РЕШЕНИЕ
№ 94
гр. Белоградчик, 02.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Антон Ел. Антов
при участието на секретаря Жанета Г. Еленкова
като разгледа докладваното от Антон Ел. Антов Гражданско дело №
20221310100069 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявеният иск е по реда на чл. 415, ал.1 ГПК - за установяване на вземането на
заявител в р-р на 2 240.23 лв. - неизплатена цена на топлинна енергия/ТЕ/ с пр. осн. чл. 79
ал.1, във вр. с чл. 150 и чл. 153 ЗЕ и 364.92 лв. - мораторни лихви с пр. осн. чл. 86 ал.1 ЗЗД,
49.01 лв. – сума за дялово разпределение и 10.21 лв. - мор. лихви.
В предявената от „Топлофикация София” ЕАД – гр. София исковата молба се излага
: Ответника в качеството си на ползвател на топлоснабден имот е клиент на топлинна
енергия/ТЕ/ по см. на чл. 153 ал.1 ЗЕ. Между страните са налице облигационни отношения
м/у ищеца/доставчик на ТЕ/ и ответника- потребител на ТЕ в жилище в гр. София, с
ползвател ответника, които се регулират от Общи условия за продажба на топлинна енергия
за битови нужди от “Топлофикация София” ЕАД /ОУ/. Ответника не е упражнил правата си
по чл. 150 ал.3 ЗЕ.
През периода м.05.2018 г. – м.04.2020 г. ищеца е доставял ТЕ, която ответника е потребявал
и за която са издадени съответните фактури за дължими суми, които ответника не е платил.
За сградата, в която се намира топлоснабдения имот е сключен договор за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия с лице по чл. 139а ЗЕ. Сумите за
топлоснабдения имот са начислявани по прогнозни месечни вноски и след края на
отоплителния сезон са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово
разпределение на ТЕ в сградата.
Ответника е изпаднал в забава при плащането, поради което се претендира и мораторна
1
лихва за периода 15.09.2019 г. – 29.09.2021 г. и за периода 31.10.2018 г.- 29.09.2021 г. ,
съответно в размер 364.92 лв. и 10.21 лв.
Проведено производство по чл. 410 ГПК/в т.ч. подадено в срок възражение от ответника с/у
Заповедта за изпълнение /
Моли се да бъде прието за установено, че ответника дължи изпълнение на парично
задължение в размер на 2 240.23 лв. – неизплатена цена на топлинна енергия/ТЕ/ за периода
м.05.2018 г. – м.04.2020 г., 364.92 лв. - мораторни лихви за периода 15.09.2019 г. –
29.09.2021 г., 49.01 лв. – главница за дялово разпределение за периода м.09.2018 г. -
м.04.2020 г. и 10.21 лв. мор. лихви – за периода 31.10.2018 г.- 29.09.2021 г.
Претендира се присъждане на законната лихва върху главницата, считано от 08.10.2021 г. -
датата на подаване на заявление № 67028/2021 г. пред СРС до окончателното й изплащане.
Представя писм. доказателства, претендира разноски. Приложено е и ч.гр.д. № 694/2021 г.
по описа на БРС.
Привлеченото като трето лице–помагач на ищеца – „Техем сървисис” ЕООД – гр.
София, извършили дяловото разпределение на топлинна енергията за сградата, в която се
намира топлоснабдения имот не взема становище по предявения иск.
Ответника е оспорил предявените искове.
Брани се с правни доводи - не е налице облигационна връзка м/у ищеца и ответника, тъй
като последния не е нито собственик, нито ползвател на топлоснабдения имот. Излага
правопогасяващо възражение - претенцията е погасена по давност. Излага правоизключващо
възражение - клаузите на чл. 32 и 33 от ОУ са нищожни, поради което не дължи и
мораторна лихва. Оспорва правопораждащи факти на правата на ищеца :- ищеца не е имал
сключен валиден договор с фирмата за дялово разпределение и да е платил, за да претендира
суми за дялово разпределение; - средствата за търговско измерване не са сертифицирани и
преминали през метрологична проверка. Посочени са и са разпитани св. М. С. Г. и Й. А. В..
