Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                 гр. Сливница, 23. 09. 2021 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД – гр. Сливница, пети състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и шести април през две хиляди двадесети първа година в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИАНА МАРКОВА

 

при секретаря Галина Владимирова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 635 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са искове с правно основание чл. 72, ал.1 ЗС, чл. 86, ал.1 ЗЗД, и чл. 88, ал.1, вр. чл. 55, ал.1 от ЗЗД от Д.Г. Христодулу срещу В.К.И., за заплащане на сумата от 10 000 лева за извършени в периода 2005 – май 2013 г. подобрения в имот, представляващ УПИ-II-251, 252 от кв. 47 по плана на с. Драговищица, с площ от 747 кв. м., ведно с построената в имота масивна двуетажна жилищна сграда със застроена площ 59 кв. м., прехвърлен по силата на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка от 21.07.1994 г., който е развален с решение № 137 / 07.07.2014 г. по гр. д. № 540 / 2013 г. по описа на Костинбродския районен съд (потвърдено с решение от 12.01.2015 г. по в.гр.д. № 717/2014 г. по описа на СОС), сумата от 709,20 лева, представляваща обезщетение за забава за периода 12.01.2015 г. – 29.01.2015 г., ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане, както и за връщане на дадените на отпаднало основание (разваления договор) от ищцата на ответницата суми за издръжка на последната по време на действието му в общ размер на 3 229,95 евро, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане (съобразно направеното от процесуалния представител на ищцата в о.с.з. от 03.06.2020 г. уточнение и липсата на искане за увеличение на размера на този иск).

 Ищцата твърди, че с влязло в сила на 12.01.2015 г. решение № 137 / 07.07.2014 г. по гр. д. № 540 / 2013 г. по описа на КРС (потвърдено с решение по гр.д. № 717/2014 г. на СОС) е развален договора, сключен на 21.07.1994 г. с нотариален акт № 111, т. II, дело № 311/1994 г. за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, с който ответницата В.И. – нейна майка, й прехвърлила правото на собственост върху дворно място, съставляващо УПИ-II-251,252 от кв. 47 по плана на с. Драговищица, с площ от 747 кв. м., ведно с построената в имота масивна двуетажна жилищна сграда със застроена площ 59 кв. м. Твърди, че в периода 2005 г. – май 2013 г. извършила редица подобрения в имота, изразяващи се в изграждане на външна ограда с бетонови  основи и метални решетки; изграждане на гараж с тухли и бетон; изграждане на конструкция на асмалък, ремонт на покрива на сградата – подмяна на летви, керемиди и капаци, ремонт на олуци; вътрешно преустройство на къщата; монтаж на PVC дограма; вътрешно боядисване на къщата, боядисване на врати; изграждане на парно отопление; дострояване на тераси с тухлена зидария и облицовка от камък над нея с метални парапети и настилка от плочки; външно измазване на сградата, топлоизолация и боядисване; бетонни пътеки в двора и около сградата, изграждане на канализация за мръсна вода; направа на декоративна градина в двора и засаждане на цветя; закупуване и монтаж на оранжерия; монтаж на система за поливане на градината. Ищцата изтъква, че съгласно чл. 88 от ЗЗД развалянето на договорите има обратно действие, което означава, че обвързването на страните отпада от датата на сключването на договора и ако страните са дали нещо една на друга във връзка с договора, те следва да го върнат, тъй като основанието, на което са го получили вече е отпаднало. При тези съображения за нея е налице правен интерес от предявяване на исковете за заплащане на сумата от 10 000 лева, представляваща цената на извършените от нея в периода 2005 г. – 2013 г. подобрения в имота на ответницата, както и за връщане на дадените на отпаднало основание от ищцата на ответницата сума в размер на 3 229,95 евро за издръжката на последната, ведно със законната лихва върху главниците до окончателното й заплащане. Ищцата претендира да й бъде признато на основание чл.72, ал. 3 ЗС право на задържане върху имота до окончателното заплащане на стойността на подобренията. Претендира и разноски.

