна връзка с неизпълнението на конкретни трудови задължения. Следва да се отбележи в тази връзка, че трудовия договор с ищеца не е прекратен поради неизпълнение на определени задължения, а на основание чл.328, ал.1, т.5 и т.6 от КТ – поради това че не притежава необходимата професионална квалификация и необходимите качества за ефективно изпълнение на работата. Впрочем, неизпълнението на задължения, произтичащи от чл.2, ал.6 от Етичния кодекс на служителите, работещи в държавния горски сектор, а именно – да не накърнява престижа на Агенцията не само по време на изпълнение на служебните си задължения, но и в своя обществен и личен живот, би могло да обуслови дисциплинарна отговорност на работника или служителя, но не и уволнение на безвиновното основание по чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ. В тази връзка, от съдържащото се в трудовото досие на ищеца писмо с изх.№ 696/10.02.2010 г., с което директора на РДГ – Кърджали е изискал на основание чл.193, ал.1 от КТ писмени обяснения от ищеца по настоящото дело относно хулиганските му прояви в приемната на РУ на МВР Ивайловград и извършеното нарушение по ЗДвП, се установява, че работодателят е възприемал тези действия на ищеца за такива, уронващи доброто име на предприятието, което по принцип е нарушение на трудовата дисциплина по чл.187, т.8 и е основание за налагане на съответно дисциплинарно наказание.

При това положение съдът намира, че в случая не са налице хипотезите на чл.328, ал.1, т.5 и т.6 от КТ, на основание на които е прекратено трудовото правоотношение с ищеца, а именно, поради това че не притежава необходимата професионална квалификация и необходимите качества за ефективно изпълнение на работата. Ето защо като е приел обратното, районният съд е постановил едно неправилно решение, което като такова следва да бъде отменено. Предвид изложеното дотук, следва уволнението на ищеца на тези основания да се признае за незаконно и да се отмени заповедта за прекратяване на трудовото му правоотношение, като същият се възстанови на длъжността, която е заемал преди уволнението – „старши специалист – горски стражар” при Р. Д. по Г. – К., звено И..

Що се касае до предявения иск за заплащане на обезщетение за времето, през което Г. е останал без работа поради уволнението, за периода от 10.02.2010 г. до 10.04.2010 г., в размер на 1 100 лева, то от назначената пред първоинстанционния съд съдебно – икономическа експертиза и обясненията на вещото лице в съдебно заседание се установява, че брутното трудово възнаграждение на ищеца преди уволнението е в размер на 550.20 лева месечно или за два месеца обезщетението би било в размер на 1 100.40 лева. Представена е декларация, с която ищецът декларира, че след прекратяване на трудовото му правоотношение с ответника на 10.02.2010 г. и до 10.06.2010 г. е бил без работа. Това обстоятелство се установява и от представеното по делото заверено копие от трудова книжка на ищеца, видно от която след 10.02.2010 г. ищецът не е работил на друга работа, както и от приетата като доказателство служебна бележка изх.№ 9314/ 11.06.2010 г., издадена от Д. „Бюро по труда” Свиленград, видно от която Г. А. Г. е регистриран като безработен на 03.05.2010 г.

При това положение предявения иск, с правно основание чл.344, ал.1, т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ, за присъждане на обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа поради уволнението, за периода от 10.02.2010 г. до 10.04.2010 г., в размер на 1 100 лева, е основателен и следва да бъде уважен, като се осъди ответника да му заплати посочената сума.

При този изход на делото следва да се осъди Р. Д. по Г.- Кърджали да заплати на Г. А. Г. направените по делото разноски за адвокат в размер на 450 лева, а по сметка на Окръжен съд – Кърджали да заплати сумата от 56 лева, представляваща възнаграждение на вещото лице, изплатено от бюджетните средства на съда.

Доколкото съгласно чл.22, ал.1 от Закона за Г., Р. Д. по Г. – К.е юридическо лице - структура на Изпълнителната агенция по Г., третостепенен разпоредител с бюджетни кредити, същата, като държавно учреждение, е освободена от заплащане на държавна такса на основание чл.84, т.1 от ГПК и не следва да бъде осъдена да заплати такава по делото.

Водим от изложеното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА решение № 77 от 02.08.2010 г., постановено по гр.д.№ 644/2010 г. по описа на Кърджалийския районен съд, вместо което постановява:

ОТМЕНЯВА Заповед № 83/10.02.2010 г. на директора на Р. Д. по Г. – К., с която на основание чл.328, ал.1, т.5 и т.6 от КТ е прекратено трудовото правоотношение с Г. А. Г., с посочена в заповедта заемана длъжност „горски стражар” при РДГ Кърджали, звено Ивайловград, считано от 10.02.2010 г, като признава уволнението за незаконно.

ВЪЗСТАНОВЯВА Г. А. Г. от Г., ул. ”В.” № хх, с ЕГН * на длъжността, заемана преди уволнението – „старши специалист – горски стражар” при Р. Д. по Г. – К., звено И..

ОСЪЖДА Р. Д. по Г. – К., У. Л. № х, Булстат ххххххх, да заплати на Г. А. Г. от Г., ул. ”В.” № хх, с ЕГН *, сумата в размер на 1 100 лева, представляваща обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението, за периода от 10.02.2010 г. до 10.04.2010 г., както и сумата в размер на 450 лева, представляваща направени по делото разноски.

ОСЪЖДА Р. Д. по Г. – К., У. Л. № х, Булстат хххххххххх, да заплати по сметка на ОÛръжен съд – Кърджали сумата в размер на 56 лева, представляваща разноски по делото.

Решението подлежи на касационно обжалване, при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 от ГПК, пред Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от съобщението му на страните.

Председател: Членове : 1. 2.