Съдът като взе предвид изложеното в исковата молба, след като обсъди събраните
по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната пълнота, доводите и становищата
на страните, приема за установено следното:
От фактическа страна :
От представения по делото нот. акт № 61, том едно/римско/, дело № 52/2002 г. се
установява, че имота е продаден на М. С. Г., а на ответницата Л. Т. Г. и съпруга и е учредено
правото да ползват същия докато са живи. Видно от представения по делото протокол от
12.09.2001 г., съставен при проведено общо събрание на етажната собственост, е било взето
решение за въвеждане на система за дялово разпределение с търговско дружество „Техем
сървисис” ЕООД – гр. София, в изпълнение на което е бил сключен такъв на 15.11.2002 г. от
избрани по надлежния ред представители на етажната собственост.
На 05.04.20002 г. купувача М. С. Г. е подала молба-декларация за откриване партида
на нейно име вх. № ОП-2841/05.04.2002 г. на „Топлофикация София” ЕАД.
В показанията си разпитаните свидетели твърдят, че от 2002 г./първият/ и от 2010 г./
вторият/ ответницата не ползва проц. имот и живее в с. Бела, обл. Видин.
В отговора на иск. молба ответника изрично заявява, че не оспорва размера на
2
претендираните от ищеца суми и че оспорва предявените искове само по основание.
От правна страна :
Не се спори между страните, а и се установява от приетите писмени доказателства,
че в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за изпълнение за претендираната
сума, срещу която от длъжника в срок е подадено възражение, както и че искът по чл. 415,
ал.1 ГПК е предявен в законоустановения срок, което обуславя допустимостта на
производството и правния интерес от воденето му за ищеца.
За да бъде признато за установено, че ответникът дължи сумите по претенцията на
ищеца по предявения главен иск, следва да бъде установено : - съществуването на договорни
отношения между него и ответника за доставката на топлинна енергия срещу заплащане на
определена цена, в т. ч. и качеството "клиент на ТЕ" на ответника по смисъла на чл. 153,
ал.1 ЗЕ; - обема на реално доставената в процесния имот ТЕ за исковия период и - че
нейната стойност се равнява именно на претендираната сума.Ищецът следва да докаже и
претенцията си за заплащане на обезщетение за забава по основание и размер.В тежест на
ответника е да докаже точно изпълнение на задължението си за заплащане на ТЕ, както и
правоизключващите и правопогасяващите си възражения.
За неоснователни приема съдът доводите на ответника, че не е пасивно легитимиран
да отговаря по предявените искове, тъй като не живее в процесния топлоснабден имот от
2002 г., респ. не е негов реален ползвател. Съгласно разпоредбата на чл. 100, ал.1 ЗС,
отказът от вещното право на собственост следва да се извърши в писмена форма с
нотариална заверка на подписа и да се впише. На основание чл. 111 ЗС следва да се приеме,
че този норма се отнася и за отказ от ограниченото вещно право на ползване, като в
настоящето производство не е представено такова доказателство за вписан отказ от право на
ползване от страна на ответника. Недопустимо е по инициатива на вещния ползвал да се
установява погасяването на вещното право на ползване със свидетелски показания, имайки
предвид неотчуждаемостта му, доколкото отказът от правото на ползване се погасява само и
единствено в полза на собственика. Липсата на правен интерес от търсената с релевираното
възражение защита спрямо ищеца произтича и от обстоятелството, че ответникът нито ще
възстанови свое нарушено право, нито ще установи несъществуването на правоотношение,
засягащо неговата правна сфера, при положение, че както вече бе посочено, през процесния
период между страните по делото е съществувало валидно правоотношение по договор за
доставка на топлинна енергия за битови нужди, а обстоятелствата, свързани с промяната в
собствеността, респ. вещното право на ползване на имота са непротивопоставими на
топлопреносното предприятие до момента на тяхното узнаване. Допълнителен аргумент за
недопустимостта на възражението произтича и от факта, че според чл. 59, ал.3 ЗС правото
на ползване се погасява, ако не се упражнява в продължение на 5 г. Тази норма е аналогична
на нормата на чл. 67, ал.1 ЗС, според която друго ограничено вещно право – правото на
строеж – се погасява по давност в полза на собственика на земята, ако не се упражни в
продължение на 5 г. И в двете аналогични хипотези става въпрос за давностен срок, макар
че изтичането му не води до погасяване само на правото на иск, а на самото вещно право.