В едномесечния срок по чл.131 ГПК ответницата В.К.И. е депозирала писмен отговор, в който оспорва иска по основание и размер. Твърди, че подобренията в имота  не са извършени от ищцата, тъй като в посочения в исковата молба период тя е живяла в Р Кипър. За всяко от описаните в исковата молба подобрения ответницата взема становище като посочва, че външната ограда представлява два реда камъни, укрепени с цимент и железни пръти с тел и е  направена през 2008 г. от нейния брат с налични материали от разрушена преди това стопанска постройка; гаражът е построен през 1990 г. от нея и съпруга й; конструкцията за асмалък е направена през 1958 г. от бившия съпруг на ответницата; покривът е правен през 1984 г., а през 2000 г. са подменени част от керемидите от брата на ответницата, племенниците й и неин съсед, като тя е заплатила стойността на керемидите и другите материали; вътрешно преустройство и боядисване на къщата е извършено от ответницата, брат й и неин племенник; PVC дограма е поставена само на един прозорец и балконска врата на кухнята и е монтирана от племенника й; вътрешното боядисване на къщата до 2008 г. е извършвано от ответницата и съпруга й; парното отопление е изградено през 2004 г. с нейни средства; дострояване на тераси е извършено от брата на ответницата; външното измазване на сградата е направено през 1989 г., бетонни пътеки в двора и около сградата са изградени през 1988 г. от бракувани плочи; канализацията за мръсна вода е направена през 1990 г.; в двора никога не е имало оранжерия; всички цветя и декоративни храсти са засадени от ответницата през 1984 г.; в имота никога не е имало поливна система, а до 2006 г. е ползвана вода от кладенец, а след това – от изградения самостоятелен водопровод. Ответницата оспорва предявения иск за връщане на даденото по разваления договор, тъй като превежданите по нейната банкова сметка ***начени за издръжката й, а за поемане на разходите на последната по време на пребиваването й в страната.

Ответницата оспорва иска за връщане на даденото по разваления договор, тъй като сумите които й са преведени са били предназначени за закупуване на храна, която ищцата е ползвала, когато е била в страната, а не са били за нея и нейното изхранване или преживяване. При тези съображения моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, прие следното:

Безспорно между страните по делото е, а и от представените писмени доказателства - н.а. № 111 от 21.07.1994 г., н.д. № 311/1994 г. и съдебни решения от 07.07.2014 г. по гр.д. № 540/2013 г. по описа на РС – гр. Костинброд и от 12.01.2015 г. по в.гр.д. № 717/2014 г. по описа на СОС, се установява, че са били обвързани от договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане, по силата на който ответницата е прехвърлила на ищцата описания в исковата молба недвижим имот, срещу което последната е поела задължението да я издържа и гледа, който договор е развален по реда на чл.87, ал.3 ЗЗД с влязло в сила на 12.01.2015 г. решение № 137 / 07.07.2014 г. по гр. д. № 540 / 2013 г. по описа на КРС (потвърдено с решение по гр.д. № 717/2014 г. на СОС).

От представените удостоверения от „ОББ“ АД, уведомление от „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД и удостоверения за транзакции се установява, че в периода април 2005 – декември 2011 г. ищцата е изпратила на ответницата общо сума в размер на 4 153,56 евро с левова равностойност 8 123,66 лева.

Представени са писмени доказателства – касова бележка и гаранционна карта за готварска печка на твърдо гориво с водна риза, касова бележка за строителни материали, фактура за хидрофорна помпа, касова бележка и гаранционна карта за бойлер, разрешение за изграждане на водопроводно отклонение, фактура за закупуване на фризер, касова бележка за закупуване на пералня, фактури и касови бележки за закупуване на мебели, всичките издадени на името на отв. В.И..