След като срокът е давностен, то със самото му изтичане не се прекратява правото на
3
ползване, а е необходимо изрично позоваване на изтеклия срок /чл. 120 ЗЗД/.
На изтеклата давност може да се позове само лицето, което има интерес от това, т. е. чието
имуществено състояние е в зависимост от изтеклия давностен срок. В случая с ограничените
вещни права това лице е собственикът на имота, тъй като неговото право на собственост е
засегнато от ограниченото вещно право. Следва да се има предвид и това, че е възможно
упражняването на правото да продължи и след като е изтекъл срокът на погасяването му по
давност /арг. от чл. 118 ЗЗД/, както и че лицето, което може да се позове на давността, може
и да се откаже от изтеклата в негова полза давност след изтичането на срока /чл. 113 ЗЗД/,
като след това ще започне да тече нов давностен срок. Тези възможности отново водят до
извода, че само собственикът може да се позове на погасяването по давност на ограниченото
вещно право, доколкото именно собственикът може да избере дали да продължи да търпи
това вещно право мълчаливо /без да се позовава на давността/, или да заяви това изрично
/като се откаже от давността/. В тази насока са и разясненията, дадени с ТР № 1/2012 г. на
ОСГК на ВКС относно правото на строеж, които обаче на по-силно основание са приложими
и към правото на ползване. Това разбиране следва и от самата разпоредба на чл. 67, ал.1 ЗС,
според която правото на строеж се погасява по давност в полза на собственика на земята и
следователно само той може да направи възражение за изтекла давност, като това правило е
приложимо и при вещното право на ползване./ така Решение № 4942/13.08.2020 г. на СГС
по в.гр.д. № 2801/2019 г. и др./
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "клиенти на топлинна енергия" са всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Следователно, купувач /страна/
по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият
собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване.
Разпоредбата на чл. 153, ал.1 ЗЕ установява кой е страна по облигационното отношение с
топлопреносното предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота
– собственост или вещно право на ползване. Изброяването в нормата на чл. 153, ал.1 ЗЕ на
собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти
/потребители/ на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното
правоотношение с топлопреносното предприятие обаче не е изчерпателно. При постигнато
съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в
чл. 153, ал.1 ЗЕ за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди
за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично известни общи
условия, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените
му битови нужди. Договорът между ползващото лице и топлопреносното предприятие
подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална
партида на ползвателя при топлопреносното дружество /мотиви по т.1 от Тълкувателно
решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2017 г., ОСГК/.
По делото е представена от ищеца молба-декларация от собственика - М. С. Г. за
откриване на индивидуална партида при ищцовото дружество. С този документ се
установява, че тя е направила изрично искане пред ищцовото дружество да бъде открита
4
партида на нейно име въз основа на копия от документи, удостоверяващи качеството й на
собственик на топлоснабдения имот, като това заявление представлява по своето правно
естество предложение за сключване на договор за доставка на топлинна енергия - арг. чл. 13
ЗЗД. Като е приел това заявление, входирал го е при себе и е продължил да доставя
топлинна енергия до процесния апартамент, ищцовото дружество е приело предложението
на собственика за сключване на договор за доставка на топлинна енергия. Чрез изразената от
нея воля е породено облигационно правоотношение с ищцовото дружество на основание чл.
149, ал.1, т.6 ЗЕ. Постигнато е изрично съгласие с ищцовото дружество за съществуването
на облигационно правоотношение с предмет доставка на топлинна енергия за процесния
имот, тъй като собственика е поискал откриването на партида, а предприятието е уважило
искането му. От 2002 г., предхождаща началото на исковия период, между собственика М.
С. Г. и ищцовото дружество съществува правоотношение по договор за покупко-продажба
/доставка/ на топлинна енергия за процесния обект. В случая М. С. Г. е и собственик на
имота и е подала изрична декларация за откриване на индивидуална партида при ищцовото
дружество. Ето защо задължено лице да заплаща стойността на потребената в имота
топлинна енергия за процесния период е собственика - М. С. Г., а не ответницата Л. Т. Г. /
така Решение № 261368/24.11.2020 г. на СГС по в.гр.д. № 11207/2019 г.; Решение №
265301/09.08.2021 г. на СГС по в.гр.д. № 9616/2020 г. ; Решение № 266792/02.12.2021 г. на
СГС по в.гр.д. № 3353/2021 г. ; Решение № 260943/12.02.2021 г. на СГС по в.гр.д. №
8731/2019 г. ; Решение № 260133/08.01.2021 г. на СГС по в.гр.д. № 13975/2019 г. ; Решение
№ 260076/06.01.2021 г. на СГС по в.гр.д. № 5974/2020 г. ; Решение № 4796/28.06.2019 г. на
СГС по в.гр.д. № 10079/2018 г. и др. / Претендираното правоотношение съществува, но
други лица са негови субекти, по-конкретно - друг е длъжника. Т.е. не е налице
материалноправна легитимация на ответника Л. Т. Г. по спорното правотношение.
Поради изложеното, съдът приема, че предявения иск по реда на чл. 415, ал.1 ГПК с
пр. осн. чл. 79 ал.1, във вр. с чл. 150 и чл. 153 ЗЕ е неоснователен, поради което го отхвърля
изцяло.
С оглед неоснователността на главния иск, то неоснователен е и предявения по реда
на чл. 415, ал.1 ГПК акцесорен иск с пр. осн. чл. 86 ал.1 ЗЗД, поради което съдът го
отхвърля.
С оглед изхода на спора на ищеца не се следват разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение по делото.
С оглед неоснователността на претенциите по предявените искове на ищеца не се следват и
разноските, заплатени в заповедното производство, които възлизат общо на 203.29 лв.
На осн.чл. 38, ал.2 ЗА на адв. Н. И. И. с ЕГН **********, адрес гр. София, п.к.
1463, ул. “Гургулят” № 31, ет.1 се дължи адв. възнаграждение в размер на 500.00лв.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И
5
РЕШИ:
Отхвърля предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
“Ястребец” № 23 Б с/у Л. Т. Г. с ЕГН ********** от с. Бела, обл. Видин, ул. „Втора“ № 28
искове за признаване за установено, че ответника дължи на ищеца сумите : 2 240.23 лв. –
неизплатена цена на топлинна енергия/ТЕ/ за периода м.05.2018 г. – м.04.2020 г., 364.92 лв. -
мораторни лихви за периода 15.09.2019 г. – 29.09.2021 г., 49.01 лв. – главница за дялово
разпределение за периода м.09.2018 г. - м.04.2020 г. и 10.21 лв. - мор. лихви – за периода
31.10.2018 г.- 29.09.2021 г., ведно със законните лихви в/у главниците, счетано от 08.10.2021
г. до изплащане на вземането.
Оставя без уважение искането на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК
********* за присъждане на разноски по делото в размер на 53.29 лв. – държавна такса и
180.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение
Оставя без уважение искането на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК ********* за
присъждане на разноски в заповедното производство в общ размер 203.29 лв.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК ********* да заплати на
адвокат Н. И. И. с ЕГН **********, адрес гр. София, п.к. 1463, ул. “Гургулят” № 31, ет.1 на
осн. чл. 38, ал.2 ЗА сумата 500.00 лв. - адвокатско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на ищеца - „Техем
сървисис” ЕООД – гр. София
Решението подлежи на обжалване пред ОС Видин в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________
6