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на св. К.Н. Илиев и Гергана Сашкова Цекова, които заявяват, че подобренията в имота на ответницата са правени от нея самата и от бившия й съпруг, а св. Илиев, баща му и брат му са помагали за изграждането на повечето от тях. Конкретно св. Илиев посочва, че те са изградили външната ограда на двора от стари тухли от друга постройка в периода 2008 – 2010 г., гаражът в имота (който понастоящем се ползва като кокошарник) е построен от чичо му през 80-те или 90 – те години на миналия век, асмалъкът е изграден от стари тръби и скеле от чичо му, през 1998/1999 г., те и техен съсед са сменили керемидите на покрива, неговият брат е сложил ПВЦ – дограма на стаята на ответницата на първия етаж от къщата, която тя е заплатила, а на останалите прозорци дограмата е дървена (което се потвърждава и от показанията на св. Цекова). Св. Илиев твърди, че къщата няма топлоизолация. Двамата разпитани свидетели посочват, че отоплителната инсталация на къщата се състои от печка на дърва и радиатори, закупени от ответницата. Св. Илиев обяснява, че дядо му и бившият съпруг на ответницата са наредили стари счупени плочки като пътеки в двора. Заявява, че свързването на канализацията на сградата с уличната е направено преди около 10 години и той, брат му и баща му са участвали в изграждането й. Св. Илиев изтъква, че в двора не е имало оранжерия, а само маркуч за поливане. Съдът възприема като достоверни показанията на разпитаните свидетели, тъй като същите живеят в непосредствена близост с ответницата, посещават я често, св. Илиев е участвал в извършването на повечето ремонти в дома й, а св. Цекова е полагала грижи за нея и споделят своите непосредствени впечатления от фактите, относими към спорния предмет, и показанията им се подкрепят от събраните по делото писмени доказателства.

Според заключението на съдебно – техническата експертиза общата стойност на твърдяните подобрения в имота е 25 890 лева, като стойността на имота се е увеличила с 22 300 лева.  

Според заключението на първоначалната съдебно-счетоводна експертиза размерът на обезщетението за забава за периода 12.01.2015 г. – 29.01.2015 г. върху сумата от 10 000 лева е 50,05 лева. Размерът на законната  лихва върху тази сума от 30.01.2015 г. до 11.02.2021 г. (датата на изготвяне на заключението) е 30,68 лева. Според вещото лице размерът на дадените от ищцата и получени от ответницата парични срества е 4 153,56 евро или 8 123, 66 лева. Размерът на законната лихва върху тази сума за периода от 12.01.2015 г. (датата на влизане в сила на решението заразваляне на договора за издръжка и гледане) до 29.01.2015 г. (датата на предявяване на настоящите искове) е 40,66 лева, а размерът на законната лихва от 30.01.2015 г. до 11.02.2021 г. (датата на изготвяне на заключението) е 4 977,33 лева. В заключението на допълнителната съдебно-счетоводна експертиза е отразено, че в приложените по делото банкови извлечения, уведомления, удостоверения и справки няма посочено основание за извършените парични преводи.

При горните факти съдът прие следното от правна страна:

По отношение на предявения иск за подобрения по 72, ал.1 ЗС:

Съгласно ППВС № 6/1974 г. вземането за извършени подобрения, включително на упражняващия владение върху чужд имот, има облигационен характер и представлява частен случай на неоснователно обогатяване. По тази причина по въпросите относно фактическия състав, изискуемостта и погасителната давност за това вземане съответно приложими са разясненията, дадени с ППВС № 1/1979 г. Вземането за подобрения не притежава белезите на никой от фактическите състави по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, а по същността си разкрива близост с вземането по чл. 59, ал. 1 ЗЗД - с оглед наличието на увеличаване без основание имуществото на едно лице за сметка на имуществото на друго лице, което произтича от общите факти на вложените средства и повишаване качеството на чуждия имот. В хипотеза, когато подобренията са извършени от приобретател по алеаторен договор за гледане и издръжка проблемът за ликвидацията на правоотношенията, породени с подобрител, възниква при наличието на влязло в сила решение за разваляне на алеаторния договор по чл. 87, ал. 3 ЗЗД. В момента на влизане в сила на това решение настъпва възстановяването на собствеността в патримониума на прехвърлителя, съответно - тогава настъпва и неговото обогатяване, защото е прехвърлил имот с по-ниска, а получава такъв с увеличена стойност.

Договорът за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане не е за продължително или периодично изпълнение и затова при неговото разваляне има основание за реституция. След разваляне на договора страните си дължат връщане на полученото по него, като приобретателят трябва да върне имота, а доколкото е извършил подобрения, на него му се дължи съответно обезщетение. Прекратяването на правоотношенията, възникнали с такъв подобрител, се урежда на базата на неоснователното обогатяване и по-специално по реда на чл. 72 ЗС, като му се признават правата на добросъвестен владелец, стига той да не е бил причина с виновното си поведение за отпадане на придобивното основание. Тъй като в настоящия случай (видно от мотивите на съдебните решения за разваляне на договора за издръжка и гледане) ищцата с виновното си поведение е станала причина за отпадане на придобивното основание, претендиращият подобрения ищец следва да бъде обезщетен като недобросъвестен владелец. Съгласно чл. 72, ал. 1 от ЗС той има право да иска за подобренията, които е направил, сумата, с която се е увеличила стойността на вещта вследствие на тези подобрения.

По делото е установено, както от свидетелските показания, така и от заключението на техническата експертиза, че в имота има извършени подобрения (които са увеличили стойността на имота с посочената в заключението сума), за които обаче ищцата няма никакъв принос, тъй като част от тях са извършени преди сключването на разваления алеаторен договор, а друг част са извършени от съпруга на ответницата с помощта на неговия брат и св. Илиев и брат му, като стойността на материалите е била заплатена от ответницата. Също така от свидетелските показания се установява, че по време на извършване на част от ремонтните дейност, ищцата е прибивавала в чужбина, където е живеела постоянно.

При това положение искът с правно основание чл.72, ал.1 ЗС, с който се претендира заплащане на извършени подобрения на стойност от 10 000 лева, е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

При този резултат от главния иск, неоснователен се явява и акцесорния иск за заплащане на сумата в размер на 709,20 лева, представляваща обезщетение за забава за периода 12.01.2015 г. – 29.01.2015 г. върху претендираната главница.

С оглед изводът за неоснователност на иска за заплащане на подобрения, съдът не дължи произнасяне по възражението за право на задържане.

По предявения иск с правно основание чл. 88, ал. 1 вр. чл. 55, ал. 1 ЗЗД съдът приема следното:

При двустранните договори възникват корелативни насрещни субективни права и правни задължения и за двете страни по облигационното правоотношение, при разваляне на договора с обратна сила всяко едно имуществено благо, което е предоставено от страната в изпълнение на надлежно поето договорно задължение, следва да бъде реституирано (върнато) на насрещната страна. Следователно, при разваляне на двустранните договори отпада с обратна сила (освен при изключението по чл. 88, ал. 1, изр. 1, предл. 2 ЗЗД) годния юридически факт, въз основа на което е извършено имущественото разместване и възниква притезание за връщане на даденото при отпаднало с обратна сила правно основание - с кондикционния иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД.

В процесния казус доколкото алеаторният договор е развален с влязло в сила съдебно решение и не съставлява такъв с продължително изпълнение, страните по договора са длъжни да възстановят състоянието, предхождащо сключването на договора и да върнат разменените престации по силата на чл. 88, ал. 1 предл. първо ЗЗД и чл. 55, ал. 1 от същия закон. В противен случай би се стигнало до неоснователно обогатяване на една от страните. В тежест на ищцата е да докаже какви суми е предоставила на ответницата в изпълнение на договора за издръжка и гледане за периода на действие на същия; отпадане на основанието (разваляне на договора), установяване на обстоятелството, че ответницата е получавала издръжка и дължима грижа в посочените в исковата молба размери през релевирания период.

В случая от представените по делото писмени доказателства (удостоверения и платежни документи), независимо че както е посочено в ССчЕ в тях не е отразено основание за плащането, съдът намира по отношение на изпратените от ищцата и получени от ответницата суми, че са били превеждани в изпълнение и по време на действието на сключения между тях алеаторен договор, впоследствие развален по съдебен ред. В този смисъл са и мотивите на първоинстанционното и въззивното съдебни решения за разваляне на договора. С оглед диспозитивното начало и доколкото ищцата не е поискала изменение на размера на предявения иск, претенцията следва да бъде разгледана както е заявена съобразно направеното от процесуалния представител на ищцата в о.с.з. от 03.06.2020 г. уточнение, като настоящият съдебен състав намира, че искът е основателен за сумата от 3229,95 евро (с левова равностойност 6 317,23 лева). Върху тази сума се дължи и законната лихва от датата на предявяване на иска – 29.01.2015 г. до окончателното изплащане, тъй като по делото не са налице данни за момента на окончателното изплащане, то и определения в заключението на ССчЕ размер за посочения период не може да се вземе предвид.     

С оглед на изхода от делото на ищцата следва да бъдат присъдени направените от нея разноски в общ размер на 562,10 лева за държавни такси, възнаграждение на вещи лица и адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от исковете, а на ответницата предвид разпоредбата на чл.78, ал.3 ГПК следва да бъдат присъдени разноски в размер на 647,84 лева за възнаграждения на вещо лице и един адвокат съобразно отхвърлената част от исковете.

Воден от горното, съдът

                                                   Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл.72, ал.1 ЗС, предявен от Д.Г. Христодулу срещу В.К.И., за заплащане на сумата от 10 000 лева представляваща стойността на извършени в периода 2005 – май 2013 г. подобрения в имот, представляващ УПИ-II-251, 252 от кв. 47 по плана на с. Драговищица, с площ от 747 кв. м., ведно с построената в имота масивна двуетажна жилищна сграда със застроена площ 59 кв. м., извършени по време на действието на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка от 21.07.1994 г., развален с решение № 137 / 07.07.2014г. по гр. д. № 540 / 2013 г. по описа на Костинбродския районен съд, и с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 709,20 лева, представляваща обезщетение за забава за периода 12.01.2015 г. – 29.01.2015 г., ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА по иска с правно основание чл.88, ал.1 вр. чл. 55, ал.1 ЗЗД В.К.И., с ЕГН **********, с адрес ***, представлявана от адв. Цветков от САК, да заплати на Д.Г. Христодулу, с ЕГН **********, с адрес ***, представлявана от адв. Георгиев от САК, сумата от 3 229,95 евро (с левова равностойност 6 317,23 лева) ведно със законната лихва, считано от 12.01.2015 г. (датата на влизане в сила на съдебното решение за разваляне на договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане) до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК В.К.И., с ЕГН **********, с адрес ***, представлявана от адв. Цветков от САК да заплати на Д.Г. Христодулу, с ЕГН **********, с адрес ***, представлявана от адв. Георгиев от САК, сумата от 562,10 лева, представляващи направените от ищцата разноски по делото съобразно уважената част от исковете.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК Д.Г. Христодулу, с ЕГН **********, с адрес ***, представлявана от адв. Георгиев от САК да заплати на В.К.И., с ЕГН **********, с адрес ***, представлявана от адв. Цветков от САК сумата от 647,84 лева, представляващи направените от ответницата разноски по делото, съобразно отхвърлената част от исковете.

Решението подлежи на обжалване пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на съобщението за постановяването му.

 

Районен съдия: